kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

Задушница пред Петдесетница

Posted in Поучения.

Съботният ден пред Петдесетница е ден в памет на всички починали с вяра православни християни.

Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а задушница пред Петдесетница е нарочен възпоменателен ден.

След Възнесението на Господа входът на Царството небесно в невидимия свят - на рая, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра - и ще се моли за тях до свършека на света.

На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. Преди този ден и на самия ден Църквата усърдно се моли за очистване от сквернотата на греха и опрощение на починалите с вяра в Христа.

На задушница камбаната бие траурно - с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида.

Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: Бог да прости.

† Траянополски епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

Молитва за починалите

Боже на духовете и на всяка плът, Който стъпка смъртта, съсипа дявола и подари живот на Твоя свят!

Сам Ти, Господи, упокой душата на починалите Твои раби в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка.

Всяко съгрешение, което са сторили с думи, или дело, или мисъл, прости, като благ и човеколюбив Бог, тъй като няма човек, който да живее и да не съгреши. Един Ти, Господи, си без грях: Твоята правда е правда вечна, и Твоето слово е истина.

Защото Ти си възкресението, животът и покоят на починалите Твои раби, Христе Боже наш, и затова на Тебе отдаваме слава с безначалния Твой Отец и пресвятия, благ и животворящ Твой Дух, сега и всякога и във вечни векове. Амин.

За чудотворните икони на св. Георги в Зографския манастир

Posted in Поучения.

Многобройни са светините в Зографската св. обител на Св. Гора Атон, а сред тях на особена почит са трите чудотворни икони на св. вмчк Георги, намиращи се в съборния храм на манастира, носещ също името на Победоносеца Великомъченик.
 
Фануилската чудотворна икона на св. вмчк Георги
По време на царуването на император Лъв Мъдри и на цар Симеон Велики имало трима братя по плът, а най-вече по дух - Моисей, Аарон и Иоан, родени в Охрид. От преголяма любов към Бога те избрали да оставят света и да приемат ангелския образ – монашеството. Избрали да живеят като отшелници, в дълбоко уединение в Атонската пустиня. Постепенно се прочули и към тях се присъединили други желаещи да се подвизават като монаси. Това увеличаващо се паство основало обща обител – днешният Зографски манастир на Св. Гора Атон. 
В годината 919 от Рождество Христово съградили малък съборен храм, на който искали да дадат име. Едни казвали да бъде на великия Николай - Мирликийски Чудотворец, други на свети Климент - Охридския чудотворец. Заради братската любов, въздържайки се от несъгласие, решили, че е по-добре да се обърнат с молитва към Бога и Той Сам да определи на чие име да се посвети църквата. И ето, в дълбока нощ, в часа на най-пламенната им молба, необикновена светлина, по-силна от слънчевата, се разляла от новопостроения храм, а когато дошло утрото, те влезли в храма и видели нещо чудно и изключително. На приготвената дъска, положена на Светия Престол, имало самоизписал се образ на свети великомъченик Георги, от който през тази нощ излизало небесното сияние и осветявало смирената пустиня.
Заради тази самоизписана икона нарекли храма „Свети Георги Зограф“ - от гр. ζωγράφος - „живописец“.
За произхода на тази икона се разказва следното. В Палестина, близо до град Лида, отечеството на св. великомъченик Георги, се намирал манастир, наречен Фануилов, и там, в храма, имало неръкотворна, чудотворна икона на светеца от времето на благочестивия цар Константин. Този, който страдал от неизлечима болест и прибягвал до иконата на Светия Победоносец, почерпвал изцеление от него и си отивал здрав. Един ден пред очите на братята и монасите този образ станал невидим. Това ги натъжило до отчаяние. Не само в обителта, но и в съседните палестински градове и села хората скърбели и плачели за изчезването на чудотворния образ. Една нощ великомъченикът се явил насън на игумена на тази обител, наречен Евстратий, и му казал: „Защо изнемогваш от скръб и тъга по мен, човече? Аз си намерих храм и обител в Светата Атонска планина, където е жребият на нашата Пресвята Владичица Богородица. Там пожелах да пребивавам. Ако ти искаш да спасиш от идващия гняв себе си и тези, които са с тебе, вземи братята си и отиди в земята и обителта, които ти посочих, и там ще ме намериш. Защото Господ предаде цяла Палестина и Сирия за потъпкване от сарацините заради преумножаването на греховете и неправдите, извършени от християните“.
След това явяване монасите от Фануиловия манастир заедно със своя игумен, без да се бавят, потеглили и пристигнали в Света Гора, в светата Зографска обител и там намерили изоставилия ги образ на свети великомъченик Георги. Те не пожелали да се завърнат в отечеството си, но останали завинаги в новоизбраната от техния покровител св. Георги обител.
Така се разраснало още повече първото Зографска монашеско братство. То било съставено от предани на Бога царски потомци, поели монашеския път, и от честни монаси, дошли от изток, призовани и доведени от самия светец. За игумен бил поставен дошлият от Палестина преподобен Евстратий, този, който получил откровението на светия великомъченик.
Вестта за самоизписалия се образ на свети великомъченик Георги се разнесла бързо и отвсякъде идвали хора да се поклонят на иконата.
Дошъл и един епископ от Едеса, за да разпита за станалото чудо.
Той се отнесъл с неверие и подхвърлил на съмнение всички чудеса, станали със самоизписания образ. Погледнал към иконата и казал, че е невъзможно да се изпише сама. Присмял се на монасите, като казал, че лъжат. Твърдейки това, той небрежно и дръзко пипнал иконата с пръста си. Бог не изтърпял дързостта на невярващия епископ и го наказал на мястото на неговото безразсъдство. Едва докоснал се до честното лице на светеца, и пръстът му залепнал. Когато поискал да го отдръпне, с ужас разбрал, че е невъзможно. Никакви усилия, никакви молитви - негови и на придружителите му – не помогнали. Изтощен от усилията, се унесъл в дрямка. Свети Георги му се явил и му казал: „Сега ти прощавам, но част от твоя пръст ще остане за спомен на твоето неверие“. Тази частица стои до днес върху честното лице на Светеца и ни напомня как не трябва да постъпваме със светите икони. 
Надписът върху сегашния сребърен обков на иконата гласи (в превод на новобългарски): „С благословията на негово преосвещенство Серафим, митрополит новгородски и санктпетербургски, усърдието на прехристолюбиви благотворители и грижите на настоятеля на Атоно-Зографския манастир архимандрит Анатолий се направи този обков на чудотворната икона на свети великомъченик Георги Победоносец, явила се тук като огнен стълб на трима усърдно молещи се единоутробни братя, потомци на Юстиниан Велики, които първи издигнаха със свои средства на това място настоящата обител в 898 година и според чудотворно изписания образ на светеца, наричан от старо време „зографос“, ѝ дадоха името „Зограф“. С. П. [Санкт Петербург], 1837 г.”
 
Аравийска чудотворна икона на св. вмчк Георги
През 12. век бедуините от Йорданска Арабия избивали християните край град Лида и разграбвали домовете им. Един благочестив християнин, за да запази от поругание светата икона, я пуснал в морето. Иконата плавала сама, неизвестно колко време, и дошла до Ватопедското пристанище. Когато била забелязана, лодки от различни манастири влизали в морето, за да я вземат, но тя се отдалечавала. Но когато влязъл един благочестив старец от Зографския манастир, тя сама се приближила и била извадена на брега.
Възникнал голям спор между много отци от различни манастири, като всеки искал да отнесе това съкровище и тази светиня в своята обител. Понеже не стигнали до съгласие, Предстоятелят на Света Гора - Протът, заедно със старците от Светата община, потърсили начин да разберат към кой манастир ще благоволи Светият Победоносец. Накрая решили да я качат на младо муле и да го оставят свободно да върви и където спре – там да оставят иконата.
Когато го натоварили, то, без да бъде водено и насочвано, с равен и спокоен ход се отправило към светата Зографска обител. Изкачило се на хълма на запад от манастира и там останало неподвижно. Като видели това чудно дело, светогорските отци дарили иконата на Зографския манастир и тържествено - с кадилници, свещи и песни, я пренесли до съборния храм и я поставили до левия стълб на църквата, където стои и до днес, за честно поклонение на всички.
А на хълма била построена малка черква за спомен на чудното събитие. И до днес на всеки панигир на манастира се прави литийно шествие с тази икона, от съборния храм до малкия „Св. Георги“ на отсрещния хълм и обратно.
Върху сегашния ѝ сребърен обков стои следният надпис (даден тук в превод на новобългарски): „Тази чудотворна икона на светия славен великомъченик, победоносец и чудотворец Георги по неведомо Божие повеление доплува през морето от Арабия до Света гора Атонска и отначало засия като слънчев лъч в пристанището на Ватопедския манастир. Щом видяха това, монасите от останалите атонски манастири също се стекоха към това чудо, като всеки от тях желаеше да прибере иконата в собствения си манастир, но по волята на Бога и на страстотърпеца Георги тя пак по чудодеен начин се премести оттам и се засели в Зографската обител, където и до днес тази икона дарява непрестанни чудеса на усърдните богомолци, които с вяра идват на поклонение в тази обител. В чест и памет на светия славен великомъченик Георги този обков бе направен със старанието на преподобните отци от Зографския манастир Викентий и Анатолий и с даренията на христолюбиви раби божии, одески славянобългарски търговци родом от разни епархии на Македония, чиито имена са записани в съборната книга за вечно възпоминание сред достоблажените ктитори на тази света обител. 1822 [година], Санкт Петербург.“ В последните години обаче този обков не е слаган на иконата, а тя стои подпряна на мястото си, сякаш готова веднага отново да тръгне на литийно шествие.
Молдавска чудотворна икона на св. вмчк Георги
Турските войски често нападали земите на молдавския воевода Стефан. По едно време към него потеглило безчислено множество, което искало да го унищожи докрай. Като видял това пълчище, той се разколебал и се уплашил по човешки. С болка в сърцето се обърнал към Господа, а вечерта заспал печален. Насън на опечаленото сърце се явил свети великомъченик Георги и му рекъл: „Дерзай в Господа и да не се страхуваш от това множество. Щом дойде утрото, събери полковете си и ги изпрати към враговете с тръбен и тържествен глас. И ще познаеш Божията сила, която винаги ти помага, защото затова съм пратен - да покажа Кой е Побеждаващият и великата Му сила, която действа чрез тебе, и да ти помогна в тази битка. А ти ми обнови опустошения манастир, който се нарича „Зограф“ и се намира в Светата Атонска планина, и пренеси там иконата ми, която имам при теб“. Като станал от сън и размислил за видяното, воеводата никак не се усъмнил в Божията милост, и като събрал полковете си, ударил противника и го унищожил докрай.
Преданието разказва, че пленените турски военачалници се явили един ден при воеводата и му казали: „Сред вашите войници имаше един храбър воин, когото искаме да видим и да поздравим. Ние почитаме безстрашните бойци, макар и да са наши врагове. Той връхлиташе като вихър върху войските ни, сееше ужас сред тях. Много народи сме покорили, в много битки сме били, но такъв войник не сме срещали. Той летеше между полковете, конят му сякаш беше с криле, а мечът му като светкавица. Неговият набег се носеше като гръм над бойното поле, а погледът му като мълния сковаваше най-храбрите ни полкове. Воеводо, покажете ни този войник, за да го почетем“. Стефан казал, че сред войските му няма такъв боец. Погледът на военачалника случайно се спрял върху иконата на свети Георги. „Ето този беше, който е нарисуван тук. Слава, хвала и чест на името му. Честити сте, че имате такъв боец на ваша страна.“ И се поклонил със страхопочитание на светия Великомъченик, Победоносец и Чудотворец Георги.
Благодарен за помощта на Светеца, воеводата Стефан изпратил в Света Гора свой честен служител с иконата и му поръчал да обнови обителта из основи.
Така третата чудотворна икона на свети великомъченик Георги била положена в Зографския манастир. Върху обкова на иконата има църковнославянски надпис, който в превод гласи: „С благословията на негово високопреосвещенство Серафим, митрополит новгородски и санкпетербургски, усърдието на прехристолюбиви благотворители и грижите на архимандрит Анатолий, който в 1838 година бе епитроп на настоящия ставропигиален Атоно-Зографски манастир и на вселенския патриаршески престол, този обков се направи в С. Петербург за настоящата чудотворна икона на свети великомъченик Георги Победоносец, явила се през 1484 година на молдавския воевода Стефан Велики, който впоследствие възобновил настоящата Зографска света обител.“
И днес трите чудотворни светини продължават да бдят над Зографската света обител, да я пазят и укрепяват, та да пребъде през вековете. А многобройните поклонници ежедневно се покланят пред светите икони, търсейки помощ и застъпничество от освободителя на пленници, на бедните защитника, на немощните лекаря, победоносния великомъченик Георги!
Материалът е подготвен от Мартин Митов, по светогорски текстове.

Житие на св. великомъченик Георги Победоносец

Posted in Поучения.

 
 
Св. великомъченик Георги живял през времето на римския император ДиоклетианРечник (284-305 г.) в малоазиатската област Кападокия. Той бил още дете, когато баща му пострадал за вярата си и умрял за Христовото име. След смъртта на съпруга си, майка му се преселила в Палестина, където била родена и където имала голямо имение. Младият Георги – красив, снажен и мъжествен – постъпил на служба във войската. Началниците скоро забелязали добрите му качества и тоа на 20-годишна възраст получил военен чин трибун. За показаните от него доблест и храброст сам император Диоклетиан го удостоил с още по-висок чин и го назначил на отговорна длъжност във войската и дори член на държавния съвет. По това време не знаел, каква вяра изповядва младият военачалник.
Георги бил съвсем млад, когато починала майка му, и той останал наследник на голямо богатство. По това време император Диоклетиан издал строги закони срещу християните. Той заповядал да се изгарят книгите им, да бъдат разрушени храмовете им, а самите те да бъдат предавани на мъчение. Като узнал това, Георги започнал да се готви за смърт. Раздал на приятели парите и скъпоценностите, които имал у себе си, а за имуществото си в Палестина наредил: робите да бъдат освободени, а имотът да бъде раздаден на бедните. По този начин той уредил всичките си житейски работи.
След като издал законите за преследване на християните, император Диоклетиан свикал в гр. Никодимия управителите на източните провинции и им дал подробни указания, как да постъпват с християните. Като презрял всякакъв човешки страх, смелият войн Георги високо заявил пред този съвет:
- Докого ти, царя, и вие князе и съветници, ще разпалвате своя гняв срещу християните? Докога ще гоните и ще мъчите невинните и добродетелни люде, които никого с нищо не са обидили и на всички дават пример за благочестив живот? Вие се заблуждавате, защото вашите идоли не са богове. Иисус Христос е истинският Бог. Или познайте истината и се научете на благочестие, или пък престанете да смущавате със своето безумие тизи, които са я познали.
Всички останали изумени от неочакваното изказване на Георги и от неговата смела реч, мълчали и чакали да заговори императорът. Диоклетиан сам бил учуден и дълго мълчал. Най-после дал знак на проконсула Магненций да отговори на Георги. Магненций запитал младия войн:
- Кой те накара да извършиш тази дръзка постъпка?”
- Истината - отговорил Георги.
- Коя е тази истина?
- Истината е сам Христос, гонен от вас.
- Та нима и ти си християнин? – запитал Магненций.
- Аз съм раб на Христа, моя Бог; с надежда в Нето аз дойдох доброволно тук пред вас, за да свидетелствам за истината.
Дигнал се невъобразим шум. Раздали се викове и хули, и никой не могъл да разбере нищо. Най-после Диоклетиан заповядал на всички да млъкнат, обърнал се към Георги и заговорил:
- Аз отдавна те познавам, Георги, и винаги съм се учудвал на твоята храброст и мъжество. Удостоих те с висок сан. И сега съм готов да ти простя дръзката постъпка заради предишните ти заслуги. Като баща те съветвам: не погубвай твоято младост, не се лишавай от военната си слава и от честта на своя сан. Принеси жертва на боговете и ще бъдеш удостоен с още по-голяма чест.
- По-добре ти, царю, познай истинския Бог, повярвай в Него и Му принеси хвалебствена жертва, и Той ще те удостои с Царството небестно. Земното царство е непостоянно, богатството е нетрайно. А мене никакви земни блага няма да ме разделят от моя Бог; никакви мъки няма да ме уплашат и няма да разколебаят вярата ми!
Разгневен, Диоклетиан дори не го оставил да се изкаже и заповядал да го затворят в тъмница. Пак по негова заповед войниците поставили краката му в клада, проснали го на земята погръб, а върху гърдите му сложили тежък камък. В това положение Георги прекарал цялата нощ, като мъжествено понасял страданията и благодарял на Бога. На другия ден Диоклетиан го повикал при себе си и го запитал:
- Разкая ли се, Георги?
Мъченикът едвам могъл да говори, но спокойно и твърдо отговорил:
- Царю, нима мислиш, че аз съм изпаднал в такава немощ, та след тези нищожни страдания да се откажа от вярата си? По-скоро ти ще се измориш да ме мъчиш, отколкото аз ще се изморя да търпя мъчения!
Тогава Диоклетиан заповядал да привържат мъченика гол на специално колело, под което били поставени дъски със забити в тях гвоздеи. Като въртели колелото, гвоздеите раздирали тялото на мъченика. През всичкото време той не издал нито стон. Отначало високо славел Бога, след това тихо се молел и най-накрая замлъкнал, сякаш е заспал. Като помислил, че Георги вече е мъртъв, императорът, за да осмее християнския Бог, извикал:
- Къде е живият Бог, Георги? Защо той не те избави от тези мъки?
След това заповядал да свалят окървавеното тяло от колелото, а сам отишъл да принесе жертва в храма на Аполон. Изведнъж небето се затъмнило, проблеснала мълния, чул се страшен гръм, и мнозина чули глас от небето:
- Не бой се, Георге. Аз съм с тебе!
След малко блеснала необикновена светлина, и ангел Господен в образ на прекрасен юноша, застанал до колелото, сложил ръката си върху тялото на мъченика и изцерил раните му. Изумените войници побързали да отидат в идолското капище и да съобщят на императора за станалото. Настанал смут. Диоклетиан не вярвал на очите си, но Георги му казал:
- Аз съм Георги!
Там имало двама чиновници, Анатолий и Протолеон, които тайно изповядвали християнската вяра. Като видели мъченика здрав, те се убедили в силата Божия и извикали:
- Има само един велик и истински Бог. Той е Богът на християните!
Диоклетиан заповядал веднага да ги накажат със смърт. Повярвали и мнозина други, но се страхували да изповядат открито вярата си. В това време и съпругата на Диоклетиан, императрица Александра, се намирала в капището. Като видяла изцерения мъченик и като чула за явяването на ангела, тя познала истината и искала пред всички да изповяда вярата си в Христа. Стоящите до нея дворцови чиновници я извели из капището и не съобщили на императора за нейното обръщане.
Диоклетиан не се вразумил от тези прояви на силата Божия. Той заповядал да хвърлят Георги в яма, пълна с негасена вар. Като отивал към ямата, мъченикът усърдно се молел. След това се прекръстил и свободно влязъл в нея. След три дни императорът заповядал да извадят тялото му и да разпръснат костите му, като мислел, че те вече са изгорели от варта. Войниците били силно изненадани, като видели, че светият мъченик е жив и здрав. Всички, които видели това, били изумени от почуда и славели Божието всемогъщество.
Като узнал това, императорът отново повикал мъченика при себе си и го запитал чрез какви магии запазва живота си. Георги отговорил:
- Царю, аз се надявах, че след всичко, което се случи, ти вече не ще дръзнеш да произнасяш хули против всемогъщия Бог, за Когото всичко е възможно, и Който по чудесен начин спасява ония, които се надяват на Него. Но ти си изпаднал в голяма заблуда, че наричаш магии чудесата, който Бог извърши пред твоите очи. Съжалявам за твоята слепота и смятам за недостойно повече да отговарям.
Диоклетиан измислил ново мъчение. На Георги обули нагорещени до червено обуща с гвоздеи отвътре. След това го гонели по улиците, влачели го и жестоко го биели. И при тези тежки страдания мъченикът повтарял:
- Тичай, Георги, и ще достигнеш победа!
След това отправил молитва към Бога да му даде сили и търпение:
- Погледни от небето, Господи, и виж моите страдания! Чуй стоновете на Твоя раб! Намразиха ме за Твоето свято име. Изцери ме и ми дай търпение!
Отпаднал тялом от непоносимите страдания, но бодър духом, светият мъченик отново бил затворен в тъмница. След това бил подложен на нови изтезания: удряли го по устата, били го с бич и волски жили, докато разкъсат месата му, давали му да пие силна отрова. Георги всичко понасял търпеливо и Божията сила го подкрепяла и изцерявала раните му. Той не преставал да изумява езичниците, че не с магическа сила и не с човешки хитрини запазва живота си, а Господ го пази и му дава сили.
Най-много се чудел императорът на това, че въпреки всички страдания, лицето на мъченика оставало спокойно и бодро. Удивен от това, императорът го запитал:
- Кажи ни, докога ще ни смайваш с твоите дела, и какво е учението на твоя Христос, и ние спокойно ще те изслушаме.
- Христос – отговорил мъченикът - предвиждайки вашата злоба, ни е научил да не се боим от ония, които убиват тялото, но не могат да погубят душата. На тия, които изпълняват Неговите заповеди, Той дава голяма благодат и е обещал да им даде и сила да извършат дела, каквито Той сам върши.
- Какви са тези дела? – запитал императорът.
- Христос изцерявал болни, възкресявал мъртви, дарявал на слепите зрение, на глухите слух.
Наблизо имало пресен гроб, в който бил погребан човек, починал преди няколко дена. Присъстващите там езически жреци поискали от мъченика да възвърне живота му. По молитвата на светеца Господ възкресил покойника. Пред изумения от учудване народ излязъл жрецът Атанасий, паднал пред краката на Георги, изповядал, че Христос е единствения всемогъщ Бог и молел мъченика да му прости извършените по незнаие грехове. Разяреният Диоклетиан, изпълнен със сатанинска злоба, заповядал на войниците веднага да отсекат главите на Атанасия и на възкресения. След това наредил да отведат мъченика в тъмницата и да го пазят там, докато реши какво да прави с него.
Мнозина, като подкупвали стражата, посещавали св. Георги в тъмницата и го молели да ги поучава в закона Господен. Идвали и езичници, които той съветвал да се откажат от идолопоклонството и да повярват в Христа. При него идвали и болни, и той ги изцерявал с молитвата си.
Преданието разказва, че веднъж в тъмницата при св. Георги дошъл беден земеделец, на когото единият вол паднал в яма и умрял, та не могъл вече да оре нивите си. Светият мъченик съжалил нещастника в неговата беда и му казал:
- Иди си у дома, брате, волът ти е жив.
Земеделецът повярвал на думите му, върнал се у дома си и намерил вола жив. Тогава той високо изповядал вярата си в Бога, за което бил осъден на смърт, която посрещнал с радост. От тогава е останало поверието, че св. великомъченик Георги пази от беда стадата.
В навечерието на смъртта си св. Георги бил утешен от явилия му се Спасител, Който го ободрил и му обещал небесна радост. На сутринта мъченикът помолил пазача на тъмницата да пусне при него един слуга, който денем и нощем прекарвал пред вратите на тъмницата. Светецът го утешил, помолил го да изпълни завещанието за имуществото и се простил с него.
Диоклетиан, който все още се надявал да склони Георги да се отрече от Христа, му предлагал богати дарове и високи почести, ако се откаже от вярата си. Вместо отговор мъченикът предложил да отидат в храма на Аполон. Императорът помислил, че Георги се е вслушал в съвета му. Когато обаче дошли в езическия храм, пред многочислено събрание светецът изобличил езическите заблуди и чрез молитва съкрушил идолите. Като чула за това, жената на императора, Александра, не могла повече да скрива своите християнски убеждения. Тя отишла в храма и високо заявила:
- Боже на Георги, помогни ми, защото единствено Ти си всемогъщ!
След това се хвърлила в краката на мъченика. Диоклетиан не могъл повече да сдържи гнева си. Веднага той издал смъртна присъда: главите на собствената му жена и на великомъченика Георги да бъдат отсечени с меч.
Докато отивали към мястото на наказанието, императрица Александра вървяла с високо вдигнати към небето очи и усърдно се молела. По пътя, капнала от умора, тя помолила войниците да й разрешат да си почине. Като се опряла на една стена, тя тихо предала Богу душата си. При вида на такава блажена смърт свети великомъченик Георги прославил Бога и бодро продължил пътя към своята Голгота. Когато пристигнали на определеното място, той спокойно навел главата си под меча на палача и бил обезглавен.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

АКАТИСТ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА ПРЕД НЕЙНАТА ИКОНА "ЖИВОНОСЕН ИЗТОЧНИК"

Posted in Поучения.

Кондак 1
На Тебе, Избраната от всички родове Владичица Богородица, явяваща ни Своята благодатна помощ, ние, Твоите раби, принасяме похвални песни. А Ти, Преблага Божия Майко, излей над нас Твоите велики и богати милости, та благодарно да Ти зовем:

Радвай се, Владичице, изливаща Живоносен Източник за верните.

Икос 1
Множество Архангели и Ангели недоумяват от Бог Слово, утвърдил земята върху водите, как да Те възхвалят достойно. А ние, по-честна от Херувимите и несравнено по-славна от Серафимите, в умиление от Твоите благодеяния, извършени над нас, с дръзновение Ти зовем:

Радвай се, Владичице, избрана от Бог Отец; радвай се, озарена от Дух Светий.

Радвай се, превъзнесена в рождеството на Син Божий; радвай се, благословена между жените.

Радвай се, Възвеличена Богородице; радвай се, облажавана от всички родове.

Радвай се, Владичице, изливаща Живоносен Източник за верните.

Кондак 2
Като си видяла, Премилосърдна Майко, слепеца, измъчван от жажда, си показала на войводата Извор с жива вода, за да напоиш и изцелиш слепеца, заблуден в пустинята - а той благодарно Ти зовеше: Алилуия.

Икос 2
Като чу Твоя Божествен глас, посочващ извор с вода, и го позна като Силоамска къпалня, войводата не само напои жадния, но и го изцели от слепотата. А ние, търсейки Твоята милост, Ти зовем така:

Радвай се, Владичице, Която живо изобразяваш купелта на спасението; радвай се, защото изцеляваш от душевна и телесна слепота.

Радвай се, защото укрепяваш разслабените; радвай се, защото даваш на хромите да ходят.

Радвай се, Майко на Светлината, отваряща очите на слепи; радвай се, защото озаряваш със светлината на истината седящите в тъмнина.

Радвай се, Владичице, изливаща Живоносен Източник за верните.

Кондак 3
Силата на Всевишния осенява всички, които с вяра и благоговение прибягват към Твоя Живоносен Източник, Пречиста Госпожо и Владичице. Осени със силата на Всевишния и нас, Майко Божия, които смирено припадаме пред Тебе и молитвено зовем: Алилуия.

Икос 3
Имайки неизказано богатство от милосърдие, Владичице, Ти чрез Твоя Живоносен Източник простираш ръка за помощ на всички болни, като лекуваш недъзите и изцеляваш страстите. Затова Ти зовем така:

Радвай се, Източник на непрестанна радост; радвай се, Чаша на неизказана благост.

Радвай се, неизчерпаемо съкровище на благодат; радвай се, Подателко на милост на просещите от Тебе.

Радвай се, изцеление на всички недъзи; радвай се, утешение в нашите печали.

Радвай се, Владичице, изливаща Живоносен Източник за верните.

Кондак 4
Буря от недоумение смути слепеца, който търсеше вода, за да утоли своята жажда. И ето, както някога със силата Божия се източи вода от камъка, така и сега се яви извор в безводната пустиня. Там Моисей източи вода, а тук Ти Сама, о, Майко Божия, послужи на чудото. Затова се молим: напой нашите жадни души с водите на благочестието[1], за да Ти зовем: Алилуия.

Икос 4
Като чу войводата Твоя дивен глас, Майко на милосърдието, посочващ извор с вода, която напоява жадния и изцелява слепия, и видя изпълнението на думите, зовеше така:

Радвай се, Владичице, укрепяване на страдалците; радвай се, изцеление на болните.

Радвай се, даряваща слово на немите; радвай се, лекуваща всички немощни.

Радвай се, помощ на намиращите се в беда; радвай се, утешение на униващите.

Радвай се, Владичице, изливаща Живоносен Източник за верните.

Кондак 5
Като черпим Божествена вода от Твоя Живоносен Източник, който излива струи на благодат за изцеление от душевни и телесни недъзи, Дево Богородителко, благодарно Ти зовем: Алилуия.

Икос 5
Хората, като видяха слепеца, прогледнал от водата на Твоя Живоносен Източник, Майко Божия, побързаха да Ти принесат в дар такива песни:

Радвай се, Владичице, Която отваряш вратите на милосърдието за верните; радвай се, защото не посрамваш надяващите се на Тебе.

Радвай се, защото утешаваш намиращите се в беда; радвай се, защото избавяш от напасти.

Радвай се, защото укрепяваш изнемогващите.

Радвай се, Владичице, изливаща Живоносен Източник за верните.

Кондак 6
Проповедник на Твоето чудо, Майко Божия, се яви войводата, защото слепецът дивно прогледна от водата на Твоя Живоносен Източник. Така просвети и помрачените зеници на нашата душа, за да проповядваме благодарно Твоите милости и да зовем: Алилуия.

Икос 6
Яви се за нас Твоят Живоносен Източник, Премилосърдна Майко, източващ многоразличната благодат на Твоя Син и наш Бог, Жизнодавеца Христа. Затова Ти принасяме такива песни:

Радвай се, Владичице, усърдна наша Застъпнице; радвай се, Пазителко на Божиите храмове.

Радвай се, преславна Игумения на светите обители; радвай се, вразумление на подвизаващите се в монашество.

Радвай се, укрепяваща монашестващите в послушанието; радвай се, покров и защита на всички християни.

Радвай се, Владичице, изливаща Живоносен Източник за верните.

Кондак 7
Благочестивият войвода Лъв, наречен цар от Тебе, Владичице, като искаше да Ти принесе благодарение, построи храм на мястото на явяването на Твоето чудо и го нарече Живоносен Източник, за да намерят всички Твоята помощ тук и да Ти зоват: Алилуия.

Икос 7
Нова Силоамска къпалня, по-голяма от древната, се яви, Пречиста Владичице, Твоят храм, в който се покланяме на иконата на Живоносния Източник, защото подаваш здраве на тялото не само веднъж в годината и на влизащия пръв, но винаги лекуваш всеки душевен и телесен недъг. Затова Ти зовем:

Радвай се, купел, в която се потопяват нашите скърби; радвай се, чаша на веселието, в която се разтварят нашите печали.

Радвай се, камък, напояващ жадуващите за живот; радвай се, дърво, услаждащо горчивите води на житейското море.

Радвай се, неизчерпаем извор на животворна вода; радвай се, баня, умиваща съвестта от греховната сквернота.

Радвай се, Владичице, изливаща Живоносен Източник за верните.

Кондак 8
Странно и преславно чудо се яви храмът на Твоя Живоносен Източник, Богородице, утоляващ духовната и телесната жажда и изцеляващ обхванатите от болести. А ние, прославяйки такава благодат, Ти зовем: Алилуия.

Икос 8
Премилостива Владичице Богородице, Ти подаваш всичко на всички, идващи с вяра на Твоя Живоносен Източник. За всички тях благодарно Ти зовем така:

Радвай се, Владичице, въплътила Безплътния; радвай се, утешение на страдащите майки.

Радвай се, опазване на сираците без майка; радвай се, Наставнице на младите.

Радвай се, възпитание на младенците.

Радвай се, Владичице, изливаща Живоносен Източник за верните.

Кондак 9
Всяко Ангелско и човешко естество се удивлява на Твоето милосърдие, Пресвета Дево, защото винаги се явяваш Помощница и Застъпница за всички, които Ти пеят: Алилуия.

Икос 9
Многоречивите витии не могат достойно да възпеят Живоносния Източник на Твоята неизчерпаема благодат, нито да обяснят силата на Твоите чудеса, извършвани за изцеление на болните и за всяка душевна и телесна полза на човеците. А ние Ти принасяме похвални песни така:

Радвай се, Храм на Живия Бог; радвай се, Жилище на Светия Дух.

Радвай се, Слава на Ангелите; радвай се, Владетелко на вселената.

Радвай се, спасение на света.

Радвай се, Владичице, изливаща Живоносен Източник за верните.

Кондак 10
Като искаше да спасиш всички страдащи, си дарила извор на живот за света, Пресвета Богородице, във водите на благодатта, та всички, получили изцеление и утешение в скърби и печали, благодарно да Ти зовем: Алилуия.

Икос 10
Бидейки стена и покров на просещите Твоята помощ, Владичице на света, си явила Живоносен Източник, защита от всякакви болести и утешение в беди и печали на всички, които Ти зоват така:

Радвай се, Владичице, усмиряване на гордите и непокорни човеци; радвай се, пресичане на лукавите и зли намерения.

Радвай се, Застъпнице за обидените; радвай се, вразумяване на обиждащите.

Радвай се, наказание на виновните; радвай се, оправдание на невинните.

Радвай се, Владичице, изливаща Живоносен Източник за верните.

Кондак 11
Пение всеумилено пак и пак Ти принасяме пред Твоя Живоносен Източник, Богородице, и в покаяние зовем от душа: Владичице, приеми молитвите на Твоите раби и ни избави от всякакви скърби и болести, нужди и печали, за да зовем за Теб на Бога: Алилуия.

Икос 11
Като светозарна свещ сияе в света с лъчите на благодатта Твоят Божествен Източник, Пресвета Богородице, и с явените чудеса просвещава умовете и сърцата, и наставлява да Ти зовем:

Радвай се, Владичице, просвещение на умовете; радвай се, очистване на нашите сърца.

Радвай се, обновление на духа; радвай се, освещаване на душите.

Радвай се, укрепяване на здравето.

Радвай се, Владичице, изливаща Живоносен Източник за верните.

Кондак 12
Имайки благодатта на Твоя Живоносен Източник, Пресвета Дево, прибягваме към Тебе, като към нерушима стена и застъпничество; погледни милостиво, Пресвета Богородице, на нашето тежко страдание и изцели скърбите и болестите на нашите души и тела, за да Ти зовем: Алилуия.

Икос 12
Възпявайки Твоите чудеса, Пресвета Дево, хвалим и славим Твоя Живоносен Източник, от който, като черпим струи на многоразлична благодат, Те величаем с такива похвали:

Радвай се, Богоизбрана Отроковице; радвай се, Невесто, увенчана от Бога.

Радвай се, благословена между жените; радвай се, превъзнесена по-високо от небесните.

Радвай се, предстояща пред Господния престол; радвай се, наша Застъпнице, винаги молеща се за света.

Радвай се, Владичице, изливаща Живоносен Източник за верните.

Кондак 13
О, Всевъзпявана Майко, дала на света Твоя Живоносен Източник, от който изливаш за нас велики и богати милости, приеми това наше благодарствено моление, дари ни извора на сегашния и бъдещия живот, та непрестанно да Ти зовем: Алилуия.

Този кондак се чете три пъти. След това 1-ви икос “Множество Архангели и Ангели...” и 1-ви кондак “На Тебе, Избраната от всички родове...”.

Молитва
О, Пресвета Дево, Всемилостива Госпожо, Владичице Богородице, Ти си ни дала Твоя Живоносен Източник, източващ дарове на изцеление за нашите души и тела, и за спасение на света. Затова, изпълнени с благодарност, усърдно Те молим, Пресвета Царице: моли Твоя Син и наш Бог да ни даде оставяне на прегрешенията и милост и утешение на всяка скърбяща и страдаща душа, и избавление от беди, скърби и болести. Подай, Госпожо, на този свят храм (или: на тази света обител) и на тези хора покров, запазване на този град, избавление и защита на нашата страна от напасти, та като поживеем мирно тук, и в бъдещия век да се удостоим да видим Тебе, нашата Застъпница, в славата на Царството на Твоя Син и наш Бог, на Когото слава и власт с Отца и Пресветия Дух във вечни векове. Амин.

 

Пасхални стихири

Posted in Поучения.

Ден на Възкресение е, 
да се радваме от тържеството на празника и един други да се прегърнем.
На тези, които ни ненавиждат, да кажем: братя! 
и всичко да простим заради Възкресението.

Възкресението твое, Христе Спасителю, ангелите възпяват в небесата;
удостой и нас с чисто сърце да Те славим на земята.

Ангелът викаше на Благодатната: "Чиста Дево, радвай се! И пак ще кажа: Радвай се!
Твоят Син възкръсна тридневен от гроба и мъртвите възкреси." 
Люде, веселете се!

Светлей, светлей, нови Иерусалиме, защото славата Господня над тебе възсия!
Ликувай сега и се весели, Сионе!
А ти, чиста Богородице, радвай се за възкресението на Родения от тебе!

Да възкръсне Бог и да се разпръснат враговете Му и да бягат от лицето Му, които Го мразят 
Пасха свещена се показа нам днес; 
Пасха нова и свята; Пасха тайнствена и всепочитана, 
Пасхата на Христа Избавителя, Пасха непорочна, 
Пасха велика, Пасха на верните, 
Пасха, която ни отваря райските врати, 
Пасха, която освещава всички верни.

Този е денят, който Господ сътвори: да се възрадваме и развеселим в него!

Пасха възхитителна! Пасха! Господня Пасха, 
Пасха всечестна ни озари!

Пасха е! С радост един другиго да прегърнем!

О, Пасха - избавление от скръб!

Защото от гроба днес като от чертог блесна Христос и изпълни жените с радост, като им каза: Възвестете на апостолите!