Великденски стихотворения

Posted in Приказки и разкази.

P1130436Великденска нощ

 

Хор от ангели запяха
и под всяка родна стряха
стигна вест от небесата -
тази чудна нощ е свята.
 
И дечица, и старици
във ръцете със свещици,
с обич, с вяра най-голяма
тихо тръгнаха към храма.
 
И камбаните ще пеят,
и звездите ще огреят
във нощта студена, късна,
че Иисус Христос възкръсна.

Йордан Стубел

 

 

P1130443Великден

Христос възкръсна!
Из гроба тъмни
той мрака пръсна:
пред нас да съмне.
 
Мъжът, детето
сега се радват,
играй небето,
трепери адът.
 
Да пейм, дружина!
Великден днес е!
Цял свят почина:
Христос възкресе!
 
Иван Вазов

 

 

P1130422Великден 

Зададе се Великден
през полята зелените.
Гледай радост невидена
по лицата засмените.
 
Майки месят краваите,
моми стягат премяните.
Щом мръкне, да знаете,
ще забият камбаните.
 
И ще пеят сред нощите
песни чудни, нечувани.
Хайде, палете свещите,
цели пости сънувани!
 
Да посрещнем Великдена
със яйцата червените;
с радост чиста невидена —
във сърцата засмените!

Драго Попов

 

P1130446Великденска нощ

С бял цвят дърветата покрити
и цъфнали цветя в лехите.
Полъхва лек и ароматен
ветрец априлски над земята.
Нощта е тиха, топла, ясна —
това е пролетта прекрасна!
В небето хиляди звездици,
край храма хиляди свещици.
И храмът цял блести и свети
и пълен е с народ несметен.
Великденска нощ богомолна!
Душа радостна и волна
забравя грижи и умора
и вдига се в небето горе,
където Бог всеблаг царува
и всекиму добро дарува,
и в хор камбанен звън и песен
кънтят, звънят — Христос възкресе!

Елисавета Багряна

 

P1130449Великденска камбана

Дайте новата премяна!
Бий великденска камбана:
-Бим-бам, бим-бам!
Гледай тука, гледай там,
как свещиците пламтят,
богомолците вървят ...
- Бим-бам, бим-бам!
Бързай, мамо! Тръгвам сам!
Чуй, на портата се трака,
весели другари чакат
със великденски яйца,
със нетраещи сърца.
Чувам ли "Христос воскресе",
сред великденската песен
ще се чукаме с яйцата,
с нова радост във сърцата!
- Бим-бам, бим-бам!
Бързай, мамо! Тръгвам сам!

Ран Босилек

P11304551

 

ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Да бъда пак дете, което срича
с невинни устни първите слова,
и мама да е тая, що обичам -
„най-хубавата мама” на света.

Щом екваха великденски камбани,
ний тръгвахме от църква за дома
и гледахме в нощта да не изгасне
свещта, що нежно носехме в ръка.

Да бъде свещ сърцето, що светлее,
над пропасти да бие и гори.
О, вяра, гдето в него още грееш,
през гръм и ров - води ме ти, води!

Богдан Овесянин