С Л О В О
на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай,
произнесено на Архиерейската съборна Света литургия, по случай
1700-годишнината от Първия Вселенски събор в Никея
и
празника на Св. Апостол Ерм,
първи епископ и покровител на Филипопол/ Пловдив
Пловдив, 31 май 2025 г.
Ваше Величество, Ваши Царски Височества, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, Ваше Превъзходителтво г-н Гергов – Архонт на Пловдивска митрополия, уважаеми господин Кмете на град Пловдив, г-жо Губернатор, уважаеми господа кметове на общини от Пловдивска епархия и от другите наши братски епархии в България, представители на държавната и местна власт, обични в Господа братя и сестри.
На днешния ден Светата православна църква почита паметта на Свети апостол Ерм. Свети Ерм е един от седемдесетте апостоли на Господ Иисус Христос, поставен от Свети апостол Павел за пръв епископ на Филипопол.
Повтарям: свети Ерм е епископ, поставен лично от Свети апостол Павел. Разбирате ли какво означава, че самият апостол Павел е възложил ръка върху Ерм и го е поставил за първи епископ на града Филипопол? От първите времена, скъпи братя и сестри, благословението на Свети апостол Павел се простира върху нашия град и Богохранима епархия, а линията на апостолското приемство никога не е прекъсвала и ще продължи до края на времената. Филипополската катедра, прочее, е една от най-древните катедри на християнския свят и когато се замисляме върху този факт няма как да не изпитаме благоговение, трепет и смирение пред Боговдъхновеното дело на първите епископи-апостоли и пред величието на Божието домостроителство в целия свят и в нашия град.
Всяка година на този ден ние почитаме паметта на нашия пръв епископ и благодарим на нашия Господ Иисус Христос, Който е изпратил първите дванадесет апостоли, „да научат всички народи” на Словото Божие, а чрез тях и следващите седемдесет, един от които е нашият свети апостол Ерм, за да не остане този древен и велик град Филипопол в тъмнината, а да бъде едно от първите средища в света, над което да изгрее светлината на вярата, надеждата, любовта и Истината, която е Иисус Христос.
Затова се обръщаме към покровителя на нашия град с думите: апостоле свети филипополски Ерме, запази народа на твоя град и на твоята епархия от всяко зло и застанал пред лицето на Господа, моли от Него за нас, твоите чеда, мир, благоденствие и душевно спасение.
Скъпи братя и сестри,
паметта на свети апостол Ерм нашата църква във Филипопол отбелязва всяка година. В утрешния ден, пак както всяка година, Светата Православна църква ще почете паметта на Отците от Първия Вселенски събор. Тази година обаче това отбелязване е по-специално, защото се навършват точно 1700 години от неговото свикване. 1700 години от първото в историята събрание на 318 епископи от целия тогавашен християнски свят в Никея. Първото събрание – ако използваме съвременните понятия – на най-висшия контролен и законодателен орган на Едната, Свята, Вселенска и Апостолска Църква – Вселенският събор, който се е събирал общо само седем пъти. Съвсем накратко ще припомня историческите факти.
Първият вселенски събор е свикан от свети император Константин през 325 година, за да могат епископите на християнския свят да вземат отношение по възникналите спорове около учението на някой си Арий, презвитер в Александрийската църква. Въпросният Арий е бил много умен, но и много горделив човек. Извънмерно горделив човек. Та, този Арий си бил въобразил, че по-добре от всички разбира естеството на Светата Троица и в частност природата на Иисус Христос, че по-задълбочено от всички е чел свещените текстове и, че е най-компетентен да тълкува как те следва да се разбират. И започнал да проповядва в църква – извинявам се за това, което сега трябва да кажа –, че Синът Божий не е предвечен, а има начало на своето Битие, че е направен от нищо и, че е създание, подобно на цялото творение, че е различен по природа от Бог-Отец, че не е неизменяем, а е подвластен на промени и не на последно място, че Синът няма съвършено познание.
Ако тези схващания на Арий са били възприети, то това би означавало да се взриви основата, върху която е поставена Христовата църква. Ако Иисус Христос е различен по природа от Бог Отец, то значи, че не е Бог. Ако се приеме, че е изменчив, то това означава, че и Неговото учение е изменчиво и, че Неговата църква също е изменчива. Ако Той, Иисус Христос, няма съвършено познание, то значи, че и учението Му не е съвършено, а постановените от Него принципи, правила за поведение и закони подлежат на ревизия. Нали разбирате, че това е анархия?! В момента, в който някой каже, че вярва в Бог, но не вярва в Иисус Христос, или, че Иисус Христос не е единороден и единосъщен с Отца, това означава, че се изважда основният, крайъгълният камък и цялата сграда рухва. Мъдрите свети отци от IV век своевременно са прозряли опасността от зловредното учение на Арий и са надигнали глас срещу тези опасни и анархистки по същността си схващания. Бурните дискусии, разтърсили древния свят, са били толкова силни, че Светият император Константин е свикал събор на всички епископи, за да седнат те очи в очи и заедно да благоразсъдят и да решат кое е правилното, полезно за църквата и спасително за душите на хората учение.
Свети император Константин Велики затова е свят и велик, защото е разбрал какво е значението на интегритета на вярата и единството на Църквата за стабилността на империята, империя, която след това просъществува още 1128 години.
След дълги и на моменти бурни прения Съборът на 318-те Богоносни отци на църквата в Никея отхвърля категорично тезите на Арий, формулира първите седем члена на Символът на вярата и приема двадесет канона, които заедно с Апостолските 85 канона започват да оформят законодателния корпус на Православната църква и които действат непроменени до ден днешен.
На втория Цариградски Вселенски събор през 381 година Символът е допълнен с останалите членове и с това догматичната основа на нашата вяра е завършена. Всички следващи Вселенски събори са постановявали, че от така формулираното изложение на нашата вяра не може да се отнеме нищо, или да се промени, или да се добави макар и само една дума. Боговдъхновеното дело на Първия Вселенски събор е една от многото здрави котви, които държат кораба на Църквата непоклатимо през всички бури на изминалите векове и благодарение на които той няма да потъне никога. Знаете, братя и сестри, думите на Иисус Христос: "Ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят"; ( Мат. 16:18 ).
В това едно изречение нашият Господ ни е казал три неща: Църквата е изградена лично от Него; поднебесните сили на злото ще я атакуват непрестанно; те, обаче, няма да й надделеят. Замислете се. 1700 години поднебесните сили на злото нападат Неговата църква, включително и днес. 1700 години всякакви „нови учения”, „модерни философии”, „алтернативни концепции” и „иновативни трактовки” атакуват вярата, опитват се да разводнят, опорочат и извратят Христовото учение, но не могат.
През всички епохи горделиви интелектуалци, какъвто е бил Арий, се нахвърлят върху Нашия Господ Иисус Христос, върху фундаментите на нашата вяра, охулват и осмиват Светото Православие, но не могат да го помръднат. В тази духовна бран някои биват заблудени и отпадат от вярата, но верните стават още по-верни и нямайте съмнение, че и отпадналите един ден ще се върнат, а портите адови няма да ни надделеят.
Ние, православните християни в България стоим стъпили здраво на скалата на православната вяра, на която ни е поставил Господ. С тези думи, да стои българският народ здраво на тази скала, светият Константинополски патриарх Фотий се обръща към новопокръстения български цар Борис-Михаил в посланието си до него и първото, което препоръчва е българският владетел да се запознае с историята на Вселенските събори, започвайки с Първия Вселенски събор, който отбелязваме днес.
Благодарение на това, че сме спазвали този завет, днес има български народ и българска държава и колкото се отнася до нас, ние възнамеряваме да го спазваме неотклонно и в бъдеще. Благодаря вседушевно на всички наши събратя митрополити и епископи, които дойдоха, за да отпразнуваме заедно тази велика годишнина. Сред нас са митрополитите Маронийски и на Комотини Пантелеимон от Вселенската патриаршия, Сафитски епископ Димитрий от Антиохийската патриаршия, митрополита на Тамасу Исаия от Кипърската архиепископия, Брегалнишкия митрополит Иларион от Северномакедонската архиепископия, протопрезвитер Николай Байеку – представител на Александрийската патриаршия, свещеноиконом Нелуц Опря – представител на Румънския патриарх в България, високочтимите митрополити на българските епархии, Старозагорски митрополит Киприан, Доростолски митрополит Яков, Сливенски митрополит Арсений и Преосвещените епископи Велички Сионий, Маркианополски Богослов, Белоградчишки Поликарп и Смолянски Висарион. Благодаря ви, братя.
Благодаря на Негово Величество, царят на българите Симеон II, когото Българската православна църква почита и споменава в молитвите си не само като Божи помазаник, но и като човек, чиито благодеяния за Светата ни православна църква ние никога няма да забравим. Свидетелствам, че никой не е олицетворявал единството между Църквата и Държавата така, както Негово Величество го олицетворява с целия си живот и дело за България. Свидетелствувам, че българският цар Симеон вярва в Бога, а Свети Йоан Златоуст ни уверява: "Когато цар вярва в Бога, цял народ се спасява“.
Сигурен съм, че свети апостол Ерм и светите богоносни отци от Първия Вселенски събор сега ни гледат от тържествуващата небесна църква, съучастват в богослужението заедно с нас и ще приподнесат пред престола на Господа радостта си от тази неизказано красива симфония, която се случва тук, в нашия богоспасаем апостолски град. Симфонията между духовната власт, представена от епископи от голяма част от православния свят, Негово Величество Симеон II, царят на българите, приел помазанието, което са приемали всички православни царе и василевси, както и висши представители на българската светска държавнаи местна власт.
Така е звучала симфонията преди 1700 години и това, че в този момент, тук, тя отново зазвучава по сходен начин, аз приемам за Божие чудо и за велика Божия милост, значението на която тепърва ще осмисляме. Благодаря на Бога, благодаря на всички ви и ви моля да отнесете в древните си патриаршии и архиепископии уверенията ни в нашата всегдашна подкрепа, предана солидарност и искрена братска любов.
Честит и благословен празник!
С Л О В О