kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com
09
Септември
2018

✝ Неделя пред Въздвижение. Св. праведни богоотци Йоаким и Анна. Архиерейска св. Литургия в храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик.

На 9 септември, ден след Рождеството на Пресветата Владичица Богородица, светата Православна Църква почита паметта на нейните родители – светите и праведни богоотци Йоаким и Анна.

По този повод и с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай светата Литургия в катедрален храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик беше отслужена от Константийския епископ Яков, викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. В съслужение с него бяха секретарят на Околията прот. Боян Кочев, енорийският свещеник Спас Дичев и дякон Николай Ангелчов.

В края на утренята епископ Яков отслужи последованието на петохлебието за телесното и духовно здраве и благоденствие на жителите на град Пазарджик.

В този празничен за християните ден много боголюбиви миряни дойдоха в дома Господен, за да потърсят с молитвите си небесната помощ и застъпничество на угодилите през целия си живот на Бога Христови прародители Йоаким и Анна.  С голяма духовна радост те съучастваха в светата Литургия, отпявайки с певците молитвеното последование на богослужбата.

В края на службата епископ Яков се обърна към присъстващите със слово за живота и добродетелите на светото семейство. Архиереят разказа накратко житието на Божиите угодници и завърши: „Молитвата на светите праведни богоотци Йоаким и Анна била непрестанна. През всички дни на живота си те с вяра и надежда викали към Бога от цялото си сърце. Те никога не изгубили търпение, никога не се усъмнили в Божията сила и помощ и с чисто сърце и мисъл призовавали Бога ден след ден - и получили просеното. Молитвата, братя и сестри, е връзката между земята и Небето, тя е онова, което привлича Божията благодат. Нека и нашата молитва никога не спира. Но нека и ние изпълваме сърцата си с вяра, с послушание, със смирение, с добродетели, за да може и нашата молитва да има дръзновение и достигне до Небесата. Да избягваме и ние злото и се прилепяме до доброто, та и нашето сърце да се изпълни с любов и да достигнем благодатните и спасителни райски селения“.

Владиката преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на всички.

Празникът завърши с многолетствие.

07
Септември
2018

ОБРЪЩЕНИЕ на Пловдивския митрополит Николай към клира и миряните на Пловдивска епархия

  mitropolit Nikolai-potretОбични в Господа братя и сестри, 

  В деня на Съединението, докато от всички медии се лееше колко трябва да сме единни, аз се замислих по темата за „царските имоти”. И реших, че трябва да кажа няколко думи по този въпрос, защото според мен той  вече става критично важен, както за държавата, така и за църквата. Всички сме свидетели на една срамна картина: от няколко години българската държава съди българския държавен глава – Негово Величество Царя на българите Симеон Втори. Съди го за собствеността върху определени имоти. Думата „срам” е мека. То е позор! Бих отишъл дори още по-далече – това е престъпление срещу държавата. Питам се никой ли не разбира, че чрез тези съдебни процеси се профанизират сакрални неща? Взривява се авторитета на институциите? Извършва се демонтиране на държавността?

 Когато идеята, че имуществата на царското семейство трябва да бъдат отново национализирани, се повдигна за първи път, се надявах, че тя бързо ще бъде забравена, поради очевидното си противоречие със закона, с морала и с държавническия разум. После, когато започнаха процесите, се надявах, че българските съдилища просто ще прекратят делата на държавата срещу нейния бивш държавния глава и чрез решенията си ще влеят малко мъдрост и разум на въпросната държава. Като й кажат, че не може тя, държавата, да съди сама себе си. Напусто съм се надявал! Потвърди се нещо, което отдавна съм установил, а именно, че има въпроси, които в никакъв случай не бива да бъдат отнасяни до съд. Когато един държавнически въпрос бъде отнесен до съд, той вместо да се реши може да се задълбочи. Въпросът с „царските имоти”, предаден на съд, създава криза. Тези, които са дали съвета държавата да съди бившия си държавен глава не може да не са знаели това. И стигам до извода, че тук не се касае нито за обичайна завист, нито за неразбиране на правото, а за системно действие. Системно действие, чиято крайна цел е да бъдат дискредитирани определени ценности, които са от свещен, сакрален порядък. Да бъдат омърсени, оплюти и обругани ключови елементи на националната ни идентичност. Да бъдат смачкани и елиминирани цели части от националната ни история, облъхнати от трагедии, но и от слава. Да бъдат остранени носещи колони на държавността. Ако това е така, а аз мисля, че е така, то Църквата не бива да стои безучастна. Защото тя има същия проблем.

  Всички сте свидетели на медийната кампания, която беше водена години наред срещу Българската Православна Църква. Помните ли какъв беше нейният водещ мотив? Имоти! Прословутите църковни имоти! Как църквата била най-големия собственик на имоти в страната, как не ги стопанисвала, как ги злоупотребявала и прочие и прочие. Години наред българското общество беше облъчвано с темата за „църковните имоти”. Цялото това упражнение, според мен, имаше една конкретна цел. Да бъде подготвено общественото мнение за национализация на определени църковни имущества и  особено на няколко знакови храма. На първо място – Патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски”! Твърдя това, защото го показаха последвалите събития. Актът за одържавяване на „Свети Александър Невски” беше приготвен и само трябваше да бъде подписан. Уж, за да бъдел „спасен”. А всъщност, за да бъде този централен патриаршески храм на българския православен народ десакрализиран, осквернен и завинаги лишен от Божието присъствие. След това щеше да бъде много лесно да бъдат обявени за държавна собственост всички църкви – паметници на културата, да бъдат превърнати в музеи с почивен ден в неделя, Българската Православна Църква да бъде затруднена до степен да бъде вкарана в подземията, а българският народ в огромното си мнозинство да бъде лишен от достъп до Светите Тайнства и до Божията благодат. Тезата, че за обществото е по-добре църковните имоти да станат държавни беше претекст за нанасяне на тежък удар срещу Богоустановената институция. Разбира се, Православната Църква не може да бъде разрушена. Тя ще съществува до края на времената и дори нейните врагове знаят това. Но, бидейки лишена, не от „имоти”, а от материалните си символи, нейната духовна мисия би била сериозно затруднена и мнозина не биха получили утеха и спасение. Целта, прочее, бяха душите на българите, които души трябваше да бъдат обезверени, осквернени и погубени. Да бъдат върнати към езичеството и несвободата, за да могат да бъдат „по-лесно управлявани”. Бях убеден, че ако храмът „Св. Александър Невски” беше одържавен, то това би било началото на края на Третата българска държава. Слава на Бога, планът не сполучи! Бедата беше предотвратена, благодарение на силата на Църквата, подкрепата на верния православен народ и на намесата на някои представители на висши държавни институции, които прозряха, че стабилността на институцията Църква е от критично важно значение за стабилността на институцията Държава. Но и защото Църквата заяви велегласно, че църковните имоти НЕ СЕ ПРОДАВАТ! Да, те са собственост на църквата, но са неотчуждими. За тях светското вещно право не важи!

  Днес имам натрапчивото усещане, че спорът за така наречените „царски имоти” има същата идеологическа крайна цел. Да се десакрализира, омърси и отстрани другата носеща колона на нашето общество – идеята за държавността и разбирането за нейния непреходен характер. Работата е там, че Църквата и Държавата имат един и същи източник. Господ Иисус Христос е глава на Църквата и Цар на Царете. Той е източникът на справедливостта, мира и на правилния земен порядък. Понеже произлизат от този общ Източник, както Църквата, в своята цялост, така от гледна точка на църковното учение и носителите на държавната власт имат сакрален характер. Тази идея много ясно е изразена в Търновската Конституция, където изрично са казани две неща. Че „Българското Царство от църковна страна се подчинява на духовната власт на Българската Църква”. И, че „Лицето на Царя е свещено и неприкосновено”. Това са записали нашите отци-учредители, единодушно, нищо, че и те са се делели на либерали и консерватори. Отците-учредители са знаели нещо, което ние сме забравили. Те са знаели, че вярата одухотворява държавата и придава легитимност на държавната власт. Че държавната власт стабилизира самата държава, ако и когато има разбирането, че произлиза от Бога. Че неприкосновеността на символите на държавната власт гарантира неприкосновеността на държавата. Че отричането на свещения характер на държавната власт къса връзката между държавата и Бога и я прави зависима от поднебесните стихии. И, че накърняването на неприкосновеността на свещената държавна власт дава знак на всички поднебесни сили, че и самата държава вече не е неприкосновена, а е свободна да стане тяхна плячка.

  Ясно е защо определени лица много настояваха да бъдат национализирани определени  църковни имоти. За да бъдат те десакрализирани и превърнати в предмет на покупко-продажба. Нека сега попитаме, а защо са й на държавата царските имоти? Нима са й малко резиденците? Или смятаме, че така те по-добре ще бъдат запазени „за обществото”? Те и църковните имоти, воглаве със „Св. Александър Невски” искаха да запазят, уж „за обществото”. Следвайки логиката, по която се случват нещата у нас, смятам, че тези които настояват държавата да „си върне” така наречените царски имоти и натискат правителството да води дела срещу царя имат същата цел: тези имущества да бъдат десакрализирани и впоследствие, като бонус за победителите, да бъдат превърнати в предмет на покупко-продажба. Кажете ми, кое българската държава не е продала, че да не може да продаде църковни имоти или имоти, собственост на Короната? Ако да би била българската държава собственик на манастир, кажете ми кой светски закон би спрял едно правителство, доминирано от атеисти, да не го продаде за хотел? Кой закон спира българската държава, ако да би станала собственик на двореца „Врана” да не го продаде на богата фирма от близкия или далечния Изток, за да може тя да се разпорежда в България, удобно настанена в дома на българските царе?

  Ще каже някой, че това е личен въпрос. Не, не е личен въпрос! Държавен въпрос е. Въпрос на държавността. Винаги съм защитавал Църквата и държавността. В случая защитавам държавността. Защитавам принцип. Цар Симеон Втори, впрочем, също винаги е защитавал основните начала и прлинципите. Когато носеше отговорността за ръководството на държавата той помогна да се преодолее разкола и да се възстанови единството на Българската Православна Църква. Симеон Втори даде своята подкрепа и при опитите за разрешаване на цитирания казус с Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”. Царят беше единственият държавник, който стоя до мен в манастира „Св.св. Кирик и Юлита”, когато трябваше да се защитят правата на Православната църква върху тази света обител, срещу хора, които и до ден днешен не са се отказали да се опитат да го изнесат на публична продан и да го превърнат в пари. Той винаги е разбирал, че когато е застрашена вярата е застрашена държавността. Църквата също разбира кога една заплаха срещу държавността е заплаха – индиректна или директна –  срещу вярата. Случаят с така наречените „царски имоти” е такъв. Става дума за десакрализиране. За дискредитиране и омърсяване на свещеното. В единия случай на вярата. В другия случай на държавността. На двата стълба на обществото. Падне ли единият, ще падне и другият. Държавността, в лицето на Симеон Втори, направи всичко по силите си, за да укрепи вярата. Църквата, от своя страна е призвана всякога да вдигне глас, когато е застрашена държавността.  

  И в случая с „църковните”, и в случая с „царските” имоти българската държава е изправена пред един и същи въпрос: има ли за нея неща, които са свещени и неприкосновени? По отношение на църковните сгради държавата напоследък започна да проявява такова разбиране. По отношение на „царските имоти” – не. За последен път ще кажа: дворецът „Врана”, дворецът „Царска Бистрица” и други не са някакви обикновени сгради, а са материални символи на непреходната българска държавност. Убеден съм, че казусът с царските имоти има мъдро решение, което държи сметка едновременно за техния исторически статут, за техния свещен характер, което означава, че те са неотчуждими, но и за факта, че са лична собственост на българското царско семейство. От тези, които са на върха на държавата в момента, зависи дали ще го намерят. Но, трябва да е ясно, че въпросът е симптоматичен и е изпитание за държавата, което сам Бог ни изпраща. От това как властта в крайна сметка ще го реши ще се види дали държавата е в състояние да прогледне отвъд материалното? Дали е наясно, че авторитетът не се крепи върху броят на притежаваните имоти, върху силата да заграбиш чуждото и да оскверниш святото, а върху спазването на свещените начала? Моля се Бог да даде мъдрост на онези, от които зависи, за да спрат излагащите ги съдебни процеси и да сложат край на тази агония на българската държавност. Нека в заключение ми бъде позволено да припомня правилото: „Не правете другиму това, което не искате да ви направят на вас.” Като за представителите на „политическия елит” ще го перефразирам така: не рушете държавността и нейните символи, защото друга опора вие нямате!

  Бог да пази България!

  7.9.2018г.

  Гр. Пловдив

02
Септември
2018

Благодарствен молебен и архиерейска света Литургия по случай празника на град Велинград

На 1-ви и 2-ри септември 2018 година град Велинград отпразнува своя празник и 70-ата годишнина от своето основаване.

По покана на общинското ръководство и с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков – викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия беше официален гост на честванията.

На 1-ви септември от 19:00 часа на официалната сцена в центъра на града в съслужение със свещениците от Чепинското корито архиереят отслужи благодарствен молебен към Всеподателя Бога за безбройните Му благодеяния към жителите на града и околностите.

На 2-ри септември, 14 Неделя след Петдесетница, епископ Яков възглави архиерейска света Литургия в катедралата на Велинград „Успение Богородично“. В съслужение с него бяха прот. Боян Кочев, секретар на Пазарджишка духовна околия, председателят на храма свещ.ик. Иван Чалъмов, председателят на храм „Св. Неделя“ гр. Ракитово прот. Стоил Лазаров, председателят на храм „Св. пр. Илия“ с. Дорково свещ. Александър Георгиев и дякон Николай Ангелчов.

Много жители и гости на града още от сутринта дойдоха да се помолят за благоденствието на своите семейства. Изпълнили храма, боголюбивите християни съпреживяваха духовната радост от празника исъмолитстваха с духовниците. Всичкизаедно с едно сърце и едни уста изповядаха Символа на нашата вяра и казаха Господнята молитва „Отче наш...“.

По време на причастния беше прочетена проповед върху днешното евангелско четиво.

В своето слово в края на службата епископ Яков честити на велинградчани празника и каза: „Богатството на град Велинград не е минералната вода или прекрасната природа на планината. Богатството на Велинград сте вие, неговите боголюбиви християни. И днес, в деня на вашия празник, вие дойдохте тук много повече от двама или трима, събрани в името Христово, и Сам Христос беше сред нас. Сам Той слезе и седна на светия Престол, за да чуе вашите молитви и да даде телесно и духовно здраве и спасение на търсещите Го. Всички усетихме радостта на службата, в която свещенослужителите и верният Божи народ със сърцата си викахме към Него и това допринесе за сугубата благодат, която се изля върху всички нас. И макар на общия фон да сме малко стадо, истинският Пастир никога няма да ни остави. В днешния ден вие засвидетелствахте своята вяра и любов, които нека никога не угасват в сърцата ви; мира, който намерихме тук, никога да не напуска това стадо. Човеците от този град, виждайки добрите ви дела, усещайки вашата любов, молитва, милосърдие и доброта, да повярват в нашия Спасител и Господ Иисус Христос. Нека не забравяме дедите си, които ни оставиха исконните ценности на православната вяра. Тези ценности да оставим и ние на поколенията. Нека оставим на чедата си не град, устремен единствено към материалното, а чист град, носещ чиста вяра. Нека винаги взаимно се укрепяваме с молитва и помощ и заедно да вървим по благодатния и спасителен път към Царството Божие“.

Накрая епископ Яков предподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит.

Свещ.ик. Иван Чалъмов изказа своята признателност за подкрепата, която владиката винаги оказва на жителите на града и околността, като засвидетелства своето и на енорияшите синовно покорство и любов към архиерея и към Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.

От името на кмета на Община Велинград д-р Костадин Коев на владиката беше връчен букет с цветя и изказана благодарността на ръководството и жителите на Общината за неговата всегдашна архипастирска грижа за благоденствието и душеспасението на велинградчани.

Празникът завърши с многолетствие, изпято от всички.

 

29
Август
2018

Архиерейска света Литургия в град Пазарджик в деня на Отсичане главата на св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен

На 29 август Светата Църква  прославя паметта  на честния славен пророк Предтеча и Кръстител Господен – свети Йоан. В този ден православните християни пазят строг пост, възпоменавайки неговата мъченическа смърт.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Преосвещеният Константийски епископ Яков възглави архиерейската света Литургия в храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик. С него съслужиха секретарят на Околията прот. Боян Кочев, енорийският свещеник в катедралата свещ. Димитър Попов и дякон Николай Ангелчов.

Много боголюбиви християни дойдоха в храма, за да почетат паметта на най-великия, роден от жена, предвестника на Спасителя на света свети Йоан. От все сърце те прибягнаха към неговото благодатно застъпничество пред Всеподателя Бога.

В своята проповед след службата владиката преразказа библейските събития, предшестващи кончината на светеца и завърши: „Бог поругаван не бива. Домът и управлението на Ирод не просъществуваха много след убийството на Предтеча. Иродиада и дъщеря й не можаха дълго да се радват на демоничната си победа. Имената на всички тях историята помни единствено с това си дело - беззаконното убийство на богоглаголивия и кротък „глас на викащия в пустинята“: „Покайте се, защото се приближи Царството Небесно!“. И нека, както свети Йоан видя беззаконието на царя, да види в сърцата и на нас всичко онова, което ни погубва и кара да грешим против Бога и ни помогне в борбата със страстите. Нека той се застъпва винаги пред Христа за нас и ни помогне в покаянието, което да бъде не на думи, а на дело, не на устата, а в сърцето ни. Нека ни даде и своята смелост в проповядване на Евангелието, та и ние да бъдем светилници, сочещи пътя на заблудените от пътя към Бога“.

Накрая епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай над всички.

26
Август
2018

Архиерейска света Литургия в село Ветрен дол

На 26 август, 13 Неделя след Петдесетница, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай викарият му - преосвещеният Константийски епископ Яков отслужи архиерейска света Литургия в църква "Успение Богородично" в с. Ветрен дол. С него съслужиха прот. Боян Кочев, секретар на Пазарджишка духовна околия, свещ. Георги Пашев, председател на храма и дякон Николай Ангелчов.

Преди светата литургия епископ Яков отслужи последованието на петохлебието. Много хора, начело с църковните настоятели, дойдоха да се помолят заедно със свещенослужителите за здравето и благоденствието на своите близки. По време на службата всички с една уста и едно сърце отпяваха молитвените песнопения и изповядаха своята вяра.

В памет на жертвите на катастрофата край град Своге, епископ Яков отслужи заупокойна света Литургия. Той сам възгласи специалната заупокойна ектения, а по време на Великия вход призова Вседържителя Бога, в Чиято власт са душите на всички хора, да прости греховете и помене в Своето Царство починалите поклонници, а на онези от тях, които са ранени, да даде скоро изцеление и утеха.

В своята проповед в края на службата епископ Яков се обърна към жителите на селото, което обслужваше като ефимерий в продължение на шест месеца след йеромонашеското му ръкоположение като благодари за всегдашната им любов, с която те го посрещат всеки път и каза: „Бог не иска смъртта на човеците, а всеки един да познае истината и намери спасение. Затова и слиза на всяка Литургия, та чрез Неговите Тяло и Кръв да ни даде възможност да изкупуваме греховете си. Затова са и постите, затова е и покаянието, затова е и тайнството на Изповедта - всеки да застане и си поиска прошка от Бога за сторените грехове. Тъжна вест ни достигна тази нощ. Много наши събратя християни са загубили живота си, други имат нужда от помощ. Затова и утре е ден на национален траур. Но по-важното е да се помолим и за едните, и за другите. Защото знаем, че всичко е по Божие допущение. Ние, от своя страна, трябва да си дадем сметка дали толкова съгрешихме, че наши събратя да бъдат постигнати от такава трагедия. Да, ние самите много съгрешаваме. Ето, че наскоро излязохме от Богородичния пост, а много от нас го пропуснаха, отдавайки се на лежане по плажове и ходене по заведения, вместо да стоим на мястото си като воини Христови. Пък има време и за почивки, има време и за работа. Но времето на поста е време за подвиг и покаяние. И днес си спомнихме, че в един миг можем да загубим всичко. А когато спазваме според силите си Божиите заповеди, тогава имаме и дръзновение пред Бога да просим от него милост за себе си и своите ближни. Затова нека търсим Бога, нека не мислим, че без Него можем да постигнем нещо, нека и децата си научим да прибягват във всичко към помощта Му. За да им дава Той разум да различават доброто от злото в тези трудни времена, когато грехът се е превърнал в мода и се представя като нещо положително. Но винаги да помним, че най-добрата проповед е не тази с устата, а тази с делата. Бог да дава и на нас сили да бъдем светилници, които да осветяват пътя към Него".

Накрая епископ Яков предподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит.

Празникът завърши с многолетствие.

<<  1 2 [34 5 6 7  >>