kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com
04
Март
2020

Велико повечерие с трета част от канона на св. Андрей Критски

На 4-ти март, сряда на първата седмица от Великия пост, в храм „Св. св. Константин и Елена“ гр. Пазарджик беше отслужено Велико повечерие с трета част от Великия покаен канон на свети Андрей Критски. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай то беше възглавено от Константийския епископ Яков, викарий на Пловдивския митрополит. С него съслужиха секретарите на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, председателят на храма иконом Петър Каръков и енорийският свещеник в него свещ. Стоян Стоянов, прот. Витан Йорданов, председател на храм „Св. арх. Михаил“ гр. Пазарджик, прот. Димитър Христев от храм „Св. Петка“ в града, служащите в катедралата на Пазарджик свещ. Максим Ничев и свещ. Спас Дичев, свещ. Димитър Пеев, председател на храм „Св. Троица“ с. Братаница и дякон Николай Ангелчов.Молитвено участие в службата взе и монахиня Домника.

Енориашите и гостите на храма с радост посрещнаха своя архиерейски наместник. Те съмолитстваха с духовниците, викайки с гласа на някогашната хананейка "Помилуй ме, Господи!", търсейки защита на душата от нападенията на страстите.

След завършване на службата епископ Яков се обърна към вярващите и благодари на Бога, че отново ни събра в дома Божи, от душа и сърце устата ни да изрекат умилителните думи: "Помилуй ме, Боже, помилуй ме!". „Това са най-честите въздишки на душата ни през изминалите три дни – каза владиката. - Душа, която беше обзета от житейските грижи, която беше изоставила молитвите си и по този начин се беше отдалечила от Бога, улисана в ежедневието. Душа, която, когато морето е тихо, се оставя на течението и започва да слуша гласа на поднебесните сили и да приема оправдания за греховете, които е сторила, или затова, че не е помогнала на брата си. Затова и през тези дни се събираме и викаме, за да я събудим и тя да види сторените от нея грехове. Когато дойде трудност или изпитание, тогава се сещаме за Бога. Дори и най-големият неверник в тези мигове призовава Бога на помощ. Често и след като се излее Божията помощ над нас, ние забравяме да Му благодарим, а допускаме гордостта в нас и се хвалим, че и този път сме се преборили, забравяйки, че сме призовали на помощ великото и страшно Божие име.

Като любящ Баща в днешното евангелско четиво Господ ни увери, че каквото и да поискаме от Него, Той ще ни даде. Да използваме тези дни, когато душата ни се е пробудила от греховния сън, когато се стремим да отбягваме злото и да вършим добро, да искаме от Бога да ни дава здраве, ум и разум, да ни укрепява в пътя, който води към Него, да ни дава разсъдливост, да усили така вярата ни, че дори и когато морето е утихнало, молитвата ни да не секва – макар и кратка, да бъде непрестанна. Непрестанно да славим и хвалим Бога, да благодарим за благодеянията Му, да молим Христос да изпълни сърцата ни с любов, да ни дарува мир и ни даде всички добродетели. Дори и в немощ да не спираме молитвата, а да я казваме, ако трябва даже и насила. А ако се поддадем на бесовските внушения и спрем молитвата уж за малко, защото сме немощни, то на следващия ден по-леко ще я пропуснем и така ден след ден, докато накрая я забравим. Всички поднебесни сили днес са на земята, стремейки се точно в дните на Великите пости да ни отдалечат от Бога, та да не принесем жертвата си Нему. В дните, когато Христос ще се принесе като Агнец, ще бъде разпнат на кръста и ще пролее кръвта Си за всеки един от нас, враговете на нашето спасение искат всячески да бъдем отклонени. Да не се поддаваме – каквото и да сторим, каквито и мисли да ни нашепват бесовете, целта в тези благодатни и спасителни дни е да кажем: „Господи, като човек съгреших, Ти, като милостив Бог ми помогни!“. Целта ни е да изповядаме греховете си и да седнем на Господнята трапеза в тайнството на светото Причастие. И няма сила на земята, която да може да ни отклони от тази цел! Защото с нас е Бог! А щом с нас е Бог, то кой може да бъде против нас? Да не забравяме, че насилници грабят Царството Божие, да насилим себе си, та и ние да станем участници в него.“

Накрая епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над свещенослужителите и енориашите на храма. Той отправи и своето благословение, призовавайки Бог винаги да бъде с нас, да излее Своята благодат над присъстващите, над техните домове и семейства, да простре Своята десница и ни закриля, да ни дава твърдост във вярата и упование в Него, та каквито и препятствия да достигат до нас, да ги преминаваме леко с Неговата благодатна помощ.

03
Март
2020

Велико повечерие с втора част от канона на св. Андрей Критски

На 3-ти март с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в храм „Св. Петка“ гр. Пазарджик Константийският епископ Яков отслужи последованието на Великото повечерие с втора част от покайния канон на св. Андрей Критски. С архиерея съслужиха секретарите на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, председателят на храма прот. Димитър Баташки и енорийските свещеници в него прот. Димитър Христев и свещ. Сидер Димов, свещ. Димитър Пеев, председател на храм „Св. Троица“ с. Братаница и дякон Николай Ангелчов.

Боголюбивите християни отново се събраха под купола на храма, където да просят от Бога прошка за греховете си. Те заедно изпълниха молитвословията и песнопенията на светата богослужба и зовяха към Бога "помилуй ме, Боже, помилуй ме!“.

В края на службата епископ Яков се обърна към богомолците със слово за поста. Той даде пример за това как трябва да пости човек, припомняйки Христовите думи от евангелското четиво на повечерието "гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец" (Мат. 6:1). Архиереят прикани с делата си да се стремим не да спечелим похвали от човеците, а да угодим на Бога, та да получим не временна, а вечна награда.

Накрая владиката преподаде на председателя и енориашите на храма архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай, изпросвайки от негово и от свое име прошка от присъстващите и благопожелавайки им леки и спасителни пости.

03
Март
2020

3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго

На 3-ти март България отбелязва своя Национален празник – деня на подписването на Санстефанския мирен договор, слагащ край на Османското робство и петвековното потисничество на българския народ.

По традиция честванията на тази бележита дата в град Пазарджик започнаха от катедралата на града „Успение Богородично“. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай епископ Яков отслужи благодарствен молебен към Всеподателя Бога за великите Му благодеяния към българския народ. В съслужение с него бяха секретарите на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, свещ. Димитър Пеев, председател на храм „Св. Троица“ с. Братаница, енорийските свещеници в катедралата свещ. Максим Ничев и свещ. Любмир Чавдаров и дякон Николай Ангелчов. На молебена присъстваха двамата зам.-областни управители на Пазарджик г-н Йордан Кожухаров и г-н Петър Белчев, г-жа Диляна Матакиева от Дирекция "Образование и култура" на Община Пазарджик, директорът на РИМ-Пазарджик г-н Борис Хаджийски.

В края на богослужението епископ Яков благодари на Бога за закрилата и милостта Му към нашата Родина. Той припомни подвига на хилядите воини, дали живота си, за да живеем в свобода, необезпокоявани от вражески нападения. Архиереят изказа своята и на присъстващите признателност към тяхната саможертва, благодарение на която Родината ни достигна до нас чиста, свята и призова да се замислим какво ние ще предадем на поколенията. Той изказа своята надежда, че няма да погубим онези ценности, които изпълваха сърцата на падналите по бойните ни полета воини, защото те бяха там, за да се запази вярата ни, да се запази Отечеството ни. Дори когато умираха, те пак прославяха Бога, Нему се уповаваха и Нему въздаваха слава. И благодарение на тази тяхна вяра и упование в Бога, достигнаха до свободата.
Архиереят помоли Бог да прости всяко волно и неволно прегрешение на жертвалите живота си за свободата на България и им дарува вечно блаженство в Царството Небесно.

Накрая епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай и от негово име честити на всички празника на Освобождението на България, като благопожела винаги да бъдем свободни не само териториално, но да бъдем свободни и от греха.

Празникът завърши с многолетствие.

След това архиереят се присъедини към официалните гости на празничния концерт, организиран от Община Пазарджик на площад „Константин Величков“.

02
Март
2020

Велико повечерие с първа част от канона на св. Андрей Критски

"Отде да започна да плача над своя живот окаянен, над свойте греховни дела, о, пресладки Иисусе Христе? Какво ли начало да сложа над моето скръбно ридание? О, Премилосърдни, прости ми Ти мойте безброй грехове!" /1 стих от Великия покаен канон/.

С началото на Великия пост в храмовете на светата, вселенска и апостолска Църква започва отслужването на Великото повечерие, по време на което става и четенето на Великия покаен канон, съставен боговдъхновено от свети Андрей, архиепископ Критски. В дните от понеделник до четвъртък на първата седмица от поста, когато се четат четирите части от канона, вярващите се събират и молитвено издигат умовете и сърцата си към Бога, просейки милост и очистване от греховете.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков отслужва всяка от частите на канона в храмовете на град Пазарджик. По традиция началото беше поставено в катедрален храм "Успение Богородично" гр. Пазарджик, където епископ Яков възглави богослужебното последование в първия ден от поста. С архиерея съслужиха секретарите на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, служащите в катедралата свещ. Димитър Попов, свещ. Максим Ничев, свещ. Спас Дичев и свещ. Любомир Чавдаров, иконом Петър Каръков, председател на храм „Св. св. Константин и Елена“ гр. Пазарджик, прот. Витан Йорданов, председател на храм „Св. арх. Михаил“ гр. Пазарджик, прот. Петко Еленкин, председател на храм „Св. Георги“ в града, прот. Атанас Кънев, председател на храм „Св. Димитър“ с. Звъничево, свещ. Димитър Милков, председател на храм "Света Троица" в с. Динката, свещ. Димитър Пеев, председател на храм „Св. Троица“ с. Братаница и дякон Николай Ангелчов. Молитвено участие в службата взеха монах Дамян и монахиня Домника.

В определения за четенето на канона момент от богослужението, облечени с одежди в цвета на покаянието, свещенослужителите се подредиха пред образа на Спасителя. Поред те изпълниха песните от затрогващото сърцето молитвено последование на свети Андрей. Верният Божи народ, събрал се в храма, отпяваше с едно сърце и една уста припева "Помилуй ме, Боже, помилуй ме!".

В края на повечерието епископ Яков се обърна към присъстващите и каза: "Ето, че по великата Божия милост и безграничната Му любов ние наченахме покайния канон на свети Андрей Критски. Целта на четенето на канона е да придобием покайно чувство и всички онези неща, които са ни служили да оправдаваме греховете си, да ги погледнем с духовните си очи и да не се заблуждаваме вече, а да можем да събудим заспалата в грях наша душа, тя да се издигне в покайна молитва към Господа и да каже: „Прости ми, Господи, защото няма грях, който да не извърших!“. Наистина няма грях, който да не сме сторили било с дело, било с дума, волно или неволно; няма грях, който да не е преминал през ума ни. Когато слушаме умилителната изповед на свети Андрей в думите на канона, нима не осъзнаваме, че и ние сме сторили всичко това? Затова и ние от цялата си душа викаме "Помилуй ме, Боже, помилуй ме!". Светата Църква в дните на поста ни призовава да спрем с гордостта си, да премахнем злобата, омразата от сърцата си, да пуснем там любовта, да не забравяме, че Христос, най-висшата Любов, толкова много обикна всички, че предаде Себе си на кръстна смърт и проля кръвта Си за всеки един от нас. В дните, когато до нас стига и призива на свети Йоан Кръстител "Покайте се, защото се приближи Царството Небесно!", да се вслушаме в неговите думи и наистина да се разкаем за греховете си. Когато това стане, молитвата ни ще се издигне пред Бога като приятно духовно кадило и Господ ще ни чуе и ще изпълни нашите просби.

Възлюбени в Господа братя и сестри! Живеем в тежки времена, времена на изпитания. Ако сме с Бога, Той ще ни прибере на Ноевия ковчег – Своята Църква, и всичко ще премине безметежно. Но ако се отдалечим от Него – то горко ни! Затова, нека не се плашим – с нас е Бог! А щом с нас е Бог, от какво трябва да се боим? Да усилим вярата си, любовта си, да изкореним всичко онова, което погубва и душата, и тялото ни и с твърда, непоколебима вяра да вървим по пътя, който ще ни отведе и до светото Причастие; пътя, по който ще стигнем до Господа, Той ще ни помилва бащински по наведената в разкаяние глава и ще ни каже: „Чедо, молитвата ти беше чута, седни и вечеряй с Мене!“. Разбойникът чу Христовите думи „Днес ще бъдеш с Мен в рая“. Колко повече ние, Христовите ученици, Христовите последователи, които по Божията милост сме допуснати да седнем и вечеряме с нашия Господ, ако пристъпим достойно, ще чуем тези заветни думи. Това е и целта на всекиго от нас. Няма човек без грях. Но ако изпълним сърцето си с покаяние и любов, то Господ ще ни прости всичко и ще ни приеме в Своето Царство“.

Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над боголюбивия народ от Пазарджишка духовна околия. Той преподаде и дадената от правоправещия архиерей на Пловдивска епархия прошка на всички, като същевременно изпроси от негово име прошка от свещениците и миряните. Епископ Яков увери, че макари на болничен одър, митрополит Николай не ни забравя и се моли за нас и призова да усилим и ние своите молитви за архипастиря ни в този труден за него момент, та в скоро време отново всички заедно да застанем на молитва пред лицето на Бога.

След това всички минаха и се опростиха взаимно, тъй като във вчерашния ден епископ Яков присъства на вечернята с взаимно опрощение в митрополитския храм „Св. вмчца Марина“ в престолния за епархията ни град Пловдив, а всеки от свещениците отслужи последованието в храма на своето енорийско служение.

01
Март
2020

✝ Неделя Сиропустна. Архиерейска света Литургия в катедрален храм "Успение Богородично" гр. Пазарджик

Евангелското четиво в последната неделя преди началото на Великия пост ни припомня Господните думи от проповедта на планината „ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви...“(Мат. 6:14-15). В този ден, наречен Неделя на прошката, светата Православна църква призовава своите верни чеда към прощаване прегрешенията на ближния, с които той волно или неволно ни е оскърбил, та с очистени сърца да влезем в попрището на подготовката за посрещане светлото Христово Възкресение. Тогава благочестивите християни за последен път преди Пасха ядат мляко и млечни храни.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай празничната света Литургия в катедрален храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик беше отслужена от Константийския епископ Яков – викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджик, в съслужение с прот. Боян Кочев, енорийския свещеник в храма свещ. Димитър Попов и дякон Николай Ангелчов.

Божият народ дойде да съмолитства с духовниците и да изпроси за себе си и близките си духовни и телесни сили за предстоящото време на Великия пост - време на поглеждане в себе си и опознаване собствената си греховност, време на покаяние и откъсване от земното, време на борба против страстите и против „началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата“(Еф. 6:12). Верните Христови последователи издигаха умовете и сърцата си към Спасителя и Неговата Пресвята Майка, търсейки сили и подкрепа в нелекия, но спасителен път на примирение с Бога, със собствената си съвест и с ближния.

По време на причастния беше прочетена проповед върху евангелското четиво на Неделята.

В края на литургията епископ Яков се обърна към вярващите и каза: „Днес, когато се намираме на прага на Великия пост, ние се събрахме в дома Божи, щото да молим Всеподателя Бога да излее преизобилно Своята благодат към нас и нашите близки, да ни укрепява през време на поста, да ни дава сили, за да можем не с тегоба, а с лекота да носим този малък подвиг, който да принесем на Христос; с радост да се изпълват сърцата ни и да бъдат обърнати не към земните съкровища, а да събираме небесни богатства. Защото, както чухме, че ни увери Христос, където е богатството ни, там ще бъде и сърцето ни. Нека през този пост събираме наистина само небесни съкровища, които никоя сила не може да погуби.

Братя и сестри! Нека не бъдем лицемери, постът ни да не е за пред човеците, не те да ни хвалят или ние да се хвалим, защото Небесният ни Отец вижда всичко скришно и когато устата ни изрича „Прощавам ти!“ на някой наш събрат, а сърцето ни стои далеч от тези думи, то тогава Господ вижда нашето лицемерие. Брата си можем да заблудим, но Бога – никога. И когато не сме се примирили с брата си, когато не сме се опростили, когато сме го осъдили с висока мяра, то как да застанем пред лицето на Бога и да искаме прошка за нашите съгрешения, които са много повече от прегрешенията на ближния против нас. Нека в предстоящото време се изпълваме с Христовия дух, с Христовата любов – нелицемерна, неподправена, любов, която цари между Трите Лица на Светата Троица. И ако изпълним това, то тогава Бог, като любящ Баща ще ни помилва и ще ни каже: „Ела, седни на Моята трапеза!“. А когато седнем на Господнята трапеза да вечеряме с Небесния си Отец, то ще приемем в себе си светите Дарове на Неговото пресвято Тяло и драгоценна Кръв, които той проля на Кръста за нас. Тези свети Дарове унищожават всеки наш грях, всеки помисъл, всичко онова, което е вредно не само за душата, но и за тялото ни. Когато това стане и православният християнин бъде допуснат на Господнята трапеза, то сърцето му винаги ще пее: „С нас е Бог, вразумете се народи и се покорете, защото с нас е Бог!“. А когато с нас е Бог, никой и нищо не може да ни надвие. Нищо земно не може да ни погуби. Нека през време на поста често се сещаме за това песнопение, което всяка вечер в храмовете ще се пее и ще видите как поднебесните сили ще отстъпят и ще бъдат победени. Нека не допускаме съмнение в нас. Да си спомним, че светият апостол с вяра тръгна по водата, но когато съмнението влезе в сърцето му, той започна да потъва. Това е нашият пост, нашият живот – имаме ли вяра, нищо не може да ни уплаши. Подложим ли на съмнение вярата си, то тогава потъваме. Кормчия на новия Ноев ковчег – светата Църква, е Сам Господ и Той ни води към спасението. Нека стоим с твърда вяра в нея, придружена с покаяние и любов към Бога и ближния, и тогава никой и нищо не може да ни навреди. Моля Христа да даде всичко това на всекиго от нас, да можем с твърдост във вярата, без колебание, да понесем всички изпитания, които Господ ни е подготвил, защото знаем, че и косъм няма да падне от главата ни без знанието на Бога. Нека Господ ни дава силна вяра, щото светото Причастие да служи за наше спасение; да ни дава покаяние, щото да виждаме собствените си грехове, а не тези на брата си и така заедно да вървим по пътя на спасението“.

Епископ Яков поиска прошка от всички присъстващи, ако някого с нещо е оскърбил, като увери, че в сърцето му няма нищо против никого и няма нищо какво да прощава, но ако все пак в него има нещо останало, което той да не усеща, то да бъде простено на всички.

Накрая владиката преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай.

Празникът завърши с многолетствие.

<<  1 2 3 4 [56 7 8 9  >>