kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

Житие на св. великомъченик Мина

Posted in Поучения.

Свети мъченик Мина бил египтянин. Той изповядвал християнската вяра и служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан. По това време в Рим царували заедно двамата нечестиви царе Диоклетиан и Максимиан (284-305 г.). Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения.

Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на Единия Истински Бог. Така изминало доста дълго време.

Веднъж в главния град на Котуанската област се провеждал празник, на който дошли много езичници. Те се събрали в чест на своите нечестиви богове за различни игри, зрелища, конски надбягвания и състезания по борба, които всички жители на града можели да наблюдават от специално устроени места. Като предузнал от Светия Дух за този празник, блаженият Мина се разгорял от ревност по Бога, оставил планината и пустинята и дошъл в града. Той излязъл насред мястото за зрелища, за да го видят всички, и възкликнал високо:

- Намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене.

При тези думи всички присъстващи устремили погледите си към него и замлъкнали, дивейки се на неговата смелост. А князът на града на име Пир заповядал да хванат светеца и го запитал:

- Кой си ти?

Свети Мина пред целия народ казал високо:

- Аз съм раб на Иисуса Христа, Владиката на небето и земята.

Князът отново попитал светеца:

- Чужденец ли си или си местен? Откъде имаш смелостта насред игрите да извикаш това?

Преди светият да успее да отговори, някои от воините около княза познали Мина и възкликнали:

- Това е воинът Мина, който беше подчинен на Фирмилиан.

- Наистина ли си бил воин, както казват за тебе?- попитал князът.

Светецът отговорил:

- Да, наистина бях воин и служех в този град, но като видях нечестието на хората, прелъстени от бесовете и покланящи се на идолите, а не на Истинския Бог, оставих воинската служба и напуснах града, за да не бъда участник в беззаконието и гибелта на тези хора. До днес се скитах в пустинята, като избягвах да общувам с нечестивите и враговете на моя Бог. Но като чух, че сте устроили нечестив празник, пламнах от ревност по моя Бог и дойдох да изоблича вашата слепота и да ви проповядвам Единия Истински Бог, Който е създал със словото Си небето и земята и владее Вселената.

Като чул тези думи, князът заповядал да отведат светия в тъмница и да го пазят до сутринта, а сам цял ден участвал в празненството и зрелищата. На другия ден князът седнал в съдилището и заповядал да доведат свети Мина. По всякакъв начин се опитвал той да го склони към идолопоклонство- обещавал му дарове и го заплашвал с мъчения. Но когато не успял да го подтикне към нечестие с думите си, започнал да го принуждава и с дело, като заповядал на четирима воини да съблекат и хвърлят светеца на земята и без пощада да го бият с волски жили, а кръвта от раните му текла като река. Един от присъстващите на име Пигасий казал на свети Мина:

- Човече, пожали себе си и изпълни княжеската заповед, преди тялото ти да бъде напълно унищожено. Съветвам те да се поклониш на боговете поне временно, за да се избавиш от мъченията, а после пак служи на своя Бог, Който няма да се разгневи заради отстъплението ти, ако само веднъж принесеш жертва на идолите и за кратко се обърнеш към тях по принуда, за да се избавиш от тежките мъки.

Но светият с гняв отговорил:

- Иди си от мен, беззаконнико, аз вече принесох жертва на хвала и ще я принеса отново само на моя Бог, Който ми помага и ме укрепява в търпението, така че тези мъчения ми изглеждат леки и радостни.

Изумен от това търпение на мъченика, князът заповядал да подложат свети Мина на още по-големи мъки. Светецът бил повесен на едно дърво и рязали тялото му с железни куки, а мъчителят се надсмивал над него и му говорел:

- Чувстваш ли някаква болка, Мина, или тези мъчения са ти приятни и искаш да ги увеличим? Но макар и да страдал силно, светият мъченик твърдо отговорил на княза:

- Няма да ме победиш с тези кратковременни мъки, защото ми помагат невидимите за теб воини на Небесния Цар. Князът заповядал на слугите си още по-силно да мъчат светеца и му казал:- Не изповядвай тук друг цар освен римските императори.

Мъченикът отговорил:

- Ако познавахте истинския Цар, нямаше да хулите Този, Когото проповядвам, защото Той е истинският Цар на небето и земята и няма друг освен Него. А вие Го хулите, без да Го познавате и Го сравнявате с вашите създадени от прах тленни царе, на които Той е дал царско достойнство и власт, защото е Господар на всичко сътворено.

Тогава князът казал на светеца:

- Кой е този, който дава власт на царете и господарува над всички?

Мъченикът отговорил:

- Иисус Христос, Синът Божий, вечно съществуващият, на Когото се подчинява всичко и на небето, и на земята. Той въздига царете на престолите им и царува, дава власт и владее. Мъчителят казал на светеца:- Нима не знаеш, че римските императори много се гневят против изповядващите Христовото име и заповядват да бъдат убивани? Свети Мина отговорил:

- "Господ царува: да треперят народите!" Ако вашите царе се гневят на Христа и на християните, изповядващи Неговото име, какво ме засяга? Аз не обръщам внимание на гнева им, защото съм раб на моя Христос и имам само едно желание- да бъда изповедник на Неговото всесвято име до самата си смърт и да се насладя на Неговата сладка любов, от която никой не може да ме отлъчи: "скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?"

Тогава мъчителят заповядал да разтрият силно раните на светеца с власена кърпа. И докато правели това, светият говорел:

- Сега събличам кожените си ризи и се обличам в ризата на спасението. Освен тона м ъчителят заповядал да горят светеца със свещи, а той мълчал.

Князът попитал:

- Чувстваш ли, Мина, този огън?

Светецът отвърнал:

- "Нашият Бог е огън, който изтребя". Онзи, заради Когото страдам, ми помага и затова не чувствам огъня, с който ме горите, и не се страхувам от мъченията ви, защото помня евангелските слова на мои Господ: "И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият".

Тогава князът казал на мъченика:

- Откъде имаш такова красноречие? Бил си воин, как така говориш като човек, който е прочел много книги? Светецът отговорил:

- Нашият Господ Иисус Христос е казал: "и ще ви поведат пред управници и царе заради Мене... не се грижете, как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено, какво да кажете"'.

Князът попитал светеца:

- Знаеше ли вашият Христос, че заради Него ще претърпите такива мъчения?

Мъченикът отвърнал:

- Тъй като Той е Бог Истинен, знае бъдещето. Знаел е и знае всичко, което става, и всичко, което ще стане, Му е известно, Той знае занапред всички наши мисли.

Като не знаел какво да отговори на светеца, князът казал:

- Остави, Мина, това празнословие и избери едно от двете: или бъди един от нас и ние ще престанем да те измъчваме, или бъди Христов, но ние ще те умъртвим.

На това светецът високо възкликнал:

- Аз съм Христов и ще бъда Христов!

- Ако пожелаеш, ще те пусна за два или три дни, за да размислиш добре и да кажеш последната си дума- казал князът.

Но светецът възразил:

- Не два или три дни, а вече много години изповядвам Христовата вяра, но никога не съм си и помислял да се отрека от моя Бог и затова сега не подобава да размишлявам за това. Не се надявай, княже, да чуеш друго от мене. Ето последната ми дума: От моя Бог няма да се отрека, на вашите бесове не ще принеса жертва и няма да преклоня колена пред бездушните идоли.

Този твърд отговор силно разгневил княза и той заповядал да разсипят по земята куки, тризъбци и железни гвоздеи и да влачат по тях вързания мъченик. Но сякаш положен върху меки цветя, свети Мина още повече порицавал многобожието на езичниците и се смеел над безумието на прелъстените от бесовете. А князът заповядал да го бият с железни пръчки. И дълго измъчвали свети Мина така.

По това време един от присъстващите воини на име Илиодор казал на мъчителя:

- Княже, нима твоя светлост не знае, че християните са безумни и не се боят от мъченията, понасят ги, сякаш са бездушни камъни и дървета, а смъртта смятат за сладко питие. Не се труди повече, а заповядай по-скоро да убият този ожесточен християнин. И князът веднага изрекъл присъдата си над мъченика:

- Злия воин Мина, който падна в християнско нечестие и не пожела да изпълни царското повеление и да принесе жертва на боговете, заповядваме да бъде посечен с меч, а тялото му да бъде изгорено пред целия народ.

Воините отвели свети мъченик Мина извън града, където отсекли главата му, запалили голям огън и хвърлили в него многострадалното му тяло. Когато огънят изгаснал, вярващите дошли на това място и събрали останалите мощи на светеца, обвили ги с чисти повивки и ги помазали с благовония. Скоро те пренесли тези свети останки в родния си град Александрия и ги погребали в почести. Впоследствие на това място била построена църква в името на светия мъченик и по молитвите към светеца в нея станали множество чудеса.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Събор на свети архистратиг Михаил

Posted in Поучения.

Преди видимия свят Бог е сътворил невидимия свят, или ангелите, тоест безтелесните, безсмъртните добри духове.Но един от висшите ангели на име Деница се възгордял, престанал да се подчинява на Бога и съблазнил към същото някои други ангели. Тогава Бог низвергнал непокорните ангели от небето и те започнали да се наричат зли духове, или бесове, а техният глава - дявол. Думата “дявол” означава “клеветник”, защото злият дух клеветял против човека и дори против самия Бог. Те не се разкаяли и всички се утвърдили в злото толкова, че вече не могат да вършат добро, отдалечили се от Бога и така сами се обрекли на вечни мъки.Според учението на светите отци от Бога е отпаднала една трета от ангелите.Ангелите, които останали верни, се утвърдили в доброто, вече не могат да грешат и затова се наричат свети ангели. Те се различават помежду си по степента на съвършенство и вида на служението си и се разделятна няколко чина: едни се наричат ангели, други - архангели, трети - херувими и серафими и така нататък. Макар да имат различни имена, всички общо се наричат ангели. Гръцката дума “ангел” означава “вестител”.Бог ги изпраща да възвестяват на хората Неговата воля.

Църквата е определила този ден в чест на светите ангели и най-вече на св. Архистратиг Михаил, когото счита за вожд на небесните сили.
Един от вишите ангели – Денница (Ис. 14:12) се възгордял и чрез своето падане увлякъл множество други духове; но всички ангели, под началството на св. Архистритиг Михаил, които останали верни на Господа, продължавали да Му служат и да възпяват славата Му.На Църквата Божия са известни имената на Седем първенствуващи ангели, които винаги стоят пред престола на Господа. Всеки от тях има свое особено служение.Словото Божие представя св. Архистратиг Михаил като вожд на небесните сили и борец против духовете не тъмнината. Поради това той се изобразява с меч в ръка, а с краката си тъпчещ дявола.
Архангел Гавриил според Св. Писание е известител на тайните Божии;
Рафаил – церител на недъзите;
Уриил – просветител на душите;
Салатиил – почита се като молител и застъпник пред Бога;
Йехудиил – прославител на Господа;
Варахиил – подател на Божиите благословения.
Всички ангели се считат пазители на човеците и Църквата се обръща към тях с молитва – "Да ни ограждат с покрова на крилете на невеществената си слава и ни избавят от беди".

МОЛИТВА КЪМ СВЕТИ АРХАНГЕЛ МИХАИЛ

Светий и великий Архангеле Божий, Михаиле, пръв от ангелите предстоятелю пред непознаваемата и вечна Троица, защитник и пазител на човешкия род!
Ти, който с твоите войнства строши главата на прегорделивия Денница на небето, и винаги посрамяваш неговата злоба и лукавство на земята! Към тебе прибягваме с вяра и на тебе с любов се молим:

Бъди несъкрушима защита и крепък бранител на светата Църква и на православното ни Отечество, като ги оградиш с твоя мълниеносен меч от всички видими и невидими врагове.

Бъди Ангел-пазител, премъдър светлодател и помощник на благочестивия и православен български народ; донасяй му от престола на Царя над царете просвета и сила, радост, мир и утеха.

Бъди непобедим вожд и пазител на нашето христолюбиво войнство; увенчай го със слава и победи над враговете, за да познаят всички, които ни се противят, че с нас е Бог и Неговите свети ангели.

Не оставяй, о, Архангеле Божий, без твоята помощ и защита и нас, които днес прославяме твоето име. Защото, ето ние, макар и да сме много грешни, не желаем да загинем в нашите беззакония, а да се обърнем към Господа и да бъдем оживени от Него за добри дела.

И тъй, озари нашия ум със светлината на Божието лице, която винаги сияе върху мълниевидното твое чело, за да можем да разберем, коя е благата и съвършена Божия воля, и да знаем всичко, що подобава да правим, а кое да презираме и оставяме.

Укрепи с Божията благодат нашата слаба воля и желание, та, утвърдени в закона Господен, да престанем повече да се влияем от земни помисли и от плътски пожелания, увличани, както неразумните деца, от бързопреходните прелести на тоя свят, че заради тленното и земното, безумно да забравяме вечното и небесното.

А преди всичко изпроси ни от горе дух на истинско покаяние, нелицемерна тъга по Бога и съкрушение за нашите грехове, и така да преживеем останалите дни от нашия временен живот, не за угода на чувствата си и в робуване на страстите, а за да изгладим всичко, зле сторено от нас чрез сълзите на вярата и сърдечното съкрушение, чрез светите дела на милосърдието.

Когато пък наближи часът на нашия край и освобождението ни от връзките с това тленно тяло, не ни оставяй, Архангеле Божий, беззащитни против поднебесните духове на злобата, които преграждат пътя на човешката душа към небето, но, опазвани от тебе, безпрепятствено да постигнем онези преславни райски жилища, където няма скърби, ни въздишки, а живот безкраен.

И тъй, удостоени да видим пресветлото лице на всеблагия наш Господ и Владика, да паднем със сълзи при нозете Му, и радостно с умиление да кажем: Слава на Тебе, премилий наш Изкупителю, Който, поради преголямата си любов към нас, недостойните, благоволи да изпратиш Твоите ангели, за да ни послужат в нашето спасение.

Амин!

АКАТИСТ НА ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС ЗА ПОЧИНАЛ

Posted in Поучения.

 

Архангелова задушница

Бог да упокои душите на всички починали християни.  Вечна и блажена да бъде тяхната памет. АМИН!

КОНДАК 1

Избрани Ходатаю и Първосвещениче, положил душата Си за грешния свят, дал ни власт да бъдем чеда Божии и да обитаваме в незалязващия ден на Твоето Царство! Дай прошка и вечна радост на починалия, за когото с молба Ти зовем: Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Своя раб с рая на сладостта.

ИКОС 1

Ангеле, свети пазителю, даден от Господа, ела и се помоли за твоя раб, когото си съпровождал по всички пътища на живота, пазил си и наставлявал, и въззови с нас към Всещедрия Спасител:

Иисусе, заличи списъка с греховете на Твоя раб (името).

Иисусе, излекувай дешевните му язви.

Иисусе, да няма на земята горчиви спомени за него.

Иисусе, помилуй огорчилите го и обидените от него.

Иисусе, покрий неговите несъвършенства със светоносната риза на Твоето изкупление.

Иисусе, развесели го с Твоето милосърдие.

Иисусе, неизречени, велики и чудни, яви му се Сам.

Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Твоя раб с рая на сладостта.

КОНДАК 2

Като безутешна гълъбица се носи душата над земната долина, съзерцавайки от висотата на божествения разум греховете и съблазните на изминалия път, скърбейки горчиво за всеки невъзвратим ден отминал без полза; но помилуй Твоя раб, Владико, нека влезе в Твоя покой, зовейки: Алилуя.

ИКОС 2

Ако Ти си страдал за целия свят, ако Ти си проливал сълзи и кървав пот за живите и мъртвите, то кой ще ни възпре от молитви за починалия. Подражавайки на Теб, слезлия даже до ада, се молим за спасението на Твоя раб:

Иисусе, Подателю на живота, озари го с Твоята светлина.

Иисусе, нека той да бъде едно с Теб и с Отца.

Иисусе, призоваващ всички в Твоето лозе, не забравяй да го озариш с Твоята светлина.

Иисусе, щедри Подателю на вечни награди, покажи го светъл в Твоя чертог.

Иисусе, върни на душата му благодатните сили на първосъздадената чистота.

Иисусе, нека да се умножат добрите дела в негово име.

Иисусе, съгрей осиротелите с Твоята тайнствена отрада.

Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Твоя раб с рая на сладостта.

КОНДАК 3

Свързан с връзките на плътта Твоят раб е падал греховно, но неговият дух чезнеше по Твоята вечна правда и святост, а сега, когато плътската немощ е скована от гробното тление, нека душата му се възнесе по-високо от слънцето, към Теб, Всесветия, и да запее песен на избавлението: Алилуя.

ИКОС 3

Твоят върховен апостол при огъня, в хладната нощ, три пъти се отрече от Тебе и Ти го спаси. Едничък познаващ немощта на човешкото естество, прости и на Твоя раб (името) многообразните отпадания от Твоята воля.

Иисусе, всели го там, където няма заблуди.

Иисусе, избави го от тежките терзания на съвестта.

Иисусе, да изчезне навеки споменът за греховете му.

Иисусе, не си спомняй съблазните от младостта му.

Иисусе, очисти го от тайните му беззакония.

Иисусе, осени го с тихата светлина на спасението.

Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Своя раб с рая на сладостта.

КОНДАК 4

Житейските бури са отминали, земните страдания са завършени, безсилни са враговете в своята злоба, но силна е любовта, избавяща от вечния мрак и спасяваща всички, за които Ти се възнася дръзновена песен: Алилуя.

ИКОС 4

Ти си безкрайно милостив към нас. Ти си единственият Избавител и какво можем да добавим към подвига на Твоята спасяваща любов, но Симон Киринеец ти помагаше да носиш кръста, на Теб, Всесилния; така и сега на Твоята благост е угодно спасението на близките да се извършва с нашето участие.

Иисусе, Ти си заповядал да носим теготите си един другиму.

Иисусе, Ти си положил съюза на любовта между мъртвите и живите.

Иисусе, нека да послужат подвизите на любящите за спасение на Твоя раб (името).

Иисусе, чуй сърдечния му вопъл, възнесен от нашите устни.

Иисусе, приеми в нашите сълзи неговото покаяние.

Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Твоя раб с рая на сладостта.

КОНДАК 5

Боже, да бъде приета от Тебе неговата предсмъртна въздишка на съкрушение като малбата на благоразумния разбойник. Той угасна на житейския кръст, дай му да наследи Твоите обетования, както на разбойника си дал с думите:”Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мен в рая”, където сонмовете на разкаялите се грешници радостно пеят: Алилуя.

ИКОС 5

Разпънат за нас, измъчен за нас, простри ръка от Твоя Кръст и с капки от пролятата Си кръв умий съвършено неговите прегрешения и с благообразната Твоя голота съгрей оголената осиротяла душа:

Иисусе, Ти си познавал живота му, преди да се роди, и си го възлюбил.

Иисусе, Ти си го видял отдалече, от висотата на Твоя Кръст.

Иисусе, Ти отдалеч си простирал към него изранените Твои обятия.

Иисусе, Ти си призовавал да му бъде простено на кървавата Голгота.

Иисусе, Ти кротко си умирал за него в тежки мъки.

Иисусе, претърпял полагане в гроба, освети неговия гробен покой.

Иисусе възкръснал, възнеси към Отца неговата изранена от света и спасена от Теб душа.

Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Твоя раб с рая на сладостта.

КОНДАК 6

Той е заспал вечен сън в гроба, но душата не дреме, очаква Тебе, Господи, жадува Тебе, вечния Жених. Да се изпълнят над починалия Твоите слова:”Който яде Моята Плът и пие Моята Кръв, има вечен живот.” Дай му да яде от съкровената манна и да пее пред Твоя Престол: Алилуя.

ИКОС 6

Смъртта го раздели с всички близки, душата стои далече, познатите се съкрушават и само Ти Едничък си останал близък. Разрушиха се преградите на плътта и Ти й се откриваш с непристъпното величие на Божеството в очакване на отговор.

Иисусе, Любов, превишаваща всяко разбиране, помилуй Твоя раб.

Иисусе, отдалечавайки се от Теб, той тежко е страдал.

Иисусе, прости неверността на сърцето му.

Иисусе, излъганите надежди са раждали скръб по Тебе.

Иисусе, спомни си часовете, когато душата му е трептяла от възторг по Теб.

Иисусе, дай на починалия неземна радост и покой.

Иисусе, едничък верни, неизменни, приеми го.

Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Твоя раб с рая на сладостта.

КОНДАК 7

Вярваме, че нашата раздяла няма да бъде дълга. Ние те погребваме, както зърно на нивата, за да израснеш в друга страна. Да погинат в гроба плевелите на твоите грехове, а добрите ти дела да просияят там, където семената на доброто принасят нетленни плодове, където душите на светиите пеят: Алилуя.

ИКОС 7

Когато забравата стане дял на починалия, когато неговият образ избледнее в сърцата и времето заличи гроба и ревността по молитва за него, Ти не го оставяй, дай отрада на самотната душа.

Иисусе, Твоята любов не охладнява.

Иисусе, Твоето благоволение не свършва.

Иисусе, с нестихващите молби на Църквата да се умият греховете му чрез принасяне на Безкръвната Жертва.

Иисусе, по застъпничеството на всички светии, дай му благодат да се моли за живите.

Иисусе, в дните на нашите изпитания, приеми неговото ходатайство за нас.

Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Твоя раб с рая на сладостта.

КОНДАК 8

Да се молим със сълзи, когато споменът за покойния е мъчително пресен, да поменаваме неговото име денем и нощем, да раздаваме милостиня, да храним гладните, зовейки от дълбините на душата: Алилуя.

ИКОС 8

Тайнозрителят Иоан Богослов съзерцаваше у Престола на Агнеца Божий голямо множество хора, облечени в бели ризи: това са тези, които идват от голямата скръб. Те радостно служат на Бога ден и нощ и Бог обитава с тях, и мъка няма да се докосне до сърцата им.

Иисусе, присъедини към тях и Твоя раб (името).

Иисусе, той много е страдал и скърбял.

Иисусе, Ти знаеш всички негови горчиви часове и тягостни минути.

Иисусе, на земята той е имал скърби и печал, дай му отрада на небето.

Иисусе, услади го от извора на живата вода.

Иисусе, изтрий всяка сълза от очите му.

Иисусе, всели го, където не опалва, но оживотворява слънцето на Твоята правда.

Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Твоя раб с рая на сладостта.

КОНДАК 9

Привършено е земното странстване, какъв благодатен преход в мира на Духа, какво съзерцание на нови, неведоми за земния свят неща и неземни красоти, душата се завръща в своето отечество, където светло слънце – правдата Божия – просвещава пеещите: Алилуя.

ИКОС 9

Ако отблясъкът и следата от Теб полага сияние върху лицето на смъртните, то какъв ли си Сам Ти. Ако делата на Твоите ръце са така прекрасни и земята, отразяваща само Твоята сянка, е пълна с неизразимо величие, то какъв ли ще е Твоят невидим лик. Открий славата Си на починалия Твой раб (името).

Иисусе, изостри неговия слух за възприятие на Твоето Божество.

Иисусе, да бъде преизпълнена радостта му.

Иисусе, подкрепи го с надежда за среща в обителите на блажените.

Иисусе, дай ни да почувстваме благодатната сила на заупокойната молитва.

Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Твоя раб с рая на сладостта.

КОНДАК 10

Отче наш, приеми починалия в Твоето Царство, където няма грях и зло, където е нерушима Святата воля, където в сонма на най-чистите души и непорочни ангели свети Твоето благодатно име и благоухае хвала: Алилуя.

ИКОС 10

В този ден ангелите ще поставят Твоя Престол, Съдниче, и Ти ще възсияеш в славата на Твоя Отец, носейки въздаяние на всеки човек. Погледни милостиво тогава на смирения Твой раб (името) и му кажи: ”Застани отдясно на мен”.

Иисусе, като Бог Ти имаш власт да прощаваш греховете.

Иисусе, прости съгрешенията му, забравени или премълчани от срам.

Иисусе, прости беззаконията по немощ или неведение.

Иисусе, избави го от неосветените дълбини на адското отчаяние.

Иисусе, да бъде наследник на Твоите животворящи обетования.

Иисусе, присъедини го към благословените на Твоя Отец.

Иисусе, дай му нескончаемо блаженство навеки.

Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Твоя раб с рая на сладостта.

КОНДАК 11

Владико Всеблаги, да се отворят за починалия слънцевидните райски врати, да го посрещнат с ликуване съборите на праведните и светиите, сонмовете на близките и на обичащите го, да се възрадват за него Твоите светоносни ангели, да види и Вечноблажената Твоя Майка там, където победно звучи: Алилуя.

ИКОС 11

Под Твоето дихание оживяват цветята, възкръсва природата, пробуждат се санмовете на Твоите най-малки създания. Твоят взор е по-светъл от пролетните небеса. Твоята любов, Иисусе, е по-топла от слънчевите лъчи. Ти си възкресил от земния прах бренната плът на човека за вечната пролет на нетленния живот, затова озари и Твоя раб (името) със светлината на Твоите милости.

Иисусе, в Твоята десница е благоволението и животът.

Иисусе, в Твоя взор е светлината и любовта.

Иисусе, избави починалия от вечна духовна смърт.

Иисусе, той е заспал с надежда, подобно на реката през студена зима.

Иисусе, пробуди го, когато оголените клони се облекат с цветовете на вечността.

Иисусе, да не омрачи нищо земно неговия последен сън.

Иисусе, Неизменно Щастие и цел на нашия живот.

Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Твоя раб с рая на сладостта.

КОНДАК 12

Христе! Ти си Царството Небесно, Ти си земята на кротките, Ти си обител на многото, Ти си питие съвършено ново, Ти си одеяние и венец на преподобните, Ти си ложе на упокоение на светиите, Ти, Пресладки Иисусе! На Тебе подобава хвала: Алилуя.

ИКОС 12

Под образа на тихи градини с неземна красота и светли като слънце обители и във великолепието на небесни песнопения Ти си ни открил блаженството на обичащите Те.

Иисусе, нека Твоят раб влезе в радостта Ти.

Иисусе, облечи го в сиянието на славата на Отца.

Иисусе, просвети го с озарение на Светия Дух.

Иисусе, нека възхожда от слава в слава.

Иисусе, нека Те види лице в лице.

Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Твоя раб с рая на сладостта.

КОНДАК 13

О, Безсмъртни Женише, идващ с ангели от небесата в полунощния час на греха и неверието, за да съдиш целия свят. Отвори дверите на Твоя славен чертог на Твоя раб (името), за да Ти пее с безчислените сонмове на светиите навеки: Алилуя.

(Този кондак се чете три пъти, след това се чете Икос 1 и Кондак 1.)

МОЛИТВА

Боже на щедростите и на всяка благодат! Погледни от висотата на Твоето свято жилище към нас, грешните и недостойно Твои раби, молещи и просещи опрощение на дълговете на починалия Твой раб (рабиня).

Молим Те, вечна Благосте, не влизай в съд със Своя раб като създание на Твоята Премъдрост, но го сподоби с милост; яви му Твоето благоутробие, Всеблагий Владико, и не го отхвърляй от лицето Си, Човеколюбче Господи: спаси от вечна смърт душата му, за да не престане да славослови Твоята безконечна благост и да превъзнася името Ти во веки.

За Теб, Сърцеведче, са знайни делата, намеренията и мислите на починалия Твой раб и всички извършени от него добри и лоши неща са открити и явени пред Теб. Но какво са пред Тебе, Светий, всички наши добрини? Като капка в морето, така са пред Теб и пред Твоята правда и Святост всички наши добри дела, извършени в този живот. Безмерни обаче са съгрешенията ни; велико и тежко е бремето на нашите грехове, но неизказано велики и безпределни са заслугите на Единородния Твой Син, нашия Господ Иисус Христос, Който по безмерната Твоя любов си дал на нас, грешните, та всеки, който повярва в Него, да не загине, но да има живот вечен.

Твърде грешни сме пред Тебе и недостойни за Твоята милост, но Твоето човеколюбие ни прави достойни, велики са нашите беззакония, но неизтощимо е Твоето милосърдие: безмерните заслуги на възлюбения Твой Син, принесъл Себе си в жертва за нашите грехове, побеждава всеки грях, всяко беззаконие; затова с умиление и с дръзновение Те молим, Източниче на нашия живот, с дръзновение в упованието те молим да се усвоят на Твоя починал раб (рабиня, име) тези драгоценни за нас изкупителни и спасителни заслуги на Единородния Твой Син; умоляваме Твоето милосърдие със сълзи на съкрушение, покрий греховете на Твоя починал раб с величието на тези най-скъпи заслуги на нашия Изкупител; прости всичките му съгрешения и не го погубвай заради беззаконията му в огнената геена. Пощади, пощади, Владико, отишлия при Теб Твой раб (името) и го избави от вечните мъки, избави го заради безмерните и неизказани душевни скърби и болка на Единородния Твой Син, понесени от Него, преди да изпие горчивата чаша на Своите страдания; пощади го и го спаси от вечната смърт заради оскърбленията и раните на нашия Спасител, заради плесниците и заплюването; помилуй заради безценната Негова Кръв, пролята от пречистите Му ребра. Молим Те, Отче на щедростите и на всяко милосърдие, с пречистите и животворящи Негови рани, с Неговата свята Кръв изцели смъртоносните и греховните язви на починалия Твой раб и така оздравен духовно да се сподоби в непристъпната Твоя светлина, Светодавче Господи, да славослови и прославя Твоето пресвято име во веки. Амин.

 

Чете се всекидневно до четиридесетия ден, а след това на всяка годишнина.

(Издава манастир Св.Вмчк Георги Зограф”, Света Гора)

Страдание и чудеса на светия славен великомъченик Димитрий Солунски

Posted in Поучения.

Свети Великомъченик Димитрий, син на благородни и благочестиви родители, произхождал от град Солун, където баща му бил градоначалник. По това време нечестивите царе повдигнали жестоко гонение срещу християните. Затова баща му, който тайно вярвал в Господ Иисус Христос и изпълнявал Неговите заповеди, не се осмелявал явно да изповядва Неговото пресвято име, боейки се от страшните заплахи на езичниците. В тайна стая вътре в дома си той имал две свети икони, украсени със злато и със скъпоценни камъни; на едната от тях бил изобразен нашият Господ Иисус Христос, а на другата – Пресвета Богородица. Пред тях той палел свещи и кадял тамян. В тази уединена молилня заедно със съпругата си често възнасял молитви към Истинния Бог, живеещ във висините, към Единородния Негов син и към Пренепорочната Владичица. Тези благочестиви съпрузи щедро обдарявали бедните с милостиня и никога не отказвали помощ на нуждаещите се. Само едно нещо силно ги натъжавало: нямали си деца. Те усърдно молели Господа да им дари наследник. И след известно време желанието им се изпълнило.
Всевишният чул молбите и им дарил син Димитрий. Голямо било ликуването на родителите; те горещо благодарили на Бога. Целият Солун бил съпричастен с радостта на своя градоначалник, който устроил трапеза за всички и особено за сиромасите.
Когато детето поотраснало и вече можело да разбира истината, родителите му го въвели в молилнята, където били светите икони и като му ги посочили, казали:
- Ето образът на Единия Истинен Бог, сътворил небето и земята, а това е Пресвета Богородица.
Те го научили на светите Христови заповеди, обяснили му всичко, чрез което човек може да познае Господ Иисус Христос и му показали колко суетна и пагубна е вярата в скверните езически богове.
От този момент Димитрий, напътстван както от думите на родителите си, а още повече наставен свише от Дух Светий, познал истината; Божията благодат вече почивала върху него. Той повярвал в Господа от цялата си душа и като се поклонил на светите икони, с благоговение ги целунал.
Тогава родителите му повикали свещеник и неколцина познати християни и кръстили детето в своя таен храм в името на Отца и Сина и Светия Дух.
Като приел своето кръщение Димитрий се поучавал в истинската вяра, растял както на години, така и по разум, изкачвал се все по-високо по стълбицата на добродетелите и Божията благодат все повече го просвещавала и го извисявала.
Когато Димитрий достигнал пълнолетие, родителите му се преселили от този временен живот, като успели да предадат на своя син пример за Богоугоден живот и го оставили наследник на целия си имот.

Молитва към Св. преподобни Иоан Рилски чудотворец

Posted in Поучения.

 

О, велики и предивни чудотворче, преподобни Иване! Приеми нашето моление и не се отвръщай от нас, които прибягваме под твоето застъпничество. Защото ти никога не си се отвръщал от ония, които през дните на твоя земен живот са идвали при тебе със своите скърби. Знаем какви големи знамения на милосърдие си явявал на православните християни и след представянето си. Чуй сега и нас, които сме потънали в грехове и сме обхванати от велики скърби: изпроси ни от Господа Иисуса Христа прощение на всички наши грехове и особено да ни прости непослушанието ни към нашата Майка - Църквата. Дарувай ни съкрушение на сърцето, та с умиление и редовно да пристъпваме към светото Тайнство Покаяние, та причащението ни с Тялото и Кръвта Христови да не ни бъде за осъждане и погибел, но за здраве и спасение.
Прогони от нас духа на ненавистта, дарувай ни дух на любов и мир към братско единение, на всички Твои люде. Съедини нас всички с една любов към Христа и Неговата Православна Църква, да пазим Неговата спасителна воля и да бъдем истински Божии чеда. Бъди ни пътевожд през всички наши дни, та да бъдем винаги в благодатта на Светия Дух, да пазим в чистота вярата и да вършим волята Господня до самата си смърт. А в часа на нашата кончина яви ни се да представиш душите ни пред Престола на Божествения Съдия и да Му кажеш: "ето ме мене и моите деца", та като се избавим от вечните мъки чрез твоето застъпничество, да наследим неизказаното блаженство на Небесното Царство Христово, заедно с тебе и всички светии во веки веков. Амин