17 септември - Вяра, Надежда и Любов и майка им София
В края на I век след Христа при царуването на император Адриан гонението на християните се усилило. Тогава в Рим живеела една добра християнка София. Тя оправдала името, което носела, защото София значи "премъдрост". Живеела в чистота и кротост и вършела много милосърдни дела.
Имала три дъщери, които носели имената на трите големи християнски добродетели. Най-голямата била на дванадесет години и се наричала Вяра, средната - на десет години - Надежда, и най-малката - на девет години - Любов. След раждането на третата дъщеря съпругът на София починал.
Тя посветила целия си живот на дъщерите си. Възпитавала ги в християнската вяра и добродетели. Под нейното ръководство те се запознали с духовните книги. Молели се и помагали в добрите дела на майка си.
Това семейство привлякло вниманието на много хора в Рим. Слухът за красотата и добродетелите на трите сестри стигнал до управителя на града. Той ги извикал и щом ги видял, веднага познал, че те са християнки. Не криели вярата си и се гнусели от езическите идоли.
Известил за тях на император Адриан. И той пожелал да ги види. Приел ги любезно и запитал за имената им. Те отговорили, че са християнки. Като видял мъдростта на майката и добрите качества в характера на дъщерите, той не бързал да ги съди за вярата им.
Изпратил ги при Паладия, видна римска гражданка, която да ги превъзпита и да им повлияе да се откажат от Христос. Не успяла. В това време София наставлявала дъщерите си, като предвиждала, че ги чакат изпитания. Подготвяла ги за мъченичество.
Отново ги повикал императорът и пак започнал ласкаво да ги увещава. Разчитал на тяхната крехка възраст. Любезно им заговорил:
- Деца , виждам красотата и младостта ви. Поклонете се на идолите, за да не пострадате, с което ще наскърбите майка си.
- Ние презираме Вашата обич, защото тя ни отделя от Христос. Ще наскърбим нашата добра майка, ако се откажем от вярата си и се поклоним на бездушните мъртви идоли - отговорили те.
Императорът се удивил на твърдостта им. Най-напред се обърнал към Вяра. Мислел, че ако успее да я склони, другите две сестри ще я последват. Излъгал се. Вяра не се поколебала за миг. Наредил да я мъчат. Проявила удивително търпение. Посекли я с меч.
След това започнал да уговаря Надежда. Срещнал същата твърдост в изповядването на вярата. И нея предал на мъчения и я посекли с меч. Накрая се обърнал към Любов. Не помогнали нито ласки, нито заплахи. И нея обезглавили.
Майка им присъствала на мъченията и смъртта им. Тя се молела те да не изплашат и поколебаят. Взела телата им и ги погребала на един висок хълм извън града. Останала там три дни в молитва. Починала от скърбите и страданията, които преживяла. И тя е причислена към трите дъщери, и удостоена с мъченически венец.
Светите Вяра, Надежда и Любов са най-известните девойки мъченици. Младите хора много ги почитат заради смелото изповядване на вярата и за имената на трите християнски добродетели. Децата, които носят техните имена, са щастливи, защото имат небесното им покровителство. Те свято пазят вярата си, живеят с надежда, че доброто ще победи в живота и имат любов към Бога и всички хора.
А света София е образец на майка християнка. Майките взимат пример от нея, като се стараят да учат децата си на християнските добродетели. С това те им помагат да растат в доброто.
Игумения Валентина Друмева