Обични в Господа братя и сестри,

Чухме в словото за Успението на Пресвета Богородица, че три дни след успението си, тя, обкръжена от ангели, се явява на апостолите и им казва „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“ Днес и ние се радваме. Радваме се, защото знаем, че Света Богородица е сред нас. Радваме се, защото знаем, че през всичките дни тя не спира да се грижи за благочестивия православен наш народ. Радваме се, защото знаем, че застанала на небесния си престол, редом до своя син, Господ Иисус Христос, тя простира своя благодатен покров, за да предпази народа ни от всяко зло. Радваме се заедно с всички майки, които най-добре знаят как в тежки моменти са се обръщали към Света Богородица, молели са я за децата си и как именно от нея са получавали утеха и помощ.

Същевременно днес радостта ни е помрачена от безпокойството, което е обзело части от нашия народ. Вероятно ще бъда упрекнат, че на този светъл празник, вместо да се огранича до богословската беседа, ще взема отношение по актуален въпрос, но от друга страна пък често ни се казва, че църквата не бива да се дистанцира от обществените процеси. Поради тази причина, като православен митрополит, бих искал да кажа какво аз мисля за събитията в страната ни и как аз виждам нещата, без да ангажирам никого с мнението си.

Скъпи в  Христа Бога, братя и сестри,

Тази година чествахме 150-годишнината от възстановяването на самостойната Българска православна църква. От тези 150 години църквата ни беше в схизма в продължение на 73 години, преживя атеистична диктатура, поставила си за цел да унищожи религията из корен, в продължение на допълнителни 45 години войнстващ атеизъм и накрая претърпя разкол в продължение на нови 11 години. Това са 73 години на външна изолация, 45 години на репресии и 11 години на политически провокирано разцепление! Едва ли някоя земна институция може да издържи на такъв погром. Слава Богу, църквата не е земна институция! Истината е, че едва към 2007-2008 г. нашата църква можеше да започне да се съвзема и да събира себе си, да урежда нормалният си вътрешен живот и да намира сили, освен с Богослужението, което не е спирало нито за миг, да се занимава и с онези задачи в духовно-просветната и в социалната сфера, с които обществото ни очаква тя да се занимава. Тази наша изстрадала църква имаше нужда от спокойствие и време, и Бог й ги даде! Фактът е този: единствените спокойни години в 150-годишното ново съществуване на Българската православна църква са последните десет-единадесет години. Нека си припомним какво се случи през това време.

Може би само в периода малко преди и малко след Освобождението по българските земи са се строили повече църкви и манастири, отколкото се построиха, реставрираха и ремонтираха през последните десет години. Това сега стана възможно благодарение на огромната подкрепа на държавата. За пръв път държавата пое част от издръжката на клира и то без изобщо църквата да е молила за това. Ще кажете, че това са материални неща. Не, не са материални. Това е подкрепа за българската духовност, за българската идентичност. През последните десет години за пръв път от много време имахме държавно ръководство, което не просто не тормозеше църквата, а напротив, изяви желание да й помогне и то по своя воля. Без да иска нищо в замяна и особено, което е много важно, без да ни кара да отстъпваме от вярата си или да изневеряваме на принципите и ценностите, които изповядваме. 

Христос Воскресе!

Обични в Господа, братя и сестри,

        И тази година Божията милост ни сподоби да празнуваме светлото и преславно Христово Възкресение. Да се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен. Да произнесем спасителните думи: „Христос Воскресе!“ Да изживеем пасхалната радост! Да издигнем молитвен глас! Да възпеем празника на празниците, тържеството на тържествата и победата над победите.

       Възкресението на Иисуса Христа е най-великото тържество на вярата, надеждата и любовта. Затова повярвалите винаги с „вяра ходим“ (2Кор.5:7), с вяра „живеем, и се движим, и съществуваме“(Деян.17:28). Тази вяра ни дава надежда за спасение (Рим.8:24).

        Синът Божий се въплати, за да бъде близо до нас. Страда, за да ни научи на търпение, умря (заради нашите грехове), за да не униваме. Възкръсна за да ни дарува вечен живот.

   „Всички - казва св. Ефрем Сирин, - които идват при Бога и искат да се удостоят с вечен живот, трябва преди всичко безукорно да спазват православната вяра и нито заради успешно получаване на чин, нито поради ласкателства пред силните или от страх пред тях, да не ставаме предатели на безценната съкровищница на вярата.“

    Тази година посрещаме Светлото Христово Възкресение в много необичайна ситуация. Дават ни се знаци! Вярващите хора, православният Божи народ, вижда знаците и разбира как те трябва да се тълкуват. Без да навлизам в дълбочината на богословските аспекти, ще си позволя да споделя, какво според мен се случи по времето на тазгодишния Велик пост.

      В дните на тазгодишния Велик пост, в дните, в които целият православен християнски свят се подготвя да посрещне Светлото Христово Възкресение, лукавият се нахвърли срещу Църквата с невиждана ярост. Използвайки някакъв вирус, чиято поява, в крайна сметка, вероятно е следствие от човешка немарливост, той поиска ни повече, ни по-малко следните неща. Лукавият поиска да се забрани на Църквата да дава, а на хората да приемат Светото причастие, тялото и кръвта Христови. Да се спре отслужването на Светата Божествена литургия. Ако не може съвсем да се спре отслужването на Светата литургия, то тя да се отслужва без присъствието на Божия народ. За целта да се затворят храмовете. И най-голямата гавра: ако може църковната йерархия сама да поиска да се затворят храмовете! Ние знаем, че с Възкресението Си, Иисус Христос е победил лукавия и ще го побеждава до последно, и това го докарва до ярост, а Църквата, която съобщава този факт, му е трън в очите, но този път той - дявола  надмина себе си: той се опита да накара Църквата да се отрече от тайнствата, да се отрече от Иисус Христос, да се отрече от Истината, в която вярва и която проповядва. Нещо повече, Църквата трябваше да бъде накарана да каже, директно или индиректно, че няма нищо по-важно от земния живот и, че смъртта е много страшна. С това трябваше да бъдем накарани да признаем, че земната смърт е окончателен край, че с нея приключва всичко и, че следователно няма Възкресение. Трябваше да отречем, че Христос е възкръснал, да отречем днешния ден. Лукавия поиска Църквата да ликвидира сама себе си! Наистина е много лукав! Както се казва: добър опит, но отново не успя! Защото Победителя на смъртта Възкръсналия наш Спасител ни каза: „ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят“(Мат.16:18).

     Най-категорично, обаче, искам да кажа, че не обвинявам никого от онези, които през последните седмици станаха проводници и изразители на подобни мисли и искания. Те не са виновни! Моля се за тях.

      Българската православна църква не се отказа от тайнствата, не се отказа да преподава Светото причастие, отказа да затвори храмовете. Българската православна църква отказа и отказва да приеме, че земната смърт е окончателен край! Земната смърт, братя и сестри, изобщо не е страшна. Тя е просто част от пътя, който всеки трябва да извърви, за да постигне живот вечен. Иисус Христос го доказа със собствения си земен път, със собствената си кръстна смърт и със собственото си Възкресение. И това е исторически доказан факт. Няма как Църквата да се отрече от Истината! Това няма да стане!

Боголюбиви братя и сестри,

В дните на светия Велик пост ни се даде тежко изпитание. Неизвестен вирус нападна цели народи. Милиарди хора по света са обзети от незапомнен страх. Правителствата на десетки държави въвеждат извънредни мерки, за да защитят  населенията си от надвисналата беда и да се погрижат за здравето и за запазването на материалните условия на живота.

Църквата не се страхува! Ние, християните знаем, че всичко става по Божия воля или по Божие допущение. Този вирус, появил се именно във времето на Великия пост, без съмнение е Божие допущение. Винаги Църквата призовава, че е необходимо повече смирение в личния и обществения живот, че трябва да се обръща повече внимание на децата, че семейството – домашната църква е най-висша ценност, че трябва да се намали консуматорството, че трябва да спре безумната гонитба на печалби, че обществените блага трябва да се разпределят справедливо с мисъл за най-бедните и най-ощетени членове на обществото, че властта е дадена от Бога, за да служи за доброто на Божия народ и за да бъде пазен той от беди, и пр. и пр.

В момента Бог ни преподава точно тези уроци! В момента, в дните на Великия пост, се оказва, че всички са при семействата си и домовете стават жива и пълна с благодат домашна църква. Консуматорството е намалено до крайност, трескавото суетене спира. Най-после се разбира за какво служи властта и че тя мисли как да разпредели скромните обществени блага с грижа за най-ощетените социални слоеве. Възражда се солидарността, за която Църквата призоваваше. Гордостта се смирява! Останалите грехове също отстъпват! Злото се трансформира в добро! 

В последните дни от много посоки се надигат призиви, че църквите трябва да бъдат затворени, за да се предотврати струпване на хора и разпространението на заразата. Призовава се да се спре Светата Евхаристия и да спре преподаването на Светото Причастие! Призивите като правило идват от хора, които не са стъпвали в църква, нямат понятие какво е Света Евхаристия и какво е Светото Причастие и мразят религите по принцип. Но, използват материалният проблем – здравето на хората, за да атакуват Църквата в духовната й същност. Това ние не бива да позволяваме. Но, за да не го позволим трябва да направим следното.

Иисус Христос е казал:"Отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу!" (Марк. 12:17; Лк. 20:25). Щом кесарят, тоест светската власт, казва хората да не се струпват на едно място, щом лекарите казват хората да не се струпват в множество на едно място, то ние трябва да ги послушаме. 

Ето защо, с дадената ми от Бога архиерейска власт освобождавам всички верни на Църквата православни християни в Богодаруваната ми Пловдивска епархия от задължението да присъстват физически на обществените богослужения в храмовете за срока на обявеното в държавата извънредно положение. Но, не мога да им отнема правото, ако те желаят да присъстват, и никой няма да бъде върнат. Защото, казва Христос: "който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън" (Ин.6:37). Като молбата ми е особено настойчива към нашите по-възрастни мирянки и миряни, да се въздържат да идват на църква, освен в случай на крайна необходимост. А дошлите в храма да спазват установената от здравните власти дистанция един от друг.

Заявявам с цялата си убеденост, че Светото причастие - Тялото и Кръвта Христови, не може да е заразно, и чрез него не може да се зарази никой човек. Но! Човек може да зарази човека. Нека не изкушаваме Господа! Свещеници, имащи и най-малки признаци на здравословно неразположение да се въздържат от служение. Преподаването на светото Причастие да става с максимална осторожност, само на членове на съответната енория, след изповед, както повеляват Свещените канони, според същността на тайнството.

Църквата е физическа и духовна общност. Най-важна за Църквата, като духовна общност, е молитвата. Призовавам всички верни в Пловдивска епархия да използват времето си в следващите дни и седмици за усилна молитва, чрез която заедно да измолим от Господа Иисуса Христа, Пресвета Богородица и всички светии спасението на българския народ от надвисналата заплаха, от всяка болест и всяко страдание. Моля ви, скъпи мои чада, молете се усърдно и от сърце, молете се по всяко време с думите: "Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ни!". Като ви уверявам, че както аз, така и всички наши свещенослужители ще се молим за вас и вашите семейства!

Нека всяка вечер в 21 часа, по време на камбанния звън, да си припомним думите на Спасителя Христос, който ни казва: "А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве“ (Мат. 6:6). И всички заедно, кой където и да се намира, у дома, на работа, или по пътя, да се помолим с Господнята молитва "Отче наш", за да призовем Божият милост, снизхождение и избавление от злото.

Това е нашата благодарност и нашата молитва за лекарите и медицинските сестри и работници, но и към всички останали обществени служители - полицаи, военни,  служители от транспорта и от комуналните служби и предприятия, магазинерите в отворените магазини, правителствените служители и самото правителство и всички други, които се излагат на риск, за да може ежедневният живот да се съхрани в рамките на възможното.

Заявявам също така, че в Пловдивска епархия, по мое разпореждане няма да бъде затворен нито един храм. Всеки ден, във всеки храм свещенослужителите ще извършват богослуженията, като не престават да се молят за вас (Як.5:16), бдейки на своя пост, защото, по думите на св. ап. Павел: "всякой в каквото звание е призван, в него и да остава пред Бога" (1Кор.7:24). Служението на духовенството е също  преден пост в битката срещу злото. От верните очакваме да се молят заедно с нас в домашната си църква в къщи. 

Обръщам се с призив към светските власти: ние ви отдаваме кесаревото, отдайте и вие Божието Богу! Не издавайте разпореждания за насилствено затваряне на храмове! Отвореният храм е знак. Запечатаният от властта храм е знак. Бог вижда знаците! Нека внимаваме какви знаци Му изпращаме.

Извънредното положение за сега е обявено до 13-ти април. Светлото Христово Възкресение ще посрещнем на 19-ти април. Нека със строг пост, усърдна молитва и със звъна на църковните камбани да измолим от Всеподателя милост и спасение за православния български народ, така, че да можем да посрещнем Празника на празниците, като един телесно и духовно по-здрав и по-добър народ. Защото Господ е казал: "Всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите" (Мат. 21:22) и "Каквото поискате от Отца в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина. Ако поискате нещо в Мое име, Аз ще го направя". (Ин. 14:13-14).

Бог да ви пази!

19.3.2020г.

Гр. Пловдив