Боголюбиви отци,

братя и сестри,

в изпълнение на апостолската заръка: „помагайте на светиите в техните нужди; залягайте да бъдете страннолюбиви; благославяйте вашите гонители; благославяйте, а не кълнете. Радвайте се с ония, които се радват, и плачете с ония, които плачат. Бъдете единомислени помежду си; не въздавайте никому зло за зло, а залягайте за това, що е добро пред всички човеци. Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци“ (Рим.12:13-18).

Да усилим молитвата си в тези дни на кръвопролитна война, която се е разразила сред православни народи, вследствие военната атака на Русия над Украйна.

Разпореждаме  в  деня на Националния ни празник 3 март  във всички храмове в диоцеза на Пловдивската епархия от 11 часа - отслужване на молебен за мир. Защото същият ап. Павел ни казва: „за мир ни е повикал Бог“ (1Кор.7:15).

В катедралния храм на Пловдивска епархия „Успение Богородично“ в гр. Пловдив в 11 часа ще бъде посрещнат Св. Кръст от манастира „Св. Троица“- Кръстова гора, защото Кръстът е знамето на мира и християнската непобедимост. Също така ще бъдат донесени и всички чудотворни икони и св. мощи от епархията.

Отечески призоваваме Божия народ за съучастие в молитвата за мир.

Благодат и мир от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа, Княза на мира да бъдат с всички нас!

✝ Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

До г-н Гроздан Караджов, зам.-министър-

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

на Пловдивския митрополит Николай

относно експлоатацията на крематориуми

Обични в Господа братя и сестри,

     за огромно наше съжаление отново се налага да се занимаваме с темата за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне на човешки тела, т.нар. крематориуми. Поводът са сведенията, които получихме за намерения за разширяване и увеличаване на капацитета на допуснатия крематориум в град Пловдив и за изграждането на още един нов такъв.

     Всички християни са чували фразата: „пръст си и в пръст ще се върнеш“ (Бит. 3:19). Бог е създал човека от пръст и е повелил след смъртта му тленните му останки да бъдат предадени обратно на пръстта. Това е християнската вяра и това е християнската практика от повече от две хиляди години насам. Всеки кръстен християнин има правото да бъде погребан като такъв. Има свещеното право след смъртта тялото му да бъде положено в земята, където в покой да дочака деня на Великото Второ Пришествие Христово. Така са погребани нашите родители и нашите прадеди. Така държим да бъдем погребани и ние и нашите верни. Всеки знае какво е чувството, когато застанеш пред гроба на покоен роднина. Там, пред гробовете на нашите близки ние знаем и вярваме, че Бог е с тях и те са при Бога. Там ние чувстваме техния дух и чувстваме, че те са с нас.  Изгаряйки телата на нашите близки, ние практически се отричаме от тях! Това е кощунство и спрямо мъртвите, и спрямо живите! 

     Кощунство е, защото тялото на християнина, живо или бездиханно, е храм на Светия Дух (1. Кор. 6:19), храм на живия Бог (2. Кор. 6:16) и с него не може да се прави каквото е угодно или удобно някому. Не може то да се осакатява приживе или изгаря след смъртта. С тялото на човека, създадено по Божий образ и подобие, трябва да се отнасяме с благоговение и свещен трепет. Към тези, които биха дръзнали да изгорят храм, или дори една икона, ние справедливо бихме се отнесли с презрение и бихме определили, че кощунстват и поругават Бога. Питам, не е ли още по-голямо кощунство да посегнеш на храма на живия Бог – човешкото тяло. Свети апостол Павел ни предупреждава, че „който разори Божия храм, него Бог ще разори“ (1Кор.3:17), се отнася в пълна степен и в пълна мяра и за онези, които поругават или допускат да бъдат поругавани човешките тела след смъртта им.

     Доколкото разбираме, за разширяването на крематориум или за изграждане на нов крематориум, държавните органи е трябвало да проведат и са провели процедура по „оценка за въздействие върху околната среда“. Интересно дали при тази оценка държавните органи взимат предвид въздействието на едно или друго „инвестиционно намерение“ и върху духовната околна среда? Важно ли е за тях, че освен, че ще дишаме въздух, замърсен с частици пепел от изгорени човешки тела, ние създаваме една отровена духовна атмосфера? Атмосфера на презрение към човека? Че благодарение на такива „инвестиционни намерения“ и на благосклонното отношение на държавните органи към тях, като към бизнес, се стига до там на човешкото тяло да се гледа чисто и просто като на отпадъчен материал? Като някакъв излязъл от употреба уред, захвърлен на вторични суровини, от който можем да извлечем и продадем полезните части, а непотребните останки да унищожим, разбира се, пак срещу заплащане? Нима не се вижда пряката връзка между влошените човешки взаимоотношения през последните десетилетия и възникването на крематориумите, т.е. на идеята, че човешките тела могат да се горят? Нима разрушаването на духовната околна среда не е също толкова, ако не и по-страшно от физическото замърсяване и увреждане на природата, за която държавата и нейните органи толкова се грижат? Разбира се, органите по опазване на околната среда ще ми отговорят, че в техните закони подобни изисквания няма и че те не отговарят за духовното и за душата. Е, добре! Църквата обаче отговаря. Аз отговарям и всеки свещеник отговаря. По този въпрос и всеки мирянин – християнин и християнка, отговарят. И аз ви казвам, че изгарянето на човеци е поругаване на Бога, а Бог поруган не бива. Реализирането на подобни бизнес-намерения рано или късно ще свърши зле. Казвам го, за да не кажат, че не са били предупредени.

     Разбирам, че градските гробища са препълнени и че общините изпитват затруднения при разкриването на нови и нови гробни полета. Един организационен проблем не може да става причина за създаване на морален и духовен проблем. Всеки от нас има скъпи покойници, които лежат в гробове, там, където сме родени, където сме израсли и където сме живели. Няма нищо по-редно и по-правилно, когато дойде часът всеки един от нас да се представи пред Бога, той да бъде положен в гробовете на своите родители, деди и прадеди. Да бъдем заедно с тези, които са ни създали и отгледали, и които ще се радват отново да бъдат заедно с нас, докато заедно чакаме Съдния ден. Искам да кажа, че в България има достатъчно гробове на покойници, които могат да приемат техните наследници и че аргументът, че наследниците трябвало да бъдат изгаряни като езичници, защото нямало места, е подвеждащ и неверен. Просто се опитват да ни накарат да свикнем с мисълта, че изгарянето на човешки тела е просто едно полезно начинание и бизнес, като всеки друг. След което да започнем да приемаме за нормална и всяка друга гавра с човека и с човешкото тяло. Както вече, ако забелязвате, започнаха.

    В светлината на казаното по-горе, моля органите по опазване на околната среда, които провеждат процедури по оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) на инвестиционни проекти за изграждане на крематориуми (инсинератори за човешки останки или както и да ги наричат), или за разширяване на съществуващи такива, да възприемат настоящото Обръщение като категорично несъгласие на една обществена група – православните християни – с подобни инвестиционни намерения, като оказващи изключително зловредно влияние върху околната среда, духовна и физическа. Ако ли ни кажат, че сме изпуснали някакви законови срокове за подаване на възражение, нека имат предвид, че Божият закон и произтичащите от него нравствени норми, на които се позоваваме, действат безсрочно.

     Бог да ни е на помощ!

     † Пловдивски митрополит Н И К О Л А Й

 *Настоящето обръщение да се прочете от църковния амвон във всички храмове в диоцеза на Пловдивска епархия на 20.2.2022 г. - Неделя на Блудния син, след св. Литургия.

Обични в Господа братя и сестри,

преди близо година и половина, по повод честването на 150-ата годишнина от създаването на Българската екзархия, по покана на Пловдивския общински съвет произнесох кратко слово пред госпожите и господата съветници, в което припомних кой е Гаврил Кръстевич и какво е значението на неговото дело за българската църква и за българската държава.

Тогава се помолих да се случат две неща. Гаврил Кръстевич да бъде обявен посмъртно за почетен гражданин на Пловдив и в града ни да бъде издигнат негов паметник. Благодаря на г-н кмета и на членовете на Пловдивския общински съвет, които откликнаха на първата молба и прогласиха Гаврил Кръстевич за почетен гражданин на богоспасяемия град Пловдив.

Нашата епархийска църква, от своя страна, пое със собствени сили и средства изпълнението на втората част от задачата и днес осветихме и откриваме паметника на този заслужил църковен и народен деятел в двора на катедралния ни храм „Св. Богородица“. Тук, където е започнало движението, довело до създаването на Българската екзархия, на самоуправляващата се Българска православна църква. Дело, за което Гаврил Кръстевич има най-съществен допринос.

Ваше Преосвещенство, Боголюбиви отци, обични в Господа братя и сестри,

Днес се открива предизборната кампания за избиране на народни представители, които да представляват българския народ в следващото Народно събрание.  В края на предишния парламент обърнах внимание на факта, че Бог не даде власт. Всяка власт е от Бога, но предишният парламент не съумя да произведе легитимна власт. Следователно Бог, поради някакви Негови съображения, ние го наричаме Божий промисъл, не допусна предишното народно събрание да произведе власт, а допусна вместо това властта да премине в служебно правителство. Неведоми са пътищата Божии и включително аз нямам претенцията да разбирам всичко. Но със здравия човешки разум ми се струва, че Бог този път сякаш е решил да позволи на българския народ да извърши върху себе си всички експерименти, към които десетилетия наред го тласкат всевъзможни лъже-пророци. Да види нашия народ как е без правителство. Да си поиграе на смяна на държавното устройство. Да повери суверенната си воля на бездушни машини. Да позволи най-чистият израз на народовластието, какъвто е изборния процес, да бъде приватизиран. Изобщо, да бъде изпълнено всяко налудничаво желание, независимо дали то се изразява от по-големи групи хора или само от неколцина по-гласовити наши съвременници. Ние, изглежда наистина трябва да допуснем да ни се случи всичко, за да се опомним. Ако се опомним.

Църквата не си позволява никакви експерименти и заради това тя е най-устойчивата институция в този свят! Защото тя е Богочовешки организъм. Правилата в нея са установени от Светия Дух и не подлежат на промяна. Те са основани на любов, доверие и съборност. Именно заради това Църквата е и най-атакуваната институция на този свят. Поднебесните сили на злото неуморно се опитват да я подкопават, дискредитират, унижават и тикат в ъгъла. Защото тя задава критерия. Задава мярката. Задава принципите. И защото включително от позицията на своите критерии и принципи може да обясни, че не може да има трайна, легитимна светска власт, ако тази власт ще се основава не върху любовта, доверието и съборността, а върху омразата, недоверието и всяването на раздори. Да се надяваме, че Бог в превеликата си милост ще вдъхне разум на нас и на нашите сънародници, за да преминем през днешните неуредици и да стъпим на здравия и спасителен път на принципите, върху които е основана нашата православна вяра и цивилизованото общество, в което бихме искали да живеем.

Днес сред нас са дошли наши миряни, които в следващите дни ще поискат да получат народното доверие, за да се опитат според силите си да направят нещо добро за своите съграждани и съотечественици в следващия парламент. Всеки, който е пристъпил в Божия дом, със страх Божи и с искрени добри намерения ще получи нашето благословение. Благославяме ги и им желаем успех.

Църквата обича всички хора еднакво. Не делим хората по политическите им пристрастия. Хората делят себе си по политическите си пристрастия, без което в съвременната демокрация изглежда не може. По-лошото е когато хората делят себе си в отношението си към ценностите. В отношението си към другите хора. И в отношението си към Църквата.

Независимо от политическите им пристрастия има хора, които се стараят да се придържат към християнските ценности. Които уважават другите хора и имат грижа за тях. И които се застъпват за църквата, защото разбират какво е значението на църквата за българския народ и държава. Има други, които не уважават ценностите ни. За които останалите хора са инструмент за постигане на целите им. И, които, в най-лошия случай, са прикрити или явни врагове на църквата. Ще се молим за успеха на първите и ще се молим за спасението на душите на вторите.

България има нужда от вяра. Вярата се крепи върху надеждата, а източникът на надеждата е любовта. Иисус Христос ни казва: „Обичайте се!“ Църквата винаги повтаря това: „Обичайте се!“ Няма как обществото ни да се развива, ако между хората няма любов, ако не се възпитава и не се отглежда любов. На дошлите днес в храма кандидати за народни представители казвам: Обичайте народа си, както църквата го обича. Когато той усети обичта ви, ще възроди в себе си надеждата, а надеждата ще му даде вяра, че е способен да направи чудеса. Вярата, която повдига планини. Когато Бог усети, че сме изпълнени с любов, когато види в очите ни надеждата и почувства вярата в сърцата ни, тогава той няма да закъснее да въздаде справедливостта си. Не гневлива, не отмъстителна, а онази, истинската Божия справедливост, за която всички толкова жадуват. Той ще смири бесовете, бъдете сигурни. Само трябва да се обърнем към него с вяра и да кажем: Господи Иисусе Христе, пази България!

Още веднъж ви пожелавам успех, в името на Иисус Христос! Бог да пази България!

Произнесено след молебена в митрополитски храм „Св. Марина“ 

11 юни 2021, град Пловдив