kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

Молитва към свети равноапостолни Кирил и Методий

Posted in Поучения.

О, преславни учители и просветители на славянските народи, свети равноапостолни Кириле и Методие! Към вас, като чеда към своите отци, усърдно прибягваме сега и със съкрушени сърца ви се молим, просветилите ни в Христовата вяра на език разбран, на език роден, на езика на нашите бащи и деди. Простете ни, че бидейки непокорни на вашите свещени завети, не угодихме нито на Бога, нито на ближните си, и така мнозина от нас отпаднаха от християнската вяра, измениха на светото Православие и се предадоха на разпътен живот. И както през време на вашето земно житие не сте отвръщали милостивия си взор и от най – грешните и заблудени люде, така и сега, като имащи велико дръзновение пред Господа, изпросете от Него всичко онова, което е полезно за спасението на душите ни: Заблудените да настави в пътя на истината, отсъпилите от вярата да приведе към евангелската вяра, която изповядва Едната Света, Съборна и Апостолска Църква, богоборците, еретиците и разколниците да смири и покори под благото иго на Христа Спасителя, държавниците да умъдри в страха Господен, църковния клир и причт да възсъедини с Небесната Тържествуваща Църква на Христа, нейният Глава, на Богородица, Ангелите и всички светии. Погледнете с милостиво око върху Божиите раби (имената) и върху всички нас, които предстоим и с умиление се молим и просим от вас целебна помощ и застъпничество. Така по вашите молитви и по молитвите на всички български светии, ние грешните и недостойни Божии раби, се надяваме да славим заедно в бъдещия век Единия в Троица – Отец, Син и Свети Дух – наш Бог и Господ, Творец и Промислител, Чието Царство няма край. Амин.

АКАТИСТ НА СВ.ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ

Posted in Поучения.

На избрания войвода и победоносец Георги да съставим похвала като на наш ходатай и бърз помощник. А ти, великомъчениче, като имаш дръзновение пред Господа, освободи ни от всякакви беди, за да ти казваме: 
Радвай се, Георгие, велики победоносче.

ИКОС 1
Творецът на ангелите и Създателят на всички твари, като те яви в Църквата си поборник на вярата и непобедим за нея страдалец, внушава ни така да те възхваляваме за подвизите на твоите страдания, свети Георгие: Радвай се ти, който до край си възлюбил Иисуса, Сина Божи; радвай се ти, който за Неговото име с любов си положил своята душа. Радвай се, изповедниче, призван от Бога; радвай се, подвижниче, прославен от Божията благодат. Радвай се, съжителю на ангелите; радвай се, равностоятелю на пророците. Радвай се, Георгие, велики победоносче.

КОНДАК 2
Като си видял гонението на нечестивците срещу християните, ти не си се уплашил от техните интриги и мъчителство, богомъдрий, но като добър войн Христов, всичко свое си раздал на бедните и доброволно си отишъл на техния неправеден съвет, пеейки на Христа Бога: Алилуя.

ИКОС 2
Като си разбрал разумно единия Бог, Комуто в три лица се покланяме, с непоколебим ум си Го изповядал всред събранието на нечестивяите и тъй си изобличил царя за неговото безумно поклонение на идолите. Поради това за твоето голямо любомъдрие, приеми от нас, Георгие, усърдни похвали: Радвай се, проповедниче на единия истински Бог; радвай се, верни защитниче на Пресвета Троица. Радвай се ти, който си показал на неверните великата тайна на православното изповедание; радвай се ти, който си изобличил измамата на идолското служение. Радвай се, божествени риторе; радвай се, премъдри витие. Радвай се, Георгие, велики победоносче.

КОНДАК 3
Като си проревнувал проповедниците на истината - духоносните апостоли, ти си се разпънал за света, страстотрепче: и като Йона в утробата на кита, бил си хвърлен стремглаво в пещ от негасена вар, за да се прослави чрез тебе дивния в светиите Господ, Комуто ти и във варната пещ, като в храм на славата умно си викал: Алилуя.

ИКОС 3
Възсиял в Своето тридневно от гроба възкресение, всесилният победил на ада и смъртта Иисус те спаси от адово изтление, страстотрепче Георгие, и след три дни те намериха във варта жив, с издигнати ръце да възпяваш Бога, заради което те се много уплашиха и ужасиха. Ние пък, радвайки се ти пеем победна песен: Радвай се ти, който като беше хвърлен позорно във варния ров, провали превъзнесената гордост на дявола; радвай се, защото с дивното от Бога спасение победи зверството на мъчителя. Радвай се, защото като незлоблив, молил си се за тези, които ти правят зло, като за благодетели; радвай се, защото си страдал за тяхното обръщане, като Павел за светците. Радвай се, мъжо на желанията; радвай се, съсъде избрани. Радвай се, Георгие, велики победоносче.

КОНДАК 4
Нечестивият мъчител, като искаше всячески да примами твоето сърце към идолска заблуда, намисли да те прелъсти с вълшебни магии. Но ти, богоизбрани, си възклицавал с Давида: в Бога е моето спасение и моята слава, и си пял вярно: Алилуя.

ИКОС 4
Диоклетиан и идолските жреци, като чуха твоите премъдри думи, разпалваха се против тебе от злоба, особено когато си казал: "О, царю мъчителю, защо напразно ме изтезаваш? За мене животът е Христос, а смъртта придобивка. Трудно ти е да риташ срещу ръжен!" Затова, великоименити Георгие, ние ти викаме така: Радвай се ти, който за мъжествено изповядване на вярата на мъченическото колело си пролял своята кръв; радвай се, защото с твоята кръв ти си възвеличил тържеството на вярата. Радвай се, равни по ревност с апостолите; радвай се, подражателю на доброволните Христови мъки. Радвай се, непоколебими поборниче на вярата; радвай се, страстотрепче, по-твърд от диаманта. Радвай се, Георгие, велики победоносче.

КОНДАК 5
Бил си подобен на божествена звезда, Георгие, защото чудесно изцерен от ангела и очевидно развързан от колелото, ти си научил неверните да вярват в единосъщната Троица и заедно с тебе да Й пеят: Алилуя.

ИКОС 5
Видяха людете чудесата на Божията сила, които явно ставаха с тебе, с кротост приеха от тебе учението Христово и викаха, казвайки: "Наистина, велик е християнският Бог!" Затова и ние те хвалим, достославни Георгие, и викаме така: Радвай се ти, който разпръсна със светоносно слово на спасението тъмата на неверието; радвай се ти, който с мъченическото изповядване на вярата обърна неверните към Христа. Радвай се ти, който преведе легион земни войни към небесното войнство; радвай се, който като войн Христов пребиваваш с небесните войни. Радвай се, славо на бойците; радвай се, красота на пресветлия мъченически лик. Радвай се, Георгие, велики победоносче.

КОНДАК 6
Силата Божия, която просвещава всеки човек, идващ в света, и тебе посети, когато ти страдаше в тъмницата, смиреномъдри Георгие, понеже беше презрял като смет всичко тленно в този живот и единствено към Христа се беше прилепил, та като воюваш добре за Неговото име, да се сподобиш вечно да Му пееш с ангелите: Алилуя.

ИКОС 6
Имайки ум и сърце, озарени от Светия Дух, ти по Негово внушение си възревнувал до кръв да се подвизаваш за името Христово. И застанал божествено във вярата, ти си изобличил превъзнесената гордост на нечестивото сборище. Затова те хвалим, всемъдри Георгие, така: Радвай се, мече, вдигнат за посичане на нечестието. Радвай се, стълпе на вярата; радвай се, стено и утвърждение на Христовата Църква. Радвай се, одобрение на верните; радвай се, страх и срам за неверните. Радвай се, Георгие, велики победоносче

КОНДАК 7
Безумният мъчител дишаше против тебе с убийство и жадуваше твоята кръв, като алчен пес, та заповяда да разпънат на колело твоето тяло, страстотрепче Георгие, и да те предадат на най-тежки мъки. Но ти, усилвайки се в Господа, с твърдо упование си викал към Бога: Алилуя.

ИКОС 7
Ново зло показа лукавият служител на сатаната - Диоклетиан, когато, в своята безумна ревност към идолите, заповяда да те напоят с отрова, Георгие. А ти, изпълнен с вяра и упование, макар и да си изпил смъртоносното питие, но си останал невредим, богохвални. Затова ти пеем: Радвай се, защото не си се посрамил в надеждата си на живия Бог; радвай се, защото не си считал за нищо своя мъчител. Радвай се, прогонителю на бесовете; радвай се, разрушителю на вълшебните примки. Радвай се, защото чрез тебе дивен се яви Бог в Своите светии; радвай се, защото поради тебе се прослави благочестно името Христово. Радвай се, Георгие, велики победоносче.

КОНДАК 8
Страннен и страшен съвет се даде на нечестивия цар от някой си магьосник, да ти заповяда, за доказателство на истиността на Христовата вяра, да възкресиш с дума умрял. А ти, Георгие, като не си се усъмнил нито за миг, пял си на Оногова, Който не е Бог на мъртви, но Бог на живи: Алилуя.

ИКОС 8
Всежеланият и сладчайши Иисус, Когото ти с цялата си душа и сърце си възлюбил, всеблажени Георгие, като чу топлата молба на твоята вяра, бързо заповяда, по твоята дума, на мъртвия да възкръсне за слава на Своето име и за утвърждение на верните, както и за удивление и богопознание на неверните и заслепените. Заради това, по дълг ти пеем: Радвай се, защото Господ на силите яви върху тебе дивни неща; радвай се, защото чрез тебе възкреси мъртвия от гроба. Радвай се, защото си дал на заслепения влъхв умно прозрение на вярата; радвай се, защото си показал на мнозина пострадали за Христа пътя към Светая Светих. Радвай се, удивление на Рим; радвай се, въздигане на християнския род. Родвай се, Георгие, велики победоносче.

КОНДАК 9
Всички ангели възхвалиха Бога, Който ти дарува такова мъжество, Георгие, щото и в тъмничното заточение не си престанал молитвено да бодърстваш. Заради това, като велик тайник на Божията благодат, ти си се удостоил да видиш във видение Господа, венчаващ твоята глава с венеца на нетлението, та и ние с тебе да викаме: Алилуя.

ИКОС 9
Многоречивите оратори със своите красноречиви езици не могат да ти изкажат достойна похвала, Георгие, заради многото твои подвизи и страдания, които си приел доброволно за Христа и Църквата. Затова и ние, като не можем да те възхвалим по-достойно, пеем ти така: Радвай се, защото с доброволните си страдания за Христа и светата Църква ти си разпънал стария Адам в себе си; радвай се ти, който за доблестното си страдание си приел от ръката на Господа венеца на правдата. Радвай се, правило на благочестивата ревност; радвай се, образ на духовната нищета. Радвай се, защото не на себе си, но единствено на Христа добре си угодил; радвай се, защото си бил готов на всякаква смърт за Христа. Радвай се, Георгие, велики победоносче.

КОНДАК 10
Като си искал да спасиш душите на погиващите в тъмата на идолослужението, боголюбче Георгие, ти си поревнувал по Бога, като Илия, влязъл си в идолския храм и с Божия сила си разгонил бесовете, счупил си идолите, посрамил си жреците и като победител, не с човеци, но с ангели си пял на Бога: Алилуя.

ИКОС 10
Окаменял по сърце и по-безчувствен от стена, твоят мъчител, Георгие, не разбра Бога, Който явно вършеше чудеса чрез тебе, но докрай си остана като змия, запушвайки своите уши. Заради това той заповяда да ти отсекат главата публично като на злодей. А ти, като си тъгувал за гибелта на неговата душа, радостно си приел смъртта, за която те ублажаваме с любов и пеем: Радвай се ти, който докрай си запазил вярата, надеждата и любовта; радвай се ти, който при смъртта си много и велики чудеса си направил. Радвай се ти, който си венчан на земята с оръжието на Божието благоволение; радвай се ти, който си украсен на небето със слава и великолепие. Радвай се, човече Божий; радвай се, добър войне Христов. Радвай се, Георгие, велики победоносче.

КОНДАК 11
Хвала на Света Троица си въздал повече от другите, свети великомъчениче Георгие, не само със слово и ум, но жив си се принесъл в жертва: подражавайки на разпънатия за нас непорочен Агнец Христа, доброволно си положил душата си за приятелите. Затова, макар да са недостатъчни нашите похвали за тая твоя доблест, защото по-голяма любов от тая никой няма, но, като благодарни, пеем на дивния в светиите: Алилуя.

ИКОС 11
Богоизбрани Георгие, за всички на земята ти си светоприемен светилник на истинската светлина, защото просвещаваш сърцата на верните и упътваш към божествено познание всички, поучавайки и нас весело да ти викаме: Радвай се, защото влизаш в пресветлите ангелски чертози; радвай се, защото си станал причастник на незалязващата Троическа светлина не в гадания, но лице с лице. Радвай се, хранителю на бедните и защитниче на обидените; радвай се, лекарю на немощните и покровителю на народите. Радвай се, помощниче на православните войнства в битките; радвай се, топъл ходатаю за спасението на грешните. Радвай се, Георгие, велики победоносче.

КОНДАК 12
Като знаем, че ти е дадена благодат от Бога, ние празнуваме твоята памет, великомъчениче Георгие, и като припадаме с усърдна молба пред твоя чудотворен образ, ограждаме се с твоята всесилна в Господа помощ, като с необорима стена. Затова, възхвалявайки те, усърдно викаме Богу: Алилуя.

ИКОС 12
Като възпяваме твоята славна смърт, с която си се възвеличил като добър войн Христов, молим те, страстотрепче Георгие: бъди ни във всичко добър помощник и чуй ни, които усърдно ти викаме: Радвай се, защото чрез тебе се просвещава църквата на верните; радвай се, защото твоето име и между неверните се прославя. Радвай се, дивна славо на изповедниците; радвай се, висока похвало на мъчениците. Радвай се, церителю на нашите тела; радвай се, молитвениче за нашите души. Радвай се, Георгие, велики победоносче.
КОНДАК 13
О, всеблажени и свети великомъчениче Георгие, приеми това наше хвалебно пение и ни избави от всяко зло с твоето топло към Бога ходатайство, за да пеем с тебе: Алилуя.
(Този кондак се чете три пъти, а после се повтаря икос 1-ви и кондак 1-ви)

МОЛИТВА към
СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ГЕОРГИ

О, всехвални, свети великомъчениче и чудотворче Георгие, погледни на нас с бързата си помощ и умоли човеколюбивия Бог да не осъжда нас грешните за нашите беззакония, но да ни стори по великата Си милост. Не презирай нашата молба, но изпроси ни от Христа Бога тихо и богоугодно житие, душевно и телесно здраве, на земята плодородие и във всичко изобилие. Да даде Той на православния наш народ и на цялото боголюбиво войнство победа над враговете и да укрепи страната ни с постоянен мир и благословение, най-вече да ни огради със Своите свети ангели, за да се избавим при напущането на този живот от сплетните на лукавия и да застанем пред престола на Господа на славата. Чуй ни, страстотрепче Христов Георгие, и моли непрестанно за нас триипостасния Владика на всички - Бога, щото с Неговата благодат и човеколюбие и при твоята помощ и застъпничество да намерим милост, да застанем с ангелите и архангелите и със всички светии отдясно на правосъдния Съдия и непрестанно да Го славим с Отца и Светия Дух, сега и всякога и во веки веков. Амин.

Препмчца Пелагия Тарсийска

Posted in Поучения.

Чества се на 4  май

Живяла  ок. 290 година

Когато нечестивият римски император Диоклетиан започнал гонение против християните, мнозина от тях, опасявайки се от мъчения, избягали в планините. Но онези, които били крепки във вярата и се страхували от Бога повече, отколкото от хората, останали при църквите, към които принадлежали, и горещо молили Бога да ги укрепи за подвиг, за да излязат победители от предстоящата борба.
По това време епископ на град Тарс бил Клинон. Той обърнал към истинния Бог и кръстил много езичници; присъединявайки ги като добър пастир към Христовото стадо, той увещавал всеки един мъжествено да стои в изповеданието на името Христово и да положи за Него душата си, с несъмнена надежда да приеме от Него венеца на победата в небесното царство.
Диоклетиан, който бил тогава в Киликия, като чул за този мъжествен епископ, заповядал да го заловят и да затворят градските порти, за да не може да напусне града и да се спаси. Ала още преди тая заповед епископът получил от Бога откровение за всичко, което имало да стане, и тайно от всички оставил града, понеже още не бил дошъл неговият час. Заедно с други християни той се криел в планините и пустините. Диоклетиан, разгневен, че не може да го открие, обърнал яростта си върху онези, които епископът довел при Христа; заповядал да хванат мнозина от новопокръстените християни и ги затворил в тъмница.
В това време в град Тарс живеела една девица на име Пелагия, от знатен род, прославена с богатство и красота, преизпълнена със страх Божий и целомъдрие. Когато чула от християните за Иисуса Христа, Сина Божий, сърцето ѝ пламнало от любов към Него, тя повярвала в Него и дала обет да не встъпва в брачен съюз с никого от смъртните хора, решена да стане невеста на небесния, безсмъртния, нетленния Жених; повярвала в Христа, тя пожелала да се сподоби със светото кръщение.
Но когато научила, че християнският епископ напуснал града, силно се натъжила, понеже искала да го види и да приеме от неговите ръце свето кръщение. Дотогава тя не била виждала още епископа, а само слушала за него. Тъй като майка ѝ била вдовица, отдадена на идолослужението, Пелагия скривала от нея вярата си в Христа и своите намерения.
В това време синът на царя чул за чудната красота на девицата Пелагия и веднъж се случило да я види. Той пратил при нея почтени мъже, на които било поръчано да ѝ предадат за намерението на царския син да се съчетае с нея в брачен съюз.
Майката на Пелагия много се зарадвала на това, но светата девица решила другояче. Като се осенила с кръстното знамение, тя без страх отговорила на пратениците:
- Аз вече съм се съчетала със Сина Божий, Безсмъртния Цар.
С такъв отговор пратениците се завърнали при царския син.
Като чул отговора на света Пелагия, царският син страшно се разгневил. Той намислил жестоко да отмъсти на светата девица, но не веднага, понеже се надявал, че тя ще размисли и ще изпълни желанието му.
Междувременно Пелагия казала на майка си, че желае да посети своята дойка, която не била виждала отдавна. Дойката живеела извън града и Пелагия решила да напусне дома си, за да намери християнския епископ, за чието тайно убежище научила от някои християни. Но по внушение на дявола майката на света Пелагия не се съгласявала да изпълни молбата на дъщеря си и решително се възпротивила, казвайки:
- Не бива да ходиш там, ще идеш друг път.
Това много огорчило Пелагия.
В същата нощ ѝ се явил Господ в образа на епископ Клинон, без да ѝ каже нищо. Тя се учудила на това видение, защото честният лик на явилия се бил озарен със светлина и одеждите му били дивни. 

Княз Борис I (Михаил) - 852 - 889 г.

Posted in Поучения.

Хан Борис І, от 864 г. княз Борис-Михаил, е велик владетел-покръстител и обединител на българския народ. Син на хан Пресиян (836-852) и правнук на хан Омуртаг (814-831), роден вероятно около 830-832 г. Той приема владетелския скиптър край р. Брегалница през 852 г. в присъединените от баща му обширни югозападни територии, населени със славяни. Още тогава Борис се свързва с идеята за християнството, а може би и със самите братя Кирил и Методий – създателите на славянската писменост.

През ІХ век България отстоява своята независимост и културна идентичност между Немското кралство и Византия, Рим и Константинопол, които й предлагат своите религиозни мисии. През 852 г. хан Борис І сключва съюз с Великоморавия и влиза във война с Немското кралство и неговия съюзник Хърватското княжество.  България загубва тази война и Борис се принуждава да развали съюза с Великоморавия и да се сближи с немците, за да запази българските територии по Средния Дунав.

През 856 г. византийският император Михаил ІІІ (842-867) предприема военни действия срещу България, присъединява Северна и Източна Тракия с Филипопол, Девелт, Анхиало и  Месемврия.

В началото на 60-те години  на ІХ век възникват две нови коалиции – България сключва съюз с Немското кралство с обещание да приеме християнството от Рим, а Византия се съюзява с Великоморавия  и поставя на България също условие за покръстването.

Скоро избухва война между двете коалиции. България загубва и тази война и през есента на 863 г. е сключен т.н. ”дълбок мир”. Основно условие на този договор е Борис да приеме християнството от Византия.

За българския владетел покръстването вече е неизбежна необходимост. Военните загуби, езическото разделение между славяни и българи подтикват Борис да предприеме решителната крачка и с един замах да реформира държавата.

Още при сключването на ”дълбокия 30-годишен мир” в Константинопол са покръстени   българските пратеници. В началото на 864 г. в България идва духовна мисия, която се заема с покръстването на народа. Изграждат се църкви на мястото на старите езически капища. В Плиска започва строежът на монументалната Голяма базилика.

Хан Борис І е покръстен тайно нощем, в края на 865 или началото на 866 г., като приема титлата ”велик княз” и името Борис-Михаил – на кръстника си император Михаил ІІІ.

През месеж март 866 г. част от българските първенци вдигат бунт за запазване на езичеството. Княз Борис-Михаил е принуден да се разправи жестоко с противниците на новата религия, като изтребва 52–ма велики боили заедно с целите им родове.

Българският владетел иска да създаде самостоятелна българска църква със свой архиепископ. За тази цел той се обръща с въпроси първо към цариградския патриарх Фотий. Но след като не получава от него очакваната подкрепа, изпраща делегация в Рим при папа Николай ІІ (858-867) с дълъг списък от въпроси относно  църквата.

Папата приема с готовност българите. Той изпраща на княз Борис 106 отговора и двама римски епископи Формоза и Павел да покръстят българите според римския канон. Гръцките духовници са изгонени от България.

Тези дипломатически действия на княза превръщат българския църковен въпрос в международен. През 869-870 г. в Цариград Осмият вселенски църковен събор решава да се учреди самостоятелната българска православна църква с пръв архиепископ Йосиф. Римското духовенство напуска страната.

Княз Борис-Михаил постига победа и издига българската църква като нов, самостоятелен християнски център. Но на него са му нужни български свещеници, които да проповядват на български език.

С такава цел през 885 г. от Великоморавия в България пристигат учениците на Кирил и Методий – Климент, Наум и Ангеларий. Князът ги приема тържествено. Създава им най-благоприятни условия за сътворяване на българската писменост и обучението на български свещеници. Така Кирило-Методиевото дело е спасено и по-късно разпространено от България сред други славянски народи.

След тези упорити трудове на държавното и църковно поприще княз Борис-Михаил се оттегля през 889 г. в манастир, като оставя на престола най-големия си син Владимир Расате (889-893). Но младият княз се опитва да върне езичеството и започва гонения срещу духовенството.

Княз Борис-Михаил е принуден да напусне манастира. Сваля от трона Владимир Расате, заповядва да го ослепят и да го хвърлят в затвора. Свиква народен църковен събор. Провъзгласява третия си син Симеон (893-927) за новия български владетел, ”като го заплашва пред всички, че ще претърпи същото наказание, ако в нещо отстъпи от истинското християнство”. Съборът решава столицата да се премести от Плиска във Велики Преслав и обявява българския език за официален в държавата и църквата.

Княз Борис-Михаил умира на 2 май 907 г. За големите му заслуги към българската държава и църква той е канонизиран веднага за светец. Чрез приемането на християнството България утвърждава своето място на суверенна държава в европейския свят.

/ Из История на Блгария/

3 Неделя след Пасха на св. Мироносици.

Posted in Поучения.

3 Неделя след Пасха Светата Църква е определила на жените мироносици.

Те са били свидетели на проповедническата дейност на Спасителя, служили са Му, стояли са при кръста, наблюдавали са погребението. Те са приготвили благовония и миро с намерение да помажат Тялото Иисусово, какъвто е бил еврейският обичай, затова са наречени и "жени - мироносици" Отдавайки почит на тези смели жени ,последователки на Христа, Светата църква показва и уважението си към жената християнка и нейните заслуги за разпространение на християнството.

"Да, само вяра, пък била тя и най-силната, не е достатъч­на. Нужна е и вярност. Къде е тънката разлика между вяра и вярност? В любовта. Човек може да вярва и без да обича. „И бесовете вярват и треперят” – пише апостол Иаков в своето послание (Як. 2:19). А верността непременно пред­полага, изисква обич. Верен е този, който обича, беззаветно верен е този, който много, истински обича. Жените са стояли безстрашно при кръста не поради някаква силна вяра и съзнание за дълбокия смисъл на тази кървава казан; за тях всичко свършва в този жесток момент: Учителят им умира – край на всичко! Те са стояли при кръста просто защото са Го обичали; останали са Му верни и предани докрай, защото безпределно са го обичали.

Тези, които Христос помоли да бъдат с Него, когато се молеше с кър­вава пот, когато „се ужасяваше и тъгуваше” (Марк. 14:33) и когато страдаше на кръста, ги нямаше край Него. А тези, които нищо не бе молим, стояха край Него и плачеха. „И ето – пише протойерей Александър Шмеман – тази любов първа узна за победата; на тази любов, на тази вярност бе дадено първа да узнае, че не трябва повече да се плаче, че „погълната е смъртта с победа” и че няма и повече никога няма да има безнадеждна раздяла.”

Откъс от книгата "С Дух и истина 3" /част 2/
автор о.Александър Лашков