Зеловъзлюбени в Христа събрате и съслужителю, Преосвещени владико Якове! Бог по великата своя милост, по благостта на Своя промисъл из млада възраст те е призовал, със Своята всемогъща десница те е поставил на пътя на вярата, на църковния живот и ти това благодатно божествено призвание не си пренебрегнал. Със сърцето си си чул божествения призив и си тръгнал след Христа. Ти възприе великия ангелски образ, ти пожела равноангелско житие и Бог промисли да носиш името на славен апостол – свети апостол Яков. Бог видя смирението на твоето сърце, а ние знаем, че на смирени Бог дава благодат. На горделиви Бог се гневи. Бог ти даде сугуба благодат като възложи на тебе тежък кръст – да бъдеш апостолски приемник. Не само апостолско име да носиш, но и апостолска приемственост в благодатта на епископската хиротония. Бог промисли да бъдеш не само монах, не пастир, а архипастир на верен Божи народ. И ти, владико, със смирение, с кротост, с търпение, с безпрекословно послушание, без ропот, а с радост възприе това благодатно служение. И Бог ти дава благодат и сила. Защото Бог те е дарил с духовна разсъдливост, а духовната разсъдливост е повече от благодатта, защото който я няма, той лесно може да пропилее благодатта. А Бог ти е дал този дар. Но то е благодат, която се дава на смирените по сърце. 
Обични в Господа братя и сестри,
В деня на Съединението, докато от всички медии се лееше колко трябва да сме единни, аз се замислих по темата за „царските имоти”. И реших, че трябва да кажа няколко думи по този въпрос, защото според мен той вече става критично важен, както за държавата, така и за църквата. Всички сме свидетели на една срамна картина: от няколко години българската държава съди българския държавен глава – Негово Величество Царя на българите Симеон Втори. Съди го за собствеността върху определени имоти. Думата „срам” е мека. То е позор! Бих отишъл дори още по-далече – това е престъпление срещу държавата. Питам се никой ли не разбира, че чрез тези съдебни процеси се профанизират сакрални неща? Взривява се авторитета на институциите? Извършва се демонтиране на държавността?
Когато идеята, че имуществата на царското семейство трябва да бъдат отново национализирани, се повдигна за първи път, се надявах, че тя бързо ще бъде забравена, поради очевидното си противоречие със закона, с морала и с държавническия разум. После, когато започнаха процесите, се надявах, че българските съдилища просто ще прекратят делата на държавата срещу нейния бивш държавния глава и чрез решенията си ще влеят малко мъдрост и разум на въпросната държава. Като й кажат, че не може тя, държавата, да съди сама себе си. Напусто съм се надявал! Потвърди се нещо, което отдавна съм установил, а именно, че има въпроси, които в никакъв случай не бива да бъдат отнасяни до съд. Когато един държавнически въпрос бъде отнесен до съд, той вместо да се реши може да се задълбочи. Въпросът с „царските имоти”, предаден на съд, създава криза. Тези, които са дали съвета държавата да съди бившия си държавен глава не може да не са знаели това. И стигам до извода, че тук не се касае нито за обичайна завист, нито за неразбиране на правото, а за системно действие. Системно действие, чиято крайна цел е да бъдат дискредитирани определени ценности, които са от свещен, сакрален порядък. Да бъдат омърсени, оплюти и обругани ключови елементи на националната ни идентичност. Да бъдат смачкани и елиминирани цели части от националната ни история, облъхнати от трагедии, но и от слава. Да бъдат остранени носещи колони на държавността. Ако това е така, а аз мисля, че е така, то Църквата не бива да стои безучастна. Защото тя има същия проблем.