kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

Баткунски манастир "Св. св. Петър и Павел"

Posted in Църкви.

  Batkun 1Манастирът „Св.св. Петър и Павел” е единственият родопски манастир в Пазарджишка област. Разположен е в северните склонове на рида Каркадия от Баташката планина, в полите на Западните Родопи. Отстои на 12 км югозападно от гр. Пазарджик, недалече от с. Паталеница и на 3 км от с. Баткун. Поради тази причина манастирът е известен още като Баткунски.

В църквата „Св. Димитър” в с. Паталеница била намерена мраморна плочка с гръцки надпис, според който се предполагало, че манастирът е възникнал през Средните векове и по – точно през ХІ-ХІІ в. Има едно становище, че светата обител е била построена върху основите на стар езически храм. При разкопки в района пък били намерени стари римски монети. В близост до манастира се намират и останките на древния град Баткунион.

За периода от ХІ в. до ХІV в. св. обител е играла важната роля на духовен център. Тази дейност била прекратена, когато започнало насилственото помохамеданчване на българското население  в Родопите. Манастирът бил свидетел на събитията от „Време разделно” през ХVІІ и ХVІІІ в. За първи път той бил опожарен и разрушен през 1657 г. Тогава баткунската св. обител влязла в числото на 33–те манастири, които заедно с 218–те църкви между Костенец и Станимака ( днешния Асеновград) били сринати до основи. След това манастирът бил повъзстановен, но било извършено второ нападение върху него през 1774 г. от страна на кърджалиите, за което са запазени писмени сведения. За това време напомня едно старо клепало в двора на манастира и мраморната плоча от старата манастирска чешма с възпоменателен надпис от 1781 г., сега вградена в стената на манастира. Въпреки трудните времена, през ХVІІІ в. тук отново била извършвана активна, духовно – просветна дейност, свидетелство за което е съществуващото към манастира  килийно училище. Във втората половина на ХІХ в., няколко години преди Априлското въстание манастирът Batkun 2„Свети апостоли Петър и Павел” бил отново възстановен от местното население, но вече бил с по-малки размери, само с една, каменна църква, завършена окончателно през 1870 г. В този си вид тя се е запазила и до наши дни.

Във времето преди Освобождението, обителта давала подслон на много хайдушки войводи, сред които били Тодор Банчев, Бейко Гощанов и други техни другари. Всички те винаги били посрещани гостоприемнo от тогавашния игумен на манастира – йеромонах Герасим. През 1872 г. когато Васил Левски правел обиколка из Пазарджишко, посетил и манастира и основал революционен комитет с представители от селата Паталеница, Баткун, Црънча, Елидере ( днес Ветрендол ) и Batkun 3Ямурчово ( днес Мокрище). Самият Пазарджишки управител Али бей също посещавал и уважавал манастира, защото там той намерил изцерение от болестите си.

В периода на комунистичния режим една от сградите на манастира била преустроена в клиника за душевно болни и дълъг период била използвана за такива цели. Днес манастирът представлява комплекс от една каменна църква, жилищни постройки, където са монашеските килии и стопански постройки. Към обителта има и голямо Църковно-земеделско стопанство. Църквата на манастира е по своята същност еднокорабна, едноабсидна и безкуполна, със специфичен градеж на стените, облицована с бигор. Размерите й са дължина – 12 м. и ширина - 6 м. До западната й фасада е долепена голяма камбанария. Има предверие, където се съхраняват ценни икони като „Апостолски събор”, „Св. Георги на кон”, и „Св. Харалампий.

ikoni batkunИконостасът на храма е резбован и датира най – вероятно от 1809 г., което се разбира от датировката на една от иконостасните икони – храмовата икона на „Св.св. Петър и Павел”. Той представлява майсторски изпълнена възрожденска творба. Особено красиви са растителните и животинските орнаменти на царските двери. Предполага се, че иконите са изработени от Христо Димитров, който основал Самоковската школа. В манастира през 1867 г. е работил и известният възрожденски зограф Станислав Доспевки. Той изписал четири големи икони – на Св. Богородица, на Иисус Христос, на Св.св. Козма и Дамян и неръкотворния образ на Господ Иисус Христос. Изрисувал също и два портрета, един на игумена, йеромонах Герасим и един на сестра му – баба Лула. Тези два портрета представляват ценни образци на българската възрожденска живопис.Зографът украсил със стенописи и стаята, в която пребивавал и тези стенописи съществуват и до днес.

Друга рядка забележителност на манастира е старата лоза. Игуменът, Архимандрит Василий, живял в обителта повече от 30 години и починал през 1977 г., свидетелствал, че стари лозари, чрез задълбочени изследвания установили, че лозата била над 500 години и била най-старата на Балканския полуостров. Размерите й били необикновени. Най-фрапираща била дебелината на стъблото й. То имало обиколка 1,10 м. Преди години короната била 70-80 пъти по-голяма отколкото е сега и е покривала целият двор на манастира. Но през 1978 г. силна буря счупила скелето и  съборила лозата на земята. Счупил се и най-големият и плодоносен клон. Така размерите на тази столетница значително намаляли. Сега в дънера на старата лоза са се развили две нови стъбла, които активно плодоносят. Лозата ражда черно грозде, с твърди зърна и то се използва предимно за приготвяне на вино. Заради всичко това старата лоза е обявена за природна забележителност.

Днес св. обител е действаща и отворена за посетители. Манастирът е мъжки, към братството се числят Архимандрит Яков, който е и игумен на манастира и монах Йоаким. Храмовият  празник е на 29 юни, когато се чества паметта на светите първовърховни апостоли Петър и Павел.