kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

В НАВЕЧЕРИЕТО НА РАЗПЕТИ ПЕТЪК

Posted in Поучения.

Велики четвъртък… Велики петък… Велика събота. Тези дни са велики и страшни. Какво се случва на земята? Хората не искат Бога, хората искат да изгонят от тялото Сина Божи, Господ Христос!

Ето, Той е дошъл в този свят, родил се е като Човек, бил е малко Дете, Юноша, зрял Човек. Тридесет и три години и половина е живял като Човек в този свят. Взел е на Себе Си всички мъки на човешкия род. Взел е на Себе Си най-голямата мъка – човешкия грях. Ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света (Йоан 1:29), това е най-тежкото бреме. Няма по-голямо бреме в човешкия род от греха.
Нито един Негов ден, нито една Негова нощ не е била радост; изпитвал е мъка след мъка, скръб след скръб, гледайки хората. А всеки човек в този свят пред очите на Господ Христос не е нищо друго, освен един буен извор, от който непрестанно извират грехове, грехове и грехове, което значи човешки мъки. Никой не е видял, не е познал, не е почувствал каква мъка е грехът така, както Безгрешният Господ.
Колко чудеса, колко добрини е правел Господ, та когато хората са се опитвали да намерят в Него някакъв, макар и най-малък грях, не са успели. Най-опасните преследвачи, най-страшните шпиони на човешките сърца не са могли да намерят и следа от грях в Него. Затова Той смело ги е питал: Кой от вас ще Ме укори за грях (Йоан 8:46)? Никой от хората не е могъл да Го укори за грях.

Както чухте от днешното Свето Евангелие, когато стареите на еврейските първосвещеници и войниците се приближили, за да Го хванат, всички паднали на земята пред Него (Йоан 18:6). Само в този миг Той допуснал Неговият божествен поглед да изпусне един божествен лъч – и всички паднали на земята. И Спасителят допуснал остри насмешки и поругания, разказва днешното Евангелие, Евангелието на Господните страдания, какви мъки претърпял, какви унижения и обиди, какви удари, заплювания и плесници понесъл! И Църквата пее за това: Слава на Твоето дълготърпение, Господи! Той с една дума възкресявал мъртви, с една Своя дума възкресил и Лазар (Йоан11:1-45), възкресил от мъртвите сина на Наинската вдовица (Лук. 7:11-15), изцелил прокажения само с дума, с поглед, със сянка (Лук. 5:12-14). А какво се случва сега? Той мълчаливо понася всички мъки, всички обиди, и за всички благодеяния хората Му се отплащат с различни злини.
Преминал е през целия човешки живот, показал е какъв трябва да бъде човекът, как трябва да живее в този свят: да живее с Божествената истина, с Божествената правда. Затова Светото Евангелие иска от нас, християните, да постъпваме достойно за Бога, Който ни е призвал в Своето царство и слава (1 Сол. 2:12; Кол. 1:10), както подобава на Бог в тяло. Бог в тяло – това е Господ Христос! Ето, Той е Човек, показал е как трябва ние, хората, да живеем в света, а ние сме прегърнали лъжата, прегърнали сме неправдата, прегърнали сме смъртта, а чрез всички грехове сме прегърнали и дявола.

Той, Благият Господ, е дошъл в този свят, за да вземе всичко върху Себе Си, всички наши страшни мъки, да вземе и греховете, и смъртта, и да ни освободи от тях. И когато Неговите врагове фарисеите и садукеите ликували, минавали край Неговия кръст и Му се надсмивали: Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме (Марк. 15:32), и когато правели това, Той мълчал. И те са видели Неговите безбройни чудеса. Сами са казвали: Тоя Човек върши много чудеса, какво ще правим с Него, всички ще повярват в Него, всички хора тръгнаха след Него (Йоан 11:47-48).

Понесъл е всички поругания, всички унижения – защо? За да влезе, мои братя и сестри, в нашата смърт, за да я вземе върху Себе Си и да я разруши като Бог. Затова Той претърпял всичко. Затова приел кръст, та със силата на Своето Божество като Богочовек да разруши смъртта. И в една днешна дивна църковна песен се казва: „Господ претърпя всички поругания и плесници, и заплювания, и всички страдания, за да дари на всички възкресение от мъртвите”. Ето, затова Господ е влязъл в нашата смърт – за да вземе върху Себе Си тази най-тежка и най-страшна мъка, да я разруши и да дари на нас, хората, безсмъртие, да направи човешкото тяло безсмъртно, а душата вече е сътворена безсмъртна.

Сатаната ликувал, когато влязъл в Юда (Йоан 13:27), когато Юда му отворил вратите на сърцето си. Ликувал е, че ще предаде на смърт Иисус чрез Юда. И мислел: Този Иисус от Назарет, Който ми е причинил толкова мъки, ето, Той е човек, носи човешко тяло, смъртта ще Го унищожи! Както е унищожила милиони хора от началото на света до днес…

Всъщност, през тези свети велики дни се води борба за човека, борба между Бога и сатаната, който влиза в Юда и действа от него чрез неговата свободна воля. Страшно е, братя, това, че Юда допуснал да бъде оръдие на сатаната. В днешната песен се казва, че Юда според своите дела се е показал като втори дявол. Юда се причастил на Тайната вечеря и след това отишъл при враговете и продал своя Учител (Йоан 13:30; Лук. 22:36).

В една тъжна църковна песен днес се пее: Юда със светото Причастие в уста предаде Господа. Този грях, братя, е по-голям от Адамовия грях в рая. Грехът на Юда е по-голям от всички човешки грехове. Той предава Бога, с Чиято сила и сам е възкресявал мъртви и е вършел безброй чудеса заедно с останалите апостоли. Той съзнателно предава и продава Бога!
Господ Христос мълчаливо приема всичко. Защото Той воюва за човешката душа, за да освободи човека от смъртта. И когато е разпнат на кръста и издъхнал, тогава Той слязъл в царството на смъртта, в ада, и със силата на Своето Божество разрушил ада и извел от него душите на всички праведници, на всички хора в Царството Небесно.
Така Господ е взел върху Себе Си човешката смърт, победил я е, разрушил я е. И с това е обезоръжил кого? Обезоръжил е дявола, онзи сатана, който чрез Юда мислел да унищожи Господ Христос! Защото сатаната държи човешкия род в своя власт чрез греха, държи го чрез смъртта, а грехът и смъртта са негова сила, двете негови ръце, двете ръце на Сатаната. Тези ръце Господ е отсякъл и е освободил човека от робуването на смъртта и ни е дал възкресителни сили, за да победим и ние смъртта, да победим греха, а след това да победим и дявола.

Затова след Христовия кръст и Неговото Възкресение дяволът е немощен и безсилен пред хората. Всеки християнин с вярата в Господ Иисус и с Неговия свят кръст побеждава вражеската сила, всяка вражеска сила. Изпълняват се думите на Спасителя, казани на светите апостоли: Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди (Лук. 10:19). Нищо! Нито дяволът, нито грехът, нито смъртта! Ето победата, ето всепобедата!

Ние, християните, празнуваме тази победа днес, утре, вдругиден, а пълната победа ще празнуваме в деня на Възкресение Христово. Ние сме християни, защото живеем с Христос, защото непрестанно Го преживяваме. Ние преживяваме Велики четвъртък, Велики петък, преживяваме всички страдания на Христос, които Той е понесъл за нас, преживяваме ги като свои. Плачем за Него и с Него. Но също така преживяваме с Него и Неговото Възкресение, и заедно с Него възкръсваме в голямата Негова любов и Неговото човеколюбие. Побеждаваме смъртта по Неговия дар и милост. Великият свети Григорий Богослов казва: „Вчера се бях разпнал с Него, днес оживявам с Него; вчера се бях се погребал с Него, днес възкръсвам с Него”. Това се случва с всеки християнин. Ние тъгуваме с Христовата тъга, тъгуваме заради греха и заради нашия човешки грях, знаем, че Господ е понесъл смърт заради нас, заради нашите страшни грехове, заради нашите ужаси и страхотии, но Неговото човеколюбие е безмерно.

Затова пред нас, християните, са отворени всички небеса. Смъртта се отдръпва и бяга от нас; смъртта на тялото – това е сън за нас, християните. Тялото временно ще заспи, докато чака деня на Страшния съд, после ще възкръсне от мъртвите, ще се съедини със своята душа и ще влезе във вечното Царство на Христовата Любов, или на демонското зло, според това какво е вършел човек през времето на своя живот на земята: бил ли е Христов, или е бил против Христа.

И ние, братя мои, всяка година, прославяйки тези велики и свети дни, ние се подмладяваме и се опролетяваме чрез вярата. Ние преживяваме всичко, което е Христово: Неговата вечна истина, Неговата правда, Неговия вечен живот – всичко това преживяваме като свое. И затова в нас няма страх… Ето Господ, Който взема върху Си греховете на света (Йоан 1:29), взема и моя, и твоя грях по Своето велико човеколюбие, дава сили и на мене, и на тебе чрез светото Причастие, чрез светите Тайни, за да побеждаваме в себе си всичко, което е смъртно и греховно.

Братя мои, нека прекарваме тези велики дни в свята печал, за да посрещнем радостно Възкресението и нашата радост да трае вечно. Възкресение Христово – радост на радостите, вечна радост, която никога не свършва! Ето, тази вечна радост трябва да има всеки от нас, да я носи в сърцето си; и когато го нападнат изкушения, скърби и мъки, тъмнина и мрак, когато нощта на този свят го напада чрез лоши хора и чрез страшни събития в света – той да държи високо в ума си и в душата си този факел на небесната радост, да не се плаши нито от греха, нито от дявола, нито от смъртта. Да върви смело и да потъпква всяко изкушение, всяка змия и скорпия! Нищо няма да ви навреди! Не се бойте от никакво зло на този свят, от никакво гонение, от никакви смърти, от никакъв дявол! Нашият Господ и Спасител е по-силен от всичко, от всички смърти, от всички дяволи, от всички грехове!

На Него слава и хвала сега и винаги, и във вечни векове. Амин.

СВ. ЮСТИН ПОПОВИЧ

Акатист на Благовещение на Пресвета Богородица

Posted in Поучения.

Кондак 1

На Тебе, Избраната в Предвечния Съвет Богоотроковица, да послужиш на великото тайнство на Боговъплъщението, сияеща с девствена чистота повече от всяка небесна чистота, принасяме благоговейно пениe, Богородицe, за Твоето всерадостно благовещение от Архангела. А Ти, Обрадвана, Която можеш да дадеш радост на падналите човеци, избави ни от всякакви беди и греховна печал, и ни издигни към небесната радост, за да Ти зовем с Гавриил:

Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.

Икос 1

Архангел Гавриил, предстоящ пред Божия Престол и винаги съзерцащ непристъпната Божествена Слава, когато дойде времето за избавление на човеците, получи повеление от Господа: бъди служител на страшното чудо и съкровеното тайнство; а Аз, воден от Своето милосърдие, ще сляза, за да потърся заблудения Адам. Иди в град Назарет, където живее Отроковицата Мария, за да видиш прелюбезната красота на девството. Иди при този одушевен Божи Кивот, при второто Небе на земята. Иди в Тази Обител на Моето въплъщение и Й възвести за Моето нетленно пришествие от Нея, но внимавай да не смутиш и изплашиш душата на Девата, за да бъде Твоето благовестие в радост, а не в печал. Пристъпи кротко към Нея, и първият ти глас да Й донесе радост, и Й кажи така:

Радвай се, Благодатна, чрез Която радостта ще изгрее; радвай се, Обрадвана, чрез Която клетвата ще изчезне.

Радвай се, Благословена, чрез Която се обновява всяко творение; радвай се, Препрославена, чрез Която се спасява целият свят.

Радвай се, Богоизбрана Отроковице, въздигане на падналия Адам; радвай се, Пренепорочна Дево, чрез Която Ева се избави от сълзи.

Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.

Кондак 2

Като видя Архангел Гавриил, че Човеколюбецът Господ се смили, гледайки погиващия човешки род, силно се удиви как Бог, Когото не могат да вместят небесата, ще се вмести в девическа утроба, как няма да я изгори огънят на Божеството, как Бог, Когото не могат да гледат Херувимите и Серафимите, ще се яви в образ на раб на земята, за да поживее с човеците. И удивен от това неизказано тайнство, със страх въззова към Бога: Алилуия.

Икос 2

Откривайки непостижимата сила на страшното тайнство, Владиката на Ангелите каза на Архистратига: защо се смущаваш, Гаврииле, от новостта на това? Както огънят не изгори къпината, която гореше в пустинята и не изгаряше[1], така и Огънят на Моето Божество няма да изгори девическата утроба, но Моята благодат ще я ороси и освети. Защото, където Бог иска, се побеждават законите на естеството. Гавриил, като чу това, се изпълни с Божествена радост и отиде в Назарет, за да изпълни заповедта на Господа, и мислеше в себе си как да влезе при Отроковицата и как да Й извести за чудесното тайнство, за да не смути девическия Й помисъл, и си каза: първо ще Й възвестя радостта, ще Я поздравя, ще Й пея така:

Радвай се, Радост на целия свят, защото на Тебе едничка подобава да се радваш; радвай се, Сладост на Ангелите, защото от Тебе едничка благоволи да се въплъти Господ.

Радвай се, неувяхващ Цвят на чистотата, дарила небесно благоухание на целия свят; радвай се, белоснежен крин на девството, насадила райското девство на земята.

Радвай се, Съкровище, по-скъпо от всичко, защото Небесният Цар пожела Твоята красота[2]; радвай се, пресветло Утро за целия свят, защото Твоята светлина разпръсва греховния мрак.

Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.

Кондак 3

Укрепен от Божествена сила, великият Архангел слезе от небесните висоти и намери Светата Дева в Нейния вътрешен чертог, не грижеща се за житейски неща, но пребиваваща в молитва и четене. Тя, разтворила книгата на пророк Исаия, четеше неговите думи: ето, Девицата ще зачене в утробата Си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил[3], се разгаряше със серафимска любов не само към Христа, Който ще дойде скоро, но и към онази Девица, Която ще Го роди, размисляше колко неизказано е това тайнство и колко велико е Нейното достойнство, и се молеше да Я види и, ако може, да бъде най-последна Нейна рабиня, за да пеем с радост на Бога: Алилуия.

Икос 3

Изпълнен с велик страх и благоговение към Богоотроковицата, Която Бог бе избрал да бъде Владичица на небето и земята, великият Архангел се приближи до вътрешните врати на Нейния чертог, и в миг застана пред Преблагословената с велика кротост, за да Й благовести радост за целия свят, застана пред чистата Дева, за да измени в чест женското безчестие и да оневести създанието на Създателя, и с радостен глас каза на Неизкусобрачната:

Радвай се, Благодатна, ликувай сега и се весели, защото Господ е с Тебе; радвай се, Благословена, чуй и наклони ухото Си, защото Царят пожела Твоята красота[4].

Радвай се, Обрадвана, защото си благословена между жените[5]; радвай се, Препрославена, защото Твоята слава е велика на небесата.

Радвай се, Богоизбрана Отроковице, защото чрез Тебе се спасява от прелест целият човешки род; радвай се, преизящна Девице, защото за Тебе се весели превисокият Ангелски събор.

Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.

Кондак 4

Като имаше буря от помисли на съмнение, Пресветата Дева се смути от това небесно благовестие и помисли в себе си: какъв ли е тоя поздрав[6], и каза на Архангела: Ева, Моята прамайка, като прие съвета на змията, се лиши от Божествената храна и бе изгонена от рая, затова и Аз се боя от твоя странен поздрав, срамувайки се от препъването. Отстъпи от вратите Ми и не говори думи, които не можеш да изпълниш, за да не бъда прелъстена от смущение на ума и душата, но в тишината на Моя дух да пея: Алилуия.

Икос 4

Като чу Архангел Гавриил смирените в своята висота думи на Пресветата Дева, Й каза: Защо се боиш от мен, Всенепорочна, който повече се боя от Тебе? Защо благоговееш пред мен, Владичице, който честно благоговея пред Тебе? Не се удивлявай на странния мой образ, не се ужасявай, защото съм Архангел. Змията някога прелъсти Ева, а Аз, като Божий пратеник, съм пратен да Ти открия Предвечния Божествен Съвет. Ето, Ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида, и ще царува над дома Иаковов довеки, и Царството Му не ще има край[7]. Благовестя Ти тази велика тайна на благочестието и със страх Ти зова:

Радвай се, незалязваща Звезда, Която въвеждаш в света великото Слънце Христа; радвай се, вечносияеща Зора, Която явяваш на човеците Твореца на целия свят.

Радвай се, по-светла от утрото, озаряваща с благодатна светлина всички, седящи в тъмата на греха; радвай се, по-скъпа от златото, показала съкровището на вярата на всички, непознаващи Бога.

Радвай се, Лествице небесна, по Която Бог слезе от небесата; радвай се, Мост, привеждащ към небето, чрез Който светът се изпълни с чудеса.

Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.

Кондак 5

Като чу Боговдъхновените слова на Архангела, Пресветата Дева още повече се смути, защото Те Й възвестяваха Рождество, и каза на Архистратига: Кажи Ми по-ясно, как ще зачена, когато, бидейки Дева Отроковица, не познавам брак? Как ще бъде това, когато Аз мъж не познавам?[8] Като казваш, че ще родя, боя се да не говориш лъжа? Тя каза това не поради неверие, но защото не знаеше как може да роди, побеждавайки законите на естеството. Затова рече на Ангела: кажи ми, как ще родя, без да се повреди Моето девство, и тогава ще намериш сърцето Ми готово за приемането на Божието благоволение, за да пея с радост на Бога: Алилуия.

Икос 5

Като видя Архангелът великата вяра на Пречистата, Й каза: думите, които ми казваш, са обичайни за раждането на смъртни човеци, но Иисус, Създателят на естеството, не се подчинява на законите на естеството, Отроковице. Ти искаш да узнаеш от мен начина на Твоето зачатие, но той е неизказан: Дух Светий ще слезе върху Ти и Силата на Всевишния ще Те осени; затова и Светото, Което ще се роди от Тебе, ще се нарече Син Божий[9]. От Него ще заченеш в утробата и Той ще извърши в Тебе непостижимото зачатие, о, Пресвета Дево. Затова Те прославям така:

Радвай се, Богоизбрана и Предвечна Невесто на Пресветия Дух; радвай се, възлюбена и желана Дъщеря на Бог Отец.

Радвай се, Божествен Свитък, в Който с пръста на Отца се написа в Тебе Словото Божие; радвай се, златен Светилник, от Който Огънят на Божеството ще просвети целия свят.

Радвай се, неизчерпаема Дълбина, в Която трудно се прониква и с ангелски очи; радвай се, неизказана Висота, непостижима за човешките помисли.

Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.

Кондак 6

Вярвам, че ти си Божествен Проповедник и небесен Вестител, каза Пресветата Дева на Ангела: защото Те виждам изпълнен с ангелска светлина, но се срамувам скоро да вярвам на Твоите думи, ако преди това не се уверя напълно. Чух за една Свещена Дева, Която ще роди Емануил, предсказана от древните пророци. Затова искам да разбера как човешкото естество ще понесе разтварянето с Божеството, за да позная силата на тайнството и с вяра да пея на Бога: Алилуия.

Икос 6

Сега, Пречиста, чрез Тебе ще се яви за целия свят великото тайнство на Божието въплъщение, – каза Архангелът на Богородица, – защото Ти си Тази Света Дева, за Която предсказва Исаия. Ти си Вратата на Божеството, запечатана с чистота и пазена с девство, Която предвидя Иезекиил. Господ ще премине през Тебе, както слънчевият лъч през стъкло или кристал, и ще Те просвети и освети с Божествена Слава, за да бъдеш истинна Божия Майка, раждаща съвършения Бог и съвършен Човек, и нетленна Дева, както преди рождеството, така и в рождеството и след него, защото ще родиш Син, Който ще запази Твоето девство неповредено. Затова прославям величието на Твоята тайна и Ти зова:

Радвай се, неизгаряща Къпина, Която не изгори Огънят на Божеството, предвидяна от Моисей; радвай се, затворена Врата, през Която премина Бог, предсказана от Иезекиил.

Радвай се, предивна Скиния, вместила невместимия Бог; радвай се, оросено руно, на Когото Владиката ще слезе тихо, като дъждовна капка, предизвестено от Гедеон.

Радвай се, незасята Земя, чисто произвела небесното Слово като плодоносна пшеница; радвай се, неорана Нива, произрасла Сина Божий като Божествен клас.

Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.

Кондак 7

Като искаше да повярва в страшната тайна, възвестена от Архангела, Пресветата Дева обаче се смути, като мислеше за висотата на нейното величие, и цяла се срамуваше и казваше: кажи Ми истината, Гаврииле, как при Моята нетленна чистота ще родя в плът Безплътния? С Божията сила винаги са ставали много чудеса, но дева никога не е родила без мъж. Затова как може Невидимият и Невместимият за всички да се всели в девическа утроба, която Сам е създал? Кажи Ми това, за да пея на Бога с вяра: Алилуия.

Икос 7

Ново, страшно и чудно е Твоето тайнство, рече Архангелът на Богородица, и ново творение показа чрез Тебе Творецът Господ, защото Ти едничка ще приемеш в утробата Си въплътения Цар, и едничка ще се наречеш Майка на Сина Божий, Чиста. Затова не се удивлявай на чудото и не се съмнявай: “Бог, където иска, се побеждава чинът на естеството”[10]. И както от Адамовите ребра без майка бе създадена Ева при древното сътворение от Бога, така и сега от Твоето девство без баща се въплъщава Господ на всички. И нека Те увери покаралият сух Ааронов жезъл и Гедеоновото руно, защото Ти ще приемеш зачатие като роса, бидейки нетленна Дева. Така и къпината, неизгаряща в огъня, да Ти възвести, че ще приемеш огъня на Божеството, Приснодево, и след Рождеството ще останеш чиста. Затова приеми моя поздрав, и всички земни народи с радост да Ти пеят:

Радвай се, Ааронов жезъл, произрасъл нетление за целия свят; радвай се, Давидова палма, разцъфтяла безсмъртие за падналите човеци.

Радвай се, небесна Скиния, осенена от Херувимите и облажавана; радвай се, по-голяма от Светая Светих, почитана и вечно прославяна от Серафимите.

Радвай се, Чаша на безсмъртния Цар, в Която се разтваря всемирната радост от Светия Дух; радвай се, Стомна с Божествена манна, от Която се приготвя неизказана сладост за верните.

Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.

Кондак 8

Величието на това странно рождество Ме смущава, – каза Пресветата Дева на Ангела, – понеже Всеблагият благоволи свръхестествено да се всели в Мене, за да Му бъда Храм, чист по душа и тяло; приела радостния глас на твоите думи, се изпълвам с Божествено веселие, за да престане чрез Мене Евиното осъждане и чрез Мене да се отдаде дългът на човеците, та всички, радвайки се на светлото Благовещение, благодарно да пеем: Алилуия.

Икос 8

Сега цялото творение се радва за Тебе, Благодатна, ангелският събор и човешкият род, – каза Архангелът, – защото чрез Тебе се даде Божествена радост и се изпълни всяко Божие обещание: днес чрез Тебе се благослови Авраам в своето семе; чрез Тебе Ева се освободи от древната печал; чрез Тебе ликува Адам, защото днес се изпълни първото благовестие на падналите човеци: семето на Жената ще стъпче главата на змията[11]. Чрез Тебе всяко творение започва да се освобождава от робството на тлението в свободата на славата на Божиите чеда. Чрез Тебе сега се подава всяка радост и вечно веселие на целия човешки род, за да Те хвалят всички вовеки така:

Радвай се, обрадвана Дево, предизобразена от древните патриарси; радвай се, Света Богоневесто, предвъзвестена от всички древни пророци.

Радвай се, затворена Градина, в Която пожела да влезе Небесният Цар; радвай се, запечатан Кладенец, от Който никой не може да пие.

Радвай се, Божествена Градина, в Която по целия свят се разнесе райско благоухание от всички цветя на Светия Дух; радвай се, новонасаден Рай, в Който се подготви да разцъфти Божественото дърво на живота.

Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.

Кондак 9

Всяко ангелско естество се удиви на Тебе, Пречиста, слушайки Твоята дивна беседа с Архангел Гавриил и най-вече Твоето моление: “Очисти душата, освети тялото, направи Ме Храм, Който да вмести Бога, и Богоукрасена Скиния, за да стана чрез слизането на Пресветия Дух одушевен храм и Чиста Майка на Живота”. А когато след тази молитва си изрекла от дълбините на смиреното Си сърце: Ето Рабинята Господня, нека Ми бъде по думата ти[12], за да се всели Бог в Мене, всички небесни сили прославиха Бога, като видяха, че сърцето Ти е готово за приемането на Божеството, и със страх и радост Му възпяха: Алилуия.

Икос 9

Божественият вития, свети архангел Гавриил, се изпълни със страх и дълбоко мълчание, и прекрати своите думи, когато, Ти, Пречиста Дево, си изрекла Своето смирено слово: ето Рабинята Господня, нека Ми бъде по думата ти. В началото на сътворението на света чрез думите на Твореца: да бъде, бе създадено всичко видимо и невидимо. А сега чрез същите думи, изречени от Девата, Творецът низведе творението в този свят, и така се откри великото тайнство, скрито отвека: Син Божий става Син на Дева[13], за да направи Адам бог. Вечното Слово на Отца, без да се отделя от небето, слезе на земята, стана Плът и живя между нас[14], неизказано изтощи Себе Си и се всели в Девическа утроба. Да се радват небето и земята, и с Архангела да пеят на Пречистата Дева:

Радвай се, земно Небе, възлязло със смирен дух до горните висоти; радвай се, Небесно Жилище, неизказано вместило Словото Божие.

Радвай се, Благословена, нетленно приела зачатието на Предвечния Бог; радвай се, Благодатна, едничка съхранила чертога на Твоето девство в зачатието.

Радвай се, Чиста Дево, преславно победила законите на естеството в Боговъплъщението; радвай се, Богоневесто, предивно развеселила ангелското естество в Твоето благовещение.

Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.

Кондак 10

Като искаше да спаси света, Човеколюбецът Бог слезе като дъжд върху руно[15] в Твоята Пречиста утроба, о, Богомайко, и веднага, чрез неизказаното слизане на Светия Дух, се извърши неведомото зачатие и Предвечното Божие Слово стана Плът и се всели в Тебе, приемайки я от Твоите Пречисти кърви без плътско услаждане, но не без духовна сладост: защото тогава Твоето Девическо сърце се изпълни с божествено желание, Твоят дух гореше с пламъка на серафимска любов и целият Ти ум като че бе извън себе си и се вглъбяваше в Бога. И така, услаждайки се от това неизказано Боголюбие и умно Боговидение, Ти се поклони на Въплъщаващия Се от Тебе Твой Господ и с радост Му пееше: Алилуия.

Икос 10

Стена си за девиците, Богородице Дево, защото девствено си заченала от Светия Дух Предвечния Бог и си останала Дева, и така си избавила Ева от древната печал. Днес е радостта на Благовещението, девственото тържество и великото тайнство, начало на нашето спсасение. Днес се весели небето и се радва земята. Затова великият Гавриил пръв от цялото творение, познал духом великото тайнство на Боговъплъщението, се поклони с велик страх на въплътилия Се в девическата утроба Спасител на света и на родилата Го Пречиста Дева с почти подобаващо поклонение, като на Царица на небето и земята, и с голямо благоговение Й пееше така:

Радвай се, пречудно изпълнение на високото тайнство на Божието въплъщение; радвай се, преславно явяване на неизказаното съставяне на Христовата Плът.

Радвай се, Чертог на безсеменно оневестяване, в Който днес се вмести Творецът на целия свят; радвай се, Ковчеже на Божественото въплъщение, чрез Която се даде велика радост на цялата вселена.

Радвай се, Девице, изтъкала Боготъкана порфира за Словото Божие от Твоята Пречиста Плът; радвай се, Отроковице, дала на Божия Агнец нетленна багреница от Твоите девствени кърви.

Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.

Кондак 11

Пение всеумилено си принесла, Пречиста, когато след отшествието на Архангела си посетила праведната Елисавета, Твоя сродница, и си й възвестила радостта на благовещението, и с веселие на духа си изрекла:душата Ми величае Господа, и духът Ми се зарадва в Бога, Спасителя Мой, задето Той милостно погледна смиреността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще Ме облажават всички родове[16]. Това Твое посещение развесели праведната Елисавета и младенецът радостно проигра в утробата й, Елисавета се изпълни с Дух Светий и каза: откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ?[17] Да проиграе сега и нашият дух, почувствал радостта от Твоето посещение в деня на Благовещението. Затова с Елисавета Ти зовем: благословена си Ти между жените и благословен е плодът на Твоята утроба[18]. На Него всякога всички да пеем: Алилуия.

Икос 11

Велика и Божествена светлина изгря в душата Ти, Пречиста, когато по гласа на Архангела Дух Светий слезе върху Тебе и силата на Всевишния Те осени, и Ти веднага си заченала в Своята Богоблагодатна, Девствена утроба Твореца на светлините, Който свети в мрака и мракът Го не обзе[19]. Той Те просвети като слънце със светлината на Своето Божество, Цяла Те прослави и обожи; затова Твоята красота сияе, Твоята светлост блести от чистота, както предсказа за Тебе Дух Светий в песните: цяла си хубава, моя мила, и петно няма на Тебе[20]. Цялата избрана и преукрасена си се явила Ти, Която Бог възлюби, Цялата чиста и изпълнена с Божествена слава. Просветени с Твоята Божествена Светлина, и ние Ти пеем песни, като Майка на Светлината:

Радвай се, Свещ на Божествената Светлина, вместила в Своята утроба незалязващата Светлина; радвай се, Лъч на умното Слънце, просветил целия свят със светлината на Божието лице.

Радвай се, небесен Светилник, запален на земен свещник за цялата вселена; радвай се, живоносен Източник, преизобилно оросен с благодатта на Светия Дух.

Радвай се, светоносна Дево, заради Която днес ни се даде светлината на Богопознанието; радвай се, избрана Богоневесто, заради Която неизказана радост озари целия свят.

Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.

Кондак 12

Божествена благодат и велика радост разцъфтя днес за целия свят, Пречиста, в светоносния ден на Твоето Благовещение, защото заради Тебе в този ден древната печал престана и се постави началото на нашето спасение: Син Божий стана Син на Дева[21], и земята, някога проклета заради Ева, чрез Тебе, Дево, днес отново се благослови. Херувимът отстъпи от дървото на живота, райските врати отново се отвориха за верните и целият свят се изпълни с радост, откакто великият Гавриил, Дево, Ти възгласи свише: радвай се. Затова небесата днес достойно да се веселят, земята да се радва, и всяко дихание и твар да пеят за Тебе на Бога: Алилуия.

Икос 12

Като възпяваме всерадостното Твое Благовещение от Архангела, Богородице, всички възхваляваме страшното, преславно и велико тайнство на Твоето чисто и девствено зачатие от Дух Светий, покланяме се на нетленно заченатия от Тебе Твой Син, нашия Христос Бог, и от цялото си сърце вярваме, че Ти и в Божественото зачатие, и след Твоето рождество си останала Приснодева. Затова с Гавриил Ти принасяме архангелска песен:

Радвай се, Благодатна, облечена в Слънце, сияеща с благодат и слава в цялата вселена; радвай се, Благословена, от изток слънце до запад всевъзпявана и превъзнасяна в цялата поднебесна.

Радвай се, велико удивление на Ангелите, удивила Гавриил с красотата на Своето девство; радвай се, благо веселие на целия свят, развеселила падналите човеци с радостта на Твоето Благовещение.

Радвай се, смирена Рабиньо Господня, низвела Бога на земята с висотата на Своето смирение; радвай се, Милосърдна Майко на Всевишния Бог, привела много грешници към Христа със Своето майчино застъпничество.

Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.

Кондак 13

О, Всевъзпявана Невесто на Параклита, чиста, непознала брак Дево! Удивила Архангела с красотата на Своето девство, и днес нетленно дала Плът на Бог Слово, приеми сегашното наше приношение за Твоето всерадостно Благовещение от Гавриил, запази в девство посветените на Христа Бога, укрепи всички в чистота и ни избави от беди, та, освободили се чрез Тебе от вечните мъки, да намерим рая, където всички да пеем с Тебе на Бога: Алилуия.

Този кондак се чете три пъти. След това се чете 1-ви икос “Архангел Гавриил, предстоящ пред Божия Престол...” и 1-ви кондак “На Тебе, Избраната в Предвечния Съвет...”.

Молитва

О, Пресвета, Богоизбрана Дево, Всенепорочна Невесто на Светия Дух Утешител, най-желана Дъщеря на Пребожествения Небесен Отец, намерена от Него посред тръните на света като пресветъл крин, сияещ с красотата на девството, за да бъдеш чиста, непознала брак Майка на Сина Божий! Какво да Ти въздадем в този пресветъл ден на Благовещението, в който си удивила Архангел Гавриил с красотата на Своето безмерно девство, и си получила неизказано обещание от него? Какво да Ти принесем за всички Твои утешения, с които в този ден си развеселила целия видим и невидим свят, и най-вече падналия човешки род?

Днес се постави началото на нашето спасение и явяването на скритото от векове тайнство: днес Словото Божие тихо слезе от Небесата като капка, падаща на земята, всели се в Твоята Богоблагодатна, Девствена утроба и стана Плът заради нашето спасение. Затова днес Ангелите ликуват на небесата и цялото творение се весели и се радва, празнувайки началото на своето избавление от робството на тлението, в свободата на славата на Божиите чеда. Днес се радва женското естество, паднало заради Ева, защото тя, подчинявайки се на змията, роди печал за жените и неудържимо въведе смъртта. А Ти, Дево, си освободила от горчивото робство целия човешки род и си почела женското естество с Христовата свобода, защото с чисто девство пак си въвела истинския живот: затова жените, пазейки девство, побеждават врага. Днес Адам ликува, като вижда, че в този пресветъл ден над Тебе се изпълни райското благовестие, че семето на Жената ще стъпче главата на змията. С него днес ликува целият човешки род, понеже чрез Тебе, Пречиста, тук се премахна древното отвръщане на Бога от човеците, защото пак си привела Бога към нас. Затова днес Те виждаме, както някога Иаков, като висока Стълба, по Която Бог слезе на земята, и като пречуден Мост, по който отново възвеждаш земните на небето. Какво да Ти въздадем, Царице на небето и земята, за всичко, чрез което си дарила неизказана радост на падналите и заблудените Твои люде? Всички наши жертви и приноси не са нищо пред величието на Твоите благодеяния. Само едно е угодно на Тебе: сърце съкрушено и смирено, което и Твоят Син и наш Господ не ще презре[22]. Затова Те молим: изпълни ни с Твоето високо смирение, доколкото можем да вместим, за да Ти принесем, във всесветия ден на Твоето Благовещение, Твоето от Твоите, и да не мислим високо във всяко добро дело, но винаги да пребиваваме в смирение на духа. Украсени с тази най-първа добродетел, в пресветлия ден на този Твой празник, с кротост и чистота на сърцето с Архангел Гавриил да Ти зовем:

Радвай се, Благодатна. Радвай се, Обрадвана. Радвай се, Преблагословена, Господ е с Тебе и чрез Тебе с нас във вечни векове. Амин.

[1Изх. 3:2.

[2Пс. 44:12.

[3Ис. 7:14.

[4Пс. 44:11,12.

[5Лук. 1:28.

[6Лук. 1:29.

[7Лук. 1:31-33.

[8Лук. 1:34.

[9Лук. 1:35.

[10Догматик, гл. 7.

[11Бит. 3:15.

[12Лук. 1:38.

[13Тропар на Благовещение.

[14Иоан. 1:14.

[15Пс. 71:6 – слав.

[16Лук. 1:46-48.

[17Лук. 1:43.

[18Лук. 1:42.

[19Иоан. 1:5.

[20Пес. на Песн. 4:7.

[21Тропар на Благовещение.

[22Пс. 50:19.

Из живота на схиархимандрит Зосима Сокур

Posted in Поучения.

Веднъж в манастира основан от схиархимандрит Зосима Сокур дошли с автомобил двама сектанти и започнали да се натрапват на всички с обичайните сектантски въпроси: "А вие как разбирате това място от Библията?" и т.н. ...Но никой не им обръщал внимание и един от тях попитал: "Тука ли е вашият старец Зосима?" Монасите се оживили: "А, вие при отеца!- в къщичката идете". Сектантите влизат. При отеца имало още една монахиня килийница. Сектантите започнали да говорят, че отеца и тук и там неправилно разбира Библията. Зосима им отговаря тихо и скромно: "Та къде аз ще разбирам Библията. Цял живот откакто живея се старая да разбера- и нищо не се получава". Сектантите се зарадвали на този отговор и напират още повече: "Значи вие нищо не разбирате! Та вие навярно и да се молите не умеете и молитви не знаете!" Старецът Зосима взима своя игуменски жезъл и казва: "А ето молитвата я знам!!!" След това удря със жезъла в земята и възглася:"Да възкръсне Бог!!!" И двамата сектанти веднага припаднали. Килийницата се сбъркала, бяга окололо тях и вика: "Отче! Убихте ги! Милиция!" Старецът към нея: "Защо крещиш, донеси светена вода и китката за ръсене- сега ще им четем молитва". Поръсил ги старецът със светена вода и те дошли на себе си, станали. Отецът към тях спокойно: "Е какво, дечица, видяхте ли силата на молитвата Христова?" Те: "Видяхме". Старецът: "Хайде вървете и разкажете там на вашите".

Слово за Неделя на Блудния син

Posted in Поучения.

Покаянието - това е правият и истински път към спасението, а не праведността.

През миналата неделя с думите на евангелската притча Светата Църква ни внушаваше да не разчитаме на своята праведност. Видяхме, че няма никаква възможност да възложим върху нея надеждата на спасението си. Защото къде можем да живеем така, че целият ни живот да представлява непрекъсната верига от добри дела, и при това така, че зад тези добри дела винаги да има добри чувства и разположения на сърцето, а освен това всички тези чувства и разположения, заедно с всички дела, да са въодушевявани от ревността по Божията слава?

Къде можем да живеем така? Далече сме от това! А именно всичко това, и то само в своята съвкупност, съставя пълната праведност, така че ако нещо не достига, тази праведност не е вече праведност и няма силата да ни отвори входа към Царството Небесно.

Но от друга страна, само праведните, чистите и светите могат да наследят Царството Божие, защото в него няма да влезе нищо нечисто. Така че какво да правим? Как да направим неправедния си живот - праведен? С какво да оправдаем неправдите си? Къде да денем греховете си и с какво да избелим нечистотата и гнусотата на душата си. Защото, ако при този недостиг на правда не съумеем да постигнем и да направим това, което следва после, няма да имаме надежда и спасение. Ще погинем. Бог на правдата не проявява излишна снизходителност и не гледа на лице - или бъди прав, или търси истинско оправдание пред лицето на Праведния и неподкупен Съдия.

Уви! Притиснати сме и от двете страни. И през тази теснота неизбежно преминава всяка душа, която търси спасение. Като не вижда правда в себе си, тя е поразена от чувството за Божия гняв и е готова да падне в отчаяние. Но благодарение на Господа, чува от кръста утешителния Му глас към разбойника: днес ще бъдеш с Мене в рая! (Срв.: Лук. 23:43)И се оживява от блага надежда. Ех, братя! Ако го нямаше Кръста, нямаше да има никога радост и утешение в нито една душа; щеше да има само скръб и теснота - и в този живот, и в бъдещия.

Чували ли сте, братя, със сърцето си това призоваване от Господа: "Дойдете при Мене всички отрудени и обременени от грехове, и Аз ще ви успокоя (Срв.: Мат. 11:28)- ще ви взема под Своя покров, ще ви умиря, облекча и ще наситя душата ви с блага надежда!” Дойдете всички, които търсите спасение! Дойдете да се поклоним и да паднем пред Христа, като викаме от дълбочината на душата си към Него: "Спаси ни, Сине Божий, спаси ни! Освен Теб друг Спасител нямаме!”

И така, това е правият и надежден път към спасението, а не праведността. Затова и Новият Завет започва така: покайте се и вярвайте в Евангелието (Марк. 1:15) . Покайте се: признайте себе си за грешни, без никакво оправдание пред Бога и плачете за това в мъката на душата си, вярвайте в Евангелието; вярвайте, че заедно с Господ на Кръста са приковани и всичките ни грехове и е разкъсано ръкописанието им и че всеки грешник, който вярва в Него, получава прошка и бива признат за праведен пред лицето на Божията правда.

Потоците сълзи на покаяние и сърдечно съкрушение за греховете ни, разтворени и смекчени от вярата в кръстната смърт на Господа - това е основата на нашето оправдание и следователно на нашето спасение. Ето защо свети Иоан Предтеча, когато подготвя народа за срещането с Господа, казва: покайте се ... (Мат. 3:2)Ето защо и Сам Господ започва проповедта Си със същата дума: покайте се (Марк. 1:15)- и след това, като изпраща Апостолите на проповед още докато е сред тях, им заповядва навсякъде да казват: покайте се(Срв.: Марк. 6:12). Ето защо и Светата Църква, като ни учи да се потрудим за спасението си през приближаващия се пост, влага такава песен в устата на всеки от нас: " Жизнодавче, отвори ни вратите на покаянието!” Тя вече ни предложи притчата за митаря и фарисея, за да ни научи, че спасението е в това, да удряме гърдите си като митаря с покайния вопъл: Боже, бъди милостив към мене, грешника (Лук. 18:13), а не в самооправдателното самомнение: не съм като другите... благодаря Ти ... (Срв. Лук. 18:11)и прочее; и сега ни предлага притчата за блудния син, за да покаже, че на Небесния Отец е по-скъп този син, който се обръща към Него след съгрешението си и казва: не съм вече достоен да се нарека Твой син (Срв.: Лук. 15:19), отколкото онзи, който мисли, че никога не нарушава волята Му и казва: ни веднъж Твоя заповед не престъпих ... (Срв. Лук. 15:29).

Дойдете с плач да се обърнем към Господа, Който ни е сътворил, праведния Господ, но Който е готов да ни помилва заради сълзите ни на съкрушение.

Да не помисли някой, като съди по примера на митаря и блудния син, че сълзите на покаяние са нужни само на онези, които са се заплели в безчестните си страсти и в големите си грехове, но не и на тези, които вече са престанали да грешат и живеят изправно! Не, не! Покайните сълзи са необходими на всички и без тях за никой в света няма спасение; при това са нужни непрестанни сълзи, а не така - поплакал си веднъж, изповядал си се и ти е достатъчно ... В живота те са това, което е полето при украсяване на платното с цветя. Както едноцветното поле служи за основа на цветовете и изпълва празното пространство между тях, така и сълзите на покаяние служат за основа на праведността и запълват недостига на праведни дела в живота ни.Така че, да не се опитваме да избегнем това. Подобава да плачем и да плачем!

За да ви стане по-ясно какво представляват сълзите и как трябва да плачем, ще ви приведа няколко примера за това от житията на светиите. Един свят мъж, струва ми се - свети Ефрем Сирин, отивал с учениците си в града или селището и като минавали покрай гробището, видял една вдовица, която проливала горчиви сълзи над гроба и, колкото и да я утешавали роднините, събрани около нея, тя никого не искала да слуша. Сякаш била забравила всичко, нищо не виждала и не чувала; мъката завладяла сърцето и душата ?. Като я подминали, старецът се обърнал към учениците си и им казал: " Както се съкрушава тази вдовица на гроба, така трябва и ние да се съкрушаваме с плач за душата си, която сме умъртвили с греховете си и сме погребали в чуждата за нея земя на този свят и на плътските похоти”. Като казал това, старецът заридал и ридал през целия път, докато стигнали до определеното място, а там вече трябвало да скрие сълзите си.

Има сказание за един старец, който оставил света и се отдалечил в пустинни краища, но не си построил килия, а така преминавал от място на място, като прелетна птица. Дали някой го е виждал да вкусва храна, не се знае, но никой никога не го бил виждал без сълзи, ридания и стенания. Когато се случвало като пустинна гургулица да се приближи до някой град или селище, той не влизал в него, а сядал на някой камък и склонил глава към гърдите си, викал със сълзи: "О! О! О! Уви! Ех, мъка! Ех, беда! Какво ще стане? Какво ще бъде?”. Случвало се жителите на това място да отидат при него и от състрадание да започнат да го утешават, но това още повече усилвало скръбта му и увеличавало плача и сълзите му. Предлагали му и храна, и дрехи, и пари - нищо не го утешавало, нищо не привличало вниманието му, и сълзите му били хляб за него денем и нощем. Понякога се обръщали към него и му казвали: "За какво плачеш и каква беда те е постигнала? Кажи ни; може би ние ще можем, според силите си, да ти помогнем и да облекчим горчивата ти участ”. Но при тези думи старецът започвал още по-силно да плаче, като закривал лицето си, и от ридания и вопли нямал сили да произнесе членоразделно нито една дума. И едва след като много пъти го питали така, през сълзи и стонове, казвал понякога: "Не зная дали ще ми помогнете, но ето каква е бедата ми: моят господар ми повери голямо богатство, а аз цялото го пропилях по увеселения, театри, гуляи, пиршества и разкошен нечист живот с блудници. Сега господарят ми ме търси и, като ме намери, ще ме предаде на съда и на позорно наказание. Не зная какво да правя? Какво ще бъде? Какво ще стане?” - и пак се предавал на плач, ридания и вопли. Разбирате ли за какво е плакал? Плакал е за греховете си и се е боял от съда на Владиката на всички - Бога! Ето така да заплачем и ние и може би Бог ще ни помилва!

Може би някой ще каже: "Все плач, стенания и сълзи! Приятно ли е на Самия Господ такова неестествено състояние!”. Да, така е.Само сълзите са приятни на Господа и само тези, които пристъпват към Него със съкрушено сърце, Той приема милостиво и благосклонно. За една душа, която търсела спасение, ето какво показал Господ в сънно видение: видяла тя себе си, сякаш заедно с множество други души се намира в широкия двор на една света обител, сред който се издигала преблаголепна църква. Всички очаквали нещо. Изведнъж се разнесло: "Идва, идва пастирът!” народът се отдръпнал и всички видели Спасителя да идва, облечен като пастир. Лицето Му било с необикновена красота и благият Му поглед носел радост и утешение на всички, към които се устремявал. Той преминал пространството между народа и църквата и застанал пред вратите на храма. Очите на всички били вперени в Него... Давайки знак с ръка и с очи, Той започнал да извиква при Себе Си от множеството онези, които Му били нужни. Извикваните се обличали със светлина и колкото повече се приближавали, толкова по-светоносни ставали. Виждало се, че това било знак на особена благодат и милост. Но като извикал двама-трима, Спасителят се спрял сякаш в недоумение. Душата, на която се дало това видение, водела добър живот, в подвизи и трудове, доколкото можела, вършела добро, и още с появата на Господа се надявала, че заради такова благоугаждане на Господа или заради това, че тя не е като другите, Господ ще ? покаже някакъв знак на особеното Си благоволение. Затова, когато той престанал да извиква, тя си помислила, че е дошъл нейният ред. Като пристъпила напред, тя се обърнала към Господа: "Няма ли и мен, Господи?”. Но Господ дори не я погледнал, а само погледът Му и движението на главата Му изразявали презрение и отхвърляне. Душата, която видяла това, била сякаш поразена със стрела и паднала с вик на отчаяние. Заобикалящите я се хванали да ? помагат, но тя отблъсквала всички, като само викала: "Аз съм грешница..., аз съм погинала... Господ ме отхвърли, а без Него как да живея и къде да търся спасение?”. Но Господ бил вече близо, стенещата от скръб душа едва успяла да повдигне глава и веднага видяла Господа, Който стоял над нея с разтворени обятия, готов да я повдигне. Божествените Му уста изрекли утешителните думи: "Ето как трябва да се идва при Мене!”. И с това видението свършило.

Ето, виждате ли как трябва да се отива при Господа! Няма какво да се умува! Такъв път на молитва е устроил за нас Господ: по този път и ще вървим. Той е дошъл в света да спаси грешниците: като грешници и ще пристъпваме към Него, само като грешници, които плачат за греховете си с решимостта повече да не ги повтарят. Няма нито един праведник на земята; всички са грешници и всички биват оправдавани даром, по благодатта на Господа Иисуса Христа, заради вярата си в Него и сълзите си на разкаяние и съкрушение! Нека да плачем за греховете си, за да се спасим! Амин.

Светител Теофан Затворник

ЗА ГОРДОСТТА КАК ДА СЕ ОТНАСЯМЕ КЪМ ДРУГИТЕ ЗА СМЪРТТА И СЪДА

Posted in Поучения.

242. Не се превъзнасяй със своите дела, каквито и да са те.

243. Не се превъзнасяй в своята гордост и не се хвали.

244. Прогони далеч от себе си гордостта, а твоя ближен и всички хора почитай като по-добри от теб.

245. Няма по-голямо безчестие, от това да причиниш някому скръб и да се превъзнесеш над другите.

246. Не считай себе си за мъдър, защото твоята душа ще се превъзнесе от гордост, и ти ще паднеш в ръцете на своите врагове.

247. Не считай себе си за всезнаещ и мъдър (т.е. не казвай: и сам зная, и сам мога); за да не пропадне твоя труд, и да не би твоят кораб напразно да е плавал дотук.

За това как трябва да се отнасяме към другите.

75. Старай се да придобиеш това – всички хора да те благославят.

76. Скърби заедно със своя брат, и прояви състрадание към него.

77. Ако някой брат усърдно те помоли да му помогнеш, работи с него целия ден.

78. Преди да приемеш някого за приятел първо го изпитай, и не ставай близък с всеки, и не на всеки се доверявай; защото светът е пълен с лукавство. Но си избери един брат, който се бои от Господа, и с него дружи като брат с брат. А най-добре от всичко е да се прилепим към Бога, като син към баща си; защото почти всички хора с изключение на някои изцяло са се поддали на лукавството.

За смъртта и съда.

151. Не забравяй, че твоята младост е отминала (силите ти са се изтощили), а немощите са се увеличили, и вече е много близко времето на твоята смърт, когато ще трябва да даваш отчет за всичките си дела, и знай, че там нито брат ще може да откупи брата, нито баща да избави сина си.

152. Винаги помни смъртта и никога не изпускай от мислите си страшния съд; ако така постъпваш, никога няма да съгрешиш.

153. Винаги мисли и си казвай, че всеки ден за теб е последен – и никога няма да съгрешиш пред Бога.

154. Всеки ден си казвай, че ти е останал единствено този ден на този свят – и ще се предпазиш от грехове.

155. Превърни килията си в тъмница, като си мислиш, че за теб всичко вече е свършило и всеки момент ще удари часа на твоето заминаване от този свят.

156. Внимавай над себе си, за да не бъдеш отхвърлен в бъдещия век. Горко на нерадивите, защото се приближава краят и няма да имат помощник, нито надежда за спасение.

"ОТКЪСИ ОТ ДОБРОТОЛЮБИЕТО

Св. Антоний Велики
Устав за отшелнически живот