Свети Атанасий Велики се родил в 297 г. в столицата на Египет - Александрия. Родителите му били добри християни. Възпитавали в християнско благочестие сина си.

Атанасий имал душевна нагласа за църковен живот. Една случка от детството му ознаменувала бъдещата му духовна дейност.

Той играел със своите връстници на морския бряг. Децата подражвали на това, което виждали в църквата. Решили да кръстят деца - езичници.

Избрали Атанасий за епископ. Той ги кръщавал с морска вода. Произнасял точно думите на свещеника, които бил запомнил. Даже като ги кръстил, произнесъл и поучително слово.

По това време от прозорците на дома си Патриархът видял детската игра. Намерил, че кръщението е извършено точно.

После той повикал децата и довършил с миропомазване кръщението, направено от Атанасий.

След това повикал родители му и поръчал, като порасне, да го доведат при него и да го посветят на служение на светата Църква.
Той получил добро образование. След това родителите му го довели при Патриарха и той станал негов помощник - дякон.

Бил много умен и защитавал християнската вяра от нападки. Никой противник не можел да спори с него. Тогава се появили лъжеучители, които изопачавали вярата. Трябвало да бъдат разобличени. Въпреки че Атанасий бил млад, Патриархът го пратил да спори с тях. Той ги победил, а те вместо да се вразумят, го намразили.

По тази причина той много страдал. Само присъствието му им пречело. Затова пет пъти го пращали на заточение в далечни страни. Той не спрял да защитава хубавата православна вяра.

Свети цар Петър е роден през 927 г. в славната българска столица Велики Преслав. Той е втори син на цар Симеон и внук на цар Борис-Михаил, който покръстил българския народ в 865 г. Бил високопросветен книжовник. Обичал духовното знание, а по нрав бил миролюбив. Баща му го готвел за наследник на царския престол.
Това не му се нравело, но се подчинявал. Той станал цар, но не с оная жажда, с която много князе се стремели към царския престол. По природа бил склонен към мирен духовен живот

Още с възкачването си на престола той сключил с Византия тридесетгодишен мир, скрепен с женитбата му за внучката на император Роман Лакапин - Мария. Тя символично приела името Ирина, което значи мир. Но изтънчената византийка внесла в българския дворец разкош, който гнетял царя, склонен към духовност. Засилило се и политическото влияние, което криело големи опасности.

Най-много обаче царят се тревожел за единството на Църквата. Появила се ереста на богомилите, които увличали невежите хора. При такива усложнения единствената утеха на царя останала молитвата. Вечер захвърлял царската багреница и коленичил пред иконата на Божията Майка. Често посещавал близките манастири и пречиствал душата си с молитва и духовен размисъл.

Празникът се нарича така и означава среща с Господа. Как и с кого е станало това?

Самият Бог Иисус Христос като Богомладенец се родил във Витлеемската пещера. Бог приел човешки образ. Когато станал на 40 дни, света Богородица и Нейният покровител старецът Иосиф Го донесли от Витлеем в храма в Иерусалим. Така било прието. Този обичай се спазва и досега от вярващите майки. Свещеникът прочита специална молитва за майката.

Тя поднасяла в храма подарък, обикновено агне. Ако била бедна, дарявала гургулица или две гълъбчета. Светата Дева принесла две гълъбчета.

Тя наистина не била богата, въпреки че мъдреците поднесли на Богомладенеца злато. Милостива, тя го раздала на бедните. Задържала малко за пътуването в Египет и да купи две гълъбчета. Това сторила и от смирение.

Когато влязла в храма, след нея дошъл един праведен старец - Симеон. На него било възвестено, че няма да умре, докато не види очаквания Спасител на човечеството, а той бил вече престарял.

Като видял Богомладенеца, той се изпълнил с неизказана радост, взел Го на ръце и казал, че Бог вече ще го отпусне да завърши земния си живот, защото с очите си видял Господа.

Той говорел на Богомладенеца не като на обикновено дете, а като на Бог, Който имал власт да отпусне стареца да се пресели вече във вечния живот.