Оставаше един ден до Коледа. Зимата върлуваше. Витоша, вледеняла и настръхнала, гледаше строго изпод бялата си мантия, процепена тук-там от острите й скали. Един мразовит вятър, който пронизваше до костите, вееше по снежните върхове към София. Ситен сняг и скреж прехвръкваше сегиз-тогиз из замръзналия въздух, виеше се на кълбета и засипваше покривите, дворовете, улиците. Студено беше. Комините изхвърляха черни стълбове дим към безгласното пепеляво небе и чудно, тоя дим беше сега така весел, така приветлив, така радваше душата! Той напомняше топлината, благоденствието, задоволството, което окръжаваше щастливите на тоя свят, напук на мразовете, на витошките фъртуни, на леденото вмъртвяващо дихание на зимата...

Именно на тая гледка се наслаждаваха от прозореца си, седнали на мекото канапе, г-н и г-жа Йорданови, женени от година и половина. Цанко Йорданов, важен чиновник в едно министерство, човек образован, светски и страстно привързан към младата си жена, впиваше мълчалив поглед някъде към снежните хълбоци на Витоша. Очевидно той нито гледаше нещо там, нито бе пък зает от някаква определена мисъл, защото лицето му пазеше изражението на оная спокойна, безгрижна разсеяност, която обладава неволно човека, когато душата му е мирна, когато животът му тече плавно и гладко и когато той от една топла стая, оживена от присъствието на една прекрасна съпруга, при веселото бумтене на печката, гледа навън в бясно фучащите веяния на зимата. Всеки е изпитвал това щастливо-егоистично съноподобно състояние.

Погледът на жена му също бягаше извън стаята, но не така далеко и безцелно. Тя го беше спряла долу към един съседски двор. В дъното на тоя двор имаше бедна полусрутена къщица с нисък комин, който гледаше печално към небето, без да изпуска към него топъл дим; изпод нависналата и изкривена стряха поглеждаше едно прозорче, трите разбити стъкла на което бяха запушени с дрипи, а пред прага на ниската врата се натрупала пряспа сняг. Тая бедна къщица, сгушена между големите богаташки домове, приличаше на една дрипава просекиня, заблудена между куп щастливи и горди майорки¹. Приликата на къщичката с просекинята още повече се увеличаваше от вида, който имаше, като да подлага ръка към огромните нови къщи около си и да казва: "Милост, пратете ми едно от вашите дръвца и аз ще се напълня с топлина, пратете ми едно от вашите скъпи украшения и аз ще се напълня с радост, може би и с песен тая вечер... Виждате ли?... Малко ми трябва, за да бъда благодарна на Бога. Смилете се."

Кой направил е цветята,
Кой с росица ги пои?
Кой им даде аромата,
Кой ги с краски украси?

Мравчицата Кой научи
да си сбира семенца?
  И пчелата мед да смуче
от красивите цветя?

Кончето да тича волно
из зелените поля.
Слънчицето да изгрява,
да залязва след това.

Мери-Кейт - 9 години.

Всичко Ти направи, Боже,
Ти си всичко наредил.
Птичката да хвърка може,
че крилца си й дарил.

Ти направи небесата,
  светлината и нощта;
Тебе славят на земята
и най-малките неща.

Всеки ден Те славя, Боже,
с блага дума на уста.
Всеки ден Ти казвам, Боже,
от сърце: Благодаря!

Песен по текст на Константин Величков

София Грюнбаум - 5 години.

Възкресение Христово

/Есе/

    Възкресение Христово е един от най-светлите християнски празници. Той е празник на празниците, защото с него се е родила една надежда за по-хубав живот не само на земята, но и след това. Защото ако човек приеме Христос за свой Спасител и Господ , и признае със сърцето си, а не само с устата си, че Той е възкръснал от мъртвите, става свидетел на даденото ни обещание за вечен живот.

   Този празник не би трябвало да е поредният от всички други, за да се съберат близки и приятели около трапезата, да разговарят и да си разменят боядисани яйца, защото той е по-различен и вълнуващ, носи радост. Радост от това, че вярата и надеждата за по-добър живот не са умрели, а са възкръснали, родили са се отново. Христос не случайно идва на Земята. Той е изпратен от Своя Отец, за да проповядва словото Му и да показва на хората правия път. Но хората не Го приемат, преследват Го, измъчват Го и Го осъждат на смърт, като Го убиват по най-жестокия начин – приковават Го на кръст, но след три дни Божият Син възкръсва от мъртвите. Бог е могъл да не допусне Неговият първороден Син да изпита всичките тези болки и мъки, но чрез пролятата кръв на Иисус иска да измие греховете на хората, иска да им даде още един шанс за спасение. Защото както Иисус възкръсна, така ще възкръснат и всички, които вярват в Него.

Възкресение Христово – Пасха

Есе

Всяка година с нетърпение чакам имения си ден – Цветница. Но това не е само мой празник, а и на всички християни. След тържествената литургия с радост поемам от ръката на свещеника осветените върбови клонки, а когато изляза от църква, бързо свивам нежно венче и украсявам косите си. Знам, че този ден, наричан още Връбница, Палмова неделя или Неделя Вайа, е отбелязан в църковния календар като Вход Господен в Йерусалим. Тогава Иисус Христос влиза тържествено през главната порта в свещения град, възседнал едно осле. Хората го посрещат с радостни възгласи и застилат пътя пред него с дрехите си и с палмови клонки. Радват се, че ще се сбъдне прочетеното в старите книги – Син Божий ще влезе в старинния град като еврейски цар. Но радостта бързо се стопява. След няколко дни хвалебствените възгласи се сменят със страшните викове: „Разпни го!”.

И настъпва седмицата на страданията, наречена Страстна. Всеки ден от нея е велик, защото е спомен за последните мигове от земния живот на Господ Иисус Христос, за неговите страдания заради човешките грехове. Всеки ден от Великата седмица е изпълнен с трескава подготовка за най-важния от нея – Великден. До четвъртък използвам всяка свободна минута, за да изписвам яйца. Взимам тънката писалка и с разтопения пчелен восък рисувам красиви цветя и клонки. Признавам, че все още не са така съвършени, както на жените от нашия край, които са майсторки в това отношение. Важното е, че свикнах да рисувам различни мотиви върху белите яйца.