20.12.2016 г. - СЛОВО НА ПЛОВДИВСКИЯ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ КЪМ КОНСТАНТИЙСКИЯ ЕПИСКОП ЯКОВ
Преосвещени Владико Яков,
Днес е твоята огнена Петдесятница. Чрез възлагане върху тебе ръце на Освещения събор ти прие сугубата благодат на Светия Дух и бе посветен за епископско служение в светата Църква. Възлезе на най-високата степен на църковната иерархия, съдържаща пълнотата на епископската власт. Радвай се на честта, която ти се оказва, но мисли и за задълженията, които ти се възлагат, защото колкото по-високо си изкачен, толкова по-строг отчет трябва да даваш в слово, в дело, пред Бога и светата Църква.
Епископът е апостолски приемник по благодат. Затова си длъжен на всяко време и на всеки час с апостолска ревност да служиш на Църквата, като помниш апостолската повеля: „Внимавайте прочее върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв” (Деян. 20:28). Ако, по думите на св. ап. Павел, със страх и трепет всеки трябва да върши своето спасение, то колко повече се изисква от епископа, който трябва да се грижи за спасението на мнозина. Епископът е оръдието на Светия Дух. Помисли какви велики задължения ти налага това достояние, за да не пападнеш под осъждане поради небрежност или недостойнство. Епископът е ангел, свещено звание, което го задължава с телесна чистота и душевна безпорочност, със свят живот и ревностно изпълнение на небесното посланичество за служба на онези, които искат да наследят спасение. Затова, Преосвещени епископе Якове, по съвета на апостола, не занемарявай дарбата, която е в теб и ти бе дадена днес с възлагане върху ти ръце. Затова се грижи, в това пребъдвай, та успехът ти да бъде явен във всичко. И както ни насърчава апостол Павел: „Подвизавай се с добрия подвиг на вярата; дръж се о вечния живот, за който ти бе и повикан и изповяда доброто изповедание пред много свидетели” (1Тим.4:14-15). Бъди „образец на верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота”(1 Тим.4:12). Но тъй като „вярата иде от слушане, а слушането- от Словото Божие” (Рим.10:17), то проповядвай неуморно словото Божие, помнейки думите на апостола: „Горко ми, ако не благовествувам” (1Кор.9:16) Извършвай със строго благоговение, страх Божий, душевен трепет и надлежна подготовка църковните тойнодействия за освещаването на верните. Упражнявай се в духовните занимания, „като във всичко представяш себе си за образец на добри дела, показвайки чистота в учението, почтеност, непоквареност, слово здраво, безукорно” (Тит. 2:7-8). Тежък кръст ти се възложи днес, затова не унивай, а помни Господните слова: „Игото ми е благо, и бремето леко” (Мат. 11:30). Та с благодатната Си помощ сърцеведеца Христа ще те укрепя да носиш това служение, както и казал първовърховният апостол: „Стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява” (2Кор. 12:9).
И тъй, с благодарност в душата, с упование в Бога, с послушание към върховната църковна власт, с ревностно служение, с любов в сърцето си тръгни по благословения път на архипастирското служение с твърдо упование в Божията благодатна помощ, достоен, безукорен съработник, който вярно преподава словото на истината (2Тим.2:15), какъвто е бил и днес чествания свети Игнатий Богоносец, от светлия живот и пленителна пастирска дейност на когото трябва да се назидаваш.
Приеми този жезъл като символ на духовна власт и опора от Пастиреначалника Христа в предстоящето ти високо архипастирско служение. Амин!
†
С благодарни към Бога сърца духовно тържествуваме в днешния празничен ден в средоточието на цветословния период, т.е. на ония светли дни на Пасхална радост, на радост от най-великия празник на празниците – славното и спасително Възкресение Христово. Дни, в които се поздравяваваме със спасителния за всички нас поздрав: „Христос Воскресе!” Духовно умиление изживяваме в този свещен миг, в който отново Бог благоволи да застанем пред благодатния чудотворен образ на Божията Майка Пресвета Богородица, да се съберем под подкрова на Небесната Царица и отправим горещи молитви да бъде всегдашна наша закрилница и застъпница пред Бога. Благословен е българският православен народ, благословен от Бога затова, че Бог го е избрал и го е дарил със светлината на чистата православна вяра, затова, че Бог не е изоставил своя народ да живее в мрака на невежеството, а го е дарил със светлината на вечния живот. Ето, вчера празнувахме Деня на светите равноапостолни братя Кирил и Методий. Ден, в който се гордеем пред целия славянски свят, но преди всичко ден, в който благодарим на Бога. Виждате ли към нашия изстрадал народ каква Божия милост е излял Господ, за да ни спаси - да имаме светлината на знанието. Защото, казва Господ Иисус Христос : „ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни” (Йн.8:32). Нямаше да познае съвършената истина, единствената истина, Истината с главна буква нашият народ, ако Бог не бе запалил две ярки звезди на небосвода на българската християнска святост – светите равноапостолни братя Кирил и Методий. Благодарение на тях нашият народ позна истината и истината го направи свободен даже в тежките векове на робството, във всички дни и години на изпитания. Нашият народ има свободата на чистата вяра. Какво е вярата, какво е знанието, какво е науката, какво е духовната култура за нашия народ? По аналогия можем да кажем, че това е слънцето. Слънцето не просто разпръсква мрака. Слънцето ожитворява, без светлината и топлината на слънцето няма живот, всичко умира. Велики Божии благодеяния, проявени към нас. И нашият малък народ да бъде част от онова християнско общество, за което самата Тя, Владичицата на света, каза: „Ето, отсега ще ме облажават всички родове”(Лк.1:48), в това число и българския род.