Притча за тримата приятели

Posted in Приказки и разкази.

Trima priateli2Един млад принц пожелал да чуе поучение за живота и неговият приятел мъдрец му разказал следната притча:

Един човек имал трима приятели: двамата от тях той почитал искрено и много държал на тяхната любов; към третия се отнасял хладно. Веднъж се явили при него царски пратеници, страшни войници, които искали да го закарат пред царя, защото бил направил някое зло. Това силно го натъжило и той решил да потърси помощник, който да се застъпи за него пред властелина. Завтекъл се тогава при първия си приятел и му рекъл: „Нали знаеш, друже, как винаги съм те обичал и съм давал душата си за тебе; сега ми трябва помощник, който да ме избави от беда; застъпи се прочее пред царя, от когото съм твърде притеснен.“ Той му отговорил: „Аз не съм твой приятел, нито те зная кой си ти и откъде си; аз имам други, с които поддържам близка дружба. Но ето давам ти две дрипи, вземи ги и ги носи със себе си, където отидеш, а друго не чакай от мене.“

Като разбрал, че няма помощ от него, завтекъл се при втория свой близък и му рекъл: „Знаеш, друже, каква почит съм имал към тебе; сега обаче аз попаднах в голяма тъга; помогни ми прочее да се избавя от нея.“ Отговорил му тогава вторият приятел: „И аз се намирам в грижи и нямам време да се бавя с тебе; ще изляза малко да те съпроводя и ще се върна, защото съм зает със своите неволи и не ще мога да ти помогна.“

Опечален крайно от неблагодарността на приятелите си, към които проявявал толкова обич, отишъл при третия, когото никак не бил обичал, нито пък някога бил споделял с него хубави часове, и взел да му говори със срам и унижение: „Знаеш, друже, че към тебе никога не съм проявявал особена любов, но сега, като ме е налегнало злощастие и никой от другите ми приятели, с които напразно поддържах близка дружба, не ми помогна, дойдох при тебе да те моля, ако можеш поне с малко да ми помогнеш. Не ме изпъждай заради моето неблагоразумие!“ А той му отговорил кротко и с весело лице: „Помня твоите малки услуги към мене и срещу това ще ти помогна; не тъжи, защото аз ще отида при царя преди тебе и ще се моля да не те предава в ръцете на твоите врагове. Бъди смел, друже, не скърби!“ Тогава длъжникът взел да говори просълзен: „Горко ми, дали по-първо да се зарадвам или да тъжа? Дали да се укоря, че съм имал дружба с онези, лъжовните приятели, или да страдам, че към този искрен приятел не съм проявил никаква любов?“

Принцът изслушал с учудване притчата и поискал да му се обясни, на което мъдрецът отговорил: „Първият приятел е пагубното богатство, за което човек изпада в лоши грехове. Като дойде смъртта, богатството с нищо не може да помогне, а само с една дреха за погребение, пък и за нея ще се пръсне мълва. Вторият приятел са жената, децата и другите сродници, които са проживели малко време с него, но не могат да му помогнат с нищо; ако и да го съпроводят до гроба, пак се връщат, за да се грижат за своите неволи и грехове. Третият, той е непреходен и постоянен приятел. Неговото име е: вяра, любов, мир, милостиня, кротост, покорност, услужливост, послушание, трезвост, молитва, пост, покаяние и пр. Той е добрият приятел, който помни и най-малката услуга и избавя човека от вечната мъка.“

Trima priateliИлюстрация: Дафинка Методиева

Из повестта за "Варлаам и Йоасаф"

Притчата е нравоучителен разказ, в който се крие скрита мъдрост. Обикновено е кратка и ясна история, но не е лесно да се отгатне преносното й значение. Когато най-накрая разказвачът ни открие смисъла на поучението, внушението е силно и запомнящо се. Дребните подробности остават настрана, а изпъква главната истина.

Така и след тази притча в ума ни се запечатва надеждата, че и ние ще имаме добър приятел, който един ден да се застъпи за нас. И вместо да бъдем неразумни като мъжа, който не проявил навреме дължимата любов, ще бъдем мъдри през целия си живот да обичаме и ревнуваме за добродетелите.