kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

2 февруари 2015 г. - Архипастирско обръщение

Posted in Митрополитско слово.

02.02.2015А Р Х И П А С Т И Р С К О   О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай

по повод натиска, упражняван от група лица върху съдебната система

във връзка с делото " Манастир „Св.св. Кирик и Юлита”

Възлюбени в Христа Бога, братя и сестри,

Знаете, че преди повече от шест години Пловдивската митрополия поиска от Съюза на българските архитекти на Църквата да бъде върнато владението над манастира „Св. св. Кирик и Юлита", в с. Горни Воден, край Асеновград. Под натиска на комунистическата власт манастирът е бил взет от Пловдивската митрополия през 1982 година, за да бъде уж използван за нуждите на т.нар. „Международна архитектурна академия”. Всички сте свидетели, че под маската на „архитектурна академия” това свято място беше обърнато в място за разгул и разврат, ползвано от арендатори и печелбари, за удовлетворяване на частните икономически интереси на няколко човека. Аз, като Пловдивски митрополит, не можех да търпя това безчиние и поругаване на нашите светини и духовни ценности. Помолихме с добро Съюза на българските архитекти отношенията ни да бъдат прекратени, като манастирът ни бъде върнат доброволно. След като молбата ни не срещна разбиране, се принудихме да се обърнем към светския съд.

Две поредни съдебни инстанции – Пловдивският окръжен съд и Пловдивският апелативен съд – постановиха решение: манастирът „Св.св. Кирик и Юлита” да бъде върнат на Българската Православна Църква, в лицето на Пловдивска митрополия, без никакви условия! Благодарихме и благодарим на тези съдии, чрез които проговори Божията справедливост! Благодарим и на сегашното ръководство на Съюза на българските архитекти, което след решението на втората инстанция безпрепятствено освободи манастира, с което даде възможност в него незабавно да бъдат възобновени благодатните и душеспасителни богослужения.

На 14.12.2014 г. целият Свети Синод на Българската Православна Църква, предвождан от Негово Светейшество Българския Патриарх Неофит отслужи в църквата „Св. Параскева” на манастира тържествен благодарствен молебен, с което прогласи, че Църквата, в нейната цялост, приема манастира обратно в лоното си, а манастирът открива благодатните си обятия за Светата Църква.

8 март 2015 г. - Архипастирско послание

Posted in Митрополитско слово.

08.03.2015А Р Х И П А С Т И Р С К О   П О С Л А Н И Е

на Пловдивския митрополит Николай

до свещенослужителите и православните християни

от Пловдивска епархия

по повод възвръщането на манастира „Св.св. Кирик и Юлита”

 

Обични в Господа, братя и сестри,

Не зная как да ви опиша гледката на свещениците и служителите на Пловдивската Света митрополия, които в четвъртък следобед се прегръщаха, плачеха от радост и отправяха благодарствени молитви към Всеподателя, когато прокънтя новината, че Върховният касационен съд е сложил край на шест годишните съдебни прения и потвърждава положението, че мястото над село Горни Воден, обречено преди пет века на Светите мъченици Кирик и Юлита, е било и отново, и за винаги ще бъде манастир на Пловдивската епархия на Българската Православна Църква. Сигурен съм, че никой от вас не е останал равнодушен, научавайки тази новина. Сигурен съм, че всички благочестиви християни и изобщо всички хора, които са следили перипетиите през всичките тези години са въздъхнали с облекчение и са си казали: „Слава, Богу! Дочакахме справедливост!”

Да кажем и ние още веднъж: Слава Тебе Боже, Благодетелю наш во веки! По Твое Господи изволение и вдъхновение българският съд каза – стига! Стига толкова!

Възлюбени братя и сестри,

През последните години, а особено през последните месеци и седмици, по повод на съдебните прения около манастира „Св.св. Кирик и Юлита” бяха изговорени много неща. Много думи бяха казани. Надявам се, ако е имало някоя казана дума в повече, тя да не е била казана от нас. Но, се запитах през последните два дни, кое е това, което още не е казано. Кое е това важно нещо, което трябва да се знае и запомни. Коя е поуката, която трябва да отнесем със себе си, спомняйки си за манастира „Св.св. Кирик и Юлита”? Защото когато Бог ни праща изпитания, то е за да ни научи на нещо, да ни каже нещо. Кое е, питах се, това нещо, което искаше да ни каже Бог? Как стана така, че успяхме, макар, че мнозина не вярваха? Защо успяхме?

Отговорът, според мен, се налага от само себе си. Успяхме, защото през всичките тези години, от първия до последния ден, ние се държахме като Църква. Ние бяхме Църква. Жива, действена, борбена Църква. Църква, отстояваща Истината. Църква, искаща справедливост. Църква, която показа, че е готова на всякакви жертви, за да постигне истина и справедливост. Църква – принцип!

28 април 2015 г. - О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

Posted in Митрополитско слово.

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е28.04.2015
 на Негово Високопреосвещенство
Пловдивския митрополит Николай
към клира, миряните и лекарското съсловие от Пловдивска епархия

Обични в Господа братя и сестри, скъпи медицински съработници,

     Поканен  бях  днес   да  отправя молитва и призова Божията Майка св. Богородица да бъде застъпница пред Господа Иисуса Христа- Лекаря на лекарите да даде изцеление на болните и страдащите. В тази връзка няма как да не кажа няколко думи по повод надигащото се недоволство от продължаващата в страната ни здравна реформа. Съществуват притеснения, че болните от онкологични заболявания остават без лекарства. Дано това да не е така. Отказвам да повярвам, че това е възможно. Звучи неправдоподобно някой съзнателно да е решил, че ще остави десетки хиляди наши съграждани без животоспасяващи медикаменти и ще ги подложи по този начин на геноцид или, както е политически коректно да се казва – на масово изтребление.

17 май 2015 г. - Слово на Пловдивския митрополит Николай в Деня на светите Баташки мъченици

Posted in Митрополитско слово.

dsc 6313     Христос Воскресе!

   От Бога промислително е честванията на светите Баташки мъченици винаги да са във времето след Възкресение Христово. Така Всемилостивият Бог ни дава възможност не само да се поздравим с всепобедния поздрав: „Христос Воскресе !”, но и да се подкрепим духом, когато застанем пред саркофазите с мощите на светите Баташки мъченици, и чрез богослужебните текстове и светата им икона, се срещнем с жестоките мъчения и страшна смърт, претърпени за православната вяра от тези избрани Христови изповедници. Страданията им ни изпълват с мъка, но чрез вярата ни във Възкресението намираме утеха, защото знаем, както казва св. Йоан Златоуст, че „смъртта на мъчениците не е смърт, а начало на по-добър живот, преминаване от по – лошо към по – добро”. И още, защото Господ Иисус Христос възкръсна от мъртвите, и със смъртта Си смъртта победи. Затова днес, заедно с пасхалния поздрав, ние възкликваме: „Радвайте се, Баташки новомъченици Христови, жертва най – чиста и свята”.

   Съставителят на житието им пише: „Адът се издигнал от преизподнята и се настанил в Баташката черква”. Да, наистина адът се издигна, и се настани в Батак. Но се надигна, защото в сърцето му се бе забил смъртоносно Голготският Кръст на Спасителя - Христос Бог. Надигна се, защото над света вече се носеше песента, от която треперят адовите порти: „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?”. Надигна се, защото беше Пасха радостна, която искаше да помрачи. Тръгна преизподнята на отмъстителна война, за да погуби, но сама бе погубена.

28 август 2015 г. - Интервю на Пловдивския митрополит Николай

Posted in Митрополитско слово.

mitropolit Nikolai-potret

- Ваше Високопреосвещенство, вълна от бежанци залива Балканите и Европа. По-голямата част от тях са мюсюлмани. Като хора сме длъжни да им помогнем заради нещастието им и войната, от която бягат. Но мнозина се страхуват, че те ще засилят ислямската религия в християнска Европа. Какво е Вашето мнение?

- Действително има общо усещане, че сме свидетели на процеси, които в момента преобръщат демографската карта на Европа и създават предпоставки за бъдеща промяна на цялостния културен облик на нашия континент. Доскоро, получавайки сведения за масови екзекуции на православни в Сирия, Египет и на други места, както и за масовото разрушаване на християнски паметници, имахме усещането, че т. нар. Ислямска държава си е поставила за цел да извърши религиозно прочистване на Близкия изток от християните. Масовият бежански поток към Европа обаче е от мюсюлмани. Не мога да си обясня този парадокс: една организация, която твърди, че си е поставила за цел да изгради империя в Близкия изток, и то на верска основа, да пропъжда именно хората, принадлежащи към същата тази вяра! Нашата християнска традиция повелява да сме човеколюбиви и състрадателни не само към своите, но и към чуждите. Поради това ни призовават непрекъснато да проявяваме състрадателност и човеколюбие, защото сме християни и европейци. Добре. Помагаме и ще помагаме с каквото можем и не ги делим по вяра или народност. Но не ви ли притеснява, че т. нар. ИДИЛ не проявява човеколюбие не само към чуждите, но и към своите? Нещо тук не е наред. Понеже в цялата тази история има нещо гнило, лично на мен ми се струва, че нашето правителство в никакъв случай не трябва да допуска в страната ни повече бежанци! За тези, които вече са тук, е редно като общество да се погрижим, доколкото можем и ни стигат оскъдните ресурси, но повече - не! Който е запалил този конфликт, да го гаси. Не може ние да плащаме сметката, и то с цената на изчезването ни като държава. Това, разбира се, е моето лично мнение като гражданин, с което не ангажирам никого.