kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com
×

Грешка

ReCaptcha добавката има нужда от публичен ключ. Моля обърнете се към администратора.

03
Ноември
2019

Архиерейска света Литургия за ✝5 Неделя след Неделя подир Въздвижение в град Пазарджик

На 3-ти ноември, ✝5 Неделя след Неделя подир Въздвижение, в катедрален храм „Успение Богородично“ беше отслужена архиерейска света Литургия. С благословението на Пловдивския митрополит Николай тя беше възглавена от Константийския епископ Яков, викарий на митрополита. В съслужение с него бяха прот. Боян Кочев, служащите в храма свещ. Димитър Попов и свещ. Спас Дичев и дякон Николай Ангелчов.

Енориашите на храма се събраха в Божия дом да съмолитстват с духовниците и изпросят от Владичицата на света – Пресвета Богородица да приеме тях и семействата им под своя небесен Майчински Покров. Всички изповядаха Символа на нашата вяра и казаха Господнята молитва „Отче наш...“.

По време на причастния беше прочетена проповед върху евангелското четиво на Неделята, спомнящо разказа за богаташа и бедния Лазар и задгробната участ на техните души, свидетелстващ ни за безсмъртието на човешката душа и нейното съзнателно съществуване и след смъртта на тялото.

В края на литургията епископ Яков се обърна към народа и каза: „Във вчерашния ден светата Църква ни призова да вярваме в безсмъртието на човешката душа. Тя ни напомни, че нашият Господ Иисус Христос възкръсна от мъртвите и чрез смъртта Си смъртта победи и така беше отключен раят за всеки един човек, който е достигнал до истината. Всички ние, които сме в дома Божий, сме достигнали до истината, но това не е достатъчно. Както казва Евангелието: „Вяра без дела е мъртва вяра“. Когато погледнем, дали сме сторили добри дела, излезли от сърцето ни, а не да сме ги сторили, за да угодим на човеците или за да ни похвалят, или за да видят колко добри сме ние, дали тези дела ще ни бъдат достатъчни, за да можем да достигнем до спасението си. Нека вярата ни да не бъде лицемерна, да не е празна, да не е водена от користни цели, а да бъде чиста, благодатна, спасителна, та с нея до достигнем до истинското познание на Бога и да се спасим.

Ако се огледаме около себе си, ще видим как бесовете унищожават нашите деца, а и нас самите, как ни подлъгват, нашепвайки ни уж добри помисли, а зад всичко това се крие уловката на сатаната, целта на когото е да погуби всекиго от нас, никой да не изпълни с чиста вяра сърцето си и да му се поклоним и да му служим. Вижте младите, пък и не само те, как всекидневно умовете ни се промиват с реклами да живеем само за мига. И ако се опитаме да възпрем някого от някой грях, той ни казва „Живей за мига“. Наистина, нашият живот е само един миг – хиляда години са един ден и един ден е хиляда години за Бога; и когато този миг отмине и ние сме живели за мига, а не за доброто, не за ближния, не за Бога, то какъв отговор ще даде човек, когато се изправи пред Божието съдилище? Страх ме е да си помисля, какво би се случило, ако един ден някой щракне копчето и спре интернет-сигнала – тази бесовщина, която обработва и убива мозъка ни, която ни влияе отрицателно, която ни командва и ангажира постоянно ума ни да видим какво става там, в интернет, вместо да го издигаме към Бога, вместо да помислим нещо добро, да помогнем на ближния. И когато спре сигналът, какво ще правят нашите деца, станали вече зависими от него? Какво ще прави всеки от нас, когато не може да влезе ден, два или три във своя Фейсбук, например? Нашите деца, които не могат минута-две без него, които отиват да се видят, седят едно срещу друго и си пишат, защото не могат да си отворят устата и да поприказват човешки с приятелите си? Какво ще стане, ако това им се отнеме? Даваме ли си сметка, че децата ни биха посегнали дори на живота си в този момент! Защо – защото не биха могли да „живеят за мига“. Колко често чуваме децата ни да заявяват „Не ми пука!“. А човек, който не го е грижа за нищо и за никого, е стигнал до най-голямото стъпало на греховете – гордостта.

Братя и сестри! Нека се замислим какво можем да направим, как можем да спрем тази бесовщина. Защото това е днешният Вавилон, когато сърцата ни са изпълнение с гордост и не ни е грижа за нищо. Моля Всеподателя Бога да „смеси езиците“, както някога, да предпази децата ни и всички нас, за да можем и това изпитание на времето да го преминем достойно, с опазена чиста съвест, чисто сърце, с вяра, с надежда, с любов. За да можем и ние да оставим нещо на поколенията, да предадем на децата си нещо добро, както нашите родители предадоха на нас. Тежки са времената, но Евангелието казва: „Портите адови никога няма да надделеят!“. И още по-силно казва Господ: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света!“. Да бързаме да очистим сърцата си, да придобием чиста вяра! Нека чрез молитвите си да просим помощ от Бога да закриля децата ни, да ни предпазва от поднебесните сили, от всякакви изкушения, за да можем и ние да достигнем до спасение, вървейки по благодатния и спасителен път. Моля и света Богородица - нашата небесна Майка, Молитвеница, Закрилница, Ходатайка, да пази нашите дечица от всяко зло, да закриля и пази всички нас под нейния широк Покров! Нека Господ преизобилно да излее Своята благодат над всички, над всеки град, над всяко село, да ни дава ум и разум и чиста, силна вяра и така онова, което през вековете е достигнало до нас, да го пренесем до бъдните поколения, та и нашите деца да могат да вкусят от чистата Лоза, от чистия Лозов сок, Който е Животът на света, Живецът и без Него всичко погива“.

Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай над всички присъстващи и призова, както той се моли за нас, така и всички ние да се молим за него, та укрепявайки се един другиго с молитва, да следваме своя архипастир по пътя на спасението.

Накрая беше провъзгласено многолетствие, изпято от всички.

Коментирай

Вие коментирате като гост. Допълнителен вход по-долу.