Като благодарим на Бога за всички Негови благодеяния към нас и нашата света православна църква, в днешния ден сме духовно възрадвани съборно да отпразнуваме престолния празник на този забележителен митрополитски храм, който е празник и на цялата Пловдивска епархия. Отслужихме Божествената св. Литургия и в богослужебната прослава на светата Христова изповедница и великомъченица Марина. Всички заедно възхвалихме в Троица прославяния наш Бог, в Когото е вярата и надеждата ни, в Когото е нашето светло упование.

Днес радостта ни е двойно по–голяма – както заради нашето братско в Христа общение, така и за възможността да отправим нашата обща молитва към света великомъченица Марина да бъде наш неизменен молитствувател пред престола на Всевишния и бърза помощница на всекиго, който с вяра, надежда и любов прибягва към молитвеното й застъпничество. Към нея – тази наистина дивна Христова невеста и избран съсъд на неоскъдяващата Божия благодат – са отправени днес нашите мисли и нашите молитви за Божия народ на светата Пловдивска епархия, за неговия духовен възход и укрепването му в Божиите истини, съхранявани в светата православна вяра.

Нека всякога имаме пред себе си примера и подвига на светата великомъченица Марина - на тази, която, въпреки крехката си възраст, беше надвила изкушенията и бе презряла всички земни блага, за да наследи вечното блаженство. Нека подражаваме на нейната твърдост в изпитанията, на силата и на нейната вяра, и на нейната решимост в християнския подвиг. И, като се преклоним пред тази, която в страданията си докрай се бе уподобила на пострадалия заради нашето спасение Господ Иисус Христос, да се утвърдим още повече в християнското си призвание.

„Прочее, преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. След това Човеколюбецът Бог, Който урежда всичко и Който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж и той им състави букви. И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на Бориса, българския княз и в годината 6363 от сътворението на света.“ (Из „За буквите“, съчинение от Черноризец Храбър)

Обични в Господа братя и сестри, Христос Воскресе!

Светата православна църква е отредила денят 11-ти май за прославяне на паметта на Светите равноапостолни Кирил и Методий. Светите братя, които са съставили първата азбука, пригодена за превод на Светата Библия и светата Божествена литургия  на славянски език. Прославяме днес паметта на двамата светци на Православната църква, които са убедили тогавашните ни събратя от западните диоцези, че освен на еврейски, гръцки и латински Божието слово може да бъде изговаряно и разпространявано и на общия език на славянските народи в Европа. Иисус Христос е казал на апостолите: „Идете и научете всички народи!“ (Мат. 28:19) Делото на Светите братя Кирил и Методий е до такава степен глобално и победно, че не можем другояче да си обясним неговия успех, освен като признаем очевидния факт, че то е било вдъхновено и благословено от Бог.

Житията на Свети Кирил и на Свети Методий са известни, а днес и особено на 24 май, ще бъдат четени многократно. Затова не бих искал сега да ги повтаряме и да преразказваме едно и също. Бих искал вместо това да обърна внимание върху поуките на историята, които могат да ни послужат в днешния ден. Както Иисус Христос, въплътеният Бог Слово, е действителна историческа личност, върху Чието дело, кръстна смърт и Възкресение е изградена цялата съвременна цивилизация, както всички светци и мъченици на Църквата са действителни исторически личности, чиито подвизи имат значение до ден-днешен, така и светите братя Кирил и Методий са личности от историята, с пряко отношение към нашия днешен ден. Деянията на светите равноапостолни братя пораждат верига от исторически причинно-следствени връзки, в които нашият народ има централна, основополагаща роля. Това не е случайно. Това е Божи промисъл.

Обични в Господа Иисуса Христа, братя и сестри,

Днес е 3-ти март. Преди 144 години на този ден, под знамената на победоносните полкове от земите на Москва и Киев започва възраждането на българската държавност. Руските и украинските войни, наред с румънски, финландски, грузински и войни от други народности, са водили тежки битки и са дали стотици хиляди жертви, за да освободят един народ, който са считали за братски, защото е  православен. Водещата идея на войната от 1877-78 година е, че православно християнско войнство, православни християнски народи са освобождавали православен народ. За да получи той правото на свободно вероопределение и вероизповедание. Православно, християнско. Затова онази война е била победоносна, защото е била водена за вяра. Когато войната е спряла да е за вяра и се е превърнала в пазарлък за територии, тоест в геополитика, всичко приключило и то зле.

Днес знамената на полковете от земите на Москва и Киев са изправени едни срещу други. Днес русите и украинците, които преди 144 години водиха битка рамо до рамо за свободата на България, водят война помежду си. Днес православни християни водят война срещу православни християни. Русия нападна Украйна. Това е толкова нередно, толкова Богупротивно, че нямам думи, с които да изразя горестта, която е обзела мен, а и вярвам всички други православни по целия свят. Това не е война за вяра. Това е геополитическа война, война от гордост. И понеже това не е просто война между две държави, между два народа, пък били те и в Европа, а именно война между православни братя, и понеже тази война се води от гордост и заради гордост, то тази война нанася такава огромна рана върху тялото на Православната църква, че само с усърдно молитвено призоваване на Божията помощ и на Божията милост можем да се надяваме щетата да бъде поправена. Ние сме слаби да спрем злото, което се случва пред очите ни. Само Бог може да помогне.

Боголюбиви отци,

братя и сестри,

в изпълнение на апостолската заръка: „помагайте на светиите в техните нужди; залягайте да бъдете страннолюбиви; благославяйте вашите гонители; благославяйте, а не кълнете. Радвайте се с ония, които се радват, и плачете с ония, които плачат. Бъдете единомислени помежду си; не въздавайте никому зло за зло, а залягайте за това, що е добро пред всички човеци. Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци“ (Рим.12:13-18).

Да усилим молитвата си в тези дни на кръвопролитна война, която се е разразила сред православни народи, вследствие военната атака на Русия над Украйна.

Разпореждаме  в  деня на Националния ни празник 3 март  във всички храмове в диоцеза на Пловдивската епархия от 11 часа - отслужване на молебен за мир. Защото същият ап. Павел ни казва: „за мир ни е повикал Бог“ (1Кор.7:15).

В катедралния храм на Пловдивска епархия „Успение Богородично“ в гр. Пловдив в 11 часа ще бъде посрещнат Св. Кръст от манастира „Св. Троица“- Кръстова гора, защото Кръстът е знамето на мира и християнската непобедимост. Също така ще бъдат донесени и всички чудотворни икони и св. мощи от епархията.

Отечески призоваваме Божия народ за съучастие в молитвата за мир.

Благодат и мир от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа, Княза на мира да бъдат с всички нас!

✝ Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ