Именият ден е празникът на нашия небесен покровител - светията, чието име носим.

Когато родителите избират име на детето си, това е наистина важен момент. Те често спазват дългогодишни традиции в рода, показват уважение към майка, баща или сродници. И наистина голяма е радостта на дядото или бабата да кръстят внуче с тяхното име. Понякога семейството решава да постави ново начало и да създаде нова традиция, защото сърцето е подсказало така. Но при всички случаи в този момент родителите избират не само име, но и небесен закрилник, комуто да поверят своята рожба.

Традиционните български имена са най-често на големи християнски светци и затова техните празници се честват всенародно - Димитровден, Никулден, Ивановден, Гергьовден. За съжаление възрастните често са улисани в почерпки, подаръци, в трапези с роднини и приятели. И забравят да разкажат на децата за същността на тържеството. Малките обикновено знаят само, че е празник на името и е повод за радост.

Да ги научим да почитат небесния си покровител, да отбелязват достойно имения си ден. Така те още по-сърдечно ще празнуват и още по-голяма ще бъде радостта им. Да направим малка картичка по този повод. С нея ще обърнем внимание на децата най-вече, че това е християнски празник. Затова, когато я разтворим, вътре се появява кръстче. На този празник нека знаят, че ходим на църква и отправяме молитва, а нашият светия-закрилник се радва и ни пази и помага.

Разпечатайте картичката, изрежете по контура. Оцветете кръстчето. След това прегънете, както е показано. Подарете я сгъната, за да изненадате някой близък.

Подходяща е за най-малките. Те няма да могат да прочетат надписа, но нека знаят как поздравяваме за празника.

Децата с интерес слушат историите за Сътворението на света, за първите хора, за Ной и Вавилонската кула. Те вече знаят и много за живота и делото на Иисус Христос - за Неговото раждане, Кръщение, Възкресение. С чистите си сърца се доверяват на нашите думи - думи на възрастни, на родители или учители. По някой път само възкликват простичко и добронамерено - откъде знаете толкова много? И ние отново им разказваме за светата Библия.

Този път обаче можем да направим още нещо - да изработим малка книжка Библия. Първо трябва да разпечатаме готовата корица или сами да я нарисуваме. Задължително ще я украсим, защото това не е обикновена книга. А вътре ще сложим две листчета, на които ще запишем някои от разказите от Свещената история, които вече знаем. Накрая ще ги подредим, ще телбодираме и детската Библия е готова.

 На първото листче ще запишем:

    Стар завет

3. Големият потоп

На второто листче:

    Нов завет

Така, дори накратичко изброени, библейските разкази се подреждат в детските представи. Разграничават се събитията от Стария и Новия завет и най-важното - децата запомнят, че именно Библията е източникът на знанията ни за Бога. Тя съдържа словото Божие, Божието Откровение към хората. Той Сам ни се разкрива, обръща се към нас, води ни и ни напътства, а това е запечатано в Книгата на книгите чрез ръцете на боговдръхновените писатели.

Как се строи църква?

Тази задачка може да послужи за добър пример как с вяра и с общи усилия се гради домът Божий. Всеки християнин желае да участва с каквото може, за да получи благодат той, неговото семейство и целият му род.

За да стигне един учебен час е нужна предварителна подготовка от учителя. Ето нужните материали, с които се подготвят 8 комплекта за църкви - 2 бели листа и 13 цветни:

8 сини листа за фона

1 зелен лист за тревата - прегъва се на 8 линии по дължина, които се изрязват, като едната им страна трябва да е разрязана с декоративна ножица на вълнички

1 бял лист - разрязва се на 8 еднакви правоъгълника

1 бял лист - разрязва се на 16 еднакви правоъгълничета

1 жълт лист - 1/2 от листа се разрязва на 8 правоъгълника, на които се заоблят 2 от краищата, като на снимката, за да оформим големия покрив

                     - 1/2 от листа се разрязва на 16 правоъгълничета, отново се заоблят краищата - по 2 малки покрива на църква

1/4 син лист - разрязва се на 32 малки правоъгълничета, като отново заобляме 2 от ъгълчетата, както е показано, за да получим по 4 прозорчета за църква

1/4 оранжев лист - разрязва се на 8 еднакви правоъгълника, на които заобляме 2 от ъглите, за вратата

приблизително 1/4 жълт лист - по 3 кръстчета на църква, т.е. общо 24 кръста.

А сега - време е малките да се потрудят!

Ако децата са повече, разделяме ги на групички по 4 или 5, т. е. на няколко села. Избираме кмет на всяко село, който да разпределя отговорностите, да следи добре ли върви строежът, но също да се включва и в работата. Всяко село се старае да направи църквата си възможно по-хубава от тази на съседните села, защото по това най-много личи колко добри и вярващи са хората, които живеят в него. Задачата се превръща от творческа в ролева игра, която много допада на децата и те сърдечно изживяват разиграната ситуация.

Всеки кмет получава по един комплект материали. Освен да разпределят внимателно елементите и да ги залепят на правилното място, децата трябва да нарисуват линии на прозорчетата и на вратата, както е на снимките и да сложат надпис с името на храма. Всички задружно решават на кой светия или празник да е посветена църквата. Ако не успеят мирно да решат, нека се помолят и теглят жребий.

Когато задружната работа приключи, кметът е този, който ще отиде да покани епископа да освети новопостроения храм и това ще бъде голям празник за всички. От този момент нататък мястото е свято, Божие обиталище навеки, където ще се събираме ние и поколенията след нас, да извисяваме сърцата си към Бога в молитва, а Той ще накланя ухото Си към всички, които с вяра и любов Го търсят и ще ни милва с безкрайната Си благодат.