kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

11 май - Свети свети Кирил и Методий

Posted in Жития.

11.25-sv.Kliment Oxridski

Свети свети Кирил и Методий били родни братя. Те живели около 800 години след Рождението на Господ Иисус Христос, когато много народи приели християнската вяра. Те се родили в град Солун, днес в Гърция, но тогава държавата се наричала Византия. Баща им Лъв бил от знатен род и заемал длъжност военачалник. В семейството имало седем деца. Най-малкият бил Константин, който в края на живота си приел монашество и ново име Кирил.

По-големият брат – свети Методий, първоначално бил управител на една област, но сърцето му жадувало за Бога. Той се отказал от богатство и почести и станал монах, а по-късно и игумен на манастир.

Когато бил на седем години свети Кирил сънувал необикновен сън и го разказал на родителите си –Управителят събрал всички девойки от града и му казал: „Избери си която искаш от тях за съпруга и помощница”. А той избрал най-прекрасната, чието име било Софǔя, което на гръцки език означава Премъдрост. И наистина – когато започнал да се учи, той преуспявал в науката повече от всички други ученици. Но заедно с това обърнал сърцето си към Бога и търсел не човешката мъдрост, а дълбочината на Божията премъдрост.

Скоро управителят разбрал за неговата дарба и го изпратил да се учи в столицата на Византия – Константинопол, заедно с царския син и децата на съветниците и князете. Там продължил да смайва всички със своя ум и изучил всички науки, като да би изучил само една от тях и така получил прозвището „Философ”, което ще рече – мъдрец. Но още повече от това той проявил своя кротък нрав. Управителят, като видял, че е такъв, дал му власт над целия си дом. Оказал му всякакви почести и го дарявал със злато, но младежът не приемал. Искал да го ожени за знатна девойка и да му даде княжество да управлява, но той не скланял. Като видял, че обича повече духовното от земното богатство, управителят му дал служба библиотекар на патриарха в най-голямата църква в Константинопол – „Света Софǔя”. По-късно станал преподавател по философия, но от всичко най-много искал да заживее в манастир.

Бог не напразно дава дарби – свети Кирил имало да извърши много дела. Когато бил още на 24 години, царят го повикал и му възложил тежка задача. Сред сарацините, които били мюсюлмани по вяра, живеели и множество християни. Сарацините ги тормозели, оскърбявали и подигравали. Царят определил свети Кирил за свой пратеник пред халифа, техния цар, да се застъпи за тях, като защити вярата в Светата Троица – Отец, Син и Свети Дух, която те хулили. Философът знаел, че може да го убият, но не се уплашил да умре мъченически.

Когато пристигнал при сарацините те дълго го изпитвали с трудни въпроси за вярата, а той на всичките смело и мъдро отговорил. Опитали даже да го отровят, но Бог сторил чудо и го запазил невредим. Достойно защитил вярата и се върнал здрав в отечеството си.

Скоро царят го изпратил с ново поръчение – този път при хазарите. Те имали свои езически обичаи, а евреите и сарацините ги скланяли да приемат юдейската или мюсюлманската вяра. Молели царя да прати учен човек, който да успее да ги пребори. Ако успеел да им докаже, че християнството е истинската вяра, нея щели да приемат.

05.11-sv.sv.Kiril i MetodiiСвети Кирил тръгнал, като взел за помощник брат си свети Методий. По пътя открил мощите на свети Климент Римски, който сам му се явил. Когато пристигнали, хазарският каган (техният цар) бил събрал учени мъже да спорят с Философа. Той с търпение дни наред им откривал мъдростта, скрита в Стария Завет на Библията, защото и те я признавали за Божие Писание. Първият съветник на хазарския цар признал пълна победа на свети Кирил. Около 200 души се покръстили и управниците дали право на всеки свободно да изповядва християнската вяра.

Минало време и царят за трети път повикал свети Кирил при себе си. Този път го пращал при Моравския княз Ростислав. Неговият народ бил славянски, като българите, и скоро бил приел християнството. Имал нужда от добър учител във вярата. За беда славяните нямали своя писменост. И как един човек можело да обясни с думи вярата на цял един народ? Словото трябвало да се запише, та да достигне до всички. Библията и църковните книги да се преведат, та и славяните да славят Бога на своя език.

Свети Кирил се оттеглил в манастира при брат си Методий и се отдал на молитва. Бог скоро му открил нова азбука за славянския език и той започнал да пише евангелските думи: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото”.

Като пристигнали в Моравия светите братя били посрещнати с радост и почести и им дали ученици, на които да предадат учението. За кратко време народът започнал да слави Бога на своя славянски език.

След 40 месеца братята се отправили обратно към родината си. По пътя още един славянски народ ги посрещнал, желаейки да усвои новата писменост – Панонският княз Коцел. Той също им дал да обучат ученици.

Като тръгнали от там, пътят им минавал през големия град Венеция. Тук се насъбрали много епископи, които одобрявали да се слави Бога само на три езика – еврейски, гръцки и латински. Те започнали да спорят със свети Кирил, че не е редно да се служи на славянски. Той ги оборил, като им казал:

- Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи?

Като чул за него Римският епископ изпратил да го повикат. Свети Кирил изпълнил молбата и от Венеция отишъл в Рим, където и занесъл като дар новооткритите мощи на свети Климент Римски. Епископ Адриан приел и осветил славянските книги, а учениците ръкоположил за дякони и свещеници. Самия Методий поставил за епископ.

В Рим  свети Кирил се разболял тежко и Бог му известил, че скоро ще умре. Той вместо да се натъжи, се зарадвал и развеселил. Приел монашеско пострижение и проживял петдесет дни, като въздавал слава на Бога и се молел усърдно. Така починал в Господа на 42 години, а мощите му положили в Рим, в олтара на църквата на свети Климент, където веднага започнали да стават много чудеса.

Свети Методий се завърнал като епископ в Моравия и Панония. Дълги години учил и утвърждавал славяните в християнската вяра, като търпял гонения и затвор от противниците на святото дело. Бог го предизвестил за деня на смъртта му и той с молитва и радост предал душата си на Господа, като получил покой от страданията и награда за многото си трудове.

Църквата определила паметта на светите братя да се чества заедно на 11-ти май.

Учениците на св.св. Кирил и Методий били тези, които донесли писмеността в българските земи. Свети цар Борис с радост ги приел, та и нашият народ да чете Библията - разказите, поученията и заповедите на Господа Иисуса Христа и така да укрепва вярата в сърцата.