Уважаема г-жо Президент на Република България,

Уважаема г-жо Председател на Народното събрание,

Уважаеми г-н Градоначалник,

Уважаеми представители на Българската държавност, на местната общинска власт и на Христолюбивото наше войнство,

Боголюбиви отци, възлюбени в Христа Бога братя и сестри,

В благодатта на светоносните дни на радостта от Възкресението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, Отечески и вседушевно отправям към всички вас всепобедния поздрав – Христос Воскресе!

Възлюбени,

Моля ви да погледнете внимателно този кръст. Нека нашите погледи, на всички нас, българите в България и извън нейните предели, да се съберат върху този кръст, а сърцата ни да се поклонят пред него.

Това, братя и сестри, е напрестолният кръст от църквата в село Поибрене и знайте и запомнете, че именно този кръст е повел България към нейното Освобождение.

С този кръст на това място в града Панагюрище е осветено знамето, ушито от Райна Княгиня. С него е благословена Хвърковатата чета на Георги Бенковски. Този кръст, носен от ръцете на двама свещенослужители, отец Недельо и йеромонах Кирил, е застанал пред четата и е предвождал героите по целия техен трагичен, но славен път. Пред него те са се клели, пред него са се молили, него са целували преди битка. На този кръст са се уповавали четниците в сражението при Петрѝч. Бил е с тях на връх Еледжик и в село Мечка. От височините на Средна гора кръстът е видял пожарищата на горящите села. Този кръст е живият свидетел на Априлската епопея.

След разгрома на въстанието четирима души са тръгнали на север - Георги Бенковски, отец Кирил, Захари Стоянов и Стефо Далматинеца. Те са оставили всичко след себе си, захвърлили са всичко ненужно, но са взели кръста. В студ, сняг, бури и при нечовешки глад кръстът е пътувал с последните герои, скрит под расото на йеромонаха.

Този кръст е видял предателството. Той е бил на Костина, на мостчето до реката и е гледал как режат главата на Георги Бенковски. Пред този кръст смъртта се е превърнала в безсмъртие. От Костина в София са били отнесени две торби. В едната торба е била главата на Бенковски, а в другата - този кръст. Двата най-ценни военни трофея. После кръстът е бил изгубен.

И след няколко години по чудесен начин е бил върнат. За да бъде сред нас, свидетелят на Априлското въстание, носителят на Божието благословение за онова дело. Подобно на кръста, на който е бил разпнат нашият Спасител Господ Иисус Христос, за да възкръсне, пред този кръст е било разпнато въстанието, но е възкръснала България. Затова нека да знаем и помним, че не някой друг, а Православната вяра победи робството.

Едва ли всичко това е случайно. Едва ли е случайно, че от най-важните символи на Априлското въстание е оцелял именно кръстът. Кръстът, който е символ на вечния живот.

Нека  кажа нещо в тази връзка. Обичайно в тържествената заря проверка прозвучават думите: „личният състав е налице, с изключение на геройски загиналите“ и после – нищо. Все едно геройски загиналите ги няма. Госпожо Президент, Вие сте върховен главнокомандващ и със сигурност можете да препоръчате една малка промяна на военния церемониал.

Какво би станало, ако командващите проверката вместо „с изключение на геройски загиналите” кажат: „включително безсмъртните герои”? Така бихме съобщили една истина, а тя е, че, както всички, които са повярвали в Иисуса Христа, имат живот вечен, но включително и особено тези, които са положили животите си за вярата и за своите ближни, са безсмъртни и никога не могат да бъдат изключени.

Те са в строя, завинаги. Сега, в този момент те са тук, в строя, помежду и редом до младите ни войни. Те са тук и ни преподават своята кауза, своята сила, своята жертвена православна вяра и своята беззаветна любов към България.

След малко безсмъртните герои от Априлското въстание ще преминат в тържествения марш заедно със своите наследници – новото българско войнство и за пореден път ще се поклонят на кръста, пред който са се клели, в името на вярата, заради която са гинали.

Нека и ние им отдадем нашата почит. А техният кръст ще пазим за вечни времена и всеки път, когато го издигаме, той ще ни припомня, че няма по-достойна жертва от жертвата за вярата и  Отечеството. Амин!

Бог да пази България!

 гр. Панагюрище

 1 май 2026 година

  „Слава във висините Богу, и на земята мир, между 

                                                                        човеците  благоволение” (Лк.2:14)

    Възлюбени в родилия се Богомладенец братя и сестри,

Отново Светата Църква с трепет и радост ни благовести тайната на благочестието: „Бог се яви в плът”  (1Тим.3:16). Какъв път трябва да извървим ние, днешните християни, за да отправим чист, смирен, благоговеен взор към тази тайна? Път дълъг, по-дълъг и по-труден от пътя на халдейските мъдреци, път, който води през скърби към радост, през времето към вечността.

Небесният Цар от човеколюбие се яви на земята, живя с човеците, благовести Божията правда, страда и беше разпнат за нас, но и възкръсна, та всякой, който вярва в Него, да не погине,  а да има живот вечен. Божият Син се въплъти, за да донесе на земята светлина, радост, мир и любов. Божествената светлина на Младенеца огрява душата, топли сърцето и успокоява съвестта. Ако светът е огрян от тази незалязваща светлина, би настанала истинска радост, която никой не може да отнеме, защото тази радост е небесен дар.

     Възлюбени,  далеч от Христа, без Христа човекът не може да бъде жив. Без Христа животът е отчаяна обречена борба със смъртта. Без Христа човекът никога не ще открие самия себе си сред безчет самоизмами, замрежващи дръзкия му взор. Далеч от Христа човекът никога не ще разбере, че без смиреномъдрие истината е сляпа. Без Христа човекът не може да съзре сред яростните вълни на времето дори и за миг тихото пристанище и светлия чертог на вечността. Без Христа човекът неминуемо става роб на „духа на времето”, възкачва го върху престола на ума си, кланя му се като на цар и бог, принася му сам себе си в жертва, мислейки понякога, че така служи на Самия Христос...

Нима не виждаме днес как вилнее онази сила - на съблазънта? Сила, която напира да превърне самото човешко съществуване в кошмар, който ще доведе до общочовешка катастрофа.

   Възлюбени, колко спокойно ще бъде човечеството, ако намери добрия път към мира. Ако открие безценното съкровище на разбирателството, ако разпространява благата воля и добрите отношения. Тогава ще настъпи истинското успокоение, пълна искреност и трайно щастие.

Първата и най-голяма заповед, която Господ Иисус Христос донесе на земята, е да обичаме Бога с всичкото си сърце и всичката си душа, и с всичкия си разум и ближния си като себе си.

Въпреки изпитанията, пред които сме изправени всекидневно, въпреки трудностите, в които се намираме, въпреки изкушенията в обществото ни,  да не падаме духом, да не се отдаваме на страх и отчаяние, защото Спасителят Христос се роди заради нас и заради нашето спасение.

Но от опит знаем, че всички сме наранени от жилото на греха, затова боледуваме и страдаме от непослушание към Божията воля.

Как да се очистим ние, човеците, облечени в плът? Защо не чуваме Божия призив: „Елате при мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Мат. 11:28)? Когато Господ ни казва: „Призови Ме в скръбен ден; Аз ще те избавя…“ (Пс.49:15)  и не Го чуваме? Защо трудно вършим добро, а лесно правим зло?

Не празнуваме ли отново Рождество Христово със стар квас на злоба и лукавство? (1Кор.5:8).

В този светъл ден кое пречи да се радваме? Кое препятства да се обичаме? Кое отдалечава роднини? Не грехът ли, който е от дявола? От какво загиваме, ако не от омраза и грехове!

Христос дойде да донесе мир, като ни каза: „Моя мир ви давам“. А ние отхвърляме този небесен дар и създаваме раздори. Христос ни дарява любов, а ние живеем в омраза. Христос ни дарява опрощение, а ние пребиваваме в ожесточение.

Какво да правим? Как да живеем, за да не стават с нас беди, за които научаваме всеки ден от новините? Как да живеем, за да се изправи най-накрая историческият път и съдба на нашия народ?

Да вдигнем очи към небето, откъдето ще ни помощ дойде, защото нашата помощ е от Господа, Който сътвори небето и земята, и защото Господ ще ни опази от всякакво зло (срв. Пс 120:1-2).

Да вдигнем очи към небето, и да се освободим от вътрешната прикованост на суетата на този свят и от робуването на земното. Да отворим сърцата си, за да се роди в тях Христос, да дадем душите си на Него, а това значи – на вярата, надеждата и любовта, и на тяхната победа!

Но Христовото Рождество няма да бъде спасително за нас, ако Той, Христос не се роди вътре в нас, във Витлеемската пещера на сърцето ни. Ако ние не отворим сърцата си за Него и не се поклоним на Богомладенеца като на Цар в нашето сърце, тогава ние отстъпваме от Бога и от спасението, което Той ни носи.

И когато Христос заживее с нас, тогава ние ставаме способни да преодоляваме всяка болка, всяка трудност и изпитание в нашия живот, защото с Бога в сърцето страхът изчезва. И спокойно можем да кажем – изцели ни, Господи – и изцелени ще бъдем; спаси ни – и спасени ще бъдем, защото Ти си нашата хвала (срв. Иер.17:14).

Синът Божи се въплъти, за да ни посочи верния път в живота, вечната истина за човека и жертвената любов в света. „Аз съм пътят и истината и животът“ (Йн.14:6).

Христос се роди, за да обнови душите ни, Христос се роди, за да просвети ума ни. Христос се роди, за да изцери недъзите ни.

Затова нека и ние да Го приемем с любов, за станем любвеобилни, миролюбиви и снизходителни.

Да съсредоточим всичките си мисли, желания и действия към това да получим Божия мир в живота си, в обществото, в семейството и с едно сърце и една душа да казваме: „Господи! Ти ни даруваш мир…“ (Ис.26:12).

Възлюбени, нека под светлината на благодатта и истината да се приобщим към тайната на Христовото Рождество! Нека позволим на Богомладенеца Христос, Който единствен е Мир и Любов, да се роди и в нашите души, и в нашите умове, и в нашия живот!

„Христос се ражда - славете Го! Христос слиза от небесата - посрещнете Го! Христос е на земята - възнесете се! Възпявай Господа, ти цяла земя! Люде, възпявайте Господа с веселие, защото Той се прослави!”

С вяра и любов да отправим поглед с надежда към Богочовека и Спасителя на човешкия род и да възкликнем в молитвен глас подобно на Ангелите в Рождественската нощ, които непрестанно възпяват Божията слава: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение“ (Лк.2:14).

Поздравявам освещения клир и Божия народ на Богоспасаемата Пловдивска епархия със светлото Христово Рождество и молитвено желая  на всички духовно и телесно здраве, благоденствие, мир и душевно спасение!

Благодатта на Родилия се Богомладенец Господ Иисус Христос да бъде с всички вас! Амин!

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

† ПЛОВДИВСКИ  МИТРОПОЛИТ    Н  И  К  О  Л  А  Й

25 декември 2025 г., Рождество Христово

град Пловдив

Правихме шествия за въвеждане на предмета "Вероучение", дано не се налага да правим и такива да го отменят

На Капитан Андреево от турска страна има джамия, а от българска – казино, това са знаци

Вярвам, сигурен съм, че Бог няма да изостави нашия благочестив народ

 - Ваше Високопреосвещенство, колко нови църкви са построени в Пловдивската епархия за тези 18 години, откакто сте неин предстоятел?

- Както каза неотдавна в Пловдив г-н Бойко Борисов, нека не ги броим. Построили сме колкото сме могли, и ако е угодно Богу, ще построим още.

Църква се строи не за човешка, а за Божия слава, "Не за нас, не за нас, а в Твое име, Господи!". По-важното в смисъла на Божието домостроителство е събирането на хората, възвръщането на хората към вярата и към Църквата. Когато те се съберат, обединени от вярата в Христа, тогава и храмът, в който те да отправят обща молитва към Него, се строи от само себе си. 

Ако сме съумели да построим много нови църкви, това е защото са се намерили хора, които са почувствали в душите си нуждата да помагат и участват. Нито една от новопостроените ни църкви не е дело на едного, а на мнозина. Както е казал Иисус Христос: "Където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях."

Това е най-важното - да се събираме колкото може повече хора в Негово име. Тогава Той застава до нас, църквите оживяват и храмовете започват да се издигат отново.

- Казвате, че храм трудно се прави, за разлика от казина, ресторанти и банки. С какви препятствия се сблъсквате?

- Не знам дали ви е правило впечатление, но първото, което всеки пътник вижда, когато премине границата на Капитан Андреево и влезе в Турция, е един внушителен мюсюлмански храм. По обратния път първото, което пътникът вижда на влизане в България, е казино.

С Л О В О

на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай,
произнесено на официалния прием по повод
1700-годишнината от Първия Вселенски събор и празника на Св. Апостол
Ерм, покровител на град Пловдив

31 май 2025 г.

Ваше Величество, Ваши Царски Височества, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, Ваше Превъзходителтво г-н Гергов – Архонт на Пловдивска митрополия, уважаеми господин Кмете на град Пловдив, г-жо Губернатор, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, Боголюбиви отци, обични в Господа братя и сестри,

Надявам се, че ще ми позволите да кажа няколко думи, с които да изразя още веднъж благодарността си за честта, която ни оказвате с присъствието си на нашия скромен празник, както и да споделя с вас някои мисли, които ме вълнуват и които много бих искал да кажа пред този кръг на братя, приятели и съмишленици.

Най-първо искам да благодаря на Негово Величество, царят на българите Симеон II. Не знам, скъпи братя, дали осмисляте какво означава на Света Божествена литургия Символът на вярата да бъде произнесен от православен цар в присъствието на архиереи и Божи народ. За мен това, което ни се случва е Божие чудо. В тази връзка искам да кажа следното.

Всички предчувстваме, че идващите времена няма да са леки. В последните 2000 години Църквата е видяла и преживяла какво ли не: гонения и въздигания, революции и реставрации, издигане, падение и пак издигане на империи и царства. Понеже тя е преживяла и надживяла всичко това, тя, Църквата, знае, че освен Второто пришествие на Нашия Господ Иисус Христос, нищо в този свят не е окончателно, че винаги има варианти и алтернативи, че когато става дума за спасяването на Православието и на Божия народ нито една опция не бива да бъде отхвърляна предварително като невероятна или невъзможна, още повече, че за Бог невъзможни неща няма.

Колкото и парадоксално да прозвучи, може да се окаже, че решението за съхраняването на демокрацията се съдържа в Първа книга „Царства” на Стария завет, Богоустановената форма на управление е царската. Няма да продължавам повече, защото знам, че Негово Величество не харесва тази тема, но пак искам да кажа, че ние, българите и особено ние в Пловдив сме честити да имаме сред себе си нашият православен цар и се молим искрено за него и за Царстващия дом.

От тук взимам повод за втората тема, по която бих искал да кажа няколко думи. Негово Величество беше включен в състава на делегацията на Светия Синод на БПЦ за участие във Всеправославния събор на остров Крит през 2016 г. Без всякакво съмнение присъствието на православния български цар тогава щеше да е не само чест за нашата делегация, но и чест за този висок форум, на който с присъствието и участието си щеше да придаде съвсем друго звучене и измерение.