1 юли - Свети безсребърници Козма и Дамян
Светите братя Козма и Дамян се родили в град Рим. Родителите им ги възпитали в християнската вяра. Като изучили лекарското изкуство, двамата братя помагали много на болните. Лекували ги безплатно, затова и се наричат безсребърници.
Когато лекували болните, призовавали Божието име. Бог им помагал да лекуват не само телата, но и душите на хората. Привеждали към християнската вяра много хора от Рим и околните села и градове, които посещавали.
Заселили се в едно село край Рим, където било имението на родителите им. Наследили голямо богатство, което употребявали за милосърдни дела. Хранели гладните, обличали голите, облекчавали страданията на бедните.
Но времето било езическо. Римският император Карин, който царувал през III век, ненавиждал и гонел християните. Когато му съобщили за двамата братя лекари, той веднага изпратил войници да ги доведат при него. Вярващите, като разбрали това, умолявали братята да се скрият за известно време. Те не се съгласявали, но понеже всички ги умолявали, решили да се укрият в една пещера.
Войниците дълго ги търсели. След като не ги намерили, заловили няколко християни от селото, оковали ги във вериги и ги повели към Рим. Като разбрали това, Козма и Дамян излезли от пещарата, догонили войниците и ги молели да пуснат невинните. Сами се предали.
Веднага ги оковали във вериги и ги повели към града. Затворили ги в тъмница, а после били изведени на съд пред императора.
- Вие ли се противите на боговете? – запитал ги той.
- Ние учим хората да оставят вашата заблуда и ги лекуваме.
След това те обяснили, че в идолите са се вселили демони, и те са зли. А Христос е милостив Бог. Той е сътворил света и човека и оставя Своето слънце да грее над праведни и грешни.
- Не съм ви извикал да ораторствате, а да се поклоните на идолите.
- На богове, създадени от човешки ръце, не се покланяме – отговорили те.
По това време императорът заболял тежко. Изплашил се, но дмата братя го излекували и той повярвал в Христа. Почел ги с дарове и ги пуснал на свобода.
Светите Безсребърници се върнали в селото и продължили своето дело, лекували болестите на хората и просвещавали душите им в светата вяра. Но един прочут лекар им завидял.
Те учили при него лекарското изкуство, но станали по-добри лекари от него, защото призовавали Божията помощ. Прославили се повече от него и той бил обзет от завист. Не познавал Христовата любов и решил да ги погуби.
Послужил си с хитрост. Поканил ги да събират лечебни билки в планината. Направил нарочно така, че всеки да събира билките отделно. А той намерил удобен момент и убил с камъни първо единия, а после и другия. Телата им скрил в кладенец.
Така през 284 г. мъченически завършили живота си двамата братя Безсребърници. Удостоили се с венеца на Христови изповедници.
Завистта е тежко заболяване на душата. Тя е горчива скръб поради благополучието на другите. Измъчва душата на завистливия като звяр и го подтиква към престъпления.
Завистливите хора не знаят да обичат ближния и да се радват на неговите успехи. Те са пренещастни хора. Християните се борят с този лош порок, защото Христос е Учител на любовта.
Борбата с този недъг трябва да започне още в ранна възраст. Ако се пропусне това, завистта пуска корен в сърцето. После трудно се изкоренява. Завистливият човек няма радост, той е най-нещаствият човек на света.
Монахиня Валентина Друмева