„На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и Твоето свето Възкресение възпяваме и славим”

В третата Неделя на Великия пост, когато Светата Църква се покланя на Честния и Животворящ Господен Кръст, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Константийският епископ Яков, викарий на Пловдивския митрополит и архиерейски наместник на Пазарджик отслужи архиерейска света Литургия в катедралата на областния град „Успение Богородично“. В съслужение с него бяха йеромонах Йоан /Велев/, ефимерий на манастира "Св. Възнесение" в гр. Пещера, секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Боян Кочев и свещ. Спас Дичев, енорийски свещеник в храма.

Преизобилна духовна радост изпълни храма, събрал от ранно утро верния Божи народ, когато в края на утренята беше изнесен за поклонение Честния Кръст. С литийно шествие, предвождано от иподякони с рипиди и свещоносци и при пеенето на тропара на празника „Спаси, Господи, Твоя народ и благослови Твоето наследие, като даруваш на православния български народ победа над враговете и запазваш с Кръста Си Твоето общество“ владиката обиколи три пъти поставения аналой и положи на него светия Кръст. Всички минаха и се поклониха на „Кръста - хранител на целия свят, Кръста - красота на Църквата, сила за царете, Кръста - укрепление за вярващите, слава за ангелите и язва за демоните“.

В този празничен ден за енорияшите на храма и жителите на град Пазарджик се изля „благодат въз благодат“, когато с благословението на Пловдивския митрополит Николай преди началото на светата Литургия в първата степен на църковното служение – четец, беше постриган пазарджишкият иконограф Димитър Пеев. Той застана редом с другите иподякони със запалена свещ в ръка, символ на живота, който християните сме призвани да водим – да бъдем „светлината на света“.

В края на службата епископ Яков се обърна към народа със слово за чудодейната сила на кръстното знамение, което спасява от видими и невидими врагове. Той завърши: „Света Богородица отново ни събра в днешния ден под покрива на нейния храм, където се поклонихме със сърцето и душата си на Кръста – нашето непобедимо оръжие, нашето спасение; дървото, на което Сам Господ Иисус Христос проля Своята кръв, за да ни изкупи от първородния грях, наследен от прадедите ни Адам и Ева. С кръстния знак ние свидетелстваме, че сме Христови, че сме Негов народ, Негово воинство. Всеки християнин в живота си е усещал силата на кръстното знамение – Божията всепобеждаваща сила, която то носи. Братя и сестри, в деня, в който въздигаме знамето на нашата победа – Кръста Христов, да се изпълним с вярата и мъдростта на древните християни, които със силата на това знамение побеждаваха царства и вършеха чудеса. Нека всеки от нас винаги да носи в сърцето си оная радост, която и светата равноапостолна царица Елена изпита, намирайки Честния и Животворящ Кръст Господен и както тя изгради безчет храмове на Бога, така и ние изградим в душата си храм на живия Бог. Нека умът ни непрестанно се издига към небесата и вика: „На Твоя Кръст се покланяме, Христе!“. Тогава и ние ще съхраним чисти сърцата си и ще достигнем до познание на истината и ще намерим спасение“.

Владиката се обърна и към новопостригания четец на Светата ни Православна Църква като му благопожела да чете ежедневно светото Евангелие, да слави Бога с думите и делата си и както изписва Господния Кръст на стените на храмовете, така да го изпише и носи достойно в сърцето си.

Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на енориашите и гостите на храма.

Празникът завърши с многолетствие, изпято от всички присъстващи.

На 9 март с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в храм „Свети Арх. Михаил“ гр. Пазарджик беше отслужено Малко повечерие с трета статия от Акатиста на света Богородица. Богослужението беше възглавено от Негово Преосвещенство Константийския епископ Яков, викарий на Пловдивския митрополит и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. С архиерея съслужиха двамата секретари на Околията прот. Стефан Йордавон и прот. Боян Кочев и председателят на храма прот. Витан Йорданов. Молитвено участие в службата взе и свещ. Спас Дичев, служащ в катедралата „Успение Богородично“ гр. Пазарджик.

Всички присъстващи взеха участие в пеенето на Богородичните канон и акатист, отпявайки припевите „Пресветая Богородице, спаси нас!“, „Радвай се, Невесто неневестна!“ и „Алилуия“. След акатиста епископ Яков благослови принесените хлябове, измолвайки от Бога освещение за вкусващите ги и техните домове.

След поклонението на честните икони в края на повечерието, архиереят каза: „По молитвите на Небесното войнство се събрахме днес в този свят храм, да прибегнем отново към покрова на Майката Божия, та тя да ни даде сили да завършим достойно малкия подвиг на поста, който започнахме преди три седмици; тя да ни пази от изкушенията, защото макар и грешни човеци, ние изповядваме, че сме Христови. А бидейки такива, сме призвани да бъдем солта на земята, да бъдем воини, които с поста и молитвата си да пазим Христовата Църква. Така до края на времената ще има хора, които със своя малък подвиг ще понасят тежестта на раменете си и Църквата ще пребъде во веки. Сега, след като събудихме душата си да се разкае и изповядахме греховете си, след като прибегнахме и до света Богородица, настъпва и Неделята от Великия пост, когато трябва да въздигнем знамето на нашата победа - кръста Господен, да покажем нашето оръжие, нашето спасение, да покажем на света, че ние именно сме воините на Христа. Нека не се срамуваме от кръстното знамение, заради което в първите векове безчислено множество християни положиха душите си. Нека винаги свидетелстваме, че сме Христови – не само с думите, но и с делата си“.

Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над председателя на този свят храм и над енорияшите, които се събраха в късния час да възпеят заедно с духовниците Божията Майка и призова верния Божи народ да се моли от сърце за правоправещия архипастир на богоспасаемата ни Пловдивска епархия.

На 3 март 2018 година се навършват 140 години от подписването на Санстефанския мирен договор, слагащ край на Османското робство и петвековното потисничество на българския народ.

Да благодарят на Всеподателя Бога за великите Му милости към нашето Отечество в катедрален храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик се събраха родолюбиви българи. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай неговият викарий Константийският епископ Яков отслужи благодарствен молебен. В съслужение с него бяха двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев и енорийските свещеници в катедралата свещ. Максим Ничев и свещ. Спас Дичев. На молебена присъстваха и двамата зам.-областни управители г-н Йордан Кожухаров и г-н Петър Белчев.

В края на богослужението епископ Яков прочете Патриаршеското и синодално послание по случай 140-годишнината от Освобождението на България. От свое име той благодари на дошлите да съмолитстват с духовниците, че пазят будно съзнанието на Пазарджишка духовна околия.

След това архиереят се присъедини към официалните гости на празничния концерт, организиран от Община Пазарджик.

Да благодарим всички на милостивия Бог и измолим, щото Той, „по Своето богатство, да запълни всяка наша нужда, за слава чрез Христа Иисуса. На Бога, нашия Отец, слава вовеки веков. Амин“.

„На тебе, Богородице, поборница-воевода, ние твоите раби, след като се избавихме от злини, пеем победни и благодарствени песни. И понеже имаш непобедима сила, от всякакви опасности ни освободи, та велегласно да ти пеем: радвай се Невесто неневестна!“

С този кондак започва възхвалата на Божията Майка, отслужвана всеки петък вечер през дните на светата Четиридесетница. На 2 март с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в храм „Света Троица“ гр. Белово беше отслужено Малко повечерие с втора статия от Акатиста на света Богородица. Богослужението беше възглавено от Негово Преосвещенство Константийския епископ Яков, викарий на Пловдивския митрополит и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. С архиерея съслужиха секретарят на Околията прот. Боян Кочев и председателят на храма свещ. Николай Генев. Молитвено участие в службата взе и свещ. Стоян Ковачев, председател на храм „Св. Георги“ с. Голямо Белово.

При пеенето на Богородичния канон преди акатиста всички издигаха умовете си към Владичицата на света и викаха от дълбочината на сърцето си „Пресветая Богородице, спаси нас!“. С едно сърце и едни уста верният Божи народ изповяда Символа на нашата вяра и каза думите на Господнята молитва „Отче наш...“, а по време на четенето на акатиста пак и пак в единомислие възхваляваха Божията Майка с думите „Радвай се, Невесто неневестна!“.

След това епископ Яков благослови хлябове, плодове и зеленчуци за благословението на енорияшите при храма, които накрая бяха раздадени на присъстващите.

В края на службата духовниците се поклониха пред иконите и владиката се обърна към народа с думите: „Ето, че по великата Божия милост отново дойдохме тук, да съмолитстваме пред образа на Пресветата наша Майка Богородица. Намираме се в спасителното време на Великия пост – време, което е благоприятно, време и за нас да отвори своите врати Божият Рай. Защото Господ се разпна, за да изкупи човека от властта на смъртта и да отвори рая, заключен за нас при грехопадението на нашите праотци Адам и Ева. От нас се изисква само да бъдем верни чеда на своя Отец, да следваме Неговите заповеди и да се борим с противниците си – поднебесните духове на злобата. А единственият начин за борба с тях, както ни свидетества и Светото Евангелие, това е постът и молитвата. Затова и Светата Църква нарича дните на Великия пост „благодатни“, защото това е възможност за нашата душа да се обърне и потърси Бога, да издири греховете си и застане с покаяние пред Божието лице и изпроси прошка. Не че Бог не знае нашите прегрешения, а да покажем, че ние знаем какво зло сме сторили и че съжаляваме за това. Живеем в трудни дни, когато доброто ни се представя за зло, а злото виждаме като нещо нормално, като ежедневие, като добро. Лукавият така е замъглил погледа ни, че дори не виждаме, не осъзнаваме, че извършеното от нас е грях. Ако го осъзнавахме, душата ни, която по природа е християнка, никога не би пристъпила към злото, към греха. Стигнахме до там, нашите майки да убиват децата си, без дори да осъзнават какъв тежък грях вършат, без да разбират, че убиват собственото си чедо. И още на следващия ден се изправят радостни, бодри, че едва ли не нищо не е станало, че всичко е наред, всичко е нормално. И когато същите тези майки гледат телевизия и видят, че някой е убил някого по какъвто и да е повод, сочат с пръст и осъждат извършителя, като казват: „Заслужава и той да бъде убит“, а в същото време са станали убийци на собствените си деца. Много често, когато седнем да се видим, да си поговорим с ближния, нашите разговори става клюкарница, стават място за многословие, злословие, осъждане и оплюване на другите. Много често нашата уста, вместо да издигне вопъл към Бога и да каже: „Господи, съгреших!“, тя хули другите, сочейки техните прегрешения. Всичко това, братя и сестри, са признаци на последните времена. Но нека не забравяме, че точно заради това Адам и Ева бяха изгонени от рая – защото след като съгрешиха, не се разкаяха и не застанаха пред лицето на Бога, просейки от Него прошка и милост, а започнаха да се оправдават един с друг, гледайки и сочейки вината на другия. Нека ние, братя и сестри, в тези благодатни дни да застанем и кажем: „Уста моя – враг мой! - моите уста са мой враг! Моите помисли са мои врагове, плътските ми желания са мои врагове, многословието и празнословието са мои врагове!“. Нека всеки види и издири собствените си грехове, не да гледаме брата си и да се оправдаваме, а с вяра да застанем и кажем „Господи, аз като човек съгреших, Ти, като милостив Бог, ми прости!“. И когато сторим това от дълбината на сърцето си, когато изгоним от там омразата, злобата, завистта, алчността и го изпълним с любов, тогава ще видим колко лек наистина е човешкият живот. Преди няколко дни чухме Евангелието, което ни свидетелства, че няма баща, който да даде на детето си камък, ако то му поиска хляб. Така и Господ не се радва, когато трябва да ни изпрати трудности за наше вразумление. Но повече от всичко Той иска всеки един от нас да познае истината и се спаси. Нека не изпускаме и този път възможността да се разкаем и върнем в лоното на своя Баща. Тогава Господ ще ни приеме и ще ни даде не камък, а истинския небесен хляб, хляба на живота - Своето Тяло и Своята Кръв. Тогава ще усетим и Великденската радост – радостта, че смъртта е победена, радостта, че раят е отворен за нас“.

Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над председателя на този свят храм и над цялото Христово войнство, което редовно посещава светите служби, което води съзнателен църковен живот – живот с пост, молитва, покаяние и пристъпване към светите Тайни със страх и трепет.

От името на църковното настоятелство отец Николай поднесе на епископа живо цвете, символ на живата вяра в сърцето му, като му благодари за всегдашната подкрепа. Певиците от църковния хор от своя страна поднесоха на владиката специално подготвена за празника пита – символ на Небесния хляб.

След края на светата Литургия в Неделя Православна – първата неделя на Великия пост, Негово Високопреосвещенство митрополит Николай отслужи чинопоследованието Тържество на Православието, свързано с победата на Вселенската Църква над иконоборческата ерес (VІІІ век), по време на което се обърна към присъстващите с архипастирско слово. Владиката се спря на вековните борби за утвърждаване на Светата Православна вяра  и направи паралел между миналото и настоящето.

„Спомняйки си онези времена ние, съвременните християни, трябва да се замислим каква е тази вяра, за която така са се борили Отците. Действително, ако хвърлим поглед на цялата история след Христос, можем да засвидетелстваме, че никакво друго човешко убеждение, никакъв друг мироглед не е изпитал върху себе си толкова опити да бъде изопачен или разрушен.  Тези опити са предприемани на различни нива – на нивото на мисълта, на философията, на практиката и накрая – на нивото  на държавната политика. Ние знаем, че отстояването на истината никога не е било просто и лесно. То е изисквало мъжество, твърдост на духа, сила на вярата, сила на убеждението.

  Многото опити да се отслаби вярата, да я извадят от живота на хората, започвали с въздействие върху съзнанието, върху ума. Ересите били и интелектуални предизвикателства за православието. Позовавайки се на пастирска целесъобразност, на някаква логика, на „здравия” уж смисъл, позовавайки се даже на необходимостта за поддържане на благочестието, еретиците се опитали да внедрят в съзнанието на Църквата лъжливи истини, разрушаващи същинската Истина. Такъв род интелектуални опити по-често от всичко завършвали със страшна борба, когато с всички сили Църквата трябвало да защитава православната вяра и с Божията милост тя я защитавала.

  Нищо не се е променило от тези стародавни години. И днес върху нашето съзнание се стоварва огромен информационен поток, който се опитва да разруши православната вяра. Няма нищо ново, все същото, което е било в продължение на 2000 години. Но както в миналото, така и сега, има опити да се отслаби или измени вярата, да се подхвърли на съмнение, да се осмее, да се покаже нейната нежизнеспособност, ненужност за съвременния човек. Всички тези опити никога не се увенчават с успех, защото Сам Бог е дал на хората дара на вярата и Той помага на всеки вярващ да пази този дар. Както забележително е казал св. Йоан Златоуст: „Свойство на вярата е това, че тя се утвърждава, когато въстават против нея.” Така е било в миналото, така става и днес.

  А защо ни е нужно да пазим вярата?  За какво тя е нужна на съвременния човек, когато у него има такава сила – силата на разума, силата на технологиите, силата на парите, силата на организациите? Може би, опирайки се на всички тези сили, да се успее да се даде на човека някакво щастие. Но щастие да се построи без Бога е невъзможно. Невъзможно е да се построи без Бога Царството Небесно на земята. Целият път на човешкия род свидетелства, че тази цел е непостижима с човешки средства. Царството Божие се съжизда с Божията сила в отговор на нашата вяра. А Царството Божие – това е и тържество на живота, на правдата, на мира, на любовта и радостта. Царството Божие е това, което човек съзнателно или несъзнателно възприема като цел на своето битие, като висше щастие. И вярата дава възможност на хората да достигнат тази цел, да достигнат Божието Царство още тук, на земята, създавайки това Царство според словото Божие в своето сърце.

  Навярно главната причина, поради която Православната вяра е несъкрушима, се заключава в това, че чрез тази вяра хората придобиват такъв опит на живот с Бога, който превишава всички радости на земния свят.  Изразявайки своето упование в Господа, че Той, давайки ни великото съкровище на Православната вяра,  ще ни помогне да я съхраним, да я оградим от всякакви изкушения и напасти,  ще помогне и да устоим  на съблазните на тоя век, ще ни помогне да устроим върху тази наша вяра нашият живот заради Царството Божие. Амин. ”