17 юли – Света Марина
Света Марина се родила в град Антиохия в Мала Азия. Майка й починала скоро след раждането й. Баща й, Едесий, бил идолски жрец. Той я поверил на една кърмачка да я отгледа. Тя живеела в съседното село на 15 км от града.
Настъпило жестоко гонение на християните. Много от тях се криели в околностите на града, облечени като просяци. Марина, като станла на дванадесет години, чула от тези странстващи християни за Иисус Христос, Единия Бог. Като й разказали за Него, тя презряла мъртвите богове и с цяло сърце приела чистата вяра.
Искала да се кръсти, но нямало християнски свещеник. А баща й, като научил, че е християнка, престанал да я счита за своя дъщеря, дори я намразил. Когато Марина навършила петнадесет години, блестяла с удивителна красота.
Един ден излязла на полето да нагледа стадото на баща си. Случило се, че на пътя срещнала управителя на областта, който бил известен с жестокостите си спрямо християните. Той отивал в Антиохия да измъчва непокорните, които презирали идолите.
Като видял Марина, той се пленил от красотата й. Спрял се и започнал да я разпитва.
- От кой род си, девойко, и какво е името ти?
Тя се помолила Бог да я научи какво да му отговори, а той продължил:
- Пленен съм от красотата ти. Желая да ми станеш съпруга. Ако си робиня, ще те откупя.
- Аз съм Христова рабиня. Вярвам в Единия Бог, Създател на небето и земята – смело заявила тя.
Като чул, че е християнка, той наредил на войниците да я вземат и да я отведат в града, но да не се отнасят грубо с нея. Тя знаела какво я чака и по пътя се молела Бог да я укрепява.
Римският император Деций, който управлявал към средата на III век, жестоко гонел християните. Някои били принуждавани насила да принасят жертви на боговете. Други смело изповядвали вярата си и страдали за Христос. А трети бягали в планините и се укривали.