kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

РАЗКАЗ ЗА ПОКАЯНИЕТО НА ТЕОФИЛ

Posted in Поучения.

Малко преди нашествието на персите в гръцките владения, в град Адана, Киликийска епархия, живеел човек на име Теофил, които бил иконом на светата съборна катедрална църква в този град. Той живеел добродетелно и свято, справедливо и разумно се разпореждал с църковното имущество, праведно и съгласно с Божията воля управлявал делата. За архиерея той бил око, което се грижело за всички, и дясна ръка, която изпълнявала всички дела и повели. Той бил много обичан от своя епископ, и не само от епископа, но и от църковния клир и от всички жители на града заради своите добродетели, защото бил баща за сираците, хранител на вдовиците, щедро прибежище за бедните, застъпник за обидените, помощник на безпомощните, с една дума - нямало човек, който той не би утешил в печал с дума и дело. Затова всички почитали Теофил като отец, обичали го като благодетел и го превъзнасяли с похвали.
Когато по Божие изволение се представил от временния живот епископът на Адана, всички благочестиви жители на този град от всякакъв чин, движими от истинска християнска любов към Теофил заради неговите многобройни благодеяния, и също така запознати и с неговия чист и непорочен живот, единодушно го избрали за епископ. След това те изпратили няколко особено почитани граждани при киликийския митрополит с писмено известие за това. Като прочел писмото, митрополитът се съгласил да утвърди избора. Той също познавал Теофил като добродетелен и богоугоден човек, способен да управлява епархия, изкусен и опитен във всичко. Той веднага наредил да го извикат, за да го постави за епископ на Аданската църква.
Но Теофил, като узнал за решението на митрополита, не пожелал да отиде при него, като упорито отказвал да приеме епископски сан. Гражданите и целият клир дълго и със сълзи го умолявали да им стане епископ, но безуспешно. Тогава те отново отишли при митрополита с молба да им постави за епископ Теофил, дори против неговото желание.
Като го извикал накрая насила, митрополитът с радост и любов го приел и искал веднага да го ръкоположи за епископ. Но Теофил паднал пред краката му и със сълзи го молел да не му налага такова бреме.
- Аз зная греховете си! - възкликвал той. - Аз съм недостоен за епископски сан.
Така той престоял дълго в краката на митрополита, плачел и го молел да го избави. Светителят му дал три дни срок, за да размисли, за да може, като разгледа обстоятелствата, да се съгласи да приеме епископски сан и да не пренебрегва молбите на толкова хора, които много искали той да им бъде епископ.
След като изминали три дни, митрополитът отново извикал Теофил и започнал да го увещава и да го моли да не се отказва от светителския сан. При това той хвалел чистотата на неговия живот и умението да управлява, и му казвал, че е достоен за този сан. Но Теофил отново паднал в краката му и като проливал обилно сълзи, продължавал да казва:
- Недостоен съм за светителство!

Рождество на свети Иоан Кръстител

Posted in Поучения.

 
Когато Незалязващото Слънце на правдата - нашият Спасител - пожелал да възсияе за света и вече преклонил небесата и се вселил в пречиста девическа утроба, в същото време трябвало да бъде роден от неплодна свети Иоан Предтеча - Неговата зорница. Той като предвъзвестител трябвало да предшества явяването на Господа, като проповядва и говори: “след мене иде по-силният от мене”.

И ето, когато дошло времето света Елисавета да роди, тя родила син в старостта си, от застаряла утроба, както в древни времена Сара родила Исаак. Така едното чудо предхожда другото: преди Девата да роди Христос, остарялата ражда Предтечата на Христа, за да може, като видят свръхестественото раждане от остарялата, да повярват и на надестественото раждане от небрачна Девица и да си кажат: “всемогъщата Божия Десница, развързала неплодието на старицата, е силна да направи така, че нетленната Дева да стане чиста Майка.” Затова чудното раждане на Спасителя на света се предшества от чудното раждане на Предтечата. Това трябвало да стане, за да може с едното чудо да се подготви света за възприемането на другото чудо. Като видят жена, станала майка вече на стари години, хората да станат по-подготвени за лицезрението на приснодевата, родила Син. Станали свидетели на дивното раждане от престарелата Елисавета, те се подготвят за вестта за “странното” раждане на Христа от Дева. Защото в едното и в другото събитие - по волята на Всемогъщия Бог, на Когото се покорява всяко естество - начинът на раждането е победил законите на естеството.

Когато Елисавета родила Христовия Предтеча, всички нейни сродници, съседи и познати, като чули за това раждане, се радвали заедно с нея, защото Господ ѝ сторил велика милост, свалил от нея “подигравките за бездетство”. Така се изпълнили думите на Божия архангел Гавриил, който казал на Захария:“жена ти Елисавета ще ти роди син... и мнозина ще се зарадват за раждането му”. Тогава се радвали както сродниците на Захария, така и тези, които били изпълнени с пламенно очакване на Месията Избавител. Защото, макар те да не знаели за вече извършената тайна на въплъщението на Сина Божий, духът им - окрилян под въздействието на Светия Дух със самото събитие на раждането на Предтеча, тайнствено бил обхванат от радост, и те видели в това събитие някакво уверение, че ще дочакат дългоочаквания Месия.

На осмия ден от раждането на Предтеча, в дома на Захария дошли свещениците и роднините му, за да участват в обреда на обрязването на младенеца. Те искали да го нарекат с името на баща му - Захария. Но майката на младенеца не се съгласявала с това. Света Елисавета имала мъж - пророк, и родила син - пророк, и сама била изпълнена с пророчески дар, и според пророческото предведение настоявала синът им да бъде наречен с това име, с което ангелът заповядал да бъде наречен. Тя не би могла да чуе за това от своя мъж, защото Захария се върнал от храма като със свързан език, и не могъл да разкаже на съпругата си, че е видял ангела, който му благовестил за зачеването на сина, и при това заповядал да му нарече име Иоан. И така, наставлявана от Светия Дух, светата майка нарича младенеца Иоан - пророчески, както тя и преди пророчески познала, че при нея идва Божията Майка, когато казала: “И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ”.

Тогава свещениците и роднините започнали със знаци да питат Захария как би искал да бъде наречено детето. Тогава той поискал дъсчица и написал на нея: “Иоан му е името”.И веднага устата и езикът на Захария се развързали, и той започнал да говори, като славел Бога. Всички се удивявали на толкова многочудеса, на които били свидетели - изумявали се, че остарялата е родила младенец, и на това, че онемелият баща мислел за името на сина си еднакво с майката, и на това, че немият, след като написал името, започнал да говори, и това, което написал с ръка, произнесъл с език, сякаш името на Иоан било ключ за устата на бащата, които след като Захария написал това име, се разтворили, за да прославят Бога. Като слушали думите на Захария, всички се дивили и ужасявали още повече и разказали на всички за това, което са видели и чули, в цялата горна иудейска страна, в пределите на свещения град Хеврон, в който бил домът на Захария.

Този град, заедно с околността му, още от дните на Иисус Навин, бил отделен за свещеническия род на Аарон. Той бил отдалечен от Иерусалим на разстояние осем часа път и бил разположен малко по-далече от Витлеем, на издигнато място. Наричал се “Планински град” заради високите планини, на които той бил разположен. Освен това пределите му били наричани “планинска страна”, както за това е написано в Евангелския разказ за пътуването на Пресвета Богородица при нейната родственица Елисавета: “И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин”, тоест в Хеврон, “и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета”.

Там, в Хеврон, в планинския град на Иудовото коляно, сред планинската страна - станали всички тези изумителни и чудесни събития, за които бе разказано по-горе. И всички, които слушали за тези събития, много се удивявали и с недоумение мислели: “какво ли ще бъде тоя младенец”.

И ръката Господня била с новородения отрок, умножавала в него действието на Божията благодат и го пазела от меча на Ирод. Защото слухът за чудесното раждане на Иоан достигнал и до Ирод, и той много се чудел на това, и си казвал “какво ли ще бъде тоя младенец”! Когато се родил нашият Господ Иисус Христос във Витлеем Иудейски и от изток дошли влъхвите и разпитвали за новородения Цар иудейски, тогава Ирод изпратил във Витлеем воини, на които било заповядано да избият всички деца от мъжки пол. Той си спомнил и за Иоан - сина на Захария, за който бил слушал много чудни неща, и започнал да размишлява: “не е ли това бъдещият иудейски цар”, затова, като изгарял от злоба, той замислил да убие и него. С тази цел изпратил убийци в Хеврон, в дома на Захария, но изпратените не намерили Иоан.

Когато във Витлеем започнали безбожните убийства на деца, гласовете и воплите от Витлеем достигнали и до Хеврон, отдалечен от града Давидов на неголямо разстояние. Там разбрали и причината за този плач. Света Елисавета взела Иоан и бързо се отправила в най-високите планини на пустинята (в това време Захария се намирал в Иерусалим и изпълнявал чредата на своето служение). Света Елисавета се скрила в планините и със сълзи се молела на Бога, и Го молела да я защити с детето. И когато от височината на планината тя видяла приближаващите се воини, се обърнала към каменната скала и извикала:
- Планина Божия! Приеми майката с детето!
И на часа скалата се разделила, приела Елисавета с детето Иоан, и така ги скрила от настигащите ги убийци. Воините, като не ги намерили, се върнали с празни ръце.
Тогава Ирод изпратил в храма при Захария своя оръженосец да му каже: “дай ми сина си”.
Захария отговорил:
- Аз служа на Господа Бога Израилев, а къде е сега моят син - това не зная.
Ирод много се разгневил и отново изпратил при Захария оръженосеца да му каже, че ако не даде сина си, сам ще умре. Тогава при него дошли воините, свирепи като зверове, готови да изпълнят заповедта на беззаконния цар, и с ярост говорели на Божия свещеник:
- Къде си скрил своя син? Дай ни го, защото царят заповяда да убием тебе, ако не ни дадеш твоя син.
На това Захария мъжествено отговорил:
- Вие ще убиете тялото, Господ ще приеме душата ми.
Убийците, изпълнявайки беззаконната заповед, се хвърлили с ярост към свещеника и го убили между църквата и олтара. Пролятата му кръв пропила мрамора и станала като камък, за свидетелство на престъплението на Ирод и за негово вечно осъждане.
Междувременно Елисавета, скрита от Бога заедно с Иоан, пребивавала в разтворилата се скала. В нея, по Божия заповед, се образувала пещера за тях. Близо до пещерата се появил извор и израснала финикова палма, пълна с плодове. Всеки път, когато настъпвало времето за храна, дървото се навеждало и след като откъснели плодове, се изправяло.
Четиридесет дни след убийството на Захария света Елисавета се преставила пред Господа в споменатата пещера. Оттогава, до пълнолетието си, Иоан бил хранен от ангел и пазен до деня, в който се явил на Израилския народ. Така Божията ръка пазела и покривала Предтеча, за да върви пред лицето Господне в силата и духа на Илия, и да Му приготви пътя, когато дойде да спасява човешкия род. За всичко това да бъде слава на Христос, нашия Бог и Спасител, с Отца и Светия Дух во веки. Амин.

Тропар:

Пророче и предтече на Христовото пришествие, недоумяваме как достойно да те възхвалим, ние, които с любов те почитаме: неплодието на родилата те и бащиното безгласие се разрешават със славното и честно твое рождество и се проповядва на света въплъщението на Сина Божий.

Кондак:

Неплодната преди днес ражда Христовия предтеча и той е изпълнение на всяко пророчество: Този, когото пророците проповядваха, на Него възложи ръка в Иордан и се яви на Божието Слово пророк, проповедник и едновременно с това – предтеча.

Житие на св. преподобни Паисий Велики

Posted in Поучения.

Животът на великия подвижник преп. Паисий Велики е описан от друг пустинножител, също така известен с добродетелния си и строг живот, преподобни Йоан Колов. Разказвайки за чудесата, чрез които Господ прославил преподобни Паисий, Йоан прибавя:

"Никой да не се усъмни, като чува за него славни и свръхестествени неща, никой да не помисли, че аз съм прибавил нещо от себе си за по-голяма чест на обичния ми отец. Той е по-горе от всякаква човешка чест и не иска от по-долните хваление, защото е похваляван горе от светите ангели. Но разказвам за полза на слушащите и желаещите да му подражават на добродетелите и предавам онова, което видях с очите си и чух с ушите си".

Преподобни Паисий се родил в Египет през ІV век. Родителите му били благочестиви люде, които възпитавали в закона Господен многобройната си челяд. Но голяма скръб постигнала семейството. Бащата на Паисий умрял, когато още не всички деца били пораснали и многобройното семейство останало на грижите на майката. Тя много се безпокояла за бъдещето на децата си, особено била загрижена за най-малкия Паисий. Веднъж нощем на сън й се явил ангел, който й казал: "Бог, баща на сираците, ме прати при тебе. Защо се предаваш на безмерна скръб и безпокойство за децата? Нима само ти се грижиш за тях. Бог не ги ли пази? И тъй, остави твоята скръб и посвети на Бога един от синовете си и чрез него ще се прослави името Господне!"

- Всички мои деца принадлежат на Бога - отговорила майката, - нека вземе Той, което му е угодно!

Ангелът хванал за ръка малкия Паисий и казал: "Ето тоя е угоден на Бога".

- Вземи едно от ония, които са по-големи и по-добри от него! - казала майката.

- Не! - отговорил ангелът, - Нима не знаеш, че Божията сила се проявява в немощните. Тоя, най-малкият от всички, е избран от Господ и той му е угоден.

С тия думи ангелът станал невидим, а майката, като се събудила, започнала да се моли, казвайки: "Да бъде Твоята милост, Господи, върху нас и върху твоя раб Паисий!"

Оттогава майката особено се грижела за духовното образование на най-малкия си син и го поверила на църковнослужителите. Малкият Паисий прилежно изучавал закона Господен, чел Свещеното Писание и сърцето му се изпълнило с любов към Бога. Когато пораснал, той пожелал съзерцателен духовен живот и бил приет от преподобни Памво в числото на учениците му. Преподобни Памво бил един от великите подвижници на Нитрийската пустиня. Цял предаден на Бога, той водел най-строг живот, спазвал строг пост, мълчание и искал от учениците си смирение и съвършена покорност на волята на по-големия заради Господа. Под ръководството на тоя свят подвижник Паисий живял в манастира до самата смърт на преподобни Памво. Тук също живял и преподобни Йоан, който след това е написал житието му.

След известно време Паисий пожелал съвършено усамотение в пустинята. Йоан му казал:

- "Брате Паисий, виждам, че желаеш безмълвен живот. Аз имам същото желание, но не зная, угодно ли е това на Бога. Нека се помолим, щото Господ по Своята воля да устрои живота ни и да ни посочи, какво да правим!

Те усърдно се молили цяла нощ и към сутринта им се явил ангел, който им казал: "Ти, Йоане, остани тук и за мнозина ще бъдеш спасителен наставник! Ати, Паисий, иди към западната пустиня и ще се съберат при тебе множество иноци, и ще бъде построен манастир, където ще славят името Божие."

След като се отдалечил ангелът, светите подвижници още дълго се молили и благодарили на Господа. Йоан останал в манастира и по-късно станал игумен, а Паисий отишъл по-далече в Нитрийската пустиня, издълбал си в планината пещера и дълго живял съвършено сам, цял предаден на молитва. След това започнали да го посещават люде, които искали да получат от него наставление. Сред лишения и трудове Господ го подкрепял чрез чудесни явления и му дарувал свръхестествена сила да прави чудеса и да узнава скрити помисли. Чрез това той оказвал голяма помощ на всички, които искали неговия съвет и ги наставлявал по пътя на спасението. След известно верме около преподобни Паисий се събрали много подвижници, които той ръководел, като определял всекиму нужното, понеже прозорливо знаел, какво е нужно и полезно за всекиго.

Смиреният подвижник се отегчавал от многолюдство и слава, затова отишъл още по-далече в пустинята и прекарал три години в пещера, непосещаван от никого. Но след това благочестиви люде го намерили и почнали отново да идват и да се заселват около него. Той приемал всички с любов, макар и да се отегчавал от оказваната му почит. Той не обичал добрите му дела да стават известни. Когато някой негов подвиг ставал известен, той веднага го оставял и започвал нещо друго. Запитан от учениците си, защо така постъпва, Паисий отговорил: "За да не повредя на делото чрез похвала, а да го запазя недокоснато и чисто, защото голяма вреда нанася човешката похвала. Този, който се труди заради нея, няма да се спаси, защото се труди заради суетна слава, която му донася вреда. А Господ е казал: "Да не знае лявата ти ръка, какво прави дясната". На братята, които го питали коя е висшата добродетел той отговорил: "Добродетелта, която се извършва тайно".

Веднъж един от учениците на преподобни Паисий се отдалечил от манастира. Той срещнал по пътя един евреин, който влязъл с него в разговор, започнал да хули Христа и да говори, че Иисус Христос бил обикновен човек, а Месия тепърва щял да дойде. Ученикът, като изслушал евреина, отговорил равнодушно: "Може би и да е така!" Когато се върнал при преподобни Паисий, той забелязал, че преподобният се отнася към него не съвсем така, както преди, а се отвръща и не говори с него. Това го огорочило и той запитал: "Защо, отче светий, презираш своя ученик?" - "А кой си ти? - запитал го Паисий. - Аз не те познавам" - "Как да не ме познаваш? Нима аз не съм твоят ученик?"

- Оня бе християнин - отговорил Паисий - и имаше на себе си благодатното кръщение. Ако пък ти не си оня същият, защо благодатта е отстъпила от тебе и християнският ти образ е отнет? Какво се е случило с тебе? Разкажи!

- Нищо не съм сторил - казал огорченият ученик. - Прости ми, отче светий!

Но преподобният не смукчил гнева си и казал на ученика:

- Махни се далеч заедно с отреклите се от Бога!

Ученикът заплакал и почнал отново да уверява, че той нищо не е направил.

- А с кого ти говори по пътя? - запитал го преподобни Паисий.

- С един евреин.

- Какво ти каза той и какво му отговори ти?

- Той ми каза: "Оня, Когото вие почитате, не е Христос, а Христос тепърва ще дойде". Аз пък му отговорих: "Може би и да е така!"

Тогава старецът извикал: "А какво може да бъде по-лошо от твоите думи, с които ти си се отрекъл от Христа и от светото кръщение? Плачи за греха си, защото отсега Господ е написал името ти при ония, които са се отрекли от Него".

Ученикът сега разбрал, колко тежко е съгрешил. Той паднал на колене и със сълзи замолил стареца да му прости и да измоли за него прощение от Бога. Преподобният видял, че разкаянието му е искрено, затворил се в пещерата си и дълго се молил за своя ученик и Господ във видение му открил, че той рощава на отреклия се поради лекомислие.

Преподобни Паисий доживял до дълбока старост. Той много дружал с един свят подвижник, когото наричали Павел, и умрял малко преди него. Преподобни Исидор Пилусиот взел светите мощи на двамата свети подвижници, пренесъл ги в своята обител близо до Пилусия и над гробниците им построил великолепна църква.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

ПЕТДЕСЕТНИЦА Слизането на Светия Дух

Posted in Поучения.

От времето на Моисей ветхозаветната Църква ежегодно празнувала деня на Петдесетница, настъпващ след изтичане на седем недели (седмици) след Иудейската Пасха, поради което се наричал празник на седмиците.Това тържество, съпроводено от знаменателни обреди, било установено в памет на Синайското законодателство, дадено от Бога на великия вожд на древния Израил - Моисей.

Този празник на ветхозаветната Петдесетница бил предобраз на Новозаветната Петдесетница и Сионското законоположение. Още пророк Исаия предсказал, че “от Сион ще излезе законът и от Иерусалим - словото Господне” и пророк Иоил предизвестил: “ще излея от Моя Дух върху всяка плът... защото на планина Сион и в Иерусалим ще бъде спасението”.

Преди Своите страдания и смърт Господ Сам обещал на апостолите, скърбящи заради Неговото отшествие, да им изпрати вместо Себе Си Друг Утешител, Духът на Истината, Който да ги “наставлява на всяка истина”. След Своето Възкресение Господ предизобразил окончателното изливане на Светия Дух, като “духнал” на учениците Си “и им казал: “приемете Духа Светаго”. Преди възнасянето на небето Спасителят отново предвъзвестил на апостолите, че те “не много дни от днес ще бъдат кръстени с Дух Светий”.

След Възнесението Господне Неговите ученици и апостоли се върнали от Елеонската планина в Иерусалим и отишли - според Преданието - в онзи същия дом в Сион, където била извършена Тайната вечеря Христова. Там те пребивавали в единомислие и молитва, заедно с още някои жени и Божията Майка, очаквайки слизането над тях, по обещанието на Господа, на Светия Дух, и се подготвяли да приемат Неговите благодатни дарове.

В десетия ден след Възнесението на Господа, съвпадащ с иудейската Петдесетница, по време, когато по улиците на града с веселие се стичал народ към храма, да чества своя ветхозаветен празник - в третия час на деня, внезапно във въздуха се чул необичаен шум, като по време на буря. Шумът се спускал от небето - от високите слоеве въздух, но скоро проникнал и изпълнил с чистия си полъх горницата, където се намирали вярващите. В този миг огнените езици се разделили във въздуха и се спрели над Божията Майка и всеки от апостолите.

“Бурният полъх бил близко предизвестие, а явяването на огнецветни пламъци във форма на езици - видимо знамение за пришествието на Светия Дух. Сам бидейки Дух съвършен, чист и безтелесен, Той избрал чувствено осезаемо знамение, за да им яви осезаемо Своето присъствие.” “Защото, разсъждава свети Григорий Богослов - както Син Божий се яви видимо на земята, така подобавало и Дух Светий да се яви видимо” (беседа 44). Така и по-преди, когато Той слязъл върху Иисуса Христа в река Иордан, избрал вид на гълъб, в който да се яви.

Второ, по-голямо чудо последвало след първото. Можейки до този момент да говорят само на своя роден диалект, апостолите и другите вярващи, започнали сега изведнъж да говорят на всички известни тогава езици: “И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят”. Апостолите така показвали Божието величие, тоест безпримерното, неизповедимо Божие съвършенство, чудните дела на Божия Промисъл, които сега за тях се откривали в цялата им сила и пълнота.

Еврейският народ и множество пришълци от други страни се били събрали в Иерусалим, на празника Петдесетница. Смутените от необичайния шум тълпи се стичали към Сионската горница, където се съсредоточавал шумът, и накъдето видимо се устремявал. Колко удивени и ужасени трябва да са били всички присъстващи, когато слушали как Апостолите започнали да говорят с тях на всички езици! Питали се един друг: “тия, които говорят, не са ли всички галилейци? А как слушаме всички своя си роден говор? Ние - партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия, на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити, критяни и араби - как слушаме тях да говорят на наши езици за великите Божии дела”?

Свети равноапостолни цар Константин и царица Елена

Posted in Поучения.

Тропар, глас 8

Образа на Твоя кръст като видя на небесата и, приел като Павел призвание не от човеци, Твоят апостол, Господи, положи в Твоите ръце царстващия град, който, по молитвите на Богородица, винаги пази в мир, Единствен Човеколюбче.

Кондак, глас 3, подобен:Дева днес

Константин днес с майка си Елена явяват всечестното дърво, Кръста, посрамление за всички иудеи и на противящите се на верните царе оръжие,  и за нас се яви велико знамение, устрашаващо по време на война.ЖитиеПо времето, когато езическият свят, въоръжавайки се против християнството с огън и меч, в края на III и началото на IV столетие замислял напълно да изтрие от лицето на земята самото име християнин, Божият Промисъл приготвил за Христовата Църква, сред самите императори - гонители на християнството, царствен покровител в лицето на Константин - цар, който още приживе получил името, утвърдило се в християнската история, - Равноапостолен, а в световната история - Велики.

Роден в 274 г. от родители, които, макар и не християни, покровителствали християнството, Константин от дете странял от езическите суеверия и се приближавал към Христа, истинния Бог. Сама Божията десница постепенно го подготвяла и по най-различни начини го очиствала, като избран съсъд на Божията слава.Младите си години Константин трябвало да прекара не сред семейството си, а при двора на Диоклетиан в Никомидия, където бил взет почти като заложник, макар и почетен, за осигуряване верността на неговия баща Константин към по-старшия император Диоклетиан.

По това време се разгоряло най-ужасното гонение срещу Христовата Църква, надминаващо всички други гонения и със злобата на гонителите, и с разнообразието на мъченията, и с числеността на мъчениците, и с тържеството, победното тържество на Христовата вяра над езическите козни. Константин, поставен от Божия Промисъл до самото огнище на езическата злоба, не можел да не види напразността на всичките й усилия да победи непобедимото -непосредствено, с очите си той съзерцавал силата Божия, проявяваща се в немощ и покоряваща всичко на себе си. Във всеки изповедник християнин, във всеки мъченически подвиг пред погледа на Константин се явявал неоспорим свидетел на правотата на Христовата вяра, на превъзходството й над езичеството, на Божествения й произход. И Константин запазил в душата си залога на доброто, посят в детството - съхранил чистотата и невинността на сърцето, и уважението към Божия закон, макар и да се движел сред нравствено развратена среда. Но тази вътрешна отчужденост на Константин от гнилата придворна среда, любознателният му ум и духовната му благоустроеност, скрита от скромността, естествено възбуждали срещу него злобата на заобикалящите го царедворци; а величествената му, красива осанка, високият ръст и забележителната му физическа сила, привличащи към него погледите на народа и предизвикващи разположението на цялата войска, били причина за завистта на мнозина, и особено на цезаря Галерии, който замислял да го погуби, и даже съставил заговор, за да не допусне Константин до царското достойнство, на което имал право по рождение.

Животът на Константин бил изложен на опасност, но ръката на Промисъла спасила своя избраник и му дарила това, което искала да му отнеме необузданата, коварна завист. Константин заминал за Галия при баща си, когото заварил вече на смъртно легло, и който скоро починал.

След смъртта на Констанций Хлор войската, която била при него, провъзгласила (в 306 г.) за император на Галия и Британия Константин, който тогава бил почти на тридесет и две години, като любим син на уважавания от всички кесар. Под живите впечатления от ужасните гонения на християните на изток, Константин, след като наследил властта от баща си, сметнал за свое първо дело да потвърди всичките му разпореждания в полза на християните - обявил свобода на изповядването на християнството в своите области. Така се приближил часът на победата на Христовата вяра над езическото суеверие! Но настъпването на по-добри времена за Църквата предшествало времето на Божия съд над гонителите й. - Императорите Диоклетиан и Максимиан, уморени от собствената си злоба срещу непоколебимите страдалци за светата истина, се решили да търсят покой за себе си в отстраняването от царските престоли; но отказът им от властта, не давайки мир на самите свирепи гонители, послужил и като повод за обществени неуредици. Галерии, възцарил се на Изток вместо Диоклетиан и недоволен от възцаряването на Константин на северозапад, не го признал за император, а признал Север, който управлявал Италия и Африка; междувременно в Италия за император бил провъзгласен Максенций, син на Максимиан (наричан също Максентий, бел. ред.). Поддържайки Север, Галерии излязъл на война срещу Максенций, който търсел защита при баща си - последният отново бил приел управлението. Север се предал на Максимиан и бил умъртвен. Тогава Галерии провъзгласил за император своя пълководец Ликиний, а армията поверил на цезаря Максимин. Така се оказало, че в Римската империя царували шестима императори едновременно и всички те враждували помежду си.

По отношение на християните, по примера на баща си, той се придържал към политика на мир, защото ги ценял като усърдни и верни поданици. Константин разбирал, че християнството е велика сила, можеща да пресъздаде света. При това той още не бил християнин; при всичкото си дълбоко уважение към Христовите раби, не можел с лекота, без вътрешна борба, да се откаже от староезическите завети. И само стеклите се страшни и трудни обстоятелства го разположили открито да се преклони пред величието на "Разпнатия Бог", Който по дивен начин го извел от състоянието на колебливост и го утвърдил в решението му да стане християнин.

След Галерий, починал (в 311 г.) от тежка и люта болест, и Максимин - управителя на Сирия - завършил живота си с позорна смърт - самоубийство, в Източната половина на империята останал владетел единствено Ликиний, който след това се оженил за сестрата на Константин. А в западната половина - в Италийската област, след повторното царуване на Максимиан, отново се възцарил Максенций, противно на желанието на римския народ.

Константин го признал за цар и даже изпратил при него мирна делегация. Но Максенций не само не пожелал да има мирни отношения с Константин, но даже не поискал да го нарича цар, желаейки единствен да бъде цар над всички земи и страни на Римската област. Укрепил се на престола, той проявил цялата им пълнота присъщата си коварна жестокост и користолюбие не само по отношение на християните, но и към единоверците си езичници. Като прелъстил, при възцаряването си, нужните му хора с дарове и обещания, той започнал да преследва и измъчва почетните сенатори, разграбвайки имуществото им, похищавайки жените и дъщерите им за задоволяване на животинските си страсти, а също и страстите на любимците си. И той бил непоносим и омерзителен за целия Рим, поради жестокостта си и скверния си живот.

Константин (274—337) царувал в Рим и Византия - Цариград. По негово време през 313 г. се обявява свободата на християнската вяра.Той свикал Първия вселенски събор в 325 година против ереста на Арий. Починал в 337 г. в Никомидия и бил поставен в златен ковчег в църквата "Св. апостоли" в Цариград.Майка му, царица Елена, живяла благочестиво и по неин почин бил открит Кръстът Господен на Голгота.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор