kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

Св. ИГНАТИЙ БОГОНОСЕЦ ­- ПЪРВИЯТ СВ. ОТЕЦ И УЧИТЕЛ НА ЦЪРКВАТА

Posted in Поучения.

Богоносецът св. Игнатий е първият свети Отец и Учител на Църквата, както и първият след апостолите Велик богослов на православното учение. Истинността, непосредствеността и увереността в словата му говорят за един наистина апостолски мъж.

С богословието на св. Игнатий Църквата навлиза в един нов етап - етап на обосноваване и разглеждане на църковните проблеми не само от практическата им страна, но предимно от богословско гледище. С други думи, в негово лице се заражда онази църковна тактика, която ще важи за цялото посетнешно развитие на Църквата: наболелите църковни проблеми да се решават чрез усилието истината в тях, която следва да бъде търсена при дадена болезнена ситуация, да бъде богословски изразена. Именно в лицето на св. Игнатий Църквата надживява стадия на лесните нравствени поучения и морализма от времето на юдаизма и елинизма. Нещо повече, св. Игнатий показва, че богословът християнин може да се ползва от езика на съвременния си културен климат (юдаизъм, гностицизъм, елинизъм), без да се повлиява съществено от него. Защото православното богословие има свой специфичен път, който е път с дадени предпоставки и целеустременост, които именно трябва да се търсят и поставят при разкриването на църковната истина по даден въпрос.

Св. Игнатий Богоносец, а чрез него и Църквата, окончателно приключва с влиянието на юдаизма и полага началото на едно ново богословие ­ - Църковното богословие, което вече приключва със схоластичното анализиране на понятията и тематиките.

Богословски принос
В богословието на св. Игнатий могат да бъдат различени три основни момента: а) богословие на епископското служение; б) богословие на църковното единство и в) богословие на евхаристийния реализъм, т. е. за реалността на връзката между вярващия християнин и Господ Иисус Христос, която в св. Евхаристия достига своята най-върхова точка.

По времето на св. Игнатий много вярващи не са смятали за нужно да участват в св. Евхаристия, която поместният епископ отслужвал. Те се съмнявали в автентичността и изключителността в служението на поместните епископи и съответно си създавали групи с тяхна си евхаристия. По този начин, епископът и неговото служение в Църквата се превръщали само в някакво повърхностно звание, лишено от всякакво богословско основание и изключителност. Този проблем бил особено наболял и съществувал още от времето на св. Климент Римски.

Св. Игнатий като поставя богословски този проблем, той свързва автентичността на св. Евхаристия именно с епископа, който е така "свързан" с Христос, както трябва да са свързани епископът и вярващите. Епископът е незаменяем, защото е "образ на Отца" (Послание до Тралийци 3:1). Епископското служение е продължение на делото на Господ и апостолите.

Епископът е осезаемото и реално средоточие на църковното единство. Връзката с епископа е предпоставка за единението на човека с Бога и същевременно е и доказателство за наличието на това единение. Доказателството, че даден човек принадлежи към Църквата.

Ако няма единение на вярващите с епископа, тогава няма и "съборна (вселенска, от гр. καθολικην) Църква" (вж. Смирн. 8:2). Св. Игнатий е първият църковен писател, който използва термина "съборна (вселенска) Църква", както и термините "християнство" (Магн. 10:3) и "Евангелие" (Смирн. 7:2 и др.) като единно понятие за четирите текста на св. евангелисти.

Богословското дело на св. Игнатий е значима и дръзновена стъпка в хода от живота на Църквата. Тук вече ясно и пълно се посочва църковната йерархия - ­ за първи път се явяват отделно разгледани епископът, презвитерът и дяконът. А и христологията при светия Богоносец е по-дълбока и пълна. Като цяло богословието на св. Игнатий концентрира в себе си богословския дух на св. ев. Йоан и на св. ап. Павел. Но при него то се доразвива и към богословие за единението с Господ Христос, както и към богословие на мъченичеството.

За отбелязване е, че първият св. Отец и Учител на Църквата ­ св. Игнатий Богоносец, е и първият църковен писател, който поставя своето богословие, богословското си учение, в пряка зависимост от Божието просветление и ръководство. Св. Игнатий изразява своето мнение по сотирологични въпроси само "ако Господ ми открие" (Ефес. 20). Така например, той уверява и филаделфийци, че всичко онова, което им е говорил за единството с епископа, му е открито от Дух Светий (Фил. 7).

Житие
Рядко се случва историческата памет да запази толкова малко за един толкова велик мъж. Посланията на св. Игнатий са почти единственият източник за неговото житие, освен относителния принос на Евсевий и на значително по-късното "Мъченичество на св. Игнатий".

Св. Игнатий е роден в Антиохия, сега незначително селце на име Антакия, в източната част на Турция, близо до Сирия. Той бил вторият епископ на Антиохия. Епископството му започва от 70 г. сл. Р. Хр. За личното му познанство с апостолите няма никакво съмнение. Текстовете, които са останали от него, издават не само добро образование, но и значим писателски талант с явна наклонност към поетичното слово.

В Антиохия св. Игнатий е имал възможността още като младеж да се запознае с водещите философски и религиозни течения на своята епоха. На каква възраст обаче той е станал епископ, не се знае. Но е сигурно, че неговият авторитет и духовната му власт надхвърляли Антиохия, разпростирайки се върху цяла Сирия, а неговата известност била още по-голяма. Това личи от голямото уважение и безкрайното доверие, което му оказвали както малоазийските, така и римските християни. Безспорното е, че ставало въпрос за епископ с вселенски авторитет.

При гоненията на римския император Траян срещу християните св. Игнатий бил заловен и осъден на разкъсване от зверове в римския Колизей. Той бил закаран в Рим от група войници, които сам нарича "леопарди".

По време на пътуването си правил почивки в малоазийските градове Филаделфия, Смирна и Троада, откъдето продължил през Филипи, Дирахион (слав.ез., Драч, Албания) и Бриндизи (Италия). В Колизея в Рим след като отправя горещи молби към местните римски християни да не попречат на мъченичеството му, той станал жертва на зверовете през 108 г. сл. Р. Хр.

Произходът на името Богоносец, което и сам св. Игнатий използва за себе си, не е напълно изяснен. Според Свещ. Предание той е Богоносец, защото е онова дете, което Господ вдигнал на ръце като пример за невинност (Мат. 18:1) и още защото при мъченическия му подвиг християните видели на гърдите му издълбано името на Господ Иисус Христос. Очевидно е обаче, че той се самоназовава "Богоносец", защото е изживявал по изключителен начин своето реално общение с Христос и имал ясно съзнание за това.

Православната църква чества паметта му на 20 декември.

Творения
Св. Игнатий е написал 7 послания, и то в края на живота си. Други не са останали. Неговата реч е някъде лирична, а другаде драматична; на места е хармонична, а на други ­ - несвързана; някъде е ясна, а понякога - ­ прибулена от сирийски идиоми. Но се знае, че той при всички случаи не е имал никакво време и възможност за филологическа обработка на писанията си. Светият Богоносец е писал под силно външно и вътрешно напрежение - ­ окован, на път за мъченическата му смърт в Рим.

Посланията са писани по време на престоите му в Смирна и Троада. Пръв техен свидетел става св. Поликарп Смирненски, който ги изпраща (без онова до Римляни) на Филипяни.

 автор: Ставрофорен свещеноиконом РОМАН АРНАУЧКОВ

 

Рождеството още не е отминало

Posted in Поучения.

Словото стана плът – Синът Божий, Събезначалният на Бог Отец и Светия Дух, стана Човек като се въплъти от Светия Дух и Дева Мария.

Какво дивно, страшно и спасително тайнство!  Безначалният прие начало като Човек, Безтелесният стана плътоносец, Бог стана Човек без да престава да бъде Бог! Непристъпният, от Когото треперят Серафимите и пред Когото Херувимите закриват лица, стана достъпен за всички като прие образ на раб.

Защо и заради какво е това снизхождение на Твореца към Своите  престъпни творения? Какво е това снизхождение към човечеството, което по своя воля отпада от Бога – от Своя Творец? Всичко това е поради величайшето и неизречимо милосърдие на Владиката към Своето създание, защото Той не можеше да гледа целия човешки род, създаден от Него обдарен с дивни дарове, да бъде поробен от дявола и да бъде обречен на страдания и мъка.

Словото стана плът, за да направи нас земните небесни, а грешните – свети! За да ни въздигне от тление към нетление, от земята на небето и от робството на греха и дявола да ни възведе в славната свобода на чеда Божии! Да ни въздигне от смъртта към безсмъртието и да ни направи Синове Божии, поставяйки ни на престола като царски деца.

О, безмерно Божие благоутробие! О, неизречима Божия премъдрост! О, чудо поразяващо не само човешкия, но и ангелския ум!

Да въздадем слава на Бога! Защото с пришествието на земята на Сина Божий по плът, Който принесе Самия Себе Си в жертва за грешния човешки род, вместо проклятието, което бе изречено в началото от Бога, на вярващите в Него се дарува благословението на Небесния Отец! На осиротялото по причина на греха човечество се дава осиновление и обещание за наследството на вечния живот като отново му се връща Небесния Отец чрез тайнството на духовното възраждане – кръщението и покаянието.

Хората се избавят от най-мъчителната и смъртоносна власт на дявола, от терзанията на греха и всички страсти, а човекът се обожествява заради безмерното милосърдие на Божия Син, защото му се прощават греховете седемдесет пъти по седем! Грешниците са помилвани, нечистите са очистени, осквернените се освещават, немощните се изцеляват, а на обезчестените се дарува безмерна чест и слава!

Помрачените са просветени с Божествената светлина на благодатта и разума, а на човешкия ум е даден Божий разум, защото „ние имаме ум Христов“ (1 Кор. 2:16) както казва свети апостол Павел. На човешкото сърце е дадено сърце Христово; тленното е обезсмъртено; голото и изпонараненото от греха и страстите е украсено с Божествената слава; гладното и жадното е наситено и утолено с питаещото душата и укрепващото Слово Божие и с пречистото Тяло и божествена Кръв Христови! Безутешните са утешени, а насилваните от дявола са избавени и се избавят!

А какво се изисква от нас, братя и сестри, за да се възползваме от цялата тази благодат, принесена нам свише на земята от Сина Божий?

Нужно ни е на първо място вяра в Сина Божий, в Евангелието или в небесното учение. Истинско покаяние за греховете и изправление на живота и сърцето, общение в молитвите и тайнствата, знание и изпълнение на Христовите заповеди. Нужни са ни добродетели – християнско смирение, милосърдие, въздържание, чистота и непорочност, простота и незлобие на сърцето!

Да принесем тези добродетели, братя и сестри, като дар на Родилия се заради нашето спасение вместо злато, ливан и смирна, които му принесоха влъхвите като на цар, като на Бог и като на Човек, дошъл да приема смърт заради нас човеците! Това ще бъде най-приятната жертва от нас за Бога и за Младенеца Иисус Христос! Амин!

Източник: Прот. Йоанна Сергиева (Кронштадского). Солнце Правды. О Жизни и учении Господа Нашего Иисуса Христа. Санкт Петербург, 1902, с. 4-6.

Превод от руски език: Костадин Нушев

Св. Спиридон, епископ Тримитунтски

Posted in Поучения.

Чества се на 12 декември

Св. Спиридон бил един от великите светители и чудотворци на IV век. Той се родил на остров Кипър от прости родители и сам, както съобщава неговият житиеписец, бил винаги прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот. От детинство бил овчар. Като станал пълнолетен, той се оженил, но скоро овдовял и започнал да употребява целия си имот за помагане на ближните, които обичал искрено, както заповядал Господ: хранел бедни и сираци, приемал радушно странници.

Господ му помагал в неговите добри дела, като му дарувал сила по чудесен начин да изцерява болните.

В царуването на император Константин Спиридон бил поставен епископ в гр. Тримитунт, на остров Кипър.

Скоро Спиридон се прославил с чудотворната си дарба. Постоянно при него идвали болни за помощ и изцерение; царете му оказвали почит, но всичко това не подействало върху смиреното сърце на светителя. Той знаел, че земната слава е нищожна. Да угоди на Бога било винаги негова единствена грижа. И в епископския си сан той запазил своите прости обичаи: избягвал всякакъв разкош, продължавал да се занимава със земеделие и сам заедно с жътварите жънел своите ниви; във всяко време бил достъпен за бедните, като употребявал за подпомагане всичко, което имал - давал помощи и съвети, поучавал с прости думи, пълни с любов и божествена мъдрост. Всички нещастни отивали при св. епископ с твърда надежда, че непременно ще намерят у него съчувствие и помощ.

Във време на Спиридоновото светителство веднъж на острова настанала голяма суша, от която изсъхнали всички плодове и посеви, и настъпил голям глад. Жителите прибягнали до молитвите на епископа, и на другата година се получило чудно плодородие и изобилие на всичко. Но след няколко години гладът пак довел до отчаяние бедните жители на острова. Някои от богатите пък се радвали, понеже по време на плодородието събрали грамадни запаси и сега могли да се надяват да ги продават на по-изгодна цена. Един богат търговец закупил от друга страна голямо количество жито. Когато корабите му пристигнали, той заповядал да сипят всичко в хамбарите му, за да продава по-скъпо, когато гладът се усили. Това време скоро настъпило. Търговецът получавал големи печалби, но не искал с нищо да помогне на бедните си съграждани. Един бедняк дошъл при него и настойчиво молел за малко жито, за да не умре от глад със семейството си. Той му отказал немилостиво. Нещастният дошъл при св. Спиридон и със сълзи му разказал за крайната си сиромашия. "Не плачи - казал светителят, който имал пророчески дар, - защото тъй говори Дух Свети: утре твоята къща ще се напълни с храна, а богатият ще те моли и ще ти предлага пшеница даром". В същата нощ буря с проливен дъжд разрушила хамбарите на богатия търговец и водите, като се разлели, разнесли неговите огромни запаси. Търговецът в отчаяние молел жителите на града да му помогнат да спаси поне част от имуществото и като срещнал бедняка, комуто отказал да помогне, молел го да вземе толкова, колкото му е нужно. Той разбрал, че бедствието му е пратено от Господа като наказание за жестокосърдечието му.

Просветен от Св. Дух, Спиридон узнавал тайните помисли и прегрешения на хората. Такава прозорливост му помагала да поучава чрез чувства на любов и милосърдие към ближните.

Св. Спиридон взел участие в Първия Вселенски събор (325 г.), свикан в Никея за осъждане лъжливото учение на Арий. Някои епископи, знаейки, че Спиридон не е изучавал науки, се стараели да го отклоняват от прения с привържениците на Арий, понеже се бояли, че няма да съумее да защити и обясни истинското учение. Но Спиридон имал това, което не може да даде земната мъдрост: той имал твърда и жива вяра. В него действал Св. Дух, Който учи на всяка истина и затова неговите прости думи силно действали на Ариевите привърженици. Те разбрали истината и се отричали от заблужденията си. В думите на Спиридон те чувствали непреодолима сила, с която не могли да се борят.

Веднъж император Констанций, син на Константин Велики, бидейки болен, видял насън, че Спиридон може да го изцери. Той го повикал, и действително Господ изцерил царя чрез молитвите на светия епископ. Констанций поискал богато да го награди и му предлагал много пари, но светителят се отказал от даровете и казал на царя: „Което направих за тебе, направих го от любов; от любов към тебе преплувах морето и предприех труден и далечен път; а ти за моята любов искаш да ми заплатиш с пари, които са извор на всякакво зло и вражда”. Но царят настоявал и тогава Спиридон, като взел от него парите, веднага ги раздал на бедните. Той много говорил на царя за неговите задължения, убеждавал го да помни благостта и милостта Божия, да бъде добър и милосърден към поданиците си, да вниква в техните нужди и да изпълнява справедливите им просби.

Спиридон забелязал веднъж в ученика си желание за земно богатство и му казал: „Какво ти все за суетно мислиш като желаеш земно богатство, ниви и лозя? Всичко това няма истинска цена и измамва човека, като привлича неговите мисли и желания. Можем ли ние да мислим за това, когато знаем, че на небесата имаме нетленно богатство, дом неръкотворен? Търси онова богатство, което никой няма да ти отнеме, което няма да мине от тебе у друг, но вечно ще принадлежи на тебе, щом веднъж го придобиеш!”

Прославен чрез много чудеса, които били знакове на проявената към него Божия милост, св. Спиридон остарял. Веднъж като жънел своята нива, почувствал се недобре и казал на жътварите, че му е дошло времето да замине при Господа. След няколко дни, като дал съвети на окръжаващите го да обичат Бога и ближния, той предал Богу чистата си душа около 350 г. Погребали го в Тримитунт. На гроба му, към който вярващите пристъпвали с благоговение, се извършвали много чудеса. Светите му мощи били пренесени в Цариград към средата на VII век, а към времето на турското завоевание на Цариград те били пренесени в Керкира (остров Корфу), където са запазени и досега в нетление.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година

АКАТИСТ НА СВ. НИКОЛАЙ МИРЛИКИЙСКИ ЧУДОТВОРЕЦ

Posted in Поучения.

МОЛИТВА
"О всесвети Николае, преизряден угоднико
Господен,горещ застъпнико за нас и навсякъде
в скърбите ни бърз помощнико! 
Помогни на мене, грешния и унилия в сегашния живот,
измоли от Господа Бога да ми дарува прошка на всички
мои грехове, които съм извършил от детство досега през
целия си живот с дела, с думи и с мисли и с всички мои чувства.
И при излизането на душата ми от тялото помогни на мен, окаяния, измоли от Господа Бога Създателя на всичко сътворено да ме избави от въздушните митарства и от вечното мъчение, та винаги да прославям Отца и Сина и Светия Дух, и твоето милостиво застъпничество, сега и винаги и во веки веков. Амин.

Кондак 1, глас 8
Непобедими чудотворецо и пречуден Христов угодниче, който изливаш върху целия свят драгоценно миро на милост и неизчерпаемо море от чудеса: с любов те възхвалявам, светителю Николае! А понеже имаш дръзновение пред Господа, избави ме от всякакви беди, та да ти викам: Радвай се, Николае, велики чудотворецо!

Икос 1
Ангел по образ, а по естество —земен жител: такъв те показа Създателят на всичко сътворено; понеже, като предвид`я доброплодната хубост на душата ти, преблажени Николае, Той всички научи да ти пеят така:
Радвай се ти, който от майчината си утроба бе очистен.
Радвай се ти, който докрай бе осветен.
Радвай се ти, който с рождението си родителите удиви.
Радвай се ти, който веднага след това душевна сила прояви.
Радвай се, на обещаната земя градина.
Радвай се, цвете, от Бога засадено.
Радвай се, на лозето Христово добродетелна лоза.
Радвай се, дърво чудородно на Иисусовия рай.
Радвай се, лилия, поникнала от рая.
Радвай се, миро, на Христа благоухаещо.
Радвай се, защото риданието погасяш.
Радвай се, защото радостта донасяш.
Радвай се, Николае, велики чудотворецо!


Кондак 2.

Виждаме изливащото се от тебе миро, богомъдрий, и душите и телата ни се просвещават; и разбираме, че от теб извира миро животворно, Николае —понеже с чудеса като с води, извиращи от Божията благодат, ти напояваш вярно пеещите Богу: алилуя!

Икос 2.
За вразумяването на изгубилите мъдростта за Пресветата Троица ти дойде в Никея заедно със светите отци като поборник, изповядващ православната ни вяра —ти изповяда Сина равен на Отца, вечно единосъщен и еднакъв по власт на Отца, а обезумелия Арий ти изобличи; затова верните се научиха да те възпяват тъй:
Радвай се, на благочестието стълб велик.
Радвай се, град, гдето защита верните намират.
Радвай се, на Православието крепост яка.
Радвай се, на Пресветата Троица прескъп съсъд и похвала.
Радвай се ти, който Сина равен по чест на Отца проповядва.
Радвай се ти, който развилнелия се Арий прогони от събора на светците.
Радвай се, отче, на отците славна красота.
Радвай се, на всички богомъдри премъдро украшение.
Радвай се ти, който огнени слова изричаше.
Радвай се ти, който добре пасеше стадото си.
Радвай се, защото чрез тебе вярата се утвърждава.
Радвай се, защото чрез тебе ереста се побеждава.
Радвай се, Николае, велики чудотворецо!

Кондак 3.
Със силата, дадена ти свише, ти отнемаше всяка сълза от лицата на страдащите люто, отче богоносни Николае —ти бе за гладните питател, за плаващите в далечните моря изкусен кормчия, за боледуващите изцелител и помощник във всичко се яви на викащите към Бога: алилуя!

Икос 3.
Наистина не от земята, а от небето трябваше да те възпеят в песен, отче Николае, понеже как някой от хората може да проповядва величието на светостта ти? Но от любов към тебе победени, ние ти пеем тъй:
Радвай се, образец на агънцата и пастирите.
Радвай се, светло очистилище на нравите.
Радвай се, вместилище на велики добродетели.
Радвай се, чисто и скъпоценно жилище на светостта.
Радвай се, светило всесветло и от всички обичано.
Радвай се, светлина златозарна и непорочна.
Радвай се, на ангелите достоен събеседник.
Радвай се, добър наставник на човеците.
Радвай се, правило на благочестивата вяра.
Радвай се, образец на кротостта духовна.
Радвай се, защото ни избавяш от телесни страсти.
Радвай се, защото ни изпълваш със сладости духовни.
Радвай се, Николае, велики чудотворецо!

Кондак 4.
Буря от недоумения смущава ума ми: как да възпея чудесата ти достойно, о блажени Николае? Никой от земните не може да ги изброи, дори и множество езици да би имал и да би желал да ги издума. Но дръзваме да пеем на прославения дивно в тебе Бог: алилуя!

Икос 4.
Слушаха, блажени Николае, земи и близки и далечни за великите ти чудеса, как ти по въздуха летиш на благодатни и бързи криле, за да помогнеш на изпадналите в беда, като избавяш скоро всички, що така ти пеят:
Радвай се ти, който ни избавяш от печал.
Радвай се ти, който ни даряваш благодат.
Радвай се ти, който ненадейните злини прокуждаш.
Радвай се ти, който скоро донасяш жадуваните добрини.
Радвай се, бърз утешителю на намиращите се в беда.
Радвай се, страшен отмъстителю на оскърбителите.
Радвай се, от Бога изляно море от чудеса.
Радвай се, скрижал на Христовия закон, написана от Бога.
Радвай се, крепка опора за ставане на падналите.
Радвай се, твърда подкрепа на стоящите право.
Радвай се, защото чрез тебе всяка лъжа се разобличава.
Радвай се, защото чрез тебе всяка истина се изпълнява.
Радвай се, Николае, велики чудотворецо!

Кондак 5.
Звезда от Бога пратена яви се ти, която сочи пътя на плаващите по морето бурно, когато бе надвиснала над тях смърт неизбежна, ако не беше се застъпил за призоваващите те на помощ, Николае свети чудотворецо! Вече безсрамно летяха бесовете и искаха да потопят кораба, но ти им забрани и ги прогони, а верните научи да пеят на Бога, Който чрез тебе ги спаси: алилуя!

Икос 5.
Девойките, поради крайна бедност приготвяни за скверно съжителство, видяха твоето велико милосърдие към сиромасите, о преблажени отче Николае, когато през нощта ти тайно подари на техния стар баща три вързопчета със злато и така избави нещо и дъщерите му от грехопадение. Затова от всички слушаш тази песен:
Радвай се, съкровище на милост превелика.
Радвай се, оръдие на промисъла Божий за човеците.
Радвай се, храна и отрада за прибягващите към тебе.
Радвай се, не свърващ хляб за гладните.
Радвай се, богатство дадено от Бога за страдащите в бедност на земята.
Радвай се ти, който скоро изправяш на нозе сиромасите.
Радвай се ти, който скоро чуваш молитвата на нищите.
Радвай се ти, който с обич се грижиш за скърбящите.
Радвай се, непорочен сватовник на трите девойки.
Радвай се, усърден пазителю на целомъдрието.
Радвай се, надежда на отчаяните.
Радвай се, наслада на целия свят.
Радвай се, Николае, велики чудотворецо!

Кондак 6.
Целият свят проповядва, че ти, преблажени Николае, си бърз застъпник в бедите, затуй, че много пъти в миг ти преварваш и скоро помагаш на пътешестващите по земята и на плаващите по морето, но пази от всяко зло и ония, които викат към Бога: алилуя!

Икос 6.
Със светлината на живота ти осия воеводите, донасяйки им избавление, когато бяха осъдени несправедливо да умрат и те зовяха, добри пастирю Николае; тогава ти се яви насън на царя, заплаши го и му заповяда да ги пусне невредими. Затова с тях и ние с благодарност ти пеем:
Радвай се ти, който помагаш на призоваващите те горещо.
Радвай се ти, който ни избавяш от несправедлива смърт.
Радвай се ти, който ни пазиш от лъжовна клевета.
Радвай се ти, който разтуряш замислите подли.
Радвай се ти, който разкъсваш като паяжина лъжата.
Радвай се ти, който възвисяваш истината славно.
Радвай се ти, който невинните развързваш от окови.
Радвай се ти, който и мъртъвците съживяваш.
Радвай се ти, чрез който правдата възтържествува.
Радвай се ти, чрез който неправдата бива посрамена.
Радвай се ти, който невинните от меч избавяш.
Радвай се ти, чрез когото на светлината пак се радват те.
Радвай се, Николае, велики чудотворецо!

Кондак 7.
Като поиска да разсееш богохулното злосмрадие на ереста, ти, Николае, се яви наистина тайнствено и благоуханно миро: докле пасеше паството Мирейско, ти изпълни целия свят с благодатното си миро; затуй и от нас прогони богоомразното зловоние греховно, та богоугодно да викаме на Бога: алилуя!

Икос 7.
Познаваме те като нови Ной, наставник на спасителния Ковчег, отче свети Николае, който с напътствието си прогонваш бурите на всички зли дела и тишина божествена донасяш на ония, които пеят ти така:
Радвай се, тихо пристанище за люшканите в буря.
Радвай се, несъмнена пристан за потъващите.
Радвай се, добър кормчия за плаващите сред морята.
Радвай се ти, който възпираш страшните морски вълнения.
Радвай се ти, който превеждаш през вихрите бедстващите.
Радвай се ти, който стопляш мръзнещите.
Радвай се, сияние, което отпъжда мрака на скърбите.
Радвай се, светило, което просветлява всички земни краища.
Радвай се ти, който избавяш от бездната греховна хората.
Радвай се ти, който хвърляш сатаната в пропастта на ада.
Радвай се, защото чрез тебе дръзновено призоваваме великото Божие милосърдие.
Радвай се, защото чрез тебе се избавяме от гневния потоп и с Бога мир намираме.
Радвай се, Николае, велики чудотворецо!

Кондак 8.
Необяснимо чудо се явява твоят храм свещен, о блажени Николае, за идващите в него: когато и малка молитва принесем в нея, намираме изцеление от големи недъзи, стига само да се надяваме на теб след Бога, като пеем вярно: алилуя!

Икос 8.
На всички си помощник истински, о богоносни Николае, и си събрал всички при себе си като освободител, питател и целител бърз на всеки земен жител, като подбуждаш към възхвала всички нас, та да ти пеем тъй:
Радвай се, извор на всевъзможни изцеления.
Радвай се, помощнико на люто страдащите.
Радвай се, заря, грееща на лутащите се в нощта греховна.
Радвай се, роса от небесата ръсена въз палените в зноя на теглата.
Радвай се ти, който добре нареждаш изпадналите в нужда.
Радвай се ти, който на просещите приготвяш изобилие.
Радвай се ти, който много пъти молитвите преварваш.
Радвай се ти, който на беловласите даряваш нови сили.
Радвай се ти, който изобличаваш мнозина, отклонили се от истинния път.
Радвай се, верен служителю на Божиите тайнства.
Радвай се, защото с твоя помощ завистта потъпкваме.
Радвай се, понеже с твоя помощ благонравно променяме живота си.
Радвай се, Николае, велики чудотворецо!

Кондак 9.
Всяка болка утоли, велики наш застъпнико Николае, като размесиш благодатни изцеления, що вливат сладост в нашите души, сърцата веселят на всички, които с устрем дирят помощта ти, а на Бога пеят: алилуя!

Икос 9.
Ораторите суемъдри в нечестието им посрамени съзираме от тебе, о богомъдри отче Николае ―
хулника Арий, разкъсващ божествеността, и Савелий, който смеси Светата Троица, ти пребори, а нас в Православието утвърди. Затова така ти пеем:
Радвай се, щит защищаващ благочестието.
Радвай се, меч посичащ нечестието.
Радвай се, учителю на Божиите повеления.
Радвай се, изтребител на богопротивните учения.
Радвай се, стълба от Бога утвърдена, по която възлизаме на небесата.
Радвай се, покров от Бога сътворен, под който мнозина се запазват.
Радвай се ти, който немъдрите направи мъдри със словата си.
Радвай се ти, който със нрава си ленивите на труд подигна.
Радвай се, неугасим светлик на Божиите заповеди.
Радвай се, пресветъл лъч на Господните наредби.
Радвай се, защото с учението ти еретическите умове се съкрушават.
Радвай се, защото с твоя помощ верните със слава се удостояват.
Радвай се, Николае, велики чудотворецо!

Кондак 10.
Като поиска да спасиш душата си, ти покори плътта си на духа наистина, отче наш Николае ―
изпървом чрез мълчание и бран мисловна, а сетне към деянието добави богомислие, а с богомислието разум съвършен ти придоби, чрез който дръзновено с Бога и с ангелите беседваше и винаги пееше: алилуя!

Икос 10

Крепост си ти, о преблажений, за възхваляващите чудесата ти и за всички прибягващи към твоето застъпничество; затуй и нас, бедните на добродетели, избавяй от нищета, от бедствия, от болести и от тегла многоразлични, понеже пеем ти с любов така:

Радвай се ти, който ни спасяваш от вечната бедност.
Радвай се ти, който ни даряваш трайно богатство.
Радвай се, нетленна храна за гладните за правдата.
Радвай се, питие неизчерпаемо за жадните за живот.
Радвай се ти, който ни пазиш от размирици и от войни.
Радвай се ти, който освобождаваш от вериги и от плен.
Радвай се, застъпнико преславен всред бедите.
Радвай се, защитнико велик всред бедствията.
Радвай се ти, който мнозина си спасил от гибел.
Радвай се ти, който безбройни люде си опазил от вреда.
Радвай се, защото с твоя помощ грешниците от люта смърт се отървават.
Радвай се, защото с твоя помощ каещите се вечен живот получават.
Радвай се, Николае, велики чудотворецо!

Кондак 11.
Песнословие на Пресветата Троица повече от други ти, преблажени Николае, си принесъл с ум, със слово и с дела ―„с много изпитване ти си изяснил православните закони, наставяйки ни с вяра, надежда и любов да възпяваме Единия в Троица Бог: алилуя!

Икос 11.
Светозарен лъч неугасим над тънещите в житейския мрак: такъв те виждаме, избрани от Бога отче Николае ―„заедно с невеществените светли ангели ти беседваш за несъздадената Троична Светлина и просвещаваш душите на верните, които ти пеят така:
Радвай се, озарение на Триипостасната Светлина.
Радвай се, зорнице на незалязващото Слънце.
Радвай се, свещ, от Божествения плам запалена.
Радвай се, понеже пламъка бесовски на нечестието ти си угасил.
Радвай се, на правоверието светла проповед.
Радвай се, сияние прекрасно на Евангелската светлина.
Радвай се, мълния, която пояжда ересите.
Радвай се, гръм, който хвърля съблазнителите в страх.
Радвай се, учителю на истинска разумност.
Радвай се, проявителю на тайнствата духовни.
Радвай се, понеже чрез тебе се потъпка поклонението пред творението.
Радвай се, понеже чрез тебе се научихме да се покланяме на Троичния Творец.
Радвай се, Николае, велики чудотворецо!

Кондак 12.
Като познаваме благодатта, дадена ти свише, с радост празнуваме по дълг твоята памет, преславни отче Николае, и прибягваме към твоето застъпничество от цяла душа; но като не можем да преброим преславните ти дела, по-многобройни и от морския пясък и от безчетните звезди, обзети от недоумение ние пеем Богу: алилуя!

Икос 12.
Възпявайки чудесата ти, възхваляваме те, всехвални Николае, защото в тебе Бог, прославян в Троица, бе прославен дивно; ала макар и да ти възнасяме премного песнопения духовни, съставени от все душа, о чудотворецо светий, ние не правим нищо равностойно на даровете на чудесата ти: на тях дивейки се, ти пеем тъй:
Радвай се, служителю на Царя на царуващите и Господа на господарите.
Радвай се, съжителю на Неговите служители небесни.
Радвай се ти, който на верните царе помагаш.
Радвай се ти, който християнския род възвисяваш.
Радвай се, съименнико на победата.
Радвай се, превъзходен венценосецо.
Радвай се, огледало на всички добродетели.
Радвай се, на всички прибягващи към теб закриа крепка.
Радвай се, наше всецяло упование след Бога и Богородица.
Радвай се, здраве на нашите тела и на душите ни спасение.
Радвай се, че с твоя помощ се спасяваме от вечна смърт.
Радвай се, че с твоя помощ получаваме живот безкраен.
Радвай се, Николае, велики чудотворецо!

Кондак 13.
О пресвети и пречудни отче Николае, утешение но всички скърбящи, приеми сегашното наше приношение и измоли от Господа с богоугодното си ходатайство да се избавим от геената, та с тебе да възпяваме: алилуя.
Този кондак се чете три пъти. След него отново:

Икос 1
Ангел по образ, а по естество —земен жител: такъв те показа Създателят на всичко сътворено; понеже, като предвид`я доброплодната хубост на душата ти, преблажени Николае, Той всички научи да ти пеят така:
Радвай се ти, който от майчината си утроба бе очистен.
Радвай се ти, който докрай бе осветен.
Радвай се ти, който с рождението си родителите удиви.
Радвай се ти, който веднага след това душевна сила прояви.
Радвай се, на обещаната земя градина.
Радвай се, цвете, от Бога засадено.
Радвай се, на лозето Христово добродетелна лоза.
Радвай се, дърво чудородно на Иисусовия рай.
Радвай се, лилия, поникнала от рая.
Радвай се, миро, на Христа благоухаещо.
Радвай се, защото риданието погасяш.
Радвай се, защото радостта донасяш.
Радвай се, Николае, велики чудотворецо!

Кондак 1.
Непобедими чудотворецо и пречуден Христов угодниче, който изливаш върху целия свят драгоценно миро на милост и неизчерпаемо море от чудеса: с любов те възхвалявам, светителю Николае! А понеже имаш дръзновение пред Господа, избави ме от всякакви беди, та да ти викам: Радвай се, Николае, велики чудотворецо!

РАЯТ И АДА СА РЕАЛНИ СЪСТОЯНИЯ НА ДУШАТА

Posted in Поучения.

...Ето, нашата планета приближава своя

край, всичко пре­минава невероятно бързо. Слава Богу, че е така, дано не е напразен този живот, да не се мъчим без причина. Царство­то Божие е мислено състояние на душата и адът също е мислено състояние. Един час сме в Рая, един в ада. 
Когато сме неразположени, нямаме мир и покой, тогава в нас е адът, а когато в сърцето ни има радост, веднага се чувстваме като в Рая. Затова трябва непрестанно да се трудим в молитвата. Малцина са тези на земята, които добиват безплатната бла­годат. Аз много съм се интересувал, как са се чувствали све­тите Отци по време на своя живот и как са успявали да запа­зят тази благодат до самия край.

Бог е господар на всички умове. Той е силен и могъщ да преобрази всяка личност, за да дойде на себе си. Ако Гос­под не пробуди човека, когото нито майка, нито баща са упъ­тили на правия път, няма кой. Нито в училище е могъл да научи нещо, освен само да яде и пие в живота.

Каквито са мислите, такъв ни е и животът

Апостол Павел говори: 
„Ти казваш, че вярваш, хайде, покажи своята вяра с дела". И сатаната вярва и трепери, но се противи на Бога и на всяко добро. Мнозина на земята се мислят за невярващи, но когато размислим повече, вижда­ме, че няма нито едно разумно същество, което да не жадува със сърцето си за истинския живот и за абсолютната любов. Тя е тази, която не се променя, а трае довека. Ние от сърце копнеем за абсолютното добро, за абсолютния мир, а това означава, че в действителност сърцето ни жадува за Бога. Бог е живот, Бог е любов, Бог е мир, Бог е радост. Със сърцето си чезнем за Господа, а с мислите Му се противим. Сатаната вярва и трепери, но се противи. По същия начин безбожни­кът не е безбожник, а е противник на Бога. Нашата съпро­тива няма да навреди на Бога, защото Той е всемогъщ, а на самите нас. Мислите, разположенията, желанията ръково­дят нашия живот. Ако нашите мисли са мирни, тихи, пълни с любов, доброта, благородство и чистота, те ще ни дадат вътрешен мир, който ще сияе от нас. Ако носим в себе си негативни и бесовски мисли, тогава вътрешният ни мир се разорява.

Светите Отци казват за мислите: „Тази мисъл, която прогонва мира и донася смущение, е от ада, не трябва да я приемаме, а да я отхвърлим." Трябва да се трудим за свое добро, да се утвърди в нас мирът, радостта и Божията лю­бов. Нашият Отец Небесен желае децата Му да имат Него­вите любов, мир, радост, утеха, истинност и благородност. Господ желае, а и ние искаме да бъдем кротки и смирени, защото, ако сме такива, ще излъчваме благородство и доб­рота. Такава душа и да мълчи, изпуска мирни и тихи вълни, пълни с любов и доброта. Тя не се обижда, когато и се карат и ругаят, даже да я ударите, тя ще ви съжалява, че вие толко­ва много се мъчите. Такива на земята са малцина, но заради тях грее слънцето и Бог дава своя благослов да живеем и да имаме всичко, което ни е потребно. Трябва да се изменим мислено.

За тайните мисли

Всичко произтича от мислите - и доброто, и злото. Нашите мисли се материализират. И до този ден виждаме, че всичко, което е създадено и което съществува на земята и в космоса, е материализирана във времето и пространството Божествена мисъл, а ние сме създадени по Божий образ. Човешкият род е много облагодетелстван, но ние не схваща­ме това. Не разбираме, че в нас е Божествената енергия и Божественият живот и че с мислите си много въздействаме на другите. Можем да причиняваме голямо добро или голя­мо зло; всичко зависи от нашите мисли и желания.
Ако нашите мисли са благородни, мирни и тихи, пълни с добро, те влияят не само на нашето състояние, но излъчват този мир навсякъде около нас и в семейството, и в държава­та, и навсякъде. Тогава сме труженици на Господнята нива и създаваме небесна хармония, Божествена хармония, тиши­ната и мирът се разпространяват навсякъде. Ако се занима­ваме с лоши мисли, от това произлиза велико зло! Когато в нас е злото, то прозира от нас, излива се и в семейството и в кръга, където се намираме. Ето че можем да създаваме и добро или злото. А като е така, по-добре човек да е добър, заради собственото си благо! Разрушителните мисли разоряват нашия мир. Тогава нямаме покой.

Ние винаги подхождаме погрешно. Вместо да започнем от себе си, постоянно желаем да изправяме другите, а себе си оставяме накрая. Ако всеки започне от себе си, за нас ще има мир навсякъде! Свети Йоан Златоуст казва: „Ако човек не навреди сам на себе си, никой не може да му навреди, даже дяволът". Виждате, сами сме ковачи на съдбата си.
Нашият човешки род със своите мисли разрушава по­рядъка на нещата. Древното човечество било унищожено от потопа, заради злите мисли и желания. При нас сега е също­то - нашите зли мисли не принасят добър плод. Значи тряб­ва да се преобразим. Всеки поотделно трябва да се преобра­зи, но е голяма загуба, че не сме имали житейски пример нито в семейството, нито в обществото.

Господ присъства навсякъде. Той обитава в сърцето и затова казва, че трябва да живеем със сърцето и да се тру­дим с радост. Когато търсим от сърце Бога, ето Го, Той е тук! Защото Той е нашият родител. Нашите земни родители очакват от нас много внимание, очакват да им върнем лю­бовта, която са ни дали, а ние често ги огорчаваме.
Трябва да търсим Господа от сърце. Когато се упражня­ваме в това. да вършим всичко от сърце, ето ни и искрена мо­литва, и любов към родителите и близките, и Господ е редом.
Всяка работа е едновременно и молитва. Ако мислите ни са съсредоточени върху работата, ако я вършим от цяло­то си сърце, значи се трудим за Бога. Ако мислим, че рабо­тим заради хората, това е погрешно.

Да се молим на Бога от сърце

Молитва от сърце означава усърдна молитва. Да мо­лим Господа от сърце. Бог не иска някакви философски речи; нужно е да просим от сърце, както детето родителя: „Помог­ни на всяка душа, а и мене не забравяй, Господи! Помогни всички да имат мир и да Те обичат, както Те обичат ангели­те. Дай ни сила да Те обичаме, както Те обича Пресветата Майка. Дай и на мене тази сила, за да Те обичам!".
Защото против любовта никой няма сила да се бори. Любовта е непобедима сила, защото Бог е Любов

книгата "Мир и радост в Светия Дух"