В неделния ден на 9 август в катедрален храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик с благословението на Пловдивския митрополит Николай беше отслужена архиерейска света Литургия. Тя беше възглавена от Константийския епископ Яков, викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджик. В съслужение с него бяха прот. Боян Кочев, служащият в храма свещ. Димитър Попов и дякон Николай Ангелчов.
В благодатното време на Богородичния пост вярващите пристъпиха в Божия дом, посветен на Неговата Майка, и заедно с духовниците изпросиха непосрамващото застъпничество на Владичицата на света за всички. Мнозина от тях пристъпиха към свето Причастие след надлежна и усърдна подготовка в пост, молитва и разкайване за волните и неволни прегрешения.
По време на причастния беше прочетена проповед върху евангелското четиво на неделята.
След светата богослужба епископ Яков припомни вярата на светите апостоли, станали свидетели на чудесата на нашия Господ Иисус Христос и как въпреки това те на моменти изпитваха съмнения, колебания, как дори се отричаха от Христа. Архиереят продължи: „Виждаме обаче Божията безгранична любов и помощ, как те, въпреки неверието си, стават най-ревностните разпространители на християнството; как те се разкайваха и Господ приемаше тяхното покаяние; как техните свидетелства стигнаха дори до нас и ще пребъдат до свършека на света; как те достигнаха спасението си и са бързи помощници на призоваващите ги. Това, братя и сестри, е Божията любов, Божията милост, която и всеки един от нас усеща, особено в тези дни на покаяние. Нужни са само две думи: „Съгрешихме, Господи, помилуй ни!“, за да можем и ние като светите апостоли да се възползваме от изобилните Божии благодеяния. Няма човек, който да живее и не е съгрешил. Още повече щом апостолите, които бяха святи мъже, съгрешиха, толкова повече ще съгрешаваме ние. Нужно е само едно – със смирение, с разкаяние да застанем пред Бога в тайнството на Изповедта и да просим прошка. Ето, част от вас усетиха тази милост, когато днес бяха допуснати на Господнята трапеза. Но често ние проявяваме неразумие – вършим греха, след което ни е срам да се изповядаме. Не ни е срам да го сторим, а ни е срам да кажем: „Господи, съгреших!“. Евангелието казва, че всичко тайно ще стане явно и всичко, което мислим, че сме укрили и никой няма да научи, ще се разкрие. Когато душата отиде на небето, нашите близки, родители, сродници, приятели и цялото човечество виждат онова, което сме си мислили, че е било скрито. Ние винаги се стремим да се покажем пред хората добри, показваме на човеците да видят онова, което не сме, но скришом вършим недобри дела и считаме, че ако не ги разкрием, те няма да станат явни. Но точно те ще се явят в момента, когато всичко тайно ще стане явно. И ето, братя и сестри, великата Божия милост – ако се разкаем и изповядаме греха си, то всичко, сторено тайно, се заличава. Бог не е като нас. Ние казваме: Простено-прости!“ и задържаме прегрешенията на ближния спрямо нас в сърцето си. Но Бог щом прости, прощава всичко, прощава така, че да бъде заличено завинаги!“
Епископ Яков призова да използваме оставащите дни на поста да издирим и ние своите грехове, да се покаем за тях и да ги изповядаме, та и на нас Господ да прости, и на нас да подаде Своята спасителна десница и ни приеме на Своята трапеза още тук.
Накрая владиката преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на всички присъстващи и им пожела от негово име леки и спасителни пости.
Празникът завърши с многолетствие, изпято от всички.
