Първата добродетел е вярата, понеже чрез вярата и планини се преместват и всичко, каквото (вярващите) поискат, ще получат - е казал Господ. Всеки се утвърждава във всички славни и чудни дела чрез вярата си. От произволението ни вярата или намалява, или се увеличава.

Втората добродетел е нелицемерната любов към Бога и към хората. Любовта обхваща и свързва в едно всички добродетели. Само чрез любовта се изпълнява целият закон и се живее богоугоден живот. Любовтасе състои в това - да полагаш душата си за приятеля си и да не правиш другиму това, което не би искал да направят на теб.

 из "Врати на покаянието" - св. Теофан  Затворник, том 1...

Първо. Който обича някого, той само за това говори - за любимия човек или предмет;... Така и този, който обича Бога, с желание говори само за Него и бързо насочва всеки свой разговор към Него, не може да се наговори; и само там му е приятно да бъде, където се води разговор за Бога и за Неговите дела, и му е скучно там, където се занимават с нещо друго. Напротив, който не обича Бога, той сам няма да заговори за Него и избягва тези, които обичат да разговарят за Него. На такъв му е приятно, когато говорят за дела житейски, търговски, съдебни, военни... но само не за Божии; той с желание седи там, където се занимават с новини, моди, обсъждания, и бяга от места, където говорят за Бога и за Неговите дела...