kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com
×

Грешка

ReCaptcha добавката има нужда от публичен ключ. Моля обърнете се към администратора.

25
Март
2020

Благовещение на Пресвета Богородица - храмов празник на едноименния храм в с. Црънча

„И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край“ (Лука 1:30-33)

В 25-ия ден от месец март година след година Църквата изживява това велико в историята на човечеството събитие, поставящо началото на нашето спасение – зачеването в девствената утроба на непозналата мъж Мария на Спасителя на човешкия род – Господ Иисус Христос. В този ден своя храмов празник отбеляза едноименният храм в пазарджишкото село Црънча. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай празничната света Литургия беше отслужена от неговия викарий Константийския епископ Яков. В съслужение с него бяха двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, председателят на храм „Св. Троица“ с. Братаница свещ. Димитър Пеев и дякон Николай Ангелчов. Молитвено участие в службата взе председателят на храма свещ. Иван Зяпков. Литургичните песнопения бяха изпълнени от монах Дамян, брат на Баткунската света обител „Св. ап. Петър и Павел“, намиращ се край съседното село Паталеница.

Множество жители на селото се стекоха в храма за да се помолят и изпросят помощта и закрилата на своята небесна Застъпница - Пресвета Богородица. Преклонили главите, коленете и сърцата си пред милосърдния и човеколюбив Бог, всички с една уста изрекоха думите на Господнята молитва, просейки да ни освободи от тежките изпитания и да ни избави от лукавия.

По време на причастния беше прочетена проповед за празника.

В края на службата епископ Яков честити празника на всички и имения ден на имениците. Архиереят каза още: „Винаги благодарим на Бога, когато по великата Негова милост отслужваме светата божествена Литургия. Но днес още по-голяма е милостта Му към нас, създадените от Него, които благодарение на нашите грехове, благодарение на нашата гордост, благодарение на отдалечаването си от Бога, стигнахме до тези дни на изпитания. Дни, когато душата ни се е свила – и то не защото Христос ще бъде разпнат на Кръста, а защото ни грози опасност. Грози ни невидим враг, който може да влезе в нас и да погуби тялото ни. И пак, въпреки това, ние проявяваме безразсъдство. Не употребяваме ума и разума си да го издигнем към Бога, да потърсим причината, заради която Бог допусна това, да потърсим и видим греховете си, да кажем: „Съгреших, Господи!“, да загърбим материалното и да се обърнем към духовното. Дори в тези дни ние не виждаме кое е ценното, гледаме външното, земното. Къде са ни земните блага и богатства? Който има пари, може ли да си купи ваксина или лекарство и да се предпази от коварната болест? Къде са сега парите, богатствата, славата? Няма ги! Има единствено и само вас - верните Божи чеда, хората, които сте открили Бога и стоите в дома Божи и благодарение на чиято молитва Господ ни опазва. Защото единственото спасение е от Бога. А Той ни казва: „където сте двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз посред вас!“. Като се погледнем, наистина сме малко, но днес Бог беше между нас – Той слезе и претвори хляба и виното, беше между нас, за да ни помогне и вразуми.

Години наред говорим, как човеците се изменихме, как не можем да се гледаме един другиго, как със съседите си се имаме за най-големи врагове, как, когато видим ближния си, се обръщаме на другата страна, дори не искаме да го поздравим. Всичко това беше отстъпление не само от нравите на нашите родители, деди и прадеди, беше отстъпление и от Бога. И поради тази причина Господ допусна това изпитание. Но Той казва още: „Дерзай и не бой се, Мое малко стадо…портите адови няма да надделеят!“. Няма да надделеят, защото чухме днес в евангелието с каква чистота на сърцето си света Богородица изрече думите: „Ето рабинята Господня! Нека бъде не според моята, а според Божията воля!“. Тези дни още повече трябва да сме покорни на Бога и като нея да кажем: Ето, Господи, ние сме Твоите раби, нека бъде според Твоята воля!“.

Братя и сестри! Човечеството беше тръгнало стремглаво към погиване. Човеците изповядвахме Бога на устата си, но бяхме далече, много далече от Него с делата си. А Господ ни уверява, че по делата ни ще бъдем познати. И ето, когато дойдѐ моментът, Христос да преброи Своите ученици, днешните апостоли, вижте колко преброи! Но радвайте се и се веселете, защото сте повече от двама и трима, продължавайте усърдието в молитвата си, с още по-голяма вяра, изчиствайте сърцата си и ги изпълнете с любов, премахнете омразата, злобата, алчността! Виждате, че заради греховете в един миг всичко може да бъде унищожено. Но виждате и че в един миг, благодарение на нашата вяра, Господ ще ни избави“.

Архиереят припомни молбата на Високопреосвещения ни митрополит и призова да продължаваме да събираме молитвата си в 21.00 часа на небесата и увери, че Господ несъмнено я чува. Той припомни и това, че в тази молитва именно призоваваме да бъде не нашата, а Божията воля, затова да не бързаме да се стремим да вземем всичко в наши ръце, а да се доверим на Бога. Защото ние не знаем кое е добро и кое е пагубно за душата ни, а Бог всичко знае и когато сме Божии, Той няма да изостави никого от нас. Владиката отправи и своя призив към вярващите никога да не изпадат в отчаяние, припомняйки им думите на църковното песнопение, което всяка вечер през време на Великия пост отправяме: „С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!“. Той припомни, как всички ние сме вкусили и видели колко благ е Бог, усетили сме Неговата безгранична любов – как се е намесвал, когато сме били в затруднение, нямали сме изход, черно е било небето над нас и никаква светлина не сме виждали, Той се е намесвал и е разпръсвал всичко това; как сме почувствали чистотата, силата и помощта на света Богородица, защото няма никой от нас, на когото тя да не е помогнала в живота. Епископ Яков апелира към вярващите да преклонят смирено главите си към света Богородица, която винаги бди над нас и над Пазарджишка духовна околия, винаги със сърцата си да викат към нея „Пресвета Богородице, спаси нас!“ и като нея с чисто сърце да изрекат: „Ето рабите Господни! Ние сме в Твоите ръце, Господи, и вярваме, че като любящ Баща никога няма да ни забравиш и никога няма да ни изоставиш! И нека бъде не нашата, а Твоята воля, Господи, защото тя е най-добра за всеки един от нас!“.

Накрая владиката призова да отдадем кесаревото кесарю и изпълняваме законите, които те ни дават, да уважаваме и се молим за лекарите, Господ да им дава сили, да ги укрепява и пази, защото те се грижат за нас с таланта, даден им от Бога, та никога да не отстъпват пред страха. Но да отдаваме и дължимото на Бога – да бъдем още по-усърдни в поста си и да усилим молитвата си.

Владиката преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на присъстващите и техните домове.

Празникът завърши с многолетствие.

Коментирай

Вие коментирате като гост. Допълнителен вход по-долу.