06.09.2022 г. - Слово на Пловдивския митрополит Николай по случай празника на Съединението
Обични в Господа братя и сестри,
когато подготвях днешното си слово по повод Деня на Съединението, реших да прегледам какво съм казвал предишните години на този празник, защото имам чувството, че всяка година говорим едно и също. За съжаление съм прав. Вижте, например, какво съм казал в словото си на този ден през 2013 г.:
„Ще попитате дали в днешния ден, в деня, в който честваме Съединението на България, Българската православна църква ще каже няколко думи по актуалните политически събития? Дали Църквата ще заеме страна? С какви думи тя ще охарактеризира случващото се. Как ще го коментира? Какъв призив ще отправи? Думите, които характеризират случващото се, вече са казани. Ето само няколко цитата от вчерашната преса: „Яростна конфронтация”, „Още като деца започваме да мразим тези, които мислят”, „Голямото мразене”, „Здравият разум напуска последните територии в колективното българско съзнание”, „Пълно отсъствие на допирни точки между опонентите”, „Състояние на пълна гражданска непоносимост”, „Егоизъм, който връзва краката на държавата с железни окови”. Това са думи на независими коментатори и те много ясно назовават състоянието, в което е изпаднало обществото ни. Омраза. Безпаметност. Гняв. Егоизъм.”
Това съм казал преди девет години. Тогава съм цитирал вестникарските заглавия от 5 септември 2013 г. Ако прегледаме вчерашните публикации в социалните медии, сигурно ще прочетем същите заглавия. Девет години все едно и също. Омраза до степен на безпаметност, гняв, егоизъм. Съгласете се, че това не е нормално.
Като благодарим на Бога за всички Негови благодеяния към нас и нашата света православна църква, в днешния ден сме духовно възрадвани съборно да отпразнуваме престолния празник на този забележителен митрополитски храм, който е празник и на цялата Пловдивска епархия. Отслужихме Божествената св. Литургия и в богослужебната прослава на светата Христова изповедница и великомъченица Марина. Всички заедно възхвалихме в Троица прославяния наш Бог, в Когото е вярата и надеждата ни, в Когото е нашето светло упование.
„Прочее, преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. След това Човеколюбецът Бог, Който урежда всичко и Който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж и той им състави букви. И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на Бориса, българския княз и в годината 6363 от сътворението на света.“ (Из „За буквите“, съчинение от Черноризец Храбър)