kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

Колко струва един цар?

Posted in Приказки и разкази.

222

Иван Спасов - 9 год.

Някой си цар искал да намери мъдър човек, от когото да се поучи. Затова заповядал да разгласят по цялото царство, че ще даде голяма награда на оня, който му каже колко е далеко от земята до небето и колко струва самият той. Но ако не можел да отговори добре, да му мисли – царят щял да му вземе главата!

Дълго чакал царят, но никой не се решавал да отиде и отговори на въпросите му.

Най-сетне се наел Хитър Петър. Той намотал едно голямо кълбо конци и отишъл в палата.

- Знаеш ли какво те чака, ако не отговориш на въпросите ми? – запитал го царят.

- Зная! – отвърнал Хитър Петър.

- Тогава кажи колко е разстоянието от земята до небето?

Хитър Петър отговорил веднага:

- Колкото е дълъг конецът, намотан на това кълбо.

- Не е вярно! Как си го измерил, та твърдиш, че е толкова?

- Ако не вярваш, премери сам, царю честити!

Царят не знаел в момента какво да му каже и го запитал:

- А я ми кажи, колко струвам аз?

- Да струваш, да струваш... най-много 29 сребърни гроша, царю честити!

- Как така! Само 29 гроша? Ти да не си луд! Аз съм цар на такова голямо царство... – започнал да вика той.

- Царю честити – казал му кротко Хитър Петър, - нали Иисус Христос е Цар на небето и на земята, а Юда Го продал за трийсет сребърни гроша! Няма как да струваш нещо повече от Него?

Царят се ядосал много, но като размислил, зачудил се на умните Хитър-Петрови отговори и заповядал да го наградят богато.

Царят търсил мъдрост и я получил. Защото голяма мъдрост се крие в скромността!

Народна приказка

ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ!

Posted in Приказки и разкази.

Тревицата поникна. Лъх топъл се понесе. 
И всяка птичка викна: Христос възкресе! 
Пчелици из простора летят и тихо пеят. 
С възторг на всички хора очите греят! 

В зелени, нежни мрежи се крият храсти, клони. 
И глогът е разцъфнал, листенца свежи рони! 
Природата ликува, днес празник е чудесен! 
Сърцето тържествува! Христос възкресе! 


Автор: 
Неизвестен свещеник

Врага си превърнал в приятел

Posted in Приказки и разкази.

                 1001   1002                                                  Рангел Кочев - 9 год.                                                                                        Явор Кочев - 7 год.

Индийски търговец, християнин, чрез дългогодишна честна търговия, спечелил грамадно богатство. Но предимно неговото съкровище бил един особен златен пръстен с чуден и рядък по блясък елмаз.

Когато търговецът остарял, повикал четиримата си синове и им казал:

- Деца мои, Бог благослови моите трудове с обилни плодове, ала истинското ми богатство – това сте вие. Желая вие да обогатите душите си чрез обогатяване с добро живота на хората. Затова идете, кой където иска. Вижте как живеят хората, какви скърби и нужди имат и се старайте с каквото можете да облекчавате тяхната съдба. След една година върнете се и ще ми разкажете какво добро през нея сте извършили на хората. За най-добрата постъпка аз ще дам за награда този пръстен. Останалото богатство вие, след смъртта ми, ще си го разделите по равно.

Изтекла годината. Върнали се синовете. И се явили при баща си.

Първият рекъл:

- Търгувах с един богат търговец. Той ми даде голяма сума и наскоро почина. Никой не знаеше за моя дълг. Но аз намерих вдовицата и й върнах всичко до стотинка.

Вторият казал:

- Вървях покрай брега на една река. Видях, че падна във водовъртежа дете и започна да се дави. Аз се хвърлих, тъй както бях облечен, и спасих детето.

Третият разказал:

- Случи ме се в пустинята да объркам пътя. Запасът от вода беше вече към своя край. Не знаех скоро ли ще намеря верния път. Скитайки се насам-натам, натъкнах се на човек, изпаднал в несвяст. Той премираше от жажда. Аз му дадох остатъка от водата. Той дойде на себе си и заедно тръгнахме нататък. За щастие ние скоро намерихме правия път!

Най-накрая четвъртият разправил:

- Придобих приятел, ала се оказа лош човек: завидя ми на успеха в работата и на доброто отношение на хората към мене и смъртно ме намрази. Стана ми заклет враг... Веднъж се разхождах из гората. Гледам: край една пропаст спи моят неприятел, а към него дебнешком се приближава из гъсталака хищен тигър. Аз, по-бързо от мълния, се хвърлих към спящия: с едната си ръка го дръпнах и отдалечих от пропастта, а с другата измъкнах от зад пояса си камата и ударих хищника в гърдите. Ударът беше поразително сполучлив, иначе нямаше да се отърва. Моят враг се хвърли на шията ми и със сълзи ми благодари, и сърдечно ме моли да забравя враждата. Разделихме се с него, като най-близки обичащи се приятели.

Бащата го прегърнал, целунал и рекъл:

- Пръстенът е твой! – Първият ти брат, като е върнал на вдовицата дълга си, извършил е туй, което е бил длъжен да изпълни: щом си взел, трябва и да върнеш, независимо от това, знае ли някой или не знае за твоя дълг! Той е постъпил като честен човек... Вторият и третият брат са спасили живота на ближния, жертвайки себе си. Прекрасна, благородна постъпка! И аз се гордея с тях... Но ти си сторил нещо по-велико от всичките ти братя: ти си спасил живота на твоя враг, ти си победил в него злото срещу тебе, ти със своята любов си извършил чудо: врага си превърнал в приятел!

Така ти си се проявил като добър син на Небесния Отец, Който „оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни”(Мат.5:45). Постъпвайте – ти и твоите братя – винаги така в живота си и вие ще бъдете най-ценното мое богатство, най-доброто наследство, което ще оставя след себе си на Земята!...

Доростолски и Червенски митрополит Софроний,

от сборник „Христоматия по Религия-Православие за учителя в детските градини”, ставр.ик. Захари Дечев, Изд. Диамант, Бургас, 2011г.

Да обичаш някой близък, роднина, приятел е лесно. Но колко голяма е любовта на онзи, който жертва себе си, за да спаси своя враг! С нея четвъртият брат спасил своя неприятел от двойна смърт: един път от ноктите на хищника и втори път от душевното страдание на злобата, която го мъчила в живота му, щяла да го мъчи и след смъртта му. 

Стихчета за Великден

Posted in Приказки и разкази.

РАЗПЕТИ ПЕТЪК

Във храма е тихо. Дълбока печал се 
спусна от старите тъмни икони. 
И свещи горят. А светликът не гони 


безкрайния мрак моя дух овладял.

Смутен съм. Стоя пред ужасния спомен

за Твойто разпятие. Тръпен и плах аз 

чувствам, че мой е старинният грях, 
че сам изковал съм Ти Кръста огромен.                                             

И капките Кръв от светите Ти рани 
над мене са капнали, в мен ще горят,
догдето часът на Съдът Ти настане...

И шепна, а сам си не чувам гласът: - 
Иисусе, простил си Ти моите деди,
и мене със Своята прошка съди... 

 

ВЪЗКРЕСНА ПЕСЕН

Празничното слънце е засмяно, 
вятърът възкресни песни пей
и в небето синьо, като знаме бяло,
чисто облаче се вей.

Бяло знаме - знак за мир и обич! 
/Мир и обич ни Христос дари/
За мира възстават всички роби 
и в сърцата обичта гори.

Мир и обич днес браздят нивята,  
дето хлябът наш насъщен зрей, 
плуг и трактор, чук, игла и вятър 
новите възкресни песни пей! 

 

ВЕЛИКДЕНСКА НОЩ 

Нощта е тъмна, а градът е светъл: течат по улиците светлини, 
блестят на „Невски" златните кубета 
и звън камбанен плиска на вълни. 

И на вълни на люляка мирисът 
се носи над празнуващия град 


и всички хора толкова добри са,                                                                 
че всеки срещнат срещат като брат. 

Очите са и светли, и горещи, - 
те по-пламтят от хилядите свещи -                                         
и светлината все расте, расте... 

И с вяра, що от дън душата блика, 
повтарят устните вестта велика: - 
за мир в света възкръсна Ти, Христе. 

 

ВЕЛИКДЕН В МАНАСТИРА 

Възкресна нощ. Тих, топъл лъх повява, 
крила на ангели се разлюляват 
и от шума на техните пера 
шуми набожно тъмната гора. -

А ето, чуй: клепалото запява - 
със песента си Бога възхвалява 
и възвестява празничната вест: 
„Със смърт смъртта е победена днес"!

 „Възкръсна Този, Който пожела 
със кръстна смърт Живот да ни дарува!" 
...И пак се веят ангелски крила... 

А ето, виж: нима не ти се струва, 
че хиляди звезди от небесата 
се спускат в монастира сред гората ? 


ПОБЕДНА ПЕСЕН

Звъни, великденска камбана! 
Сияй, възкресна свята нощ! 
Да няма мъка, скръб и рана, 
душа да няма изтерзана, 
ни помисъл да има лош! 
Защото Любовта, разпната 
от синовете на грехът -възкръсна пак. 
И светлината зарита в тъмата на земята 
изгря и озари светът. 
Защото истината блясна, 
- лъжата я не затъмни! - 
и всеки ден е все по-ясна, 
по-лъчезарна и прекрасна 
от всички, всички светлини. 
Звъни, ехти, победна песен! 
Душите празнично буди и 
възкресявай, че възкресе Христос - 
Владетелят небесен - 
смъртта със смъртта си победил!

 

ВИДЯХ ХРИСТА

Видях Христа. Той беше в две очи 
усмихнати и пълни с топла влага, -
и чух Гласа Му кротко да звучи 
във детска реч - забъркана и блага.

Видях го във възторга несравним 
на майката, която с нежна тръпка
следеше, как несмелият й син
в живота прави първата си стъпка.

В тъмница бях. И там видях Христа:
в окови обкован, покрит със рани
-и чух Го със пропукани уста
да благославя Своите тирани.

И онзи ден пред портата ми там 
пак Той бе скрит под просешката дрипа, 
а нямах къшей хляб да Му подам, 
нито лъжичка гостба да Му сипя...

Глава приведох тих и наскърбен
и изумен видях Христа в сърце си
и от Лика Му светъл осенен
изпях за Него тази проста песен. 

Стиховете са от  Змей Горянин (Светлозар Димитров)

Пожелаваме Ви светли, благословени, празнични дни!!

МОМЧЕТО С ПРАЗНАТА САКСИЯ

Posted in Приказки и разкази.

18

Отдавна, много отдавна живеел в една страна мъдър и щастлив крал. Едно само помрачавало старостта му – той нямал деца. И ето веднъж кралят помислил: „Ще избера най-честното дете в страната и ще го осиновя.” Той заповядал да раздадат на всички деца семена от цветя и обявил: „Оня, който отгледа от тези семена най-хубавите цветя, ще ми стане син или дъщеря.”

Всички деца посадили семената и ги поливали сутрин и вечер. И Сон Ир, бедното, но честно и добро дете, също се грижело за семената. Но минали десет дни, минал половин месец, месец, а семената в саксията още не пускали кълнове.

„Колко чудно!” – недоумявал Сон Ир. Най-сетне той попитал майка си:

- Защо моите семена не поникват?

И майката, също угрижена от това, рекла:

- Посади ги в друга пръст.

Сон Ир посадил семената, но те пак не покарали.

Настъпил денят, когато кралят трябвало да види цветята. Много деца в празнична премяна излезли на улицата, като държали пред себе си саксиите с прекрасни цветя. Всяко дете искало да стане престолонаследник. Но какво било това? Защо кралят, като оглеждал цветята, отминавал всички деца, а на лицето му нямало нито сянка от радост?

Изведнъж пред една къща той видял разплакания Сон Ир, който стоял с празна саксия в ръце. Кралят заповядал да повикат момчето.

- Защо стоиш с празна саксия? – попитал го той.

Сон Ир, хлипайки, разказал как е посадил семената, но те не са поникнали сигурно за наказание, че той веднъж скришом откъснал ябълка от чужда градина. Като чул този отговор, кралят хванал Сон Ир за ръце и казал:

- Ето моят честен син!

Хората запитали:

- Защо кралят осинови момчето с празната саксия?

И кралят обяснил:

- Хора! Семената, раздадени на децата, бяха варени!

И тогава всички одобрително закимали. А бузите на децата, които стоели с прекрасни цветя, пламнали от срам: те всички били посадили други цветя...

От сборник „Христоматия по Религия-Православие за учителя в детските градини”, ставр.ик. Захари Дечев, Изд. Диамант, Бургас, 2011г.

 А вие кое бихте избрали: саксия, пълна с прекрасни цветя или празна такава? Но знайте, че тази саксия не била празна, в нея били най-хубавите цветя - цветята на честността!

Често се случва така, че онова, което е наглед красиво и привлекателно, не е плод на добро и не би могло да донесе добро. А онова, което е наглед скромно и обикновено, крие в себе си съкровище от добродетели.

Рисунките са на деца от ОУ „Любен Каравелов”, гр.Пазарджик, изучаващи Религия-Православие.