kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

Св. преп.Пелагия

Posted in Поучения.

Св. преп.Пелагия /† около 457 г. /
- чества се на 8 октомври
Имен ден празнуват всички с името Пелагия

Преп.Пелагия живяла в пети век в Антиохия.Животът и е описан от илиополския дякон Яков,който я познавал лично.Архиепископа на Антиохия извикал при себе си осем епископи от околните градове,между които и епископ Нон - който бил най-строгият монах в Тавенския манастир преди да стане епископ.Той започнал да поучава пред храмовите врати.В този момент край тях минала Пелагия - езичница, известна в цяла Антиохия като блудница,облечена в скъпи дрехи и украсена със злато.Всички останали очаровани от нея,само епископ Нон се разплакал за грешната и душа.През нощта той видял в сън една черна гълъбица,покрита с нечистота, изпълваща въздуха със смрад.Той я хвърлил във водата, която се намирала в църковния притвор и там гълъбицата се умила и излетяла чиста и бяла като сняг към висините.Същия ден еп.Нон след Св. Божествена служба поучавал народа за смисъла на човешкия живот.Същата блудница,която никога не била влизала в църква,минавала покрай църквата и решила да влезе вътре.Когато чула поучението на св.Нон,тя се изпълнила със страх Божий,изпаднала в отчаяние и се разкаяла за своите грехове със сълзи.Епископът я кръстил,помазал я с миро и я причастил.Пелагия раздала на бедните златото и своето имущество,пуснала всичките си слуги и слугини на свобода,облякла се във власеница и тайно от всички напуснала Антиохия.Пелагия се подвизавала в околностите на Йерусалим - на Елеонската планина под името на монах Пелагий и живеела в килия без врати,само с едно малко прозорче.Всички в Йерусалим и околностите му я смятали за евнух.Нито един човек не знаел, че е жена.Добрата слава за евнуха Пелагий достигнала до всички обители и примерът на неговия живот бил полезен за всички.Житеописеца на преп. Пелагия,дякон Яков също решил да отиде при монах Пелагия за духовно наставление,но видял през малкото прозорче,че Пелагий лежи мъртъв на земята,за което веднага известил на отците.Така при строго постническо житие Пелагия блажено починала в своята килия – затвор на 8 откомври 461 година.Разнесла се по целия Йерусалим вестта за това,че Пелагий, духоносният монах,е починал в Господа.На погребението му се стекли монаси от всички околни манастири,всички жители на Йерусалим и безбройно множество хора от Иерихон и от тази страна на Йордан.Дошъл и Иерусалимският патриарх и когато започнали,според обреда,да помазват тялото с аромати,видели,че починалият подвижник е жена.Погребали тялото на Пелагия в килията,в която тя се е подвизавала.Така станало обръщането на бившата блудница Пелагия.Житието на преп. Пелагия е пример на възможна трансформация на грешния дух в праведен и на естествения човешки стремеж за духовно израстване.

Из Житията на светиите 

Тропар на преподобна жена, глас 8

На тебе, майко, който е верен, ще се спаси, 
защото като си взела кръста, последвала си Христа и, вършейки дела, си учила:
да се презира, прочее, плътта, защото прехожда,
а да се стараем за душата, безсмъртното творение, 
затова и са ангелите заедно ще се възрадва, преподобна, твоят дух.

Кондак, глас 2

Тело твое постами изнуривши, бденными молитвами Творца умолила еси о деяниих твоих, яко да приимеши совершенное оставление: еже и обрела еси мати яве, путь покаяния показавше.

Изнурила тялото си с пост, бдения и молитви, си умолявала Твореца за своите деяния, за да приемеш пълно опрощение, което и си получила, като си показала пътя на покаянието.

ейното житие е подобно на това на преп. Мария Египетска,също разкаяла се блудница.Нека по примера на преп.Пелагия и в нас загори стремеж за освобождаване от греховете ни и желание за духовно усъвършенстване!

 

 

Свети Силуан Атонски за мира в душата

Posted in Поучения.

Всички искат да имат мир, но не знаят как да го постигнат. Св. Паисий Велики се гневял и молел Господа да го избави от раздразнителността. Господ му се явил и казал: “Паисие, ако искаш да не се гневиш, не пожелавай нищо, никого не осъждай и не мрази, и няма да се гневиш”. Така и всеки човек, ако отсича своята воля пред Бога и пред хората, винаги ще има мир в душата, а който обича да върши своята воля, никога няма да има мир.


Душата, предала се на Божията воля, леко понася всяка скръб и болест, защото и в болестта тя се моли и съзерцава Бога: “Господи, Ти виждаш моята болест; Ти знаеш колко съм грешен и немощен; помогни ми да търпя и да благодаря за Твоята благост”. И Господ облекчава болестта, и душата чувства Божията помощ и бива благодарна и весела пред Бога.


Когато те постигне някакъв неуспех, мисли: “Господ вижда сърцето ми, и ако Му е угодно, ще бъде добре и на мен, и на другите”, и така душата ти винаги ще бъде в мир. А ако някой роптае: това не е така, а онова не е добро, никога няма да има мир в душата, макар и да държи пост и да се моли много.


Апостолите са имали велика преданост към Божията воля; така се запазва мирът. И всички свети и велики хора са търпели всички скърби, предавайки се на Божията воля.


Господ ни обича, затова ние можем да не се боим от нищо, освен от греха, защото заради греха се губи благодатта, а без Божията благодат врагът гони душата, както вятърът гони сух лист или дим.


Трябва добре да помним, че враговете сами са паднали поради гордост, и винаги се стремят да тласнат по същия път и нас, и мнозина са прелъстили. А Господ е казал: “Научете се от Мене на кротост и смирение и ще намерите покой за душите си”.


“О, Милостиви Господи, дай ни Твоя мир, както си дал мир на светите апостоли: “Моя мир ви давам”. Господи, дай и на нас да се насладим на Твоя мир. Светите апостоли са получили Твоя мир и са го излели върху целия свят, и спасявайки народа, не са губели мира и той не се намалявал в тях.”


Слава на Господа и на Неговото милосърдие, защото Той много ни обича и ни дава Своя мир и благодатта на Светия Дух.


Как да запазим душевния мир сред съблазните на нашето време? Ако се съди по Писанието и по характера на днешния народ, ние живеем в последните времена, и все пак трябва да запазим душевния мир, без който не можем да се спасим, както е казал великият молитвеник на Руската земя ­ преподобният Серафим. Докато бил жив преподобният Серафим, заради неговите молитви Господ пазел Русия; а след него се явил друг стълб, издигащ се от земята до небето ­ отец Йоан Кронщадски. Ще кажа за него, той е от нашето време и съм го видял как се моли, докато другите не съм виждал.


Помня как след Литургията, когато доведоха екипажа и той искаше да се качи, народът го обкръжи, за да получи благословение, и сред това множество душата му непрестанно пребиваваше в Бога, и сред тълпата той не се разсейваше и не губеше душевен мир. Как постигаше това? ­ ето моя въпрос.


Той постигаше това и не се разсейваше, защото обичаше народа и не преставаше да се моли за него на Господа: “Господи, дай Твоя мир на Твоите люде”; “Господи, дарувай на Твоите раби Твоя Свети Дух, за да огрява сърцата им с Твоята любов и да ги наставлява на всяка истина и добро”; “Господи, искам Твоят мир да бъде в целия Твой народ, който Ти си възлюбил докрай и на който си дал Своя Единороден Син, за да спаси света”; “Господи, дай им Твоята благодат, за да Те познаят в мир и любов, да Те възлюбят и да кажат, подобно на апостолите на Тавор: “Господи, добре ни е да бъдем с Тебе”.


Така, молейки се непрестанно за народа, той запазваше душевен мир, а ние го губим, защото в нас няма любов към хората. Светите апостоли и всички светии желаели спасението на народа, и пребивавайки сред хората, пламенно са се молели за тях. Светият Дух им давал сила да обичат народа. Така и ние, ако не обичаме брата, няма да можем да имаме мир. Нека всеки помисли за това.


Слава на Господа, че не ни е оставил сираци, но ни е дал Светия Дух на земята. Светият Дух учи душата на неизказана любов към народа и жалост към всички заблудени. Господ е пожалил заблудените и е изпратил Своя Единороден Син да ги спаси; и Светият Дух учи на същата жалост към заблудените, които отиват в ада. А който не е придобил Светия Дух, не иска да се моли за враговете.


Преподобният Паисий Велики се молел за своя ученик, който се отрекъл от Христа, и тогава му се явил Господ и казал: “Паисие, за кого се молиш, нали той се отрече от Мене?” Но Преподобният продължил да жали своя ученик и тогава Господ му рекъл: “Паисие, ти се уподоби на Мен в любовта”. Така се придобива мир, и няма друг път освен този. Ако някой много се моли и пости, но няма любов към враговете си, не може да има душевен мир. И аз не бих могъл да говоря за това, ако Светият Дух не ме беше научил на любов.


Грешната душа, пленена от страстите, не може да има мир и да се радва в Господа дори и да притежава всички богатства на земята, и да царува над целия свят. Ако на такъв цар, весело пируващ с всички князе и седящ на престола в цялата си слава, изведнъж кажат: “Царю, сега ще умреш”, душата му би се смутила и би се разтреперила от страх, и той би видял своята немощ.


А колко бедни има, които са богати само с любовта към Бога и които, ако им кажат: “Сега ще умреш”, биха отговорили с мир: “Да бъде Божията воля. Слава на Господа, че си е спомнил за мен и иска да ме вземе там, където пръв е влязъл разбойникът”.


Има бедни, които не се боят от смъртта, но я посрещат с мир, подобно на Праведния Симеон, който възпял: “Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, с миром”.


Какъв е бил мирът в душата на Праведния Симеон, могат да разберат само тези, които носят в душата си Божия мир, или поне са го изпитвали. За този мир Господ казал на Своите ученици: “Моя мир ви давам”. Който има този мир, той отива във вечния живот с мир и с думите: “Слава на Тебе, Господи, че сега отивам при Тебе и вечно ще гледам Твоето лице в мир и любов. Твоят тих, кротък поглед привлече душата ми и тя тъгува по Тебе”.


Трябва да вразумяваме брата кротко, с любов. Мирът се губи, ако душата се възгордее или се превъзнесе пред брата; ако осъди някого или желае да вразуми ближен, но не кротко и с любов; ако ядем много или се молим вяло ­ заради всичко това мирът се губи.


Но ако свикнем усърдно да се молим за враговете и да ги обичаме, мирът винаги ще пребивава в душите ни, а ако намразим или осъдим брата, умът ни ще се помрачи и ние ще изгубим мира и дръзновението към Бога.


Душата не може да има мир, ако не се поучава в Божия закон ден и нощ, защото този закон е написан от Божия Дух, а Божият Дух от Писанието преминава върху душата и душата чувства наслада и приятност в това, и вече не иска да обича земното, защото любовта към земното опустошава душата, и тогава тя бива унила и подивява, и не иска да се моли на Бога. А врагът, виждайки, че душата не е в Бога, я разколебава и свободно влага в ума това, което иска, и гони душата от едни помисли към други, и душата прекарва целия ден в такъв безпорядък, и не може чисто да съзерцава Господа.


Който носи в себе си мира на Светия Дух, той излива мир и върху другите; а който носи в себе си злия дух, той излива зло и върху другите.


Светият Дух е в любовта. Така казва Писанието и това показва опитът.


Душата не може да има мир, ако с всички сили не молим Господа да ни даде да обичаме всички хора. Господ е знаел, че няма да обичаме враговете си, и затова ни е дал заповед: “Обичайте враговете си”. Ако не обичаме враговете си, душата ни ще бъде спокойна само понякога, но ако ги обичаме, мирът пребивава в душата ден и нощ.


Пази мира на благодатта на Светия Дух в душата си; не го губи за дребни неща. Ако дадеш мир на брата си, Господ ще ти даде несравнимо повече, а ако оскърбиш брата, и на твоята душа неизбежно ще дойде скръб.


Ако дойде блуден помисъл, прогони го веднага, и тогава ще запазиш мира в душата си, а ако го приемеш, душата ти ще загуби любовта към Бога и вече няма да имаш дръзновение в молитвата.


Ако отсечеш волята си, ти си победил врага и за награда ще получиш мир в душата, а ако изпълниш своята воля, ще бъдеш победен от врага и унинието ще мъчи душата ти.


Който е пленен от страстта на сребролюбието, той не може да обича Бога и ближния; умът и сърцето на такъв човек са заети с богатството и той няма дух на покаяние и съкрушение за греховете, и душата му не може да познае сладостта на Христовия мир.


Душата, познала Господа, винаги иска да Го вижда в себе си, защото Той идва в душата тихо и й дава мир, и без думи свидетелства за спасението.


Ако царете и управниците на народите познаваха Божията любов, никога не биха воювали. Войната се изпраща за греховете, а не за любовта. Господ ни е създал от любов и ни е наредил да живеем в любов и да Го славим.


Ако началниците спазваха Божиите заповеди, а народът и подчинените ги слушаха със смирение, на земята би имало голям мир и веселие, но заради властолюбието и непослушанието на гордите страда цялата вселена.


Моля Те, Милостиви Господи, дай на целия народ от Адам до края на вековете да Те познае, че Ти си благ и милостив, за да се насладят всички народи на Твоя мир и всички да видят светлината на твоето Лице. Твоят поглед е тих и кротък и привлича душата.

Св. Силуан Атонски

Рождество Богородично

Posted in Поучения.

 Снимка на Dobrin Velev.

Рождество Богородично е един от най-големите празници на Православната църква.

Божият промисъл подготвил постепенно появяването на св. Дева Мария. В дълга редица поколения благородството се издигало непрекъснато, човешката природа ставала по-съвършена, докато най-после благословената двойка – Йоаким и Ана – се явила като благодатна почва, на която могла да поникне такава чудна издънка – пресвета Богородица.

На три дни път от Йерусалим се намирал малкият градец Назарет. Там живели праведните Йоаким и Ана, които светата Църква нарича "богоотци".

Йоаким произхождал от Давидовия род, а света Ана – от рода на Аарон. Били много щедри, милосърдни. За себе си изразходвали само една трета от доходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните.

Всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора: нямали деца. У израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.

На един от големите празници Йоаким дошъл със свои роднини в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил препълнен с народ. Застанал Йоаким пред първосвещеника и му открил желанието си. Първосвещеникът започнал да го укоряла, че заради греховете му Бог не го благословил с деца. При това положение той не бил достоен да принася жертва.

Йоаким се натъжил дълбоко. Излязъл от храма, като се утешавал с мисълта за безбройните милости на Бога към израилския народ.

По някое време скръбта му обаче станала толкова голяма, че не пожелал да се върне в къщи. Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал той в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо – да стане и той баща, както някога Авраам станал баща в дълбоки старини.

Вестта за тревогата на Йоаким в Йерусалим стигнала в Назарет до Ана. Тя затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелсва с рожба.

Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.

- Само аз, Господи – казала тя със сълзи на очи, - съм мъртва и безжизнена. Цялата природа те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня... Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!

Ана вложила цялата си душа в тая молитва.

И ето – ангел Господен застанал пред нея и й казал:

- Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария.

Ана веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога.

Преди да сподели своята радост с мъжа си, тя отишла в Йерусалимския храм, за да благодари на Бога и там да повтори своето обещание.

В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му казал:

- Бог чу твоята молитва. Жена ти Ана ще роди дъщеря, която ще бъде ваша обща радост. За да се увериш в моите думи, иди в Йерусалим. Там при златните врата ще намериш жена си, на която вече е възвестена тази радост.

Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим. Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли заедно жертва в храма.

На 9 декември светата Православна църква чества празника Зачатие на света Ана. Това е денят, в която света Дева Мария се заченала в утробата й. Девет месеца след това – на 8 септември – пречистата Дева се родила на света.

Като навършила три години, малката Мария, бъдещата пресвета Майка на Божия Син, Господ Иисус Христос, била заведена в Йерусалимския храм. Тъй родителите й изпълнили обещанието си: предали своята единствена рожба в служба на Бога.

В това време при храма живеели в отделни малки килии мъже, жени, девици, които посветили себе си изцяло на Бога и тъй водели чист, благочестив живот. Те били предобрази на бъдещите християнски монаси и монахини.

В тържествено шествие Ана се приближила с детето към храма. В ръцете на девойките, които придружавали Мария, както и в ръцете на другите присъстващи, горели свещи.

За да посрещнат Йоаким и Ана, с пение излезли из храма свещеници, начело с първосвещеника.

Ана поставила отроковицата Мария на първото стъпало на храма, който имал 15 високи стъпала. И станало голямо знамение. От никого не водена, от никого не покрепяна, Дева Мария изкачила леко и право всички стъпала. Почуда се изписала по лицата на всички присъстващи.

Малката Мария била оставена, като другите девици, да живее при храма. Тъй се лишила тя от родителите си, предадена изцяло на Бога.

Починал баща й Йоаким на 80-годишна възраст. Като останала сама, света Ана се преселила от Назарет в Йерусалим. Сдобила се с жилище близо до дъщеря си. Молела се постоянно в храма до своята смърт.

Така в нежна възраст била обречена да изпита скръбно сиротство тази, която впоследствие с блажена радост приела върху себе си дълга да лекува сиротството на всички самотни, изоставени хора, да стане Майка Утешителка и Застъпница на всички сирачета.

На всяко богослужение се прославя пресвета Дева Мария, която се удостоила да бъде майка на нашия Спасител Господ Иисус Христос. Споменават се с благословение и нейните родители Йоаким и Ана като богоотци, като праотци на Бога, явил се в човешка плът за спасението на цялото човечество.

А на празника Рождество Богородично се пее следната песен:

"Рождението ти, Богородице Дево, донесе радост на цялата вселена, защото из тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашия Бог, Който развърза клетвата, даде благословение и, като унищожи смъртта, дари ни вечен живот."

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 

 
 

СВЕТИ МЪЧЕНИК ФАНУРИЙ - АКАТИСТ

Posted in Поучения.

 
 Стълб на света и неустрашим войн Христов узнаваме днес в тебе ние, вярващите, преславни мъчениче Фанурие! Защото Всевишният Христос Господ те показа светилник на Своята църква, за да ти викаме:
 
Радвай се, Фанурие, велики чудотворче!
 
Икос 1
   Достигнал си края на твоите стремежи, като си достигнал напоследък това, което е преславно, като си се удостоил със светлина, с която сега просвещаваш всички, които те възхваляват, Фанурие, и разкриваш скритото като, че ли е налице, мъчениче! Заради това възхваляваме твоята преславна икона, виждайки в нея, като в огледало, твоите страшни мъчения и ти викаме:
   Радвай се ти,  който си пострадал за Христа!
   Радвай се ти, че си бил мъчен от тираните!
   Радвай се ти, неустрашим войне Христов!
   Радвай се, че си утвърдил вярата!
   Радвай се, че си придобил мъченически венец!
   Радвай се, че си заедно с ангелите!
   Радвай се, губителю на дяволските пълчища!
   Радвай се, светъл фар на света!
   Радвай се, непресъхващ извор на чудеса!
   Радвай се, носителю на светлина!
   Радвай се,  бързи помощниче!
   Радвай се, свети Фанурие, велики чудотворче!
Кондак 2
Твоят свят живот, дълги години неизвестен, благовременно явен от Всеведеца Господ, славни Фанурие! Защото намерената в Родос твоя икона посочи на човеците, кой си бил ти, мъчениче. Заради това викаме на Господа, Който не забравя да даде разплата: Алилуя!
Икос 2
   Учудиха се всички, преславне, като видяха изобразени върху честната ти икона твоите преславни страдания, преди това неизвестни на никого. Заради това ти издигнаха и ти украсиха храм, в които възхваляваме Прославилия те с множество чудеса и дарове и ти викаме:
   Радвай се ти, който си бил пострадал като Стефан!
   Радвай се, че си бил пребит с камъни!
   Радвай се, истинно говореща уста!
   Радвай се, носителю на мироносно кадило!
   Радвай се, прогонителю на тъмнината!
   Радвай се, че си защитил вярата!
   Радвай се , че си приел дара на чудесата!
   Радвай се, че си освободил свещениците!
   Радвай се, утешителю на страдащите!
   Радвай се, освободителю на поробените!
   Радвай се, застъпниче на вярващите!
   Радвай се, свети Фанурие, велики чудотворче!
 Кондак 3
Чухме, Фанурие, за твоите чудеса и се ужасихме. Обхванати от радост и трепет, не знаем, какво да изречем. Но ти с горещите си молитви към Господа просвети ума ни да разберем великата Му сила, която показа в тебе, и да викаме:  Алилуя!
Икос 3
 
Неизвестният Родос, който славно се прослави,  като те намери, мъчениче, като благоуханна роза, се радва на благоуханието на твоите чудеса, Фанурие преславни, и прибягва под твоя покров. Като се покланяме благоговейно на образа на твоята икона, на знаците на твоите чудеса, които Господ ти е дарил, викаме ти:
 
   Радвай се ти, който си бил от тираните бичуван!
   Радвай се, че не си бил победен от езичниците!
   Радвай се , че не си се побоял от мъченията!
   Радвай се, че си обичал Христа!
   Радвай се, че доказа верността си чрез мъки!
   Радвай се, който от Него прие венци!
   Радвай се, подкрепителю на вярващите!
   Радвай се, надеждо на смирените!
   Радвай се, чудни небожителю!
   Радвай се, светилник светъл на земята!
   Радвай се, свети Фанурие, велики чудотворче!
Кондак 4
"Защо с ласкателства бързаш да приспиш ревността на душата ми и любовта ми към Бога? Защото и косъм от главата ми не ще можеш да докоснеш. А за Господа те са преброени, а ти ще свършиш в страшни мъки и болки" – каза Фанурий на тирана, викайки:  Алилуия!
Икос 4
С какви песни да се доближим до този, който се издига над всяка хвалебна песен? С какви похвални венци да увенчаем главата на този, чиято душа Ангели от небесата са украсили с небесна корона? Заради това с препълнени от умиление души на Фанурия, като на великомъченик викаме:
 
   Радвай се, че от тираните си бил осмиван!
   Радвай се, че жив си бил прободен!
   Радвай се, блажени, с красива душа!
   Радвай се, че във всичко си ни за полза!
   Радвай се, хвало на църквата и на света!
   Радвай се ти, който, устраши агаряните!
   Радвай се, че укроти тяхната злоба!
   Радвай се, помощ в тежки беди!
   Радвай се, пристанище на моето избавление!
   Радвай се, топли помощниче на бедните!
   Радвай се, наш горещ застъпниче!
   Радвай се, Фанурие, велики чудотворче!
Кондак 5
“Защо ме принуждаваш да се отрека от Бога, Когото съм възжелал от утробата на майка си и Когото сега с още по-голямо желание искам да прегърна, за да имам заедно с Него участие във вечната сетлина и да се наслаждавам на обещаните блага?” – каза на тирана при съда Фанурий викайки:  Алилуя!
Икос 5
Когато агаряните покориха остров Родос, тамошният господар, желаейки отново да издигне падналите стени на разорената крепост, изпрати да вземат камъни от съборените сгради вън от крепостта и така попаднаха на твоята църква,  в която се намери блестящата твоя икона, Фанурие. Заради това ти викаме:
 
   Радвай се, мъчениче, заровен в земята!
   Радвай се, че Бог те показа на света!
   Радвай се, воине на  Царя Христа!
   Радвай се, блажени, със светозарно лице!
   Радвай се, че в тъмница си бил хвърлен!
   Радвай се, че не си се отрекъл от Христа!
   Радвай се, че от Бога си бил прославен!
   Радвай се, светилник на моята душа!
   Радвай се, радосте на нещастните!
   Радвай се, унищожителю на враждата!
   Радвай се, помирителю на людете!
   Радвай се, събеседниче на ангелите!
   Радвай се, свети Фанурие, велики чудотворче!
Кондак 6
Мъчениче, теб Родос те има за пазител, всички крепости – за защитник, небето - за свой жител, ангелите - за събеседник, а земята до своите краища е пълна с множеството твои чудеса, мъчениче Фанурие, които ти дари Господ, Комуто заедно с теб викаме:  Алилуя!
Икос 6
   Преосвещеният архиерей Нил чу за разкриването на твоя храм, дойде там и прие тоята чудна икона, на която ти беше изобразен като млад войник с кръст в дясната  ръка, с една запалена свещ в основата на кръста. И прочете твоето име върху иконата, Фанурие, комуто сега отдън душа викаме с любов:
 
   Радвай се, мъчениче Фанурие!
   Радвай се,  наш топли молитвенико!
   Радвай се ти, който изуми невярващите!
   Радвай се, че от Бога си бил обикнат!
   Радвай се, че чрез мъките си отишъл на небето!
   Радвай се,  надарен с небесни дарове!
   Радвай се, войне, увенчан с дарования!
   Радвай се, светилник светъл на Родос!
   Радвай се, наш любим настойниче!
   Радвай се, че трошиш оковите на робството!
   Радвай се, че си придобил радостта!
   Радвай се, Фанурие, велики чудотворче!
 Кондак 7
Преизрядни поборниче Христов, Ти храбро понесе страшни страдания за Христа, твоя небесен господар и сред мъчителите твои, ужасени от твоето търпение, мощно си викнал: Моят небесен Господ е истински Бог и няма друг освен Него! Поклонете Му се и пейте:  Алилуя!
Икос 7
 Показал си се неуморим помощник, победоносче Фанурие, който лекуваш болестите на нашите души и тела и изливаш щедростите си върху всички, които с благоговение и страх Божи прибагват към твоята помощ, блажени! Заради това и ние, наситени от чудесата и станали общници на твоите благодеяния, ти викаме:
 
   Радвай  се, верни учениче Господен!
   Радвай се, че си светлина за намиращите се в беди!
   Радвай се, че винаги си прославян от нас!
   Радвай се, че Родос те призова!
   Радвай се,  свети и бързи помощниче!
   Радвай се,  радост на жадуващите!
   Радвай се,  надеждо  на очакващите!
   Радвай се,  залог за желаното!
   Радвай се,  хвало на изпълненото!
   Радвай се  Фанурие, велики чудотворче!
Кондак 8
Като си обикнал прекрасния Жених и си желаел да бъдеш заедно с Него, предал си на мъки своето младо, цъфтящо тяло, блажени Фанурие, и обгарян с въглени, не си се подчинил никак на волята на твоите мъчители, но на Господа, Който благославя твоите славни борби, си викал:  Алилуя!
Икос 8
 Никой по-напред не знаеше нито името ти, нито родителите ти, нито мястото, откъдето си дошъл, нито времето, в което си живял. Но Бог те яви на света в твоя храм в Родос, велики Фанурие, защото не остави и на земята невъзнаградени твоите трудове, и те постави за пример на нас, които ти викаме:
 
   Радвай се , че от езичниците си бил заведен на мъки!
   Радвай се, че си бил горен на живи въглени!
   Радвай се,  че небесна роса те ороси!
   Радвай се, че Божия благодат те осени!
   Радвай се, че само на Христа си се поклонил!
   Радвай се, че на иудеите не си се покорил!
   Радвай се, пример на истински живот!
   Радвай се, живот ангелоподобен!
   Радвай се, че раздаваш благодат на славещите те!
   Радвай се, че даваш дар на почитащите те!
   Радвай се,  изправителю на нашия живот!
   Радвай се , Фанурие, велики чудотворче!
Кондак 9
Посрами се тиранинът, мъчениче, като те видя по-смел в изпитанията и мъките; че не престана да изобличаваш всевредното му  неверие, славни Фанурие, но имайки душата си и цялото си желание по Бога, и мислейки за мъките, които Неговият Син е претърпял на кръста, си викал:  Алилуя!
Икос 9
 Тримата дякони от остров Крит, които отиваха в града да бъдат ръкоположени за свещеници и попаднаха в ръцете на разбойници и бяха продадени на агаряните в остров Родос, не си оставил да загинат в отчаяние, но по молитвите  им по чудесен начин си ги освободил от робство. Заради това ти викаме:
 
   Радвай се, че си устрашил тираните!
   Радвай се,  че си бил даден за храна на зверовете!
   Радвай се, че си нов Даниил на Господа!
   Радвай се, изобличение на неверните!
   Радвай се, подкрепа на вярващите!
   Радвай се, венец на светата правда!
   Радвай се, унищожителю на безумните!
   Радвай се, богоугодни мъчениче!
   Радвай се, остров на земята!
   Радвай се, свещено миро от тайнствен съсъд!
   Радвай се, Фанурие, велики чудотворче!
Кондак 10
Блажени, ти не си преклонил колене пред статуите, нито си принесъл жертва на идолите, но мъжествено си проповядвал Христа и непрестанно си Го славил като Бог, сякаш си се намирал в райските блаженства, а не на мъки безмилостни, и си викал: Алилуя!
Икос 10
Помилвай ни, славни мъчениче, с твоите топли молитви към Бога, чуй ни бързо като тримата свещеници, когато ти викаме, и ни освободи от всяка мъка и неволя! Дарувай ни сила да търпим всичко с дух на християнско смирение и като победим вражеските изпитания, да ти викаме:
 
   Радвай се, че си победил тираните!
   Радвай се, че си бил смазан с голяма скала!
   Радвай се, съвършен съсъд на вярата!
   Радвай се , свещено вино на невинността!
   Радвай се, радост на небесните полкове!
   Радвай се, ужас на езическите сборища!
   Радвай се, че си прославен от Светата Троица!
   Радвай се, че си проповядвал Кръста!
   Радвай се, съсъд пълен с дарове!      
   Радвай се, от милост осветена вечер!
   Радвай се, че си близо до намиращите се в беди!
   Радвай се, че винаги ни чуваш!
   Радвай се, Фанурие, велики чудотворче!
Кондак 11
 Многоценният Господен бисер, скрит в земята, сега сияе в Родос като скъпоценно съкровище, което обогатява, наслаждава и весели всички, които идват при него с вяра и които заедно с него на грижещия се за всички и наш Бог викат:  Алилуя!
Икос 11
 Възсия днес пълното с веселие тържество и светлият празник на многострадалния победоносец Фанурий, защото Бог го удостои с небесен венец и го въдвори с ангелите. Заради това, възхвалявайки Бога, който направи чуден пътя на Фанурий между светиите, му викаме:
 
   Радвай се, че си стоял твърдо пред идолите!
   Радвай се, че си изобличил лъжата!
   Радвай се, че си горен с разпалени въглени!
   Радвай се, че си угасил вярата в идолите!
   Радвай се, че демоните те видяха и се разплакаха!
   Радвай се, че около себе си си събрал ангелите!
   Радвай се, че адът дълбоко се потресе!
   Радвай се, храбри мъж църковен!
   Радвай се, чист печат! Радвай се, светъл пример за нас!
   Радвай се, непобедим войне Христов!
   Радвай се, наш неуморим помощниче!
   Радвай се, наш преславни мъчениче!
   Радвай се, Фанурие, велики чудотворче!
Кондак 12
Които с вяра целуват твоята свята икона, пресвети мъчениче Фанурий, ти правиш наследници на Небесното вечно царство и общници на горната слава, за да викаме заедно с теб на Господа, прославян в Троица:  Алилуя!
Икос 12
Странни и недокрай разбираеми чудеса показва Господ винаги със своите светии, заедно с които в последно време посочи като друго слънце, сияещо с чудеса, дивния Фанурий, хвала на Родос и на Църквата, на когото и ние, разпалени от любов и ревност викаме от душа:
 
   Радвай се, че си бил хвърлен в огнена пещ!
   Радвай се, че и там си се радвал! Радвай се, че за мъчителите си се молил!
   Радвай се, че за всички си застъпник!
   Радвай се, че непрестанно се молиш на Христа!
   Радвай се, скъпо добро приношение на вярващите!
   Радвай се, че си смирил горделивците!
   Радвай се,  че си възвеличил смирените!
   Радвай се, молебенико наш пред Христа!
   Радвай се, крепост на благочестивия!
   Радвай се, милващ вярващите!
   Радвай се, посетителю на грешните!
   Радвай се, Фанурие, велики чудотворче!
Кондак 13
О, пречудни мъчениче Фанурие! С топли сълзи прибягваме към твоето застъпничество  и те молим: Избави ни с богоприятните си молитви от всяка мъка и беда, които ни подтискат! Отдалечи от нас всяка мъка и страдание и ни удостой и във вечния живот да бъдем участници на вечното Царство и заедно с тебе да принасяме песен на Господа!  Алилуя, алилуя, алилуя! – чете се 3 пъти
Следва Икос 1 и Кондак 1.
М О Л И Т В А към свети великомъченик Фанурий
 Към тебе, свети великомъчениче Фанурие, издигаме мислите си ние, грешните и с умиление горещо те молим: Погледни от преславната небесна висота, където чрез светия си живот и мъченическите страдания за Христа си придобил място за вечен живот, и се умилостиви към нашите страдания, мъки, нещастия, горчивини и тежки страдания и притеснения и се моли с дръзновението, което си получил пред твоя небесен Владика и наш Господ да ни прости греховете, които волно или неволно, винаги вършим като недостойни раби, да не се гневи докрай заради нашето нищожество пред Него и пред нашия ближен, и да бъде изпълнен винаги с милост. Да премахне от нас всяко страдание и мъка, нещастие и притеснение, болка и да всади в нас чисти мисли, за да откъснем нашия живот от досегашния грях и – гледайки към небето – да се възпламеним от желанието да станем все по-угодни на Господа! 
 Молим те, свети великомъчениче Фанурие, бъди наш наставник и ръководител в неизвестните пътища на живота, та следвайки примера на твоята вяра и любов към Христа, да се удостоим и ние с твоите радости и дарования, поради човеколюбието и благословението на нашия велик Бог и като преминем този земен живот, да се радваме заедно с тебе и с всички от века благоугодили Богу на вечното Небесно царство и на  Страната на праведниците, и всички заедно, заобиколени от ангелските хорове, да въздаваме слава, чест и поклонение на славения в Троица Бог во веки веков! Амин!
Тропар
На земята светло се извършва небесно пение и сияейки се празнува сега земно тържество. Ангелското жителство хвали горе с песнопения твоите страдания, а долу Църквата възпява небесната ти слава, която придоби чрез твоите мъки и страдания, славни Фанурие.
Кондак

Свещениците си спасил от плена на безбожниците и с божествена сила си разбил техните окови, Богомъдри, и така си посрамил мъжествено и мъдро дръзките мъчители и си зарадвал ангелските чинове, великомъчениче. Затова и те почитаме, божествени оръженосче, славни Фанурие.

С КАКВО МОЖЕШ ДА СПАСИШ ДУШАТА СИ

Posted in Поучения.

(св. Апостол Ерм)

Слово от Светителя Теофан Затворник

Чутото досега от писанията на свети Ерм още не е всичко, което възнамерявах да ви предам и което може да ви послужи в труда ви над благоустройването на сърцата ви. Чуйте и още. Мисля, че думата на апостолския мъж ще бъде по-убедителна за вас от нашето немощно многословие. Затова не искам до го оставя, докато не стигна до края. След виденията, за които вече ви говорих, у свети Ерм следват заповедите, съставящи предмет на втората книга на неговия „Пастир”. Към изложението им той пристъпва така: „Молих се – казва той, – в къщи и после седнах на леглото си. И ето, видях, че влезе един мъж, който внушава уважение с вида си, в дрехи на пастир. На него беше наметнато бяло наметало, на гърба му висеше торба и в ръцете си държеше тояга. Той ме поздрави, поздравих го и аз. След това той седна до мен и каза: „Изпратен съм при теб, за да бъда с теб през всичкото останало време от живота ти”. Когато каза това, аз си помисих, че ме изкушава и го попитах: „А ти кой си, защото този, на когото съм поверен, аз го познавам добре”. „Значи не ме позна?” – попита той. „Не” – отговорих аз. „Аз съм онзи Пастир, на когото ти си поверен”, – каза той. При тези думи лицето му се измени и аз познах в него моя Пазител. Стана ми срамно, страх и скръб започнаха да ме измъчат, но той ме успокои, като каза: „Не се бой. Изпратен съм и да ти покажа всичко, с което можеш да спасиш душата си. Изслушай ме внимателно и запиши всичко, за да го помниш и, като го прочиташ от време на време, да освежаваш мислите си и да укрепяваш колебливата си воля. Ако с чисто сърце опазваш всичко, което ти бъде откривано, ще получиш от Господа всички блага, които Той е обещал на Своите верни. А ако, след като чуеш наставленията ми, ти не само не се изправиш, но, напротив, започнеш да прибавяш грехове към греховете, то Господ ще ти изпраща беда след беда, докато не съкруши или сърцето ти, или костите ти”. Като каза това, моят Пастир, Ангелът на покаянието, ми предложи дванадесет заповеди в следния ред:

„1. Вярвай в Единия Бог, на Когото се покланяме в Троица, Твореца на небето и на земята, на всичко видимо и невидимо, Който от нищото е извикал към битие всички твари и им е дарувал толкова съвършенства, колкото всяка от тях може да вмести.

2. Живей в простота и непорочност, не вреди на ближния си даже с дума, напротив, помагай на всички в нуждите им без да изследваш кой иска и на кого даваш.

3. Гнила дума да не излиза от устата ти: обичай истината и избягвай лъжата.

4. Като зеницата на окото си пази съпружеската вярност, защото това е неизменен закон на Твореца – да бъдеш чист и непорочен пред лицето Му или в девство, или в честно опазвано съпружество. Женен ли си – не търси развод или друга жена; решил ли си да живееш в девство – не търси жена. Също така, когато умре мъжът или жената, преживялата го половина не греши, когато встъпва във втори брак; но се удостоява с по-голяма чест от Бога, когато решава да пази вдовството си в чистота и непорочност”.

При тези думи – казва Ерм, – аз го попитах: „А какво да прави онзи, който съгреши?” – „Да се кае”, – отговори ми Ангелът-Пастир. Казвам му: „Чувал съм, че освен кръщението няма друго покаяние, че, като се потапяме във водите на кръщението, ние получаваме опрощаване на всички грехове и след това вече никак не трябва да грешим”. Ангелът ми отговори: „Кръщението не се нарича покаяние. Покаяниието Бог е установил за онези, които, след като са призвани чрез кръщението в числото на вярващите, падат отново в грехове по злия умисъл на дявола. Милостивият Бог приема покаянието на такива; но трябва да се знае, че честото падане в грях, даже когато е изправено с често покаяние, прави подозрително самото покаяние; и може накрая човек да падне така, че след това падение да няма възможност до се изправи отново и да започне да живее за Бога. От това да се бои всеки, който лекомислено гледа на греховете”. Като каза това, Пастирят продължи да посочва спасителните за нас Божии заповеди.

„5. Като вървиш по пътя на заповедите, не можеш да избегнеш препятствията и трудовете. Бъди мъжествен и да се укрепява сърцето ти; търпи във вършенето на добри дела и в понасянето на всички неприятности, които ще срещнеш на този път.

6. Помни, че при всеки човек има два ангела – добър и лош. Единият го влече към добри дела, а другият – към грехове и пороци. Внимавай над себе си и към първия се скланяй, а втория отхвърляй, като се досещаш по вътрешните помисли на сърцето, кой от тях ти дава в този момент урок и кой иска да властва над теб.

7. Бой се от Единия Бог – твоя Творец и Промислител, и Спасител и не унижавай своята детска преданост към Него и крепкото си упование на Него с напразната страхливост пред тъмните сили.

8. Постарай се да бъдеш ревностен изпълнител на всички без изключения Божии заповеди и точен извършител на всички дела, които Ангелът внуши на сърцето ти или които ти посочи стечението на обстоятелствата в живота ти – и ще бъдеш син в Божия дом, а не роб.

9. Моли се, труди се усърдно в молитвата, непрестанно се моли, за да слиза свише върху теб сила да вършиш добро и помощ – да избягваш злото – всеки път, когато ти е нужно. Молитвата прави земнородния жител на небето и го облича в небесна чисота и святост.

10. Избягвай лъжливите пророци – гадатели и влъхви, чрез които врагът погубва Божиите раби. Слабите във вярата се обръщат към тези измамници, а те, като им отговарят според желанието на сърцето им, пълнят главите им с мечтателни надежди. Като смесват с капката истина море от лъжи, те ги събазняват и отново ги въвличат към езичество. Който искрено вярва и е предал себе си на Бога, той няма да отиде при тях – такъв търси небето, а те гадаят обикновено само за земното.

11. Учителка, единствена учителка, да ти бъде Църквата на живия Бог, стълб и крепило на истината* (1 Тим. 3:15). В нея е светлината на неизменното знание. Извън нея са мрак и тъмнина, където князът на света е поставил своята учителска катедра и заслепява разума на онези, които го слушат, а не искат да слушат гласа на Църквата, защото те самите са светски.

Това може да ти служи за проверка: което е в разногласие с учението на Църквата – то е гласът на бащата на лъжата. – Внимавай и се пази чист от това падение. Ето и още един признак: словото на истината въдворява дълбок мир, покой и сладост във вярващото сърце; а словото на лъжливите поражда мечти и съмнения и, както солената вода, разпалва жаждата за знание, като затваря ума, подобно на пленник, в неясна мрачна пустиня.

12. Без най-близки ръководители, не можеш да живееш свято на земята. Ще ги намериш в Църквата, където Светият Дух ги поставя да пасат Христовото стадо. Измоли от Господа да ти дарува такъв, който е полезен за душата ти. В нужния час, и без да го питаш, той ще ти каже утешителни думи. Божият Дух ще го научи какво да ти каже и ти ще чуеш от него какво иска от теб Бог. Но се пази и тук от измамните духове*(тоест от бесовете). Смирението и тихостта украсяват истинския ръководител. Където има разкош в думите и живота – там е лъжа. Внимавай в това и ще се спасиш”.

Това са всичките дванадесет заповеди, които ми даде Ангелът – Пастир – заключава Ерм. – Като ги чух, аз му казах: „Прекрасни правила, но има ли човек, който би могъл да ги изпълни, както трябва?” На това Ангелът ми отговори: „Приеми ги със сърцето си в простота, без да размишляваш, и няма да срещнеш никаква трудност при изпълняването им.” Но щом започнеш да изследваш в ума си може ли и как може да се изпълни едно или друго и дали не може някак да се освободиш от това иго, ще се промъкне врагът, ще внесе разслабеност в сърцето ти и ще те направи неспособен за никакво добро. Но защо да говорим много! Знай, че ако не изпълниш нещо, няма спасение за теб, няма да има спасение нито за теб, нито за децата ти, нито за семейството ти”. И като каза това Ангелът, лицето му се измени и той стана толкова страшен, че не зная има ли някой, който да е в състояние да понесе погледа му в този момент. Аз се изплаших. Ангелът, като видя смущението ми, започна да ми говори кротко, с лице, способно да изпълни с утешение и радост: „Как само мислиш и говориш? Нима си забравил Божието всемогъщество? Възможно ли Онзи, Който е покорил всичко под нозете ти, да не ти е дал сили да изпълняваш заповедите Му? Знай, че който има винаги Бога в сърцето си, той лесно ще изпълни тези заповеди. А който има Бога само на крайчеца на езика си, ще падне под тежестта им, като ги счита за неизпълними”. На това аз забелязах: „Кой не проси от Бога сили, за да изпълнява светите Му заповеди? Но врагът е силен: той изкушава Божиите раби и ги държи във властта си”. „Не – отговори ми на това Ангелът, – врагът няма никаква власт над Божиите раби. Онези, които вярват в Бога от цялото си сърце, той може да изкушава, но не и да властва над тях. Противопостави му се мъжествено и той ще избяга от теб”. С това завършиха ангелските наставления.

От своя страна ние не се осмеляваме да добавяме нещо към всичко това, което казва ученикът на апостолите и самият той – апостол: Какво място имат тук вялите ни думи? Само едно ще кажа: колко утешително е да знаем, че и в наше време говорят същото, каквото се е говорило и при апостолите, непосредствено след апостолите, и че, следователно, в продължение на осемнадесет и половина века в Божията Църква се е чувало неизменно едно и също – словото на истината.

Ако сега, при двама и трима свидетели ще се потвърди всяка дума (2 Кор. 13:1), то колко твърдо трябва да стои всяко слово на истината, проповядвана в Божията Църква, когато зад нея стои такова неизброимо множество от свидетели? И какво трябва да значат пред здравомислието тези възгласи на празнословието, които неразумните дерзаят да хвърлят в лицето на истината? Не чувствате ли тук Божието определение: небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат (Мат. 24:35).