Четвъртата Неделя на Великия пост, когато Светата Православна Църква сочи на вярващите примера на свети Йоан Лествичник, се превърна в двоен празник за жителите на китното родопско село Дорково. Великолепният храм на селото, посветен на светия пророк Илия, посрещна Преосвещения Константийски епископ Яков, викарий на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия, който представи и новия председател на Църковното настоятелство на храма. С благословението на митрополит Николай епископ Яков отслужи празнична архиерейска света Василиева литургия. С него съслужиха новоназначения председател св.ик. Георги Марков, прот. Боян Кочев - секретар на Архиерейско наместничество Пазарджик, досегашният председател на храма свещ. Александър Георгиев и дякон Николай Ангелчов.

Много жители и гости на селото дойдоха в Божия дом да станат съпричастни на радостта от празника. Всички в единомислие и братска любов се поздравяваха и участваха в молитвословията на светата Литургия.

По време на причастния беше прочетена проповед върху днешното литургийно свето Евангелско четиво.

В края на службата епископ Яков се обърна към народа със слово за добродетелното житие на свети Йоан Лествичник, оставил ни своята книга „Лествица“, която да ни сочи пътя към Царството Небесно. Владиката представи на жителите на селото новия им пастир – отец Георги, на когото пожела да има леко и благодатно служение, като винаги да върви с повереното му стадо по пътя към Бога. Архиереят благодари на младите хора от селото, които се организираха в най-кратки срокове да изчистят и отремонтират храма, с което в още по-голяма степен да се открие неговото великолепие и благоукраса. Той благопожела това тяхно усърдие и грижа за Божия дом винаги да извира от сърцата им и изказа радостта си, че жителите на село Дорково пазят българската памет и християнските традиции и могат да съхранят и предадат на своите чеда наследството, оставено им от техните прадеди. Владиката благодари и на отец Александър за досегашната му грижа за енорията и му пожела достойно да се грижи и за новото Христово стадо, което Бог ще повери на неговите трудове.

Накрая епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на присъстващите и увери всички, че нашият архипастир не забравя никого от нас в молитвите си.

От името на Църковното настоятелство и енориашите при храма отец Георги поднесе на владиката прекрасен букет с цветя, изказвайки своята и на паството благодарност и признателност към архиерея за всегдашната му грижа и любов към жителите на селото. Епископ Яков благодари и благопожела винаги да вижда живата вяра, на която стана свидетел днес, като сърцата на всички да се изпълват с такава духовна радост, каквато съпровождаше светата Литургия.

Празникът завърши с многолетствие, изпято от всички присъстващи.

Младежите от селото, облечени в народни носии, изпратиха владиката с ръчно омесена питка, сол и мед, като си пожелаха скоро пак да станат съпричастни на благодатта на архиерейската богослужба.

На 5-и април в катедрален храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик беше прочетена последната, четвърта част от Акатиста на Пресвета Богородица. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай богослужението беше възглавено от Негово Преосвещенство Константийския епископ Яков, викарий на Пловдивския митрополит и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. С архиерея съслужиха секретарят на Околията прот. Боян Кочев, енорийските свещеници в храма свещ. Спас Дичев и свещ. Любомир Чавдаров и дякон Николай Ангелчов.

Боголюбивите сърца на верните християни отново ги доведоха в Божия дом, за да въздадат хвала и поклонение на най-великата Застъпница на човешкия род – света Богородица. В отреденото време всички се събраха пред чудотворния образ на Божията Майка в храма, където с едно сърце викаха „Радвай се, Невесто неневестна!“ и преклониха главите и коленете си пред Нейното величие.

При пеенето на полагащия се в края на богослужението тропар „Удивен от красотата на Твоето девство и от пресветлата Ти чистота, Гавриил викаше към Тебе, Богородице: „Каква достойна похвала да Ти принеса? Как да Те назова? Недоумявам и се ужасявам; затова както ми е повелено, Ти зова: „Радвай се, Благодатна!”” владиката се поклони и целуна честните икони, след което се обърна към верния Божи народ със слово за достойнството на света Богородица и завърши: „Ден след ден все повече се доближаваме до Възкресението на нашия Господ Иисус Христос. Предстои да прочетем целия Велик покаен канон на свети Андрей Критски, за да ни напомни за нашите грехове. Предстои да прочетем и целия Акатист на света Богородица, та тя, Небесната Майка, Молитвеница и Ходатайка да се застъпи пак и пак за нас. Много говорихме през тези седмици за Божията Майка. Говорихме за нейното послушание, отдаденост и любов към Бога, за силната й вяра, за трудолюбието й. Тя отдаде живота си в служение на Бога и ближния. Нека си спомним, че и на смъртния си одър тя пожела да се съберат около нея всички апостоли, за да предаде на тях, а чрез тях и на нас, своята майчинска благословия. И днес тя иска всеки от нас да познае истината, за да се спаси. Тя и нас благославя и помага да изпълним всичко онова, което тя изпълни, та и ние да се удостоим с Царството на нейния Син. Затова нека и ние, които сме се събрали под нейния Покров и непрестанно я молим за едно или друго, да не забравим да я помолим тя да облагороди нашите сърца, да ги изпълни с любов, да насади в мислите ни добри намерения, добри желания, да ни отдалечи от греховете, към които лесно скланяме поради нашата немощ. Нека Божията Майка ни дава всичко онова, от което имаме нужда - гордите да смири, смирените да укрепи, бедните да утеши, за вдовиците да се погрижи, децата ни да закриля. Нека това, което ще послужи за спасение на нас и за прослава на Божието име, тя да изпроси от нейния Син и наш Господ Иисус Христос за всеки според неговите нужди. По молитвите на света Богородица Божието благословение да пребъде над вас, над домовете ви, над чедата ви, над всеки град и над всяко село“ - благослови архиереят присъстващите.

Накрая епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над всички.

В ✝3 Неделя на Великия пост Светата Православна Църква издига пред очите и сърцата на своите верни чеда Честния и Животворящ Господен Кръст, на който се покланя, славейки Саможертвата и светото Възкресение Христово. В този празничен ден и с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Константийският епископ Яков, викарий на Пловдивския митрополит и архиерейски наместник на Пазарджик, отслужи архиерейска света Литургия в катедрален храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик. В съслужение с него бяха секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Боян Кочев, свещ. Любомир Чавдаров, енорийски свещеник в храма и дякон Николай Ангелчов.

Много енориаши и гости на храма дойдоха в неделния ден да вземат молитвено участие в светата богослужба. Радост изпълни сърцата на всички, когато в края на утренята с литийно шествие, предвождано от свещоносци, владиката изнесе за поклонение съхранявания в катедралата Кръст с вградени мощи на свети Пантелеймон, свети Прокопий и свети Елефтерий, който постави на аналой в центъра на храма. При пеенето на тропара на празника „Спаси, Господи, Твоя народ и благослови Твоето наследие, като даруваш на православния български народ победа над враговете и запазваш с Кръста Си Твоето общество“ архиереят прекади три пъти около Кръста, след което му се поклони и го целуна. След него всички минаха и сведоха глави пред Честния Кръст, „всерадостно знамение на нашето изкупление “.

По време на причастния беше прочетена проповед върху Господните думи „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“, които се полагат да се четат в днешното литургийно свето Евангелско четиво (Марк. 8:34).

В края на службата епископ Яков се обърна към народа със слово за чудодейната сила на кръстното знамение, с което християните обръщаха във вярата цели империи, малочислени армии побеждаваха царства, което спасява от видими и невидими врагове. Той завърши: „Днес ние се намираме в средата на Великия пост и Църквата е отредила да славим и възпяваме Честния и Животворящ Кръст Господен. Първо, за да ни даде той сили да довършим благодатния и спасителен подвиг на поста и второ, за да се подготвим за онзи велик Празник, на който Нашият Спасител и Господ Иисус Христос ще бъде разпънат на Кръст, за да изкупи нашите грехове. В древност на кръст са разпъвани най-върлите злодеи и това наказание се е считало за най-позорно от всички. Имало дори заповед то да не се отнася за евреите, както и да са съгрешили. Тук светите отци виждат значението, че Единствен Христос е разпънат на Кръстно дърво, за да може Неговия Кръст да се издигне и остане над всички останали. И от този ден насетне да стане мощно оръжие за всеки християнин – оръжие, което ще победи всяко зло, ще се пренесе до свършека на света и ще се слави и възпява от всички. Свети цар Константин Велики с показаното свише кръстно знамение победил многобройните войски на Максенций, свети цар Борис-Михаил с него обезоръжил войската и злобата на въстаналите против него боляри, християните от първите векове се осенявали с кръстното знамение и не били убивани от отровата, слагана в храните им. Много са свидетелствата за чудеса и от по-ново време, където Светият и Животворящ Кръст Господен винаги е сияел над всичко останало и ни е благославял и осенявал със своята благодат. Това е така, защото Христос го освети със Своята Божествена невинна кръв, която проля, за да изкупи нашите грехове. Затова и точно в средата на поста Църквата е отредила да въздадем слава, хвала, благодарение и поклонение на Кръста, та той да осенява нашите помисли и сърца, за да открием там всяка нечистота, която да изповядаме и така чисти по душа да пристъпим към светото Причастие и да посрещнем славното Христово Възкресение“.

Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на присъстващите и техните близки и от негово име им благопожела винаги да носят Христовия Кръст в сърцата си, с него да осеняват телата и храната си, него да възпяват с помислите си, та когато сърцето ни приеме това мощно оръжие, да печелим всяка наша битка.

Празникът завърши с многолетствие, изпято от всички присъстващи.

В петъчния ден на 29-и март в храм „Свети арх. Михаил“ гр. Пазарджик беше отслужено полагащото се Малко повечерие с трета статия от Акатиста на света Богородица. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай богослужението беше възглавено от Негово Преосвещенство Константийския епископ Яков, викарий на Пловдивския митрополит и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. С архиерея съслужиха секретарят на Околията прот. Боян Кочев, председателят на храма прот. Витан Йорданов, енорийският свещеник в него свещ. Петър Шопов и дякон Николай Ангелчов.

Енориашите и гостите на храма с усърдие се включиха в молитвословията и песнопенията на службата, издигайки умовете и сърцата си пред престола на Божията Майка и зовящи я: „Пресвета Богородице, спаси ни!“.

След изпяването на канона духовниците се подредиха пред аналоя, на който беше поставена икона на Пресвета Богородица, където епископ Яков прочете третата част от Богородичния акатист. Богомолците в единомислие възпяваха Ходатайката на християнския род, викайки й ведно с ангелските ликове: „Радвай се, Невесто неневестна!“. След акатиста владиката прочете молитва към света Богородица, при което всички преклониха главите и коленете си пред величието на Божията Майка.

След като се поклони на честните икони в края на повечерието, епископ Яков поздрави присъстващите с празника и призова да изпълваме сърцата си с онези добродетели, които изпълваха сърцето на Пресвета Богородица, та и ние да станем съучастници в нейната слава. Архиереят завърши: „В пост, молитва, ръкоделие света Богородица пребиваваше навсякъде и по всяко време. Ако и ние пребъдваме в тях, ако сърцето ни е изпълнено с любов, ако душата ни е прилепена към Бога, то тогава и ние ще се намерим благоприятни пред Него. Като добри християни нека даваме кесаревото кесарю, но и Божието да даваме Богу, та да стигнем до спасение. Не бива да изпадаме в леност; не бива да виждаме сламката в окото на брата си, а да не виждаме гредата в нашето; не бива да злословим, да клюкарстваме и интригантстваме, защото устата ни е дадена да славословим Бога, сърцето ни е дадено да се изпълва с любов към Него и ближния. Да не бъдем безумни, сеейки тръни и плевели в душите си, които ще ни послужат само за осъждане. Милостивият Бог ни дава възможност да изкореним тези греховни плевели, стига само да застанем пред Неговото Лице в Тайнството на изповедта и от сърце да кажем „Господи, помилуй!“. Моля света Богородица и Небесното войнство да се застъпват всякога пред нашия Господ и Спасител Иисус Христос, щото Той преизобилно да излива Своята благодат над вас, над чедата и домовете ви, над всеки град и село, да ни предпазва от пагубни злощастия, но най-вече да ни защити да не се удавим в греховното море, което ни подлъгва и отдалечава от Бога, най-вече чрез гордостта. Света Богородица ни показа пътя, който да ни доведе до нейния Син – пътят на смирението и послушанието. Него да следваме през всички дни от живота си и Божията Майка никога няма да ни изостави".

Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над председателя на този свят храм и над енориашите, които се събраха в късния час да възпеят заедно с духовниците Божията Майка и от негово име им пожела леки и спасителни пости, изпълнени с молитва и покаяние, та и ние с очистени сърца да се изкачваме по пътя на добродетелта към Царството Небесно.

„Днес е радостта на Благовещението, девственото тържество и великото тайнство, начало на нашето спсасение. Днес се весели Небето и се радва земята! Великият Гавриил, познал духом великото тайнство на Боговъплъщението, пръв от цялото творение се поклони с велик страх на въплътилия Се в Девическата утроба Спасител на света и на родилата Го Пречиста Дева с подобаващо поклонение като на Царица на Небето и земята, и с голямо благоговение Й пееше: Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе!“ (Акатист на свето Благовещение)

На 25-и март Светата Православна Църква отбелязва началото на човешкото спасение – Въплътяването в утробата на пречистата Дева на второто Лице на Светата Троица – Бог Син. В този ден своя храмов празник отбеляза едноименният храм в пазарджишкото село Црънча, разположено в полите на Родопа планина. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай празничната света Литургия бе отслужена от неговия викарий Константийския епископ Яков. В съслужение с него бяха двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев и председателят на храма свещ. Иван Зяпков. Молитвено участие в службата взе прот. Димитър Христев, служащ в храм „Св. Петка“ гр. Пазарджик.

Боголюбивите жители на селото от ранно утро идваха в храма да се помолят за себе си и своите близки. Те участваха в радостта на празника, съмолитствайки с духовниците и славословейки Бога и Неговата Майка с устата и сърцата си.

В края на службата епископ Яков честити празника на всички и имения ден на кръстените на това дивно събитие от човешката история. Владиката разказа евангелските събития за вестта, която свети архангел Гавриил донесе на девицата Мария, а чрез нея и на целия свят и завърши: „Днес чухме благата вест, че на земята дойде Спасител, Който ще отвори и за нас затворения Рай и ще се изпълнят Господните думи, че Бог не иска смъртта на грешните хора, а иска всеки от нас да се спаси. Господ намери благоприятна смирената Девическа утроба, която да вмести в себе си Невместимия Бог, Който трябвало да дойде на земята заради нас, грешните човеци, за да може чрез пролятата Си невинна Кръв да отвори Райските врати. Вратите, които бяха затворени още от времето на нашите прародители Адам и Ева и които се отварят само и единствено от покаянието. И ето сега благоприятно време за това – дните на поста. Дни, когато и ние можем да поправим загнездилите се в нас Адам и Ева, които започнаха да се оправдават с другия и да търсят вината в другия. Често и ние нямаме смелост да поемем отговорността, виждаме вина у всеки друг, но не и в себе си. Нека да изкореним от сърцата си Адам и Ева, да не се оправдаваме като тях, за да не затворим за нас вратите на Рая. Да бързаме да влезем в скришната си стая, да открием всяка наша греховност и вина и тях да изповядваме, а не да търсим и гледаме вината на ближния. Изпълнявам синовен дълг и към Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай да преподам неговия бащински архипастирски благослов над тебе, отец предстоятелю, и над повереното ти паство и от негово име да ви честитя празника и пожелая да укрепвате по благодатните и спасителни пътища, които водят към нашия Спасител Господ Иисус Христос. И от мое име моля Всеподателя Бога и Пресвета Богородица да излеят Своята благодат над домовете и чедата Ви. Нека Господ винаги милостивно да гледа на нас, да чува нашите молитви, да вижда нашето разкаяние и в Оня ден да ни благовести, че и ние ще бъдем опростени, че и за нас Раят ще бъде отворен“.

Празникът завърши с многолетствие.