11 септември 2014 г. - Слово

„Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него.
 И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше:

Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.
Блажени плачещите, защото те ще се утешат.
Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.
Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани.
Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.
Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.
Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша  дума заради Мене.

Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.” (Мат.5:1-12)

Обични в Господа братя и сестри!

Струваше ми се, че в този толкова важен за цялата ни епархийска църква ден трябва да кажа нещо за справедливостта. За правдата. Ние сме се събрали тук днес, за да отдадем дължимото на Всеподателя Бога в благодарност за въздадената ни от него правда. Той ни даде справедливост, ние му дължим молитвена благодарност. Благодарение на Бога, благодарение на застъпничеството на Неговата майка Света Богородица и на всички светии, начело със светите Кирик и Юлита, на света Параскева, получихме за втори път, от втора инстанция на светския съд, решение, в което по безапелационен начин се казва, че това тук е свещена сграда. За втори път съдът каза, че това не е просто сграда, която може да бъде обект на сделки, да бъде търгувана, продавана или заменяна. Че това не е просто някакъв обект, на който може да му бъде сменено предназначението и да бъде превърнат например в хотел или вертеп. Съдът каза, че това е манастир. Свято място. Място, обречено на Бога и на стоящите пред престола Му свети Кирик и Юлита и на света мъченица Параскева. То принадлежи на Бога и на Неговата свята църква. Така е било, и така трябва да бъде, и така ще бъде вовеки веков- амин. Защото така е справедливо. Защото такава е Божията справедливост, която в решението на светския съд се трансформира в светска справедливост. Затова се радваме, братя и сестри. Радваме се, защото сме свидетели на единството, на единението между Божията и светската справедливост. Бяхме гладни и жадни за правда и се наситихме.

Съвсем скоро, скъпи мои братя и сестри, тази света обител, посветена на Свети Кирик и Юлита, отново ще заблести със светлината на монашеското подвижничество и непрестанната денонощна молитва за спасението на нашия народ, за неговото добруване и душевно спасение, душевно изцеление. Не от материални блага, не от сгради и имоти, а от душевно изцеление се нуждае на първо място нашият народ. А душевното изцеление се постига, когато душата види, когато душата почувства, че има справедливост. Че има правда. Истинска правда. Правда, породена от Божия разум. Правда по Божиите критерии. Справедливост, която поставя нещата на истинските им места и въздава всекиму това, което му се следва. Без оглед на обществено положение, богатство, властнически възможности, връзки и позиции.

Нашето общество боледува, защото има болезнена нужда от справедливост. Нашето общество копнее за справедливост. И се радва, когато я получи. Мъничко, макар и в отделен случай, малка, но затова пък толкова по-ценна справедливост. Радвайте се и се веселете! Бяхме гонени от тая свята обител, но получихме правда.

Току що, скъпи братя и сестри, си припомнихме заедно Нагорната проповед на Нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Един от най-важните и най-възвишени текстове на христовата вяра. Забележете, че в тази ключова проповед, произнесена от устата лично на Нашия Господ Иисус Христос, само една дума се споменава два пъти! Думата „правда”. „Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят” и „Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно”. Самият наш Господ, скъпи мои чеда, ни казва колко е важна правдата. Два пъти. Първо Той ни казва, че ако сме гладни и жадни за правда ще се наситим. Че правда има, че справедливост има и, че тя ще бъде получена. Всеки, който страда, гладува и жадува за справедливост – ще я получи. Абсолютно и гарантирано. И второто, което Бог ни казва в тази своя проповед е да не се страхуваме да отстояваме справедливостта и правдата. Защото който бъде прогонен заради правда нему принадлежи царството небесно.

Поднебесните сили на злото знаят колко е важно за човека, за неговото душевно равновесие и добруване, наличието на чувство за правда. И затова с всички сили и средства тези сили искат да ни лишат от справедливост. Да унищожат представата, че е възможна справедливостта. За тях липсата на справедливост, гаврата със закона и морала е въпрос на принцип. Искат да ни лишат от справедливост, за да ни лишат от вяра. Но, ето, аз днес свидетелствам пред всички вас: справедливост има! Правда има! И е напълно възможно и постижимо тази правда и тази справедливост да бъдат получени тук и сега!

Ето, аз ви казвам и заявявам. Не е вярно, че съдебната система е корумпирана! Не е вярно, че правда може да се постигне само с пари, натиск, протекции или телефонни обаждания! Това не е вярно! Силите на злото искат ние да мислим така. Те искат самите съдии да мислят така. За да сломяват волята ни и вярата ни. За да спрем да се борим за справедливост. Да спрем да отстояваме принципите си. Те искат ние да се откажем, но ние няма да се откажем. Защото и за нас това е въпрос на принцип. И защото, за отстояването на този принцип нам е обещано царството небесно. Колкото повече ни хулят и ни преследват заради правда, толкова повече Небесното царство е по- близо до нас. Колкото сме по-гладни и жадни за правда, толкова повече ще се наситим. Обещано ни е от Господа и ние го вярваме. Справедливостта на съдебните решения за този манастир е доказателство, че имаме всички основания да вярваме.

Нямате си представа колко хора ме уверяваха, че Църквата няма да си върне собствеността върху манастира „Св. св. Кирик и Юлита”. Че е безнадеждно. Че е загуба на време и средства. Че е по-добре да се откажем. Че е по-разумно да се разберем с ползвателя. Че трябва да направим компромис. Ние не направихме компромис. Ние вярвахме, че ще получим справедлив съд и правда. И го получихме! Защото съдиите в огромното си мнозинство са почтени и добри хора. Хора, които, независимо дали идват на църква или не, дълбоко в себе си носят нашите представи за добро и зло. За правилно и неправилно. За морално и неморално. За законно и незаконно. Знаят, че не може да е законно това, което не е морално. Защото техният морал и нашият морал е един и същ. Това е християнският морал, християнската ценностна система и християнската правда. Те са заложени в гена на нашата нация от 1200 години, и в гена на всеки един от нас в мига на неговото кръщение. И това е неизкоренимо. Просто трябва да бъде събуждано, разпалвано и напомняно. Чувството за правда и стремежът към справедливост. Непрекъснато и непрекъснато.

И, да не проявяваме примирение към несправедливостта. Смирение към Бога, упование на Неговата свята Воля – това да! Но примирение със злото – не! Питаха ме много пъти, същите тези, които ме съветваха да се откажа да искам манастира „Св.св. Кирик и Юлита, защо съм толкова непримирим? Ще ви кажа защо. За да го обясня, нека си припомним накратко житието на Свети Кирик и на неговата майка Юлита.

Св. Юлита живеела в гр. Икония (област Ликаония) и цяла била предадена на Христовата вяра. Овдовяла на млади години, като имала само един син Кирик, когото кръстила веднага след рождението му, а като станал на три години, научила го на вяра и молитва.

Били времената на гонителя на християнството император Диоклетиан, 304 година, сл. Хр. Настанало гонение и в Ликаонската област, Юлита взела тригодишния си син и с двете си верни слугини избягала в Селевкия. Когато започнали и тук да преследват християните, тя отишла в град Тарс. Но и тук не могла да се скрие и скоро била изведена със сина си на съд. Управителят я попитал за нейното име, род и отечество. Тя се нарекла само християнка. Управителят тогава й отнел сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и искало да се изтръгне из ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, но Кирик с висок глас извикал: "Аз съм християнин, пусни ме при мама!" И взел с ръчичките си да блъска управителя. Озлобеният управител го блъснал от своето високо седалище. Кирик паднал надолу и удряйки главичката си по каменните стъпала, обагрил това място с кръвта си и предал Богу своята света и невинна душа. Виждайки как Кирик пострадал преди нея, св. Юлита се изпълнила с радост и поблагодарила на Бога, загдето нейният син се удостоил с мъченически венец. След много мъки и Юлита била посечена с меч. Така са загинали тези мъченици на Христовата вяра.

За пръв път, братя и сестри, дойдох в тази обител през 2007 година, скоро след като Бог ми възложи отговорността да бъда архипастир на Богоспасаемата Пловдивска епархия. Знаех, че има договор, с който манастирът е предоставен на Съюза на българските архитекти за творчески дом и средище за наука и култура. Вярно е, че през 1981 година Пловдивската митрополия, Високопреосвещеният блаженопочинал Пловдивски митрополит Варлаам е бил насилен, с решение на окръжния съвет на комунистическата партия, да предостави манастира. Дойдох с добра воля, за да видя как се поддържа църквата в манастирския двор и да се уверя, че обектът, както е модерно да се казва, се използва по предназначение. Тоест, за творчески дом. Това което заварих беше рушаща се църква, ресторант в средата на един твърде занемарен хотел със съмнителна слава. Нямаше никакви белези на творчески кипеж, на наука и на култура. Нямаше и следа от архитекти, имаше арендатори. Попадна ми менюто. Първото, което видях, братя и сестри, беше „Специалитет на заведението: „Телешко „св. Кирик”.

Разбирате ли, братя и сестри, защо не можехме и не можем да направим компромис? Разбирате ли защо поискахме договорът веднага да бъде развален и манастирът да бъде върнат на Църквата, за да се възстанови благочинието, благоприличието и светостта на мястото? Никога не сме имали нищо против нито срещу архитектите, нито техните съюзи. Напротив, и архитектите, в своето мнозинство са почтени и разумни хора, много от тях са благочестиви и добри християни, които безвъзмездно помагат на църквата, било при строеж на нови храмове, било при ремонт на стари. Това, в което беше превърнат манастирът „Св. св. Кирик и Юлита” не беше дело на архитекти. Не допускаме че, архитектите могат да искат това! Това отдавна не беше тяхната творческа база. Това беше вече място за евтино и дребно печелбарство, чиито арендатори кощунстваха с вярата ни и чувствата ни. Затова поискахме справедливост. Поискахме правда, по посочения в светските закони ред. Вярвахме, че светската правда в този случай не може да е по-различна от Божията правда. И познахме! Бяхме гладни и жадни за правда и се наситихме. Затова благодарим. И на Всеподателя Бог и на справедливия съд. Да, ще има още пречки, ще ни се поставят още препятствия, ще има още опити да се попречи на възцаряването на окончателната справедливост. Битката със злото е тежка. То също има своите сили и средства, като лъжите, манипулацията, внушаването на страх и примирение. Но ние няма да отстъпим. Ние няма да се откажем. Ние вярваме, че ще се наситим с правда. И вярваме, че съдиите, които вярват, искат и въздават правда ще са повече от тези, които биха се поставили в услуга на злото.

Благодарим всъщност и на всички онези архитекти, които са работили за възстановяването на тези сгради (за жалост без църквата), но все пак с труда и времето си са допринесли за запазването на материалната база на манастира. Те са се грижели за материалното и не са виновни, че в последствие духът е бил прокуден оттук. Сега духът ще се върне, защото който бива гонен за правда, нему е царството небесно. Те, архитектите също са добре дошли, както всички поклонници и миряни, които смирено биха дошли тук. За да запалят свещица, да се помолят за душите си, за мира и добруването на нашия народ и да намерят душевна утеха. Защото – и това е искреното ми желание – нека този дом Божий занапред да бъде възприеман като символ на справедливостта и правдата. Символ на това, че има правда и че гладните за нея ще се наситят. Тук и сега, като нека никой не забравя, че получаването на правдата ще става толкова по-често, колкото повече вяра ние намираме в Бога и воля да искаме и се борим за справедливост. За справедливост по Божиите критерии, по християнските норми и извечните ценности на нашето общество. Защото, както е казал псалмопевецът: „Твоята справедливост е справедливост вечна, а твоят закон е истина (Пс. 119, 142). Вечната справедливост е Неговата справедливост! Истинният закон е Неговият закон! Ако вярваме в това и отстояваме тази вяра, както в ежедневието си, така и пред светските съдилища, няма как да не започне възстановяването на доверието в обществото ни, а оттам успокояването и добруването на нашия народ.

Вярвам в това и благодаря на всички – граждани, началствуващи и съдии, които вярват в същото и преподавам Божието благословение над тях и всички вас. Амин.