kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

17 май 2015 г. - Слово на Пловдивския митрополит Николай в Деня на светите Баташки мъченици

Posted in Митрополитско слово.

dsc 6313     Христос Воскресе!

   От Бога промислително е честванията на светите Баташки мъченици винаги да са във времето след Възкресение Христово. Така Всемилостивият Бог ни дава възможност не само да се поздравим с всепобедния поздрав: „Христос Воскресе !”, но и да се подкрепим духом, когато застанем пред саркофазите с мощите на светите Баташки мъченици, и чрез богослужебните текстове и светата им икона, се срещнем с жестоките мъчения и страшна смърт, претърпени за православната вяра от тези избрани Христови изповедници. Страданията им ни изпълват с мъка, но чрез вярата ни във Възкресението намираме утеха, защото знаем, както казва св. Йоан Златоуст, че „смъртта на мъчениците не е смърт, а начало на по-добър живот, преминаване от по – лошо към по – добро”. И още, защото Господ Иисус Христос възкръсна от мъртвите, и със смъртта Си смъртта победи. Затова днес, заедно с пасхалния поздрав, ние възкликваме: „Радвайте се, Баташки новомъченици Христови, жертва най – чиста и свята”.

   Съставителят на житието им пише: „Адът се издигнал от преизподнята и се настанил в Баташката черква”. Да, наистина адът се издигна, и се настани в Батак. Но се надигна, защото в сърцето му се бе забил смъртоносно Голготският Кръст на Спасителя - Христос Бог. Надигна се, защото над света вече се носеше песента, от която треперят адовите порти: „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?”. Надигна се, защото беше Пасха радостна, която искаше да помрачи. Тръгна преизподнята на отмъстителна война, за да погуби, но сама бе погубена.

    В страшната пролет на 1876 г. в Батак, сред пожарите, сред свистенето на ятагани и тежките удари на секирите, посичащи удивилите и ангелите, чрез своя подвиг и мъжество, свети Баташки новомъченици, оживя Пасхалното слово на св. Йоан Златоуст.

   Свирепите поробители, и открай време христомразци, срещнаха твърдата и непоклатима православна вяра на батачани, достойни чеда на своите предци. Страшните палачи видяха как без никакъв страх от смъртта отиват към нея, в името на светата си православна вяра, стари и млади, мъже и жени, деца. Никой от тях не се боеше от нея, защото „изтреби смъртта овладяният от смъртта Жизнодавец” Христос. Дойдоха агаряните да пленят, но се натъкнаха на свободни, дори в робството, българи. И се огорчиха, защото злобата им бе обезсилена от кротостта. Онази чудна кротост, която в мигове на изпитания насочва мислите в най – правилната посока - към небесата, към престола на Всемогъщия и Всеутешаващия Създател.

   Батак се превърна в Голгота, но чрез мъченичеството на своите мъже и невести, тези безценни перли на целомъдрието; на милите си деца и младенци - истински земни Божии ангели; на старците и стариците си - беловласи мъдреци по вяра и кротост; на неродените по плът, но родени в Светия Дух. Тази наша българска Голгота стана небе - родно свято небе, на което изгряха хиляди нови звезди, хиляди нови застъпници, толкова много необходими ни в днешното духовно смутно време. Във време, когато обществото ни е заплашено сякаш отново от греха на богоотстъпничеството.

   Този грях не е бил чужд и тогава – през революционната 1876 г. Заразена от него е била особено българската възрожденска интелигенция, надяваща се да постигне свободата на България, не с Екзарха, а само с Караджата. С този грях започва да се гради и следоосвобожденска България, и в нея не един път държавна власт и интелигенция ще се противопоставят на Екзархията, т.е. на Църквата.

   Този грях доведе и новото робство в България - на държавния войнстващ атеизъм. И това ново робство беше по – страшно от турското. Защо? Защото и баташката църква- мъченица, и стотици още църкви в България, наречени „паметници на културата”, бяха построени именно по време на робството, и сетне заграбени от комунизма, за да бъдат кощунствено превърнати в музеи.

   Богоотстъпничеството се надигна и ние го видяхме воинстващо, веднага след прославлението в лика на българските светии на светите Баташки мъченици. Колко гласове се чуха против тяхната канонизация. Колко хищнически ръце се протегнаха към небето, за да ги свалят от там и скрият отново дълбоко под земята. Някакви „родолюбци” искаха и сигурно още искат да виждат в светите Баташки мъченици революционери, бунтовници, въстаници, но не мъченици и светии на православната вяра. И Батак да не бъде българската Голгота. Не място, където нависоко се издига Христовият Кръст, а място, където макар и под знака на фалшивото „родолюбие“, се разгарят човешки страсти и предателства.

   Причината за това е много проста. Като мъченици за вярата, светите Баташки мъченици изобличават онези, които и днес се отричат от своята изконна, отеческа, православна вяра и открито враждуват против нея. Но напразно се вълнуват те и замислят суетни неща, и се съвещават против Господа и Неговите светии /ср. Пс.2:1-2/. Вярата за която батачани си дадоха живота през кървавата пролет на 1876 г., не може да бъде изкоренена от нашия народ. Нито насилствено, нито чрез лукавщина, измами или някакви интеграционни подмени. И малко да остане православното стадо в България, то ще бъде солта на тази земя, то ще бъде извора с жива вода, който тече в живот вечен, то ще омилостивява Бог, подобно на Авраам, за да не наказва онези, които са спрели да правят добро и безумно мислят, че няма Бог. И знаете ли, колко голяма сила има общата молитва на живеещите по Бога на земята, и онези, които в святост предстоят пред Божия небесен престол.

   Затова нека , макар „немощни и слабодушни сънародници”, да коленичим пред величавия подвиг на светите Баташки мъченици, като към такива, чиято „усърдна молитва… на праведници има голяма сила”, и да въззовем към тях: „Помолете се, свети Баташки новомъченици, за нашия български народ, за църковните ни пастири и за добропобедното ни воинство - да преуспяват в православната вяра и благочестие. Утешете всички нас с вашето застъпничество и ни заведете в Райското блаженство, та заедно с вас да прославим любовта и милостта на нашия Спасител Христос, на Неговия безначален Отец и на Светия Дух во веки веков. Амин.”