Правихме шествия за въвеждане на предмета "Вероучение", дано не се налага да правим и такива да го отменят

На Капитан Андреево от турска страна има джамия, а от българска – казино, това са знаци

Вярвам, сигурен съм, че Бог няма да изостави нашия благочестив народ

 - Ваше Високопреосвещенство, колко нови църкви са построени в Пловдивската епархия за тези 18 години, откакто сте неин предстоятел?

- Както каза неотдавна в Пловдив г-н Бойко Борисов, нека не ги броим. Построили сме колкото сме могли, и ако е угодно Богу, ще построим още.

Църква се строи не за човешка, а за Божия слава, "Не за нас, не за нас, а в Твое име, Господи!". По-важното в смисъла на Божието домостроителство е събирането на хората, възвръщането на хората към вярата и към Църквата. Когато те се съберат, обединени от вярата в Христа, тогава и храмът, в който те да отправят обща молитва към Него, се строи от само себе си. 

Ако сме съумели да построим много нови църкви, това е защото са се намерили хора, които са почувствали в душите си нуждата да помагат и участват. Нито една от новопостроените ни църкви не е дело на едного, а на мнозина. Както е казал Иисус Христос: "Където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях."

Това е най-важното - да се събираме колкото може повече хора в Негово име. Тогава Той застава до нас, църквите оживяват и храмовете започват да се издигат отново.

- Казвате, че храм трудно се прави, за разлика от казина, ресторанти и банки. С какви препятствия се сблъсквате?

- Не знам дали ви е правило впечатление, но първото, което всеки пътник вижда, когато премине границата на Капитан Андреево и влезе в Турция, е един внушителен мюсюлмански храм. По обратния път първото, което пътникът вижда на влизане в България, е казино.

С Л О В О

на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай,
произнесено на официалния прием по повод
1700-годишнината от Първия Вселенски събор и празника на Св. Апостол
Ерм, покровител на град Пловдив

31 май 2025 г.

Ваше Величество, Ваши Царски Височества, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, Ваше Превъзходителтво г-н Гергов – Архонт на Пловдивска митрополия, уважаеми господин Кмете на град Пловдив, г-жо Губернатор, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, Боголюбиви отци, обични в Господа братя и сестри,

Надявам се, че ще ми позволите да кажа няколко думи, с които да изразя още веднъж благодарността си за честта, която ни оказвате с присъствието си на нашия скромен празник, както и да споделя с вас някои мисли, които ме вълнуват и които много бих искал да кажа пред този кръг на братя, приятели и съмишленици.

Най-първо искам да благодаря на Негово Величество, царят на българите Симеон II. Не знам, скъпи братя, дали осмисляте какво означава на Света Божествена литургия Символът на вярата да бъде произнесен от православен цар в присъствието на архиереи и Божи народ. За мен това, което ни се случва е Божие чудо. В тази връзка искам да кажа следното.

Всички предчувстваме, че идващите времена няма да са леки. В последните 2000 години Църквата е видяла и преживяла какво ли не: гонения и въздигания, революции и реставрации, издигане, падение и пак издигане на империи и царства. Понеже тя е преживяла и надживяла всичко това, тя, Църквата, знае, че освен Второто пришествие на Нашия Господ Иисус Христос, нищо в този свят не е окончателно, че винаги има варианти и алтернативи, че когато става дума за спасяването на Православието и на Божия народ нито една опция не бива да бъде отхвърляна предварително като невероятна или невъзможна, още повече, че за Бог невъзможни неща няма.

Колкото и парадоксално да прозвучи, може да се окаже, че решението за съхраняването на демокрацията се съдържа в Първа книга „Царства” на Стария завет, Богоустановената форма на управление е царската. Няма да продължавам повече, защото знам, че Негово Величество не харесва тази тема, но пак искам да кажа, че ние, българите и особено ние в Пловдив сме честити да имаме сред себе си нашият православен цар и се молим искрено за него и за Царстващия дом.

От тук взимам повод за втората тема, по която бих искал да кажа няколко думи. Негово Величество беше включен в състава на делегацията на Светия Синод на БПЦ за участие във Всеправославния събор на остров Крит през 2016 г. Без всякакво съмнение присъствието на православния български цар тогава щеше да е не само чест за нашата делегация, но и чест за този висок форум, на който с присъствието и участието си щеше да придаде съвсем друго звучене и измерение.

С Л О В О
на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай,
произнесено на Архиерейската съборна Света литургия, по случай
1700-годишнината от Първия Вселенски събор в Никея
и
празника на Св. Апостол Ерм,
първи епископ и покровител на Филипопол/ Пловдив

Пловдив, 31 май 2025 г.

Ваше Величество, Ваши Царски Височества, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, Ваше Превъзходителтво г-н Гергов – Архонт на Пловдивска митрополия, уважаеми господин Кмете на град Пловдив, г-жо Губернатор, уважаеми господа кметове на общини от Пловдивска епархия и от другите наши братски епархии в България, представители на държавната и местна власт, обични в Господа братя и сестри.

На днешния ден Светата православна църква почита паметта на Свети апостол Ерм. Свети Ерм е един от седемдесетте апостоли на Господ Иисус Христос, поставен от Свети апостол Павел за пръв епископ на Филипопол.

Повтарям: свети Ерм е епископ, поставен лично от Свети апостол Павел. Разбирате ли какво означава, че самият апостол Павел е възложил ръка върху Ерм и го е поставил за първи епископ на града Филипопол? От първите времена, скъпи братя и сестри, благословението на Свети апостол Павел се простира върху нашия град и Богохранима епархия, а линията на апостолското приемство никога не е прекъсвала и ще продължи до края на времената. Филипополската катедра, прочее, е една от най-древните катедри на християнския свят и когато се замисляме върху този факт няма как да не изпитаме благоговение, трепет и смирение пред Боговдъхновеното дело на първите епископи-апостоли и пред величието на Божието домостроителство в целия свят и в нашия град.

Всяка година на този ден ние почитаме паметта на нашия пръв епископ и благодарим на нашия Господ Иисус Христос, Който е изпратил първите дванадесет апостоли, „да научат всички народи” на Словото Божие, а чрез тях и следващите седемдесет, един от които е нашият свети апостол Ерм, за да не остане този древен и велик град Филипопол в тъмнината, а да бъде едно от първите средища в света, над което да изгрее светлината на вярата, надеждата, любовта и Истината, която е Иисус Христос. 

Затова се обръщаме към покровителя на нашия град с думите: апостоле свети филипополски Ерме, запази народа на твоя град и на твоята епархия от всяко зло и застанал пред лицето на Господа, моли от Него за нас, твоите чеда, мир, благоденствие и душевно спасение.

Скъпи братя и сестри,

паметта на свети апостол Ерм нашата църква във Филипопол отбелязва всяка година. В утрешния ден, пак както всяка година, Светата Православна църква ще почете паметта на Отците от Първия Вселенски събор. Тази година обаче това отбелязване е по-специално, защото се навършват точно 1700 години от неговото свикване. 1700 години от първото в историята събрание на 318 епископи от целия тогавашен християнски свят в Никея. Първото събрание – ако използваме съвременните понятия – на най-висшия контролен и законодателен орган на Едната, Свята, Вселенска и Апостолска Църква – Вселенският събор, който се е събирал общо само седем пъти. Съвсем накратко ще припомня историческите факти.

Обични в Господа Иисуса Христа, братя и сестри,

преди 147 години, на този ден, в Сан Стефано е подписан предварителен мирен договор между Руската империя и Османската империя, с който е сложен край на войната между тях от 1877-1878 г. В този договор са посочени примерните, неокончателни окупационни зони и зони на влияние, които всяка от двете империи ще има в бъдеще на Балканите и в Кавказ. С договора от Сан Стефано Сърбия и Румъния получават държавна независимост, а статутът на България е оставен за допълнително доуточняване. Датата на подписването на този неокончателен договор между Руската и Османската империи ние празнуваме като ден на Освобождението на България.

На масата на преговорите в Сан Стефано няма българи. Няма българи и няколко месеца по-късно на масата на преговорите за сключване на окончателния Берлински договор. В онези драматични месеци в началото на 1878 година България не е субект на международните отношения. Тя е обект – територия, която бива ту уголемявана, ту намалявана и рязана на парчета, в зависимост от представите на тогавашните велики сили за това как трябва да изглежда балансът на силите между тях. Всички знаете как е изглеждал този баланс и няма нужда да го припомняме. Поуката е, че когато не си субект на собствената си съдба, когато не си субект на историята, си обект. Няма как да ни допуснат на масата на преговорите, ако преди това не сме заявили достатъчно ясно кои сме и не сме предявили онези наши нотариални актове върху историята, които ни дават право да участваме в подобни разговори, особено в разговори, които пряко засягат съдбата на нашата страна и на нашия народ.