kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

Св. преподобни Павел Тивейски

Posted in Поучения.

Житието на първия в историята на християнското отшелничество подвижник, преподобни Павел Тивейски, било съставено между 374 и 379 г. от блажени Йероним (347-420 г.). То било записано по свежото предание на Антиниевите ученици около 33 години след кончината на този дивен Божи угодник от Тиваидската пустиня.

Св. Павел се родил в 228 г. в семейството на богати родители от Долна Тиваида (Египет) през царуването на римския император Александър Север (222–235 г.). След смъртта на родителите си Павел получил половината от наследството, а останалият имот се паднал на задомената му сестра. Нейният мъж бил зъл и користолюбив човек. Той се лакомял и за останалата половина от родителското наследство и обмислял как да я присвои.

Такъв случай скоро му се представил. В края на 249 г. излязъл първият едикт на император Деций (249-251 г.) за седмото гонение против християните. Дълбоко убеден, че християнството е несъвместимо с римския държавен строй и че християните са виновни дори за появата на чумата в империята, Деций при самото заемане на престола предприел мерки за пълното изкореняване на християнството. Той въвел прочутите "либелли" – удостоверения за пренесена жертва на идолите. С тях се извършвала първата регистрация за религиозна принадлежност на всички римски поданици. За тази всеобща проверка на всички римски провинции били назначени по пет души във всеки град, които зорко следели всеки гражданин да взима участие в римския държавен култ. Разцъфтяло доносничеството. Ширела се подлостта, която търсела да разчисти всички стари сметки.

Зетят на преподобни Павел Тивейски се готвел да предаде младия си шурей и да си присвои наследството му. Двадесет и две годишният Павел, който бил прекрасно образован и силно вярващ християнин, сам отстъпил богатството си на користолюбеца и се скрил в най-отдалечения край на Тиваидската пустиня, на изток от Червеното море.

След дълго бродене из пустинята младият отшелник намерил една пещера, край която имало финикова палма и едно изворче. Това било предостатъчно, за да преживее напълно сам цели 91 години. Почти един век св. Павел не видял човешко същество и срещал само дивите зверове на източната пустиня.

И един ден се случило нещо необикновено. Човек почукал на пещерната врата на великия отшелник. Той дълго не отварял, но чул един старчески глас:

- Отвори ми, рабе Христов! Аз зная, че не съм достоен да те видя, но няма да си отида, докато не зърна лицето ти. Не се крий от мене, защото Бог ми възвести за тебе...

Най-сетне преподобни Павел излязъл пред пещерата си и пред него застанал 90-годишният Антоний Велики. Повече от петнадесет столетия християнският свят е чел и слушал с благоговеен трепет беседата на тези двама титани на духа, запечатана с перото на блажени Йероним.

- Защо си сторил такъв труд и си посетил един грешен и нищожен човек? Моля те, разкажи ми как живее сега човешкия род? Какво става по света? Нима има още идолопоклонници? Още ли биват преследвани християните? Аз нищо не зная за това, защото 91 години вече живея самичък в пустинята...

Тези въпроси на ангелоподобния подвижник сигурно са развълнували св. Антоний Велики, който сам преживял в пустинно уединение 70 години. Те разкривали величието на един вековен подвиг, заключен в рамките на един неповторим човешки живот!

И настъпилата нощ двамата велики старци прекарали в беседа и молтва. Св. Павел Тивейски за пръв път разказал дългото ди житие след напущането на бащиния дом. Това, което неговото смирение скривало, великият прозорливец Антоний чел направо в сърцето му. Св. Антоний Велики отговарял на всички въпроси на първия известен в историята на християнстовото пустинножител.

- Аз отдавна знаех, че ти живееш в пустинята – казал накрай блаженият Павел. – Аз бих желал да поживея с тебе, та заедно да послужим на Господа, но сега настъпва часът на моята смърт и аз благодаря на Бога, Който те прати да предадеш на земята грешното ми тяло.

- Вземи и мене със себе си! – казал св. Антоний.

- Ти трябва да живееш още, за да укрепваш другите с пример и наставления, но те моля, иди до твоя манастир и донеси мантията, която ти подари епископ Атанасий, за да ме погребеш с нея.

Колкото и приятно да било за преп. Павел Тивейски посещението на св. Антоний Велики, той чувствал потребност да остане самичък в своите предсмъртни часове.

Преп. Антоний побързал да изпълни последната воля на великия старец. Той се удивил, че старецът знае за мантията, който му подарил св. Атанасий Велики (295-373 г.). Въпреки дълбоката си старост той преминал уморителния път до своя манастир и веднага тръгнал назад д Атанасиевата мантия на ръце, за да свари жив дивния тиваидец.

На следващия ден по пътя за пещерата на отшелника удивително видение известило на св. Антоний за славната кончина на св. Павел. С грейнало от неземна радост лице Тавейският подвижник възхождал към небето, заобиколен от ангели, пророци и апостоли.

- Защо ме остави, отче светий? Защо тъй неотдавна те познах и тъй скоро се лиших от тебе?

Той ускорил стъпките си напред и когато стигнал пещерата, видял преп. Павел да стои на колене. Зарадвал се Антоний и като помислил, че той се моли, коленичил до него. След един час обаче, като не чул ни глас, ни въздишка, допрял се до него и се уверил, че той е мъртъв. Тогава го облякъл в Атанасиевата мантия и се заел да погребе постническото му тяло.

Но св. Антоний не бил взел мотика, за да изкопае гроба на преподобния. В недоумението си изведнъж видял да се задават от пустинната далечина два лъва. Те дошли до тялото на великия мъртвец и започнали да копаят с ноктите си твърдата земя и издавали рев, като да ридаят за раздялата с великия светец. Когато изкопали един достатъчно дълбок трап, лъвовете близнали нозете и ръцете на св. Антоний и бавно се отдалечили.

Св. Антоний погребал светия покойник, прекарал една нощ в молитва над гроба му и се върнал в своя манастир, като взел със себе си направената от палмови листа дреха на преп. Павел. Той обличал тая свещена за него дреха само два пъти в годината – на Великден и на Петдесетница, и – както е записал блажени Йероним – обичал да казва: "Ако би трябвало да избирам, аз по-скоро бих избрал дрехата на Павел с неговите заслуги, отколкото багреницата на царете с техните царства".

В християнското изкуство изобразяват преп. Павел Тивейски облечен в дреха от палмови листа или с палмова клонка. Не липсват от иконите двата му лъва и един гарван. Гарван носил всеки ден на отшелника, подобно на древния пророк Илия, по половин хляб на ден, а при посещението на св. Антоний Велики донесъл цял хляб, и възрадваният Божи угодник казал:

- Щедър и милостив е Господ! Той ни устрои богата трапеза, като ни изпрати цял хляб.

Мястото на Павловото погребение не било забравено. През времето на византийския император Мануил Комнин (1143–1180 г.) светите му мощи били пренесени в Цариград и положени в манастира "Св. Богородица Перивлепта". В 1240 г. тази светиня се намирала във Венеция и накрай в Унгария.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

ДЕЯНИЯ НА СВЕТИТЕ АПОСТОЛИ (6:8-15, 7:1-60)

Posted in Поучения.

 
                                           
8. А Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и личби между народа.
9. Като станаха някои от синагогата, тъй наречена синагога на либертинци, и от тая на киринейци, александрийци и на тия, що бяха от Киликия и Асия, влязоха в препирня със Стефана;
10. ала не можеха да противостоят на мъдростта и духа, с който той говореше.
11. Тогава подучиха някои човеци да кажат: чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога.
12. И подбудиха народа, стареите и книжниците и, като го нападнаха, грабнаха го и заведоха в синедриона.
13. И представиха лъжливи свидетели, които казваха: тоя човек не престава да говори хулни думи против това свето място и против Закона,
14. защото го чухме да казва, че Тоя Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, що ни е предал Моисей.
15. И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му беше като лице на Ангел.1. Тогава първосвещеникът рече: това тъй ли е?
2. А той отговори: мъже братя и отци, чуйте! Бог на славата се бе явил на отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди той да се засели в Харан,
3. и му каза: "излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та дойди в земята, която ще ти покажа".
4. Тогава той излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете.
5. И не му даде в нея наследство ни една стъпка, а обеща да я даде за владение нему и на потомството му след него, когато той още нямаше чедо.
6. И говори Бог така: "потомците ти ще бъдат пришълци в чужда земя, и ще бъдат поробени и притеснени четиристотин години.
7. Но Аз ще съдя оня народ, под чието робство ще бъдат; и след това те ще излязат и ще Ми служат на това място".
8. И даде му завет за обрязване. След това той роди Исаака и го обряза на осмия ден; а Исаак роди Иакова, Иаков пък - дванайсетте патриарси.
9. Патриарсите завидяха на Иосифа и го продадоха в Египет; ала Бог беше с него,
10. избави го от всичките му неволи и му дарува благоволение и мъдрост пред фараона, египетски цар, който го и постави началник над Египет и над целия си дом.
11. Тогава настана глад и голяма неволя по цялата земя Египетска и Ханаанска, и нашите бащи не намираха храна.
12. А Иаков, като чу, че в Египет имало жито, изпрати бащите ни за първи път.
13. А когато отидоха втори път, Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на фараона.
14. Иосиф прати та повика баща си Иакова и целия си род - седемдесет и пет души.
15. Иаков слезе в Египет, и се помина там - той и бащите ни;
16. и ги пренесоха в Сихем и положиха в гроб, що бе купил Авраам със сребро от синовете на Емора Сихемски,
17. И като наближаваше време да се изпълни обетът, за който Бог се бе клел на Авраама, народът растеше и се умножаваше в Египет,
18. докле дойде друг цар, който не познаваше Иосифа;
19. той, лукавствувайки против нашия род, притесняваше бащите ни, като ги принуждаваше да хвърлят децата си, за да не остават живи.
20. В това време се роди Моисей, които беше Богу мил. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом.
21. А когато беше хвърлен, прибра го фараоновата дъщеря и си го отхрани като син.
22. И научен биде Моисей на всичката мъдрост египетска, и беше силен на думи и дела.
23. Когато той навършваше четирийсет години, дойде му наум да споходи своите братя, синовете Израилеви.
24. И като видя, че обиждат едного от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина.
25. Той мислеше, че братята му ще разберат, какво Бог чрез неговата ръка ще им даде спасение, но те не разбраха.
26. На другия ден, когато някои от тях се биеха, той се яви и ги придумваше да се помирят, казвайки: "мъже, вие сте братя; защо се обиждате един други?"
27. Но онзи, който обиждаше своя ближен, го отблъсна и рече: "кой те е поставил началник и съдия над нас?
28. Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?"
29. От тия думи Моисей забягна и стана пришълец в земята Мадиамска, дето му се родиха два сина.
30. Като се изминаха четирийсет години, яви му се в пустинята на планина Синай Ангел Господен в огнения пламък на една къпина.
31. Моисей, като видя, почуди се на туй видение; а кога се приближи да разгледа, дойде до него глас Господен:
32. "Аз съм Бог на твоите отци, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов". Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.
33. А Господ му каза: "събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя свята.
34. Аз видях, видях неволите на Моя народ в Египет и чух стенанията му, та слязох да го избавя; и сега дойди, ще те пратя в Египет".
35. Тоя Моисей, когото те бяха отхвърлили, казвайки: "кой те е поставил началник и съдия", - него Бог, чрез явилия му се в къпината Ангел, проводи за началник и избавител.
36. Той ги изведе, като направи чудеса и личби в Египетската земя и в Червено море и в пустинята през четирийсет години.
37. Това е онзи Моисей, който бе казал на синовете Израилеви: "Господ, Бог ваш, ще въздигне вам измежду братята ви Пророк като мене; Него ще слушате".
38. Това е оня, който при събранието в пустинята беше с говорилия му на планина Синай Ангел и с нашите бащи; това е оня, който прие живи думи, за да ги предаде нам,
39. и комуто нашите бащи не искаха да се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет,
40. като рекоха на Аарона: "направи ни богове, които да вървят пред нас; защото не знаем, какво се е случило на тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя".
41. И направиха в ония дни теле, и принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце.
42. А Бог се отвърна и ги остави да служат на воинството небесно, както е писано в книгата на пророците: "доме Израилев, принасяхте ли Ми вие заколения и жертви през четирийсет години в пустинята?
43. Вие възприехте скинията Молохова и звездата на вашия бог Ремфана, образи, които направихте, за да им се покланяте; и Аз ще ви преселя оттатък Вавилон".
44. Скинията на свидетелството бе сред нашите отци в пустинята, както бе заповядал Оня, Който говори на Моисея да я направи по образец, какъвто бе видял.
45. Нея нашите отци с Иисуса наследиха и внесоха във владенията на ония народи, които Бог бе прогонил от лицето на отците ни. Тъй беше до дните на Давида,
46. който намери благоволение пред Бога и поиска да намери жилище на Бога Иаковов.
47. А Соломон Му построи дом.
48. Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът:
49. "небето е Мой престол, а земята - подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка?
50. Нали Моята ръка направи всичко това?"
51. Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие.
52. Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, -
53. вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте.
54. Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него.
55. А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога,
56. и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога.
57. Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него
58. и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел,
59. и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми!
60. И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.

Св. ИГНАТИЙ БОГОНОСЕЦ ­- ПЪРВИЯТ СВ. ОТЕЦ И УЧИТЕЛ НА ЦЪРКВАТА

Posted in Поучения.

Богоносецът св. Игнатий е първият свети Отец и Учител на Църквата, както и първият след апостолите Велик богослов на православното учение. Истинността, непосредствеността и увереността в словата му говорят за един наистина апостолски мъж.

С богословието на св. Игнатий Църквата навлиза в един нов етап - етап на обосноваване и разглеждане на църковните проблеми не само от практическата им страна, но предимно от богословско гледище. С други думи, в негово лице се заражда онази църковна тактика, която ще важи за цялото посетнешно развитие на Църквата: наболелите църковни проблеми да се решават чрез усилието истината в тях, която следва да бъде търсена при дадена болезнена ситуация, да бъде богословски изразена. Именно в лицето на св. Игнатий Църквата надживява стадия на лесните нравствени поучения и морализма от времето на юдаизма и елинизма. Нещо повече, св. Игнатий показва, че богословът християнин може да се ползва от езика на съвременния си културен климат (юдаизъм, гностицизъм, елинизъм), без да се повлиява съществено от него. Защото православното богословие има свой специфичен път, който е път с дадени предпоставки и целеустременост, които именно трябва да се търсят и поставят при разкриването на църковната истина по даден въпрос.

Св. Игнатий Богоносец, а чрез него и Църквата, окончателно приключва с влиянието на юдаизма и полага началото на едно ново богословие ­ - Църковното богословие, което вече приключва със схоластичното анализиране на понятията и тематиките.

Богословски принос
В богословието на св. Игнатий могат да бъдат различени три основни момента: а) богословие на епископското служение; б) богословие на църковното единство и в) богословие на евхаристийния реализъм, т. е. за реалността на връзката между вярващия християнин и Господ Иисус Христос, която в св. Евхаристия достига своята най-върхова точка.

По времето на св. Игнатий много вярващи не са смятали за нужно да участват в св. Евхаристия, която поместният епископ отслужвал. Те се съмнявали в автентичността и изключителността в служението на поместните епископи и съответно си създавали групи с тяхна си евхаристия. По този начин, епископът и неговото служение в Църквата се превръщали само в някакво повърхностно звание, лишено от всякакво богословско основание и изключителност. Този проблем бил особено наболял и съществувал още от времето на св. Климент Римски.

Св. Игнатий като поставя богословски този проблем, той свързва автентичността на св. Евхаристия именно с епископа, който е така "свързан" с Христос, както трябва да са свързани епископът и вярващите. Епископът е незаменяем, защото е "образ на Отца" (Послание до Тралийци 3:1). Епископското служение е продължение на делото на Господ и апостолите.

Епископът е осезаемото и реално средоточие на църковното единство. Връзката с епископа е предпоставка за единението на човека с Бога и същевременно е и доказателство за наличието на това единение. Доказателството, че даден човек принадлежи към Църквата.

Ако няма единение на вярващите с епископа, тогава няма и "съборна (вселенска, от гр. καθολικην) Църква" (вж. Смирн. 8:2). Св. Игнатий е първият църковен писател, който използва термина "съборна (вселенска) Църква", както и термините "християнство" (Магн. 10:3) и "Евангелие" (Смирн. 7:2 и др.) като единно понятие за четирите текста на св. евангелисти.

Богословското дело на св. Игнатий е значима и дръзновена стъпка в хода от живота на Църквата. Тук вече ясно и пълно се посочва църковната йерархия - ­ за първи път се явяват отделно разгледани епископът, презвитерът и дяконът. А и христологията при светия Богоносец е по-дълбока и пълна. Като цяло богословието на св. Игнатий концентрира в себе си богословския дух на св. ев. Йоан и на св. ап. Павел. Но при него то се доразвива и към богословие за единението с Господ Христос, както и към богословие на мъченичеството.

За отбелязване е, че първият св. Отец и Учител на Църквата ­ св. Игнатий Богоносец, е и първият църковен писател, който поставя своето богословие, богословското си учение, в пряка зависимост от Божието просветление и ръководство. Св. Игнатий изразява своето мнение по сотирологични въпроси само "ако Господ ми открие" (Ефес. 20). Така например, той уверява и филаделфийци, че всичко онова, което им е говорил за единството с епископа, му е открито от Дух Светий (Фил. 7).

Житие
Рядко се случва историческата памет да запази толкова малко за един толкова велик мъж. Посланията на св. Игнатий са почти единственият източник за неговото житие, освен относителния принос на Евсевий и на значително по-късното "Мъченичество на св. Игнатий".

Св. Игнатий е роден в Антиохия, сега незначително селце на име Антакия, в източната част на Турция, близо до Сирия. Той бил вторият епископ на Антиохия. Епископството му започва от 70 г. сл. Р. Хр. За личното му познанство с апостолите няма никакво съмнение. Текстовете, които са останали от него, издават не само добро образование, но и значим писателски талант с явна наклонност към поетичното слово.

В Антиохия св. Игнатий е имал възможността още като младеж да се запознае с водещите философски и религиозни течения на своята епоха. На каква възраст обаче той е станал епископ, не се знае. Но е сигурно, че неговият авторитет и духовната му власт надхвърляли Антиохия, разпростирайки се върху цяла Сирия, а неговата известност била още по-голяма. Това личи от голямото уважение и безкрайното доверие, което му оказвали както малоазийските, така и римските християни. Безспорното е, че ставало въпрос за епископ с вселенски авторитет.

При гоненията на римския император Траян срещу християните св. Игнатий бил заловен и осъден на разкъсване от зверове в римския Колизей. Той бил закаран в Рим от група войници, които сам нарича "леопарди".

По време на пътуването си правил почивки в малоазийските градове Филаделфия, Смирна и Троада, откъдето продължил през Филипи, Дирахион (слав.ез., Драч, Албания) и Бриндизи (Италия). В Колизея в Рим след като отправя горещи молби към местните римски християни да не попречат на мъченичеството му, той станал жертва на зверовете през 108 г. сл. Р. Хр.

Произходът на името Богоносец, което и сам св. Игнатий използва за себе си, не е напълно изяснен. Според Свещ. Предание той е Богоносец, защото е онова дете, което Господ вдигнал на ръце като пример за невинност (Мат. 18:1) и още защото при мъченическия му подвиг християните видели на гърдите му издълбано името на Господ Иисус Христос. Очевидно е обаче, че той се самоназовава "Богоносец", защото е изживявал по изключителен начин своето реално общение с Христос и имал ясно съзнание за това.

Православната църква чества паметта му на 20 декември.

Творения
Св. Игнатий е написал 7 послания, и то в края на живота си. Други не са останали. Неговата реч е някъде лирична, а другаде драматична; на места е хармонична, а на други ­ - несвързана; някъде е ясна, а понякога - ­ прибулена от сирийски идиоми. Но се знае, че той при всички случаи не е имал никакво време и възможност за филологическа обработка на писанията си. Светият Богоносец е писал под силно външно и вътрешно напрежение - ­ окован, на път за мъченическата му смърт в Рим.

Посланията са писани по време на престоите му в Смирна и Троада. Пръв техен свидетел става св. Поликарп Смирненски, който ги изпраща (без онова до Римляни) на Филипяни.

 автор: Ставрофорен свещеноиконом РОМАН АРНАУЧКОВ

 

Рождеството още не е отминало

Posted in Поучения.

Словото стана плът – Синът Божий, Събезначалният на Бог Отец и Светия Дух, стана Човек като се въплъти от Светия Дух и Дева Мария.

Какво дивно, страшно и спасително тайнство!  Безначалният прие начало като Човек, Безтелесният стана плътоносец, Бог стана Човек без да престава да бъде Бог! Непристъпният, от Когото треперят Серафимите и пред Когото Херувимите закриват лица, стана достъпен за всички като прие образ на раб.

Защо и заради какво е това снизхождение на Твореца към Своите  престъпни творения? Какво е това снизхождение към човечеството, което по своя воля отпада от Бога – от Своя Творец? Всичко това е поради величайшето и неизречимо милосърдие на Владиката към Своето създание, защото Той не можеше да гледа целия човешки род, създаден от Него обдарен с дивни дарове, да бъде поробен от дявола и да бъде обречен на страдания и мъка.

Словото стана плът, за да направи нас земните небесни, а грешните – свети! За да ни въздигне от тление към нетление, от земята на небето и от робството на греха и дявола да ни възведе в славната свобода на чеда Божии! Да ни въздигне от смъртта към безсмъртието и да ни направи Синове Божии, поставяйки ни на престола като царски деца.

О, безмерно Божие благоутробие! О, неизречима Божия премъдрост! О, чудо поразяващо не само човешкия, но и ангелския ум!

Да въздадем слава на Бога! Защото с пришествието на земята на Сина Божий по плът, Който принесе Самия Себе Си в жертва за грешния човешки род, вместо проклятието, което бе изречено в началото от Бога, на вярващите в Него се дарува благословението на Небесния Отец! На осиротялото по причина на греха човечество се дава осиновление и обещание за наследството на вечния живот като отново му се връща Небесния Отец чрез тайнството на духовното възраждане – кръщението и покаянието.

Хората се избавят от най-мъчителната и смъртоносна власт на дявола, от терзанията на греха и всички страсти, а човекът се обожествява заради безмерното милосърдие на Божия Син, защото му се прощават греховете седемдесет пъти по седем! Грешниците са помилвани, нечистите са очистени, осквернените се освещават, немощните се изцеляват, а на обезчестените се дарува безмерна чест и слава!

Помрачените са просветени с Божествената светлина на благодатта и разума, а на човешкия ум е даден Божий разум, защото „ние имаме ум Христов“ (1 Кор. 2:16) както казва свети апостол Павел. На човешкото сърце е дадено сърце Христово; тленното е обезсмъртено; голото и изпонараненото от греха и страстите е украсено с Божествената слава; гладното и жадното е наситено и утолено с питаещото душата и укрепващото Слово Божие и с пречистото Тяло и божествена Кръв Христови! Безутешните са утешени, а насилваните от дявола са избавени и се избавят!

А какво се изисква от нас, братя и сестри, за да се възползваме от цялата тази благодат, принесена нам свише на земята от Сина Божий?

Нужно ни е на първо място вяра в Сина Божий, в Евангелието или в небесното учение. Истинско покаяние за греховете и изправление на живота и сърцето, общение в молитвите и тайнствата, знание и изпълнение на Христовите заповеди. Нужни са ни добродетели – християнско смирение, милосърдие, въздържание, чистота и непорочност, простота и незлобие на сърцето!

Да принесем тези добродетели, братя и сестри, като дар на Родилия се заради нашето спасение вместо злато, ливан и смирна, които му принесоха влъхвите като на цар, като на Бог и като на Човек, дошъл да приема смърт заради нас човеците! Това ще бъде най-приятната жертва от нас за Бога и за Младенеца Иисус Христос! Амин!

Източник: Прот. Йоанна Сергиева (Кронштадского). Солнце Правды. О Жизни и учении Господа Нашего Иисуса Христа. Санкт Петербург, 1902, с. 4-6.

Превод от руски език: Костадин Нушев

Св. Спиридон, епископ Тримитунтски

Posted in Поучения.

Чества се на 12 декември

Св. Спиридон бил един от великите светители и чудотворци на IV век. Той се родил на остров Кипър от прости родители и сам, както съобщава неговият житиеписец, бил винаги прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот. От детинство бил овчар. Като станал пълнолетен, той се оженил, но скоро овдовял и започнал да употребява целия си имот за помагане на ближните, които обичал искрено, както заповядал Господ: хранел бедни и сираци, приемал радушно странници.

Господ му помагал в неговите добри дела, като му дарувал сила по чудесен начин да изцерява болните.

В царуването на император Константин Спиридон бил поставен епископ в гр. Тримитунт, на остров Кипър.

Скоро Спиридон се прославил с чудотворната си дарба. Постоянно при него идвали болни за помощ и изцерение; царете му оказвали почит, но всичко това не подействало върху смиреното сърце на светителя. Той знаел, че земната слава е нищожна. Да угоди на Бога било винаги негова единствена грижа. И в епископския си сан той запазил своите прости обичаи: избягвал всякакъв разкош, продължавал да се занимава със земеделие и сам заедно с жътварите жънел своите ниви; във всяко време бил достъпен за бедните, като употребявал за подпомагане всичко, което имал - давал помощи и съвети, поучавал с прости думи, пълни с любов и божествена мъдрост. Всички нещастни отивали при св. епископ с твърда надежда, че непременно ще намерят у него съчувствие и помощ.

Във време на Спиридоновото светителство веднъж на острова настанала голяма суша, от която изсъхнали всички плодове и посеви, и настъпил голям глад. Жителите прибягнали до молитвите на епископа, и на другата година се получило чудно плодородие и изобилие на всичко. Но след няколко години гладът пак довел до отчаяние бедните жители на острова. Някои от богатите пък се радвали, понеже по време на плодородието събрали грамадни запаси и сега могли да се надяват да ги продават на по-изгодна цена. Един богат търговец закупил от друга страна голямо количество жито. Когато корабите му пристигнали, той заповядал да сипят всичко в хамбарите му, за да продава по-скъпо, когато гладът се усили. Това време скоро настъпило. Търговецът получавал големи печалби, но не искал с нищо да помогне на бедните си съграждани. Един бедняк дошъл при него и настойчиво молел за малко жито, за да не умре от глад със семейството си. Той му отказал немилостиво. Нещастният дошъл при св. Спиридон и със сълзи му разказал за крайната си сиромашия. "Не плачи - казал светителят, който имал пророчески дар, - защото тъй говори Дух Свети: утре твоята къща ще се напълни с храна, а богатият ще те моли и ще ти предлага пшеница даром". В същата нощ буря с проливен дъжд разрушила хамбарите на богатия търговец и водите, като се разлели, разнесли неговите огромни запаси. Търговецът в отчаяние молел жителите на града да му помогнат да спаси поне част от имуществото и като срещнал бедняка, комуто отказал да помогне, молел го да вземе толкова, колкото му е нужно. Той разбрал, че бедствието му е пратено от Господа като наказание за жестокосърдечието му.

Просветен от Св. Дух, Спиридон узнавал тайните помисли и прегрешения на хората. Такава прозорливост му помагала да поучава чрез чувства на любов и милосърдие към ближните.

Св. Спиридон взел участие в Първия Вселенски събор (325 г.), свикан в Никея за осъждане лъжливото учение на Арий. Някои епископи, знаейки, че Спиридон не е изучавал науки, се стараели да го отклоняват от прения с привържениците на Арий, понеже се бояли, че няма да съумее да защити и обясни истинското учение. Но Спиридон имал това, което не може да даде земната мъдрост: той имал твърда и жива вяра. В него действал Св. Дух, Който учи на всяка истина и затова неговите прости думи силно действали на Ариевите привърженици. Те разбрали истината и се отричали от заблужденията си. В думите на Спиридон те чувствали непреодолима сила, с която не могли да се борят.

Веднъж император Констанций, син на Константин Велики, бидейки болен, видял насън, че Спиридон може да го изцери. Той го повикал, и действително Господ изцерил царя чрез молитвите на светия епископ. Констанций поискал богато да го награди и му предлагал много пари, но светителят се отказал от даровете и казал на царя: „Което направих за тебе, направих го от любов; от любов към тебе преплувах морето и предприех труден и далечен път; а ти за моята любов искаш да ми заплатиш с пари, които са извор на всякакво зло и вражда”. Но царят настоявал и тогава Спиридон, като взел от него парите, веднага ги раздал на бедните. Той много говорил на царя за неговите задължения, убеждавал го да помни благостта и милостта Божия, да бъде добър и милосърден към поданиците си, да вниква в техните нужди и да изпълнява справедливите им просби.

Спиридон забелязал веднъж в ученика си желание за земно богатство и му казал: „Какво ти все за суетно мислиш като желаеш земно богатство, ниви и лозя? Всичко това няма истинска цена и измамва човека, като привлича неговите мисли и желания. Можем ли ние да мислим за това, когато знаем, че на небесата имаме нетленно богатство, дом неръкотворен? Търси онова богатство, което никой няма да ти отнеме, което няма да мине от тебе у друг, но вечно ще принадлежи на тебе, щом веднъж го придобиеш!”

Прославен чрез много чудеса, които били знакове на проявената към него Божия милост, св. Спиридон остарял. Веднъж като жънел своята нива, почувствал се недобре и казал на жътварите, че му е дошло времето да замине при Господа. След няколко дни, като дал съвети на окръжаващите го да обичат Бога и ближния, той предал Богу чистата си душа около 350 г. Погребали го в Тримитунт. На гроба му, към който вярващите пристъпвали с благоговение, се извършвали много чудеса. Светите му мощи били пренесени в Цариград към средата на VII век, а към времето на турското завоевание на Цариград те били пренесени в Керкира (остров Корфу), където са запазени и досега в нетление.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година