kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

За нетварната светлина според учението на св. Григорий Палама

Posted in Поучения.

В какво се е състояло учението на св. Григорий Палама? - В основата си то е учението на древните отци-мистици, само че в ново осветление, известно под името исихазъм. Пръв проповедник на исихазма на Балканите бил св. Григорий Синаит, а негов теоретик и апологет бил св. Григорий Палама. Учението на исихастите в най-кратки черти е следното:

Богообщението, както вече се каза, е същина и крайна цел на религиозния живот. То се постига в три последователни степени: 
• "параксис", т. е. практическа духовно-нравствена дейност, 
• "теория", т. е. духовно съзерцание и 
• "екстасис", т. е. духовен възторг.

Праксисът, по-специално, е упражняване на волята във въздържание от плътски наслади, в пост, бодърстване, молитва, смирение, сърдечно съкрушение, телесен труд, дейна любов, послушание и търпение. Целта на праксиса е да се превъзмогнат духовните страсти, за да може човек нравствено да се очисти, та по-лесно да може да съзерцава божествените неща.

Синаксар за Неделя втора на Великия пост – на свети Григорий Палама

Posted in Поучения.

Стих: Великият и истински проповедник на пресветлата светлина сега се привежда към незалязващата светлина от Самия Източник на светлината.

Свети Григорий, този син на божествената и незалязваща Светлина, истински Божи човек и дивен Божи служител, бе родом от Цариград и имаше благородни и благочестиви родители. Той се стараеше да украси с добродетел и ученост не само външния и чувствения човек, но особено - вътрешния и съкровения. Когато бе още много млад, неговият баща се спомина; майка му възпитаваше в строгост и учеше на заповедите и Св. Писание както него, така и всичките му братя и сестри, а го пращаше и при учители, та добре да научи от тях и светската мъдрост. Благодарение на природните си дарби и прилежността в учението, той скоро изучи всички философски науки.

Синаксар за Неделя първа на Великия пост - Неделя Православна

Posted in Поучения.

Стих: Радвам се сега когато виждам неподобаващо изхвърлените някога икони, да се почитат както подобава.

787 VII

 В тоя ден, в първата Неделя от светия пост, Църквата е приела да се чества      възстановяването почитанието на светите и честни икони, извършено от император  Михаил и майка му, блажената царица Теодора, а също и от светия Константинополски  патриарх Методий. А това стана тъй:

 При император Лъв Исавър (717-741 гг.), бивш свинар и мулетар, но по допущение  Божие заграбил царската власт, бе извикан светител Герман, тогава водач на Църквата,  който чу думите на царя: „Струва ми се, владико, че иконите по нищо не се отличават от  идолите, затова заповядай колкото се може по-скоро да ги приберат и да ги махнат от  църквите. Ако са истински свети изображения, то нека да ги окачат по-нависоко, та да не  би ние, които се валяме в грехове, да ги оскверним, като ги целуваме.”. Но патриархът  отхвърли тия нечестиви слова на царя, казвайки: „Не си ли ти, царю, този, който според  пророчеството ще въздигне гонение срещу светите икони и чието име е Конон?”. Той  отвърна: „Така бях наречен като дете!”. И понеже патриархът отказа да се подчини на  волята му, той го прогони и на негово място постави своя единомишленик Анастасий и  тогава вече открито започна борба против светите икони. Казват, че тази ненавист към  иконите му била внушена от някакви иудеи, които с врачуване му предсказали  въздигането до престола по времето, когато той бил още беден и заедно с тях си изкарвал прехраната като пастир на осли.

За мира в душата

Posted in Поучения.

   Из духовните наставления на свети Силуан Атонски

prep Siluan Afonskiy

Всички искат да имат мир, но не знаят как да го постигнат. Св. Паисий Велики се гневял и молел Господа да го избави от раздразнителността. Господ му се явил и казал: “Паисие, ако искаш да не се гневиш, не пожелавай нищо, никого не осъждай и не мрази, и няма да се гневиш”. Така и всеки човек, ако отсича своята воля пред Бога и пред хората, винаги ще има мир в душата, а който обича да върши своята воля, никога няма да има мир.

Из духовните наставления на преподобни Паисий (Величковски) (1722-1794)

Posted in Поучения.

 11.17 sv P Vellichovski portret

Първата добродетел е вярата, понеже чрез вярата и планини се преместват и всичко, каквото (вярващите) поискат, ще получат - е казал Господ. Всеки се утвърждава във всички славни и чудни дела чрез вярата си. От произволението ни вярата или намалява, или се увеличава.

Втората добродетел е нелицемерната любов към Бога и към хората. Любовта обхваща и свързва в едно всички добродетели. Само чрез любовта се изпълнява целият закон и се живее богоугоден живот. Любовтасе състои в това - да полагаш душата си за приятеля си и да не правиш другиму това, което не би искал да направят на теб.