kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com
21
Юли
2017

Навършват се 190 години от блажената кончина на Агатоникийския епископ Дионисий

 

ЖИВОТООПИСАНИЕ

НА ПРЕОСВЕЩЕНИЯ ЕПИСКОП

ДИОНИСИЙ АГАТОНИКИЙСКИ

 

Неизброими са Божиите служители, положили душите си заради Христовата светлина, вяра и народа си. Само Бог знае техния брой. Един от тях е преосвещеният епископ Дионисий, истински пастир според Христовите думи: и на слово, и на дело. За него черпим сведения от труда на Стефан Захариев: “Географско - историческото описание на Татар - Пазарджишката кааза”, ценен извор за тогавашната епоха (18-19 в.).

В най общи линии животът на еп. Дионисий може да бъде представен така:

Роден е в село Мелик-Хатун (днешното пазарджишко село Драгор) в първата половина на 18-ти век. При светото кръщение получава от родителите си името Димитър. Усвоява абаджийския занаят.

Научава се да чете и пише на гръцки според тогавашния обичай. След време се преселва в днешния град Пещера (тогава село), където се жени. По Божи промисъл е призован към служение, приемайки свещенство. Не е могъл да се порадва на семейния живот. Скоро остава вдовец и огъня в семейното огнище угасва от помрачилата го скръб. Свещеникът Димитър предприема пътуване до Света Гора (Атон), чиято небесна покровителка - Пресвета Богородица, му открива пътя към неговото духовно утешение и спасение -подвига на монашеството. Тук, на Атон, той умира за света и се ражда за Бога, приемайки монашеско пострижение с името Дионисий. В славяно-българския манастир ”Свети Георги Зограф”, в тясната монашеска килия, научава богослужебния старобългарски език - свещения език на нашите деди. Йеромонах Дионисий, отричайки се от своята воля, се предава на волята на духовните си настоятели (старци). Получава послушание да замине за метоха на Зографския манастир в Татар-Пазарджик като духовник и таксидиот /по това време /18 век/ Зографският манастир има метоси, т. е. Представителства, в по-големите градове, където се събирали дарения и се изповядвали и наставлявали в православната вяра миряните. Тази задача се изпълнявала от т.нар. – таксидиоти - нещо като мисионери за времето/.

По същото време епископията в Татар-Пазарджик остава без епископ. Заради благочестивия си и богоугоден живот йеромонах Дионисий е избран от жителите на града за свой епископ. Те се обръщат към Пловдивския митрополит с молба да го изпрати в Цариград, където по Божия воля патриарх Йоаникий ІІІ го ръкополага за Агатоникийски епископ със седалище в Татар-Пазарджик. Това става около 1763 г.

Слагайки владишката митра, епископ Дионисий поема по трънливия път на страданието за вяра и народ. В Татар-Пазарджик новият епископ - духовният баща на града, е посрещнат тържествено с голяма радост от българското население. Епископ Дионисий е съвременник на св. Софроний Врачански. Живее в период на най - черните и размирни години на турското робство, когато централната власт в Цариград загубва своята сила от многобройните войни с Русия. Появяват се разбойническите банди на кърджалиите, които опустошават цели области. Местните управници се отличават с произвол в управлението и жестокост.

Върху всичко това тегне духовното робство, налагано от Цариградската патриаршия, която насажда гърцизма чрез богослужение в храмовете само на гръцки език. В такъв момент се изправя срещу всичко това един пастир. Този църковен учител, наскоро ръкоположен, започва да поучава на български език в църквата. Всъщност той въвежда смесено богослужение - на български и гръцки. На Велики четвъртък вечерта по време на богослужение чете страстните евангелия на български.

Всичко това му навлича гнева на привържениците на гърцизма, които повлияват на Цариградската патриаршия. В гоненията срещу него се отличава един цинцарин златар, който чрез подкупи и клевети съумява да убеди управителя Каванозоглу да го арестува и прати на заточение в Света Гора, което последният изпълнява.

На мястото на заточения епископ Дионисий довеждат един гръцки монах, който е знахар, нещо недопустимо за православната вяра. Последният отива в Пловдив, където тамошният гръцки владика заедно със Самоковския владика го ръкополагат за епископ. С новото назначение смятат, че се е приключило с просвещението на българите в Агатоникийската епископия, обаче българският дух и огъня за духовна просвета, които разпалва в Татар - Пазарджик епископ Дионисий, не могли да бъдат загасени, защото ”не се гаси туй що не гасне”.

Нечестивите замисли и действия на гонителите предизвикват яростен отпор от страна на българите в Пазарджишко. Лъжеепископът Митрофан е подложен на непрекъснат натиск от страна на българите. Отказват да го признаят за свой законен владика. Никой не го търси за нищо, а по време на служби жените и децата викат срещу него, че е “фрамасонин” и др. обиди, гледайки разточителния му живот, който служил за съблазън.

Първенците от българите се организират в защита на своя духовен пастир – епископ Дионисий и изпращат прошение до Цариградския патриарх Софроний, който не е имал никаква представа за несправедливото му заточение. Както казва св. Йоан Златоуст: “Лъжата след време идва в полза на истината“. Справедливостта възтържествува и наклеветеният владика е върнат от заточение и възстановен на епископската катедра в Татар-Пазарджик. Неописуема е радостта на българите, които посрещат своя духовен пастир още преди да влезе в града. Епископ Дионисий със своя жар за духовна просвета дава тласък на българите в борбата им за църковна независимост. По дух той е на едно стъпало със св. Софроний Врачански и св. Паисий Хилендарски.

По време на бунта на пазарджишките еничари през 1790 г. е разрушена църквата “Света Богородица“. Оковават епископ Дионисий и го извеждат извън града, за да го убият. Но Бог не допуска да бъде предаден на смърт по думите на Псалмопевеца: “Бог ме наказа, но на смърт не ме предаде”. Чрез обещания и сребро владиката е избавен от ръцете на свирепите агаряни. Заредилите се страдания и мъчения не сломяват жертвеността му към повереното му паство и родолюбивия му дух.

По време на гръцкото въстание през 1821 г., когато турската власт изземва оръжието от християните и затваря 40 души от най-способните българи, включително и епископ Дионисий, последният призовава по-заможните българи да откупят и избавят от смърт своите събратя българи. За тази цел са събрани 48 000 гроша откуп, но не всички се спасяват. По подъл начин турският управител заповядва тайно да изведат четирима души и да ги обесят без съд и присъда на моста над р. Марица, удовлетворявайки по този начин кръвожадното желание на местните турци.

Венец на просветната дейност на епископ Дионисий е построяването на българско училище, което се намирало в двора на възстановената от него черква “Света Богородица“. Известно като “Владиковото школо“, училището е с две отделения, където преподаватели са двама светогорски монаси: Грикентий - по български език и Атанасий - по гръцки.

Епископ Дионисий пръв полага основите на духовната крепост на българщината – българското образователно училище, където влага “живите камъни“ на своята вяра и любов към Бога, към ближните и към родното. В тъмната епоха на духовно робство той запалва огъня на духовната просвета в Татар-Пазарджик. Със своя скромен и благороден живот наставлява с кротост своето паство. Неоценима е неговата грижа към сираците, вдовиците и онеправданите.

Владика Дионисий не е високообразован, но обича да общува с учени хора. В своята канцелария има географски карти на света.

Преосвещеният епископ Дионисий се преставя в Господа на 21 юли 1827 г. Като свещеник той загубва своето семейство, но като епископ за свой баща го припознава цял един град.

След неговата блажена кончина целият град е обзет от скръб. Три дни тялото на любимия пастир е изложено за поклонение в параклиса “Свети Арахангели“. Огромно множество народ от града и близките села се прощава със своя владика и духовен водач. Опелото извършва Пловдивският митрополит Никифор. Епископ Дионисий, отдаден изцяло на Бога, не притежава нищо освен това, което му се полага. Затова Митрополит Никифор продава неговите вещи, за да може да покрие разходите по погребението

Така завършва своя земен път преосвещеният наш епископ Дионисий. За него важат думите на св. ап. Павел: ”С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих” ( 2Тим.).

Вечна да бъде паметта ти, преосвещений владико Дионисие!

Амин!

Съставил:

йерей Стоян М. Костов

20
Юли
2017

Архиерейска света Литургия за Илинден в град Ветрен

На 20 юли 2017 г., когато Светата Православна Църква чества паметта на един от най-великите Божии угодници – свети пророк Илия, жителите и гостите на град Ветрен отбелязаха втория празник на града.

С благословението на Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков, втори викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия отслужи архиерейска света Литургия в прекрасния храм „Св. Николай“ гр. Ветрен. В съслужение с него бяха секретарите на Наместничеството прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев и председателят на храма свещ. Любомир Чавдаров. Молитвено участие в службата взе прот. Йордан Василев, председател на храм "Св. свщмчк Харалампий" гр. Септември.  

Много жители на града, начело с кмета на Община Септември г-н Марин Рачев и кмета на града г-н Радослав Лютаков посрещнаха архиерея и взеха участие в светата служба с молитвите и песнопенията си.

В своята проповед в края на литургията епископ Яков разказа дивното житие на богоизбрания мъж, взет жив на небето с огнена колесница. Той каза: „И ние, братя и сестри, имаме огън, който може да ни вземе на небето. Това е огънят на светата Евхаристия. Но той може и да изгаря и вместо да ни спаси, да ни погуби. Затова нека винаги със страх Божи, с вяра и любов пристъпваме към това велико и неизследимо Тайнство, подготвяйки се достойно с пост и покаяние“. Архиереят завърши: "Нека огънят на вярата и ревността по Бога, който през целия земен живот гореше и дори до днес продължава да гори в сърцето на свети пророк Илия, да гори и в нас, та по неговите свети молитви и ние заслужим Царството Небесно, където винаги да славим Всеподателя Бога".

Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на митрополит Николай на всички присъстващи и поздрави председателя свещ. Любомир Чавдаров за чистотата и благолепието на храма. От името на жителите на града г-н Рачев подари на архиерея прекрасен букет с цветя.

Тържеството завърши с многолетствие.

След службата всички се отправиха към местността “Вельовец“, намираща се в полите на Средна гора над града, където се довършва построеният параклис, посветен на свети пророк Илия. Там владиката отслужи водосвет за благополучното доизграждане на Божия дом и благоденствието на жителите на града и общината.

 

17
Юли
2017

ПРЕДСТОЯЩО - Посрещаме част от покрова и ризата на Света Богородица

phoca thumb l dsc 8132

На 23 юли 2017 г. от 09.00 часа с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай за поклонение в храм „Успение Богородично” гр. Пазарджик ще бъдат изложени частиците от покрова и ризата на Света Богородица. Те бяха донесени от Русия за празника на митрополитската катедрала "Св. Марина" в гр. Пловдив по покана на Пловдивския митрополит и с благословението на Негово Светейшество Патриарха на Москва и цяла Русия Кирил от игумен Петър Еремеев, наместник на Високо-Петровския мъжки манастир в Москва и ректор на Руския православен университет „Св. Йоан Богослoв”.

Светините ще бъдат донесени в катедралата от Негово Преосвещенство Знеполския епископ Арсений – първи викарий на митрополита, който ще възглави и съборна архиерейска света Литургия в съслужение с Константийския епископ Яков - втори викарий на митрополита и духовници от епархията.

Приканваме боголюбивите миряни да се съберем под Покрова на Божията Майка, за да изпросим Нейното ходатайство пред Бога за нас и нашите чеда.

17
Юли
2017

Слово на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай по повод празника на митрополитския храм „Св. Марина“

phoca thumb l dsc 8260Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, скъпи отци, обични в Господа Иисуса Христа братя и сестри,

       Ето и през тази година се удостоихме със сугубата радост на днешния ден отново да въздигнем глас за молитва към Господа Иисуса Христа за възхвала на просиялата в Негово име Света великомъченица Марина, чието име носи от века този наш митрополитски храм в престолния ни град Пловдив и чийто празник празнуваме днес. Измина още една година от съвместното ни служение в обятията на този тук дом Божий, както и на всички други църкви и манастири из Богоспасаемата ни епархия. Вярваме, че молитвите ни са били искрени и че Бог ги чува и снизхожда с милостта си над нас. Ето и през изминалата година, от предишния до днешния храмов празник на митрополитския ни храм, Епархията ни бе запазена от сътресенията и бедствията, които в сегашните времена ежедневно се случват по широкия свят. Нашият народ, слава Богу, живее мирно и кротко и спокойно се отдава на ежедневните си трудове. Църквите ни са изпълнени с православни миряни, което е най-голямата радост за всеки свещенослужител. Най-голямото наше достояние е въцърковения народ, който с общата си молитва и със съборните си дела укрепва и пази Едната, Света, Вселенска и Апостолска Православна Църква. И през изминалата година се радвахме на хиляди и хиляди сътружници на църквата, а тя им помагаше с благодатта на Светия Дух, тайнствата, душевното съпричастие и солидарната взаимопомощ, там където е възможно и доколкото е възможно според силите ни. Нашата църква е толкова силна, колкото е силна вярата на православния народ. Нашата работа, на Божиите свещенослужители е да укрепваме тази вяра, да насърчаваме църковността и добротворството и да измолваме Бог да не ни оставя и да не оставя верния наш православен народ. Слава на Бога за всичко.

       И ето, братя и сестри, на какви милости можем да се зарадваме на днешния храмов празник. Пред нас днес са част от покрова и одеждите на Света Богородица, донесени ни от Високопреподобния игумен Петър Еремеев, наместник на Високо-Петровския манастир и ректор на Руския православен университет „Св. Йоан Богосолв“ в Москва, където те се съхраняват, с благословението на Негово Светейшество Патриархът на Москва и цяла Русия Кирил.

      Над тези велики светини на християнския свят грее образа на Света Богородица Всецарица, който ни гледа ласкаво и ни облива с любовта си от тази тук свещена икона. Тази икона е точно копие на чудотворната икона на Света Богородица „Всецарица“, която се съхранява в манастира Ватопед на Света гора – Атон. Преди да бъде осветена, тя престоя, отнесена от двама наши братя, докосната до своя първообраз, за да попие чудодейната и чудотворна сила и да я разпръсква отнине и до века в нашия тук митрополитски храм, откъдето да благославя и майчински да се грижи за нашия любим православен народ от Пловдивска епархия.

      В присъствието на такива светини, скъпи братя и сестри, трябва да занемее и да се смири всяка човешка суета. Изправени пред иконата на Света Богородица Всецарица в чието подножие – тук пред нас – са одеждите, с които майката на Самия Господ Иисус Христос е ходила по земята, всякакви думи са излишни. Няма какво да говорим – Света Богородица е тук сред нас, телом и духом. Каквото и да кажем, ще е дребно, жалко и нищожно. Затова ви предлагам малко да помълчим и всеки сам, на ум, да отправи молитва към Божията майка и да й благодари за безкрайната милост, с която тя благоволи да ни удостои днес.

      Не бива в такъв един момент да бъдат споменавани имена на хора, но аз въпреки това ще го направя. И ще ви обясня защо.

     Тук сред нас, виждате, е народният представител г-н Йордан Цонев. Тази чудотворна икона на Света Богородица Всецарица е дарение на Пловдивската Света митрополия, направено лично от него. Нека ви разкажа как стана. Знаете, че на 6 май тази година с голяма група пловдивски свещеници, имахме възложение от Светия Синод да служим на храмовия празник на Зографския манастир „Св. Георги” на Света гора. Когато пристигнахме се оказа, че за празника бяха пристигнали и много миряни, включително и група народни представители, сред които г-н Цонев. Разговорихме се и някак в разговора стана дума за Ватопедския манастир и за светините, които се съхраняват в него. Тогава аз мимоходом и спонтанно казах, че сигурно би било прекрасно ако в Пловдивска епархия се сподобим да получим копие от чудотворната икона на Света Богородица Всецарица, пазена там. Нямах нищо конкретно предвид, просто го споменах, между другото. И тогава внезапно г-н Цонев каза: „Ваше Високопреосвещенство, моля ви, нека аз да подаря иконата. Имам причини да искам да го направя. Моля ви, окажете ми тази милост”. Нямаше как да откажа на такава искрена молба. Дадох съгласие, разбира се. Никой на мое място не би могъл да откаже на такава молба, отправена на такова място. Неведоми са пътищата Божии.

      И още в онзи момент си помислих, че няма нищо случайно. Че така е трябвало да стане. И си помислих също така, че ще е справедливо и редно Църквата да покаже на г-н Цонев, че оценява този негов жест и че насърчава и подкрепя неговото духовно желание да бъде полезен на Светата Православна Църква. Не за това, че е подарил икона. Няма значение колко струва тя. Въпросът изобщо не е в парите. Благодатта на Светия Дух, както знаете, не се продава и не се измерва в пари. А заради това, че той и преди това беше показал, че е готов да помага на Църквата с всички сили и средства, по начин, по който малцина са готови да го направят.

     Не знам дали знаете, че като председател на бюджетната комисия в 41-вото народно събрание г-н Цонев беше човекът, който внесе законопроекта, с който всички храмове в България бяха освободени от данък сгради и такса смет. Благодарение на този закон, тогава, стана изобщо възможно Патриаршеската катедрала в София „Св. Александър Невски” да се сдобие с нотариален акт. Защото редица и редица представители на същата тази българска държавност отказваха да сторят това под предтекст, че Българската православна църква, видите ли, трябвало да плати данък сгради в размер на близо четири милиона лева. Да плати църквата на държавата четири милиона лева, за да признаела държавата, че „Св. Александър Невски” е на църквата. Десет години се водеха разговори с министри, министър-председатели, председатели на народното събрание, президенти ... И никой не можа или не посмя да реши въпроса. Г-н Йордан Цонев каза: „Нека опитам” и го направи! Той и тогава не очакваше отплата и не я и получи. Освен няколко устни благодарности Църквата не показа, че е оценила какво тогава той направи за нея. Нещо, което може да бъде направено само от човек, имащ изключително силна и твърда вяра. Мисля, че поводът е подходящ този пропуск да бъде поправен.

     На базата на всички тези съображения нашият епархийски съвет реши и удостоява г-н Йордан Цонев с ордена „Свети Апостол Ерм” - първа степен за неговите заслуги към епархийската ни църква, с което да бъдат зачетени и заслугите, които той вече има към Българската православна църква, като цяло.

     Искам веднага да кажа още едно нещо. Църковните отличия имат един много специфичен характер, който свещениците много добре разбират, но светските хора по-рядко. Може би защото в светските почести и отличия е много силен елементът на суетата. При църковните това не е така.  Първо, църковните отличия не са индулгенции. Православната църква не раздава и не продава индулгенции. Второ, получаването на такова отличие не означава, че човекът, който го получава, може да се отпусне спокойно и да се наслаждава на вече постигнатото. Напротив. Църковното отличие означава оценка на досега свършеното, но едновременно с това представлява и възлагане на нова, още по-голяма отговорност. Казано е: комуто много е дадено, от него много ще се иска. На Вас, уважаеми господин Цонев, е дадено много. И аз съм сигурен, че Вие осъзнавате отговорността, която имате пред Бога и народа. Знам, че го знаете. Този знак, който получавате днес идва да Ви го припомня, за да не го забравяте.

       Братя и сестри,

      Нека никой не се заблуждава, че пред народа и пред църквата ни не предстоят много и тежки изпитания. Виждате в какви времена живеем. Мракобесни сили се надигат, за да подтиснат и унищожат всяка искрица на свобода, достойнство, почтеност, независимост и морал. Атаката е страшна. И за да устоим, на нас ни трябва всеки един човек, всяка една подкрепа, всяка една помощ, от всеки, който може да я даде и има съзнанието, че трябва да я даде.

     Вижте какво става. От няколко дни четем и слушаме, че Европейският съюз щял да наказва България за това, че нашите закони не позволявали продажбата на българска земя на чужденци. Тоест, позволявали, но не било съвсем либерално, та затова трябвало да стане съвсем либерално. Всеки, от където и да е, с пари, да може да купува българска земя, колкото си иска. Веднага, незабавно, без никакви пречки. Ако не сме съгласни щели да ни глобяват. Защо ще ни глобяват? Защо направо не започнат да ни убиват?!

      Разрушиха ни икономиката. Разрушиха ни образованието и здравеопазването. Отнеха ни децата. И това не им стига! Не! Те искат още! Искат и земята ни! Веднага и ако може без никаква съпротива! В света има безумно количество пари. Ще ни удавят в пари. Ще счупят всяка съпротива с пари. И ще ни купят. Ако продължаваме да смятаме, че всичко е за продан – да, ще ни купят.

     Помните ли, че през 2008 година, в новия си устав Българската православна църква записа едно много просто изречение: църковно имущество не се продава! Църквата земя не продава! Поради една много проста причина. Земята на църквата не е просто земя на юридическото лице църква, а на Неговата, на Божията църква на земята. На народа Божий. Още ли някой ще каже, че църквата ни е глупава, несъвременна, ретрограда и нелиберална? Това ли искаме – един ден да се окаже, че църковната земя е единствената останала българска земя? За жалост тя не е много и няма да може да поеме всички български бежанци, които, за да избегнат египетското робство, ще трябва да станат мигранти в собствената си страна. Впрочем, в държавата Израел, доколкото съм чувал, земята също не се продава. Помислете защо?

     Обръщам се към Вас, господин Цонев,както и към присъстващите и отсъстващите представители на държавността. Моля ви, направете каквото е нужно. Говорете, убеждавайте, увещавайте, напрегнете всичките си сили, всичките си знания, всичкия си капацитет, впрегнете всичко, което Бог ви е дал, но запазете земята ни! Дайте им пари, ако искат, ще им плащаме глобите, но земята ни не давайте! Това е ваша отговорност! Новата ви, следваща отговорност.

     Защото без българска земя няма да има български народ. Без български народ няма да има българска държава. И тогава всичките длъжности, почести, отличия и ордени няма да имат никакво значение.

     Приемете, уважаеми господин Цонев, още веднъж нашите благодарности и приемете отговорността, която ви възлагаме, връчвайки ви сега това наше отличие. И нека Бог Ви закриля и пази!

10
Юли
2017

Архиерейско благословение за децата от клуб „Християнско изкуство“ гр.Септември

На 10 юли 2017 г. Константийският епископ Яков, Архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия, посети Лятната академия по християнско изкуство към ЦПЛР-Детски комплекс, гр. Септември. Той бе посрещнат от г-н Марин Рачев, кмет на Община Септември и г-жа Христина Тодорина, директор на ДК. Владиката разгледа творбите на учениците и изрази своето възхищение от богатото творческо въображение и художническото майсторство на децата. Той с радост ги благослови и им благопожела Бог да им помага да развиват своите дарби за свое усъвършенстване и за добро на другите хора.

Г-жа Тодорина представи дейността на Детския комплекс като общински център за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците от 6 до 18 годишна възраст в община Септември. Тя каза: "Една от най-значимите ни дейности през учебната година е Християнското изкуство с преподавател ст. учител г-жа Йорданка Василева. Само през тази година нейните възпитаници са носители на десетки награди от национални и международни конкурси, две от които са придружени с едногодишна стипендия по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби. A сега, през лятна ваканция, се провежда академия по Християнско изкуство при много голям интерес с участници над 25 ученици от града и гости на града ни. Тук децата с много старание и любов създават прекрасни творения за благотворителни базари, като придобиват умения за рисуване върху дърво, стъкло, свещи и изработване на красиви сувенири. Но преди всичко те се възпитават в християнски добродетели – любов, милосърдие и се учат да бъдат добри хора!"

Г-жа Тодорина завърши с думите: „Затова искам да благодаря на г-жа Василева, че учи децата не само на умения в областта на изобразителното и приложното изкуство, но и ги възпитава в духа на християнските ценности.“

Накрая децата подариха на гостите по един красиво изрисуван свещник за спомен. А дядо Яков покани талантливите християнчета да направят изложби с прекрасните си творби и да участват с православни песнопения на концерт в Пазарджик.

<<  1 2 3 4 [56 7 8 9  >>