6 август - Преображение Господне
Христос проповядвал, учел хората да не грешат, лекувал болни и опрощавал грешници, като ги привеждал към покаяние. Но наближавали Неговите кръстни страдания и смърт. Подготвял за това учениците си. Казвал им, че ще пострада, ще бъде убит и на третия ден ще възкръсне.
Сърцата им се изпълвали със скръб. Дожаляло Му за тях и решил да ги укрепи. Преобразил се и показал Своята небесна слава. Това станало на планината Тавор, която се намира на 7 км от Назарет. Той взел със себе си тримата ученици Петър, Яков и Йоан.
Това не се видяло необичайно за тях, защото Спасителят обичал да се отдалечава нощно време на молитва. Той се изкачил на един висок хълм, а учениците му останали в подножието на планината.
Изморени от изкачването и от дългата молитва, те заспали. Когато наближавало да съмне, Христос се преобразил. Той блестял със слава на Бог. От двете Му страни стояли пророците Моисей и Илия. Беседвали за предстоящите Му страдания.
Като се събудили, тримата апостоли видели в неизказана слава своя Учител. Лицето Му сияело като слънце, а дрехата му била бяла като сняг. Разбира се, Христос им показал славата Си дотолкова, доколкото те можели да Го видят с физическите си очи. Ако се покажел в истинския Си божествен вид, те биха ослепели от видението.
Апостолите гледали славата Господня и не се насищали. Това било неизказано приятно. Петър предложил да направят на Тавор три сенника, един за Него и два за пророците. Това казал, защото искал да не свършва видението.
Но дошъл светъл облак и отнесъл пророците на небето, а Христос слязъл в подножието на планината при учениците Си. Те Го видел пак Богочовек, какъвто бил между тях. Той им забранил да казват това, което са видели до възкресението Му.
Христос показал, че е Бог, доколкото могат да вместят това апостолите. Той знаел, че след като Го разпънат и особено като Го погребат, учениците Му ще се смутят по човешки. Трябвало да помнят, че техният Учител не е човек, а велик Бог и смъртта няма власт над Него.
Явяването Му в слава било неизказано явление. Тримата апостоли предвкусили от райското блаженство, което идва от близостта с Бога. Когато предложили да направят три сенника, за Христос и пророците, те не помислили за себе си. Съгласни били да стоят под лъчите на жаркото слънце, да ги мокри дъжд и сняг, но да останат завинаги там. Преживяното с думи не можело да се изкаже и да се разбере.
Това показва какъв прекрасен е животът на небесата в рая, близо до Бога. А това окриляло и укрепвало вярата.
Очите им едва издържали на светлината, която видели. Тя не била сътворена, земна, например като слънчевата. Тя се нарича нетварна - несътворена, небесна. Такава е светлината в рая, която не гасне никога. Нея ще видят праведниците. Затова апостол Павел пише, че раят е толкова красив, че око не е видяло, ухо не е чуло и на човек наум не е идвало за това, което е там.
Христос обичал всичките си ученици, а взел само трима от тях. Ако бе поканил всички, между тях щеше да бъде и Юда, който с предателските си очи не бил достоен да види светото Преображение Господне. Бог чете в сърцата на хората и знаел, че Юда ще го предаде. Но ако отделил само него да не се изкачи на Тавор, той щял да посочи това като основание за предателството. Христос помагал на хората по-малко да грешат.
Господ Иисус Христос винаги се смирявал, за да научи хората да не се превъзнасят помежду си и да не търсят големство. Само веднъж показал частица от небесната Си слава, за да укрепи слабите Си ученици.
Празникът на светото Христово Преображение се празнува много тържествено от самата Църква. Споменът за него укрепил не само тримата Христови ученици. Той укрепява до днес всички християни с надеждата за вечен живот при Бога, където радостта е неизказана. Той навява високи мисли и отделя ума от земните дела. Учи да се мисли за вечното, непреходното, което осмисля целия земен живот на човека.
Които посещават църковното богослужение на този празник, излизат от храма духовно преобразени, лицата им сияят, те са по-добри. Това особено се забелязва при децата. Бог осиява сърцата на всички с нетварна светлина, която не се обяснява с думи, а само се преживява като неземна радост.
Игумения Валентина Друмева