Света Марина се родила в град Антиохия в Мала Азия. Майка й починала скоро след раждането й. Баща й, Едесий, бил идолски жрец. Той я поверил на една кърмачка да я отгледа. Тя живеела в съседното село на 15 км от града.

Настъпило жестоко гонение на християните. Много от тях се криели в околностите на града, облечени като просяци. Марина, като станла на дванадесет години, чула от тези странстващи християни за Иисус Христос, Единия Бог. Като й разказали за Него, тя презряла мъртвите богове и с цяло сърце приела чистата вяра.

Искала да се кръсти, но нямало християнски свещеник. А баща й, като научил, че е християнка, престанал да я счита за своя дъщеря, дори я намразил. Когато Марина навършила петнадесет години, блестяла с удивителна красота.

Един ден излязла на полето да нагледа стадото на баща си. Случило се, че на пътя срещнала управителя на областта, който бил известен с жестокостите си спрямо християните. Той отивал в Антиохия да измъчва непокорните, които презирали идолите.

Като видял Марина, той се пленил от красотата й. Спрял се и започнал да я разпитва.

- От кой род си, девойко, и какво е името ти?

Тя се помолила Бог да я научи какво да му отговори, а той продължил:

- Пленен съм от красотата ти. Желая да ми станеш съпруга. Ако си робиня, ще те откупя.

- Аз съм Христова рабиня. Вярвам в Единия Бог, Създател на небето и земята – смело заявила тя.

Като чул, че е християнка, той наредил на войниците да я вземат и да я отведат в града, но да не се отнасят грубо с нея. Тя знаела какво я чака и по пътя се молела Бог да я укрепява.

Римският император Деций, който управлявал към средата на III век, жестоко гонел християните. Някои били принуждавани насила да принасят жертви на боговете. Други смело изповядвали вярата си и страдали за Христос. А трети бягали в планините и се укривали.

Седем отроци момци от Ефес, главен град на Икония в Мала Азия, все от видни родове, се укрили в една пещера в планината. Те имали високи военни чинове. Като узнал за това, императорът наредил да им отнемат воинските звания и да затрупат пещерата с камъни. Между изпълнителите на царската заповед имало двама християни. Те сложили сред камъните метални плочки, на които написали имената на живопогребаните момци.

Бог дал на младежите смъртен сън. Запазил ги цели две столетия. Пробуждането им станало, когато се появили лъжеучители в Църквата, които отричали възкресението на мъртвите.

Стопанинът на нивата в планината, където била затрупана пещерата, решил да направи ограда на овцете си. За строежа работниците взимали от камъните, с които някога бил затрупан входът на пещерата. Вече било напълно забравено, че там са зазидани седемте момци.