Свети Яков бил син на Алфей и брат на апостол и евангелист Матей, който преди това бил митар. Христос го избрал в числото на най-приближените си дванадесет ученици.

След Петдесетница, когато Дух Свети укрепил апостолите, те тръгнали да проповядват Христовото учение по целия свят. Заедно с тях проповядвал и апостол Яков. Отначало бил в Палестина, а после с апостол Андрей Първозвани отишъл в Едеса.

Разрушил идолите, лекувал болни и привел към вярата Христова много езичници. По-продължително време проповядвал в Египет. Там загинал мъченически, като бил разпънат на кръст.

Той пострадал като Спасителя с най-тежката смърт, разпъване на кръст. С това спечелил венеца на велико мъченичество. Като мислим за неговия изключителен подвиг, нека се стараем да пазим в думи и постъпки името на Христа от нападки и оскърбления. Християнчетата не допускат в тяхно присъствие да се оскърбява името Христово.

Игумения Валентина Друмева

Света Петка е родена в град Епиват, който се намирал на брега на Мраморно море. Родителите й я възпитали в християнската вяра и благочестие. Починали рано. Брат й Евтимий станал епископ на град Медит и сигнал до святост.

Като останала сама, започнала да води още по-строг духовен живот. Прекарвала в пост, молитва и богомислие. Пожелала да се подвизава в пустинен живот. Раздала имуществото си на бедните и напуснала родния дом. Отишла в Йорданската пустиня. Животът й станал суров. Хранела се с пустинни треви, търпяла студ и пек.

След като прекарала много години пустинен живот и стигнала до старост, тя се завърнала в родния град. Не заварила свои роднини и познати. Никой не я познал. Заживяла около храма в молитва.

Там преживяла две години и починала мирно. Погребали я близо до града. Мощите й били открити и поставени в храма “Свети Апостоли“. От тях ставали много чудеса и изцерения.

Цар Иван Асен разширил България до три морета и стигнал чак до Цариград като победител. Не искал да му плащат данък, а пожелал да вземе мощите на света Петка като най-голяма скъпоценност.

Изпратил в Египет епископ Марко Преславски с духовници. В тържествено духовно шествие мощите тръгнали на път за българската столица Търново. Откъдето минавали, се стичал народ да се поклони.

Света Злата е една забележителна българка. Тя се родила в село Слатино, Мъгленска епархия, което сега се намира в Македония. Произлязла от бедно селско семейство. Отличавала се с изключителна душевна чистота. Вярата й в Бога била непоколебима.

Живяла през XVIII век, по време на тежкото турско робство. Рядката й телесна красота станала причина да пострада. Млад турчин я харесал. Когато тя отишла в гората за дърва, я отвлякъл. Обещал й, че ще се ожени за нея, но трябвало първо да стане мохамеданка.

- Приеми нашата вяра и ще живееш в охолство - казал й той.

- Аз се покланям само на Господа Иисуса Христа. От Него няма да се откажа дори ако бъда раздробена на парчета - отговорила тя.

Решили да я примамят с обещания. Предали я на жени туркини да я убедят. Те й разказали за чувствения мохамедански рай, за прелестите на живота в разкош и удоволствия. Пеели примамни песни, танцували.

Света Злата ги слушала и гледала с отвращение. Християнската вяра й станала още по-скъпа, като я сравнявала с мохамеданската. Когато разбрали, че е непреклонна, те извикали родителите и трите й сестри. Заставили ги да й повлияят да приеме турската вяра. Те от страх се подчинили. Баща й и майка й се обърнали към нея: