kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

Краставици

Posted in Приказки и разкази.

434

Петър беше голям. Беше лятна ваканция. Веднъж забра Ники да ловят риба на реката. Но тоя ден нямаха сполука: рибата не кълвеше. Затова пък на връщане се вмъкнаха в селската зеленчукова градина и си напълниха джобовете с краставици. Пазачът ги забеляза и ядосано засвири със свирката. Те побягнаха. По пътя Петър се досети, че като се прибере у дома с тия краставици, може да си изпати. Затова даде своите на Ники. А Ники радостен се върна у дома:

- Мамо, виж, донесох ти краставици!

Майка му погледна: джобовете му пълни. И в блузата напъхал, и в ръцете си държи две големи краставици.

- Откъде ги взе? – попита тя.

- От зеленчуковата градина.

                        Лилия Ганчева 9 г.

- От коя градина?

- Там, при реката, селската.

- А кой ти позволи?

- Никой. Сам си накъсах.

- Значи си откраднал?

- Не, не съм откраднал, а просто така... Петър късаше, а защо аз да не късам? И аз си взех.

Ники почна внимателно да вади краставиците от джобовете.

- Чакай, чакай! Не ги вади! – спря го майка му.

- Защо?

- Веднага ги върни!

Хитър Петър и скъперникът

Posted in Приказки и разкази.

2      

                                                                                   

Един скъперник имал в градината си много сладки круши, но ги пазел денем и нощем, тъй че никой не можел да ги доближи. Селяните му се молили да им продаде или подари, та поне да ги вкусят, но той не скланял и ги гонел.

Чудели се хората как да опитат тези сладки круши и си казали: „Това е работа само за Хитър Петър!” Отишли те при него с молба да им помогне.

Хитър Петър повикал със себе си един свой другар на име Михаил. През нощта взели празен чувал и гърне, пълно с жарава. Покачили се на дървото и почнали да пълнят чувала. Стопанинът усетил, че му крадат крушите, отишъл полека под дървото, докопал Хитър Петър за нозете и викнал:krusha

- О-хо! Ами сега? Защо ми крадеш крушите?

Хитър Петър се обърнал към другаря си:

- Михаиле!

- Що бе, побратиме?

- Я пусни огън отгоре да погориш грешника, дето се е хванал за нозете ми! – казал Хитър Петър.

Другарят му изсипал жаравата от гърнето върху главата на скъперника; той почнал да вика от болка и избягал. Двамата напълнили чувала с круши и го занесли на селяните.

321

Йоана Михайлова -10 год.

Скъперникът, като пооздравял от изгореното, отива един ден притеснен при Хитър Петър и му казва:

- Бай Петре, ти си умен човек, дошъл съм за съвет.

- Що мога да сторя за тебе? – рекъл Хитър Петър.

- Аз май голям грях сторих – започнал скъперникът. – Мойте сладки круши нали на никой ги не давам. А оная нощ дошли в мойта градина двама – хора ли бяха, ангели ли – не зная, да си наберат. Аз помислих, че са човеци, та отидох и хванах единия за нозете с грешните си ръце. Те пуснаха огън от небето и ме попариха. Мисля си, ще да са били светите архангели Михаил и Гавраил. Слава Богу, слава и на тях, върна ми се здравето, оздравя изгореното. Но дай съвет как може да ми се прости този грях.

Хитър Петър отговорил:

- Заради едни сладки круши не е добре да си навличаш гнева на светите. Но има леснина да се избавиш. Раздай тая година всичките си круши на сиромасите и ще ти се плати грехът. И занапред не бъди такъв стиснат!

Човекът направил тъй, както го научил Хитър Петър и се избавил от скъперничеството си.

Народна приказка

Народните приказки пазят спомен от времето, когато всеки българин, и добър, и лош, е имал страх от Бога. Благодарение на него скъперникът се поправил, избавил се от своята стиснатост. От добър урок, добре се поучил. А и не веднъж ни учи светата Библия, че „Начало на мъдростта е страхът Господен” (Пс.109:10).

Колко струва един цар?

Posted in Приказки и разкази.

222

Иван Спасов - 9 год.

Някой си цар искал да намери мъдър човек, от когото да се поучи. Затова заповядал да разгласят по цялото царство, че ще даде голяма награда на оня, който му каже колко е далеко от земята до небето и колко струва самият той. Но ако не можел да отговори добре, да му мисли – царят щял да му вземе главата!

Дълго чакал царят, но никой не се решавал да отиде и отговори на въпросите му.

Най-сетне се наел Хитър Петър. Той намотал едно голямо кълбо конци и отишъл в палата.

- Знаеш ли какво те чака, ако не отговориш на въпросите ми? – запитал го царят.

- Зная! – отвърнал Хитър Петър.

- Тогава кажи колко е разстоянието от земята до небето?

Хитър Петър отговорил веднага:

- Колкото е дълъг конецът, намотан на това кълбо.

- Не е вярно! Как си го измерил, та твърдиш, че е толкова?

- Ако не вярваш, премери сам, царю честити!

Царят не знаел в момента какво да му каже и го запитал:

- А я ми кажи, колко струвам аз?

- Да струваш, да струваш... най-много 29 сребърни гроша, царю честити!

- Как така! Само 29 гроша? Ти да не си луд! Аз съм цар на такова голямо царство... – започнал да вика той.

- Царю честити – казал му кротко Хитър Петър, - нали Иисус Христос е Цар на небето и на земята, а Юда Го продал за трийсет сребърни гроша! Няма как да струваш нещо повече от Него?

Царят се ядосал много, но като размислил, зачудил се на умните Хитър-Петрови отговори и заповядал да го наградят богато.

Царят търсил мъдрост и я получил. Защото голяма мъдрост се крие в скромността!

Народна приказка

ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ!

Posted in Приказки и разкази.

Тревицата поникна. Лъх топъл се понесе. 
И всяка птичка викна: Христос възкресе! 
Пчелици из простора летят и тихо пеят. 
С възторг на всички хора очите греят! 

В зелени, нежни мрежи се крият храсти, клони. 
И глогът е разцъфнал, листенца свежи рони! 
Природата ликува, днес празник е чудесен! 
Сърцето тържествува! Христос възкресе! 


Автор: 
Неизвестен свещеник

Врага си превърнал в приятел

Posted in Приказки и разкази.

                 1001   1002                                                  Рангел Кочев - 9 год.                                                                                        Явор Кочев - 7 год.

Индийски търговец, християнин, чрез дългогодишна честна търговия, спечелил грамадно богатство. Но предимно неговото съкровище бил един особен златен пръстен с чуден и рядък по блясък елмаз.

Когато търговецът остарял, повикал четиримата си синове и им казал:

- Деца мои, Бог благослови моите трудове с обилни плодове, ала истинското ми богатство – това сте вие. Желая вие да обогатите душите си чрез обогатяване с добро живота на хората. Затова идете, кой където иска. Вижте как живеят хората, какви скърби и нужди имат и се старайте с каквото можете да облекчавате тяхната съдба. След една година върнете се и ще ми разкажете какво добро през нея сте извършили на хората. За най-добрата постъпка аз ще дам за награда този пръстен. Останалото богатство вие, след смъртта ми, ще си го разделите по равно.

Изтекла годината. Върнали се синовете. И се явили при баща си.

Първият рекъл:

- Търгувах с един богат търговец. Той ми даде голяма сума и наскоро почина. Никой не знаеше за моя дълг. Но аз намерих вдовицата и й върнах всичко до стотинка.

Вторият казал:

- Вървях покрай брега на една река. Видях, че падна във водовъртежа дете и започна да се дави. Аз се хвърлих, тъй както бях облечен, и спасих детето.

Третият разказал:

- Случи ме се в пустинята да объркам пътя. Запасът от вода беше вече към своя край. Не знаех скоро ли ще намеря верния път. Скитайки се насам-натам, натъкнах се на човек, изпаднал в несвяст. Той премираше от жажда. Аз му дадох остатъка от водата. Той дойде на себе си и заедно тръгнахме нататък. За щастие ние скоро намерихме правия път!

Най-накрая четвъртият разправил:

- Придобих приятел, ала се оказа лош човек: завидя ми на успеха в работата и на доброто отношение на хората към мене и смъртно ме намрази. Стана ми заклет враг... Веднъж се разхождах из гората. Гледам: край една пропаст спи моят неприятел, а към него дебнешком се приближава из гъсталака хищен тигър. Аз, по-бързо от мълния, се хвърлих към спящия: с едната си ръка го дръпнах и отдалечих от пропастта, а с другата измъкнах от зад пояса си камата и ударих хищника в гърдите. Ударът беше поразително сполучлив, иначе нямаше да се отърва. Моят враг се хвърли на шията ми и със сълзи ми благодари, и сърдечно ме моли да забравя враждата. Разделихме се с него, като най-близки обичащи се приятели.

Бащата го прегърнал, целунал и рекъл:

- Пръстенът е твой! – Първият ти брат, като е върнал на вдовицата дълга си, извършил е туй, което е бил длъжен да изпълни: щом си взел, трябва и да върнеш, независимо от това, знае ли някой или не знае за твоя дълг! Той е постъпил като честен човек... Вторият и третият брат са спасили живота на ближния, жертвайки себе си. Прекрасна, благородна постъпка! И аз се гордея с тях... Но ти си сторил нещо по-велико от всичките ти братя: ти си спасил живота на твоя враг, ти си победил в него злото срещу тебе, ти със своята любов си извършил чудо: врага си превърнал в приятел!

Така ти си се проявил като добър син на Небесния Отец, Който „оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни”(Мат.5:45). Постъпвайте – ти и твоите братя – винаги така в живота си и вие ще бъдете най-ценното мое богатство, най-доброто наследство, което ще оставя след себе си на Земята!...

Доростолски и Червенски митрополит Софроний,

от сборник „Христоматия по Религия-Православие за учителя в детските градини”, ставр.ик. Захари Дечев, Изд. Диамант, Бургас, 2011г.

Да обичаш някой близък, роднина, приятел е лесно. Но колко голяма е любовта на онзи, който жертва себе си, за да спаси своя враг! С нея четвъртият брат спасил своя неприятел от двойна смърт: един път от ноктите на хищника и втори път от душевното страдание на злобата, която го мъчила в живота му, щяла да го мъчи и след смъртта му.