Правихме шествия за въвеждане на предмета "Вероучение", дано не се налага да правим и такива да го отменят

На Капитан Андреево от турска страна има джамия, а от българска – казино, това са знаци

Вярвам, сигурен съм, че Бог няма да изостави нашия благочестив народ

 - Ваше Високопреосвещенство, колко нови църкви са построени в Пловдивската епархия за тези 18 години, откакто сте неин предстоятел?

- Както каза неотдавна в Пловдив г-н Бойко Борисов, нека не ги броим. Построили сме колкото сме могли, и ако е угодно Богу, ще построим още.

Църква се строи не за човешка, а за Божия слава, "Не за нас, не за нас, а в Твое име, Господи!". По-важното в смисъла на Божието домостроителство е събирането на хората, възвръщането на хората към вярата и към Църквата. Когато те се съберат, обединени от вярата в Христа, тогава и храмът, в който те да отправят обща молитва към Него, се строи от само себе си. 

Ако сме съумели да построим много нови църкви, това е защото са се намерили хора, които са почувствали в душите си нуждата да помагат и участват. Нито една от новопостроените ни църкви не е дело на едного, а на мнозина. Както е казал Иисус Христос: "Където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях."

Това е най-важното - да се събираме колкото може повече хора в Негово име. Тогава Той застава до нас, църквите оживяват и храмовете започват да се издигат отново.

- Казвате, че храм трудно се прави, за разлика от казина, ресторанти и банки. С какви препятствия се сблъсквате?

- Не знам дали ви е правило впечатление, но първото, което всеки пътник вижда, когато премине границата на Капитан Андреево и влезе в Турция, е един внушителен мюсюлмански храм. По обратния път първото, което пътникът вижда на влизане в България, е казино.

Това са знаци, чрез които държавите определят себе си. Нали разбирате как ние определяме себе си? Нима не може на входа на България да има православен храм, а казиното да е километър по-нататък?

Сякаш някой от нашата страна на границата иска да направи недвусмислена демонстрация, че когато влизате в България, влизате не в християнска Европа, а във вертеп. Всъщност съм склонен да мисля, че когато е планирано, ако изобщо е планирано как трябва да изглеждат входовете на България, никой не е гледал от тази перспектива.

За разлика от нашите съседи, ние не гледаме в перспектива. Ние сме "тук и сега". Това, което се внушава на нашите сънародници - включително през медиите, е, че човек живее пълноценно, когато може да вземе бърз кредит и да изяде парите в ресторант или да ги проиграе в казино. В този смисъл е разбираемо защо съвременният облик на нашите градове се определя не от храмовете, както е в Европа и както е било преди и у нас, а от казината, ресторантите и банките.

- Толкова ли е безнадеждно?

- Не. Въпреки всичко нещата не са еднозначни. Като противовес на меркантилния дух на времето факт е, че през последните години у нас се строят и обновяват толкова църкви, колкото в Третото българско царство

Има движение за възвръщане към духовното, към традицията и за търсене на устойчивите, стабилни ценности. Най-устойчивата и стабилна ценност е, че от 1160 години насам сме православен християнски народ, а идентификационният белег на нашата държава е, че е православнохристиянска.

Слава Богу, че през последните 15 г. имаме държавници, които си дават сметка за това и подпомагат всячески Българската православна църква в нейната душеспасителна и историческа мисия, включително чрез щедрата подкрепа за строителството на нови църкви и за запазване на построените от предците ни храмове и манастири.

От друга страна, почти няма случай на строителство или на възстановяване на изгубен за църквата храм, при който да не сме срещали съпротива на различни нива. Колкото е по-значимо делото, толкова по-яростна е съпротивата. Мога само да спомена опитите за блокиране на строежа на новата църква "Св. Архангели" в Пловдив, които бяха преодолени само благодарение на твърдостта и волята на бившия кмет г-н Здравко Димитров.

Днес и опонентите ни виждат, че тази малка църква се превърна в емблема на града, и се надявам, че в бъдеще ще ни имат повече доверие. Или сагата по възвръщането на църквата "Св. Неделя" в Батак като действащ православен храм?

На два пъти общинските съветници - мнозинството мюсюлмани, гласуваха единодушно тази свещена сграда да бъде върната на Пловдивската митрополия, за да е отново църква. Докато чиновниците в някои министерства, уж православни, водиха война тя да остане музей.

Благодарим на Бога, че ни пращаше тези изпитания, за да се провери вярата ни. Един ден храмовете на Мамона ще изчезнат, но храмовете на живия Бог ще останат. Така е било, така и ще бъде.

- Много държите на децата и бяхте обещали да направите детски кътове към храмовете. Докъде е реализацията на тази ваша идея?

- Иисус Христос ни е дал едно много важно ръководно указание: "Оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете." Това впрочем много добре се разбира от всевъзможни секти, които, както се вижда, са активни в работата си сред подрастващите и се стремят да привличат детските душички, включително в училищата, да ги объркват и отклоняват от пътя на доброто.

Всички наши свещеници се стараят, където е възможно, да изграждат детски кътове в дворовете на църквите и вътре в тях, за да приобщават децата към вярата в естествена за тях среда.

Миряните също се включват с радост в тези инициативи

Наскоро мирянин се ангажира да построи 10 детски площадки в 10 храма в епархията.

Ако и вие познавате хора, които имат тази възможност, поканете ги да помогнат с по една люлка или пързалка за двора на енорийската си църква. Не е скъпо, а е огромна радостта да виждаш деца, които тичат в църковния двор и влизат с родителите си вътре, за да запалят по една свещица за здравето на мама и татко. Оставете децата си да дойдат при Иисус Христос и те после ще са ви благодарни за цял живот.

- Църквата винаги е имала и просветителска мисия. Може ли държавата да я подпомогне с въвеждането на предмета "Добродетели и религия"?

- Светият синод от години апелира в училищата да се изучава задължително предметът "Религия - Православие". Правихме шествия, събирахме подписи с идеята да се преподава именно православно вероучение, както е било от Възраждането до идването на комунистическия режим.

Настоявахме, защото вярваме и знаем колко е полезно това за децата, за обществото и за държавата като цяло. Но! Питахте за съпротивата срещу изграждането на църкви. Виждате ли с каква ярост сега определени среди се нахвърлят срещу тази идея? Уверявам ви, че за тези, които искат българите да бъдат отклонени и отблъснати от православието и които искат българите да не са повече християнски народ, а да се обърнат към езическите култове, това ще е битка на живот и на смърт.

Виждам колебливостта на държавната учебна администрация, която все повече започва да се плаши и огъва под натиска. Акцентът вече се поставя върху така наречения предмет "Добродетели", а за предмет "Православие" почти не се говори. Нека ви обясня какъв е проблемът.

- Обяснете, моля.

- Православното изповедание на християнската вяра представлява завършена в себе си, интегрална система, която включва познаването на принципните положения на нашата вяра и нейната ценностна основа, нормите, от които се ръководи православният човек в своя личен, семеен и обществен живот, както и значението на участието в богослужебния живот на Църквата.

Нашите предци, изградили съвременна България, са били образовани и възпитани по този начин. Ако българската нация е проявявала в историята си воля и дух, това е, защото тя е била проникната от една воля и от един дух, които са били православната воля и Духът Свети.

Ще потърпим, докато видим как ще изглежда учебната програма по предмета "Добродетели", но отсега имам предчувствието, че той ще представлява сбиротък на елементи от различни вероизповедания: християнство по принцип, малко ислям, малко будизъм, някой друг езически култ, а може би йога и защо не индиански танци.

Ако този предмет ще се преподава така, то отсега мога да кажа, че по-лошо не може да бъде. Защото на всяко дете ще му бъде предложено да си избира между безброй алтернативи, които ще се представят като равностойни, тоест ще му бъде дадена възможност да си направи собствена религиозна система, както си прави плейлист в ютюб.

Малко любов от едната система, задгробен живот от другата, обредност от третата, изобщо, както му харесва и както му е най-удобно. Този предмет, ако бъде организиран и преподаван по такъв начин, ще бъде окончателната стъпка към допълнителното разединяване на българското общество и превръщането му в атомизирани индивиди, които нямат нищо общо помежду си, без свързващ елемент.

Предметът "Добродетели" може да бъде полезен, но чрез него може да бъде нанесен и тежък удар върху православната вяра, какъвто и комунистите не успяха да нанесат. Правихме шествия за предмета, дано не се наложи да правим такива да го отменят. Бог да ни е на помощ!

- Направихте Библейска ботаническа градина в двора на храм "Света Неделя" в Пловдив. Има ли интерес към нея?

- Библейската градина е първият от елементите на цялостната ни визия за социализиране на църквите в Стария Пловдив и за изграждането на единна система за религиозно и, ако щете, патриотично възпитание. В процес на подготовка сме за организиране на музей на църковната утвар в храма "Свети Димитър", в който чрез изложените предмети и с помощта на мултимедийни технологии посетителите ще се запознават в дълбочина с богослужебната практика на православната църква.

Към катедралния храм "Св. Богородица" искаме да изградим информационен център, който да разказва за църковните борби, предшествали възстановяването на самостойната българска църква, а после и на българската държава, които, както знаете, са започнали точно в този храм.

Смятаме, че иконната галерия в двора на църквата "Св. св. Константин и Елена" може значително да бъде разширена и обогатена, включително с оборудване на ателие и учебен център за реставрация на икони. Ще се радваме, ако общината и държавата ни позволят да им споделим идеята си как този комплекс да се превърне в истинско бижу. Все пак повечето от излаганите артефакти са наши, а можем да предоставим и още.

Към църквата "Св. Петка" приляга да бъде създадена новата митрополитска библиотека. Все още обмисляме къде да се организира зала в памет на пловдивските ктитори – Чалъкови, Чомакови, Моравенови, за да се знае и помни кои са били хората, изградили града, с който толкова се гордеем и на които епархийската ни църква в частност дължи толкова много.

Когато с Божията помощ всички отделни елементи бъдат изградени, Старият град на Пловдив ще придобие облик и сила на внушение, с каквито много малко градове в света ще могат да се похвалят. Засега прави впечатление, че особено чуждите туристи са заинтригувани от Библейската градина.

Когато реализираме целия проект, няма да искат да си тръгват от Стария град.

- Шести септември е Денят на Съединението. Какви са вашите наблюдения - разединени ли са не само политиците, а и хората?

- Прекалено много говорим за разединение. Мисля, че трябва да гледаме това, което ни обединява, а то не е малко. Слава Богу, в Пловдив имаме прекрасни отношения с местната власт и с всички държавни органи. Храмовете се пълнят с все повече млади хора.

Към всяка църква в градове и села се намират добродетели, които се организират и ни помагат, а помагат и на общностите си. Както виждате, имаме добри планове, които се надяваме с Божията помощ да осъществим.

Вярвам, сигурен съм, че Бог няма да изостави нашия благочестив народ и както и досега, ще разпростира щадящата си десница върху Богоспасяемия град Пловдив и ще ни дарува с мир и благоденствие.

„От краищата на света избраните апостоли се събраха по Божия заповед да те погребат и като те видяха да се издигаш от земята във висините, с радостния Гавриилов глас ти извикаха: радвай се ти, която носиш Бога на всичко, радвай се, единствена, която чрез своето раждане съедини земните с небесните“ (из Богослужението на Успение Богородично)

Един от най-чаканите през годината празници за всички християни е денят на Успението на Пресвета Богородица. Тогава храмовете се изпълват с вярващи, оставили земните си грижи и избрали добрата, неотимаема част, дошли да отдадат своята почит и признателност към небесната Закрилница на верните Христови последователи. На този ден своя храмов празник отбелязва и катедралата на Пазарджик, посветена на това дивно събитие в човешката история.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай по този повод празничната света Литургия беше отслужена от архиерейския наместник на Пазарджишка духовна околия икон. Боян Кочев. С него в радостта на празника съслужиха свещ. Тенчо Веселинов - клирик на Българската източноправославна епархия в Западна и Средна Европа, служащ в храм „Св. вмчк Димитър Солунски” в град Грац, Австрия и енорийският свещенослужител в храма отец Николай Ненов.

Още преди храмът да отвори врати, пред него започна да се събира богомолен народ. Всички бързаха да засвидетелстват своята благодарност към неизмеримите благодеяния, които Божията Майка е измолила за тях и семействата им, прекланяйки глави и сърца пред нейния свят образ. Водени тук от твърдата си вяра в небесната помощ на Божията Майка, усетили неведнъж нейната Майчина подкрепа, вярващите шептяха думи на възхвала и благодарност за майчината й грижа и любов. Сред тях бяха и областният управител г-жа Валентина Кайтазова и нейният заместник г-н Стефан Димитров.

В края на утренята духовниците отслужиха последованието на Петохлебието, благославяйки принесените хлябове, пшеница, вино и елей и измолвайки от Бога тяхното преумножаване в домовете на верните християни.

Литургичните песнопения бяха изпълнени на два клира, като във възхвалата антифонно взеха участие протопсалтите Марин Йорданов и Богдан Дийнър. Цялото църковно изпълнение изповяда спасителния Символ на нашата вяра и с цялото си сърце изрече думите на Господнята молитва „Отче наш…“.

Голямо множество от присъстващите със страх Божи, вяра и любов, с трепет и вълнение пристъпиха към  светите Тяло и Кръв Господни, след като се бяха подготвили с усърден пост в покаяние и молитва.

В края на службата отец Боян се обърна към изпълнената църква със слово за добродетелите на света Богородица, удивили небесата и земята – нейната безпределна любов и доверие към Бога и ближния, нейното послушание и смирение, превърнали я в Царица небесна.

Накрая наместникът преподаде архипастирския благослов на митрополит Николай над присъстващите и от негово и свое име честити празника. Той честити и имения ден на носещите името на Божията Майка и им благопожела да се изпълнят с добродетелите, от които беше изтъкана нейната душа.

Отец Боян поздрави за храмовия празник църковните настоятели и енориашите на катедралата, които ден след ден неуморно предстоят пред лицето на света Богородица и я радват с молитвите и трудовете си в следване на нейните стъпки и в помощ на храма.

Духовното тържество завърши с многолетствие.

Като към непресъхващ извор на жива вода, която тече в живот вечен, през целия ден пред чудотворната икона на Пресвета Богородица в катедралния храм на Пазарджик се извиваше опашка от вярващи, дошли да се поклонят и благодарят на Ходатайката пред Бога за целия християнски свят и всеблага Подателка на всяко добро.

„Елате, верни, да пристъпим към гроба на Божията майка и да го обградим, като искрено го докоснем със сърце и устни, с очи и лице и почерпим изобилни даро­ве на изцерения от вечно течащия извор“ (из Богослужението на Успение Богородично)

Първите две седмици на месец август са от голямо духовно значение за християните – с цялото си сърце и душа те се подготвят за най-големия и обичан Богородичен празник – Успението на Пресвета Богородица. Въоръжили се с пост, въздържание от всяко зло, но усърдствайки във всяко добро дело и непрестанна молитва, те се стремят да очистят сърцата си, та да посрещнат достойно това дивно събитие от историята на човешкия род – съединението на човека с неговия Творец, осъществено в Успението на Божията Майка.

Всяка година в навечерието на празника катедралата на Пазарджик, посветена на Успение Богородично, събира за молитва боголюбивите християни на града. И тази година в храма беше отслужено полагащото се вечерно богослужение, през време на което е включено и молитвеното последование на Опело Богородично.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай службата беше възглавена от архиерейския наместник икон. Боян Кочев. С него съслужиха председателят на храм „Св. св. Константин и Елена” в града свещ. Спас Дичев и служащият там свещ. Хрисант Хитов, председателят на храм „Св. Троица” с. Динката свещ. Димитър Милков, председателят на храм „Св. Троица“ с. Братаница свещ. Димитър Пеев и свещенослужителите на катедралата свещ. Максим Ничев, свещ. Любомир Чавдаров и свещ. Николай Ненов.

По време на вечернята духовниците отслужиха последованието на Петохлебието, благославяйки принесените хлябове, пшеница, вино и елей и измолвайки от Бога тяхното преумножаване в домовете на верните християни.

След това всички, както някога светите апостоли, се събраха около украсената с цветя кувуклия, символизираща гроба на Пресветата Дева, на която беше положена и Плащаницата – пречистото нейно девствено тяло. Голямо множество от присъстващите се включи в отпяването на трите статии на затрогващото последование на Опело Богородично. След края му всички се отправиха на лития около храма. При завръщането си в Божия дом боголюбивите християни преклониха своята глава пред светата Дева, минавайки под Плащаницата.

В края на службата отец Боян се обърна към вярващите със слово за света Богородица. Той увери присъстващите, че тя няма да подмине техните молитви, които ден след ден отправяха пред образа й през време на поста, а с майчината си любов към всички ще им бъде ходатаица и застъпница пред нейния възлюбeн Син.

Накрая наместникът преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай над присъстващите и техните семейства.