„Силите безплътни като Те гледаха прострен мъртъв зарад нас в ужас дойдоха и с крилата, Спасе, се покриваха” (из Опело Христово).

На Велики петък вярващите идват в Божия дом за най-трогателното богослужебно последование от годишния кръг на църковния календар. Във вечерните часове на този най-мрачен ден в историята на човечеството в православните храмове по цял свят се отслужва последованието на Опело Христово. След като душите на вярващите отново са изживели предателството, безчестния съд, поруганието, побоя и кръстната смърт на Владиката на света, осъзнавайки при това своята лична вина, те се събират около кувуклията, символизираща гроба Господен, виждайки положено мъртвото Христово тяло, изобразено на светата Плащаница. Тук със съкрушени сърца те отправят своите молитви към небесния Божи Престол, просейки прошка от страдащия за нас и заради нас Изкупител и извършват последованието на Христовото Опело.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай богослужението в катедралата „Успение Богородично” беше възглавено от архиерейския наместник на Пазарджик икон. Боян Кочев. В съборната служба взеха участие йеромонах Йоаким, брат на Баткунската света обител „Св. ап. Петър и Павел” и енорийските свещеници от катедралата свещ. Димитър Попов и свещ. Максим Ничев.

След като прекади храма на последната, девета песен от полагащия се канон, отец Боян застана пред светата Плащаница. Около него се подреди цялото църковно изпълнение и с едно сърце и уста всички взеха участие в отпяването на трите статии от Опело Христово, това затрогващо и умиляващо всяко човешко сърце последование, възпяващо Христовата Саможертва.

В края на Великото славословие, при траурен камбанен звън, около храма се отправи скръбното шествие за погребението на Агнеца Божий. При завръщането на процесията обратно в храма, със сведени глави богомолците се поклониха за последно на погребвания Цар на славата и Изкупител на човеците.

След службата отец Боян прочете слово за последните мигове от живота на Богочовека, Който дори тогава мислеше най-вече за Своите чеда и ги предаде на духовното осиновение на Своята пречиста и преблагословена Майка. Този велик дар, който ни дава нашата православна вяра, наместникът отчете като едно от най-големите богатства на Църквата и най-сигурен покров и пътевожд към Царството небесно.

Накрая Отец Боян преподаде архипастирския благослов на митрополит Николай над присъстващите и техните семейства.

„Днес виси на дърво Този, Който надвеси земята над водите;
с венец от тръни се увенчава Този, Който е Цар на ангелите;
в лъжлива багреница се облича Този, Който облича небето с облаци,
с плесница приема Този, Който в Йордан освободи Адам;
с гвоздеи се приковава Женихът църковен;
с копие се пробожда Синът на Дева.

Покланяме се на Твоите страдания, Христе.
Покланяме се на Твоите страдания, Христе.
Покланяме се на Твоите страдания, Христе.
Покажи ни и славното Твое Възкресение“

Велики петък е най-черният ден в човешката история. Създалият човека от нищо, устроил за него райска градина и създал всички условия за завръщането му там след грехопадението милостив Господ, бил предаден на безчестен съд, хулен, оплюван и унижаван, а най-сетне осъден без вина на позорна смърт и разпнат на кръст. В този ден от сутринта вярващите се събират в Божия дом, за да се поклонят на величието на Голготската Саможертва и да изпросят прошка от разпналата се за нас Любов.

С благословението на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай утринната служба, включваща Царски часове и Вечерня, беше отслужена в храм "Успение Богородично" гр. Пазарджик от иконом Боян Кочев, архиерейски наместник на Пазарджик. С него съслужиха свещ. Димитър Попов и свещ. Любомир Чавдаров от храмовото духовенство.

Преди началото на богослужението светото Евангелие беше поставено в центъра на храма пред Разпятието и от там свещениците поред прочетоха полагащите се по време на часовете евангелски четива, изобразяващи отново в сърцата ни последните минути от живота и страданията на Спасителя.

По време на стиховните стихири на Вечернята беше изнесена и поставена на специално приготвената и украсена кувуклия светата Плащаница, символизираща мъртвото Христово тяло, поставено в нов гроб, над която по-късно вечерта да бъде извършено и Христовото опело.

От сутрин до вечер в този най-трагичен ден от световната история вярващите минават и се прекланят пред самопожертвалия се заради нас Спасител.

"Изкупил Си ни от клетвата на закона с честната Твоя кръв прикован на кръст и с копие прободен, безсмъртие Си източил на човеците, Спасителю наш, слава на Тебе!" (из богослужението на 12-те евангелия).

На Велики четвъртък вечерта започват най-тъжните богослужебни последования на годината – възпоменанията на Господните страдания, които невинният Христос претърпя от любов към човеците, за да ни изкупи от властта на смъртта. Прочитат се 12 евангелски откъси, припомнящи последните часове от земния живот на Спасителя.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай архиерейският наместник на Пазарджик свещеноиконом Боян Кочев възглави богослужението в катедралата на Пазарджик „Успение Богородично“. С него съслужиха йеромонах Йоаким, брат на Баткунската света обител „Св. ап. Петър и Павел“, свещ. Димитър Попов и свещ. Максим Ничев от храмовото духовенство.

Свещенослужителите поред изчитаха полагащите се евангелски текстове, изобразяващи пред духовния взор на човеците най-трагичните моменти от историята на човешкия род – предателството на Юда, унижението, хулите, присмеха, побоя, отричането на св. ап. Петър, разпъването на Христа и Неговата смърт. Трогателните песнопения и четива разтърсват година след година душите на вярващите и смекчават сърцата им, за да ги направят добра почва, на която паднало, Божието слово да даде добър плод.

На полагащото се място от богослужението, след изчитане на петото поред евангелие, при пеене на 15-ия антифон "Днес ви­си на дър­во То­зи, Кой­то над­ве­си зе­мя­та над во­ди­те; с ве­нец от тръ­ни се увен­ча­ва То­зи, Кой­то е цар на ан­ге­ли­те; в лъж­ли­ва баг­ре­ни­ца се об­ли­ча То­зи, Кой­то об­ли­ча не­бе­то с об­ла­ци, плес­ни­ца прие То­зи, Кой­то в Йор­дан ос­во­бо­ди Адам; с гвоз­деи се при­ко­ва Мла­до­же­не­кът на Цър­к­ва­та; с ко­пие се про­бо­де Си­нът на Де­ва. Пок­ла­ня­ме се, Хрис­те, на Тво­и­те стра­да­ния. По­ка­жи ни и слав­но­то Твое въз­к­ре­се­ние", в центъра на храма беше изнесено Христовото Разпятие и иконите на изпълнените с тъга Божия Майка и любимия Господен ученик свети апостол Йоан Богослов. Всички паднаха на колене пред това траурно шествие с чувство за лична вина и съучастие в причиненото на безгрешния Божи Син страдание.

Накрая отец Боян преподаде благословението на Пловдивския митрополит Николай над всички.

Всяка година на Велики четвъртък православните християни боядисват червени яйца, символ на Христовото Възкресение, които след това подаряват на близките си и се чукват с тях с Пасхалния поздрав "Христос воскресе! Воистину воскресе!". Тази благочестива традиция води началото си от светата мироносица Мария Магдалина, която по този начин възвестила на Римския император Тиберий I чудото на Христовото Възкресение.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай и тази година по традиция Архиерейско наместничество град Пазарджик и Църковното настоятелство при катедрален храм „Успение Богородично“ организираха традиционното боядисване на Великденски яйца от деца в градинката на катедралата.

В инициативата се включиха повече от 30 деца от енорията и гости на храма. На специално приготвени в градинката пред катедралата маси децата боядисаха повече от 350 червени яйца, дарени за повода от боголюбиви християни и предназначени да зарадват възрастните хора от Дом за стари хора „Гаврил Кръстевич“ гр. Пазарджик и Дом за стари хора село Главиница.

След като боядисаха яйцата, децата ги подредиха в кошници, а отец Боян дари всяко едно от малките християнчета с книжка и иконка на детето мъченик – свети Мамант, специално приготвени от Църковното настоятелство при храма. Изпълнени с радост и удовлетворение от доброто дело, всички се снимаха за спомен пред катедралния храм.

След това свещениците, придружени от малки християнчета и вярващи от енорията, занесоха даровете за благословение на живеещите в домовете за стари хора. Там те зарадваха нашите баби и дядовци с Великденските стихчета и песнички, които специално бяха научили, а 11-годишната Теодора и 6-годишната Магдалена развълнуваха душите на възрастните с прекрасно изпълнение на няколко народни песни. Накрая свещениците изпяха стихирите на Пасха и тропара на празника и с това озариха сърцата на домуващите с неизмеримата Пасхална радост от настъпващите най-светли християнски празници.

Малките християнчета раздадоха лично на бабите и дядовците боядисаните от тях яйца и приеха от тях заслужени благодарности и прегръдки.