26 юни – Свети Давид – цар Български
След цар Симеон Източното българско царство паднало под гръцко робство. Залязла славата на столицата Преслав. Останала непокорена само западната част под защитата на силния боляр Никола.
Той имал четирима синове. Най-големият – Давид – бил не само високообразован, но и духовно издигнат. Грижел се за свободната област с главни градове Костур и Преспа. Като най-голям го наричали цар, защото поел държавното управление. При това имал дворцов произход. Баща му бил от рода на цар Симеон.
Давид много се зарадвал, когато пристигнал при него последният български патриарх Дамян, който избягал от гръцкото потисничество. Той бил свален от патриаршеския престол в Търново и на негово място сложили грък. Патриарх Дамян станал духовен наставник на царя.
Цар Давид имал наклонност към молитвен живот, но времето било тежко. Трябвало да се заеме с държавните дела и да брани оцелялата част от Българското царство. Управлявал земите между долните течения на река Бистрица и река Вардар.
След цар Давид държавното ръководство поел по-малкият брат Самуил. Има две твърдения за оттеглянето му от царския престол.
Приема се като по-достоверно мнението на историците, че цар Давид сам се оттеглил и приел монашество. Живял в строг пост и молитва и починал мирно. Мощите му се оказали нетленни – признак на святост. Преместили го в град Охрид.
Според друг историк смъртта на светеца цар е насилствена.
Паисий Хилендарски в „История славянобългарска” го поставя между българските светии. Иконният му лик може да се види в притвора на главната църква в Зографския манастир – Света Гора, рисуван от Митрофан Зограф.
У нас Захари Зограф го изобразил в Троянския и Рилския манастир. В една църковна книга е нарисуван на икона с книжен свитък в ръка с надпис: „Всяко царство, което се разделя само в себе си, ще запустее”.
Това говори колко мъдро светият цар Давид Български е оценявал единството, в което най-добре се оделотворява законът за любовта Христова. Той е пример на жертвена любов към Бога и родината. Ако е бил убит, е умрял като мъченик за народа. Ако е прекарал в монашество последните години от своя живот, е просиял в молитвен подвиг пред небета.
Доброто осмисля човешкия живот. Това знаят и децата и правят добрини на своите близки, заради което Бог има дарява своето благословение и Божествена любов.
Монахиня Валентина Друмева
Свети апостол Петър, брат на апостол Андрей, бил от рибарското градче Витсаида в Галилея. Изкарвал прехраната на семейството си с риболов на Генисаретското езеро. Бил необразован, но строго спазвал всички Божии заповеди. Христос дошъл на брега на езерото. Двамата братя, възпламенени от любов към Бога, Го последвали.
Светите братя Козма и Дамян се родили в град Рим. Родителите им ги възпитали в християнската вяра. Като изучили лекарското изкуство, двамата братя помагали много на болните. Лекували ги безплатно, затова и се наричат безсребърници.
Мощите на свети Йоан Рилски били първо пренесени от Рилския манастир в София, тогава наричан град Средец. След това – в столицата Търновград през 1195 г., при първия търновски цар Асен. Когато България паднала под турско робство, те били старателно скрити, защото неверните поробители унищожавали църквите, убивали християните и погубвали светините.
Света Евфимия Всехвална се родила, израснала и приела мъченичество за Христа в град Халкидон, разположен на азиатския бряг на Черно море, по време на жестокото гонение при император Диоклетиан в края на III век. Чудото обаче станало, когато в Халкидон бил свикан IV Вселенски Събор в 451 г. при добродетелния и богоугоден император Маркиан и с помощта на света Евфимия се утвърдило православното вероизповедание.