kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com
21
Май
2020

Архиерейска света Литургия за светите равноапостолни царе Константин и Елена и молебен за празника на град Пазарджик

На 21 май светата Православна църква почита светите равноапостолни царе Константин и Елена, които са небесни покровители и закрилници на град Пазарджик. По традиция празникът на града започна с тържествена света Литургия в едноименната църква в града, която на този ден отбелязва своя храмов празник.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай богослужението беше отслужено от неговия викарий – Константийския епископ Яков, архиерейски наместник на Пазарджик. С архиерея съслужиха секретарите на Архиерейско наместничество град Пазарджик прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, служащите в катедралата на града „Успение Богородично“ свещ. Спас Дичев и свещ. Любомир Чавдаров, председателят на храм „Св. Троица“ с. Братаница свещ. Димитър Пеев и дякон Николай Ангелчов. Молитвено участие в службата взеха председателят на храма свещеноиконом Петър Каръков, енорийският свещеник в него свещ. Стоян Стоянов и монах Дамян, брат на Баткунския манастир „Св. ап. Петър и Павел“.

На службата присъстваха областният управител г-н Стефан Мирев, кметът на град Пазарджик г-н Тодор Попов, общински съветници, кметове на населени места, общественици и интелектуалци.

В края на службата владиката честити имения ден на всички, носещи имената на светите велики царе и равноапостоли Константин и Елена и празника на всички пазарджиклии. Той благопожела, по светите молитви на закрилниците на богоспасаемия ни град, Господ да ни пази от всякакви беди и злини, да ни дава ум и разум, да ни направлява и напътства по благодатния и спасителен път, който ще ни отведе в царството Божие. Архиереят призова да бъдем твърди и непоколебими във вярата си и да издигаме молитвата си към нашия небесен Отец, та да можем с лекота да преминаваме през всички изпитания и да бъдем победители до край, та и ние да оставим на чедата си тази вяра, която сме наследили от дедите си и така и нашият любим град да процъфтява през вековете.

След литургията с традиционното за този ден литийно шествие църковното изпълнение се отправи към централния площад на Пазарджик „Константин Величков“, където епископ Яков отслужи молебен за здраве и благоденствие на жителите на града.

06
Май
2020

Архиерейска света Литургия за празника на свети великомъченик Георги Победоносец в град Пазарджик

На 6 май светата Православна църква чества един от най-почитаните мъченици за Христовата вяра – свети великомъченик Георги Победоносец. Красивият, умен и способен младеж бил издигнат от император Диоклетиан за член на държавния съвет, но когато трябвало да избира между християнската вяра и светската власт, чест и слава, младият по години, но мъдър по ум и смел по сърце воин без колебание отхвърлил земните почести, за което бил удостоен с небесни. Светецът и досега от небесата помага на пристъпващите към неговата победоносна закрила.

В този ден своя храмов празник отбеляза едноименната пазарджишка църква. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай празничната света Литургия беше отслужена от Константийския епископ Яков, викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. В съслужение с него бяха секретарят на Околията прот. Боян Кочев, председателят на храма прот. Петко Еленкин и дякон Николай Ангелчов. Молитвено участие взе прот. Манчо Манчев, енорийски свещеник в храма.

Енориашите и гостите на храма с искрена вяра в победоносната сила на Христовия мъченик се поклониха пред неговия образ и измолиха застъпничеството му пред Бога в дните на изпитания. С благоговение те съмолитстваха с духовниците и преживяваха радостта от празника, изричайки с едно сърце и едни уста Господнята молитва.

По време на причастния беше почетена проповед върху живота на свети Георги.

В края на службата епископ Яков се обърна към присъстващите със слово на възхвала на чудния подвиг на светеца. Архиереят издигна молитва към великия Христов Победоносец да измоли за всички душевно и телесно здраве, да ни пази и закриля от всяко зло и да ни дава сили, да можем като него ревностно, без колебание да отстояваме своята вяра в Христа. Владиката обърна внимание на това, че нито хули, нито подигравки, нито мъчения отклонили Христовия воин от вярата му в Спасителя, което било и изпълнение на Христовите думи „Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил…първо Мене гониха, после и вас ще гонят“ и „който претърпи докрай, ще бъде спасен“. Епископ Яков призова да имаме същото упование, същата вяра в Бога, която може да помага на ближните и дори мъртви да възкресява и така да придобием поне частица от онези добродетели, чрез които светецът заслужи Царството небесно. Накрая той благопожела всички ние да вървим без страх, без съмнение по пътя на вярата, без нищо да ни отклонява от този благодатен и спасителен път, който ни води към Христа.

Епископът преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на председателя на храма и всички енориаши и гости на храма. Той честити имения ден на всички, носещи името на светия великомъченик Георги с пожелание делата им да светят както тези на техния небесен покровител.

От името на свещенослужителите, църковното настоятелство и енориашите на храма отец Петко подари на владиката и служащите по един прекрасен букет с цветя и благодари на епископ Яков за всегдашната му молитствена подкрепа.

Празникът завърши с многолетствие.

03
Май
2020

Архиерейска света Литургия за ✝3 Неделя след Пасха – на св. Мироносици в град Пазарджик

На 3-ти май, ✝3 Неделя след Пасха, когато се отдава почит на Христовите ученици, дошли на гроба в ранното утро на третия ден от погребението Христово, за да помажат с благовония Неговото тяло, в катедрален храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик беше отслужена архиерейска света Литургия. С благословението на Пловдивския митрополит Николай тя беше възглавена от Константийския епископ Яков, викарий на митрополита. В съслужение с него бяха прот. Боян Кочев, служащите в храма свещ. Максим Ничев и свещ. Спас Дичев и дякон Николай Ангелчов. Молитвено участие в службата взе монахиня Домника.

Енориашите на храма се събраха в Божия дом да съмолитстват с духовниците и изпросят от Оня, Който обитава в него милост и утеха в трудностите и изпитанията. Всички единомислено изповядаха Символа на нашата вяра и казаха Господнята молитва „Отче наш...“.

По време на причастния беше прочетена проповед върху евангелското четиво на Неделята.

В края на литургията епископ Яков благодари на човеколюбивия Бог, че прояви отново Своята безгранична любов към нас и ни удостои и в този празничен ден със светата Божествена Литургия. Той благодари и на Неговата пречиста Майка – Пресвета Богородица, че винаги пази под своя небесен покров жителите на богоспасаемата ни Пазарджишка духовна околия от всякакви беди и злощастия. Архиереят призова всички ние, изпълнени с радост, с чисти сърца да въздаваме непрестанно слава и да продължим да служим на Победителя на смъртта – възкръсналия Христос Бог и така с непоколебима вяра да вървим и побеждаваме всички поднебесни сили. Владиката благодари и на малкото Христово стадо, което не се разколеба във вярата си и със своето усърдие и своите молитви продължава чрез милостта на нашия Спасител да крепи света и да побеждава всички козни на врага на нашето спасение – дявола. „Каквото и да поискаме в името на нашия Спасител, Той ни го дава – завърши епископ Яков. – Трябва само да запазим сърцата си чисти от грях, изпълнени с любов и тогава наистина ще бъдем достойни ученици Христови. Ние ликуваме и се радваме, защото Христос възкръсна и ни даде вечен живот. Живот, който трябва да бъде изпълнен с вяра, надежда и любов. Дерзайте, не бойте се от нищо! С нас е възкръсналият Бог – кой може да бъде против нас? Остава само и ние да сме с Него – тогава ще бъдем победители до край!“.

Накрая владиката преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай над всички присъстващи.

Накрая беше провъзгласено многолетствие, изпято от всички.

19
Април
2020

ВЕЛИКДЕНСКО ПОСЛАНИЕ НА ПЛОВДИВСКИЯ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ ДО ОСВЕЩЕНИЯ КЛИР И ВЕРНИЯ БОЖИ НАРОД НА ПЛОВДИВСКА ЕПАРХИЯ

mitr NikolaiХристос Воскресе!

Обични в Господа, братя и сестри,

        И тази година Божията милост ни сподоби да празнуваме светлото и преславно Христово Възкресение. Да се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен. Да произнесем спасителните думи: „Христос Воскресе!“ Да изживеем пасхалната радост! Да издигнем молитвен глас! Да възпеем празника на празниците, тържеството на тържествата и победата над победите.

       Възкресението на Иисуса Христа е най-великото тържество на вярата, надеждата и любовта. Затова повярвалите винаги с „вяра ходим“ (2Кор.5:7), с вяра „живеем, и се движим, и съществуваме“ (Деян.17:28). Тази вяра ни дава надежда за спасение (Рим.8:24).

        Синът Божий се въплъти, за да бъде близо до нас. Страда, за да ни научи на търпение, умря (заради нашите грехове), за да не униваме. Възкръсна, за да ни дарува вечен живот.

   „Всички - казва св. Ефрем Сирин, - които идват при Бога и искат да се удостоят с вечен живот, трябва преди всичко безукорно да спазват православната вяра и нито заради успешно получаване на чин, нито поради ласкателства пред силните или от страх пред тях, да не ставаме предатели на безценната съкровищница на вярата.“

    Тази година посрещаме Светлото Христово Възкресение в много необичайна ситуация. Дават ни се знаци! Вярващите хора, православният Божи народ, вижда знаците и разбира как те трябва да се тълкуват. Без да навлизам в дълбочината на богословските аспекти, ще си позволя да споделя, какво според мен се случи по времето на тазгодишния Велик пост.

      В дните на тазгодишния Велик пост, в дните, в които целият православен християнски свят се подготвя да посрещне Светлото Христово Възкресение, лукавият се нахвърли срещу Църквата с невиждана ярост. Използвайки някакъв вирус, чиято поява, в крайна сметка, вероятно е следствие от човешка немарливост, той поиска ни повече, ни по-малко следните неща. Лукавият поиска да се забрани на Църквата да дава, а на хората да приемат Светото причастие, тялото и кръвта Христови. Да се спре отслужването на Светата Божествена литургия. Ако не може съвсем да се спре отслужването на Светата литургия, то тя да се отслужва без присъствието на Божия народ. За целта да се затворят храмовете. И най-голямата гавра: ако може църковната йерархия сама да поиска да се затворят храмовете! Ние знаем, че с Възкресението Си, Иисус Христос е победил лукавия и ще го побеждава до последно, и това го докарва до ярост, а Църквата, която съобщава този факт, му е трън в очите, но този път той - дяволът надмина себе си: той се опита да накара Църквата да се отрече от тайнствата, да се отрече от Иисус Христос, да се отрече от Истината, в която вярва и която проповядва. Нещо повече, Църквата трябваше да бъде накарана да каже, директно или индиректно, че няма нищо по-важно от земния живот и че смъртта е много страшна. С това трябваше да бъдем накарани да признаем, че земната смърт е окончателен край, че с нея приключва всичко и че следователно няма Възкресение. Трябваше да отречем, че Христос е възкръснал, да отречем днешния ден. Лукавият поиска Църквата да ликвидира сама себе си! Наистина е много лукав! Както се казва: добър опит, но отново не успя! Защото Победителят на смъртта Възкръсналият наш Спасител ни каза: „ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят“(Мат.16:18).

     Най-категорично, обаче, искам да кажа, че не обвинявам никого от онези, които през последните седмици станаха проводници и изразители на подобни мисли и искания. Те не са виновни! Моля се за тях.

      Българската православна църква не се отказа от тайнствата, не се отказа да преподава Светото причастие, отказа да затвори храмовете. Българската православна църква отказа и отказва да приеме, че земната смърт е окончателен край! Земната смърт, братя и сестри, изобщо не е страшна. Тя е просто част от пътя, който всеки трябва да извърви, за да постигне живот вечен. Иисус Христос го доказа със собствения си земен път, със собствената си кръстна смърт и със собственото си Възкресение. И това е исторически доказан факт. Няма как Църквата да се отрече от Истината! Това няма да стане!

      Други църкви не издържаха. Без видим натиск от вън сами заключиха храмовете, сами спряха да преподават Свето причастие, сами свещеници започнаха да отслужват Светата литургия. Те знаят, че това не е правилно. Защо го направиха, не знам. Единственото обяснение е: от страх. Те трябва да обяснят какъв точно е този страх. Страх от смъртта? Страх от общественото мнение? Страх от санкции? За последното само ще кажа: църква, която се бои от санкции, църква, която не е готова да приеме несправедливи обвинения и мъченическа участ заради вярата, има проблем. Българската православна църква, слава на Бога, показа, че е църква на истинно вярващ православен Божи народ и няма проблем със страха. С което, надявам се, доказа, че е достойна за високата мисия, която й е възложена от самия Иисус Христос. Защото, Той Спасителят Христос е с „нас през всички дни до свършека на света“ (Мат.20:28).

     Другаде храмовете бяха затворени с принудата на държавните власти. Нека този грях срещу Църквата и срещу Божия народ да тежи на душите на тези, които го извършиха. Българската държавна власт не сложи такъв грях на душата си, а направи точно обратното. Не знам, братя и сестри, колцина вярват в чудеса, но пред очите ни, през последните десет дни се извърши нещо, което в днешните материалистични, атеистични и богоборчески времена може да се сравни с чудо! Властта, която по Божи промисъл точно в този момент носи тежката отговорност за съдбините на българския народ, не издаде онази заповед, която мнозина очакваха и не затвори храмовете. Имаше силата да го направи, но не го направи. Вярвайте ми, когато чух по телевизията министър-председателят на България да казва: „За всичко друго имам воля, но не мога да затворя църквите” и „Господ ще ни съди накрая”, се прекръстих и се разплаках. Да нямаш воля да затвориш църквите, когато за определени групи това очевидно е най-главната и основна цел на карантината, е израз на най-силната воля, която изобщо може да съществува! Този момент, братя и сестри, беше исторически! Един ден в църковното предание ще се разказва как през 2020-тата година от Рождество Христово, в малка България, в дните, в които всички бесовски сили са се били развилняли, за да помрачат празника на Христовото Възкресение, българският министър-председател Бойко Борисов се е изправил със смелост и чиста православна вяра, за да защити Православната църква, а църквата и държавата са се съчетали в най-пълната симфония, която не се е случвала в християнския свят от поне хиляда години насам. Благославям от цялото си сърце и душа министър-председателя на България Бойко Борисов, ръководството на Националния оперативен щаб за тяхната смелост и издръжливост и всички други мъже и жени от управляващия синклит на българската държава, които с делата си показаха не просто, че можем да имаме обща кауза, но и коя може да бъде тази кауза! Бог вижда всичко това и ще запази България, убеден съм.

     Сега, след като портите адови за пореден път не можаха да надделеят над Църквата (Мат. 16:18), се надявам, че нещата ще започнат да се успокояват и животът ще започне да се връща към предишния си ритъм. Църквата и държавата показаха на българския народ, че трябва да сме единни, че не бива да се страхуваме и че трябва да имаме вяра. В Бог и в себе си. Това ако имаме, всичко останало ще се нареди. Още веднъж ви казвам: стига вече с този страх! Спрете да се страхувате! Имайте вяра! Животът е вяра, а вярата е единственото, което осмисля и дава пълнота на нашия живот! Бог да ви благослови всички!  Бог да пази България!                 

Честито Възкресение Христово!

<<  1 2 [34 5 6 7  >>