kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

16.03.2020 г. - ПРИЗИВ НА ПЛОВДИВСКИЯ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ КЪМ БОЖИЯ НАРОД НА ПЛОВДИВСКА ЕПАРХИЯ

Posted in Митрополитско слово.

mitropolit Nikolai-potretБоголюбиви братя и сестри, чеда на светата Пловдивска епархия,

Обръщам се с призив към вас, да обединим молитвата си в тези тежки изпитания за целия свят, като ви моля всяка вечер в 21 часа, който където и да се намира, у дома, на работа, или по пътя, да се моли с Господнята молитва „Отче наш“, за да призовем Божията милост, снизхождение и избавление от злото.

Също така, разпореждам всяка вечер от 21 часа до 21.15 часа, до края на месец март, да бият всички църковни камбани в диоцеза на Пловдивска епархия в знак на подкрепа на всички наши лекари, медици и медицински лица, които неуморно полагат грижи за боледуващите и страдащите наши ближни. Защото Господ ни е заповядал:  „Синко, в болестта си не бъди небрежен!... Почитай лекаря с чест според нуждата от него, защото Господ го е създал, и лекуването е от Вишния.“ (Сирах. 38:1-9).

Братя и сестри,

Времето на всеобщото бедствие, което Господ допуска и което съвпада с времето на Великия пост, следва да бъде осмислено от нас в духовен план. Нека то да бъде за нас време на покаяние и смирение. Но не и на униние, на страх, на малодушие и ропот. Всички сме в Божиите ръце. И времето на земния ни живот, и часът на смъртта, и здравето, и болестта – всичко се отмерва от премъдрия Божи промисъл за света и човека.  Да не забравяме Господните слова: „Всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите. И каквото поискате от Отца в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина…. и, Ако поискате нещо в Мое име, Аз ще го направя“. (Ин. 14:13-14; Мaт. 21:22).

Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, любовта на Бога Отца и общението със Светия Дух да бъде със всички вас,

† ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ

16.3.2020 г.

Гр. Пловдив

16.03.2020 г. - Окръжно разпореждане

Posted in Митрополитско слово.

mitropolit Nikolai-potretДо

освещения клир, монашествуващите,

и църковнослужителите на Пловдивската  епархия

Боголюбиви отци, братя и сестри,

Във връзка с епидемиологичната обстановка в страната и опасността от заразяване с коронавирус - COVID-19, за да се избегнат предпоставки за заразяване на вярващите и превантивното осигуряване на възможно най-безопасното състояние на храмовете,

РАЗПОРЕЖДАМЕ :

  1. Всички храмове на територията на Вашата епархия да бъдат отворени и в тях да се извършват определените за светата Четиридесетница богослужения и молитвени последования;
  2. Богослуженията да не прекъсват, както и всеки преминал надлежна подготовка желаещ да пристъпи към Свето Причастие с Тялото и Кръвта Христови, да не му бъдат отказвани под предлог от страх от заразяване с коронавирус. Светите Тайни не могат да бъдат преносители на зараза или каквато и да е болест, а са лекарство за телесно и душевно здраве;
  3. Болни, които не могат да посетят храма, при желание за Свето Причастие да бъдат причастявани със запасни Св. Дарове, като се вземат съответните мерки от свещенослужителите за това;
  4. Всеки посещаващ храма да се отнася с необходимото внимание и отговорност към здравето на околните;
  5. Да се използват дезинфектанти и да се поддържа отлична хигиена. Подовете на храмовете да се почистват периодично със съответните препарати; иконите да се забърсват; килими, пътеки и други да се почистват редовно; столове, пейки и други места за сядане да се дезинфектират на няколко часа;
  6. Да се поставят напоени с дезинфектант стелки на входовете на храмовете, които да се поддържат влажни през цялото работно време;
  7. Болни да избягват посещение на обществени богослужения, като се отдадат на молитва и коленопреклонение в своя дом за да не станат проводник за заразяване на други вярващи;
  8. Свещениците да отправят усърдни молитви към Всеподателя Бога, „Който наказва и милва, допуска болести за наше вразумление и лекува“, за изцеление и безопасно преодоляване на това изпитание;
  9. Цялото църковно изпълнение да усили своя духовен подвиг в покаяние, пост, молитва, бдение, изповед и съединяване с Тялото и Кръвта Христови.

И в богослуженията, да бъдат добавени специалните молитви при зарази и епидемии от особено заразни и смъртоносни болести:

НА СВ. ПРОСКОМИДИЯ:

Господи, Иисусе Христе, Боже наш, приеми тази жертва за прошка на греховете на нас, грешните и недостойни Твои раби, които с нашите беззакония прогневихме Твоята благост и оскърбихме Твоето добросърдечие, и не влизай в съд с Твоите раби, но отклони страшния Си гняв, който справедливо е насочен срещу нас, уталожи пагубното Си наказание и спри Своя страшен меч, който невидимо и неочаквано ни посича, пощади бедните и нещастни Твои раби, и не затваряй в смърт душите на нас, които в покаяние, със съкрушено сърце и със сълзи припадаме към Тебе, милосърдния, благосклонния и примирителния наш Бог.

НА ВЕЛИКАТА ЕКТЕНИЯ:

  • За да чуе от светия Свой храм нашия глас и да изцери смъртните болести, които са ни обхванали, и да изсуши потоците беззакония, които ни смущават, на Господа да се помолим.
  • За да премахне бързо от нас примките на смъртта и да ни избави от адовите болести, на Господа да се помолим.
  • За да продължи милостиво на рабите Си времето за покаяние, и да не ни посече безвременно като неплодната смоковница, но с добросърдечието да окрили и да напои с росата на милосърдието, като човеколюбиво очаква плодовете на нашето покаяние и обръщане, на Господа да се помолим.

НА СУГУБАТА ЕКТЕНИЯ:

  • Съгрешихме и вършихме беззакония, Господи Боже наш, и затова ни постигна Твоят справедлив гняв, и смъртна сянка ни обгърна, и се приближихме до вратите на ада, но в нашите страдания към Тебе, нашия Бог умилно викаме: пощади, пощади Твоя народ и не ни погубвай до край, смирено Ти се молим, чуй ни и ни помилвай.
  • Повече от всички съгрешихме пред Тебе и вършихме беззакония, Владико, и макар да не сме показали покаяние, нашето моление приеми като покаяние и прояви милост; освободи като всесилен от смъртоностното страдание и тежките болести, твоите раби, които болезнено въздишат, молим Ти се, скоро чуй и помилвай.

Призоваваме   над   Вас    Божието    благословение    и    оставаме   Ваш    в   Христа молитствувател,

† Пловдивски митрополит Николай

27.02.2020 г. - Архипастирско слово на Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай, произнесено на тържествена сесия на Пловдивския общински съвет по повод 150 - годишнината от учредяването на Българската екзархия

Posted in Митрополитско слово.

2020.02.27-SlovoУважаеми господин Председател на Общинския съвет, уважаеми общински съветници, уважаема госпожо Областен управител, Ваше Преосвещенство, боголюбиви отци, обични в Господа братя и сестри,

Събрали сме се, за да отбележим сто и петдесетата годишнина от създаването на Българската екзархия. Пловдив и личности, свързани с Пловдив имат ключово значение за нея и за това се полагат най-сериозните знаци за значимостта на това духовно дело да бъдат дадени именно тук. Събитието, дало тласък по пътя към Екзархията, се е случило в нашия катедрален храм “Св. Богородица“ през 1859 година. Затова в притвора на храма са изографисани лицата на дейците на българската църковна самостоятелност. Когато следващия път влезете там, ще ви замоля да обърнете внимание на едно от тях – лицето на Гавраил Кръстевич, известен повече, като генерал-губернатор на Източна Румелия. Искам сега да ви разкажа, защо неговият лик е там и какво е Гавраил Кръстевич за Българската Екзархия.

Гавраил Кръстевич е роден в Котел през 1817 година. Забелязан от котленските първенци и с препоръките на бащата на Раковски – Стойко Раковски и на учителя Райно Попович той бива приет от най-издигнатия по онова време българин в Цариград – княз Стефан Богориди, който се ангажира да спонсорира неговото образование, и подготовката му за учител в родния Котел. Така, уж случайно, започва една кариера, която ще преведе Гавраил Кръстевич от Великата народна гръцка школа в Константинопол, през юридическия факултет на Сорбоната до професорско място в Школата за подготовка на съдии на Османската империя; от позицията на частен секретар на княз Богориди, през управител на остров Самос, член на Търговския съд и на Върховния съд на империята и автор на нейния Търговски закон, за да завърши пътя си на висш администратор като генерал-губернатор на Източна Румелия, тук в Пловдив. Важни са и неговите културни приноси, като редактор на списание „Български книжици“, автор на книгата „История българска“, и на многобройни статии в излизащите в Цариград вестници на български език.

17.10.2019 г. - Интервю на Пловдивския митрополит Николай за в-к „24 часа“

Posted in Митрополитско слово.

  1. mitropolit Nikolai-potretВаше Високопреосвещенство, защо вие, възпитаникът на Московската духовна академия, архиереят, когото някои смятат за проводник на Руската църква у нас, отказахте да участвате в приема на делегацията, водена от Волоколамския митрополит Иларион?

  - Предполагам няма да е лесно, но тези, които ме смятат за проводник на нечии интереси, ще трябва да приемат, че не съм. Намирам за изключително обидно български архиереи да бъдат набеждавани, че са проводници на интереси различни от интересите на Светата православна църква и православното изпълнение в България. Винаги в служението си съм се стремял по съвест да отстоявам православната ни вяра и да защитавам достойнството на Българската патриаршия. За жалост, поради насадени комплекси в част от обществото ни, това понякога се оказва доста самотно занимание.

  1. Уместно ли е да се оказва прекалено уважение към руски митрополити в условията на скандала с Украинската църква?

   - Уважение ние сме оказвали и оказваме на всеки архиерей от друга поместна православна църква, посетил България. В зависимост от контекста, обаче, понякога прекалената демонстрация на внимание може да бъде контрапродуктивна. Бих казал същото и на нашите събратя от други поместни църкви. Прекаленото внимание, което те демонстративно оказват на някои български митрополити не прави услуга нито на тези митрополити, нито на БПЦ, нито на съответната друга църква. Политиката „разделяй и владей“ е имперска политика, която в църквата прави неприятно впечатление. 

  1. Смятате ли, че враждата между Руската и Украинската църква могат да се пренесат и в БПЦ?

   - Където има любов не може да има вражда. Сред православните архиереи, а и сред православните народи може да има само и единствено дискусии за това как по-добре и в пълнота да се изпълнява Божията воля, за това, което е добро за църквата, но не и вражда.

10.10.2019 г. - ОБЯСНЕНИЕ НА ПЛОВДИВСКИЯ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ ЗА ОТКАЗА ОТ УЧАСТИЕ В ПРИЕМ НА ДЕЛЕГАЦИЯ НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

Posted in Митрополитско слово.

mitropolit Nikolai-potretДО

НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО

НЕОФИТ, ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И

МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ-

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ.СИНОД НА БПЦ-БП

ДО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНИТЕ

МИТРОПОЛИТИ -

ЧЛЕНОВЕ НА СВЕТИЯ СИНОД

НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА –

БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ

ДО ОСВЕЩЕНИЯТ КЛИР И ПРАВОСЛАВНИТЕ ХРИСТИЯНИ

НА БОГОСПАСАЕМАТА ПЛОВДИВСКА ЕПАРХИЯ

Ваше Светейшество,

Ваши Високопреосвещенства,

Знаете, че на 2 октомври т.г. получихме известие, че по благословението на Негово Светейшество Патриарх Неофит, се приканваме да се явим в Синодалната палата в София на 9 октомври, за да посрещнем делегация на Руската православна църква – Московска патриаршия възглавявана от Негово Високопреосвещенство Волоколамския митрополит Иларион, която пристигала в България, за да участва в конференция във Велико Търново. Още тогава изпитах известно смущение, поради това, че не е типично гости от братски поместни православни църкви, каквито често идват и посещават нашите епархии, да бъдат посрещани от Светия Синод в пълен състав, освен ако извънредно важни обстоятелства не налагат това. Не съм чул някой от нас да е бил на посещение в епархия на свой събрат-митрополит в друга страна и пътьом да е бил приет от Светия Синод на съответната поместна православна църква, в пълен състав, воглаве с Патриарха! Ако такова нещо се случи, то това би било не просто проява на уважение към гостите, а специален знак, който приемащата църква отправя към изпратилата ги църква, но и към целия останал православен свят. Именно това разбиране за църковния протокол ме накара да уведомя Негово Светейшество Патриарх Неофит, че ще се въздържа да участвам в такава среща. Разбирам, че междувременно срещата в Светия Синод е била отменена и делегацията е била приета в друг формат. Ще кажа – слава Богу! - , защото иначе нямаше да сме в състояние да убедим никого, че БПЦ не е изпаднала в зависимост и не се поддава на натиск.