kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com
27
Септември
2020

✝1 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Архиeрейска света Литургия в катедрален храм "Успение Богородично" гр. Пазарджик

В неделния ден на 27 септември в катедрален храм „Успение Богородично” гр. Пазарджик с благословението на Пловдивския митрополит Николай беше отслужена архиерейска света Литургия от Константийския епископ Яков - викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджик. С архиерея съслужиха секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Боян Кочев, енорийският свещеник в катедралата свещ. Спас Дичев и дякон Николай Ангелчов.

Енориашите и гостите на храма с благодарност пристъпваха към чудотворния образ на света Богородица, издигайки сърцата си с вяра и упование към Богоматер – най-бързата застъпница на човешкия род.

По време на причастния беше прочетена проповед върху неделното евангелско четиво.

След отпуста на светата Литургия владиката благодари на Божията Майка за силите, които ни дава, за да вървим по благодатния и спасителен път на вярата, който ще ни отведе до нейния Син и наш Бог – Господ Иисус Христос. Той измоли от Бога да влага в сърцата ни Евангелието, така както го направи със Своите апостоли, та израствайки духовно, благоукрасявайки се според силите си с добри мисли и дела, да достигнем до пълно познание на истината, да възнасяме умовете си в молитва от земното към небесното и един другиго да се подкрепяме, та да достигнем до Царството Божие. „Това Царство всички Божии угодници жадуваха още тук на земята – продължи епископ Яков. – Те положиха душите си, търпяха страдания и лишения, само и само по-бързо да вкусят райското блаженство. Евангелието ни учи, че ако изпълняваме заповедите не с уста, а със сърце и дела, ние още тук, на земята можем да предвкусим това блаженство. По великата Божия милост ние с вас сме вкусили от това блаженство и сме го усетили. Това всеки път ни води в храма, ден след ден издига душата ни към Бога, кара ни да се стремим към Него, да Го търсим и призоваваме. Защото ние имаме знанието колко благ е Господ. И ние сме длъжни да свидетелстваме пред хората, пред онези, водещи живот, който ще ги доведе до осъждане. И то защо ще ги доведе – защото нямат знанието. Затова и Господ изпровожда апостолите по целия свят с думите: „идете и научете“. Като Христови ученици наша отговорност е да научим нашите деца, нашите младежи, хората, които стоят далеч от църквата, да ги научим кое е добро и кое зло, да ги приканим да вкусят и те от духовната радост, та и те да придобият знанието, което ще ги доведе до познанието на истината и ще ги направи свободни. И така заедно да вървим по този благодатен, понякога не много лек, но спасителен път, който ще ни отведе до Бога. Да възлагаме всичко на Бога! И когато нещо идва от Бога, никой човек не може да го разпръсне. А когато действаме по човешки, то никой не може да приеме и усети силата на вярата. Да призоваваме славното Божие име, да вложи Бог в сърцето и устата ни думи, чрез които младежите да ни чуят“.

Накрая епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай.

Празникът завърши с многолетствие.

08
Септември
2020

Архиерейска света Литургия по повод храмовия празник на църква „Рождество Богородично“ с. Гелеменово

„Иоаким и Анна от срама на безчадието и Адам и Ева от тлението на смъртта се освободиха, Пречиста, в твоето свято рождение. Това твоите люде, избавили се от вината на прегрешенията, празнуват, като ти викат: неплопдната ражда Богородицата и питателницата на нашия живот“ /Кондак, глас 4/

На 8-и септември Църквата възпява Владичицата на света – Пресвета Богородица, отбелязвайки деня на нейното свято Рождество. На този ден своя храмов празник отбеляза храмът в село Гелеменово, посветен на това дивно събитие в човешката история.

По този повод с благословението на Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков - викарий на митрополита и архиерейски наместник на град Пазарджик отслужи архиерейска света Литургия в храма на селото. В съслужение с него бяха прот. Боян Кочев - секретар на Пазарджишка духовна околия и дякон Николай Ангелчов. Молитвено участие в службата взеха председателят на храма прот. Заприн Филипов и монах Дамян - брат на Баткунския манастир ''Св. ап. Петър и Павел“ с. Паталеница, който отпя литургийните песнопения.

Преди началото на литургията епископ Яков отслужи последованието на петохлебието за здравето и благопреуспяването на жителите на село Гелеменово.

Енориашите и гостите на храма с едно сърце и едни уста изповядаха Символа на нашата вяра и каза Господнята молитва „Отче наш...“. На службата присъства и кметът на селото г-жа Светлана Андреева.

По време на причастния беше прочетена проповед върху събитията, съпътстващи раждането на Приснодевата.

В края на службата епископ Яков честити храмовия празник на председателя и енориашите на храма. Той каза: „Днес се събрахме в Божия дом, посветен на Божията Майка, за да принесем на нея и нейния Син своята жертва – дух съкрушен и сърце смирено. Дано Господ не презре и днешната ни молитва, да пази децата и домовете ни, защото днес е денят, в който се ражда светата Майка Богородица – нашата небесна Майка, най-голямата Застъпница, Молитвеница, Ходатайка за всички нас. Днес се ражда благоприятната утроба, която трябва да вмести в себе си невместимия Бог. Днес и земната, и небесната Църква слави онази, която с добротата си, със смирението си, с безграничната си любов сведе смирено глава пред Бога и каза: „Ето, аз съм Твоята рабиня!“. Днес се ражда нашата твърда надежда, жената, която прие всекиго от нас под своя небесен покров, онази, която непрестанно предстои пред лицето на Бога и се моли за всички нас. Чухме, как нейните родители били изправени пред охулвания, осъждания, обиди, оскърбления. Но те не се предали на отчаяние и униние, не предали и Бога, а търпеливо и с пълна вяра понесли всичко. Така светите богоотци се подготвили в утробата на света Анна да се вмести тази, която ще се покаже благоприятна да роди Бога.

Господ показал на човеците, че колкото и страдания и мъки, колкото изпитания да имаме на земята, то Той няма да ни изостави. Гледайки живота на светите прародители Йоаким и Анна, на света Богородица, ние виждаме, че трябва да изпълваме сърцата си с любов. Трябва да ги очистваме от омразата, от злобата, от алчността, да възпираме устата ни да не осъжда ближните, да не празнослови, да не клюкарства. Виждаме какъв плод дават тишината и молитвеното мълчание, в които премина животът на света Богородица, подготвяйки се да приеме в утробата си Бога. И ако изпълним това, ние ще бъдем истински Христови воини. Тогава ще се изпълни евангелието, което казва, че който прослави Бога, сам ще бъде прославен от Него. И когато сторим това, то при Второто Свое пришествие, Христос ще прослави нашата душа“.

Накрая владиката преподаде на присъстващите архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай и благопожела по молитвите на света Богородица Божието благословение да пребъде с вярващите и техните домове, Господ преизобилно да излее своята благодат над селото и над всеки град и село, да ни предпазва от всяко зло, да ни дава ум и разум, щото да можем да вървим по благодатния и спасителен път, който ще ни отведе до Него.

Председателят на храма отец Заприн изказа своята и на своето паство благодарност и синовна признателност за грижите, които епископ Яков полага за доброто на Христовото стадо.

Тържеството завърши с многолетствие.

06
Септември
2020

Слово на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай по случай Празника на Съединението - 6 септември

06.09.2020-Slovo

Обични в Господа братя и сестри,

Отново честваме деня на Съединението на България. Предполагам, че отново, точно в този ден, както това се случва вече години наред, ще се изричат патетични думи за това, как трябва да сме единни и да взимаме пример от нашите предци, в момент, в който обществото ни се раздира от конфликти.

Прегледах словата, които съм произнасял на тази дата, в този храм, от дванадесет години насам и установих, че всяка година е едно и също. Всяка година на този ден съм говорил колко е важно Съединението, апелирал съм за мир, за любов, за солидарност, за единство, но всяка година сред народа ни е имало някакво недоволство, някакво неудовлетворение, някакво напрежение, което тази година вече стана видимо. Всяка година сме говорили за съединение и всяка година сме констатирали, че имаме дефицит на единство. Защо е така? Защо ни се случва това? Защо живеем в най-красивата и най-благодатна страна на света, а сред народа има толкова насъбран гняв и мнозина живеят само и единствено с мисълта как да напуснат този земен рай?

В Свещеното писание и особено в книгите на Ветхия завет има много глави, в които много точно се описва какво се случва на царства и народи, когато спрат да зачитат Божиите закони. В които алчността и егоизмът вземат превес над сърдечната любов и взаимното уважение между хората. Мислех да ви прочета някои избрани пасажи, но ще излезе като нравоучение, а с годините установявам, че нашият народ не обича да бъде поучаван. Той иска сам, със собствен разум и чрез собствения си опит да стига до определени заключения. Затова ще ви замоля за следното. Всеки от вас има у дома си Библия. Като се приберете, отгърнете я и прочетете която и да е произволна глава от Книга на Пророк Иеремия. И прочетете също така последната, пета глава, от Книга Плач Иеремиев. Ако желаете, може някой път, по-нататък, да се съберем и да обсъдим кой какво е разбрал от прочетеното, как то се съотнася към състоянието, в което се намира нашето общество и дали сме съгласни с предлаганите от Светото писание решения. Или мислим, че написаното не се отнася до нас.       

Прочетете тези текстове, моля ви, защото повече от това, което е написано там, аз не мога да изразя и не мога да кажа.       

Ще завърша с думите на Свети Апостол Павел към Коринтяни: „Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл.” (1Кор. 1:10)

Моля и аз Господ Иисус Христос да ни даде един дух и една мисъл, които да ни обединят като народ и като общност. Обръщам се към всички свещенослужители в поверената ми епархия – братя, молете се, нека се молим от все сърце Бог да запази страната ни и народа ни в идващите дни, колкото и да сме немощни и грешни. Дано молитвата ни се окаже достатъчна.

Честито ви Съединение.

Бог да закриля всички ви.

Бог да пази България.

06
Септември
2020

✝13 Неделя след Петдесетница. Архиeрейска света Литургия в храм "Свети цар Борис-Михаил" гр. Септември

Ден след като отбеляза своя празник, град Септември се изпълни с духовната радост да посрещне своя архиерейски наместник – Негово Преосвещенство Константийския епископ Яков. С благословението на Пловдивския митрополит Николай той отслужи архиерейска света Литургия в наскоро осветения храм „Св. цар Борис – Михаил“ в града. В съслужение с него бяха секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Боян Кочев, председателят на храма иконом Йордан Василев и дякон Николай Ангелчов.

Енориашите на храма посрещнаха владиката с прекрасни букети с цветя. Те взеха дейно участие в светата богослужба със своите молитви и песнопения. На службата присъстваха общински съветници и кметове на населени места от Община Септември.

По време на причастния беше прочетена проповед върху днешното евангелско четиво.

След светата богослужба епископ Яков отслужи празничен водосвет и измоли от Всеподателя Бога просвещение, мир, здраве и благополучие за жителите и гостите на град Септември.

В края архиереят изказа своята радост, че след дълги години най-сетне застана пред престола на този храм, посветен на Покръстителя на българския народ свети цар Борис-Михаил, за да изпроси неговото застъпничество пред Бога за жителите на града и на околията. Владиката припомни съвместните усилия на църквата, общината и боголюбивите християни от града, които доведоха до успешен край това богоугодно дело. Той заяви, че няма да благодари поименно, за да не отнеме божествената награда от добрите труженици на Господнята нива и проси нашият Господ Иисус Христос да им въздаде не земна, а небесна благодарност и въздаяние. Архиереят призова в днешния ден, когато Отечеството ни чества празника на своето Съединение, това единение в делото на добротворството винаги да царува в сърцата и душите на всички. Той благопожела Христовата любов да се възцари на земята, та изпълнени с тази любов да вървим към Царството Божие.

Накрая епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на присъстващите.

Празникът завърши с многолетствие.

От името на Църковното настоятелство на владиката беше поднесена ръчно приготвена пита.

01
Септември
2020

Слово на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай при полагането на основния камък за изграждането на храм "Св. Архангели" при новата сграда на Пловдивската света митрополия

mitr Nikolai paraklisОбични в Господа братя и сестри,

Тази сграда зад нас е построена преди 240 години за училище на децата на православните християни в Пловдив. Под ръководството на първия си ръководител, йеромонах Антим, това училище се превръща в първостепенен духовен и просветен център на православната църква. Казвам, на православната църква, защото в онази епоха именно и единствено православната църква е създала, развила и поддържала учебното дело по тези земи. В най-тежките и тъмни години на робството православните наши съграждани са построили най-внушителното здание, на най-видимата точка в града, за да покажат несломимостта на православния дух и непреклонността на нашата вяра. Тази сграда е замислена да бъде знак и е знак.

Преминала през много перипетии, отчуждавана, национализирана, разрушавана, отново построявана, тя намери прибежище в лоното на православната църква. В един момент Бог е промислил, че тя трябва да бъде поверена на пловдивската епархийска църква, вероятно защото тук в най-висока степен ще бъде запазена и развита идеята, вложена в тази сграда. Създадена, за да бъде символ, след толкова години тази сграда отново ще бъде символ за православните християни в града. Видимо доказателство, че онова, което е обречено да служи на Бог, е Божие. Може да минат стотици години, но винаги идва момент, в който Истината възтържествува и нещата си идват по местата. Важното е да имаме вяра. Бог вижда и ако молитвите ни са искрени, ако намеренията ни са искрени, той винаги ще ни укрепи във вярата, като ни даде знак. Това, че именно тази сграда вече принадлежи на църквата, е такъв знак.

Понеже Бог даде знак, че е милостив към нас и, че помага на Своята църква, то ние, смирените Божии служители сме длъжни веднага да отвърнем със знак, че сме разбрали това и да помогнем да се възстанови онова, което е било Божие, но временно е било загубено.

Тук, няколко метра по-надолу, е имало древен православен храм, посветен на Светите Архангели. Но този храм е бил разрушен. Това е голям грях и този грях трябваше да бъде поправен. Винаги сме знаели, че този грях рано или късно трябва да бъде поправен, но не сме и предполагали, че това може да стане по толкова красив и достоен начин. По волята на дарителя на сградата г-н Георги Гергов, в нейния двор е отредено място за малък храм. Той ще бъде изграден и ще бъде наречен на името на Светите Архангели. Духовното средище ще получи своя духовен център. По-голяма Божия милост, по-голяма Божия благодат над нашата църква и над нашия Богоспасаем град аз не мога да си представя. С полагането и освещаването днес на основния камък на новия-стар храм се затваря един кръг.

Пловдив ще получи  седалището на епархийския си църковен живот, а над града отново ще бдят Светите Архангели, за вечна Божия слава и за спасението на нашите души, както и на душите на тези, които са били преди нас и на тези, които ще дойдат след нас.

Някой попита тези дни: „Има ли нужда Пловдив от още един храм? Ама защо сега трябва да се строи тази църква, не са ли ни достатъчно тези, които имаме? Защо властта помага да се строи църква? Кому е нужна тя?”

По време на робството, когато са изградени всички храмове в Стария град на Пловдив, градът е бил десет пъти по-малък от сега. Защо, според вас, в онази епоха и в онзи десет пъти по-малък град хора като Вълко Чалъков, Салчо Чомаков, Константин Моравенов, Захари Зограф, Станислав Доспевски и другите ктитори, строители и зографи са вдигали неуморно църква след църква? Защо нашите предшественици са издигали сгради, внушителни като тази зад нас? Защото са знаели, че това са знаци на вярата! Защото те, градейки, са изграждали духа на бъдещата нация, който в основата си е християнски и православен! Нашите предшественици не просто не са се отказвали от вярата си, а напротив, издигали са я като знаме. И са били уважавани за това, включително от друговерската власт. Чувате ли, друговерската власт не е пречила да се строят православни храмове в Пловдив! Днес българи питат българската власт защо тя помага на църквата. Може би искат българската власт да пречи на българската църква? Или искат българската власт да се страхува да помага на църквата си? Това доживяхме! Българи да критикуват българи, че помагат на българската православна църква!

Нашите предшественици едва ли са можели да си представят и за миг, че в техния Пловдив ще има хора, които ще пречат да се строи храм и ще ругаят православната църква с надеждата да изкарат някой допълнителен лев от спонсорите си. Впрочем, аз не вярвам, че спонсорите им изискват това от тях, по-скоро нашите си въобразяват, че като поругават вярата на дедите си, ще им се харесат. Ако тези, които искат да пречат да се построи църква, правеха това по свое вътрешно убеждение, защото искрено мразят православието и ненавиждат църквата и го правеха безвъзмездно, то те щяха да заслужат поне нашето внимание. Но, понеже знам, че го правят за пари, не заслужават нищо повече от нашето презрение.

На този градеж, братя и сестри, ще се пречи. Вече се пречи. Не от държавата и не от Общината – те помагат. А от лица, които преследват една точно определена цел. Такива лица ще вкарат държавата и Общината във всички възможни съдебни процедури, за да ги плашат. За да ги блокират. Тяхната цел е да се пречи на църквата, всячески и с всички средства! Искам отсега да е ясно, че Божието ще бъде отдадено Богу. Ние ще построим храма на Светите Архангели, защото това е кауза, която е по-голяма от нас. Ще възстановим древната църква на Светите Михаил и Гавриил, на най-личното място в града. Да, това е знак!

Това е знак, че Пловдив е бил, е и ще бъде православна твърдина, до края на времената. И няма сила, която да ни попречи да поставим този знак. Нека това се знае от всички светски власти, настоящи и бъдещи, както и от нашите критици и техните спонсори. Ние ще строим живи храмове, на живия Бог! Искаме критиците ни да ни покажат те какво могат да построят? Какво могат да разрушат – знаем. Разрушиха морала на народа ни и нашата държава. Продадоха всичко, което можеше да се продаде! Но, Църквата, слава Богу, няма да могат да разрушат. Тя не е от този свят и затова ще пребъде и ще е спасителният кораб за българите.

Похвалвам още веднъж г-н Георги Гергов за това, че сам и по своя воля отдава Божието Богу. Благодаря на г-н кмета Здравко Димитров, който даде обет, че лично ще изнесе до горе основния камък и удържа на думата си. Благодаря на министъра на културата г-н Боил Банов, освен за разрешението тук да има храм, но и за всички други негови заслуги за православната църква в България, заради които го благославяме. Тези хора, всички вие, които сте тук и другите стотици, които ще дойдат, за да помагат на строежа, са застанали от дясната страна. Тези които ще пречат – да идват, да застават от лявата страна и да си казват имената. Ако не ги е срам. Колкото до въпроса: кому е нужна тази църква, ще отговорим – нужна е на всички нас, както са ни нужни всички църкви, които сме построили и които ще построим.

Бог да благослови делото, което започваме не в свое, а в Неговото име.           

Поздравявам всички ви с началото на Новата църковната година.

  Призовавам Божието благословение над всички вас и над всички жители на Богоспасаемия град Пловдив.

1 септември 2020 г.

Гр. Пловдив

<<  1 2 [34 5 6 7  >>