31.05.2025 г. - Слово на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, произнесено на официалния прием по повод 1700-годишнината от Първия Вселенски събор и празника на Св. Апостол Ерм, покровител на град Пловдив

С Л О В О

на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай,
произнесено на официалния прием по повод
1700-годишнината от Първия Вселенски събор и празника на Св. Апостол
Ерм, покровител на град Пловдив

31 май 2025 г.

Ваше Величество, Ваши Царски Височества, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, Ваше Превъзходителтво г-н Гергов – Архонт на Пловдивска митрополия, уважаеми господин Кмете на град Пловдив, г-жо Губернатор, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, Боголюбиви отци, обични в Господа братя и сестри,

Надявам се, че ще ми позволите да кажа няколко думи, с които да изразя още веднъж благодарността си за честта, която ни оказвате с присъствието си на нашия скромен празник, както и да споделя с вас някои мисли, които ме вълнуват и които много бих искал да кажа пред този кръг на братя, приятели и съмишленици.

Най-първо искам да благодаря на Негово Величество, царят на българите Симеон II. Не знам, скъпи братя, дали осмисляте какво означава на Света Божествена литургия Символът на вярата да бъде произнесен от православен цар в присъствието на архиереи и Божи народ. За мен това, което ни се случва е Божие чудо. В тази връзка искам да кажа следното.

Всички предчувстваме, че идващите времена няма да са леки. В последните 2000 години Църквата е видяла и преживяла какво ли не: гонения и въздигания, революции и реставрации, издигане, падение и пак издигане на империи и царства. Понеже тя е преживяла и надживяла всичко това, тя, Църквата, знае, че освен Второто пришествие на Нашия Господ Иисус Христос, нищо в този свят не е окончателно, че винаги има варианти и алтернативи, че когато става дума за спасяването на Православието и на Божия народ нито една опция не бива да бъде отхвърляна предварително като невероятна или невъзможна, още повече, че за Бог невъзможни неща няма.

Колкото и парадоксално да прозвучи, може да се окаже, че решението за съхраняването на демокрацията се съдържа в Първа книга „Царства” на Стария завет, Богоустановената форма на управление е царската. Няма да продължавам повече, защото знам, че Негово Величество не харесва тази тема, но пак искам да кажа, че ние, българите и особено ние в Пловдив сме честити да имаме сред себе си нашият православен цар и се молим искрено за него и за Царстващия дом.

От тук взимам повод за втората тема, по която бих искал да кажа няколко думи. Негово Величество беше включен в състава на делегацията на Светия Синод на БПЦ за участие във Всеправославния събор на остров Крит през 2016 г. Без всякакво съмнение присъствието на православния български цар тогава щеше да е не само чест за нашата делегация, но и чест за този висок форум, на който с присъствието и участието си щеше да придаде съвсем друго звучене и измерение.

Нашата делегация тогава обаче не отиде на събора, защото Светият Синод на нашата църква беше смутен от някои формулировки в предварителните документи относно въпроса за единството на църквата, какво значи Една църква, и имахме нужда от допълнително изяснение по темите. Тазгодишните чествания на Първия вселенски събор неминуемо ще поставят отново на дневен ред въпроса за църковното единство. Ако въобще има някакво значение моето скромно мнение, то е, че, разбира се, диалог трябва да бъде воден.

За съжаление в момента няма Богопослушен и Боговдъхновен император, който да модерира дебата, затова и той ще бъде по-продължителен, отколкото някои предполагат, но е важно в неговия край църквата да е стигнала до едно общо, съгласно с древните правила решение, без да се влияе от каквито и да е конюнктурни фактори. Струва ми се, че този диалог ще бъде толкова по-успешен, колкото по-често в него се използва думата „любов” и се избягва думата „компромис”. Което всъщност е основният принцип, от който са се ръководили нашите предшественици, участниците на Първия, а и на останалите Вселенски събори.

И накрая не мога да не отбележа проблема, който занимава всички ни, а именно продължаващите войни и огнищата на насилие в Украйна и в Близкия Изток, където православните християни са не просто косвени жертви, а са буквално подложени на изтребление и на прокуждане от родните си места. 

Ние в нашата епархия неуморно се молим на Бог да спрат страданията на невинните наши братя и сестри и да бъде възстановен мирът. Специално за войната в Украйна по други поводи съм казвал, че според мен тя има един много отчетлив трансцендентен компонент, защото беше предшествана от един нелеп юрисдикционен дебат, инспириран от светските власти, което в крайна сметка доведе до накърняване на единството на Вселенската църква и на братските връзки между поместни църкви, които би следвало да са ненарушими. Враговете на Светото православие вероятно се радват на тази ситуация и биха искали тя да продължи колкото се може по-дълго, но ние, ако сме отговорни епископи на Светата църква трябва да помогнем тя да бъде преодоляна колкото се може по-скоро. 

Смятам, че за да бъде решен проблема, трябва като първо всякакви светски влияния да бъдат отстранени, всякакви съображения от политически или геополитически характер да бъдат оставени настрана, Църквата да разсъждава само като църква и да се съсредоточи само и единствено върху грижата за душите на човеците. За това как се решава такъв проблем има много ясни ръководни указания, които са формулирани отново от вселенските събори. Сегашното честване на Първия Вселенски събор е добър повод да си ги припомним.

По времето на Първия Вселенски събор не са съществували нито Москва, нито Киев, но нека си представим за миг, че са съществували, че епископите на тези два града са се явили в Никея и като последна точка в дневния ред са помолили събора да реши спора между тях за това кой измежду двамата има повече чест и повече власт в църквата, респективно над събрата си от другия град.

Как мислите, какво биха им отговорили останалите 316 Богоносни отци? Е, когато съборно, ние всички заедно, си отговорим на въпроса какво онези наши предшественици биха им отговорили и какъв съвет биха им дали, и когато двамата, нито единият от които не е първи по чест, а още по-малко първи по власт в Едната, Свята, Вселенска и Апостолска църква, се съобразят с нашето общо мнение, тогава и краят на войната ще е близо. 

Благодаря ви за търпението и Бог да ви благослови!