"Ние определяме светите и честни икони да се поставят за поклонение точно тъй, както и изображението на Честния и Животворящ Кръст, без значение дали ще са направени от бои или от мозайка, или от някакво друго вещество, ако, разбира се, са направени по установения начин, и без значение дали ще се намират в светите Божии храмове, на свещените съсъди и одежди, на стени или дъсчици, или в домовете и при пътищата, а също така без значение дали това ще са икони на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос или на непорочната наша Владичица св. Богородица, или на честните Ангели и на всички свети и праведни мъже. Колкото по-често те стават с помощта на иконите предмет на нашето съзерцание, толкова повече онези, които гледат към тия икони, ще се подбуждат към възпоменаване и на самите първообрази (т.е. на тези, които са изобразени на иконите), ще придобиват по-голяма любов към тях и ще бъдат повече подбуждани да им въздават целуване, почитание и поклонение, но съвсем не това истинско служение, което, според нашата вяра, подобава само на Едното Божествено естество. Онези, които гледат към такива икони, получават вътрешно желание да им принасят тамян и да поставят свещи в тяхна чест, както това се е правило в древност, защото честта, въздавана на иконата, се отнася към нейния първообраз, и онзи, който се покланя на иконата, се покланя на личността, изобразена на нея“ /Догмат за иконопочитанието, приет на Седмия Вселенски събор през 787 година/.
Първият неделен ден на Великия пост е особено радостен за Православния свят, който в този ден чества тържеството на своята вяра като истинно и Богооткровено учение. Исторически този празник е свързан с окончателната победа над ереста на иконоборството, но поради важността на догмата за иконопочитанието, непосредствено свързан с този за Боговъплъщението на Второто Лице на Светата Троица – Бог Син, нашият Господ Иисус Христос, денят е определен като празник на истината на православната вяра над заблудата на лъжеученията.
С благословението на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай в храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик беше отслужена съборна Василиева света Литургия. В нея съслужиха архиерейският наместник на Пазарджишка духовна околия свещеноиконом Боян Кочев, служащият в катедралата свещ. Димитър Попов, свещеник Николай Ангелчов и дякон Константин Раков. Молитвено участие в службата взе и дякон Христан Хитов.
Радост изпълваше сърцата на дошлите на светата богослужба християни, голяма част от които седнаха на Господнята трапеза, като пристъпиха към светото Причастие, с което увенчаха своя пост и покаяние.
По време на Причастния беше прочетена проповед за празника.
В края на службата отец Боян прочете проповед за иконопочитанието и слово от светия и праведен отец Йоан Кронщадски за най-голямото и безценно съкровище, пазено от светата Православна църква – светата Божествена Литургия, с което призова винаги, когато имаме възможност, да присъстваме на служба, където невидимо присъства Сам нашият Господ Иисус Христос, та с това да осветим себе си и своя живот.
Накрая той преподаде архипастирския благослов на митрополит Николай над енориашите и гостите на храма.