Лястовицата

Posted in Приказки и разкази.

LjastovicataЕдин ден игуменът1 на един манастир видял недалеч от неговата килия2 две лястовици да се бият. Явно силите били неравни: едната птица била по-голяма и силна от другата и безпощадно я кълвяла с човката си. Старецът се намесил, прогонил свирепата птица, взел от земята окървавената лястовичка, която всеки момент можела да издъхне и я занесъл в килията си. Тук той я поръсил със светена вода и се помолил за оздравяването й. Лястовичката отворила очи.

Минали няколко дни и птицата оздравяла. Игуменът я пуснал на свобода, но крилатото Божие създание се привързало към спасителя си и не се отделяло от онова място.

Веднъж игуменът имал работа недалеч от манастира, в гората. Изморен неусетно заспал. Извежнъж лястовичката се спуснала над главата му и започнала силно и разтревожено да цвърчи. Старецът отворил очи. Към него приближавала огромна отровна змия. Монахът протегнал тоягата си към нея и я отхвърлил далече от себе си.

Той поблагодарил на Бога и отправил стъпки към манастира. Щастливата лястовица весело чуруликала. Всичко живо наоколо хвалело Бога!

 

игумен - монах, управител на манастир

килия - манашеска стая

 

Дали едно Божие създание като лястовичката може да изпитва благодарност или загриженост? Дали то чувства и мисли? Не, то няма човешка душа и не притежава силата на разума, сърцето и волята. Затова и игуменът благодарил на Бога, защото знаел, че помощта, която получил, била от Него. Когато помогнал на птичката, монахът го направил от любов. Сега Господ пратил точно нея да го спаси и да потвърди, че всяка добрина стига до Бога.

Върху разказа за лястовицата разсъждаваха и рисуваха ученици от втори клас, изучаващи Религия-Православие в НУ "Васил Друмев" град Пазадржик.