Христос проповядвал, учел хората да не грешат, лекувал болни и опрощавал грешници, като ги привеждал към покаяние. Но наближавали Неговите кръстни страдания и смърт. Подготвял за това учениците си. Казвал им, че ще пострада, ще бъде убит и на третия ден ще възкръсне.

Сърцата им се изпълвали със скръб. Дожаляло Му за тях и решил да ги укрепи. Преобразил се и показал Своята небесна слава. Това станало на планината Тавор, която се намира на 7 км от Назарет. Той взел със себе си тримата ученици Петър, Яков и Йоан.

Това не се видяло необичайно за тях, защото Спасителят обичал да се отдалечава нощно време на молитва. Той се изкачил на един висок хълм, а учениците му останали в подножието на планината.

Изморени от изкачването и от дългата молитва, те заспали. Когато наближавало да съмне, Христос се преобразил. Той блестял със слава на Бог. От двете Му страни стояли пророците Моисей и Илия. Беседвали за предстоящите Му страдания.

Като се събудили, тримата апостоли видели в неизказана слава своя Учител. Лицето Му сияело като слънце, а дрехата му била бяла като сняг. Разбира се, Христос им показал славата Си дотолкова, доколкото те можели да Го видят с физическите си очи. Ако се покажел в истинския Си божествен вид, те биха ослепели от видението.

Когато Христос страдал на кръста, не забравил Своята Майка. Поверил Я на грижите на Своя любим ученик свети Иоан Богослов. Тя живеела в неговия дом, но постоянно била между апостолите. Утешавала ги майчински и ги укрепявала при изпитанията.

Когато тръгнали да проповядват Христовото учение, Тя пожелала да хвърлят жребие и за Нея. Тръгнала с кораб за остров Кипър да посети свети Лазар, когото Христос възкресил от мъртвите. Но по пътя се вдигнала голяма буря. Корабът бил отнесен до Света Гора. Когато Тя стъпила на сушата, идолите сами паднали и се разрушили. Благословила това място и там досега има манастири от всички православни народи. Света Гора се нарича Градина на Майката Божия на земята.

Гонителите на вярата търсели начин да Я погубят, но Бог Я пазел. Дошло време да се пресели във вечния живот, според някои църковни учители, когато била на 69 години, в 55-та година от Рождество Христово. Христос Й известил, а Тя искала още веднъж да види апостолите, които били пръснати в различни страни на проповед.

По чуден начин всички се събрали в дома Й в град Йерусалим. Отсъствал само апостол Тома. Тъгували, че ще се раделят с Майката Божия. Тя ги утешавала майчински и ги наставлявала след погребението Й отново да отидат да проповядват.

Лежала на украсен одър. Благоухание изпълвало стаята. Изведнъж като че ли покривът над стаята се разтворил. Явил се Христос и приел светлата Й душа. По Нейно желание била погребана в Гетсиманската градина, където били Нейните родители.

На третия ден след погребението дошъл апостол Тома. Пожелал за последен път да види света Богородица. Като отворили гроба, се оказало, че той е празен. С тялото си Майката Божия се преселила във вечния живот.

Свети Йоан Рилски е най-големият български чудотворец и закрилник на нашия народ. Животът му е чуден. Родил се в село Скрино, до София по времето на българския цар Петър. Още от млада възраст приел монашество. После се уединил в дебрите на Рила планина. Ден и нощ се молел за новопокръстения български народ да укрепне във вярата. Живял в хралупата на вековен дъб, а после се поселил в една пещера.
Открили го овчари. Народът се стичал да чуе поученията му и да се излекува от болестите. Дори цар Петър искал да се срещне с него, но не успял поради непристъпността на мястото.
Събрали се и други, които искали да водят монашески живот. Устроил манастир, ръководел братята. В края на живота си пак се уединил в любимата пещера. Там починал на седемдесет години през 946 г. Тялото му останало нетленно. През 980 г. мощите му били открити. После били пренесени в София и в столицата Търновград. Но пак ги върнали в Рилската пустиня.
Сега те са в светия храм. Няма българин, който да не е посетил Рилския манастир. В храма и в пещерата, където се е подвизавал, потокът от поклонници е постоянен.
А той от небесата се моли за българския народ. На неговите молитви се дължи оцеляването на поробения ни народ през вековното робство. И сега той прави много чудеса, най-вече в душите на хората. Възпламенява вярата им и ги укрепява в добро.

Игумения Валентина Друмева