kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

Започна Страстната седмица

Posted in Поучения.

 

От днес започва Страстната седмица или седмицата на страданията - последната от живота на Иисус Христос.

Последната седмица преди Възкресение Христово е наречена Страстна седмица, тъй като на славянски думата "страст" означава страдание. Затова седмицата е посветена на възпоменанието на последните дни от земния живот на Спасителя - на неговите страдания, кръстна смърт и погребение.

Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик. Всяка година православните християни очакват със смирение Страстната седмица, за да захранят вярата си, да укрепят мира и да защитят единството. През тази седмица Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва - в страдание, болка и любов, и го показва чрез възкресение.

Всички служби през Страстната седмица се отличават с особено дълбоки религиозни преживявания за православните християни. В богослуженията през тази седмица се възпроизвежда историята на страданията на Иисус Христос, както и неговите последни наставления.

Според църквата последните дни от Великия пост са време да изпитаме себе си, да се замислим какво сме научили от Иисус Христос и доколко сме се приближили към идеала, който въплъщава той.

ЗА СИМВОЛИКАТА НА ВЪРБОВАТА КЛОНКА НА ЦВЕТНИЦА

Posted in Поучения.

Един от най-почитаните и посещавани църковни паразници е Вход Господен в Йерусалим или по известен сред народа като Цветница. Това велико свещено-историческо събитие е описано в Новия Завет от четиримата евангелисти Мат. 21:1-11, Марк 11:1-11, Лук. 19:29-44, Иоан 12:12-19.

Няколко дни преди Своята кръстна смърт, Спасителят влязъл тържествено в Йерусалим. Многоброен народ Го посрещнал с радостни викове, постилайки пътя Му с палмови клони. Стотици ликуващи от радост гласове приветствали Иисус с ''Осанна! Благословен е идващият в името Господне!''.

 Осветената върбичка която сме получили от ръката на свещеника не оставяме в храма пред някоя икона, а я отнасяме в дома си. Нужно е да се знае, че върбите, които обикновено се продават от търговци пред храмовете не са осветени и няма как да бъдат осветени. Погрешна е и практиката закупените върбови клонки от търговците да се поставят върху иконите или да се вземат предварително оставените там, с очакване от само себе си да са се осветили. Чисто суеверие и кощунство е слагането на осветената клонка под матрака, дюшека, леглото, килима и подобни странни места в очакване да се сбъднат неразумни желания.   

ВХОД ГОСПОДЕН В ЙЕРУСАЛИМ ЦВЕТНИЦА

Posted in Поучения.

„ОСАННА ! ОСАННА ! ОСАННА СИНУ ДАВИДОВУ”

Тази година на 5 април Светата Източноправославна Църква чества ВХОД ГОСПОДЕН В ЙЕРУСАЛИМ /ЦВЕТНИЦА или НЕДЕЛЯ ВАЯ/.

Дошло времето за голготското жертвоприношение, което Господ Иисус Христос е сторил за изкупване човечеството от греха. Трябвало народът да знае, че Христос е обещаният Месия ­ Спасител, Който идва за спасение на тия, които повярват в Него. И след като е разкрил на апостолите, че Той "Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне", трябвало да се покаже в славата Си като небесен Цар, та да не се извиняват отпосле, че не са разбрали Кой е. Шест дни преди Пасха Иисус Христос отишъл във Витания, дето възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, и оттам тръгнал за Йерусалим.

Слава Богу!

Posted in Поучения.

 

Слава Богу! Слава Богу! Слава Богу! За всичко, което виждам в себе си, във всички, във всичко – слава Богу!

А какво виждам в себе си? – Виждам грях, непрестанен грях: виждам непрестанно нарушаване на пресветите запове­ди на Бога, моя Създател и Изкупител. И моят Бог вижда греховете ми, вижда ги всичките, вижда без числеността им. Когато аз, човекът, същество ограничено, по немощ подобно на трева и на полски цвят, погледна по-чисто към греховете си, те пораждат у мен ужас и с количеството, и с качеството си. А какви са те пред очите на Бога, всесветия, всесъвършения?

И досега Бог дълготърпеливо гледа към моите препъва­ния! И досега не ме предава на гибел, отдавна заслужена и призовавана! Не се разтваря под мен земята, не поглъща престъпника, който тегне върху нея! Небето не спуска своя пламък, не подпалва с него нарушителя на небесните повели! Не излизат водите от своите хранилища, не се устремяват към грешника, грешащ явно пред цялата твар, не го отнасят, не го погребват в дълбините на тъмните пропасти! Адът бива възпиран: не му се дава жертвата, която той справедливо изисква, на която има неоспоримо право!

Житие на светия праведен Иосиф Прекрасни

Posted in Поучения.

31 март    

 

Прекрасен по душа и тяло, блаженият Иосиф[24] бил син на ветхозаветния патриарх Иаков, внук на Исаак и правнук на Авраам[25]. Той се родил от втората жена на Иаков, Рахил която била неплодна, докато Бог не я чул и не отворил утробата ѝ за раждане на деца. Първо родила момченцето Иосиф, който бил единадесетият син на Иаков. Вторият син на Рахил бил Вениамин, дванадесетият син на Израиля. След като родила Вениамин, Рахил умряла и я погребали[26] в Ефрат, тоест във Витлеем[27]. Синовете на Рахил, Иосиф и Вениамин, били много скъпи на Иаков, защото Бог му ги изпратил в залеза на дните му, и освен това те му напомняли възлюбената съпруга Рахил, чиято смърт много го наскърбила. Иаков толкова много я обичал, че заради нея в продължение на четиринадесет години работил на тъста си Лаван. И двамата синове на Рахил били добронравни, целомъдрени и достойни за любов, но особено блаженият Иосиф, у когото от млади години се заселила благодатта на Светия Дух. Когато той станал на седемнадест години, тръгнал да пасе стадата на баща си заедно със своите братя, родени от други майки.

Като гледал греховните дела на братята си, Иосиф се гнусял да взима участие в тях. Напротив, обичайки ги с желание да спаси душите им, той довеждал до знанието на баща си някои техни беззакония, за да ги накаже отечески и по този начин да отвърне от своя дом Божия гняв. Иаков, като виждал у него такъв разум, съчетан с целомъдрие и страх пред Бога, го обикнал още повече и му ушил шарена дреха. А братята силно възненавидели Иосиф - едни заради това, че не взимал участие в техните греховни дела и съобщавал за тях на баща им; а други за това, че баща им го обичал повече от тях. Те не можели дружелюбно да разговарят с Иосиф, хвърляли върху него зли обвинения и го клеветели пред баща им. Но Иаков, като знаел добре, че Иосиф е невинен, не им вярвал.