„Когато Бог пожелае, побеждава се редът на природата – каза безплътният – и нечовешки неща се случват, но ти вярвай в моите думи, Всесвята и Пренепорочна”. Тогава тя извика: „нека сега ми бъде според думата ти, ще родя Безплътния, Който зае от мен плът, за да издигне човека”

(Из богослужението на Благовещение)

Създалият природата всемогъщ Бог когато разпореди, цялото творение Му се подчинява - природният ред се изменява по Неговата властна заповед – от Девственото лоно на Отроковицата Мариам да грейне светото Рождество на Сина Божий и Човечески – нашият Господ и Спасител Иисус Христос, облякъл нашата плът и станал Човек, за да я качи на Небесата и човекът да стане бог по благодат. Изпратен по Божия повеля, св. архангел Гавриил благовести на светата Дева божествената благодат, която ще се излее преизобилно над нея и тя ще стане по-голяма от Святая Святих и по-широка от небесата, за да вмести в своята чиста утроба невместимия Бог. С крайно смирение и послушание към Божията воля, Мариям изрече думите: „Ето рабинята Господня! Нека ми бъде според думата ти!” и, осенена от Светия Дух, зачена Обещания, Който ще строши главата на духовната змия – дявола.

На 25 март светата Църква изживява това ново, небивало до тогава и неповторимо за в бъдеще събитие – Боговъплъщението. Изпълнени с духовна радост, християните заприиждат към църквите, за да отдадат благодарност към Бога и към Неговата Майка. Пристъпвайки към празничната икона, те сякаш отново застават в тишината на нейния дом в Назарет и съпреживяват това дивно събитие.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в катедралата на Пазарджик „Успение Богородично” беше отслужена празнична Златоустова света Литургия. В нея съслужиха архиерейският наместник на Пазарджик икон. Боян Кочев, секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и енорийските свещеници отец Максим Ничев и отец Любомир Чавдаров.

Дошлите вярващи с преклонени глави изслушаха Евангелското четиво, описващо срещата на Отроковицата с нечакания небесен гост, неговия поздрав, който ще пребъде над нея до свършека на вековете: "Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените!” (Лука 1:26-28), неговото уверение, че ще зачене в утробата си, ще роди Син и ще Го нарече Иисус, и че Той „ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край”. Всички отново се удивиха на нейното смирение и послушание, чувайки отговора към архангела: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти”.

В края на службата о. Боян преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай над присъстващите и от негово и свое име им честити празника и имения ден на имениците. Той прочете проповед върху честваните днес събития, приканвайки завинаги да пазим радостта от Благовещението, като я съхраним в чисти сърца, добри помисли и богоугодни дела. Наместникът благопожела на всички по примера на Пресвета Богородица и в нас да царуват дивното смирение на рабинята Господня, вярата и упованието в Бога и жаждата за всецяло послушание на Неговата воля.

Празникът завърши с многолетствие.

(из Велик покаен канон на свети Андрей Критски)

Майчината грижа на светата Църква наставлява своите чеда към съкрушение на сърцето и добродеятелност. Особено в дните на Великия пост тя ги приканва да обърнат поглед към духовното и се погрижат за своята безсмъртна душа, като погледнат в себе си и разпознаят там и най-малкото несъвършенство, което би ги отклонило от небесната стълбица, за да го очистят със свето покаяние. За тази цел тя е установила в първите четири дни от Великия пост да бъде прочетен на части Великият покаен канон, съставен от свети Андрей Критски, а в дните на 5-ата седмица той се прочита изцяло. Тази боговдъхновена служба събра вярващите от град Пазарджик в катедралата на 23 март, понеделник.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Малкото повечерие с Канона в катедрален храм „Успение Богородично“ беше възглавено от архиерейския наместник на Пазарджик иконом Боян Кочев. В братско съслужение с него влязоха председателите на пазарджишките храмове „Преображение Господне” прот. Атанас Кузев и на „Св. св. Константин и Елена” свещ. Спас Дичев, свещ. Кръстьо Ненов – председател на храм „Св. Богородица“ с. Бошуля, както и служащите в катедралата свещ. Димитър Попов, свещ. Максим Ничев, свещ. Любомир Чавдаров и свещ. Николай Ненов.

Осъзнали своята греховност и немощ в борбата с поднебесните духове на злобата, много християни се стекоха в храма и с цялата си душа издигаха молитвите си към небесата. В определения от църковния устав момент духовниците се подредиха пред иконата на пострадалия заради нашите грехове Сам безгрешен Господ, където поред четяха песните на канона, а всички отпяваха припевите, викайки към Твореца: „Помилуй ме, Боже, помилуй ме!“.

В края на молитвеното последование духовниците се поклониха пред светите икони, а отец Боян се обърна към благочестивото събрание с думи на поощрение за църковното им самосъзнание, задето чуват гласа на нашата Майка – светата Православна църква. Той припомни силата на молитвата, която накара Господаря да опрости целия дълг от 10000 таланта, който слугата не можеше да заплати и прикани и ние непрестанно да просим от Бога, та когато седне да си разчиства сметките с целия свят, да опрости и на нас многомилионния дълг, макар и сами да нямаме добри дела, с които да се откупим. Накрая наместникът припомни думите на св. Йоан Златоуст, че „нищо не прави душата така благочестива, смирена и кротка, както постоянното помнене на собствените грехове, защото то ни помага да помним и неизказаното Божие човеколюбие и милост” и така няма да осъждане и „давим” нашите събратя за жълтите стотинки, които ни дължат.

Накрая отец Боян преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над присъстващите и техните домове.

„На тебе, Богородице, Поборница-Воевода, ние, твоите раби, след като се избавихме от злини, пеем победни и благодарствени песни. И понеже имаш непобедима сила, от всякакви опасности ни освободи, та велегласно да ти пеем: радвай се Невесто неневестна!“

С този кондак започва Акатиста на Пресвета Богородица, който се отслужва всяка петъчна вечер през светата Четиридесетница. След като отслужи тази песенна възхвала към Небесната царица в храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик пред чудотворната икона „Златна ябълка“, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай благослови образът на Пресветата Дева да остане три дни в катедралата на града, за да осени с небесна благодат пазарджиклии, като опашката от вярващи, дошли да се поклонят на Божията Майка, не спираше през цялото време.

В неделния ден от ранно утро миряните заприиждаха на богослужение пред погледа и в Майчината прегръдка на благодатната светиня, изобразяваща света Богородица като „Одигитрия“ – Пътеводителка, сочеща на християните пътя към нейния Син и наш Господ Иисус Христос, пътя на спасението.

С благословението на митрополита в храма за ✝4 Неделя на Великия пост, посветена на преп. Йоан Лествичник, беше отслужена съборна Василиева света Литургия. В нея съслужиха архиерейският наместник на Пазарджик икон. Боян Кочев, йеромонах Йоаким от Баткунската света обител „Св. ап. Петър и Павел“, свещ. Спас Дичев – председател на храм „Св. св. Константин и Елена“ в града и енорийският свещеник отец Максим Ничев.

Изпълнени с небесна радост от великата светиня, богомолците единодушно съучастваха молитвено в службата, прекланяйки главите си с благодарност пред образа на чистата Дева и отдавайки славословие на Оная, заради Която небесните и земните заедно се радват и ликуват.

Мнозина пристъпиха към светите Тайни и се причастиха с Тялото и Кръвта Христови, след като бяха изпитали себе си през времето на поста и в тайнството на покаянието се бяха примирили със своя небесен Отец.

В края на службата отец Боян прочете проповед за духовната борба, която всеки християнин води с поднебесните духове на злобата в своя живот и в която имаме всесилната подкрепа, закрила и помощ на погубващата бесовете Майчина любов на Пресвета Богородица. Наместникът описа тази борба като лествица – стълба, по която стъпало след стъпало, усърдно и неотклонно се възкачваме към Небесното царство, за което ни помагат особено постът и молитвата. Той изказа своята и на всички благодарност към Богоматер, пожелала да остане, благослови и укрепи вярващите, та неотстъпно всички да вървим в пътя на добродетелта, в пътя на Евангелските вяра, надежда и любов, както и към бащината грижа на митрополит Николай за душите на повереното му Христово стадо.

Тържеството завърши с многолетствие.