„Този, Който се облича със светлина като с дреха, стоеше гол пред съда и плесници приемаше по лицето от ръце, които създаде. Беззаконните люде приковаха на кръст Господа на славата. Тогава църковната завеса се раздра, слънцето се помрачи, като не търпеше да гледа оскърбяван Бога, пред Когото всичко трепери“.
В навечерието на най-тъжния в годината ден – Разпети петък, верният Божи народ се събира в храма, за да съпреживее отново тези най-срамни събития в историята на човечеството. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай неговият викарий – Константийският епископ Яков отслужи Последованието на 12-те евангелия в катедралата на Пазарджик „Успение Богородично“. С архиерея съслужиха прот. Боян Кочев и служащите в храма свещ. Максим Ничев и свещ. Спас Дичев. Духовниците се редуваха при четенето на евангелските откъси, спомнящи последните часове от земния живот на Спасителя, неправедния съд над Него, униженията, побоя, Неговото разпъване и кръстна смърт.
След изчитане на петото поред евангелие епископ Яков и служащите с него изнесоха Христовото Разпятие. Това стана при траурното пеене на дълбокото по смисъл църковно песнопение: „Днес, виси на дърво Този, Който надвеси земята над водите; с венец от тръни се увенчава Този, Който е Цар на ангелите; в лъжлива багреница се облича Този, Който облича небето с облаци, плесница приема Този, Който в Йордан освободи Адам; с гвоздеи се приковава Женихът на Църквата; с копие се пробожда Синът на Дева. Покланяме се на Твоите страдания, Христе. Покажи ни и славното Твое възкресение!“.
Кръстът с разпнатия на него Спасител бяха поставени в центъра на храма. Всички сведоха глави пред величието на Голготската жертва, поклониха се и целунаха изпонаранените нозе на Христа и образите на тъгуващите Майка и любим ученик.
В края на службата епископ Яков се обърна към присъстващите и каза: „Всичко притихна – цялата природа, всяко дихание, човешката душа. Чухме тъжните събития в края на живота на нашия Господ Иисус Христос на земята. Чухме и Христовите думи: „Аз съм в Моя Отец, и вие сте в Мене, и Аз във вас. Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби“. Ако искаме да сме Христови, трябва да изпълним Неговите заповеди, трябва да не забравяме Неговия земен път, Неговия живот. Защото Той дойде с една едничка цел – да спаси погиналия човек. Той дойде и изпълни всичко, за да вървим и ние по Неговите стъпки. И всичко, което Той стори с човешката си природа, можем да сторим и ние. Затова и ние като Него да проявяваме смирение, послушание, да полагаме душата си за ближния, да носим своя кръст. Светата Православна Църква ни сочи и напомня този път - пътя на нашия Спасител. Тя не се е променила през тези почти 2000 години, защото и Божието слово не се е променило, и пътят към Царството Небесно не се е променил. Ето, че и душата ни притихна вътре в себе си, тишина обзе и зацари и на Небето, и на земята. Нека това чувство, което изпитваме тази вечер, да го запазим по-дълго в нас; да запазим и евангелския живот на Христа Бога, който чухме днес, за да можем чрез вярата си в Него да достигнем спасение на душите и телата си. Нека Господ влезе в сърцата и домовете ни и донесе Своя мир, който да цари между всички нас“.