Константин бил син на император Констанций Хлор и милосърдната Елена. От родителите си наследил тих нрав и християнско възпитание. В тяхното семейство нямало идолослужение.

Като пораснал, бил взет за почетен заложник при император Диоклетиан. Тогава огромната Римска империя се управлявала от двама до четири императори. Диоклетиан бил жесток гонител на християните. В неговия дворец Константин видял диви езически нрави и се отвратил от тях.

След смъртта на баща си станал император. Тогава имал смелостта да узакони християнската религия с държавен акт от 313 година. Спряло тривековното проливане на мъченическа кръв.

Показателен е мирният начин, по който утвърждавал християнството. Той не го налагал със силата на държавната власт и оръжието, както ставало при езичеството. Помнел думите на Христос, Който никога не налагал, а само приканвал да Го последват.

Забранил извикването на демонските сили и гадаенето, но самите жреци не преследвал. Липсата на насилие паказала красотата на християнската вяра. Тя изгрявала в своя привлекателен блясък.

Но не било лесно да се спре стихията на езическото многобожие. То се оказало много по-лесно, защото разрешавало ниските нрави. Затова премахването на старите заблуди не минало без съпротива.

Четиридесет дни след Великото си възкресение Господ Иисус се явявал многократно на учениците Си. Разяснявал им царството Божие, отварял ума им за да разбират Светото писание (Лук. 24:45, 49). Потвърждавал обещанието Си за идването на Утешителя Дух Свети - третото Лице на единия Бог (Иоан 14, 16, 17). Всички се убедили,  че Той е възкръснал наистина.

На четиридесетия ден от Възкресението им се явил за последен път. Апостолите по обикновеному били на молитва, в очакване Божието обещание да се изпълни. Както били събрани, Христос се явил сред тях, разговарял и ги извел от града на Елеонската планина (на около два километра от Иерусалим, до Витания, където бе възкресил Лазар).

Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял Се отделил от земята и, подет от облак, Се издигнал към небето при Своя небесен Отец (Лук. 24:50). Не изчезнал веднага от погледа им, а се издигал постепенно, докато станал невидим за погледа им в пространствената отдалеченост нагоре във висините. 

Българският народ му е дал название - Спасовден, Денят на Спасителя.

Изминали десет дни от Възнесението. Било неделя. Иерусалим бил препълнен с хиляди поклонници поради големия старозаветен празник Петдесетница.

Апостолите заедно с Майката Божия и други верни мъже и жени, на брой 120 души, се събрали рано сутринта на молитва в една голяма горница. Неочаквано просторната стая се изпълнила с шум, като от силен вятър. Огнени езици се спуснали над главите на Христовите ученици. Тогава те се изпълнили с Дух Свети и започнали да говорят на чужди езици, които никога до този момент не знаели.

Това чудесно събитие било забелязано от много хора и новината обходила улиците и площадите на града. Тълпи народ се говор.събрал пред къщата, за да научат какво се е случило. Чудели се как египтяни, араби, гърци слушали всеки своя роден. 

Тогава апостол Петър започнал да говори за спасителното дело на Христос, Когото евреите разпънали. Проповедта му била толкова пламенна и убедителна, че броят на повярвалите бързо се увеличавал. Същия ден се кръстили 3000 души.

Понеже на празника Петдесетница слязъл Дух Свети и се кръстили много християни, този ден се счита за рожден ден на Църквата. Под църква се разбира не само сградата, а и обществото от вярващи.

Въпроси: