17 януари - Свети Антоний Велики
Скъпи деца,
Вижте добре това лице. Така изглежда човек, който е доживял до 105 години. Много хора си мечтаят за дълъг живот, разглеждат столетниците с интерес и ги обгръщат със специално вниматие, мечтаят си да са на тяхно място. Но истината е, че броят на годините ни, като всяко нещо, е в Божиите ръце. И главното! Въпросът не е колко време ще прекараме тук, на земята, а как ще прекараме това време.
Отговорът на въпроса как е добре да прекараме времето си на земята, както и на много други важни въпроси, намираме в свещеното Писание. А там е казано: "Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният Ви Отец." (Мат. 5:48) Но това понякога е трудно нещо, непосилно. Бог е съвършен, без нито една грешна мисъл, чувство или дело. А ние сме хора. Нека тогава вземем пример от същите такива хора като нас, които са извървели стръмния път и са влезли през тесните врата в Рая (Мат. 7:14). Един такъв свят човек е бил свети Антоний Велики.
Родил се в богато семейство, но бил съвсем млад, когато родителите му починали. Наследил всичко, което те притежавали. Какво бихте направили вие, ако имахте много пари? Ще ядете и ще се веслите с приятели? Ще купувате красиви дрехи? Можем да намерим и благородни приложения на едно несметно богатство, например за книги и добро образование. Но истината е, че то е голяма отговорност и съществува голяма опасност да ни увлече в безгрижен и греховен живот. А и не бива да забравяме, че свети Антоний придобил своето богатство след смъртта на родителите си. Смъртта има обичай да ни напомня за себе си. Тя сякаш се грижи да не забравяме, че един ден ще дойде и за нас край на земния живот и време да отговаряме за делата си тук на земята. Може би именно тя е подготвила сърцето на свети Антоний за думите "ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва." (Мат. 16:24) Затова той предпочел да раздаде всичко на бедните.
А какво ще рече да се отречем от себе си? Значи да спрем да мислим за себе си и да насочим всичките си мисли и желания към Бога. И така свети Антоний избрал да живее в молитва на място, отдалечено от хора и суета - в пустинята.
Дълги, дълги години той прекарал сам в пустинята. Приемал малко храна и вода, съвсем малко. Лишавал тялото си от удобства и утехата да говори с хора, но хранел душата си с молитви и с твърда воля неотстъпно се борел с изкушенията. И както огънят закалява желязото, така и скромният Антоний, благодарение на суровия монашески живот в пустинята, станал по-опитен, по-мъдър и Бог щедро го надарил с благодат. А какви могат да бъдат даровете на Бога? Макар и неук, той станал красноречив оратор и защитавал християнската вяра, а също и несправедливо обвинения свети Атанасий Велики. При него се събрали множество монаси, които той наставлявал със сигурна ръка.
До края на дните си свети Антоний останал здрав и силен, а при кончината му лицето му било светло и радостно. Паметта му честваме на 17 януари - датата, на която душата му се преселила при Христа, Когото толкова много обичал през целия си живот.
Сега, след като чухте някои по-важни моменти от житието му, какво ще кажете? Заслужава ли свети Антоний да бъде наричан "Велики"? Защо? Аз мисля, че и по човешки той е имал забележителен живот и е извършил велики подвизи. Но, разбира се, главното е, че той ги извършил в името на Бога, а не, за да чуе от хората: "Браво!" Вместо такова "Браво!" нека кажем:
"Свети Антоние Велики, моли Бога за нас да взимаме пример от равноангелното ти житие и да прекараме живота си така, че да угодим на Бога и да помагаме на ближните! Амин!"
презвитера М. Дичева