Свети Димитрий се родил в град Солун. Баща му бил градоначалник. Родителите му били тайни християни, понеже през III век гонението на Христовите последователи било голямо. Те си направили в дома стая за молитва с икони. От малък възпитали Димитрий във вярата, кръстили го в своя таен храм. Получил високо образование.

Когато станал пълнолетен, родителите му починали. Оценявайки способностите му, император Максимиан го назначил на мястото на баща му. Той станал управител на цялата Солунска област. Но императорът му поставил трудната задача да очисти областта от християни.

Напротив, от високия си пост Димитрий започнал да проповядва за Христос. Обърнал много езичници от заблудата. Това не останало в тайна. Димитрий знаел какво го очаква. Раздал голямото си богатство на бедните и се готвел за мъченичество.

Веднъж Максимиан, пътувайки по тези места, посетил Солун. Разбрал, че Димитрий е християнин. Като се убедил в неговата непреклонност в изповядване на Христовото име, той наредил да го затворят в тъмницата.

Езическите нрави били груби. Устройвали се зрелища, на които победителят борец убивал победения. Такова зрелище Максимиан устроил за развлечение и в Солун.

Имало един прочут борец - Лий, любимец на царя, който много жестоко убивал жертвите си. Хвърлял ги върху остри копия и те умирали мъчително. Жестокият цар обичал такива зрелища.

Свети Димитрий се родил в село Басарбово, Русенско, през 1685 г. Живеел много скромно. Засадил си малко лозе до реката и там си направил колиба. Живеел самотно, пасял овце.

Веднъж, като водел овцете на паша, по невнимание настъпил гнездо, в което имало малки птиченца. Почувствал се много виновен към тези добри Божии създания. За наказание три години не обул крака си, нито през лятото, нито през зимата.

Според едно предание той постъпил в пещерния манастир до родното си село. Приел монашество. Подвизавал се много и стигнал до святост. Като починал, го погребали по негово желание на брега на реката. След един пороен дъжд мощите му се открили. От тях ставали много чудеса. Много болни хора оздравявали, а грешни се разкайвали.

Преславският митрополит Йоаникий заболял тежко. Занесли го при мощите на светеца, които били положени в църквата на родното му село. След като отслужили света литургия и се помолили, той се почувствал напълно здрав.

Свети Мина бил египтянин. Служел при военоначалника Фирмилиан и се отличил като смел войн. Но при римските императори Диоклетиан и Максимиан, които царували от 284 до 305 г., настъпило голямо гонение срещу християните. А Мина бил таен християнин. Според издадените императорски укази всички, които не принасяли жертви на боговете, трябвало да бъдат наказвани със смърт.

Като се усилило гонението, Мина се отказал от войнското си звание и се оттеглил в пустинята. Но когато в града се провеждало езическо празненство, той напуснал пустинята за да изобличи езическото нечестие. Управителят Пир наредил да го доведат на съд.

Като видял неговата твърдост в изповядване на вярата, наредил да го мъчат. По негово нареждане Мина бил изведен вън от града и посечен с меч през 304 г.

След отшествието си при Господа свети Мина правел много чудеса. Ще посочим само едно от тях. Един евреин заминавал за далечна страна. Дал на приятеля си за съхранение ковчеже с хиляда жълтици.

Когато се върнал, отишъл да си вземе ковчежето, но приятелят му казал, че не е получавал нищо от него. Искал да си присвои златото. Евреинът го завел в храма да се закълне. Той се заклел лъжливо. Като излезли от храма, слугата му дошъл и донесъл ковчежето. Казал, че съпругата му видяла на сън свети Мина, който й наредил да върне ковчежето. Ако не направи това веднага, ще пострада.