Когато апостол Петър се възкачил на небето, Дядо Господ го направил светия и му рекъл:

- Свети Петре, предавам ти ключовете от рая. Ще отваряш вратите само на ония души, които са праведни и достойни за вечно блаженство.

Оттогава изтекли много, много години. Свети Петър пускал в рая праведните, а връщал в ада всички ония, които са били послушни на дявола.

Един прекрасен ден свети Петър се разхождал из рая. Забелязал той измежду душите непознати лица. Почудил се.

- Аз такива хора не помня да съм пропускал. Откъде ли са дошли?

След няколко дена пак срещнал непознати хора. Той много добре си спомнил, че не ги е пропускал през райските врата. Разтревожил се светията и отишъл при Дядо Господ. Коленичил пред трона Му, целунал края на лъчистата Му дреха и казал:

- Господи, много съм разтревожен. От няколко дни забелязвам хора, които аз не съм пропускал през райската врата. Ключовете са у мене, а друг вход няма. Откъде са се промъкнали и кой ги е пускал, не мога да разбера. Страх ме е да не е работа на дявола.

- Внимавай, свети Петре - отговорил Господ. По два пъти претегляй везните преди да пропуснеш някого. Иначе ти ще отговаряш.

Минали още няколко дена, свети Петър разтревожен ходел из райските градини. И пак отишъл при Господа.

- Милостиви Боже, не ме наказвай! Само Ти си всезнаещ. Помогни ми! В рая се промъкват чужди хора, но откъде и как, не можах да разбера.

Тогава Господ казал:

- Ела да обиколим рая и сами ще потърсим откъде прескачат неправедните души.

Някога сме били имотни хора, но аз не помня това. Знам само онова време, когато рогозката вкъщи беше студена, та не можех бос да играя по нея. Баща ми работеше на парче в една обущарница и едвам ни изхранваше със своята малка надница.

Един ден той остана без работа. Зимно време беше. Всички работници се бяха настанили и никому не идеше на ум да отстъпи мястото си на баща ми. Няколко дни той ходи без работа и през това време ние търпеливо чакахме.

В най-студения ден през тази зима се случи с мене нещо, което, както виждате, и досега не съм забравил. До обед баща ми нямаше пари, а подир обед донесе в къщи само два гроша.

Какво можехме да направим с тия пари? Да купим за един грош хляб и за другия въглища, нито щяхме да се нахраним, нито да се стоплим. Майка ми реши да купи за всичките пари въглища, а за хляб — „Бог да ни е на помощ!“

На мене ми се падна да ида при въглищаря дядо Ангел. Взех чувалчето и затърчах. Снегът пищеше под стъпките ми.

— Дядо Ангеле, дай ми за два гроша въглища.

Имаше голяма навалица, но аз се наместих първи. Взех въглищата, които дядо Ангел отмери на кантара, метнах ги на гърба си и си тръгнах.

Като вървях и си подсвирквах, неочаквано усетих, че в едната си ръка стискам нещо. Отварям вкочанената си шепа и виждам парите на дядо Ангел. Аз съм забравил да му ги дам, а и той, залисан от навалицата, не се сетил да ми ги поиска. Сега? Да се върна ли да му ги дам? Обръщам се и направям няколко крачки, но се спирам изведнъж.

Йордан Стубел

- Стой-ой! ... Строй се в ляво, на малки интервали, ма-а-рш!

Чува се еднообразно тракане на оръжейните щитове, пръхтенето на конете и сърдитото провикване на коноводите¹:

- Ди-й, не наял се ... Кранта такава! ... Дий, мечката ти яла ушите!

Моето привикнало ухо не се дразни от тия груби ругатни. Тия сурови и закалени селяни ругаят без омраза и озлобление. Напротив, в тона им долавям някаква бащинска, добродушна строгост, ругаят, ей тъй, за дисциплина и педагогическо въздействие, тъй както нашите селяци мъмрят своите деца понякога... Какво ти озлобление, та кой повече от тях знае мъката на тия измъчени добичета, които от два дни не са турнали зърно ечемик в устата си... Истински мъченици са конете в планинската артилерия²: от два дни горките животни се задоволяват с плява³. Дори привикналите на глад катъри се люлеят на тънките си крака. Батареята⁴ е построена.

- Стовари-и!

Чува се обикновеният в такива случаи шум. Момчетата пъшкат под тежестта на оръдията, подофицерите за поощрение мърморят като свекърви и ги подканят със своите престорено сърдити гласове:

- Стойко Лулчев, какво се мъдриш като невеста пред кум! Дръж здраво, ха така... Раз два... хо-оп! Готово-о! Карай конете в кръг. Покрийте ги си с попоните⁵! По-живо, по-живо!

И в техните гласове не се чуваше никакво озлобление. Тъй говорят тия стари войници: строго, внушително и наставнически. Приятно ми е дори да слушам бодрите им гласове: тия постоянни подофицерски мъмрения са необходима смазка за функционирането на батарейната машина. По тях ухото на началника долавя дали правилно работи строевият механизъм, тъй както опитното ухо на шофьора по бръмченето на мотора разбира дали машината му е в изправност...

- Фелдфебелът⁶ при мен!

В мразовитата нощ войниците около мен се провикват:

- Фелдфебелът при командира! Господин фелдфебел, командирът Ви вика!

В мъглата, като изневиделица, през мен застава внушителната фигура на стария войник.

- Аз, господин капитан! Какво заповядвате?

Ето го същият вечно бодър, готов да се отзове при първо повикване, стои изпънат като струна, козирува, а мустаците му покрити със скреж.

- А-а, ти тука ли си?... Добре си се накичил като дядо Мраз...

- Тъй вярно, господин капитан. Пък и полага се... Нали е Бъдни вечер... и ние като всички християни ще посрещаме Коледа, макар и далече от домашните...

ЧУДНА ЗВЕЗДА

Що така си заблестяла,
ой, звездице ясна, бяла,
и с лъчи прозрачни, меки,
къпеш снежните пътеки.

- Грея, ой, детенце будно,
грея тази вечер чудно,
че ви нося радост свята,
радост вечна на земята.

Затова съм заблестяла,
затова съм ясна, бяла –
грея с туй дърво елхово,
че е Рождество Христово.

ГАТАНКА

Със две срички нося име.
Пролет, лете, есен, зиме
никога не пожълтявам,
а зелена си оставам.

Имам аз листа стотици,
но приличат на иглици.
Мене всички ме обичат
и на Коледа ме кичат.

Със подаръци различни
за децата тъй обични.
Ха сега си помислете,
как се казвам – отгатнете?

КОЛЕДНА ЕЛХА

Трепкайте, свещици запламтели,

бляскайте, звездици сребробели!

 

Пейте вий, камбанки зазвънили,

птички, ангелчета лекокрили!

 

Тази нощ е зимна, мразовита,

но е тя от всички най-честита,

 

че Христос дошъл е на земята

и е той закрилник на децата. —

 

Всяка скръб и радост на детето

пада нему право на сърцето.

 

Затова днес пейте вие всички,

грейте, детски, весели очички!

 

                                        Елисавета Багряна