Таня Димитрова, 2 клас

Всеки следобед, на връщане от училище, децата се отбиваха да поиграят в градината на великана. Това бе голяма, хубава градина с мека зелена трева. Тук-там от тревата се издигаха цветя и имаше дванадесет праскови, които напролет се покриваха с цвят, а наесен даваха богат плод. Птичките кацаха по дърветата и пееха тъй сладко, че децата прекъсваха игрите си, за да ги послушат.

— Колко щастливи сме тука! — викаха си те едно на друго.

Един ден великанът се завърна. Беше отишъл на гости при своя приятел, огромния корнуолски човекояд, и беше останал при него седем години. След като седемте години бяха изминали и бе казал всичко, което имаше да казва, той реши да се върне в собствения си замък. Като си дойде, видя децата да играят в градината.

Отдавна спеше Витлеем... В полето
овчари дремеха на стража при овцете;
внезапно огнена звезда проби небето
и почна цялото небе да свети.
Отвориха се звездните простори
и ангел божи слезна по лъчите
и на овчарите умилно заговори:
"Не бойте се! Блажени и честити,
че първа вест ще чуйте и вестите!
В града Давидов, в ясли и над плява,
Христос роди се тая нощ за слава!
Ликувайте, открийте си душата,
вървете, дето води ви звездата!"
И посред воинства небесни,
и хорове неземни песни,
овчарите поеха светъл път –
отидоха да му се поклонят...

 

 Асен Босев

  Симона Гацева 7 год.