„Любовта не зависи от времето и винаги има сила. Когато нашата душа познае Божията любов, тогава ясно чувства, че Господ е наш Отец, най-близкият, най-скъпият, най-добрият, и няма по-голямо блаженство от това, да обичаш Бога с целия си ум, с цялото си сърце и с цялата си душа, както заповядал Господ, и ближния си, като самия себе си. Когато тази любов е в душата, тогава всичко я радва, а когато тази любов я няма, тогава човек не намира покой, смущава се, и обвинява другите в това, че са го обидили, неразбирайки, че сам той е виновен, защото е загубил любовта към Бога и е осъдил или възненавидил ближния си”.