Велик покаен канон на свети Андрей Критски - ПОНЕДЕЛНИК
ВЕЛИК ПОКАЕН КАНОН
НА СВ. АНДРЕЙ КРИТСКИ
П О Н Е Д Е Л Н И К
Пeсен първа
Ирмос
Помощник, Покровител мой биде ми за спасение:
Той моят Бог е - и ще Го прославя с песнопение.
И на отците ми е Бог - ще го превъзнеса,
защото се прослави със несметни чудеса.
Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!
Отде да започна да плача над своя живот окаянен,
над своите греховни дела, о пресладки Иисусе Христе?
Какво ли начало да сложа на моето скръбно ридание? -
О, Премилосърдни, прости ми Ти мойте безброй грехове.
Ела, пренещастна ти, душо, с плътта си от грях овладяна -
и в изповед чиста, сърдечна до Бога се ти възвиси.
От грешен живот откажи се - и цялата в сълзи обляна,
пречиста, покаяна жертва на Господа ти принеси.
По първия грях на Адама увлечен във тъмна съблазън,
видях се разголен пред Бога - и чужд за блажения рай.
В престъпност се виждам затънал - и тръпна и чезна в боязън.
Далеч съм от вечното царство - грехът ме измъчва безкрай.
Горко ми, о душо! Последва на Ева ти примира дързък:
в съблазън си вдаде очите - и зле се от туй нарани.
Плода забранен ти откъсна - да вкусиш от него побърза,
и тъй, както Ева, пред Бога в греха й се ти провини.
Като съблазнената Ева и аз с мисълта си порочна
станах като Ева - повикан от дръзкия глас на плътта.
Горчивата ябълка вкусих - наглед така сладка и сочна.
И тъй се предадох всецяло - безпомощен роб на страстта.
Заслужено беше изгонен прадедът Адам от Едема,
пред Твойта едничка повеля не свел благосклонно глава.
А аз пък пострадах, защото в своята гордост голяма
отхвърлям със дързост безспир животворните Твои слова.
Троичен
Слава на Отца, и Сина, и на Светия Дух.
Предвечна Троице, Която в преклонение
ний славим във едно Божествено лице, -
снеми Ти, милостна, греховното ми бреме,
прати умилни сълзи в моето сърце.
Богородичен
И сега, и всякога, и във вечни векове. Амин.
Богородице, чиста надеждо, ходатайко свята
на всички, които те с песни възпяват, снеми
Ти греховното бреме, що с тяжест ломи ми снагата.
И, о милосърдна, прати ми умилни сълзи!
Песен втора
Ирмос
Заслушайте се, небеса: - със словото си ще възпявам
с възторжен, светъл химн Христа, в света се въплътил от Дева!
Послушай моя глас, небе! Земя, ти в словото внимавай
на този, който пей хвала на Бога - преклонен, разкаян.
Със Свойто милостно око, Спасителю, Ти погледни ме.
Изповедта ми от сърце - сърдечно моля, приеми ми.
От всички най-съм грешен аз, най-много съгреших пред Тебе.
Но Твоя твар съм - приласкай сина си грешен, най-последен.
На злото вихърът вилней в душата ми - и той ломи ме,
но Ти простри ръка над мен и, както Петра, подкрепи ме.
О, виж, като блудницата, покайни сълзи Ти поднасям:
о, Спасе, Ти ме очисти - Излей над мене милостта Си.
Душевната си красота аз помрачих чрез своите страсти -
и в прах превърна се умът на Твоя блуден син нещастен.
Раздрах си дрехата, що Ти уши ми в часа рожденен:
и днес лежа аз гол пред Теб, във грях окалян, непотребен.
Облякох скъсания плащ, що със коварство изтъка ми змията,
и потъвам в срам - нечист, окаян, с гнойни рани.
Видях на рая хубостта в градината - и във съблазън
с ума си паднах - и затуй лежа гол и със срам наказан.
Водачите на всяка страст ме дращят с гняв и задушават.
И беззаконието им не стихва, още продължава.
Спасителю, аз оскверних одеждата на мойто тяло,
и онова, що Твой е лик, със своите дела изкалях.
И като си представих аз безпътността на моите страсти,
заплетох своя разум чист в стремежите си любострастни.
Троичен
Ти, Безначална Троице, Една, Несътворена
и Неразделна - грешника разкаян приеми.
Не пренебрегвай, пощади душата ми смирена -
от огъня на вечността я избави.
Богородичен
Ти, Която си от всички най-възпята,
със молитва ний сега пред Теб стоим:
- Дево, Майко Богородице пресвята,
за спасението наше се моли!
Песен трета
Ирмос
Върху скалата непоклатна на Твоите заповеди -
Ти Христе, със сила благодатна моята мисъл утвърди!
Със огън Господ изгори на содомяните земята,
излял се като огнен дъжд от лоното на небесата.
О, бягай, душо, като Лот-във планината се спасявай.
В Сигор се скрий - в покруса там разкайвай се и се смирявай!
О, бягай, душо, от Содом - заплахата му е голяма:
та теб да не унищожи стихийният божествен пламък.
Пред Теб със изповед, Христе, пристъпям - съгреших безмерно.
Но Ти си милосърд - прости, измий душата моя черна!
Пред Теб най-много аз греших - безчет са моите престъпления!
Но Ти, Спасителю Христе, не ме отблъсквай със презрение.
Че Ти Си Пастирят добър - о, напъти се и към мене
и ме със обич потьрси - като овцата заблудена!
Иисусе сладки, Ти си мой Създател, а пък аз - създание,
което във копнеж гори да го облееш с оправдание I
Троичен
Единна Троице, към Тебе със моление
пристьпяме: - Предпазвай, Боже, Ти
душата наша от съблазън, изкушение,
в опасност ни спасение прати!
Богородичен
Радвай се, Утробо осветена!
Радвай се на Господа престол!
Радвай се, о Майко преблажена:
грее те небесен ореол!
Песен четвърта
Ирмос
Пророкът чу, о Боже, за Твоето пришествие
и трепна от уплаха: че Ти ще се родиш
от Дева - и така в света ще се явиш.
И рече: - Чух пречудното известие
за Теб - и се уплаших... Господи, да е
прославена мощта Ти през всички векове!
Не презирай Своите дела,
не оставяй Своето създание! -
Ти си безпогрешен Съдия,
аз - последен грешник окаянен.
Повече от всички съгреших.
Но пък Ти си Бог всемилостиви,
Имаш власт на всички да простиш
греховете тежки, нечестиви.
Душо, краят вижда се, но ти
си се вдала в плен на сатаната.
Времето се вече съкрати:
Съдията чака при вратата.
Като сън и цвят ще отлети, -
ти защо не готвиш се за среща
и защо нехаеш? Стани ти,
моя душо пренещастна, грешна.
Пробуди се и се загрижи
за делата, душо, що извърши.
До лицето си ги приближи -
и облей ги с капчици от сълзи.
Доблестно си пред Христа признай
грешните дела и помишления,
та Той с обич да те приласкай
и ти прати мир и опрощение.
Във живота няма, Боже, грях,
нито дело, нито злоба има -
на които аз да не станах
сляп проводник, жертва най-любима.
С помисли и дело аз греших,
както никой друг тук на земята,
с ум и дело аз се провиних
като стъпках волята ти свята.
И затуй аз бях изобличен
и осъден бях от съвестта си -
тоя съдник силен и свещен.
Но Ти, Господи, мой Съдия си,
и Избавител всезнаещ си -
върху ми простри десница свята,
и с пощада ме дари, спаси
Ти на Своя блуден раб душата.
Лествицата до небесний свод,
що видя в съня си Яков, в древност,
символ е на устрем и възход,
полет към небесната безбрежност.
Ако искаш в творчески размах
и разумно, душо, да живееш -
скъсай със живота си във грях,
обнови се цяла - и ще грееш.
Зноя дневен и в нощта студа
Яков с примирение търпеше.
Той пасеше чуждите стада -
дълг в живота този труд му беше.
Трудеше се всеки час и ден -
не само за своята прехрана,
а да бъде и възнаграден
с две жени - кат ценно достояние.
Но разбирай ти под "две жени" -
дейността и разума просветен.
В Лия - дейността ознамени,
в подвига на майка многодетна.
А Рахил е образ на труда,
проявен с настойчивост и ревност;
че без труд не може във света
нито разум, нито, душо, дейност.
Троичен
По същност неразделна Ти, неслитна по лица,
аз изповядвам Те, Едно Троично Божество,
съцарствено и съпрестолно! - Пея с тържество
трикратно химна, що Ти пеят в Твоите небеса.
Богородичен
О, Дево, Ти раждаш, и пак си Девица оставаш
като Майка и Дева запазваш едно естество.
Когато Бог каже - природния ред изменява:
от девствено лоно да грейне свето Рождество!
Песен пета
Ирмос
Просвети, Човеколюбче, моя разум - аз Те моля:
знанието ми за Твоите повели отвори, -
за да върша с всички сили Твоята свещена воля!
Ето, бодърствам пред Тебе аз от ранните зори.
Като в нощ аз преминах живота си тук на земята.
Като бродник в нощта на греха - в непрогледен гъст мрак.
Аз се движех в мъгла - но простри Си над мене ръката:
като син на деня направи ме, Спасителю благ!
На Рувим подражавах - и аз му повторих делото -
беззаконен извърших съвет против Тебе и аз.
И, отдал се на страст, оскверних си, окалях леглото:
тъй Рувим оскверни свойто бащино ложе във страст.
О, Христе, о Царю, в топла изповед падам пред Тебе:
- Съгреших, съгреших, както братята във древността,
що продадоха Йосифа като предмет непотребен. -
А той грееше във целомъдрие и чистота.
Сродни хора тоз праведник свързаха с мисъл нечиста -
и предобразът Божи бе даден на чужди за роб. -
А ти, душо, робиня да станеш - сама си поиска:
на пороците свои продаде се в тъмния гроб.
О, окаяна душо, на Йосифа ти подражавай
целомъдра бъди - засияй ти със праведен ум.
С недостойни стремежи ти, душо, не се осквернявай,
отвърни се от калния, от беззаконния друм.
Нявга Йосиф макар във рова да прекара, Владико,
но туй беше предобраз на всичко, що Ти преживя:
погребение - и възкресение чудно, велико...
А кога ли и аз съща жертва ще Ти принеса?
Троичен
В Теб, Троице, Единствения Бог прославяме:
трикратно свят си, свят и свят - Отец, и Син, и Дух!
Несложно Същество, Ти вечно покланяемо,-
към мене, недостойния, сведи Ти Своя слух.
Богородичен
Нетленна и безмъжна, в мойто тяло се облече,
чрез Теб, Творецът на света - и Сам човек стана.
Ти, Дево, Майка си на Бога - Господа всевечен,
Който греха на всички нас на Себе Си взема.
Песен шеста
Ирмос
Към Бога всещедър - от цялото свое сърце -
из бездните адови вопъл раздиращ отправих.
Той чу ме - и с милост протегна ми благи ръце:
спаси ми живота от тление, вдъхна ми здраве.
Спасителю, аз Ти поднасям сълзите на моите очи,
със чистите свои въздишки, дълбоко бликнали в сърцето.
И то, съкрушено от болка, вопие към Тебе в небето:
- О, Господи, грешен съм много, но моя грях Ти заличи!
От своя Господ, моя душо, далече се ти отклони,
с греха на двамината братя - Датан и Авирон - приобщи се.
Но ти, от недрата на ада, към Бога викни, не бави се -
земята да те не погълне във тъмните си дълбини.
Разюздана си се, о душо, същинска телица си ти,
и с тъй на Ефрем заприлича. Но ти запази се от злото,
тъй както сърната се пази от ловката примка живота,
о душо, със разум и зоркост живота си ти огради.
Ръката Мойсеева нека, о душо, да ни увери,
как може живота прокажен Господ да очисти, избели.
И ти си прокажена: рани са цялата теб овладели,
но пак не се, душо, отчайвай, а милост от Бога моли.
Троичен
Бог Отец, и Бог Син, и Бог Дух Свети
казва тъй от небесните си висоти:
- Неразделна и проста съм Троица Аз,
по лица разделена - единна по власт.
Богородичен
Чрез Теб, Богородице, Бог се роди като мене.
Ти си Майка на Бога - за всички се Ти помоли
пред Него - та с Твоите молитви пречисти, свещени,
да изпрати ни милост, спасение да ни дари.
Кондак
Душо моя, стани събуди се - защо още спиш?
Приближава се краят - и ти ще се цяла смутиш!
Събуди се от сън, та да бъдеш от Бога Христа пощадена. -
Той Бог вездесъщ е, изпълващ света.
Икос
Лечебницата на Христа като видя отворена
и съгрешилия Адам - във нея изцерен,
почувства се лукавият болезнено прободен -
и към своя, дяволски сонм, извика озверен:
- Кажете, как да уязвя Марииния Син?
Уби ме Витлеемецът - всевластният Един!
Песен седма
Ирмос
Във грях, неправди, беззакония, пред Тебе се ние провинихме
и Твоите заповеди святи нито спазихме, нито вършихме.
Но Ти, о Боже милостиви, на нашите бащи Господ,
недей оставя да погине пред Тебе престъпилият род.
Греших, беззаконствах много, отхвърлих наредбите Твои,
защото роден съм във тежки, безброй грехове.
Към своите наследствени рани прибавих и струпеи мои...
Но чуй, как в покруса сърцето към Тебе зове:
- Ти Своята милост обилна над мен изпрати.
Помилвай ме щедро, о Боже на нашите бащи.
Пред Теб изповядвам, о Боже, аз своите тайни сърдечни.
Ти мой Съдия си - и мойто смирение виж!
Ти виж и скръбта ми безкрайна преди да осъдиш ме вечно,
молбата ми чуй - участта ми преди да решиш:
-Ти Своята милост обилна над мен изпрати.
Помилвай ме щедро, о Боже на нашите бащи.
В годините древни, о душо, ослиците като изгуби
Саул на баща си - намери той царство със тях. -
Внимавай, о душо, пази се, отблъсквай ти похоти груби
и себе си ти не забравяй - пази се от грях.
Недей предпочита във скотска похот да си, -
до Царството Божие, душо, се ти извиси!
О душо, ти знаеш Давида със двойния грях, що направи,
на блудното дело пронизан от злата стрела.
Пленен от жестокост, на злото си волята той предостави -
и стана убиец - две тежки греховни дела. -
Макар да не си се свързала, о душо, със тях,
по-зле те измъчва на твойта страст тежкия грях.
Давид с беззаконие, в древност, свърза беззаконие ново:
убийството подло той с блудното дело смеси.
Но мигом се двойно покая, смири се сърцето - готово
да моли от Бога - със милост да го ороси. -
Макар да си сторила, душо, по-тежки дела,
пред Бога не свеждаш в покаяна горест глава.
Давид в дните древни сърдечно си тежкия грях изповяда:
картинно, във песен, делото си изобличи.
И най-вдъхновено разкри си дълбоко душата как страда:
- Помилвай ме, Боже, и моя грях Ти заличи.
Защото пред Тебе единствено аз съгреших,
о, Боже на всичко - но Ти ме прости, утеши.
Троичен
- Несложна и неразделна Троице единосъщна,
по естество една - Светлини и Светлина;
трисвято Същество и единосвята Същност,
Бог-Троица - всевечна Божа Същина! -
Така се възвестява във песните. - Тъй също
прославяй, моя душо, Бога всемогъщи!
Богородичен
Богородице, с песни възторжени Тебе възпяваме,
със поклони Те тачим и Те от сърце благославяме -
от Неразделната Троица - че си Христа Ти родила
и си небесните двери за нас, от земята, разкрила.
Песен осма
Ирмос
Бога в небето неспирно небесните войнства славят;
херувимите и серафимите тръпнат пред Него сърдечно.
- Всякоя твар и дихание, пейте на Бога прослава!
Благославяйте Господа всички и Го превъзнасяйте вечно.
Спасителю, много съм грешен, помилвай ме с Твойта сърдечност,
ума заблуден възвиси ми - да свърна покаянен път;
смили се над тоз, що Ти вика: - Престъпих закона Ти вечен,
но Ти ме спаси и помилвай, покрий ми със прошка грехът.
Илия, във времето древно, върху колесница бе грабнат,
но на колесница по-друга над земното се извиси:
издигна се той с добродетел в небесните сфери отдавна! -
0 душо, така да възлетиш в небето способна ли си?
Илиевата власеница струите Йордански разсече:
те спряха се пред Елисея разделно - отсам и оттам. -
А ти, моя душо, безумно от благодатта се отрече
за свойта несдържана похот, покрила те в грях и във срам.
Спомни - нявга как Елисей със Илиевата власеница
сподоби се с двойна от Бога небесна света благодат, -
А ти, моя душо нещастна, на таз благодат си чуждица,
че си невъздържана в живота - най-грешна от всички в тоз свят.
Ти сонамитянката знаеш, как в древност се бе проявила:
във своя дом праведник срещна, дари го с подслон и гости. -
А ти изморения странник не си в своя дом приютила, -
затуй от чертога навънка ще плачеш затворена ти.
Нечестния нрав на Гиезия неспирно ти следваше, душо!
Поне в дните на старостта си порока му ти отхвърли:
със сребролюбива алчност ти скъсай. И Бога послушай!
От огъня адски избягай, свърши със делата си зли.
Троичен
Ти, безначални Отче, Събезначални Сине,
и Душе, благ Дарител на праведността.
Родителю на Словото, Което Ти прати ни,
Предвечно Слово на Предвечния Отца!
О, Душе, Който съживяваш и съзиждаш!
- Единна Свята Троице, Ти виждаш
покайните ми сълзи и смирение: -
простри десница милостна над мене!
Богородичен
Пречиста Дево, багреницата мечтана на Емануила
се изтъка във Твоята утроба чиста, преблагословена,
като от пурпур. - И затуй Те тачим като Господа родила:
за Майка Богородица почита Тебе цялата вселена.
Песен девета
Ирмос
Неизразимо с думи е пречудното рождение,
що чрез зачатие безсеменно в света се изяви.
Плодът пречист и свят на Майката без мъж нетленен е,
защото Божието раждане нас всички обнови.
- Затуй като Богоневеста Майка на всички във света
Те православно величаем, Богородице света.
Умът изранен е, телото във болки изгаря,
духът боледува, без сили остана речта.
Животът е мъртъв - пред него се вече отваря,
за края му земен, последната тежка врата.
- Какво ще направиш, окаяна душо, когато
поиска ти сметка за твоите дела Съдията?
Припомних ти, душо, световната повест, която
Мойсей бе описал, и целия Божи завет:
на грешни и праведни аз ти разказах делата,
живели и дали добро или зло в този свет. -
Ти бе подражателка, душо, на тез, що грешиха,
а не на които се в свят живот тук проявиха.
За тебе, о душо, безсилен законът остана,
без сила остана светата евангелска реч,
стана безполезно и цялото свято Писание,
светите пророци отблъсна ти, душо, далеч.
И твоите рани безспирно се все умножават,
че липсва ти лекар, о душо, да ги оздравява.
Привеждам ти, душо, от новозаветното Слово
затрогващи примери - вниквай с размисъл във тях:
и праведните да последваш бъди ти готова,
от грешните се отвръщай - от техния грях. -
С молитва сърдечна и пост, с чистота и говение,
смили ти Христа - та Той да ти прати прощение.
Когато Христос във плътта на човек се облече,
разбойници към покаяние Той призова. -
0, душо, локай се! Вратите на Царството вечно
са вече разкрити. И грабят го - виждаш това! -
разкаяни грешници: и фарисеи, митари...-
Нима ще допуснеш теб, душо, да те изпреварят?
Христос Бог прие тук човек като мене да стане.
С плътта приобщил се, и Той по човешки живя.
И всичко, присъщо човеку, изпълни, обхвана,
освен греховете. - И образ бе, душо, това! -
С това Бог показа безкрайното си снизхождение
към тебе, о душо! Почувствай го ти във смирение!
Христос мъдреците спаси и овчари повика,
и много деца-младенци мъченици стори.
Дари Симеон престарелия с радост велика,
пророчица Ана огрея с небесни зари! -
На никой от тях ти не си поревнувала, душо! -
И как ще застанеш присъдата вечна да слушаш?
Четиридесет деня Господ във пустинята жежка
прекара във пост - накрая и Той огладня.
С това Той показа природата Своя човешка.
О, душо, най-грешна от всички на тази земя,
не се поленявай, когато врагът връхлети те,
а го отблъсни със най-ревностен пост и молитва.
На преподобния Андрей Критски
Отче честни, пастирю на Крит, Андрее преблажени,
винаги моли се ти за тез, които те възпяват.
Та да се избавиме от гняв, и скърби и от тление,
и от грях - които тачим вярно твойта свята памет.
Троичен
Единосъщна Троице, единна в три лица,
възпяваме Те, като славиме Отца,
и Сина със молитва величаем,
на Духа се покланяме - Бог истинен и сияен.
Единно троелично естество със животворна сила -
Която със живот си всичко обдарила.
Богородичен
Пречиста Богородице, Ти Своя град спази,
защото той чрез Теб, чрез Твойта мощ царува.
Чрез Теб укрепва се, над своите врази,
чрез Тебе, със победа тържествува.
Чрез Теб той побеждава и всяко изкушение -
духовните врази - и ги държи пленени.