Обични в Господа Иисуса Христа, братя и сестри,

преди 147 години, на този ден, в Сан Стефано е подписан предварителен мирен договор между Руската империя и Османската империя, с който е сложен край на войната между тях от 1877-1878 г. В този договор са посочени примерните, неокончателни окупационни зони и зони на влияние, които всяка от двете империи ще има в бъдеще на Балканите и в Кавказ. С договора от Сан Стефано Сърбия и Румъния получават държавна независимост, а статутът на България е оставен за допълнително доуточняване. Датата на подписването на този неокончателен договор между Руската и Османската империи ние празнуваме като ден на Освобождението на България.

На масата на преговорите в Сан Стефано няма българи. Няма българи и няколко месеца по-късно на масата на преговорите за сключване на окончателния Берлински договор. В онези драматични месеци в началото на 1878 година България не е субект на международните отношения. Тя е обект – територия, която бива ту уголемявана, ту намалявана и рязана на парчета, в зависимост от представите на тогавашните велики сили за това как трябва да изглежда балансът на силите между тях. Всички знаете как е изглеждал този баланс и няма нужда да го припомняме. Поуката е, че когато не си субект на собствената си съдба, когато не си субект на историята, си обект. Няма как да ни допуснат на масата на преговорите, ако преди това не сме заявили достатъчно ясно кои сме и не сме предявили онези наши нотариални актове върху историята, които ни дават право да участваме в подобни разговори, особено в разговори, които пряко засягат съдбата на нашата страна и на нашия народ.

В третата неделя на ноември, когато светът си спомня за многобройните жертви, които даваме в пътнотранспортните инциденти, се обръщаме към вас с архипастирско послание за мир и утеха в душите и сърцата, за вяра и упование в Бога, за уважение към чуждия и нашия живот. Животът е велик Божи дар и благословение за всеки от нас, и не трябва да бъде отнеман с лекотата, на която, уви, сме свидетели всеки ден.

Ценността на живота няма аналог в цялата йерархия на човешките ценности – животът на всеки от нас и на цялото творение е плод на безпределната Божия любов, поради която Бог сътвори света и поради която проводи в Него Своя Син, за да ни изкупи и спаси от робството на греха, смъртта и тлението. Земният живот на човека се дава от Бога като благословение и подготовка за вечния живот и затова не може да бъде безразсъдно прекъсван от никого.

Ето защо, в този ден – като си спомняме молитвено за всички жертви на тази необявена, но всекидневно водена война по нашите пътища – призоваваме всички вас към разумно и отговорно отнасяне към безценния дар на живота, към мъдрост и благоразумие – така щото с Божията помощ и с нашите общи усилия тази война да се прекрати и да можем да живеем в мир със себе си и с нашите ближни, да се радваме на живота, възраствайки в истините и в добродетелите на християнската ни вяра и давайки пример на останалите за мъдро и благоразумно поведение и отношение към ценността на свише дарувания ни Божи дар.

Не можем в този ден да не споменем с думи на благодарност органите на Министерството на вътрешните работи, които всекидневно се стараят с активните си действия да ограничават и предотвратяват убийствата по пътищата. Знам, че мнозина изразяват неодобрение към нашата полиция, но нека се замислим колко ли повече щяха да са жертвите в пътнотранспортни произшествия, ако тези служители, денем и нощем, в дъжд и пек, не бяха на пътя и дори и само с присъствието си не всяваха малко разум и предпазливост у водачите? Колко повече щяха да са загиналите в катастрофи по нашите пътища, ако полицията не беше там, за да ни пази от самите нас, от нашето безразсъдство, самонадеяност и липса на респект към живота?

Поздравявам тук присъстващия  Министър на вътрешните работи г-н Атанас Илков.  Зная, уважаеми господин министре, че в днешните дни не Ви е леко, защото ръководеното от Вас министерство за пореден път е прицел на всякакви несправедливи критики и необосновани обвинения. Уверявам Ви, че ние сме наясно, че атаките срещу Министерството на вътрешните работи имат за крайна цел да ви обезверят в смисъла на мисията, която изпълнявате по опазване на обществения ред, да парализират волята на служителите на това министерство, да ви деморализират и да ви откажат да пазите страната и нейните граждани. Медийните атаки срещу МВР не са просто срещу неговото ръководство, те са атака срещу възможността в страната да има ред, те са идеологическа подготовка за анархия и за много по-опасни политически и обществени развития, отколкото можем да си представим.

На Вас и на служителите от повереното Ви Министерство на вътрешните работи искам да кажа: не унивайте, не отпускайте меча на Св. Архангел Михаил, който воюва непрестанно срещу силите на злото, каквото е и вашето задължение тук, на земята, поради което неслучайно е небесен покровител на полицията. Ние вярваме във вас, важното е  вие, служителите на Министерството на вътрешните работи със силна мотивация и убеденост да изпълнявате изключително отговорната си мисия – да пазите реда в страната и да охранявате и защитавате живота, имота и честта на всеки един български гражданин. Молим се за вас и вярваме, че и занапред ще служите достойно и с делата си всеки ден ще заслужавате респекта, който обществото ни има към вас.       

Божията любов и Неговата велика милост и щедрост да бъдат с всички нас!

17 ноември 2024 г.

град Пловдив

Обични в Господа братя и сестри, скъпи деца,

за първи път Денят на народните будители - 1 ноември, е отпразнуван в Пловдив през 1909 г., датата, на която тогава по стария стил Църквата е отдавала прослава на паметта на преподобни Свети Иван Рилски Чудотворец. Забележете, че нашите предшественици, будните и образовани хора в този град са избрали не някоя друга дата, на която да споменем будителите на нашия народ, а именно на светеца-покровител на България, св. Иван Рилски.

Какво значи да е някой будител? Кой е будител? Как говори будителят? Към какво ни призовава някой, за да го определим като будител? Ето, чуйте как говори и какво ни казва първият измежду будителите – свети Иван Рилски. Това, което ще ви прочета са пасажи от неговия Завет, написан собственоръчно от него на 25 март 941 година и вижте колко неговите Боговдъхновени слова са актуални и днес.

„Не търсете да седите на челните места и да началствате. Помнете Иисус Христос, Който е казал: „Който между вас иска да бъде пръв, нека бъде на всички слуга (Марк. 10:14).” Избирайте си наставници и поставяйте за началници ония, които Бог ви покаже. Мъже, засвидетелствувани от всички заради духовните им занимания, които превъзхождат всички по разум и духовно разсъждение, а и способни добре и богоугодно да пасат повереното им стадо по пасищата на благочестието и на животворните Христови заповеди. Подобава повече за такива да се иска от Бога напътствие, отколкото от собственото си мнение.”

„Не търсете също да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се надявайте на тях, като оставяте Небесния Цар...” защото, както казва пророк Йеремия „благословен е оня човек, който се надява на Господа и комуто надеждата е Господ (Йер. 17:7)”

„Ако ли пък се намери някой измежду вас, който да сее плевели, раздори и други съблазни, такъв веднага изведете изсред вашето събрание, за да не се обърне на гангрена по думите на Апостола (2 Тим. 2:17), та да не се разпространи злото между добрите, и „да не би някой горчив корен, като изникне, да причини вреда, и чрез него да се осквернят мнозина (Евр. 12:15).”

„Най-вече се пазете от змията на сребролюбието, защото сребролюбието е корен на всички злини, според апостола, който го нарича второ идолослужение.”

„Преди всичко ви завещавам да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво злословие, както приехме от светите отци, без да я примесвате с чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но по царския път ходете.”

„И както ви събра в едно благодатта на Светия Дух, така и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено, с еднакво дихание само към вечното въздаяние да гледате, което Бог е приготвил за ония, които са Го възлюбили.”

Ето така, скъпи братя и сестри, звучат думите на свети Иван Рилски Чудотворец. Измежду имената на будителите, които ще бъдат споменати днес, има и книжовници, и учители, и дейци на науката, и други заслужили национални деятели. Но ви моля нито за миг да не пропускате от внимание, че първият измежду българските будители, в чийто ден честваме и всички останали, е именно православен светец. Светецът на България.

Свети Иван Рилски е стандартът, по който следва да измерваме будителите. Той ни е посочил най-високите критерии за нравственост и почтеност, задал ни е мярата на отношенията между духовната и светската власт, вменил ни е да бъдем непримирими към непочтеното поведение, посъветвал ни е да отхвърлим материализма и ни е завещал да уважаваме традицията, да пазим неотклонно светата православна вяра и най-важното – да живеем единодушно и единомислено, като във всяко свое действие следваме и изповядваме Истината, която е Иисус Христос.

Това е будителят, това е стандартът за будител, като си пожелавам всяка стъпка на шествието, с което сега ще тръгнем по улиците на нашия Богоспасаем град, да бъде молитва към свети Иван Рилски Чудотворец да бди над нашето Отечество и да ни дава сили и воля да пазим неговия Завет.

Свети отче Йоане, будителю на българския народ, моли Господа да пази България!

01.11.2024 год.

гр. Пловдив

Обични в Господа братя и сестри,

“Помнете думите на Господа Иисуса: „По-блажено е да се дава, нежели да се взима” (Деян. 20:35).- ни съветва светият апостол Павел.

Защо си спомних тези думи в деня на Съединението? Защото този наш Богоспасаем град Пловдив винаги е давал на България. Дал е по-голямата част от Българското Възраждане. Дал е първите български народни училища и гимназии. Дал е първите български книгоиздателства. Дал е начина, по който и до днес честваме празника на Светите братя Кирил и Методий.
Дал е началото на борбата за църковна независимост. Дал е десетки и стотици хора на духа – писатели, поети, художници, артисти, архитекти и творци във всяка сфера на човешката деятелност.

Пловдив е дал Съединението! Забележете, че Съединението не е извоювано от България. То е извоювано в Пловдив, то е дадено на България от Пловдив. Пловдив е поднесъл на България нейното Съединение, благодарение на усилията на своите граждани, благодарение на техния устрем, благодарение на техните жертви, благодарение на техния копнеж да видят общото ни отечество по-голямо и по-силно.

Този град винаги е давал, той никога не е взимал. И може би затова тук се чувства един особен, благотворен дух. Може би затова на този ден, отново и отново, всяка година, от Пловдив избликва този благодатен импулс на единение, единство и братска любов към общото ни отечество.

За поредна година духът на единство в нашето отечество е помрачен. Няма нужда да споменавам, че дните, които преживяваме, са непознати в цялата българска история по степента на разединение, разцепления и нравствен упадък. Всъщност, може би така са изглеждали последните дни на Второто българско царство: някогашната велика и уважавана държава, раздробена на малки владения, феодални господари, воюващи един с друг и разхищаващи силите на народа в междуособни стълкновения, обезлюдяване на българските земи в резултат на нищета, болести и масова емиграция, нахлуване на всякакви ереси, разпад на моралните ценности и загуба на каквито и да е духовни ориентири.

Така е свършила Втората българска държава и няма как нормално мислещите и грамотни хора да не си помислят, дали пък знаците, които виждаме около нас не са предизвестие за края и на Третата.

В такива дни и такива времена, скъпи братя и сестри, най-важното е личният пример. Пловдив винаги е давал пример на България и аз съм сигурен, че вие сега можете да го дадете отново. Радостно е, че градските първенци, синклитът на този град, както всяка година е събран в този дом Божий, за да отбележим заедно празника на българското Съединение под покрова на Света Богородица и нейния Син и наш Спасител Иисус Христос. България винаги е била силна, когато е била обединена във вярата си в Христа.

Пловдив е станал водещият български град през Възраждането, моралната столица на България и градът на Съединението, защото тук православната вяра има корените си от две хиляди години и защото вашите предшественици са се възприемали като длъжници на тази вековна традиция и са носели в себе си християнската нравственост, която е източникът на истинската сила.

Обръщам се към градските първенци на Пловдив с думите на Апостола: „Приемайте се едни други, както и Христос ни прие за Божия слава” (Рим. 15:7), имайте „едно сърце и душа” (Деян 4:32), говорете „всички в съгласие (1.Кор. 1:10) и тогава гласът на Пловдив ще се чува силно и от тук ще дойдат импулсите за новото българско Съединение. Дайте пример на България, както вашите предшественици го дадоха преди 139 години и ще бъдете блажени, както са блажени онези, които дават, а не онези, които взимат.

И имайте пред очи, моля ви, делото на Гавраил Кръстевич, за когото ще ви помоля сега да отправим заупокойна молитва пред скромния му паметник, който поставихме неотдавна в двора на нашия катедрален храм. В този храм е започнало движението за независима българска църква, камбаните на този храм са възвестили Съединението на България и в двете дела почетният гражданин на този град Гавраил Кръстевич е посветил волята и енергията си и е вградил душата и сърцето си.

В никакъв случай не забравяме и другите бележити дейци на Екзархията и на Съединението, но той ни е особено скъп, защото по удивителен начин съчетава в себе си вярата в Христа, любовта си към православната църква, и предаността си към българския народ. Хора като него са така липсващият ни днес пример и искаме този светилник да бъде държан много високо, за да осветява пътя към новото единение на нашия народ. Единение в Христа и единение в любов.

Честит празник на Съединението и на Богоспасаемият ни град Пловдив!

Бог да пази България!

гр. Пловдив

6 септември 2024 година