15.07.2023 г. - ПРИВЕТСТВИЕ НА НЕГОВО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО ПЛОВДИВСКИЯ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ КЪМ НЕГОВО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО ХАЛКЕДОНСКИ МИТРОПОЛИТ ЕМАНУИЛ
Ваше Високопреосвещенство, обични в Господа Иисуса Христа, Владико Емануил,
Благословен е идващият в името Господне! Радваме се всесърдечно и вседушевно, че днес имаме сред нас архиерея и предстоятел на един от най-прославените престоли в православния свят – старшият митрополит на Халкедон. Отколе беше наше желание да посрещнем негово Високопреосвещенство и да съслужим с него Светата Евхаристия. Щастливи сме, че Бог даде това наше желание да се сбъдне и Ви благодарим, Владико, че ни оказахте честта да посетите нашата Пловдивска епархия. Нищо в живота на църквата не е случайно. Не е случайно и това, че избрахте да ни посетите точно в деня, в който православната църква се прекланя пред жертвения подвиг на Светите Кирик и Юлита и то точно в манастира, посветен на техните имена.
Този манастир, Владико, е манастир-мъченик. Построен през 16-ти век, той се е радвал на богат монашески живот докъм началото на 20-ти век. Последно е бил убежище на свещеници – емигранти от Русия, които са били прокудени от червения болшевишки терор след 1917 г. С идването на комунистическата власт и в България тогавашните светоуправници са направили всичко възможно да изгонят от него монасите и по всякакъв начин да пречат на спасителната мисия на това Божие обиталище. През 1980 година на тогавашната светска власт хрумва мегаломанската идея да превърне този манастир в Световна архитектурна академия. Имаме документи, които показват как комунистическата власт е разпоредила да бъде упражнен натиск върху тогавашния Пловдивски митрополит Варлаам да предаде манастира на светски организации. Естествено, че никаква академия не се беше случила. Когато аз поех митрополитската катедра на Пловдив, тези сгради бяха превърнати във вертеп, а тогавашните стопани сериозно размишляваха да продадат манастира. От нас зависеше дали ще се примирим или ще водим битка, за да си го върнем. Нашата бран беше духовна. Стотици хиляди хора в цялата наша епархия години наред се молиха манастирът да бъде върнат. Бог чу молитвите ни и по Неговата милост сполучихме да приберем този манастир отново в лоното на Светата ни Българска православна църква, където той ще остане за вечни времена.
Разказвам Ви тази история, защото аз от нея извадих за себе си няколко поуки. Първо, че което е обречено Богу, дори и да бъде загубено, може да бъде върнато, ако цялото църковно изпълнение искрено пожелае това и със сърцето си отправи молитва към Бога за помощ. Второто е, че никой режим, ако той е Богупротивен, не е вечен, вечна е само Едната, Света, Вселенска и Апостолска православна църква, на която портите адови няма да надделеят. Трето, че когато делото е право, Бог прави възможно това, което е невъзможно за човека. И четвърто, че църковния народ не може да се бои от нищо и от никого. Задача на архиереите е да му дават личен пример, като безстрашно отстояват принципите на нашата вяра, като пазят догматите, не се отклоняват и на йота от каноните и по този начин насочват народа към Иисус Христос, който е Пътя, Истината и Живота. Когато тези фактори се съчетаят, Бог е на наша страна.