Ваше Високопреосвещенство, възлюблений в Христа Бога, владико Антоние!

Благословен е идващият в името Господне! Радваме се да Ви приветстваме с добре дошли в нашата епархия, в нашия митрополитски храм, посветен на света великомъченица Марина, тук, в седалището на митрополитите на древния град Филипопол. Който идва в името Христово, винаги е добре дошъл и понеже Вие идвате в Неговото име, имате гостоприемството ни като наш скъп гост.

Предполагам, че сте се информирали за нашата епархия, поради което не е нужно да споменавам, че този тук митрополитски престол е поставен лично от свети апостол Ерм, един от 70-те апостоли, през 71-ва година от Рождението на нашия Господ Иисус Христос или 38 години след Неговата кръстна смърт и славно Възкресение. Излишно е да припомням, че през времето, в което не е имало автокефална Българска православна църква, тази катедра е била поставена на 27-мо място в диптиха на нашата обща Църква-майка – Вселенската патриаршия.

От този амвон е проповядвал митрополит Михаил Италик, а преди и след него десетки други достойни архиереи, като Филипополските митрополити Теолипт, Серафим, а така също и св. Дионисий, впоследствие Костантинополски патриарси. Епархията ни е дала стотици мъченици за православната вяра, които днес са наши застъпници пред Престола на Нашия Господ Иисус Христос и които ние молим всекидневно за подкрепа, насърчение и мъдрост. Казвам всичко това, за да подчертая колко е голяма отговорността ни, колко е тежък кръстът, който Бог е промислил да възложи на немощните ни човешки плещи, като ни е поверил грижата за спасението на душите и грижата за Неговата древна църква в този благословен край на света, на който Господ Иисус Христос и никой друг е началото и краят.

Обични в Господа братя и сестри,

когато подготвях днешното си слово по повод Деня на Съединението, реших да прегледам какво съм казвал предишните години на този празник, защото имам чувството, че всяка година говорим едно и също. За съжаление съм прав. Вижте, например, какво съм казал в словото си на този ден през 2013 г.:

„Ще попитате дали в днешния ден, в деня, в който честваме Съединението на България, Българската православна църква ще каже няколко думи по актуалните политически събития? Дали Църквата ще заеме страна? С какви думи тя ще охарактеризира случващото се. Как ще го коментира? Какъв призив ще отправи? Думите, които характеризират случващото се, вече са казани. Ето само няколко цитата от вчерашната преса: „Яростна конфронтация”, „Още като деца започваме да мразим тези, които мислят”, „Голямото мразене”, „Здравият разум напуска последните територии в колективното българско съзнание”, „Пълно отсъствие на допирни точки между опонентите”, „Състояние на пълна гражданска непоносимост”, „Егоизъм, който връзва краката на държавата с железни окови”. Това са думи на независими коментатори и те много ясно назовават състоянието, в което е изпаднало обществото ни. Омраза. Безпаметност. Гняв. Егоизъм.”

Това съм казал преди девет години. Тогава съм цитирал вестникарските заглавия от 5 септември 2013 г. Ако прегледаме вчерашните публикации в социалните медии, сигурно ще прочетем същите заглавия. Девет години все едно и също. Омраза до степен на безпаметност, гняв, егоизъм. Съгласете се, че това не е нормално.

Като благодарим на Бога за всички Негови благодеяния към нас и нашата света православна църква, в днешния ден сме духовно възрадвани съборно да отпразнуваме престолния празник на този забележителен митрополитски храм, който е празник и на цялата Пловдивска епархия. Отслужихме Божествената св. Литургия и в богослужебната прослава на светата Христова изповедница и великомъченица Марина. Всички заедно възхвалихме в Троица прославяния наш Бог, в Когото е вярата и надеждата ни, в Когото е нашето светло упование.

Днес радостта ни е двойно по–голяма – както заради нашето братско в Христа общение, така и за възможността да отправим нашата обща молитва към света великомъченица Марина да бъде наш неизменен молитствувател пред престола на Всевишния и бърза помощница на всекиго, който с вяра, надежда и любов прибягва към молитвеното й застъпничество. Към нея – тази наистина дивна Христова невеста и избран съсъд на неоскъдяващата Божия благодат – са отправени днес нашите мисли и нашите молитви за Божия народ на светата Пловдивска епархия, за неговия духовен възход и укрепването му в Божиите истини, съхранявани в светата православна вяра.

Нека всякога имаме пред себе си примера и подвига на светата великомъченица Марина - на тази, която, въпреки крехката си възраст, беше надвила изкушенията и бе презряла всички земни блага, за да наследи вечното блаженство. Нека подражаваме на нейната твърдост в изпитанията, на силата и на нейната вяра, и на нейната решимост в християнския подвиг. И, като се преклоним пред тази, която в страданията си докрай се бе уподобила на пострадалия заради нашето спасение Господ Иисус Христос, да се утвърдим още повече в християнското си призвание.

„Прочее, преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. След това Човеколюбецът Бог, Който урежда всичко и Който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж и той им състави букви. И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на Бориса, българския княз и в годината 6363 от сътворението на света.“ (Из „За буквите“, съчинение от Черноризец Храбър)

Обични в Господа братя и сестри, Христос Воскресе!

Светата православна църква е отредила денят 11-ти май за прославяне на паметта на Светите равноапостолни Кирил и Методий. Светите братя, които са съставили първата азбука, пригодена за превод на Светата Библия и светата Божествена литургия  на славянски език. Прославяме днес паметта на двамата светци на Православната църква, които са убедили тогавашните ни събратя от западните диоцези, че освен на еврейски, гръцки и латински Божието слово може да бъде изговаряно и разпространявано и на общия език на славянските народи в Европа. Иисус Христос е казал на апостолите: „Идете и научете всички народи!“ (Мат. 28:19) Делото на Светите братя Кирил и Методий е до такава степен глобално и победно, че не можем другояче да си обясним неговия успех, освен като признаем очевидния факт, че то е било вдъхновено и благословено от Бог.

Житията на Свети Кирил и на Свети Методий са известни, а днес и особено на 24 май, ще бъдат четени многократно. Затова не бих искал сега да ги повтаряме и да преразказваме едно и също. Бих искал вместо това да обърна внимание върху поуките на историята, които могат да ни послужат в днешния ден. Както Иисус Христос, въплътеният Бог Слово, е действителна историческа личност, върху Чието дело, кръстна смърт и Възкресение е изградена цялата съвременна цивилизация, както всички светци и мъченици на Църквата са действителни исторически личности, чиито подвизи имат значение до ден-днешен, така и светите братя Кирил и Методий са личности от историята, с пряко отношение към нашия днешен ден. Деянията на светите равноапостолни братя пораждат верига от исторически причинно-следствени връзки, в които нашият народ има централна, основополагаща роля. Това не е случайно. Това е Божи промисъл.