Четиридесет дни след Великото си възкресение Господ Иисус се явявал многократно на учениците Си. Разяснявал им царството Божие, отварял ума им за да разбират Светото писание (Лук. 24:45, 49). Потвърждавал обещанието Си за идването на Утешителя Дух Свети - третото Лице на единия Бог (Иоан 14, 16, 17). Всички се убедили,  че Той е възкръснал наистина.

На четиридесетия ден от Възкресението им се явил за последен път. Апостолите по обикновеному били на молитва, в очакване Божието обещание да се изпълни. Както били събрани, Христос се явил сред тях, разговарял и ги извел от града на Елеонската планина (на около два километра от Иерусалим, до Витания, където бе възкресил Лазар).

Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял Се отделил от земята и, подет от облак, Се издигнал към небето при Своя небесен Отец (Лук. 24:50). Не изчезнал веднага от погледа им, а се издигал постепенно, докато станал невидим за погледа им в пространствената отдалеченост нагоре във висините. 

Българският народ му е дал название - Спасовден, Денят на Спасителя.

Изминали десет дни от Възнесението. Било неделя. Иерусалим бил препълнен с хиляди поклонници поради големия старозаветен празник Петдесетница.

Апостолите заедно с Майката Божия и други верни мъже и жени, на брой 120 души, се събрали рано сутринта на молитва в една голяма горница. Неочаквано просторната стая се изпълнила с шум, като от силен вятър. Огнени езици се спуснали над главите на Христовите ученици. Тогава те се изпълнили с Дух Свети и започнали да говорят на чужди езици, които никога до този момент не знаели.

Това чудесно събитие било забелязано от много хора и новината обходила улиците и площадите на града. Тълпи народ се говор.събрал пред къщата, за да научат какво се е случило. Чудели се как египтяни, араби, гърци слушали всеки своя роден. 

Тогава апостол Петър започнал да говори за спасителното дело на Христос, Когото евреите разпънали. Проповедта му била толкова пламенна и убедителна, че броят на повярвалите бързо се увеличавал. Същия ден се кръстили 3000 души.

Понеже на празника Петдесетница слязъл Дух Свети и се кръстили много християни, този ден се счита за рожден ден на Църквата. Под църква се разбира не само сградата, а и обществото от вярващи.

Въпроси:

След цар Симеон Източното българско царство паднало под гръцко робство. Залязла славата на столицата Преслав. Останала непокорена само западната част под защитата на силния боляр Никола.

Той имал четирима синове. Най-големият – Давид – бил не само високообразован, но и духовно издигнат. Грижел се за свободната област с главни градове Костур и Преспа. Като най-голям го наричали цар, защото поел държавното управление. При това имал дворцов произход. Баща му бил от рода на цар Симеон.

Давид много се зарадвал, когато пристигнал при него последният български патриарх Дамян, който избягал от гръцкото потисничество. Той бил свален от патриаршеския престол в Търново и на негово място сложили грък. Патриарх Дамян станал духовен наставник на царя.

Цар Давид имал наклонност към молитвен живот, но времето било тежко. Трябвало да се заеме с държавните дела и да брани оцелялата част от Българското царство. Управлявал земите между долните течения на река Бистрица и река Вардар.

След цар Давид държавното ръководство поел по-малкият брат Самуил. Има две твърдения за оттеглянето му от царския престол.

Приема се като по-достоверно мнението на историците, че цар Давид сам се оттеглил и приел монашество. Живял в строг пост и молитва и починал мирно. Мощите му се оказали нетленни – признак на святост. Преместили го в град Охрид.

Според друг историк смъртта на светеца цар е насилствена.

Паисий Хилендарски в „История славянобългарска” го поставя между българските светии. Иконният му лик може да се види в притвора на главната църква в Зографския манастир – Света Гора, рисуван от Митрофан Зограф.

У нас Захари Зограф го изобразил в Троянския и Рилския манастир. В една църковна книга е нарисуван на икона с книжен свитък в ръка с надпис: „Всяко царство, което се разделя само в себе си, ще запустее”.

Това говори колко мъдро светият цар Давид Български е оценявал единството, в което най-добре се оделотворява законът за любовта Христова. Той е пример на жертвена любов към Бога и родината. Ако е бил убит, е умрял като мъченик за народа. Ако е прекарал в монашество последните години от своя живот, е просиял в молитвен подвиг пред небета.

Доброто осмисля човешкия живот. Това знаят и децата и правят добрини на своите близки, заради което Бог има дарява своето благословение и Божествена любов.

Монахиня Валентина Друмева