kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com
04
Юни
2025

Прожекция на филма "Не затваряй очи" в Затвора гр. Пазарджик

thumb 14966 stenik movies image indexНа 27 май в Затвора гр. Пазарджик се проведе прожекция на филма „Не затваряй очи“, поставил началото на българското православно кино. Прекрасната екранизация по едноименната книга на писателя Мартин Ралчевски предизвика интерес сред обитателите и за мероприятието се бяха записали повече от 90 лишени от свобода.

Събитието беше организирано по инициатива на свещ. Любомир Чавдаров, ефимерий на параклиса на Затвора „Св. арх. Михаил“ и инспектор "Социални дейности" в Затвора г-жа Красимира Паунов и по покана на ръководството на пенитенциарната институция в лицето на нейния началник старши комисар Адриан Ненчев.

В киносалона на учреждението лишените от свобода бяха посрещнати от архиерейския наместник икон. Боян Кочев и обгрижващия техните духовни потребности отец Любомир. В тяхно присъствие всички изгледаха прожекцията със затаен дъх. След филма духовниците проведоха с присъстващите кратка беседа, отговаряйки на възникнали въпроси и разяснявайки дълбоките послания на филмовата творба, с което помогнаха те да бъдат осмислени и да имат възможността да оставят положителна диря в душите на зрителите. Лишените от свобода споделиха своите впечатления, признавайки, че за пръв път гледат филм с духовно съдържание и толкова силни послания.

След прожекцията отец Боян беше поканен от ст. комисар Ненчев да посети параклиса, на който наскоро беше направен ремонт и чийто иконостас, икони и стенописи са изработени от затворници. Двамата обсъдиха и други възможности за съвместни дейности, целящи нравственото осъзнаване и духовно усъвършенстване на лишените от свобода.

Ст. комисар Ненчев благодари от името на ръководството на институцията за прожекцията и за съдействието на всички, станали съпричастни в реализацията на това благородно дело.

Архиерейско наместничество Пазарджик изказва своята огромна благодарност на режисьора и продуцент на филма Николай Егерман, който предостави напълно безвъзмездно правата за прожекцията, както и на разпространителя на филмовата продукция A+Films за съдействието и благородното отношение към лишените от свобода и техните духовно-нравствени нужди.

02
Юни
2025

Детски спортен празник в Баткунския манастир за Деня на детето (Подробен репортаж)

Интелектуална игра

Една от състезателните дисциплини на Детския спортен празник в Баткунския манастир беше Интелектуална игра с въпроси. Всеки отбор излъчи по трима участници, които имаха на разположение 15 минути да отговорят писмено на 3 задачи, които да им осигурят максимум от 24 точки. Отец Боян раздаде състезателните листа и разясни регламента, а децата трябваше да покажат знания за вярата, съобразителност, бързина на четене и разбиране. И тази година въпросите бяха върху учебния материал по Религия-Православие от 1 до 4 клас. Чудесно се представи отборът на зелените от НУ „Васил Друмев“ град Пазарджик, който използва времето си до последната минута, попълвайки всички отговори без грешка. Червените от ОУ „Христо Смирненски“ град Пазарджик се справиха отлично с втора задача, но допускайки грешки в първа и трета се класираха на второто място с 12 точки. Трети остана отборът на белите от СУ "Александър Иванов - Чапай" гр. Белово с 9 точки.

Интелектуалната игра бе първата надпревара, за която имаше класиране и излъчен победител. Отборът на зелените получи футболна топка, на червените - волейболна, а за червените имаше предвидена баскетболна топка.

Проверете знанията на Вашите деца. Изтеглете бланката за Интелектуалната игра - 1 стр., 2 стр.

И тази година участниците в тази дисциплина бяха избрани да отправят от името на своето училище послание към всички деца по света по случай 1 юни - Международния ден на детето. В края на спортния празник посланията полетяха с балони в небето. С тях децата ни показаха, че колкото и малко да е детското сърце, в него се побира любовта към целия свят.

Извън регламента на състезанието децата от неделното училище към храм "Св. св. Константин и Елена" град Пазарджик, които бяха гости на празника, бяха предизвикани от тяхната ръководителка презвитера Майя Дичева да се справят с Интелектуалната игра. Разделени на два отбора по шест те се съревноваваха помежду си. Отговориха на въпросите без грешка, а за победител приеха по-бързо предалите листа си.

Рисунка на асфалт

Децата пресъздадоха своя приказен свят в рисунките на асфалт. Всеки отбор избра двама художници, които да представят училището им. Зададената тема и тази година беше 1-ви юни - Ден на детето. Беше определен 1 час време за работа.

Малките творци с голямо желание и усърдие се заловиха за работата си. Накрая всеки отбор представи своята рисунка и обясни какво е избрал да изобрази по повод празника и посланието, което се съдържа в него. Децата успяха да предадат своята радост и щастие с пъстри багри. Светът през техните очи е наистина прекрасен!

В тази дисциплина няма предвидено класиране на участниците, но награди имаше за всички. Всеки отбор получи комплект за бадминтон.

Тебешири имаше и за всеки, който желае да нарисува нещо за празника. Включиха се много малчугани, а децата от неделното училище бяха най-организирани и заедно създадоха прекрасна картина.

Творческа задача

В дисциплината за творчество и сръчност отборите участваха с по трима състезатели. Децата имаха задача да наредят пъзел със снимка на манастирския храм, посветен на светите апостоли Петър и Павел. Те имаха на разположение 30 минути, за да се справят. Всеки отбор прояви усърдие и неуморност, показа екипна работа и много ентусиазъм. Тази година първи се справиха белите, които водеха през цялото време. Зелените и червените останаха да се съревновават за второто място. И на двата отбора им беше нужно допълнително време. Накрая зелените успяха да се справят с много малка преднина от няколко части.

Така футболната топка заслужено отиде при белите, волейболната - при зелените и баскетболната остана за червените.

Футбол

С много емоция, както винаги, беше съпътстван турнирът по мини-футбол. Главен съдия беше отец Кънчо Ненов, който ръководеше мачовете и съблюдаваше спазването на правилата. Като страничен съдия имаше за свой помощник иподякон Васил Шомов.

Трите отбора излъчиха свои състезатели - по един вратар и четирима полеви играчи. Срещите преминаха в дух на спортментство и честна игра. Момичетата, които с голямо желание се включиха в двубоите, показаха, че радостта от играта не е само за момчета.

Турнирът се радваше на голям зрителски интерес, като състезателите бяха подкрепяни през цялото време от своите съученици, учители и родители.

Ето и резултатите в отделните срещи и крайното класиране:

СУ "Александър Иванов - Чапай" гр. Белово : НУ „Васил Друмев“ град Пазарджик - 0:4

СУ "Александър Иванов - Чапай" гр. Белово : ОУ „Христо Смирненски“ - 6:0

НУ „Васил Друмев“ град ПазарджикОУ „Христо Смирненски“ - 6:0

Първото място и футболна топка беше присъдено на тима на зелените от НУ „Васил Друмев“ с две победи. Втори с една победа се класираха белите от СУ "Александър Иванов - Чапай". Трети останаха червените от ОУ „Христо Смирненски“.

Щафета

За състезанието по щафетно бягане всеки отбор излъчи общо по петима бегачи - 3 момчета и 2 момичета. Участниците трябваше да приемат и предадат успешно жълтото флагче, като пробягат определената дистанция. Три хронометъра засичаха точното време.

След сумиране на резултатите на момчетата и момичетата беше определено: на първо място се класира отборът на НУ „Васил Друмев" с общо време 54,40 секунди, на второ - ОУ „Христо Смирненски" с 56,10 секунди, а на трето - СУ "Александър Иванов - Чапай" с 57,75 секунди. Всички състезатели бяха горещо аплодирани и окуражавани от учители, родители и съотборници.

И участниците в дисциплината щафетно бягане бяха наградени с футболна, волейболна и баскетболна топка.

Теглене на въже

Много емоции на спортния празник предизвика дисциплината "Теглене на въже". Тя се проведе отново в две части - за момичета и момчета, като двубоите следваха вече установения ред. Участваха по 5 момчета и 5 момичета от отбор. Публиката окуражаваше и аплодираше участниците.

В първото теглене белите момчета победиха зелените, а след това и червените. В третото теглене между зелени и червени, вторите надделяха. При момичетата зелените успяха да отбележат точка срещу белите. Червените момичета успяха да спечелят двубоя и срещу белите, и срещу зелените. Така червените събраха най-много точки в тегленето и се класираха първи с три победи, белите бяха втори с две победи, а зелените останаха трети с една. Участниците отново получиха своите награди за последната състезателна дисциплина, като бяха аплодирани горещо за задружната работа.

В края на спортния празник децата бяха изпълнени с радост от това, че са имали възможност да покажат своите умения и дарования, да приложат плодовете на усърдието и трудолюбието си. И трите отбора заслужено получиха много награди и признание. Но най-вече - всички усетиха Божията благодат в прегръдката на прекрасния Баткунски манастир.

01
Юни
2025

Проведе се ежегодният детски спортен празник в Баткунския манастир за Деня на детето

За осма година на 1 юни Баткунският манастир „Св. ап. Петър и Павел“ край село Паталеница организира празник за децата на Пазарджишка духовна околия, изучаващи предмета „Религия - Православие“. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай и по покана на игумена Високопреосвещения Доростолски митрополит Яков светата обител отново беше домакин на ежегодния спортен празник по повод Деня на детето. Всяка година този ден се превръща в истинско тържество на вярата, надеждата, любовта и приятелството за ученици, учители и родители от училища в Околията.

Този път участие в празника взеха беловското СУ "Александър Иванов - Чапай" и пазарджишките ОУ „Христо Смирненски“ и НУ „Васил Друмев“ с ученици от възрастова група 1-4 клас. Украсените специално за празника поляни събраха повече от сто деца - участници и гости на манастира.

По традиция празникът започна с молебен за здравето на децата, отслужен с благословението на Пловдивския митрополит Николай от игумена на обителта - митрополит Яков. В съслужение с владиката бяха архиерейският наместник на Пазарджик иконом Боян Кочев, манастирският брат йеромонах Йоаким, председателят на храм „Св. Харалампий” гр. Септември иконом Йордан Василев, председателят на храм „Св. св. Константин и Елена“ гр. Пазарджик свещ. Спас Дичев, председателят на храм „Св. Богородица“ с. Бошуля свещ. Кръстьо Ненов, свещ. Любомир Чавдаров и свещ. Николай Ненов, служащи в катедрален храм „Успение Богородично” гр. Пазарджик. Манастирската църква се изпълни с деца, които с едно сърце и уста казаха Господнята молитва "Отче наш" при богослужебното последование. Митрополит Яков се помоли на милостивия Бог да благослови децата на България и ги укрепи в доброто. Владиката честити празника на малчуганите и призова както всяка година независимо от класирането у всички да остане радостта от празника. Накрая беше провъзгласено многолетствие, в изпяването на което се включиха всички.

След това отборите се построиха пред официалната площадка, на която излъчените от тях капитани изтеглиха жребий за екипите и реда на явяване на отборите. И тази година състезателите бяха облечени в цветовете на българското знаме. Жребият отреди екипите на отборите да бъдат: бели – СУ "Александър Иванов - Чапай", зелени - НУ „Васил Друмев“ и червени - ОУ „Христо Смирненски“. Строени в редици, състезателите изслушаха националния химн, след което отец Боян, който с благословмението на домакина тази година водеше надпреварите, даде начало на състезанията. Духовници и помощници на Околията оглавяваха журито, следяха за спортсменството и честната игра и оценяваха постигнатите резултати.

Както всяка година децата се състезаваха в следните дисциплини: рисунка на асфалт, футбол, интелектуална игра с въпроси, щафета, творческа задача и теглене на въже. След приключване на всяка от игрите, състезателите бяха отличавани от наместника, като награда получаваше всеки от отборите.

В генералното класиране първенец стана отборът на НУ "Васил Друмев". При постигнат равен резултат, останалите два отбора трябваше да изиграят реванш за определяне на второто и третото място. При последната игра – теглене на въже от смесени отбори, учениците от Островското училище в областния град надвиха своите връстници и така заеха второто място в крайното класиране.

Лично митрополит Яков обяви крайния резултат и връчите наградите - купа на състезанието, медал за първо място и флагче за победителя, както и медал и флагче за второ и трето място.

Отборите изготвиха и пуснаха с балони в небето свои послания към всички деца по света.

Малките християни останаха изключително доволни от празника, получените награди и новите приятелства.

Тържеството завърши по традиция с българско хоро, изпълнено от участниците, техните учители и родители.

На всеки състезател бяха подарени състезателен екип, сандвичи и лакомства. И тази година беше разрязана празнична торта и всички присъстващи получиха по парче от нея, както и по един сладолед. Най-големият подарък за всички, обаче, бяха незабравимите мигове, прекарани в светата обител и новите приятелства.

Конкретните резултати във всяка една от дисциплините ще бъдат публикувани в подробен репортаж от спортния празник.

Наградите на отборите, екипите, храната и сладките изненади бяха дарени и тази година от благочестиви християни.

Гости на празника бяха децата от Неделното училище при храм "Св. св. Константин и Елена" гр. Пазарджик, водени от презв. Майя Дичева, които се включиха със своя рисунка на асфалт и провериха знанията си в интелектуалната игра.

2025.06.01-video

31
Май
2025

Слово на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, произнесено на официалния прием по повод 1700-годишнината от Първия Вселенски събор и празника на Св. Апостол Ерм, покровител на град Пловдив

2025.05.31-Slovo2С Л О В О

на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай,
произнесено на официалния прием по повод
1700-годишнината от Първия Вселенски събор и празника на Св. Апостол
Ерм, покровител на град Пловдив

31 май 2025 г.

Ваше Величество, Ваши Царски Височества, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, Ваше Превъзходителтво г-н Гергов – Архонт на Пловдивска митрополия, уважаеми господин Кмете на град Пловдив, г-жо Губернатор, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, Боголюбиви отци, обични в Господа братя и сестри,


Надявам се, че ще ми позволите да кажа няколко думи, с които да изразя още веднъж благодарността си за честта, която ни оказвате с присъствието си на нашия скромен празник, както и да споделя с вас някои мисли, които ме вълнуват и които много бих искал да кажа пред този кръг на братя, приятели и съмишленици.

Най-първо искам да благодаря на Негово Величество, царят на българите Симеон II. Не знам, скъпи братя, дали осмисляте какво означава на Света Божествена литургия Символът на вярата да бъде произнесен от православен цар в присъствието на архиереи и Божи народ. За мен това, което ни се случва е Божие чудо. В тази връзка искам да кажа следното.

Всички предчувстваме, че идващите времена няма да са леки. В последните 2000 години Църквата е видяла и преживяла какво ли не: гонения и въздигания, революции и реставрации, издигане, падение и пак издигане на империи и царства. Понеже тя е преживяла и надживяла всичко това, тя, Църквата, знае, че освен Второто пришествие на Нашия Господ Иисус Христос, нищо в този свят не е окончателно, че винаги има варианти и алтернативи, че когато става дума за спасяването на Православието и на Божия народ нито една опция не бива да бъде отхвърляна предварително като невероятна или невъзможна, още повече, че за Бог невъзможни неща няма.

Колкото и парадоксално да прозвучи, може да се окаже, че решението за съхраняването на демокрацията се съдържа в Първа книга „Царства” на Стария завет, Богоустановената форма на управление е царската. Няма да продължавам повече, защото знам, че Негово Величество не харесва тази тема, но пак искам да кажа, че ние, българите и особено ние в Пловдив сме честити да имаме сред себе си нашият православен цар и се молим искрено за него и за Царстващия дом.

От тук взимам повод за втората тема, по която бих искал да кажа няколко думи. Негово Величество беше включен в състава на делегацията на Светия Синод на БПЦ за участие във Всеправославния събор на остров Крит през 2016 г. Без всякакво съмнение присъствието на православния български цар тогава щеше да е не само чест за нашата делегация, но и чест за този висок форум, на който с присъствието и участието си щеше да придаде съвсем друго звучене и измерение.

Нашата делегация тогава обаче не отиде на събора, защото Светият Синод на нашата църква беше смутен от някои формулировки в предварителните документи относно въпроса за единството на църквата, какво значи Една църква, и имахме нужда от допълнително изяснение по темите. Тазгодишните чествания на Първия вселенски събор неминуемо ще поставят отново на дневен ред въпроса за църковното единство. Ако въобще има някакво значение моето скромно мнение, то е, че, разбира се, диалог трябва да бъде воден.

За съжаление в момента няма Богопослушен и Боговдъхновен император, който да модерира дебата, затова и той ще бъде по-продължителен, отколкото някои предполагат, но е важно в неговия край църквата да е стигнала до едно общо, съгласно с древните правила решение, без да се влияе от каквито и да е конюнктурни фактори. Струва ми се, че този диалог ще бъде толкова по-успешен, колкото по-често в него се използва думата „любов” и се избягва думата „компромис”. Което всъщност е основният принцип, от който са се ръководили нашите предшественици, участниците на Първия, а и на останалите Вселенски събори.

И накрая не мога да не отбележа проблема, който занимава всички ни, а именно продължаващите войни и огнищата на насилие в Украйна и в Близкия Изток, където православните християни са не просто косвени жертви, а са буквално подложени на изтребление и на прокуждане от родните си места. 

Ние в нашата епархия неуморно се молим на Бог да спрат страданията на невинните наши братя и сестри и да бъде възстановен мирът. Специално за войната в Украйна по други поводи съм казвал, че според мен тя има един много отчетлив трансцендентен компонент, защото беше предшествана от един нелеп юрисдикционен дебат, инспириран от светските власти, което в крайна сметка доведе до накърняване на единството на Вселенската църква и на братските връзки между поместни църкви, които би следвало да са ненарушими. Враговете на Светото православие вероятно се радват на тази ситуация и биха искали тя да продължи колкото се може по-дълго, но ние, ако сме отговорни епископи на Светата църква трябва да помогнем тя да бъде преодоляна колкото се може по-скоро. 

Смятам, че за да бъде решен проблема, трябва като първо всякакви светски влияния да бъдат отстранени, всякакви съображения от политически или геополитически характер да бъдат оставени настрана, Църквата да разсъждава само като църква и да се съсредоточи само и единствено върху грижата за душите на човеците. За това как се решава такъв проблем има много ясни ръководни указания, които са формулирани отново от вселенските събори. Сегашното честване на Първия Вселенски събор е добър повод да си ги припомним.

По времето на Първия Вселенски събор не са съществували нито Москва, нито Киев, но нека си представим за миг, че са съществували, че епископите на тези два града са се явили в Никея и като последна точка в дневния ред са помолили събора да реши спора между тях за това кой измежду двамата има повече чест и повече власт в църквата, респективно над събрата си от другия град.

Как мислите, какво биха им отговорили останалите 316 Богоносни отци? Е, когато съборно, ние всички заедно, си отговорим на въпроса какво онези наши предшественици биха им отговорили и какъв съвет биха им дали, и когато двамата, нито единият от които не е първи по чест, а още по-малко първи по власт в Едната, Свята, Вселенска и Апостолска църква, се съобразят с нашето общо мнение, тогава и краят на войната ще е близо. 

Благодаря ви за търпението и Бог да ви благослови!

31
Май
2025

Слово на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, произнесено на Архиерейската съборна Света литургия, по случай 1700-годишнината от Първия Вселенски събор в Никея и празника на Св. Апостол Ерм

2025.05.31-SlovoС Л О В О
на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай,
произнесено на Архиерейската съборна Света литургия, по случай
1700-годишнината от Първия Вселенски събор в Никея
и
празника на Св. Апостол Ерм,
първи епископ и покровител на Филипопол/ Пловдив

Пловдив, 31 май 2025 г.

Ваше Величество, Ваши Царски Височества, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, Ваше Превъзходителтво г-н Гергов – Архонт на Пловдивска митрополия, уважаеми господин Кмете на град Пловдив, г-жо Губернатор, уважаеми господа кметове на общини от Пловдивска епархия и от другите наши братски епархии в България, представители на държавната и местна власт, обични в Господа братя и сестри.

На днешния ден Светата православна църква почита паметта на Свети апостол Ерм. Свети Ерм е един от седемдесетте апостоли на Господ Иисус Христос, поставен от Свети апостол Павел за пръв епископ на Филипопол.

Повтарям: свети Ерм е епископ, поставен лично от Свети апостол Павел. Разбирате ли какво означава, че самият апостол Павел е възложил ръка върху Ерм и го е поставил за първи епископ на града Филипопол? От първите времена, скъпи братя и сестри, благословението на Свети апостол Павел се простира върху нашия град и Богохранима епархия, а линията на апостолското приемство никога не е прекъсвала и ще продължи до края на времената. Филипополската катедра, прочее, е една от най-древните катедри на християнския свят и когато се замисляме върху този факт няма как да не изпитаме благоговение, трепет и смирение пред Боговдъхновеното дело на първите епископи-апостоли и пред величието на Божието домостроителство в целия свят и в нашия град.

Всяка година на този ден ние почитаме паметта на нашия пръв епископ и благодарим на нашия Господ Иисус Христос, Който е изпратил първите дванадесет апостоли, „да научат всички народи” на Словото Божие, а чрез тях и следващите седемдесет, един от които е нашият свети апостол Ерм, за да не остане този древен и велик град Филипопол в тъмнината, а да бъде едно от първите средища в света, над което да изгрее светлината на вярата, надеждата, любовта и Истината, която е Иисус Христос. 

Затова се обръщаме към покровителя на нашия град с думите: апостоле свети филипополски Ерме, запази народа на твоя град и на твоята епархия от всяко зло и застанал пред лицето на Господа, моли от Него за нас, твоите чеда, мир, благоденствие и душевно спасение.

Скъпи братя и сестри,

паметта на свети апостол Ерм нашата църква във Филипопол отбелязва всяка година. В утрешния ден, пак както всяка година, Светата Православна църква ще почете паметта на Отците от Първия Вселенски събор. Тази година обаче това отбелязване е по-специално, защото се навършват точно 1700 години от неговото свикване. 1700 години от първото в историята събрание на 318 епископи от целия тогавашен християнски свят в Никея. Първото събрание – ако използваме съвременните понятия – на най-висшия контролен и законодателен орган на Едната, Свята, Вселенска и Апостолска Църква – Вселенският събор, който се е събирал общо само седем пъти. Съвсем накратко ще припомня историческите факти.

Първият вселенски събор е свикан от свети император Константин през 325 година, за да могат епископите на християнския свят да вземат отношение по възникналите спорове около учението на някой си Арий, презвитер в Александрийската църква. Въпросният Арий е бил много умен, но и много горделив човек. Извънмерно горделив човек. Та, този Арий си бил въобразил, че по-добре от всички разбира естеството на Светата Троица и в частност природата на Иисус Христос, че по-задълбочено от всички е чел свещените текстове и, че е най-компетентен да тълкува как те следва да се разбират. И започнал да проповядва в църква – извинявам се за това, което сега трябва да кажа –, че Синът Божий не е предвечен, а има начало на своето Битие, че е направен от нищо и, че е създание, подобно на цялото творение, че е различен по природа от Бог-Отец, че не е неизменяем, а е подвластен на промени и не на последно място, че Синът няма съвършено познание.

Ако тези схващания на Арий са били възприети, то това би означавало да се взриви основата, върху която е поставена Христовата църква. Ако Иисус Христос е различен по природа от Бог Отец, то значи, че не е Бог. Ако се приеме, че е изменчив, то това означава, че и Неговото учение е изменчиво и, че Неговата църква също е изменчива. Ако Той, Иисус Христос, няма съвършено познание, то значи, че и учението Му не е съвършено, а постановените от Него принципи, правила за поведение и закони подлежат на ревизия. Нали разбирате, че това е анархия?! В момента, в който някой каже, че вярва в Бог, но не вярва в Иисус Христос, или, че Иисус Христос не е единороден и единосъщен с Отца, това означава, че се изважда основният, крайъгълният камък и цялата сграда рухва. Мъдрите свети отци от IV век своевременно са прозряли опасността от зловредното учение на Арий и са надигнали глас срещу тези опасни и анархистки по същността си схващания. Бурните дискусии, разтърсили древния свят, са били толкова силни, че Светият император Константин е свикал събор на всички епископи, за да седнат те очи в очи и заедно да благоразсъдят и да решат кое е правилното, полезно за църквата и спасително за душите на хората учение.

Свети император Константин Велики затова е свят и велик, защото е разбрал какво е значението на интегритета на вярата и единството на Църквата за стабилността на империята, империя, която след това просъществува още 1128 години.
След дълги и на моменти бурни прения Съборът на 318-те Богоносни отци на църквата в Никея отхвърля категорично тезите на Арий, формулира първите седем члена на Символът на вярата и приема двадесет канона, които заедно с Апостолските 85 канона започват да оформят законодателния корпус на Православната църква и които действат непроменени до ден днешен. 

На втория Цариградски Вселенски събор през 381 година Символът е допълнен с останалите членове и с това догматичната основа на нашата вяра е завършена. Всички следващи Вселенски събори са постановявали, че от така формулираното изложение на нашата вяра не може да се отнеме нищо, или да се промени, или да се добави макар и само една дума. Боговдъхновеното дело на Първия Вселенски събор е една от многото здрави котви, които държат кораба на Църквата непоклатимо през всички бури на изминалите векове и благодарение на които той няма да потъне никога. Знаете, братя и сестри, думите на Иисус Христос: "Ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят"; ( Мат. 16:18 ).

В това едно изречение нашият Господ ни е казал три неща: Църквата е изградена лично от Него; поднебесните сили на злото ще я атакуват непрестанно; те, обаче, няма да й надделеят. Замислете се. 1700 години поднебесните сили на злото нападат Неговата църква, включително и днес. 1700 години всякакви „нови учения”, „модерни философии”, „алтернативни концепции” и „иновативни трактовки” атакуват вярата, опитват се да разводнят, опорочат и извратят Христовото учение, но не могат.

През всички епохи горделиви интелектуалци, какъвто е бил Арий, се нахвърлят върху Нашия Господ Иисус Христос, върху фундаментите на нашата вяра, охулват и осмиват Светото Православие, но не могат да го помръднат. В тази духовна бран някои биват заблудени и отпадат от вярата, но верните стават още по-верни и нямайте съмнение, че и отпадналите един ден ще се върнат, а портите адови няма да ни надделеят.

Ние, православните християни в България стоим стъпили здраво на скалата на православната вяра, на която ни е поставил Господ. С тези думи, да стои българският народ здраво на тази скала, светият Константинополски патриарх Фотий се обръща към новопокръстения български цар Борис-Михаил в посланието си до него и първото, което препоръчва е българският владетел да се запознае с историята на Вселенските събори, започвайки с Първия Вселенски събор, който отбелязваме днес. 

Благодарение на това, че сме спазвали този завет, днес има български народ и българска държава и колкото се отнася до нас, ние възнамеряваме да го спазваме неотклонно и в бъдеще. Благодаря вседушевно на всички наши събратя митрополити и епископи, които дойдоха, за да отпразнуваме заедно тази велика годишнина. Сред нас са митрополитите Маронийски и на Комотини Пантелеимон от Вселенската патриаршия, Сафитски епископ Димитрий от Антиохийската патриаршия, митрополита на Тамасу Исаия от Кипърската архиепископия, Брегалнишкия митрополит Иларион от Северномакедонската архиепископия, протопрезвитер Николай Байеку – представител на Александрийската патриаршия, свещеноиконом Нелуц Опря – представител на Румънския патриарх в България, високочтимите митрополити на българските епархии, Старозагорски митрополит Киприан, Доростолски митрополит Яков, Сливенски митрополит Арсений и Преосвещените епископи Велички Сионий, Маркианополски Богослов, Белоградчишки Поликарп и Смолянски Висарион. Благодаря ви, братя.

Благодаря на Негово Величество, царят на българите Симеон II, когото Българската православна църква почита и споменава в молитвите си не само като Божи помазаник, но и като човек, чиито благодеяния за Светата ни православна църква ние никога няма да забравим. Свидетелствам, че никой не е олицетворявал единството между Църквата и Държавата така, както Негово Величество го олицетворява с целия си живот и дело за България. Свидетелствувам, че българският цар Симеон вярва в Бога, а Свети Йоан Златоуст ни уверява: "Когато цар вярва в Бога, цял народ се спасява“.

Сигурен съм, че свети апостол Ерм и светите богоносни отци от Първия Вселенски събор сега ни гледат от тържествуващата небесна църква, съучастват в богослужението заедно с нас и ще приподнесат пред престола на Господа радостта си от тази неизказано красива симфония, която се случва тук, в нашия богоспасаем апостолски град. Симфонията между духовната власт, представена от епископи от голяма част от православния свят, Негово Величество Симеон II, царят на българите, приел помазанието, което са приемали всички православни царе и василевси, както и висши представители на българската светска държавнаи местна власт.

Така е звучала симфонията преди 1700 години и това, че в този момент, тук, тя отново зазвучава по сходен начин, аз приемам за Божие чудо и за велика Божия милост, значението на която тепърва ще осмисляме. Благодаря на Бога, благодаря на всички ви и ви моля да отнесете в древните си патриаршии и архиепископии уверенията ни в нашата всегдашна подкрепа, предана солидарност и искрена братска любов.

Честит и благословен празник!

<<  1 2 [34 5 6 7  >>