Великден

Зададе се Великдена
през вечните поля
и празнично нагиздена
е цялата земя.

Довечера камбаните
със радост ще гърмят.
Във черква пък събраните
молитва ще четат.

„Христос Возкресе!“ — в Божи храм
ще екне в нощен час.
„Воистина Возкресе!“ — там
ще кажат всички с глас.

Нас чакат ни краваите
с червените яйца.
Великден е, да знаете!
Великден е, деца!

                               Борис Тричков

Пролетна песен

След зимните неволи и злини
небето синьо в пролетните дни
поглежда днеска кротко над света,
като с очите сини на Христа.

От изток Слънчо грейнал мил и драг,
целува с весела усмивка пак:
дървета, хора, птици и пръстта,
като с устата блага на Христа.

Пробудени от зимния си сън,
на стрехи капчуците отвън,
напевно, в хор, приветстват пролетта,
като с гласа сърдечен на Христа.

А тихият ветрец, пристигнал тук
от топлия и слънчев юг,
възторжно крачи с песен на уста,
като с нозете боси на Христа.

Царкиня Пролет в родния ни край
щастлива и усмихната сияй,
затуй от всичко блика радостта,
с усмивката всеблага на Христа.

Любомир Дойчев

Великден, Великден

                              Монахиня Валентина Друмева

 Великденска свещ

Великден

В очите му - звездици,
в ръцете му - свещица.
Камбанка е сърцето.
Така върви детето
през тъмното напряко.
Ако го срещне някой,
ще се припознае,
че ангелче това е.
Детето като песен
реди:
        - Христос воскресе!
И сее светлина
по пътя към дома.
След него тате, мама
и каката голяма
отвръщат като песен:
         - Во истину воскресе!
И слизат небесата
в нощта на чудесата
чрез детската душа -
надежда за света.

Анелия Янковска-Сенгалевич

Когато апостол Петър се възкачил на небето, Дядо Господ го направил светия и му рекъл:

- Свети Петре, предавам ти ключовете от рая. Ще отваряш вратите само на ония души, които са праведни и достойни за вечно блаженство.

Оттогава изтекли много, много години. Свети Петър пускал в рая праведните, а връщал в ада всички ония, които са били послушни на дявола.

Един прекрасен ден свети Петър се разхождал из рая. Забелязал той измежду душите непознати лица. Почудил се.

- Аз такива хора не помня да съм пропускал. Откъде ли са дошли?

След няколко дена пак срещнал непознати хора. Той много добре си спомнил, че не ги е пропускал през райските врата. Разтревожил се светията и отишъл при Дядо Господ. Коленичил пред трона Му, целунал края на лъчистата Му дреха и казал:

- Господи, много съм разтревожен. От няколко дни забелязвам хора, които аз не съм пропускал през райската врата. Ключовете са у мене, а друг вход няма. Откъде са се промъкнали и кой ги е пускал, не мога да разбера. Страх ме е да не е работа на дявола.

- Внимавай, свети Петре - отговорил Господ. По два пъти претегляй везните преди да пропуснеш някого. Иначе ти ще отговаряш.

Минали още няколко дена, свети Петър разтревожен ходел из райските градини. И пак отишъл при Господа.

- Милостиви Боже, не ме наказвай! Само Ти си всезнаещ. Помогни ми! В рая се промъкват чужди хора, но откъде и как, не можах да разбера.

Тогава Господ казал:

- Ела да обиколим рая и сами ще потърсим откъде прескачат неправедните души.

Някога сме били имотни хора, но аз не помня това. Знам само онова време, когато рогозката вкъщи беше студена, та не можех бос да играя по нея. Баща ми работеше на парче в една обущарница и едвам ни изхранваше със своята малка надница.

Един ден той остана без работа. Зимно време беше. Всички работници се бяха настанили и никому не идеше на ум да отстъпи мястото си на баща ми. Няколко дни той ходи без работа и през това време ние търпеливо чакахме.

В най-студения ден през тази зима се случи с мене нещо, което, както виждате, и досега не съм забравил. До обед баща ми нямаше пари, а подир обед донесе в къщи само два гроша.

Какво можехме да направим с тия пари? Да купим за един грош хляб и за другия въглища, нито щяхме да се нахраним, нито да се стоплим. Майка ми реши да купи за всичките пари въглища, а за хляб — „Бог да ни е на помощ!“

На мене ми се падна да ида при въглищаря дядо Ангел. Взех чувалчето и затърчах. Снегът пищеше под стъпките ми.

— Дядо Ангеле, дай ми за два гроша въглища.

Имаше голяма навалица, но аз се наместих първи. Взех въглищата, които дядо Ангел отмери на кантара, метнах ги на гърба си и си тръгнах.

Като вървях и си подсвирквах, неочаквано усетих, че в едната си ръка стискам нещо. Отварям вкочанената си шепа и виждам парите на дядо Ангел. Аз съм забравил да му ги дам, а и той, залисан от навалицата, не се сетил да ми ги поиска. Сега? Да се върна ли да му ги дам? Обръщам се и направям няколко крачки, но се спирам изведнъж.

Йордан Стубел

- Стой-ой! ... Строй се в ляво, на малки интервали, ма-а-рш!

Чува се еднообразно тракане на оръжейните щитове, пръхтенето на конете и сърдитото провикване на коноводите¹:

- Ди-й, не наял се ... Кранта такава! ... Дий, мечката ти яла ушите!

Моето привикнало ухо не се дразни от тия груби ругатни. Тия сурови и закалени селяни ругаят без омраза и озлобление. Напротив, в тона им долавям някаква бащинска, добродушна строгост, ругаят, ей тъй, за дисциплина и педагогическо въздействие, тъй както нашите селяци мъмрят своите деца понякога... Какво ти озлобление, та кой повече от тях знае мъката на тия измъчени добичета, които от два дни не са турнали зърно ечемик в устата си... Истински мъченици са конете в планинската артилерия²: от два дни горките животни се задоволяват с плява³. Дори привикналите на глад катъри се люлеят на тънките си крака. Батареята⁴ е построена.

- Стовари-и!

Чува се обикновеният в такива случаи шум. Момчетата пъшкат под тежестта на оръдията, подофицерите за поощрение мърморят като свекърви и ги подканят със своите престорено сърдити гласове:

- Стойко Лулчев, какво се мъдриш като невеста пред кум! Дръж здраво, ха така... Раз два... хо-оп! Готово-о! Карай конете в кръг. Покрийте ги си с попоните⁵! По-живо, по-живо!

И в техните гласове не се чуваше никакво озлобление. Тъй говорят тия стари войници: строго, внушително и наставнически. Приятно ми е дори да слушам бодрите им гласове: тия постоянни подофицерски мъмрения са необходима смазка за функционирането на батарейната машина. По тях ухото на началника долавя дали правилно работи строевият механизъм, тъй както опитното ухо на шофьора по бръмченето на мотора разбира дали машината му е в изправност...

- Фелдфебелът⁶ при мен!

В мразовитата нощ войниците около мен се провикват:

- Фелдфебелът при командира! Господин фелдфебел, командирът Ви вика!

В мъглата, като изневиделица, през мен застава внушителната фигура на стария войник.

- Аз, господин капитан! Какво заповядвате?

Ето го същият вечно бодър, готов да се отзове при първо повикване, стои изпънат като струна, козирува, а мустаците му покрити със скреж.

- А-а, ти тука ли си?... Добре си се накичил като дядо Мраз...

- Тъй вярно, господин капитан. Пък и полага се... Нали е Бъдни вечер... и ние като всички християни ще посрещаме Коледа, макар и далече от домашните...