Рождество Богородично е един от най-големите празници на Православната църква.

Божият промисъл подготвил постепенно появяването на св. Дева Мария. В дълга редица поколения благородството се издигало непрекъснато, човешката природа ставала по-съвършена, докато най-после благословената двойка – Йоаким и Ана – се явила като благодатна почва, на която могла да поникне такава чудна издънка – пресвета Богородица.

На три дни път от Йерусалим се намирал малкият градец Назарет. Там живели праведните Йоаким и Ана, които светата Църква нарича "богоотци".

Йоаким произхождал от Давидовия род, а света Ана – от рода на Аарон. Били много щедри, милосърдни. За себе си изразходвали само една трета от доходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните.

Всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора: нямали деца. У израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.

На един от големите празници Йоаким дошъл със свои роднини в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил препълнен с народ. Застанал Йоаким пред първосвещеника и му открил желанието си. Първосвещеникът започнал да го укоряла, че заради греховете му Бог не го благословил с деца. При това положение той не бил достоен да принася жертва.

Йоаким се натъжил дълбоко. Излязъл от храма, като се утешавал с мисълта за безбройните милости на Бога към израилския народ.

По някое време скръбта му обаче станала толкова голяма, че не пожелал да се върне в къщи. Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал той в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо – да стане и той баща, както някога Авраам станал баща в дълбоки старини.

Вестта за тревогата на Йоаким в Йерусалим стигнала в Назарет до Ана. Тя затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелсва с рожба.

Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.

- Само аз, Господи – казала тя със сълзи на очи, - съм мъртва и безжизнена. Цялата природа те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня... Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!

Ана вложила цялата си душа в тая молитва.

И ето – ангел Господен застанал пред нея и й казал:

- Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария.

Ана веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога.

Преди да сподели своята радост с мъжа си, тя отишла в Йерусалимския храм, за да благодари на Бога и там да повтори своето обещание.

В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му казал:

- Бог чу твоята молитва. Жена ти Ана ще роди дъщеря, която ще бъде ваша обща радост. За да се увериш в моите думи, иди в Йерусалим. Там при златните врата ще намериш жена си, на която вече е възвестена тази радост.

Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим. Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли заедно жертва в храма.

На 9 декември светата Православна църква чества празника Зачатие на света Ана. Това е денят, в която света Дева Мария се заченала в утробата й. Девет месеца след това – на 8 септември – пречистата Дева се родила на света.

Като навършила три години, малката Мария, бъдещата пресвета Майка на Божия Син, Господ Иисус Христос, била заведена в Йерусалимския храм. Тъй родителите й изпълнили обещанието си: предали своята единствена рожба в служба на Бога.

В това време при храма живеели в отделни малки килии мъже, жени, девици, които посветили себе си изцяло на Бога и тъй водели чист, благочестив живот. Те били предобрази на бъдещите християнски монаси и монахини.

В тържествено шествие Ана се приближила с детето към храма. В ръцете на девойките, които придружавали Мария, както и в ръцете на другите присъстващи, горели свещи.

За да посрещнат Йоаким и Ана, с пение излезли из храма свещеници, начело с първосвещеника.

Ана поставила отроковицата Мария на първото стъпало на храма, който имал 15 високи стъпала. И станало голямо знамение. От никого не водена, от никого не покрепяна, Дева Мария изкачила леко и право всички стъпала. Почуда се изписала по лицата на всички присъстващи.

Малката Мария била оставена, като другите девици, да живее при храма. Тъй се лишила тя от родителите си, предадена изцяло на Бога.

Починал баща й Йоаким на 80-годишна възраст. Като останала сама, света Ана се преселила от Назарет в Йерусалим. Сдобила се с жилище близо до дъщеря си. Молела се постоянно в храма до своята смърт.

Така в нежна възраст била обречена да изпита скръбно сиротство тази, която впоследствие с блажена радост приела върху себе си дълга да лекува сиротството на всички самотни, изоставени хора, да стане Майка Утешителка и Застъпница на всички сирачета.

На всяко богослужение се прославя пресвета Дева Мария, която се удостоила да бъде майка на нашия Спасител Господ Иисус Христос. Споменават се с благословение и нейните родители Йоаким и Ана като богоотци, като праотци на Бога, явил се в човешка плът за спасението на цялото човечество.

А на празника Рождество Богородично се пее следната песен:

"Рождението ти, Богородице Дево, донесе радост на цялата вселена, защото из тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашия Бог, Който развърза клетвата, даде благословение и, като унищожи смъртта, дари ни вечен живот."

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 

 

Свещениците си спасил от плена на безбожниците и с божествена сила си разбил техните окови, Богомъдри, и така си посрамил мъжествено и мъдро дръзките мъчители и си зарадвал ангелските чинове, великомъчениче. Затова и те почитаме, божествени оръженосче, славни Фанурие.

Слово от Светителя Теофан Затворник

Чутото досега от писанията на свети Ерм още не е всичко, което възнамерявах да ви предам и което може да ви послужи в труда ви над благоустройването на сърцата ви. Чуйте и още. Мисля, че думата на апостолския мъж ще бъде по-убедителна за вас от нашето немощно многословие. Затова не искам до го оставя, докато не стигна до края. След виденията, за които вече ви говорих, у свети Ерм следват заповедите, съставящи предмет на втората книга на неговия „Пастир”. Към изложението им той пристъпва така: „Молих се – казва той, – в къщи и после седнах на леглото си. И ето, видях, че влезе един мъж, който внушава уважение с вида си, в дрехи на пастир. На него беше наметнато бяло наметало, на гърба му висеше торба и в ръцете си държеше тояга. Той ме поздрави, поздравих го и аз. След това той седна до мен и каза: „Изпратен съм при теб, за да бъда с теб през всичкото останало време от живота ти”. Когато каза това, аз си помисих, че ме изкушава и го попитах: „А ти кой си, защото този, на когото съм поверен, аз го познавам добре”. „Значи не ме позна?” – попита той. „Не” – отговорих аз. „Аз съм онзи Пастир, на когото ти си поверен”, – каза той. При тези думи лицето му се измени и аз познах в него моя Пазител. Стана ми срамно, страх и скръб започнаха да ме измъчат, но той ме успокои, като каза: „Не се бой. Изпратен съм и да ти покажа всичко, с което можеш да спасиш душата си. Изслушай ме внимателно и запиши всичко, за да го помниш и, като го прочиташ от време на време, да освежаваш мислите си и да укрепяваш колебливата си воля. Ако с чисто сърце опазваш всичко, което ти бъде откривано, ще получиш от Господа всички блага, които Той е обещал на Своите верни. А ако, след като чуеш наставленията ми, ти не само не се изправиш, но, напротив, започнеш да прибавяш грехове към греховете, то Господ ще ти изпраща беда след беда, докато не съкруши или сърцето ти, или костите ти”. Като каза това, моят Пастир, Ангелът на покаянието, ми предложи дванадесет заповеди в следния ред:

„1. Вярвай в Единия Бог, на Когото се покланяме в Троица, Твореца на небето и на земята, на всичко видимо и невидимо, Който от нищото е извикал към битие всички твари и им е дарувал толкова съвършенства, колкото всяка от тях може да вмести.

2. Живей в простота и непорочност, не вреди на ближния си даже с дума, напротив, помагай на всички в нуждите им без да изследваш кой иска и на кого даваш.

3. Гнила дума да не излиза от устата ти: обичай истината и избягвай лъжата.

4. Като зеницата на окото си пази съпружеската вярност, защото това е неизменен закон на Твореца – да бъдеш чист и непорочен пред лицето Му или в девство, или в честно опазвано съпружество. Женен ли си – не търси развод или друга жена; решил ли си да живееш в девство – не търси жена. Също така, когато умре мъжът или жената, преживялата го половина не греши, когато встъпва във втори брак; но се удостоява с по-голяма чест от Бога, когато решава да пази вдовството си в чистота и непорочност”.

При тези думи – казва Ерм, – аз го попитах: „А какво да прави онзи, който съгреши?” – „Да се кае”, – отговори ми Ангелът-Пастир. Казвам му: „Чувал съм, че освен кръщението няма друго покаяние, че, като се потапяме във водите на кръщението, ние получаваме опрощаване на всички грехове и след това вече никак не трябва да грешим”. Ангелът ми отговори: „Кръщението не се нарича покаяние. Покаяниието Бог е установил за онези, които, след като са призвани чрез кръщението в числото на вярващите, падат отново в грехове по злия умисъл на дявола. Милостивият Бог приема покаянието на такива; но трябва да се знае, че честото падане в грях, даже когато е изправено с често покаяние, прави подозрително самото покаяние; и може накрая човек да падне така, че след това падение да няма възможност до се изправи отново и да започне да живее за Бога. От това да се бои всеки, който лекомислено гледа на греховете”. Като каза това, Пастирят продължи да посочва спасителните за нас Божии заповеди.

„5. Като вървиш по пътя на заповедите, не можеш да избегнеш препятствията и трудовете. Бъди мъжествен и да се укрепява сърцето ти; търпи във вършенето на добри дела и в понасянето на всички неприятности, които ще срещнеш на този път.

6. Помни, че при всеки човек има два ангела – добър и лош. Единият го влече към добри дела, а другият – към грехове и пороци. Внимавай над себе си и към първия се скланяй, а втория отхвърляй, като се досещаш по вътрешните помисли на сърцето, кой от тях ти дава в този момент урок и кой иска да властва над теб.

7. Бой се от Единия Бог – твоя Творец и Промислител, и Спасител и не унижавай своята детска преданост към Него и крепкото си упование на Него с напразната страхливост пред тъмните сили.

8. Постарай се да бъдеш ревностен изпълнител на всички без изключения Божии заповеди и точен извършител на всички дела, които Ангелът внуши на сърцето ти или които ти посочи стечението на обстоятелствата в живота ти – и ще бъдеш син в Божия дом, а не роб.

9. Моли се, труди се усърдно в молитвата, непрестанно се моли, за да слиза свише върху теб сила да вършиш добро и помощ – да избягваш злото – всеки път, когато ти е нужно. Молитвата прави земнородния жител на небето и го облича в небесна чисота и святост.

10. Избягвай лъжливите пророци – гадатели и влъхви, чрез които врагът погубва Божиите раби. Слабите във вярата се обръщат към тези измамници, а те, като им отговарят според желанието на сърцето им, пълнят главите им с мечтателни надежди. Като смесват с капката истина море от лъжи, те ги събазняват и отново ги въвличат към езичество. Който искрено вярва и е предал себе си на Бога, той няма да отиде при тях – такъв търси небето, а те гадаят обикновено само за земното.

11. Учителка, единствена учителка, да ти бъде Църквата на живия Бог, стълб и крепило на истината* (1 Тим. 3:15). В нея е светлината на неизменното знание. Извън нея са мрак и тъмнина, където князът на света е поставил своята учителска катедра и заслепява разума на онези, които го слушат, а не искат да слушат гласа на Църквата, защото те самите са светски.

Това може да ти служи за проверка: което е в разногласие с учението на Църквата – то е гласът на бащата на лъжата. – Внимавай и се пази чист от това падение. Ето и още един признак: словото на истината въдворява дълбок мир, покой и сладост във вярващото сърце; а словото на лъжливите поражда мечти и съмнения и, както солената вода, разпалва жаждата за знание, като затваря ума, подобно на пленник, в неясна мрачна пустиня.

12. Без най-близки ръководители, не можеш да живееш свято на земята. Ще ги намериш в Църквата, където Светият Дух ги поставя да пасат Христовото стадо. Измоли от Господа да ти дарува такъв, който е полезен за душата ти. В нужния час, и без да го питаш, той ще ти каже утешителни думи. Божият Дух ще го научи какво да ти каже и ти ще чуеш от него какво иска от теб Бог. Но се пази и тук от измамните духове*(тоест от бесовете). Смирението и тихостта украсяват истинския ръководител. Където има разкош в думите и живота – там е лъжа. Внимавай в това и ще се спасиш”.

Това са всичките дванадесет заповеди, които ми даде Ангелът – Пастир – заключава Ерм. – Като ги чух, аз му казах: „Прекрасни правила, но има ли човек, който би могъл да ги изпълни, както трябва?” На това Ангелът ми отговори: „Приеми ги със сърцето си в простота, без да размишляваш, и няма да срещнеш никаква трудност при изпълняването им.” Но щом започнеш да изследваш в ума си може ли и как може да се изпълни едно или друго и дали не може някак да се освободиш от това иго, ще се промъкне врагът, ще внесе разслабеност в сърцето ти и ще те направи неспособен за никакво добро. Но защо да говорим много! Знай, че ако не изпълниш нещо, няма спасение за теб, няма да има спасение нито за теб, нито за децата ти, нито за семейството ти”. И като каза това Ангелът, лицето му се измени и той стана толкова страшен, че не зная има ли някой, който да е в състояние да понесе погледа му в този момент. Аз се изплаших. Ангелът, като видя смущението ми, започна да ми говори кротко, с лице, способно да изпълни с утешение и радост: „Как само мислиш и говориш? Нима си забравил Божието всемогъщество? Възможно ли Онзи, Който е покорил всичко под нозете ти, да не ти е дал сили да изпълняваш заповедите Му? Знай, че който има винаги Бога в сърцето си, той лесно ще изпълни тези заповеди. А който има Бога само на крайчеца на езика си, ще падне под тежестта им, като ги счита за неизпълними”. На това аз забелязах: „Кой не проси от Бога сили, за да изпълнява светите Му заповеди? Но врагът е силен: той изкушава Божиите раби и ги държи във властта си”. „Не – отговори ми на това Ангелът, – врагът няма никаква власт над Божиите раби. Онези, които вярват в Бога от цялото си сърце, той може да изкушава, но не и да властва над тях. Противопостави му се мъжествено и той ще избяга от теб”. С това завършиха ангелските наставления.

От своя страна ние не се осмеляваме да добавяме нещо към всичко това, което казва ученикът на апостолите и самият той – апостол: Какво място имат тук вялите ни думи? Само едно ще кажа: колко утешително е да знаем, че и в наше време говорят същото, каквото се е говорило и при апостолите, непосредствено след апостолите, и че, следователно, в продължение на осемнадесет и половина века в Божията Църква се е чувало неизменно едно и също – словото на истината.

Ако сега, при двама и трима свидетели ще се потвърди всяка дума (2 Кор. 13:1), то колко твърдо трябва да стои всяко слово на истината, проповядвана в Божията Църква, когато зад нея стои такова неизброимо множество от свидетели? И какво трябва да значат пред здравомислието тези възгласи на празнословието, които неразумните дерзаят да хвърлят в лицето на истината? Не чувствате ли тук Божието определение: небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат (Мат. 24:35).