kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

АКАТИСТ НА ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС ЗА ПОЧИНАЛ

Posted in Поучения.

 

Архангелова задушница

Бог да упокои душите на всички починали християни.  Вечна и блажена да бъде тяхната памет. АМИН!

КОНДАК 1

Избрани Ходатаю и Първосвещениче, положил душата Си за грешния свят, дал ни власт да бъдем чеда Божии и да обитаваме в незалязващия ден на Твоето Царство! Дай прошка и вечна радост на починалия, за когото с молба Ти зовем: Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Своя раб с рая на сладостта.

ИКОС 1

Ангеле, свети пазителю, даден от Господа, ела и се помоли за твоя раб, когото си съпровождал по всички пътища на живота, пазил си и наставлявал, и въззови с нас към Всещедрия Спасител:

Иисусе, заличи списъка с греховете на Твоя раб (името).

Иисусе, излекувай дешевните му язви.

Иисусе, да няма на земята горчиви спомени за него.

Иисусе, помилуй огорчилите го и обидените от него.

Иисусе, покрий неговите несъвършенства със светоносната риза на Твоето изкупление.

Иисусе, развесели го с Твоето милосърдие.

Иисусе, неизречени, велики и чудни, яви му се Сам.

Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Твоя раб с рая на сладостта.

КОНДАК 2

Като безутешна гълъбица се носи душата над земната долина, съзерцавайки от висотата на божествения разум греховете и съблазните на изминалия път, скърбейки горчиво за всеки невъзвратим ден отминал без полза; но помилуй Твоя раб, Владико, нека влезе в Твоя покой, зовейки: Алилуя.

ИКОС 2

Ако Ти си страдал за целия свят, ако Ти си проливал сълзи и кървав пот за живите и мъртвите, то кой ще ни възпре от молитви за починалия. Подражавайки на Теб, слезлия даже до ада, се молим за спасението на Твоя раб:

Иисусе, Подателю на живота, озари го с Твоята светлина.

Иисусе, нека той да бъде едно с Теб и с Отца.

Иисусе, призоваващ всички в Твоето лозе, не забравяй да го озариш с Твоята светлина.

Иисусе, щедри Подателю на вечни награди, покажи го светъл в Твоя чертог.

Иисусе, върни на душата му благодатните сили на първосъздадената чистота.

Иисусе, нека да се умножат добрите дела в негово име.

Иисусе, съгрей осиротелите с Твоята тайнствена отрада.

Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Твоя раб с рая на сладостта.

КОНДАК 3

Свързан с връзките на плътта Твоят раб е падал греховно, но неговият дух чезнеше по Твоята вечна правда и святост, а сега, когато плътската немощ е скована от гробното тление, нека душата му се възнесе по-високо от слънцето, към Теб, Всесветия, и да запее песен на избавлението: Алилуя.

ИКОС 3

Твоят върховен апостол при огъня, в хладната нощ, три пъти се отрече от Тебе и Ти го спаси. Едничък познаващ немощта на човешкото естество, прости и на Твоя раб (името) многообразните отпадания от Твоята воля.

Иисусе, всели го там, където няма заблуди.

Иисусе, избави го от тежките терзания на съвестта.

Иисусе, да изчезне навеки споменът за греховете му.

Иисусе, не си спомняй съблазните от младостта му.

Иисусе, очисти го от тайните му беззакония.

Иисусе, осени го с тихата светлина на спасението.

Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Своя раб с рая на сладостта.

КОНДАК 4

Житейските бури са отминали, земните страдания са завършени, безсилни са враговете в своята злоба, но силна е любовта, избавяща от вечния мрак и спасяваща всички, за които Ти се възнася дръзновена песен: Алилуя.

ИКОС 4

Ти си безкрайно милостив към нас. Ти си единственият Избавител и какво можем да добавим към подвига на Твоята спасяваща любов, но Симон Киринеец ти помагаше да носиш кръста, на Теб, Всесилния; така и сега на Твоята благост е угодно спасението на близките да се извършва с нашето участие.

Иисусе, Ти си заповядал да носим теготите си един другиму.

Иисусе, Ти си положил съюза на любовта между мъртвите и живите.

Иисусе, нека да послужат подвизите на любящите за спасение на Твоя раб (името).

Иисусе, чуй сърдечния му вопъл, възнесен от нашите устни.

Иисусе, приеми в нашите сълзи неговото покаяние.

Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Твоя раб с рая на сладостта.

КОНДАК 5

Боже, да бъде приета от Тебе неговата предсмъртна въздишка на съкрушение като малбата на благоразумния разбойник. Той угасна на житейския кръст, дай му да наследи Твоите обетования, както на разбойника си дал с думите:”Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мен в рая”, където сонмовете на разкаялите се грешници радостно пеят: Алилуя.

ИКОС 5

Разпънат за нас, измъчен за нас, простри ръка от Твоя Кръст и с капки от пролятата Си кръв умий съвършено неговите прегрешения и с благообразната Твоя голота съгрей оголената осиротяла душа:

Иисусе, Ти си познавал живота му, преди да се роди, и си го възлюбил.

Иисусе, Ти си го видял отдалече, от висотата на Твоя Кръст.

Иисусе, Ти отдалеч си простирал към него изранените Твои обятия.

Иисусе, Ти си призовавал да му бъде простено на кървавата Голгота.

Иисусе, Ти кротко си умирал за него в тежки мъки.

Иисусе, претърпял полагане в гроба, освети неговия гробен покой.

Иисусе възкръснал, възнеси към Отца неговата изранена от света и спасена от Теб душа.

Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Твоя раб с рая на сладостта.

КОНДАК 6

Той е заспал вечен сън в гроба, но душата не дреме, очаква Тебе, Господи, жадува Тебе, вечния Жених. Да се изпълнят над починалия Твоите слова:”Който яде Моята Плът и пие Моята Кръв, има вечен живот.” Дай му да яде от съкровената манна и да пее пред Твоя Престол: Алилуя.

ИКОС 6

Смъртта го раздели с всички близки, душата стои далече, познатите се съкрушават и само Ти Едничък си останал близък. Разрушиха се преградите на плътта и Ти й се откриваш с непристъпното величие на Божеството в очакване на отговор.

Иисусе, Любов, превишаваща всяко разбиране, помилуй Твоя раб.

Иисусе, отдалечавайки се от Теб, той тежко е страдал.

Иисусе, прости неверността на сърцето му.

Иисусе, излъганите надежди са раждали скръб по Тебе.

Иисусе, спомни си часовете, когато душата му е трептяла от възторг по Теб.

Иисусе, дай на починалия неземна радост и покой.

Иисусе, едничък верни, неизменни, приеми го.

Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Твоя раб с рая на сладостта.

КОНДАК 7

Вярваме, че нашата раздяла няма да бъде дълга. Ние те погребваме, както зърно на нивата, за да израснеш в друга страна. Да погинат в гроба плевелите на твоите грехове, а добрите ти дела да просияят там, където семената на доброто принасят нетленни плодове, където душите на светиите пеят: Алилуя.

ИКОС 7

Когато забравата стане дял на починалия, когато неговият образ избледнее в сърцата и времето заличи гроба и ревността по молитва за него, Ти не го оставяй, дай отрада на самотната душа.

Иисусе, Твоята любов не охладнява.

Иисусе, Твоето благоволение не свършва.

Иисусе, с нестихващите молби на Църквата да се умият греховете му чрез принасяне на Безкръвната Жертва.

Иисусе, по застъпничеството на всички светии, дай му благодат да се моли за живите.

Иисусе, в дните на нашите изпитания, приеми неговото ходатайство за нас.

Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Твоя раб с рая на сладостта.

КОНДАК 8

Да се молим със сълзи, когато споменът за покойния е мъчително пресен, да поменаваме неговото име денем и нощем, да раздаваме милостиня, да храним гладните, зовейки от дълбините на душата: Алилуя.

ИКОС 8

Тайнозрителят Иоан Богослов съзерцаваше у Престола на Агнеца Божий голямо множество хора, облечени в бели ризи: това са тези, които идват от голямата скръб. Те радостно служат на Бога ден и нощ и Бог обитава с тях, и мъка няма да се докосне до сърцата им.

Иисусе, присъедини към тях и Твоя раб (името).

Иисусе, той много е страдал и скърбял.

Иисусе, Ти знаеш всички негови горчиви часове и тягостни минути.

Иисусе, на земята той е имал скърби и печал, дай му отрада на небето.

Иисусе, услади го от извора на живата вода.

Иисусе, изтрий всяка сълза от очите му.

Иисусе, всели го, където не опалва, но оживотворява слънцето на Твоята правда.

Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Твоя раб с рая на сладостта.

КОНДАК 9

Привършено е земното странстване, какъв благодатен преход в мира на Духа, какво съзерцание на нови, неведоми за земния свят неща и неземни красоти, душата се завръща в своето отечество, където светло слънце – правдата Божия – просвещава пеещите: Алилуя.

ИКОС 9

Ако отблясъкът и следата от Теб полага сияние върху лицето на смъртните, то какъв ли си Сам Ти. Ако делата на Твоите ръце са така прекрасни и земята, отразяваща само Твоята сянка, е пълна с неизразимо величие, то какъв ли ще е Твоят невидим лик. Открий славата Си на починалия Твой раб (името).

Иисусе, изостри неговия слух за възприятие на Твоето Божество.

Иисусе, да бъде преизпълнена радостта му.

Иисусе, подкрепи го с надежда за среща в обителите на блажените.

Иисусе, дай ни да почувстваме благодатната сила на заупокойната молитва.

Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Твоя раб с рая на сладостта.

КОНДАК 10

Отче наш, приеми починалия в Твоето Царство, където няма грях и зло, където е нерушима Святата воля, където в сонма на най-чистите души и непорочни ангели свети Твоето благодатно име и благоухае хвала: Алилуя.

ИКОС 10

В този ден ангелите ще поставят Твоя Престол, Съдниче, и Ти ще възсияеш в славата на Твоя Отец, носейки въздаяние на всеки човек. Погледни милостиво тогава на смирения Твой раб (името) и му кажи: ”Застани отдясно на мен”.

Иисусе, като Бог Ти имаш власт да прощаваш греховете.

Иисусе, прости съгрешенията му, забравени или премълчани от срам.

Иисусе, прости беззаконията по немощ или неведение.

Иисусе, избави го от неосветените дълбини на адското отчаяние.

Иисусе, да бъде наследник на Твоите животворящи обетования.

Иисусе, присъедини го към благословените на Твоя Отец.

Иисусе, дай му нескончаемо блаженство навеки.

Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Твоя раб с рая на сладостта.

КОНДАК 11

Владико Всеблаги, да се отворят за починалия слънцевидните райски врати, да го посрещнат с ликуване съборите на праведните и светиите, сонмовете на близките и на обичащите го, да се възрадват за него Твоите светоносни ангели, да види и Вечноблажената Твоя Майка там, където победно звучи: Алилуя.

ИКОС 11

Под Твоето дихание оживяват цветята, възкръсва природата, пробуждат се санмовете на Твоите най-малки създания. Твоят взор е по-светъл от пролетните небеса. Твоята любов, Иисусе, е по-топла от слънчевите лъчи. Ти си възкресил от земния прах бренната плът на човека за вечната пролет на нетленния живот, затова озари и Твоя раб (името) със светлината на Твоите милости.

Иисусе, в Твоята десница е благоволението и животът.

Иисусе, в Твоя взор е светлината и любовта.

Иисусе, избави починалия от вечна духовна смърт.

Иисусе, той е заспал с надежда, подобно на реката през студена зима.

Иисусе, пробуди го, когато оголените клони се облекат с цветовете на вечността.

Иисусе, да не омрачи нищо земно неговия последен сън.

Иисусе, Неизменно Щастие и цел на нашия живот.

Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Твоя раб с рая на сладостта.

КОНДАК 12

Христе! Ти си Царството Небесно, Ти си земята на кротките, Ти си обител на многото, Ти си питие съвършено ново, Ти си одеяние и венец на преподобните, Ти си ложе на упокоение на светиите, Ти, Пресладки Иисусе! На Тебе подобава хвала: Алилуя.

ИКОС 12

Под образа на тихи градини с неземна красота и светли като слънце обители и във великолепието на небесни песнопения Ти си ни открил блаженството на обичащите Те.

Иисусе, нека Твоят раб влезе в радостта Ти.

Иисусе, облечи го в сиянието на славата на Отца.

Иисусе, просвети го с озарение на Светия Дух.

Иисусе, нека възхожда от слава в слава.

Иисусе, нека Те види лице в лице.

Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Твоя раб с рая на сладостта.

КОНДАК 13

О, Безсмъртни Женише, идващ с ангели от небесата в полунощния час на греха и неверието, за да съдиш целия свят. Отвори дверите на Твоя славен чертог на Твоя раб (името), за да Ти пее с безчислените сонмове на светиите навеки: Алилуя.

(Този кондак се чете три пъти, след това се чете Икос 1 и Кондак 1.)

МОЛИТВА

Боже на щедростите и на всяка благодат! Погледни от висотата на Твоето свято жилище към нас, грешните и недостойно Твои раби, молещи и просещи опрощение на дълговете на починалия Твой раб (рабиня).

Молим Те, вечна Благосте, не влизай в съд със Своя раб като създание на Твоята Премъдрост, но го сподоби с милост; яви му Твоето благоутробие, Всеблагий Владико, и не го отхвърляй от лицето Си, Човеколюбче Господи: спаси от вечна смърт душата му, за да не престане да славослови Твоята безконечна благост и да превъзнася името Ти во веки.

За Теб, Сърцеведче, са знайни делата, намеренията и мислите на починалия Твой раб и всички извършени от него добри и лоши неща са открити и явени пред Теб. Но какво са пред Тебе, Светий, всички наши добрини? Като капка в морето, така са пред Теб и пред Твоята правда и Святост всички наши добри дела, извършени в този живот. Безмерни обаче са съгрешенията ни; велико и тежко е бремето на нашите грехове, но неизказано велики и безпределни са заслугите на Единородния Твой Син, нашия Господ Иисус Христос, Който по безмерната Твоя любов си дал на нас, грешните, та всеки, който повярва в Него, да не загине, но да има живот вечен.

Твърде грешни сме пред Тебе и недостойни за Твоята милост, но Твоето човеколюбие ни прави достойни, велики са нашите беззакония, но неизтощимо е Твоето милосърдие: безмерните заслуги на възлюбения Твой Син, принесъл Себе си в жертва за нашите грехове, побеждава всеки грях, всяко беззаконие; затова с умиление и с дръзновение Те молим, Източниче на нашия живот, с дръзновение в упованието те молим да се усвоят на Твоя починал раб (рабиня, име) тези драгоценни за нас изкупителни и спасителни заслуги на Единородния Твой Син; умоляваме Твоето милосърдие със сълзи на съкрушение, покрий греховете на Твоя починал раб с величието на тези най-скъпи заслуги на нашия Изкупител; прости всичките му съгрешения и не го погубвай заради беззаконията му в огнената геена. Пощади, пощади, Владико, отишлия при Теб Твой раб (името) и го избави от вечните мъки, избави го заради безмерните и неизказани душевни скърби и болка на Единородния Твой Син, понесени от Него, преди да изпие горчивата чаша на Своите страдания; пощади го и го спаси от вечната смърт заради оскърбленията и раните на нашия Спасител, заради плесниците и заплюването; помилуй заради безценната Негова Кръв, пролята от пречистите Му ребра. Молим Те, Отче на щедростите и на всяко милосърдие, с пречистите и животворящи Негови рани, с Неговата свята Кръв изцели смъртоносните и греховните язви на починалия Твой раб и така оздравен духовно да се сподоби в непристъпната Твоя светлина, Светодавче Господи, да славослови и прославя Твоето пресвято име во веки. Амин.

 

Чете се всекидневно до четиридесетия ден, а след това на всяка годишнина.

(Издава манастир Св.Вмчк Георги Зограф”, Света Гора)

Страдание и чудеса на светия славен великомъченик Димитрий Солунски

Posted in Поучения.

Свети Великомъченик Димитрий, син на благородни и благочестиви родители, произхождал от град Солун, където баща му бил градоначалник. По това време нечестивите царе повдигнали жестоко гонение срещу християните. Затова баща му, който тайно вярвал в Господ Иисус Христос и изпълнявал Неговите заповеди, не се осмелявал явно да изповядва Неговото пресвято име, боейки се от страшните заплахи на езичниците. В тайна стая вътре в дома си той имал две свети икони, украсени със злато и със скъпоценни камъни; на едната от тях бил изобразен нашият Господ Иисус Христос, а на другата – Пресвета Богородица. Пред тях той палел свещи и кадял тамян. В тази уединена молилня заедно със съпругата си често възнасял молитви към Истинния Бог, живеещ във висините, към Единородния Негов син и към Пренепорочната Владичица. Тези благочестиви съпрузи щедро обдарявали бедните с милостиня и никога не отказвали помощ на нуждаещите се. Само едно нещо силно ги натъжавало: нямали си деца. Те усърдно молели Господа да им дари наследник. И след известно време желанието им се изпълнило.
Всевишният чул молбите и им дарил син Димитрий. Голямо било ликуването на родителите; те горещо благодарили на Бога. Целият Солун бил съпричастен с радостта на своя градоначалник, който устроил трапеза за всички и особено за сиромасите.
Когато детето поотраснало и вече можело да разбира истината, родителите му го въвели в молилнята, където били светите икони и като му ги посочили, казали:
- Ето образът на Единия Истинен Бог, сътворил небето и земята, а това е Пресвета Богородица.
Те го научили на светите Христови заповеди, обяснили му всичко, чрез което човек може да познае Господ Иисус Христос и му показали колко суетна и пагубна е вярата в скверните езически богове.
От този момент Димитрий, напътстван както от думите на родителите си, а още повече наставен свише от Дух Светий, познал истината; Божията благодат вече почивала върху него. Той повярвал в Господа от цялата си душа и като се поклонил на светите икони, с благоговение ги целунал.
Тогава родителите му повикали свещеник и неколцина познати християни и кръстили детето в своя таен храм в името на Отца и Сина и Светия Дух.
Като приел своето кръщение Димитрий се поучавал в истинската вяра, растял както на години, така и по разум, изкачвал се все по-високо по стълбицата на добродетелите и Божията благодат все повече го просвещавала и го извисявала.
Когато Димитрий достигнал пълнолетие, родителите му се преселили от този временен живот, като успели да предадат на своя син пример за Богоугоден живот и го оставили наследник на целия си имот.

Молитва към Св. преподобни Иоан Рилски чудотворец

Posted in Поучения.

 

О, велики и предивни чудотворче, преподобни Иване! Приеми нашето моление и не се отвръщай от нас, които прибягваме под твоето застъпничество. Защото ти никога не си се отвръщал от ония, които през дните на твоя земен живот са идвали при тебе със своите скърби. Знаем какви големи знамения на милосърдие си явявал на православните християни и след представянето си. Чуй сега и нас, които сме потънали в грехове и сме обхванати от велики скърби: изпроси ни от Господа Иисуса Христа прощение на всички наши грехове и особено да ни прости непослушанието ни към нашата Майка - Църквата. Дарувай ни съкрушение на сърцето, та с умиление и редовно да пристъпваме към светото Тайнство Покаяние, та причащението ни с Тялото и Кръвта Христови да не ни бъде за осъждане и погибел, но за здраве и спасение.
Прогони от нас духа на ненавистта, дарувай ни дух на любов и мир към братско единение, на всички Твои люде. Съедини нас всички с една любов към Христа и Неговата Православна Църква, да пазим Неговата спасителна воля и да бъдем истински Божии чеда. Бъди ни пътевожд през всички наши дни, та да бъдем винаги в благодатта на Светия Дух, да пазим в чистота вярата и да вършим волята Господня до самата си смърт. А в часа на нашата кончина яви ни се да представиш душите ни пред Престола на Божествения Съдия и да Му кажеш: "ето ме мене и моите деца", та като се избавим от вечните мъки чрез твоето застъпничество, да наследим неизказаното блаженство на Небесното Царство Христово, заедно с тебе и всички светии во веки веков. Амин

Св. великомъченица Злата Мъгленска - 18 октомври

Posted in Поучения.

zlata_maglenska_2.jpg

Св. Злата Мъгленска живяла във втората половина на ХVІІІ век. Родила се в бедно българско семейство. Родното й място е село Слатино, Мъгленска епархия. Дъщеря на прост селянин, тя сияела както с телесна, така и с душевна красота. Отличавала се с удивително благочестие, със смирение и чисто сърце. Вярата й в Господ била твърда, непоклатна. Рядката й телесна хубост станала повод да се украси животът й със страдания на велика мъченица.
Млад турчин се прелъстил от хубостта й и решил да посегне на честта й. Един ден тя отишла в гората за дърва. По това време турчинът заедно с други турци я дебнел. Спуснал се към девойката, хванал я и подпомогнат от другите, я отвел у дома си.
Обещал й, че ще се ожени за нея. Поискал от нея най-първо да стане мюсюлманка. Заплашвал я с мъчения, ако тя се откаже да стори едното и другото. Чакал отговора й.
Девицата призовала на помощ Господ Иисус Христос и отговорила:
- Аз вярвам и се покланям само на Господ Иисус. От Него няма да се отрека, дори и да бъда раздробена на късчета. Освен това аз съм дала обет за девство, на който също така няма да изменя за нищо на света! Турците решили да опитат най-първо с по-меки средства да я склонят. Предали я за тази цел на жени туркини. Очаквали от тях да намерят начини да я увлекат в ислямската вяра. Туркините напрегнали цялата си хитрина в това направление. Разказвали й за мюсюлманския рай, за чувствения живот на мюсюлманите, за сладострастните увлечения у тях, за богатството, с което тя ще се сдобие, за разкоша, в който ще живее, ако пожелае да стане мюсюлманка и се омъжи за оня турчин.

Туркините й пеели примамни песни. Усмихвали й се престорено. Играели, танцували пред нея и пак повтаряли приказките за някакъв прелестен живот у мюсюлманите.
Младата Злата ги слушала и гледала с отвращение и погнуса.
Възбудени силно от твърдостта й в християнската вяра и от устойчивостта на целомъдрието й, туркините повикали при себе си родителите и трите й сестри. Заставили ги да се опитат да й повлияят да приеме исляма и да се съгласи да стане жена на турчина. Заплашвали и Злата, и тях с мъчения и смърт, ако не се изпълни желанието им.
Поразени от страх, родителите и сестрите почнали да уговарят Злата да приеме ислямската вяра.
- Мила наше дъще - плачели бащата и майката, - пожали нас и сестрите си. Ние всички ще загинем, ако не приемеш предложението на турците. Бог е милостив. Той ще ти прости тоя грях, извършен при насилие.
В душата на Злата настъпила борба. Любовта към родителите и към сестрите й, от една страна, и дългът й като християнка, от друга страна, застанали пред смутения й поглед. Кое да избере? Какво да прави? Сълзите на родителите и сестрите й разкъсвали сърцето й. Тя помислила, помислила и накрая решително заявила:
- Ако дори и вие, мои родители и мои сестри, ме насилвате да се откажа от Господ Иисус Христос, знайте - вие не сте ми вече родители, не сте ми сестри! Мой баща остава само Господ Иисус, моя майка - пречистата Негова Майка, а мои братя и сестри - мъчениците и мъченичките!
Турците разбрали, че девицата не ще беде склонена да се откаже от православната си вяра с такива средства. Решили да опитат страшните средства - мъченията.
В продължение на три месеца всеки ден я биели с тояги. След това изрязвали от гърба й ремъци и ги спускали пред очите й. Потоци кръв се леели от нея. С нажежена желязна пръчка проболи главата й от едното ухо до другото.
Подпомогната благодатно от Господ, светата великомъченица изтърпяла и издържала тия жестоки, смъртоносни мъчения.
Когато била оставена за малко на покой, тя чула, че в селото дошъл духовникът на нейните родители, проигуменът на светогорския манастир „Ставроникита”, йеромонах Тимотей. По един християнин пратила просба до него - да се помоли усърдно за нея, щото Бог да я подкрепи достойно да завърши мъченическия си подвиг.
И Бог я подкрепил и прославил. Тя завършила подвига си като великомъченица.
Озверените турци я обесили в един двор на дива круша. Насекли след това тялото й на късове.
Така, като злато прочистена в огъня на страданията, света великомъченица Злата Мъгленска предала душата си па Бога на 18 октомври 1795 година.

От: Жития на светиите. Ред. † Левкийски епископ Партений, архим. д-р Атанасий (Бончев). Синодално издателство, София, 1991 г. 

ГЛАСЪТ НА СВЕТИТЕ ОТЦИ.

Posted in Поучения.

"Не унивайте пред грешките.
Непогрешимостта е неосъществима мечта!
Грешките са свойствени на всички човеци и именно поради 
тази склонност към падения им е заповядано:
"С търпение спасявайте душите си.

Който претърпи докрай, той ще бъде спасен."

"Пътят на моя живот и на ония, които искат да са ми спътници, 
е постлан с тръни! 
Но по такъв път води Господ избраниците и любимците Си! 
Не могат да се отворят душевните очи и те не могат
да видят духовните блага, подавани от Христос, 
ако човек не бъде поставен на трънливия път. 
Христос е с теб!
Да дарува Той сила и на мен, и на теб..."

"Очевидно ти приемаш Чашата от човешки ръце. 
Какво ти влиза в работата праведно ли постъпват
тия човеци или беззаконно? 
Твоята работа е ти да постъпиш праведно, 
както подобава на последовател на Иисус, 
с благодарност към Бога и с жива вяра да приемеш Чашата 
и мъжествено да я изпиеш до дъно... 
Каква мъка, каква адска мъка е да се оплакваш, 
да роптаеш срещу предопределената свише Чаша... 
Моли Бога да отклони от тебе всяка напаст и всяко изкушение. 
Не трябва дръзко да се хвърляме в бездната на скърбите, 
защото това е самонадеяност от гордост. 
Но когато скърбите дойдат сами, ти не се плаши от тях и не мисли,
че те са дошли случайно, поради стечение на обстоятелствата. 
Не, те са допуснати от Божия Промисъл."

Св. Игнатий Брянчанинов