kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com
31
Март
2019

✝3 Неделя на Великия пост- Кръстопоклонна. Архиерейска света Литургия в катедрален храм "Успение Богородично" гр. Пазарджик

В ✝3 Неделя на Великия пост Светата Православна Църква издига пред очите и сърцата на своите верни чеда Честния и Животворящ Господен Кръст, на който се покланя, славейки Саможертвата и светото Възкресение Христово. В този празничен ден и с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Константийският епископ Яков, викарий на Пловдивския митрополит и архиерейски наместник на Пазарджик, отслужи архиерейска света Литургия в катедрален храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик. В съслужение с него бяха секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Боян Кочев, свещ. Любомир Чавдаров, енорийски свещеник в храма и дякон Николай Ангелчов.

Много енориаши и гости на храма дойдоха в неделния ден да вземат молитвено участие в светата богослужба. Радост изпълни сърцата на всички, когато в края на утренята с литийно шествие, предвождано от свещоносци, владиката изнесе за поклонение съхранявания в катедралата Кръст с вградени мощи на свети Пантелеймон, свети Прокопий и свети Елефтерий, който постави на аналой в центъра на храма. При пеенето на тропара на празника Спаси, Господи, Твоя народ и благослови Твоето наследие, като даруваш на православния български народ победа над враговете и запазваш с Кръста Си Твоето общество“ архиереят прекади три пъти около Кръста, след което му се поклони и го целуна. След него всички минаха и сведоха глави пред Честния Кръст, „всерадостно знамение на нашето изкупление “.

По време на причастния беше прочетена проповед върху Господните думи Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“, които се полагат да се четат в днешното литургийно свето Евангелско четиво (Марк. 8:34).

В края на службата епископ Яков се обърна към народа със слово за чудодейната сила на кръстното знамение, с което християните обръщаха във вярата цели империи, малочислени армии побеждаваха царства, което спасява от видими и невидими врагове. Той завърши: „Днес ние се намираме в средата на Великия пост и Църквата е отредила да славим и възпяваме Честния и Животворящ Кръст Господен. Първо, за да ни даде той сили да довършим благодатния и спасителен подвиг на поста и второ, за да се подготвим за онзи велик Празник, на който Нашият Спасител и Господ Иисус Христос ще бъде разпънат на Кръст, за да изкупи нашите грехове. В древност на кръст са разпъвани най-върлите злодеи и това наказание се е считало за най-позорно от всички. Имало дори заповед то да не се отнася за евреите, както и да са съгрешили. Тук светите отци виждат значението, че Единствен Христос е разпънат на Кръстно дърво, за да може Неговия Кръст да се издигне и остане над всички останали. И от този ден насетне да стане мощно оръжие за всеки християнин – оръжие, което ще победи всяко зло, ще се пренесе до свършека на света и ще се слави и възпява от всички. Свети цар Константин Велики с показаното свише кръстно знамение победил многобройните войски на Максенций, свети цар Борис-Михаил с него обезоръжил войската и злобата на въстаналите против него боляри, християните от първите векове се осенявали с кръстното знамение и не били убивани от отровата, слагана в храните им. Много са свидетелствата за чудеса и от по-ново време, където Светият и Животворящ Кръст Господен винаги е сияел над всичко останало и ни е благославял и осенявал със своята благодат. Това е така, защото Христос го освети със Своята Божествена невинна кръв, която проля, за да изкупи нашите грехове. Затова и точно в средата на поста Църквата е отредила да въздадем слава, хвала, благодарение и поклонение на Кръста, та той да осенява нашите помисли и сърца, за да открием там всяка нечистота, която да изповядаме и така чисти по душа да пристъпим към светото Причастие и да посрещнем славното Христово Възкресение“.

Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на присъстващите и техните близки и от негово име им благопожела винаги да носят Христовия Кръст в сърцата си, с него да осеняват телата и храната си, него да възпяват с помислите си, та когато сърцето ни приеме това мощно оръжие, да печелим всяка наша битка.

Празникът завърши с многолетствие, изпято от всички присъстващи.


29
Март
2019

Малко повечерие с трета статия от Акатиста на света Богородица в храм "Св. арх. Михаил" гр. Пазарджик

В петъчния ден на 29-и март в храм „Свети арх. Михаил“ гр. Пазарджик беше отслужено полагащото се Малко повечерие с трета статия от Акатиста на света Богородица. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай богослужението беше възглавено от Негово Преосвещенство Константийския епископ Яков, викарий на Пловдивския митрополит и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. С архиерея съслужиха секретарят на Околията прот. Боян Кочев, председателят на храма прот. Витан Йорданов, енорийският свещеник в него свещ. Петър Шопов и дякон Николай Ангелчов.

Енориашите и гостите на храма с усърдие се включиха в молитвословията и песнопенията на службата, издигайки умовете и сърцата си пред престола на Божията Майка и зовящи я: „Пресвета Богородице, спаси ни!“.

След изпяването на канона духовниците се подредиха пред аналоя, на който беше поставена икона на Пресвета Богородица, където епископ Яков прочете третата част от Богородичния акатист. Богомолците в единомислие възпяваха Ходатайката на християнския род, викайки й ведно с ангелските ликове: „Радвай се, Невесто неневестна!“. След акатиста владиката прочете молитва към света Богородица, при което всички преклониха главите и коленете си пред величието на Божията Майка.

След като се поклони на честните икони в края на повечерието, епископ Яков поздрави присъстващите с празника и призова да изпълваме сърцата си с онези добродетели, които изпълваха сърцето на Пресвета Богородица, та и ние да станем съучастници в нейната слава. Архиереят завърши: „В пост, молитва, ръкоделие света Богородица пребиваваше навсякъде и по всяко време. Ако и ние пребъдваме в тях, ако сърцето ни е изпълнено с любов, ако душата ни е прилепена към Бога, то тогава и ние ще се намерим благоприятни пред Него. Като добри християни нека даваме кесаревото кесарю, но и Божието да даваме Богу, та да стигнем до спасение. Не бива да изпадаме в леност; не бива да виждаме сламката в окото на брата си, а да не виждаме гредата в нашето; не бива да злословим, да клюкарстваме и интригантстваме, защото устата ни е дадена да славословим Бога, сърцето ни е дадено да се изпълва с любов към Него и ближния. Да не бъдем безумни, сеейки тръни и плевели в душите си, които ще ни послужат само за осъждане. Милостивият Бог ни дава възможност да изкореним тези греховни плевели, стига само да застанем пред Неговото Лице в Тайнството на изповедта и от сърце да кажем „Господи, помилуй!“. Моля света Богородица и Небесното войнство да се застъпват всякога пред нашия Господ и Спасител Иисус Христос, щото Той преизобилно да излива Своята благодат над вас, над чедата и домовете ви, над всеки град и село, да ни предпазва от пагубни злощастия, но най-вече да ни защити да не се удавим в греховното море, което ни подлъгва и отдалечава от Бога, най-вече чрез гордостта. Света Богородица ни показа пътя, който да ни доведе до нейния Син – пътят на смирението и послушанието. Него да следваме през всички дни от живота си и Божията Майка никога няма да ни изостави".

Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над председателя на този свят храм и над енориашите, които се събраха в късния час да възпеят заедно с духовниците Божията Майка и от негово име им пожела леки и спасителни пости, изпълнени с молитва и покаяние, та и ние с очистени сърца да се изкачваме по пътя на добродетелта към Царството Небесно.

25
Март
2019

Свето Благовещение - храмов празник в с. Црънча

„Днес е радостта на Благовещението, девственото тържество и великото тайнство, начало на нашето спсасение. Днес се весели Небето и се радва земята! Великият Гавриил, познал духом великото тайнство на Боговъплъщението, пръв от цялото творение се поклони с велик страх на въплътилия Се в Девическата утроба Спасител на света и на родилата Го Пречиста Дева с подобаващо поклонение като на Царица на Небето и земята, и с голямо благоговение Й пееше: Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе!“ (Акатист на свето Благовещение)

На 25-и март Светата Православна Църква отбелязва началото на човешкото спасение – Въплътяването в утробата на пречистата Дева на второто Лице на Светата Троица – Бог Син. В този ден своя храмов празник отбеляза едноименният храм в пазарджишкото село Црънча, разположено в полите на Родопа планина. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай празничната света Литургия бе отслужена от неговия викарий Константийския епископ Яков. В съслужение с него бяха двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев и председателят на храма свещ. Иван Зяпков. Молитвено участие в службата взе прот. Димитър Христев, служащ в храм „Св. Петка“ гр. Пазарджик.

Боголюбивите жители на селото от ранно утро идваха в храма да се помолят за себе си и своите близки. Те участваха в радостта на празника, съмолитствайки с духовниците и славословейки Бога и Неговата Майка с устата и сърцата си.

В края на службата епископ Яков честити празника на всички и имения ден на кръстените на това дивно събитие от човешката история. Владиката разказа евангелските събития за вестта, която свети архангел Гавриил донесе на девицата Мария, а чрез нея и на целия свят и завърши: „Днес чухме благата вест, че на земята дойде Спасител, Който ще отвори и за нас затворения Рай и ще се изпълнят Господните думи, че Бог не иска смъртта на грешните хора, а иска всеки от нас да се спаси. Господ намери благоприятна смирената Девическа утроба, която да вмести в себе си Невместимия Бог, Който трябвало да дойде на земята заради нас, грешните човеци, за да може чрез пролятата Си невинна Кръв да отвори Райските врати. Вратите, които бяха затворени още от времето на нашите прародители Адам и Ева и които се отварят само и единствено от покаянието. И ето сега благоприятно време за това – дните на поста. Дни, когато и ние можем да поправим загнездилите се в нас Адам и Ева, които започнаха да се оправдават с другия и да търсят вината в другия. Често и ние нямаме смелост да поемем отговорността, виждаме вина у всеки друг, но не и в себе си. Нека да изкореним от сърцата си Адам и Ева, да не се оправдаваме като тях, за да не затворим за нас вратите на Рая. Да бързаме да влезем в скришната си стая, да открием всяка наша греховност и вина и тях да изповядваме, а не да търсим и гледаме вината на ближния. Изпълнявам синовен дълг и към Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай да преподам неговия бащински архипастирски благослов над тебе, отец предстоятелю, и над повереното ти паство и от негово име да ви честитя празника и пожелая да укрепвате по благодатните и спасителни пътища, които водят към нашия Спасител Господ Иисус Христос. И от мое име моля Всеподателя Бога и Пресвета Богородица да излеят Своята благодат над домовете и чедата Ви. Нека Господ винаги милостивно да гледа на нас, да чува нашите молитви, да вижда нашето разкаяние и в Оня ден да ни благовести, че и ние ще бъдем опростени, че и за нас Раят ще бъде отворен“.

Празникът завърши с многолетствие.

24
Март
2019

✝2 Неделя на Великия пост - на Св. Григорий Палама. Архиерейска света Литургия в храм "Св. вмчк Георги" село Церово

Неделният ден на 24-ти март, ✝2 Неделя на Великия пост – на св. Григорий Палама, се превърна в истинска радост за жителите и гостите на село Церово, общ. Лесичово, Пазарджишка духовна околия, които за пръв път посрещнаха своя архиерейски наместник Константийския епископ Яков след неговата епископска хиротония. С благословението на Пловдивския митрополит Николай в храм „Св. Георги” в селото беше отслужена архиерейска света Литургия, възглавена от епископ Яков. С него съслужиха секретарят на Околията прот. Боян Кочев, председателят на храма свещ. Ангел Тонов и дякон Николай Ангелчов. Молитвено участие в службата взе и свещ. Димитър Милков, председател на храм „Св. Троица“ с. Динката, общ. Лесичово.

Празничният звън на църковната камбана извести пристигането на архиерея и събра енориашите и гостите на храма за молитвено участие в светата служба.

Преди началото на светата Литургия с благословението на митрополит Николай епископ Яков пострига за четец на Православната църква 17-годишния Петко – син на отец Ангел. Най-новият църковнослужител на Пазарджишка духовна околия с радост зае своето място в светата богослужба и с усърдие и прилежност изпълняваше новите обязаности, които му бяха възложени.

По време на причастния беше произнесена проповед върху неделното евангелско четиво.

В своето слово след службата владиката поздрави всички присъстващи с празника и благопожела на новопостригания четец на Светата Православна Църква неговата вяра и ревност по Бога да бъдат все така горещи и искрени, да чете и с живота и делата си да проповядва Евангелието на всички човеци и така да достигне до спасението си. Архиереят призова в дните на поста да дадем простор на душите си, отдалечавайки се от земното и суетното, обръщайки внимание на своя духовен живот, издигайки сърцата си към небесното, издирвайки греховете си и изповядвайки ги пред Бога, та още тук, на земята, да предвкусим райското блаженство и с очистени сърца да посрещнем Христовото Възкресение. „Именно за това – завърши владиката - Господ слезе на земята, живя, страда и умря, за да ни изкупи от смъртта и ни дари Царството Небесно“.

Накрая епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай над председателя на храма и неговите енориаши и гости.

Празникът завърши с многолетствие.

 

23
Март
2019

ОБРЪЩЕНИЕ на Негово Високопреосвещенство ✝Пловдивския митрополит Николай

23.03.2019-Obrushtenie

 

ОБРЪЩЕНИЕ

 на Пловдивския митрополит Николай

на кръглата маса в

хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий”

в Пловдив, по повод недоброто състояние

и опасните реформи на образованието в България

 

 

Уважаеми Г-н Областен управител,

уважаема г-жо Киркова, Началник на РУО- Пловдив,

уважаема г-жо Директор на ХГ „Свв. Кирил и Методий”,

уважаеми учители, досточтими отци,

обични в Господа братя и сестри,

      Преди не много време бях посетен от уважаемата г-жа Киркова, Директор на хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий” в Пловдив, която ми сподели своята тревога за съдбата на това най-старо и уважавано училище в нашия град. Доколкото разбирам, поради някакво административно решение на министерството на образованието, трябвало да се съкращават паралелки от бъдещия прием, тоест да се намалят децата, които биха искали да се обучват в хуманитарен профил. Затова пък се стимулира приема на деца в други училища с природо-математически профил, тоест училищата, които подготвят специалисти за работа с компютри. Разбирам също, че децата трябва да учат в една смяна, което е добро, но не разбрах какво става с училищата, където това е практически невъзможно. Надявам се, че конкретният проблем ще бъде разрешен и притесненията на г-жа Киркова ще се окажат неоснователни. Вие специално не бива да се боите от нищо. Църквата „Св. св. Кирил и Методий” е отсреща. Светите равноапостолни братя-просветители пазят това достопочтено училище, уверявам ви.

       Аз, обаче, бих искал да използвам повода, за да кажа няколко думи от по-общ характер. Признавам, че не съм специалист в сферата на светското образование, но не могат да не ми направят впечатление някои неща. Например, че качеството му изглежда непрекъснато пада. В началото на прехода, преди вече 30 години, всички – и българи и чужденци – изтъкваха, че предишният режим може да е бил диктаторски, но българите бяха много добре образовани хора. Понеже обаче режимът беше диктаторски и нямаше как и образованието да не е било диктаторско, та затова то трябваше да се реформира. Моля някой да ми обясни как, след 30 години непрекъснати реформи българската образователна система произвежда все по-неграмотни и неквалифицирани хора? Как става това? Тоталитарното и нереформирано училище е произвеждало грамотни хора, а днешното, либерално и реформирано – неграмотни! Как става? Този резултат на обикновена глупост ли се дължи или на умишлена глупост? И чувам непрекъснато, че неуспешните и неудачни реформи трябва да се „надградят” с още реформи. Още и още. Не мога да разбера какво става и защо българите търпят това!

       Старият режим, който аз самият неведнъж съм критикувал, особено за отношението му към Църквата, беше преценил, че в страната ни трябва да има няколко хуманитарни гимназии, които да дават на питомците си много по-широк кръгозор от знания, от обичайното. Не харесвам думата „елитни” училища, както и не харесвам да се говори за „специални” училища за „специални” деца. За другите не знам, но за нас в Църквата всички деца са специални, всяко отделно дете е специално. Въпросът, обаче, е друг. Въпросът е: има ли обществото нужда от млади хора, подготвяни по системата на класическите гимназии, начиная от втората половина на 19-ти век? Хора, получаващи подготовка, каквато например са получавали онези българчета в Роберт колеж в Цариград, които после са изградили от нищото Третата българска държава? Да, българският народ е бил стопански въздигнат от абаджиите и гайтанджиите, но българската държава е била изградена не от тях, а от  възпитаниците на Роберт колеж и на класическите гимназии в Одеса, Киев, Атина, Солун и, разбира се, Пловдив. Тук само ще вметна, че онези възпитаници, на онези класически гимназии, които са изградили българската държава, включително и нейната образователна система, изобщо не са дискутирали дали да се учи предмет „Вероучение” или не. Нима те не са били модерно мислещи, авангардни, нима не са били поклонници на Френската революция и на всички модерни теории и течения в „просветена Европа”? Били са и още как! Но за тях не е стоял въпросът дали да се учи „Вероучение”. Те биха били искрено изумени, че ние днес изобщо си го задаваме и биха се ужасили от съпротивата на образователната система, колчем тази тема се повдигне.

        Тоталитарната държава имаше достатъчно здрав разум, за да съхрани донякъде, макар и в осакатена форма, онази традиция. Тоталитарната държава, види се, е имала нужда от широко скроени, висококултурни и високообразовани хора. Днешната държава – не! На днешната държава са необходими компютърни специалисти, които да имат само необходимия набор технически умения, с които безропотно и механично да обслужват изграждането на новата електронна диктатура. И нищо повече.

           Класическата гимназия в София бе запратена някъде в покрайнините, където родителите да се страхуват да си пращат децата. Не зная бившата Солунска гимназия в Благоевград има ли я или я няма. Великотърновската също. Старите светилници на духа угасват един по един. Но, аз не искам да звуча песимистично, като всички оплаквачи, които само констатират без да имат конкретни предложения. Имам конкретно предложение и то се отнася не само до вашето училище, не само до хуманитарните гимназии, но и до всички училища, които искат да се борят за децата ни.  То е: вдигнете рязко нивото на обучението. Вдигнете го, като започнете с въвеждането на „Вероучение”. Ние, Пловдивската митрополия, Пловдивската духовна академия ще ви помогнем, с учебници, с лектори, с каквото е необходимо. Независимо в кой клас. В който и да е, все ще е от полза. Искайте вероучение, но не чакайте от държавата да ви го дава. Държавата обикновено дава нещо друго. Ето например, образователната система искаше пари и какво получи? Получи „Парите следват ученика”. Ако образователната ни система чака наготово държавата да й даде вероучение, накрая ще получи синкретичната „История на религиите” и ще стане още по-лошо. Дайте да поискаме и да си направим сами истинско „Православно вероучение”, преподавано от истински вярващи учители. И ще видите резултата. Вярвам, че в училищата, които имат  „Православно вероучение” климатът става съвсем друг. Там се завръща духът. Върнете духа в училище, върнете душата на училището, ако искате в образователната ни система да има стабилност и сигурност. После, вие за вашата гимназия, например, поискайте древните езици. Вече всички знаят английски, но знаете ли колко са хората в България, които знаят византийски гръцки? А знаете ли колко могат да напишат текст на латински? Какви културни хора, какви европейци ще сме, ако нямаме десет човека на кръст, които да прочетат древните ръкописи и да ни кажат кои сме и откъде сме? Да ни кажат каква е нашата идентичност. Самите те да имат идентичност. Дайте възможност на децата да се докоснат до истинското, непреходно знание, до величието на духа. Може две-три от всички да се запалят и да решат да продължат нататък, но те ще са достатъчни за начало. Тази година ще запалим две деца, догодина три и така полека-полека ще започнем да възстановяваме онова, което сме на път окончателно да изгубим. Такива деца, с такова класическо и фундаментално хуманитарно образование, един ден отново ще изградят българската държава. И ще поведат ослепелите от взиране в компютрите техни връстници. Точно както някогашните възпитаници на старите класически хуманитарни гимназии са повели абаджиите и гайтанджиите и са направили държавата с една от най-добрите образователни системи в света. Аз вярвам, че това е пътят, както вярвам, че Иисус Христос е пътят, истината и живота.

           Желая ви успех и Бог да ви закриля.

23.3.2019г.

Гр. Пловдив

<<  217 218 219 220 221 [222223 224 225 226  >>