"В този ясен и всесветъл ден на Твоето Божествено възлизане на небесата земята празнува и ликува, небето се радва на Възнесението на Твореца на тварите, човеците непрестанно славословят, виждайки своето заблудено и паднало естество, взето на Твоето рамо, Спасителю, и възнесено на небесата, Ангелите се веселят и казват: Кой е Този, дошъл в слава, силен на война, Този истинен Цар на Славата?!“
С тези молитвени слова химнографите на Светата Православна Църква възпяват завършека на спасителното дело на нашия Господ и Спасител Иисус Христос – Неговото славно Възнесение на небесата и сядане отдясно на Отца. За всички повярвали в Него Спасителят откри небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл - Спасовден, Денят на Спасителя.
В този празничен ден и с благословението на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай Константийският епископ Яков, викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджик, отслужи архиерейска света Литургия в катедрален храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик. С него съслужиха секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Боян Кочев, служащите в катедралата свещ. Димитър Попов, свещ. Спас Дичев и свещ. Любомир Чавдаров и дякон Николай Ангелчов.
Верният Божи народ дойде в дома Господен да благодари на нашия Господ Иисус Христос за Неговото дело, изпълнено за спасение на човека. Всички с едно сърце и една уста изповядаха Символа на нашата вяра и казаха Господнята молитва „Отче наш“.
По време на причастния беше прочетена проповед за празника.
В края на службата епископ Яков честити празника на присъстващите и имения ден на всички именици. Той разказа събитията, споменавани в днешните евангелски текстове и завърши: „Божието домостроителство има висша цел – човешката душа не само да възкръсне, а и да се възнесе на небесата и отиде при нашия небесен Отец. Сам Господ слезе, претърпя страдания, умря и възкръсна, в днешния ден се възнесе, а след броени дни ще ни изпрати и Утешителя – Светия Дух, така щото мирът, царуващ на небесата, да зацари и в нашите взаимоотношения, в нашите сърца. И когато съхраним този небесен мир, тогава и всички около нас ще усетят това и той ще зацари от човек в човек, над цялата земя. Но ние, човеците, загубихме този мир, когато поради нашата греховност се отдалечихме от Бога. Затова настанаха войни, затова ни сполетяват и бедствия. Виждаме как родителите все повече не могат да понасят децата си, виждаме тяхната безотговорност към тях, как по-важна е работата, отколкото детето, по-важно е на спокойствие да си изпием кафето, отколкото да възпитаваме детето си. Така лека-полека се отдалечаваме от Бога. Но въпреки това нека не се отчайваме, а да бързаме да се завърнем в лоното на Църквата, защото днес завърши изграждането на спасението на душата на всеки един от нас. Ще дойде и надеждата, ще дойде Дух Свети, Който да ни утеши и избави от скърбите, да ни вразумява и спасява, да ни напомня за този мир, оставен ни от Христос, Който да ни помага и усилва нашите духовни сетива, да събужда нашата заспала душа, за да можем и ние да се освободим от греховете си и се спасим. И така един ден, когато дойде нашият момент, душата да се възнесе на небесата, там тя да наследи онова място, приготвено днес от Христос за всеки един от нас. Нека в днешния ден на Христовото Възнесение, когато апостолите се поклониха на Христос и ние да Му се поклоним, да оставим греховете и се обърнем към добротата, към Евангелието и да приемем онова, което Господ първо остави на човеците след своето Възкресение – мирът. Както Христос се възнесе на небесата, нека и ние оставим земното и с ума и сърцата си се възнесем при Него, където да пребиваваме през всички дни на своя живот“.
Владиката преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай над всички присъстващи, над техните домове и семейства.
Празникът завърши с многолетствие.
