Ваше Високопреосвещенство, зело възлюблений в Христа събрате и съслужителю на Божията нива, Владико Тимотей, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, Боголюбиви отци, възлюбени в Христа Бога братя и сестри,

днес е велик християнски празник – Сретение Господне. На четиридесетия ден след рождеството на Богомладенеца Иисус Христос Неговата Пречиста майка – Пресвета Богородица и Праведният Йосиф го отнесли в храма, както е повелявала тогавашната традиция. На прага ги посрещнал старецът Симеон, комуто било съобщено от Светия дух, че няма да види смърт, докле не види Спасителя на света.

Празникът Сретение е тържество на всички праведни, които очакват спасителното пришествие на Месията и които са изстрадали срещата с Него. Подвиг на непрестанното очакване станал животът на боголюбивия Симеон. 360 години преживял той, два века и половина му се наложило да чака изпълнението на това обещание. И ето накрая Дух Светий привел Симеон в Йерусалимския храм, в същия ден и час, когато Пречистата Дева донесла там Богомладенеца Иисус Христос. Ние не трябва както Симеон Богоприимец с векове да чакаме благодатната среща с Господа. Спасителят вече е дошъл в света. Христос е посред нас, е  и ще бъде! И въпреки това в продължение на 55 години Българската и Северно Македонската православни църкви, трябваше да чакат благодатната среща в Светата Евхаристия.

Огромна  духовна радост е за нас, че именно на този светъл празник, Сретение Господне,  ние се срещнахме с нашите скъпи събратя Високопреосвещените митрополити - Дебърско-Кичевски Тимотей и  Брегалнички Иларион и имахме щастието да отслужим заедно Светата Божествена Литургия и да приемем заедно драгоценната кръв и честното тяло Христови. За десетки и десетки години тази радост ни беше отнета по причини, които вече нямат значение.

  Ваше Величество, позволете ми от името на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит и Светия Синод на Българската Православна Църква да се обърна към Вашата сестра, Нейно Царско Височество Княгиня Мария-Луиза и да изразя най-искрените ни благопожелания по случай нейния рожден ден и кръгла годишнина.

Ваше Царско Височество,

В деня на Вашето рождение над столицата на България София са проехтели 21 топовни салюта, а хилядно множество се е стекло, за да изрази радостта на целия народ от това, че Бог е дарил царското семейство, а с това и страната ни с рожба.

Два дни по-късно Вие сте получила Свето кръщение и сте била приета в лоното на Светата православна църква. Кръстена сте от блаженопочившия митрополит Стефан и по-сетнешен Български екзарх, а Ваш възприемник е председателят на Народното събрание Александър Малинов. Нека кажа още веднъж, за да се осмисли значимостта на държавния акт – Вие сте била кръстена от предстоятеля на църквата и сте била приета от свещената купел от целия български народ в лицето на най-висшия представител на законодателния орган. От мига на Вашето раждане и на Вашето кръщение Вие сте в обятията на българската Църква и на българския народ и Ви уверявам, че това и до ден днешен е така.

Ваше Високопреосвещенство, възлюблений в Христа Бога, владико Антоние!

Благословен е идващият в името Господне! Радваме се да Ви приветстваме с добре дошли в нашата епархия, в нашия митрополитски храм, посветен на света великомъченица Марина, тук, в седалището на митрополитите на древния град Филипопол. Който идва в името Христово, винаги е добре дошъл и понеже Вие идвате в Неговото име, имате гостоприемството ни като наш скъп гост.

Предполагам, че сте се информирали за нашата епархия, поради което не е нужно да споменавам, че този тук митрополитски престол е поставен лично от свети апостол Ерм, един от 70-те апостоли, през 71-ва година от Рождението на нашия Господ Иисус Христос или 38 години след Неговата кръстна смърт и славно Възкресение. Излишно е да припомням, че през времето, в което не е имало автокефална Българска православна църква, тази катедра е била поставена на 27-мо място в диптиха на нашата обща Църква-майка – Вселенската патриаршия.

От този амвон е проповядвал митрополит Михаил Италик, а преди и след него десетки други достойни архиереи, като Филипополските митрополити Теолипт, Серафим, а така също и св. Дионисий, впоследствие Костантинополски патриарси. Епархията ни е дала стотици мъченици за православната вяра, които днес са наши застъпници пред Престола на Нашия Господ Иисус Христос и които ние молим всекидневно за подкрепа, насърчение и мъдрост. Казвам всичко това, за да подчертая колко е голяма отговорността ни, колко е тежък кръстът, който Бог е промислил да възложи на немощните ни човешки плещи, като ни е поверил грижата за спасението на душите и грижата за Неговата древна църква в този благословен край на света, на който Господ Иисус Христос и никой друг е началото и краят.

Обични в Господа братя и сестри,

когато подготвях днешното си слово по повод Деня на Съединението, реших да прегледам какво съм казвал предишните години на този празник, защото имам чувството, че всяка година говорим едно и също. За съжаление съм прав. Вижте, например, какво съм казал в словото си на този ден през 2013 г.:

„Ще попитате дали в днешния ден, в деня, в който честваме Съединението на България, Българската православна църква ще каже няколко думи по актуалните политически събития? Дали Църквата ще заеме страна? С какви думи тя ще охарактеризира случващото се. Как ще го коментира? Какъв призив ще отправи? Думите, които характеризират случващото се, вече са казани. Ето само няколко цитата от вчерашната преса: „Яростна конфронтация”, „Още като деца започваме да мразим тези, които мислят”, „Голямото мразене”, „Здравият разум напуска последните територии в колективното българско съзнание”, „Пълно отсъствие на допирни точки между опонентите”, „Състояние на пълна гражданска непоносимост”, „Егоизъм, който връзва краката на държавата с железни окови”. Това са думи на независими коментатори и те много ясно назовават състоянието, в което е изпаднало обществото ни. Омраза. Безпаметност. Гняв. Егоизъм.”

Това съм казал преди девет години. Тогава съм цитирал вестникарските заглавия от 5 септември 2013 г. Ако прегледаме вчерашните публикации в социалните медии, сигурно ще прочетем същите заглавия. Девет години все едно и също. Омраза до степен на безпаметност, гняв, егоизъм. Съгласете се, че това не е нормално.