kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

Свети мъченик Фанурий

Posted in Поучения.

Не се знае кога светецът се е представил пред Господа, защото не е известно, кога е бил обезглавен, а не е запазено и името на града. През 1500 година овчари пасели стадата си в една долина на една стръмна планина.През всичкото време се виждала на върха на страшното било светлина, която не загасвала. Кога то овчарите спечелили доста пари, помислили да се върнат по своите домове, които били много надалеч. Трима от най-смелите, смятайки, че на върха има някакво съкровище , се вързали с дебели въжета, а другите им помогнали и се изкачили на онази височина. Там имало една пещера, в която се намирали светите мощи и горял голям пламък, същият който през всичкото време виждали овчарите. На гърдите на светите мощи имало животинска кожа, върху която бил написан целият живот на светия великомъченик Фанурий, който предаваме по-надолу. 
В града, откъдето бил светецът, имали един голям търговец, който имал 12 деца. От тях най-голям бил Фанурий, който бил 12 годишен. Както бил обичаят, той изучавал философия, бил кротък, усърден в науката, милостив, но езичник като цялото семейство. Майката била добра и красива. Имала всичко от което се нуждаела, но нямала право да се интересува от сметките и работите на своя съпруг. Един ден връщайки се с много пари и стока, съпругът й бил нападнат, ограбен и убит. Длъжниците разбрали за станалото, дошли да искат това, което не им се пада, защото сами били длъжници. 
Така за късо време майката на Фанурий обедняла, останала само с една кухня, но и там била в нужда, защото нямала никакви средства, да изхранва дванадесетте си деца. Един ден Фанурий казал на едно момче като него, че майка му е светица, защото цял ден плаче и си се моли, а децата имат храна и са добре гледани, докато тя се облича все с по-стари дрехи. Децата не я сърдели, но тя по цял ден плачела.Тогава приятелят му казал следното: “Добре, добре! Проследи майка си една вечер и на следващия ден да ми кажеш в училището, като ме видиш, светица ли е или не”. 
Тогава момчето Фанурий я задебнал и вечерта, след като майка им ги нахранила и поставила да си легнат всички деца, сигурна, че вече спят, си измила лицето, намазала се с аромати, сложила си воала и скъпи дрехи, каквито св.Фанурий никога не бил виждал, и излязла. Момчето я проследило и видяло, че тя влиза в едно заведение за нощно пируване, където болшинството хора били пияни. Майка му играела в този нощен локал и имала първата роля. По време на играта пеела плачейки, защото не искала децата й да разберат с какви жертви спечелва храната им, за да може през деня да бъде с тях. Хората в заведението я смятали за пияна и в това положение, била повече от красива. Тогава Фанурий застанал на трибуната и извикал силно:”Мамо!” При гласа на сина си, от ужас и болка, че е разкрита от него, майката паднала на пода. Излязъл от заведението, Фанурий веднага напуснал града и отишъл на блега на една голяма река, която била не съвсем близо до оня град защото краката му се изпонаранили от камъните при отчаяното му бягство. На брега на реката видял пастири, които искали да минат другия бряг с кораб. Замолил ги да пренесат и него оттатък. Пастирите си заминали по своите места и Фанурий останал сам на брега. В онази пустиня пребиваваше един стар пустиножител, който цели 65 години не беше виждал човешко лице, благороден и угоден на Господа. На този старец се яви ангел Господен даде му една тояга и каза:”Върви бързо на брега на реката, и вземи там богоприятния Фанурий, който е избран от Господа да бъде помощник на изпадналите в беда.” 
Макар, че от килията на светеца, до брега на реката имаше 3 дни път, като се слиза по много стръмен склон, с Божията помощ , светецът стигна при Фанурий за един час и каза на момчето:”Ела при мене, Фанурий!” Момчето остана на мястото, като чу името си и каза: “Нима ти познаваш моя баща? Старецът потвърди това. Ако ти знаеше и майка ми, по добре е да остана тук, да ме изядат дивите зверове. Светията се чудеше и нищо не отговори, и пак по чудо се изкачиха по планината за един час, а пътят пеша не можеше да се мине за 8 дни, защото беше много каменист и стръмен. Тук в пещерата старият светец трябваше да се бори със суровите нрави на Фанурий, за да го направи християнин и да го накара да прости на своята майка. След кръщението, Фанурий получи позволение да отиде в града, за да получи прошка от майка си и да види какво е положението на братята му. Но като се върна в града той разбра, че майка му през онази нощ, не била припаднала, а умряла. Братята му пък били разпределени между роднини, без да знае къде се намира всеки един от тях. Фанурий се върнал в пустинята без всякаква връзка със света и толкова след това напреднал духовно, че надминал и пустинника с пост и молитва, бидейки много милостив, правеше градини и ги обработваше. Той хранеше и пътниците, носейки на раменете си и вода за пиене. Хранеше се отначало всеки трети ден и вземаше толкова намокрен хляб, колкото можеше да стисне с два пръста. Въздържаше се да пие и вода от едно шише и сетне, започна да се храни само съботен ден и то твърде оскъдно. Често се причастяваше със Светите тайни. Посещаваше пустинниците в онази пустиня и се трудеше да доставя с ръцете корени за храна, както и да изкъртва камъни, около килиите на пустиножителите, поради малкото земя наоколо и да сее зеленчуци. А кой ще каже да всенощните му бдения, за зноя и студа, защото колибата му нямала покрив и молеше Бога, чрез това търпение, да му даде покрив в НЕГОВОТО НЕБЕСНО ЦАРСТВО. И толкова беше изпълнен с милост, че помиряваше и зверове, които се нападаха помежду си. Той се грижеше за тях, когато бяха ранени и им правеше хубави леговища, тъй като неговият духовен отец, често го сварваше до някоя голяма, грамадна змия, която по време на съня пазеше Фанурий, да не бъде нападнат от някакъв друг звяр. Той имаше и дара, да пази нападнатите в пустинята мравки, като им заповядваше да се преселят в някоя пропаст далеч и да не пречат на никой човек. Насекомите и големите страшни зверове, когато били нападнати от друг по-силен звяр, макар, че не можеха да говорят, обръщали очи към колибите на Фанурий и веднага били спасявани. Заради това стана много обичан в цялата пустиня наоколо и по-далече, а всички жители на пустинята благодаряха на Господа, че им е изпратил този предобър младеж, който и зверовете укротява и човеците лекува. 
В близост до онази пустиня имаше един град, голям и красив с много лоши хора, пълни с болести и лоши духове. На молбата на добрите, да отиде да помогне в неволите и болестите, светецът, макар че не искаше да напусне пустинята, заради сълзите на страдащите и молбите на преподобните пустинници да бъде милостив, да пожали и да лекува за този град. И кой ще изкаже голямата му милост към бедните и специално към вдовиците и сираците, спомняйки си за своята майка и своите братя. Заради това винаги се вслушваше в техните молби и лекуваше най-тежките болести, лекуване на слепи, помагаше на глухите да прочуят и немите от рождение да проговорят – само с молитви и сълзи пред Бога. Не ядеше докато не се изпълняваше молбата му, не си отпочиваше на леглото и проливаше толкова сълзи, че и дрехите му се измокряха от тях. Преблаженият говореше така: “Помилвай,Господи, тези измъчени, защото са Твое създание. Отвори очите им, за да виждат красотата на Твоето небе и дневната светлина, за да не се нараняват краката им от камъните, нито срам за сродниците им.” Подобно се молеше с много сълзи и за немите, за които казваше:” Разтвори, Господи, запечатаните им уста, просвети ума им, за да Те славят и да Те целуват с устата си, Твоя неръкотворен образ със сълзи да навлажнят. Та по този начин, да се прослави Твоето Пресвято Име.” За глухите се молеше с още повече сълзи, говорейки:”Послушай ме Господи в тоз час и посети сега и разтвори слуха на Твоите раби.Премахни тежестта на глухотата, за да чуват гласа Твоите свети камбани, шума на колелата и всички земни звуци”. И толкова усърдна беше молитвата му към Господа и плачеше, а понякога и езичниците плачеха с него като слушаха молитвите му и виждаха сълзите му. Толкова топла и усърдна беше молитвата му към Господа, тъй че и кърмачетата се доближаваха до него и с чистите си умове, още непроговорили, му казваха:”Потърпи още малко, Фанурие, защото още малко и Небесният Отец, ще те помилва скоро, изпълнявайки твоите копнежи. Така цяла година, той вървя из всички краища на града, като лекуваше, утешаваше и ги учеше на правата вяра. Дяволът пък, който ненавижда доброто, много се ядосваше, защото Свети Фанурий, извеждаше на правия път всички техни раби. Той се престори на странник и се представи на управителя на този град. Каза му, че един младеж е подлудял и говори лъжи, за да бъде народът на негова страна и да махне управителя. Това говореха зломислещите , лъжи – заблуждавайки доверието на управителя, защото след идването на Фанурий, не можеха да вършат предишните злини. След много старания и лъжливи думи, те принудиха управителя да го хване и да му отреже главата.Но, народът, който беше видял толкова чудеса от светеца, вдовиците, сираците и излекуваните, даже без съгласието на светеца, го изпроводиха в друг град, като стана голям плач и невиждан, защото те се лишаваха от добротата на светеца и от голямата му безвъзмездна помощ. Заради това народът, който чрез Фанурий узна правата вяра, направи 40-дневно оплакване с пост и молитва и не можеше да се утеши, защото светецът не беше с тях. 
И във втория град, светецът също така лекуваше, наставляваше и укротяваше зверовете, не приемайки дори хляб за своите трудове, а се хранеше както в пустинята с корени. И пак вдигна меч сатаната и управителят по съветите на приближените си, също реши да го предаде на смърт, както в първия град. Народът с голям плач, насила го изпрати в друг град зад граница… 
В тези дни се случи там да умре единствената дъщеря на владетеля. Дни наред бяха викани знахари и гледачи-гадатели и беше решил да даде половината от владенията си на онзи, който ще оживи дъщеря му. Но не само, че не я възкресиха, но понеже беше от няколко дни, започна да мирише. И макар да изливаха аромати, да кадяха тамян, миризмата достигаше далече. Една от прислужничките на управителя му съобщи, че има един красив младеж, който лекува всякаква болест, дори възкресява мъртви с молитва към Христа, за Когото е чула, че бил разпънат на кръст. Той не дава на болните никакви лекарства и не се показва на тях и не приема за награда даже парче хляб. Като чу това управителят, прати бързо да го доведат при него. Той му прати царско писмо и приготви голямо угощение. Свети Фанурий не приел да отиде на кон, а пътувал пеша, макар, че пътят бил тежък и се измъчил няколко дни по него. Той се представил пред управителя и бил заведен в стаята на умрялата. Тук позволил да останат само родителите, той и мъртвата, а народът да не влиза. Заплакал той пред Господа и усърдно се молил от сутринта до обяд и в себе си бил недоволен, че не е чут от Господа.Толкова сълзи пролял, че около него се образувала локвичка сълзи, а императорът и императрицата се чудели на голямата му доброта и силна молитва. В този момент светъл лъч се насочил върху умрялата.Светецът тогава станал на крака, хванал ръката на умрялата и вмирисана девойка и й казал:” В името на Христа Разпнатия стани и се върни при своите родители!” И веднага умрялата и разлагаща се скочила на крака права и махайки от себе си връзките, извикала с висок глас:”Велик е Фануриевият Бог, защото в дъното на ада измъчвана, заедно с тези, които се покланят на идолите и бяха за присмех, и измъчвани от дяволите, адът ме изхвърли вън от страх пред гласа на Фанурий. Велика е неговата вяра, татко, велик е Бог на вярващите, а боговете на езичниците са демони!” Императорът искал да даде на светеца половината си царство, но той не приел нищо, както винаги. Дадено било угощение в целия град. Императорът освободил робите и затворниците, защото това била наградата, която поискал свети Фанурий. Императорът и всичките му приближени, около 5000 души, поискали да се кръстят и станали християни. Светецът тръгнал из града,лекувал и спасявал, както и в другите градове. Всички демони се озлобили против него и всички гадатели, задето били засрамени пред императора, че нито техните магии,нито техните усилия, могли да възкресят мъртвата, а светецът направил това само с молитва. Поради това голяма клевета направили срещу Фанурий, наричайки го велик магьосник и казали на императора, че той с магиите си най-напред убил дъщеря му и после се престорил,че я е оживил, за да бъде избран от народа за император. Императорът се изпълнил с гняв и повикал всички свои невярващи съветници и всички, които били против Фанурий и решил да му отсече главата. Но смятайки го за толкова велик, повикал всички палачи в града и хвърлили жребий трима от тях най-свирепи, да го убият. Те не яли докато не си измият ръцете в кръвта на мъченика. И кой ще накаже подигравките, замерванията с камъни, пробожданията на тялото с копия, изкъртването на зъбите, удрянето на плесници, заплюванията и удрянията по цялото тяло с копия, слагането на оцет и сол в телесните рани, измъчването , отрязването на ръцете, пръстите на краката, на ушите, това че кръвта от лицето му съединена с тази от краката мокрела земята, по която вървял. Всеки езичник се стараел, как по-люто да го мъчи. Светията се молел на Господа, като св.мъченик архидякон Стефан, казвайки:” Прости им греховете, защото не знаят що правят. За мене много повече е мъченическият венец, за който им благодаря!” Заради това настана голям плач между християните и между излекуваните от светеца, че бил така грозно мъчен, макар че той не бил направил нищо лошо, освен добро. Но той бил весел, че по-скоро отива при възлюбения Христа, че му стига странстването по тази земя. Отстрани вървяли християните и излекуваните, вдовиците и сираците, казвайки с голям плач:”Как ще загубим, който ни намери, как ще се затворят прекрасните очи, как ще се затворят медоточните уста, които на нас немите и несловесните ни възвърна говора? Как ще се запушат ушите на този, който се умилостиви от нашия плач и мъка, който показа милост към сираците, пожали вдовиците и донесе радост на лицата, които не познаваха освен тъга и сълзи? Кой ще изрази техния плач, болезнените слова, тъй че и от страна на езичниците били пролени сълзи.” Но и враговете му били много и викали, по-скоро да се свърши с този магьосник и противник на императора… 
Свети Фанурий помолил за позволение да направи последната си молитва и се помолил така:”Господи, Боже наш, Който милваш плачещите и молещите се, направи щото всеки, който направи пита или торта с елей и захар и я раздаде на бедните, да бъде чут и спасен от всяка заслужена мъка, която има.Това да бъде за прощение на греховете на моята майка, която умря грешна.” И от небето тогава се чул тогава гръм и от облаците се чул гласът Господен: “Да бъде, Фанурие, според думите ти ! Всеки, който те призове за помощ, ще бъде чут от Мене и ти ще бъдеш помощник на намиращите се в нужда.” Тогава невярващите, които викали против него,виждайки чудото, поискали да бъдат кръстени и да ги направи християни. Но светецът нямал нищо със себе си, нито вода. И втори път се помолил на Господа да помогне на тези, които желаят да приемат Христовата вяра. И о, велико чудо! Започна да вали само върху тези, които поискали да се кръстят, макар, че се намирали до тях, езичници невярващи, не били намокрени нито с капка вода. Между кръстените били и тримата палачи, които сега не искали да го посекат. Тогава светецът им обещал, че като изпълнят повелята на императора, ще бъдат днес с него в рая. И хвърлили жребий, кой да му отреже главата.Палачът на когото се паднало бил по-горния от тези, които кръстил, защото душите им били преизпълнени със съжаление , че са отнемали живота, а светецът се грижил за тях и ги жалел, той излял потоци сълзи, а те невинна кръв. Светецът проливал сълзи за всички нещастни. Сетне светецът сложил главата си на дръвника. Но след отрязването на главата му не потекла кръв, а мляко и о, чудо, главата обикаляла, около трупа и говорела. Така Господ Иисус Христос прославя тези, които вярват в Него. 
Връщайки се народът, някои езичници викаха, че се избавили от светеца. А обърнатите в правата вяра и старите християни, вдигаха голям плач, осъждайки императора за непризнателността му и му говореха:”Забрави ли възкресението на твоята дъщеря? Оздравяването на болните и бесноватите? Защо се разгневи против онзи, който не ти взе възнаграждение и донесе мир в твоите предели? Изплашил се императорът и зоповядал да убият тримата палачи. Първият не бил съвсем утвърден във вярата и се страхувал. Тогава светият мъченик се явил пред очите на всички в ореол, както всички от века светци, облечен в римски военни дрехи, с къдрева черна коса, хванал в ръка голяма запалена факла. И голям страх нападнал, върху императора и върху лъжливите му съветници, изплашени, да не би светецът да ги вземе от този живот и да им заплати за несправедливостта… След като първият палач бил посечен, дошъл венец от рози и се настанил на главата му, която цяла се изпълнила с благоухание. И тялото му, макар,че не преди много време проливал невинна кръв заради неговата вяра и обръщането му към Христа, станало мироточиво. Същото станало и с другите палачи. Техните трупове били погребани на един площад и всеки изпаднал при разбойници и обърнал очи към тези места, получавал спасение. 
От тогава не се знаело какво е станало със светите мощи на светия мъченик Фанурий, докато той не пожелал отново да се яви през 1500 година след Христа, както се казва в началото. 
Този велик светец донесъл голяма полза на християните, когато те търсели от него помощ и правели погача или торта и молели светец за това от което се нуждаели. Заради това и той се нарича свят помощник, защото тези, които имат голяма вяра и не се съмняват, получават помощ бързо от светеца. 
Пита се прави 9 пъти и се раздава само на сиромаси.А след като се получи помощта се прави за светеца голяма пита със собствените си ръце и трябва да се раздаде пак на бедните за благодарност към светеца. Паметта на свети великомъченик Фанурий се празнува на 27 август. Питите могат да се правят всеки ден освен в неделя. Много са чудесата на светеца след отиването му от нас, както и към тези преди нас, така и към нас, които ни е удостоил да го празнуваме и да го поменуваме с пита, или с торта, защото е доказано, че на тези, които го призовават с вяра, получават избавление според молбата.Амин. 
Свети Фанурий, да не ме презре и да ми помогне при всяка молба!

/Превел от румънски ръкопис, архимандрит Николай – София/

ПРИ НОЗЕТЕ НА ГОСПОДА

Posted in Поучения.

„Блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.“
Лк. 10:28

Възлюбени в Христа Бога братя и сестри!

Честит и благословен празник! Днес празнуваме Успението на Пресветата Приснодева Богородица Мария. Същинският празник е обаче отбелязването на делото й, на качествата й, на взимането й в плът на небето.

Знаем, че тя изминала дълъг и тежък път през живота си – от дете в молитва в храма, отдадена Богу, през чистото девическо възрастване и осеняването от Светия Дух, когато получила Благата Вест – приела я със смирение и вяра, изживяла чудото. После да бъде майка на Богочовека, да е до Него във всичко, от детството през юношеството Му до Неговото служение, да поиска от Него да извърши чудото на сватбата в Кана Галилейска, което поставя началото. И тогава мълчаливо и встрани от хорското внимание съпровождала Го неизменно, чула и думите, че други са майката и братята Му, следвала Го чак до кръста и дори след това не загубила вяра и любов, присъствала на Възкресението и чудното Му явяване след това, продължила делото Господне на земята и с апостолите – съвършената майка, закрилница и застъпница, винаги любяща, прощаваща и приласкаваща. Ще каже някой, какво е имала да прощава, та нали Синът й е бил Бог. Да, но Бого-човек – нелишен от човешки качества, със сигурност е изпитвал и човешки чувства – щом на Кръста възкликна към Отца „Защо си ме изоставил“, щом е сърцеведец и знаещ всичко, със сигурност е страдал и плакал за греховете ни, виждал е през плътта и прикритостта на поведението какви всъщност сме хората – страхливи, грешни, жестоки. И Го е боляло и Му е било мъчно. Кой Го е утешавал? Кой Го е подкрепял в тези му мигове на скръб и трудност? Кой е най-близо до нас, към кого викаме в изпитания и скърби? Господа призоваваме и майка си. Никой друг не може да ни разбере, да ни подкрепи и утеши както Отца и както Приснодева Мария. Всеки става като уплашено и объркано дете пред житейските бури, всеки се поколебава понякога.

А след Възнесението кой винаги е бил със Светите Апостоли и учениците, кой винаги е намирал ласка, мир и любов във всички изпитания? Кой е бил утешението и надеждата? До основаването на църквата кой помага неизменно на християните в страха, притесненията и безпътицата на моменти? След Петдесетница кой подкрепя първите им, осенени от силата на Светия Дух и като такива боговдъхновени, но по човешки неумели и несъвършени опити и първи крачки по пътя на служението, който по-късно щял да ги изведе до мъченичество? Не е нужно да е описано изрично някъде, ние знаем – Господ и Приснодева Мария. На тях се уповаваме и се надяваме и като немощни и грешни човеци, не намиращи никакво оправдание на греховете си молим с вяра, сърдечно съкрушение и надежда майчицата ни Богородица да се застъпи за нас пред Всесилния Господ, Самодържеца и Всемогъщия Бог, за да ни спаси и помилва.

Възлюбени в Христа Бога братя и сестри, всички стоящи тук, всички невидимо присъстващи светии, самият наш Господ Иисус Христос сме родени от майки. Майката е най-близкото човешко същество на всеки, най-нежното, любящо и разбиращо, всеопрощаващо. Тя не помни злото, грубото и незаслужено отношение, на което често е обект, тя просто обича и понеже много обича, всичко трябва да й се прости.

Ние често биваме увлечени от света, улисваме се в „голяма шетня“ – търсим признание, постигане на резултати, изпълване на цели. Стигаме до там дори да се обърнем към ближния си, към Господа и даже с упрек да поискаме помощ, да кажем „небрежиш ли, Господи“, че сестра ми ме остави сама да шетам, че жена ми не прибра покупките в хладилника и не сготви снощи, че колегата ми не свърши еди-какво си и сега аз трябва да го направя. И отминаваме с бурно възмущение и работим, чистим, готвим, изкарваме пари, строим къщи и като цяло, се грижим и безпокоим за много неща, но не разбираме, че едно само е потребно, че всичко това е нужно, но не е не-обходимо, напротив, „обходимо“ е, можем да минем покрай него, не е най-важното. Щом започнем да се грижим за такива работи, щом материалното стане съкровището ни, там отива и сърцето ни, щом допуснем да ни диктуват ежедневието, мислите и чувствата, постъпките и мечтите, насочени към земното и светското, независимо колко добро оправдание си даваме, щом пулсът ни затрепти със звъна на парите, с поредното телефонно позвъняване, щом часовете ни минават в работа, за КАКВОТО И ДА Е ДРУГО, освен да са изпълнени с любов, вяра и грижа за ближния, напразно е. Всичко става напразно. Превръща се във вреда, в грях всичко, което сме правили. Целият свят да обиколим, къщи като планини да построим, всичко и всички да победим, нищо не ще е това пред Бога. Защото ще сме забравили Добрата част, която няма да ни се отнеме. А тя е да сме при нозете на Господа, да слушаме словото Му и да го изпълняваме. И да се молим на Светата ни майчица Приснодева Мария да се застъпи за нас и да ни запази под своя Покров, амин!

Автор: Деян Петров

Св. пророк Илия Тезвитянин

Posted in Поучения.

Житие на св. пророк Илия

 


Свети пророк Илия (3 Цар. 16:29; гл. 17-19) живял през времето на израилския цар Ахав. Родил се в Галаадския град Тезвия [традиционно отъждествяван с местност на 13 километра северно от р. Явок, бел. ред.], поради което в Библията се нарича "Тезвитянин". Произлизал от свещеническото Аароново племе.

Запазило се предание, че бащата на Илия имал за сина си странно видение. Той видял, че благообразни мъже беседват с детето, повиват го с огън и го кърмят с огнен пламък. Разтревожен, бащата разказал за това видение на свещениците. Един от тях му казал: "Не бой се от видението! На детето ще почива Божията благодат; словото му ще бъде като огън, силно и действено; животът му – угоден Богу; и ще съди той Израиля с меч и огън. Името Илия значи крепост Господня."

Забравяйки безбройните благодеяния на Господа, израилските царе се покланяли на идоли и живеели нечестиво. От всички най-недостоен бил Ахав и жена му Иезавел. Те построили в Самария капище на езическия бог Ваал, като преследвали и избивали пророците и верните служители на Господа. Изпълнен с Дух Божий, Илия дошъл при нечестивия цар и му казал: "Заради греховете ти от днес няма да има дъжд, ни роса, докато не помоля Господа за това!"

Вместо да се разкаят, Ахав и жена му искали да убият Илия. Но Господ спасил пророка от ръцете им и му казал: "Иди и се скрий при потока Хорат, близо до Йордан! Ще пиеш от водата на потока и Аз ще заповядам на враните да те хранят."

Илия изпълнил заповяданото и живеел при потока. Враните вечер и сутрин му носели храна, защото Господ може и по чудесен начин да опази тия, които вярно Му служат и се надяват на Него.

Между това думите на пророка се сбъднали: настанала страшна суша – ни дъжд, ни роса падали на земята. По целия Израил настъпил ужасен глад. От продължителното бездъждие изсъхнал и потокът, близо до който живеел Илия. Тогава Господ му казал: "Иди в Сарепта Сидонска! Там една вдовица ще те храни."

Илия отишъл и на самите градски порти видял една жена, която събирала дърва. Тя била вдовица и имала един син. Илия поискал от нея вода и жената като оставила работата си, веднага отишла за вода. "Донеси ми и хляб, понеже съм гладен!" – казал й пророкът. "Господ ми е свидетел – казала жената, - че нямам хляб. Останало ми е шепа брашно в делвата и малко маслиново масло в гърнето. И ето, аз ще събера две – три дръвца, ще отида и ще приготвя това за себе си и за сина си, ще изядем това и ще умрем."

- Не бой се! – казал пророкът. – Върви и направи, което казах, направи малка прясна пита за мене и ми донеси! А за себе си и сина си ще направиш после. Защото тъй говори Господ, Бог Израилев: брашното в делвата няма да се свърши и маслиновото масло в гърнето няма да намалее до оня ден, в който Господ ще даде дъжд на земята.

Благочестивата жена повярвала на думите на пророка и от последния свой запас му изпекла хляб. И действително, през всичкото време на страшния глад брашното и маслото не свършвали у нея и тя хранела себе си, сина си и светия пророк, който останал да живее при нея.

Не след много време синът на бедната вдовица ненадейно заболял и умрял. В своята голяма скръб майката казвала на пророка: "Защо си дошъл, човече Божи, да ме накажеш за греховете ми и да умориш сина ми?" Илия взел детето, сложил го на леглото си и започнал да моли Бога да му възвърне живота. Той му духнал три пъти и Господ чул молитвата на св. пророк и възвърнал живота на умрелия. "Виждаш, син ти е жив" – казал той на вдовицата, която радостно извикала: "Сега виждам, че ти си човек Божи и че словото Господне в твоите уста е истинско." Преданието говори, че възкресеното момче е бил същият пророк Йона, когото Господ по-късно пратил да проровядва в Ниневия.

Сушата продължила вече три години и шест месеца. Израилтяните тежко страдали: всичко изсъхнало и нямало какво да ядат ни люде, ни добитък. Господ се съжалил над израилтяните и чул молитвите им, понеже във време на скръбта те познали суетността на идолите и се обърнали с молитва към Бога. В Своето милосърдие Господ заповядал на Илия да иде при Ахав и да му възвести за прекратяването на сушата. Илия изпълнил това.

По пътя той срещнал Авдий, добър и благочестив царски служител, който някога спасил от гнева на Иезавел сто верни служители Господни. Авдий, по заповед на царя, търсил долина с потоци, където биха могли да пасат царските коне. "Извести на царя за моето пристигане" – казал му Илия. Но Авдий се изплашил от това поръчение. "По всички страни те търси царят – казал той на пророка, - и ако аз сега му кажа, че си дошъл, а Духът Господен изведнъж те вземе от тук, царят ще заповяда да ме убият." Но Илия обещал тоя ден да се яви при Ахав, и Авдий известил на царя, че Илия иде.

Ахав пасрещнал Илия и с гняв му казал: "Ти ли си, който смущаваш Израиля?" – "Не аз смущавам Израиля – спокойно отговорил Илия, - а ти и бащиният ти дом, понеже презряхте Господните заповеди и вървите по Вааловци. Заповядай на тоя народ да се събере на планината Кармил и нека дойдат там и пророците и жреците на Ваал, за да узнаят истинския Бог."

Царят изпълнил желанието на Илия. Множество народ с жреците и пророците на Ваал се събрали на планината Кармил. Илия дошъл и им казал: "Още ли ще куцате на две колена? Ако Господ е Бог, вървете след Него! Ако ли Ваал – вървете след него!" Народът мълчал.

"Аз съм тук едничък от пророците Божи – продължил Илия, - а Ваалови пророци са 450. Дайте две телета! Нека жреците приготвят жертва за Ваал, а аз ще приготвя жертва на Бога! И оногова ще признаем за истински Бог, който ще прати огън на жертвеника." Целият народ се съгласил на предложението на Илия.

Лъжепророците взели теле, турили го на жертвеника и почнали да молят Ваала да прати онъг на жертвеника. Но напразно се молили те от сутрин до пладне, напразно викали: "Ваале, чуй ни!" – огън не паднал на жертвеника. "Викайта по-високо! – казвал им подегравателно Илия, - може би вашият бог спи или е зает с нещо."

Вечерта, когато всички се убедили, че моленията към Ваал са напразни, Илия казал на лъжепророците: "Сега дайте на мене да приготвя моето жертвоприношение!" Той везл 12 камъни, по числото на Израилевите колена, и направил от тях жертвеник. Около жертвеника направил окоп, заклал теле и го положил върху дървета. "Сега – казал той на народа – донесете вода и я излейте върху жертвата." Това направили три пъти и то така, че и целият окоп около жертвеника се напълнил с вода.

Тогава св. пророк дигнал очи към небето и казал: "Господи, Боже Авраамов, Исааков и Иаковов, чуй ме! Нека познае тоя народ, че Ти, Господи, си Бог и обръни към Себе Си сърцата на тия люде!" Веднага огън паднал върху жертвеника и запалил жертвата, камъните, дърветата и дори водата в окопа. Като видял това, народът паднал на земята и изповядал единия Бог. А Вааловите жреци и пророци били избити по заповед на Илия.

След това Илия казал на царя: "Сега си иди у дома, за да не те настигне дъждът", а сам се изкачил на планината и дълго се молил. И веднага се дигнал вятър, небето се покрило с облаци и проливен дъжд паднал на изсъхналата земя.

Трябвало да се очаква, че всички невярващи след това ще се обърнат към Бога с разкаяние. Но жестоката Иезавел не се смирила пред Господа. Обхваната от гняв, загдето нейните пророци били избити, тя се заканвала да убие Илия. Господ спасил пророка, който се оттеглил в Аравийската пустиня. Скърбейки за неверието и ожесточението на людете, Илия молил Бога да му прати смърт. Но Господ чрез поразителни личби доказал на пророка, че той никога не трябва да пада духом, а винаги твърдо да се уповава на всемогъщия и всеблаг Бог. Той пратил Своя ангел да храни пророка в пустинята.

Веднъж, като се събудил, Илия намерил до възглавницата си хляб и стомна вода и бил подканен от ангела да яде и пие. Подкрепен от тая дивна храна, Илия тръгнал и след 40 дни дошъл в планината Хорив. Тук той се поселил в една пещера и не преставал да скърби за прегрешенията на Израиля.

Веднъж чул глас Господен да го пита: "Защо си тук, Илия?" Пророкът отговорил: "Пламнах от ревност за Господа Бога Саваота, защото Израилевите синове оставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и меч убиха Твоите пророци. Само аз останах, но и моято душа търсят да вземат." Гласът Господен му казал: "Иди утре на планината. Господ ще мине покрай тебе."

На другия ден Илия се изкачил на планината да очаква Господа. Изведнъж се дигнал страшен вятър, който тресял планината и събарял каменни скали. Но Господ не бил в тоя бурен вятър. След това настанал земетръс, но и в него не бил Господ. Светкавица разкъсвала облаците, но и в нея не бил Господ. Най-после повеял лъх на тих ветрец и в него Илия почувствал присъствието на Господа. Той си покрил главата, застанал пред своята пещера и Бог беседвал с него. Господ утешил скърбящия пророк, като му открил, че в Израиля има повече благочестиви люде, отколкото той мисли, защото 7000 мъже не са се поклонили на идолите.

По повеля на Господа Илия си взел за ученик Елисей, който орял тогава на нивата си и оттогава вървял навсякъде след него.

Илия остарял. Приближило се времето за неговото заминаване при Господа. За това било дадено откровение не само нему, но и на неговия ученик Елисей и на учениците пророчески, които живеели в градовете Ветил и Йерихон. Пророческите ученици казали на Елисей: "Знаеш ли, че Господ скоро ще вземе от тебе твоя учител?" – "Зная" – отговорил им Елисей и продължавал да върви подир Илия.

В Йерихон учениците пророчески пак му говорили: "Знаеш ли, че днес Господ ще вземе от тебе твоя учител?" Елисей отговорил, че знае. Илия искал да остави ученика в Йерихон, но Елисей не се съгласявал да се отдели от него. И двамата дошли на брега на Йордан. Илия си снел горната дреха и ударил с нея по водата. Водата се разделила от двете страни и той с ученика си минал р. Йордан по сухо. Тук Илия казал на Елисей: "Поискай от мене каквото пожелаеш, докато не съм взет от тебе!" Елисей поискал не земни блага, а Дух Господен. И Господ изпълнил искането му.

Илия и Елисей продължили своя път. Изведнъж огнена колесница с огнени коне се показала между тях. И в тая колесница Илия бил взет с вихър на небето, пред очите на своя смаян ученик, върху когото паднала горната дреха на пророка.

Израилският народ проявявал дълбоко благоговение към паметта на Илия и го считал за най-велик от пророците. "Дигна се пророк Илия като огън и словото му гореше като светило" - казва премъдрият Син Сирахов (48:1).

Когато ангел възвестил на Захария, че ще му се роди син, той казал, че Йоан Предтеча ще върви пред Господа с духа и силата на Илия. А когато Йоан започнал да проповядва в Йорданската пустиня за близкото идване на Месия, юдеите попитали, не ели той Илия, понеже очаквали, че преди явяването на Месия Илия за втори път ще дойде на земята.

Сам Господ уподобявал Йоан Предтеча на Илия: Илия вече е дошъл, но него узнали и постъпили с него, както искали; и учениците разбрали че Спаситяле им говорел за Йоан Кръстител (Мат. 17:12-13).

При преображението на Спасителя на планината Тавор Илия и Мойсей се явили и беседвали с Господа за Неговите страдания. Чрез това тия двама най-велики представители на Стария Завет засвидетелствали пред Христовите ученици, че Иисус е действително Оня, за Когото предсказали Мойсей и пророците.

При Преображението на Спасителя на планината Тавор Илия и Моисей се явили и беседвали с Господа за Неговите страдания (Лука 9:30-31). Чрез това тия двама най-велики представители на Стария Завет засвидетелствували пред Христовите ученици, че Иисус е действително Оня, за Когото предсказали Моисей и пророците.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Трета книга Царства

Posted in Поучения.

ГЛАВА 17

1. И (пророк) Илия Тесвитец, от галаадските жители, каза на Ахава: жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума.
2. И биде слово Господне към него:
3. тръгни оттук, обърни се към изток и се скрий при поток Хорат, който е срещу Иордан;
4. от тоя поток ще пиеш, а на враните съм заповядал да те хранят там.
5. И той отиде и стори според словото Господне; отиде и остана при поток Хорат, който е срещу Иордан.
6. И враните му донасяха хляб и месо сутрин, хляб и месо вечер; а пиеше от потока.
7. След няколко време потокът пресъхна, понеже нямаше дъжд за земята.
8. И биде слово Господне към него:
9. стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; Аз заповядах там на една вдовица жена да те храни.
10. И стана той, та отиде в Сарепта. Когато дойде при градските порти, ето, там една вдовица жена събира дърва. Той я повика и каза: дай ми малко вода в съд да пия.
11. Тя отиде, за да вземе, а той завика след нея и каза: донес ми в ръце и къс хляб.
12. Тя отговори: жив ми Господ, Бог твой, нямам нищо печено, а имам само шепа брашно в делвата и малко дървено масло в гърнето; и ето, аз ще събера две-три дръвца, ще отида и ще приготвя това за себе си и за сина си; ще изядем това и ще умрем.
13. А Илия й рече: не бой се; върви и направи, което каза; но по-напред направи от това малка прясна пита за мене и ми донеси; а за себе си и сина си ще направиш после;
14. защото, тъй говори Господ, Бог Израилев: брашното в делвата няма да се свърши, и дървеното масло в гърнето няма да намалее до оня ден, в който Господ ще даде дъжд на земята.
15. Тя отиде и направи тъй, както й каза Илия; и храни се тя, и той и домът й няколко време.
16. Брашното в делвата се не свършваше, и дървеното масло в гърнето не намаляваше, по словото на Господа, което Той изрече чрез Илия.
17. След това разболя се синът на тая жена, домакинята, и болестта му беше тъй силна, че у него не остана дишане.
18. Тогава тя рече на Илия: какво имаш ти с мене, човече Божий? Дошъл си да ми напомниш моите грехове и да умориш сина ми.
19. А той й отговори: дай ми сина си. И го взе от ръцете й, отнесе го в горницата, дето живееше, и го сложи на леглото си;
20. и викна към Господа и каза: Господи, Боже мой! нима Ти и на вдовицата, у която живея, ще направиш зло, като погубиш сина й?
21. И като се простря три пъти над момчето, извика към Господа и каза: Господи, Боже мой! да се върне душата на това момче в него!
22. И Господ чу гласа на Илия, върна душата на момчето в него, и то оживя.
23. Илия взе момчето, сне го от горницата в дома, даде го на майка му и каза: гледай, син ти е жив.
24. Тогава жената рече на Илия: сега тъкмо узнах, че ти си човек Божий, и че словото Господне в твоите уста е истинско.

Молебен канон към Света великомъченица Марина - 17 юли

Posted in Поучения.

Свещеникът: Благословен е нашият Бог всякога, сега и винаги и во веки веков.

Певците: Амин.

Псалом 142. 
Господи! Чуй молитвата ми, послушай молбата ми по Твоята истина; чуй ме по Твоята правда и не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите. Врагът преследва душата ми, натъпка в земята живота ми, принуди ме да живея в тъма като отдавна умрелите, – и отпадна в мене духът ми, онемя в мене сърцето ми. Спомням си за стародавните дни, 
размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце. Простирам към Тебе ръце; душата ми е към Тебе като жадна земя. Чуй ме по-скоро, Господи: духът ми изнемогва; не скривай лицето Си от мене, за да се не уподобя на ония, които слизат в гроб. 
Дай ми да чуя рано Твоята милост, защото на Тебе се уповавам, Господи. Посочи ми, Господи, пътя, по който да вървя, защото към Тебе възнасям душата си. Избави ме, Господи, от моите врагове: към Тебе прибягвам. Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог; Твоят Благ Дух да ме води в земята на правдата. Заради Твоето Име, Господи, оживи ме; заради Твоята правда избави от напаст душата ми и по Твоята милост изтреби враговете ми и погуби всички, които угнетяват душата ми, защото аз съм Твой раб.

Слава..., и сега... .

Аллилуия, аллилуия, аллилуия, слава на Тебе, Боже. 
Аллилуия, аллилуия, аллилуия, слава на Тебе, Боже. 
Аллилуия, аллилуия, аллилуия, слава на Тебе, Боже. Упование наше, Господи, слава на Тебе.

Бог Господ, глас 4:
Бог е Господ и ни се яви; благословен е идещият в Името Господне. (4 пъти)

Стих 1: Славете Господа, защото Той е благ, защото милост Му е вечна. (пс.117:1) Бог е Господ…

Стих 2: Обсадиха ме, обиколиха ме, но с Името Господне аз ги повалих. (пс.117:11) Бог е Господ…

Стих 3: Това е от Господа, и е дивно в очите ни. (пс.117:23) Бог е Господ…

Тропар, глас 4. 
Към великомъченицата и девицата Марина, която с целомъдрието душата Си украси, приветствено да извикаме от дълбините на душата си: Мъченице досточудна, по Твоите молитви избави всички, които Те почитат от глад и болести, и от всяка друга вреда на врага, за да почитаме божествено Твоята памет.

Слава…, и сега … . 
Богородичен, глас 4:
Ние недостойните, Богородице, няма да престанем да говорим за Твоята сила, защото, ако Ти не би се застъпила с молитви, кой щеше да ни избави от толкова големи беди? Кой щеше да ни запази досега свободни? Няма да отстъпим от Теб, Владичице, защото Ти 
винаги спасяваш Твоите раби от всякакви злини.

Псалом 50. 
Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми. Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях, защото беззаконията си съзнавам и моят грях е винаги пред мене. Пред Тебе, пред Тебе Едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших; тъй че Ти си 
прав в Твоята присъда и чист в Твоя съд. Ето, в беззаконие съм заченат и в грях ме роди майка ми. Ето, Ти обикна истината в 
сърцето и вътре в мене ми яви мъдростта Си. Поръси ме с исоп и ще бъда чист; умий ме и ще бъда по-бял от сняг. Дай ми да чуя радост и веселие и ще се зарадват костите, от Тебе съкрушени. Отвърни 
лицето Си от греховете ми и изглади всичките ми беззакония. Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене. Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене. 
Върни ми радостта на Твоето спасение и с Властния Дух ме утвърди. Беззаконните ще науча на Твоите пътища и нечестивите към Тебе ще се обърнат. Избави ме от кръвнина, Боже, Боже на моето спасение и езикът ми ще възхвали Твоята правда. Господи, отвори устните ми и устата ми ще възвестят Твоята хвала; защото, да би 
искал жертва, аз бих ти дал; но към всесъжения не благоволиш. Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено, Бог не ще презре. Стори добро, Господи, на Сион по Твоето благоволение; 
въздигни стените иерусалимски; тогава ще Ти бъдат угодни жертви на правдата, възношение и всесъжение; тогава на Твоя олтар ще възложат телци.

Молебен канон, глас 8.

Песен 1.

Ирмос: Като премина през морето…

Припев: Света великомъченице Марино, моли Бога за нас!
Паметна Марино на Небесата, изпълнена с проблясъците на Всевишния, просвети моя ум с Твоите молитви и от тъмнината на страстите ме освободи. 
Света великомъченице Марино, моли Бога за нас! 
Топло Те моля аз жалкият, чрез Твоите молитви, О, Марино, мъченица Христова, освободи ме от затрудненията на живота и в смущенията на страстите ме утеши.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух:

Велик е подвигът Ти, скромна, големия змей наистина Си покорила храбро. Ето защо и на мен подари, Марино, да предвиждам неговите мъдрувания.

И сега и винаги и во веки веков. Амин:

Ти си Дево непорочна, смелост на моя разум и надежда на смирените ми измъчени душа и сърце, Ти си светлината, живота и възкресението.

Песен 3.

Ирмос: Творче на небесния свод… 
Света великомъченице Марино, моли Бога за нас! 
Радвайки се, всеблажена, на Небесата с мъчениците, всички нас запази с молитвите Си и от страстите ни освободи. 
Света великомъченице Марино, моли Бога за нас! 
Чрез покрова на Твоята икона, мъдра Марино, изцелени от демонските примки и нещастия се спасяваме.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух:

Благодарствено пение Твоят раб Ти принася, избавен от страшната болест, О, Марино, чрез молитвите Ти.

И сега и винаги и во веки веков. Амин:

Имаме Те в живота, Всенепорочна, покровителка и стена нерушима. Затова от страшните пристъпи на лъжовния живот не се страхувам. Избави от опасности, чрез Твоите молитви Марино, тези които с откровена вяра прибягват към Теб и изцели множеството наши 
страсти. Погледни добросърдечно, Всевъзпявана Богородице, на моето 
тежко телесно страдание и изцели душевната ми болка.

Свещеникът казва съкратената сугуба ектения: 
Помилвай ни, Боже, по великата Си милост, молим Ти се, чуй 
ни и ни помилвай.

Певците: Господи, помилуй. (три пъти)

Още се молим за благочестивия и Православен български народ и за Христолюбивото наше войнство. 
Още се молим за Високопреосвещения наш митрополит (името).

Още се молим за милост, живот, мир, здраве, спасение и прощение на греховете на Божиите раби (свещеникът поменава имената за здраве).

Още се молим за всички братя и за всички Християни.

Защото Си Милостив и Човеколюбив Бог и на Тебе, Отца и 
Сина и Светия Дух, въздаваме слава сега и винаги и во веки веков.

Певците: Амин.

Седален, глас 2.

С красотите на девството и кървите от мъченичеството душата си украсила мъченице славна Марино, поверила си се на Създателя, съхранил те наистина целомъдрена през вековете, затова ликуваш с Архангелските и Ангелски воинства, с апостолите, пророците и 
мъченическите хорове, всехвална.

Песен 4.

Ирмос: Чух, Господи… 
Света великомъченице Марино, моли Бога за нас! 
Изпитана, всеславна, и обдарена със Свято великолепие, почитащите Те споменавай и избавяй от болести, чрез Твоите молитви. 
Света великомъченице Марино, моли Бога за нас! 
Светите Твои потоци от кръв, Марино, угасиха ужасния пламък на страстите ми и към здраве ме отправиха.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух:

Капките от кръвта Ти угасиха всякакъв безбожен огън и освободиха душите на покланящите се, Марино, Богопрославена, 
И сега и винаги и во веки веков. Амин: Ти неувяхваща роза, О, Дево, единствена Си израстнала. Чрез молитвите Си обгради прибягващите към Теб, Майко Дево.

Песен 5.

Ирмос: Просвети ни с Твоите повеления…

Света великомъченице Марино, моли Бога за нас! 
Просветли нас, които Те почитаме, Боговдъхновена, приближила сега великата светлина, изпълваща нашите души. 
Света великомъченице Марино, моли Бога за нас! 
С достойно облажаваните Твои кръвни потоци, изгаси пламъците на измамата и изсуши течението на безчестната тирания, Марино всепочитана.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух:

Със светите прелести на Твоя Жених, прочута, отдадена навъзпяващите Те, Свещена светлина, чрез молитвите Си душите ни изпълни.

И сега и винаги и во веки веков. Амин:

Пречиста, Всепочитана, със Свята вода ме ороси и чрез изворите на милостта Си одъжди ме, дарувайки ми капки сълзи.

Песен 6.

Ирмос: Помилвай ме Спасителю… 
Света великомъченице Марино, моли Бога за нас! 
Дойде просветлението, почитана, осветяваща верните, изгонваща 
неизлечимите страсти и демоните, чрез Твоите молитви. 
Света великомъченице Марино, моли Бога за нас! 
Христос с девствен венец, Марино, Теб увенча като чиста и непорочна и в девствения хор Те постави, за да се молиш на Него за всички.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух:

Възпявайки Бога с незатихващ глас, споменавай мен грешния, Марино всеславна, за да се избавя от скърбите, страшната болест и ужасите на разбойника.

И сега и винаги и во веки веков. Амин:

От Архангелския зов, Бога, Марие Си родила, Когото сега омилостиви за нас като могъща, на викащите с вяра и Даващият разрешение на греховете ни, Всепречиста. Избави от опасности, чрез Твоите молитви Марино, тези които с 
откровена вяра прибягват към Теб и изцели множеството наши страсти. 
Погледни добросърдечно, Всевъзпявана Богородице, на моето тежко телесно страдание и изцели душевната ми болка.

Свещеникът казва съкратената сугуба ектения: 
Помилвай ни, Боже, по великата Си милост, молим Ти се, чуй ни и ни помилвай.

Певците: Господи, помилуй. (три пъти)

Още се молим за благочестивия и Православен български народ и за Христолюбивото наше войнство.

Още се молим за Високопреосвещения наш митрополит (името).

Още се молим за милост, живот, мир, здраве, спасение и прощение на греховете на Божиите раби (свещеникът поменава имената за здраве).

Още се молим за всички братя и за всички Християни. Защото Си Милостив и Човеколюбив Бог и на Тебе, Отца и Сина и Светия Дух, въздаваме слава сега и винаги и во веки веков.

Певците: Амин.

Кондак, глас 2: 
Невеста избрана на Спасителя, Марино славна, разпръсни множеството ми грехове, вредата от страстите, избави ме от опасностите, помрачението от болестите ми оправи, чрез Твоите молитви, всеприснопаметна.

Прокимен, глас 4: 
Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли. (Пс. 39:1-2) (три пъти)

Стих: Постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми. Твърдо се уповавах на Господа…

Свещеникът: За да се удостоим да изслушаме Светото Евангелие, Господа Бога да помолим.

Певците: Господи, помилуй. (три пъти)

Свещеникът: Премъдрост! Да застанем прави, за да изслушаме Светото Евангелие. Мир на всички!

Певците: И на твоя дух.

Свещеникът: Ще се чете из Светото Евангелие от Лука.

Певците: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе.

Свещеникът: Да внимаваме!

Св. Евангелие (Лука, 9: 1-6).
В онова време Иисус като свика дванайсетте Свои ученици, даде им сила и власт над всички бесове, и да лекуват болести, и ги разпрати да проповядват Царството Божие и да изцеляват болни. И 
рече им: нищо не си вземайте за по път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни сребро, нито да имате по две дрехи; и в която къща влезете, там оставайте, и оттам потегляйте на път; и ако някои ви не приемат, като излизате от оня град, отърсете и праха от нозете си, за 
свидетелство срещу тях. Те тръгнаха и ходеха по селата, като благовестяха и лекуваха навред.

Певците: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух:

По молитвите на Мъченицата, Милостиве, очисти множеството наши съгрешения.

И сега и винаги и во веки веков. Амин:

По молитвите на Богородица, Милостиве, очисти множеството наши съгрешения.

Стих: Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост и по многото Си щедрости изглади беззаконието ми.

Стихира, глас 6. 
Марино всеславна – Мъченическа славо, заедно с девствените дружини, и ликовете на мъчениците, на извършващите с вяра Твоето успение, и на Светата Ти памет, доближаващите Твоя покров, преславна, спаси молейки Господа и изцели всяка болест, 
освобождавайки от психическите страшни беди, запази от опасностите на врага, имаща дръзновение към Бога, Богомъдра.

Свещеникът: Спаси, Боже, Твоя народ и благослови Твоето наследие, посети Твоя свят с милост и щедрости, утвърди силата на Православните Християни, изпрати върху нас Твоите богати милости по молитвите на Всепречистата наша Владичица Богородица и Приснодева Мария, със силата на Честния и 
Животворящ Кръст Господен, по застъпничеството на честните безплътни Небесни сили, по молитвите на честния славен Пророк, Предтеча и Кръстител Иоан, на Светите славни и всехвални 
апостоли, на Светия славен апостол Ерм епископ Филипополски, на Светите славни и добропобедни мъченици, на преподобните и Богоносни наши отци, на Светите наши отци и вселенски велики учители и светители Василий Велики, Григорий Богослов и Иоан Златоуст, на Светите наши отци Николай, архиепископ
Мирликийски Чудотворец и Спиридон, епископ Тримитунтски Чудотворец, на Светите наши отци равноапостолни 
славянобългарски просветители Методий и Кирил и техните Свети ученици Климент и Наум Охридски Чудотворци, Сава, Горазд и Ангеларий, на Светите благоверни велики князе Борис-Михаил 
Покръстител и Енравота-Боян, на Светия благоверен цар Петър, на Светия наш отец Иоан, пустиножител Рилски Чудотворец, на Светите наши отци Иларион, епископ Мъгленски, Сава архиепископ Сръбски, Иоаким и Евтимий, патриарси Търновски, Ефрем патриарх Сръбски, Серафим, архиепископ Богучарски, Св.Софийски чудотворец и Софроний, епископ Врачански, на преподобните и Богоносни наши отци Гавриил Лесновски, Иоаким Осоговски, 
Прохор Пшински, Иоаникий Девички, Теодосий Търновски, Димитрий Басарбовски и Паисий Хилендарски, на Светите славни и добропобедни мъченици Георгий Победоносец и Димитрий 
Мироточиви, на Светите мъченици Георги, Георги, Николай, Георги и Константин Свето Софийски, на Светите Пловдивски, Баташки и Новоселски мъченици и на Светия (Светата, Светите) (името на 
храмовия Светия), на преподобните и Богоносни наши отци, на Светите и праведни Богоотци Иоаким и Анна, на Светия (Светата, Светите) (името на Светията на деня), чиято памет честваме, на Светата славна и добропобедна мъченица Марина и на всички Светии, молим Те, Многомилостиви Господи, чуй нас, грешните, които Ти се молим, и ни помилвай.

Певците: Господи, помилуй. (четири пъти по три)

Свещеникът казва възгласа: 
По милостта и щедростите на Единородния Твой Син, с Когото Си благословен, заедно с Пресветия, Благия и Животворящия Твой Дух сега и винаги и во веки веков.

Певците: Амин.

Песен 7.

Ирмос: Еврейските деца… 
Света великомъченице Марино, моли Бога за нас! 
Дъждовните потоци на Твоите кърви, потопиха празнословията на идолите. Сега Ти наводняваш с всякакви изцеления, мъченице Марино, и прекратяваш огъня на различните страшни болести. Света великомъченице Марино, моли Бога за нас! Мъченице Марино, венценосица на Всевишния, бъди предстояща за всички нас възпяващите и непрестанно моли да се избавим от 
опасностите.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух:

Винаги източва, О, Марино, реки от изцеления Твоята икона, болките сега отстранявани от телата, душите освежава и изпълва с веселие.

И сега и винаги и во веки веков. Амин:

Хваление устно чрез превъзнасяне Ти принасяме, Всепречиста Богородице, от тревожните ми мисли ме освободи, моля Те, и от осквернението на плътта, О, Непорочна Дево.

Песен 8.

Ирмос: Небесният Цар… 
Света великомъченице Марино, моли Бога за нас! 
Почитайки Твоята светоносна памет, освободи ме от всякакви болести чрез Твоите молитви, О, Марино, за да Те облажавам. Света великомъченице Марино, моли Бога за нас! 
Приемайки благодатта на изцеленията, Марино, прогонваш неизличимите язви, от прибягващите и от почтено жадуващите.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух:

Очиства заразата от болестите, Твоята икона, почитащите усърдноСветлия Ти празник, Марино мъченице.

И сега и винаги и во веки веков. Амин:

Изцелявайки душевния ми грях с деятелното лекарство на Твоето 
представителство, освети Дево – надеждо на тези, които Те възхваляват.

Песен 9.

Ирмос: Ние, спасените чрез Теб Дево… 
Света великомъченице Марино, моли Бога за нас! 
Сполучила виденията и нежната светлина на Небесното, Марино Богоприемна, чрез молитвите Си възпяващите от неприятностите избави. 
Света великомъченице Марино, моли Бога за нас! 
Марино даруваща на всички Православни освобождения от тежките болести и скърби, Христа моли, да даде сила на душата и тялото.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух:

Марино, обградена с Божията слава, моли се за тези които благоговеят, та да сполучат Божията слава и светлост.

И сега и винаги и во веки веков. Амин:

Марие Богородице Теб песнословим, защото избавяш от болести и опасности нас, непрестанно молеща Родилия се от Теб. Достойно е, наистина, да Те облажаваме, Богородице, Присноблажена и Пренепорочна и Майка на нашия Бог. По-почитана от Херувимите и несравнено по-славна от Серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, Която Си наистина Богородица, величаем!

Величания: 
На непорочната Невеста Христова, Светата Марина, да се помолим ние верните, викайки: освободи от болести и бедствия, чрез молитвите Си, нас почитащи Твоята Свята памет, мъченице. 
Не спирай Марино топло да се молиш на Създателя, за всички които благочестно Те облажават мъченице Господня, и с копнеж уважават Твоята Свята памет. 
Всички Ангелски воинства, Предтече Господен, дванадесет Апостоли и всички Светии, заедно с Богородица, сторете молитва за да бъдем спасени.

Трисвятое... Пресвета Троице... Отче наш...

Свещеникът: Защото Твое е царството...

Тропар, глас 1:
От бащините идоли от дете Си се отклонила, на мъчителя Олимврий надменността си потъпкала, всежизнерадостна скромна Марино, укрепена със силата на Кръста и чувствително появилата се глава на неприятеля съкрушаваш. Слава на прославителя Те Христос, слава на венчалия Те, слава на даващия чрез Теб всякакви изцеления.

Свещеникът казва съкратената сугуба ектения: 
Помилвай ни, Боже, по великата Си милост, молим Ти се, чуй 
ни и ни помилвай.

Певците: Господи, помилуй. (три пъти)

Още се молим за благочестивия и Православен български народ и за Христолюбивото наше войнство.

Още се молим за Високопреосвещения наш митрополит (името).

Още се молим за милост, живот, мир, здраве, спасение и прощение на греховете на Божиите раби (свещеникът поменава имената за здраве).

Още се молим за всички братя и за всички Християни. Защото Си Милостив и Човеколюбив Бог и на Тебе, Отца и Сина и Светия Дух, въздаваме слава сега и винаги и во веки веков.

Певците: Амин.

Свещеникът: отпуст и се пее на 2 глас.
Днес славословим благочестно, мъченице Марино, Твоята победа и Светата Ти памет при прославения празник – православно с догмите на Светата Троица и Те молим, да избавиш рабите Си от 
нещастия, болести и всякакви опасности, от тиранията на врага, всички, които Те приближават, прославена. Владичице, приеми молитвите на Твоите раби и ни избави от всяка нужда и печал. Всичкото си упование на Теб възлагам, Майко Божия, запази ме под Твоя покров.