4 декември - Света Варвара
Света Варвара се родила във финикийския град Илиопол, Мала Азия. Живяла в началото на IV век по времето на римския император Максимиан. Произхождала от знатно семейство. Майка й починала и баща й Диоскор останал с единствената си любима дъщеря. Обичал я и я пазел като зениците на очите си. Възпитавал я в езическата вяра.
Варвара била необикновено красива. За нея баща й построил дворец с висока кула. Затворил я там, за да не я гледат простите хора. Смятал, че техните очи не са достойни да гледат красотата й.
Тя намирала единствена утеха, когато гледала отвисоко прекрасната гледка на планини, гори и полета. Била възхитена от тази красота. Служели й възпитателки и слугини. Един ден тя ги попитала:
- Кой сътвори красивия свят?
- Всичко са сътворили боговете - отговорили й те.
- Кои богове?
- Златните и сребърни богове, които баща ти постави в твоя дворец.
- Тези богове идоли са направени от човешки ръце. Те не могат да сътворят светли небеса и земните красоти.
Дълго оставала неудовлетворена. Стигнала до мисълта, че има Един велик Творец - Бог, Който управлява цялата вселена. Но за Него тя нищо не знаела. Дълго оставала тъжна.
Баща й решил да я задоми, но тя не желаела. Затова й разрешил да дружи с млади момичета и да вземе пример от тях. Той заминал далече по работа.
Варвара започнала да излиза от двореца и да общува с когото пожелае. От другарките си за пръв път чула за Иисус Христос. Разбрала, че Той е Бог, слязъл на земята да спаси хората от греха и смъртта. Възпламенила се от любов към Него и пожелала да се кръсти.
Станала прилежна християнка. Прекарвала в молитва и размисъл за Бога - Творец на видимия и невидимия свят. Като заминавал, баща й заповядал да построят за нея баня с два прозореца. Варвара поръчала на майсторите да я направят с три прозореца.
Като се върнал баща й я попитал:
- Защо нареди прозорците да са три?
- Исках да бъдат три в чест на света Троица.
От отговора й Диоскор разбрал, че тя е станала християнка. Разгневил се и искал да я убие. Варвара успяла да избяга. Скрила се в една пещера извън града. Добър овчар я укривал от баща й. Но друг я издал, като посочил мястото, където се укрива.
Баща й я намерил и жестоко я бил. Повлякъл я към дома си. Поставил стража да я пази. Нищо не сломило духа на девойката. Като не успял да я преклони, я предал на управителя на града Мартиан. Пленен от красотата на девойката, той се опитал с ласки да я отвърне от вярата в Христос. Не помогнали и заплахите. Света Варвара останала твърда в изповядване на истинския Бог - Иисус Христос.
Предал я на мъчения. Едва жива, я затворили в тъмница. Извели я на другия ден и пак я подложили на мъки. В тълпата имало една християнка, Юлиания. Удивена от търпението й, и тя пожелала да пострада за Христос.
Започнала да укорява управителя за жестокостта му. Предали я на мъчения заедно с Варвара. Смъртното наказание било изпълнено извън градските стени. Жестокият Диоскор сам отсякъл главата на дъщеря си.
Още в същия ден Божието наказание постигнало и двамата. Паднал гръм от небето и ги убил. Изгорели така, че не останало нищо то телата им. Това станало през 306 г.
Една красива девойка, която живеела в разкош, не останала удовлетворена. Тя търсела високия смисъл на живота. Пленила я красотата на природата и потърсила нейния Творец. Виждала, че всичко земно отминава. Търсела вечните ценности.
Намерила ги във вярата в Единия Бог, Който е сътворил целия свят и човека. Това трябва да помнят младите хора и да не се задоволяват само със земните блага. Човекът има безсмъртна душа и тя търси своя Създател - Бога. Вярата осмисля живота и учи човека да живее с достойнство, а не като неразумните животни, които не знаят защо съществуват.
Игумения Валентина Друмева